Редки снимки: борецът Петър Ферещанов

Тази година се навършват 75 години от кончината на българския професионален борец Петър Ферещанов (1902-1944 г.). В наши дни името му не е чак толкова известно, но през 30-те години на 20-ти век Ферещанов е известен из цяла Европа, където той се бори в редица турнири по гръко-римска професионална борба. Освен това, през онези години в родната му България, с изключение на Дан Колов, няма по-популярен борец от свищовлията Ферещанов. По случай годишнината от смъртта му в настоящия материал ще споделим поредица от негови снимки.

Силата и издръжливостта на Петър Ферещанов

През зимата на 1925 г. младият български борец Петър Ферещанов отива в Париж, където привлича вниманието на френската публика с една демонстрация на неговата феноменална сила и издръжливост. Събитието не само, че е фотографирано, но е и заснето на видео и после е прожектирано в кината както във Франция, така и в Англия, а може би и в други страни. Кадри от въпросната демонстрация на „българският Самсон“, както го нарича тогавашната преса, можете да видите тук. През годините Ферещанов често прави подобни демонстрации - извива желязни пръчки, къса вериги на парчета, чупят камъни върху главата му и т.н., но коронният му номер е прегазване с автомобил.

Петър Ферещанов извива желязна пръчка (Париж, 1925 г.)

Прегазване с автомобил: демонстрация на Петър Ферещанов (Париж, 1925 г.)

Борбите на Петър Ферещанов в чужбина

Петър Ферещанов е борец от гръко-римската професионална борба. Други български борци от този стил са Никола Петров, Александър Добрич, Ненчо Цанков, Иван Овчаров, Кирил Михаилов, Павел Иванов и т.н. Безспорно двамата най-успешни българи в гръко-римската професионална борба са Никола Петров и Петър Ферещанов. Кариерите им се пресичат за кратко и в известна степен именно Ферещанов е наследника на Петров в този тип борби. По време на близо 20-годишната му борцова кариера Ферещанов обикаля цяла Европа: България, Румъния, Германия, Полша, Испания, Португалия, Чехия, Украйна, Русия, Естония, Унгария, Латвия, Австрия, Швейцария, Беларус, Турция... Посещава и Южна Америка (Аржентина, Уругвай и Чили). Печели 16 различни турнира и участва в няколко световни и европейски шампионата. Повече относно успехите за Ферещанов в гръко-римската професионална борба можете да научите тук.

Петър Ферещанов на турнир в Любек (1930 г.)

Петър Ферещанов на турнир в Талин (1930 г.)

Петър Ферещанов на турнир във Варшава (1931 г.)

Петър Ферещанов на турнир във Виена (1932 г.)

Петър Ферещанов на турнир в Карлсруе (1936 г.)

Петър Ферещанов в България

През 1933 и особено през 1934 г. българската преса започва да пише доста за Ферещанов и борбите му в чужбина. Редица от неговите успехи по европейските тепиха са отразени в родната преса и това го превръща в доста популярно име у нас. И именно затова, когато през февруари 1935 г. Ферещанов се завръща в България след няколкогодишно отсъствие от родината той е посрещнат с изключителен ентусиазъм. Почитателите му го обграждат още на железопътната гара и го изпращат до автомобила, който го чака, за да го закара в хотела.

Петър Ферещанов и дъщеря му Лилиянна (София, 1935 г.)

Петър Ферещанов и семейството му (София, 1935 г.)

Към 1935 г. двамата най-популярни български борци са Дан Колов и Петър Ферещанов. Макар че са борци от различни стилове борба (кеч и гръко-римска) родната публика иска да разбере кой е по-силният борец от двамата. Колов също се завръща в България, два месеца след завръщането на Ферещанов, и усилено започва да се говори за борба между двамата. В крайна сметка те се борят по-късно същата година, но преди това един ден през пролетта на 1935 г. Колов и Ферещанов случайно се засичат в редакцията на софийски вестник. Това е първата им среща.

Първата среща на Петър Ферещанов и Дан Колов (София, 1935 г.)

Петър Ферещанов на тепиха/ринга

Един от големите опоненти на Петър Ферещанов е поляка Теодор Щекер. Щекер е трикратен европейски и двукратен световен шампион по гръко-римска професионална борба и е най-популярното борцово име в Полша през онези години. На долната снимка виждаме как Щекер е заключил главата на Ферещанов в т. нар. хватка cravate.

Петър Ферещанов и Тодор Щекер (Варшава, 1931 г.)

На следващата снимка виждаме Ферещанов (вдясно) в схватка с най-голямото чешко борцово име от онези години - Густав Фрищенски. Фрищенски е един от малцината борци, които са се борили както с Никола Петров, така и с Петър Ферещанов.

Петър Ферещанов и Густав Фрищенски (Прага, 1931 г.)

През ноември 1934 г. Ферещанов печели турнир във Виена. На финала българинът побеждава фаворита на австрийската публика - австриеца Рудолф Бенолд. Тук виждаме снимка на двамата от въпросния финал.

Петър Ферещанов и Рудолф Бенолд (Виена, 1934 г.)

През август 1935 г. Ферещанов печели и турнир в Цюрих. На финала той побежда Хюберт Лойшке. Моменти от борбата им виждаме на долните снимки.

Петър Ферещанов срещу Хюберт Лойшке (Цюрих, 1935 г.)

Най-голямата борба в кариерата на Ферещанов е безспорно борбата му с Дан Колов в София през септември 1935 г. Около 30 хиляди български запалянковци напълват игрище „Юнак“ до краен предел, за да видят в крайна сметка кой ще се окаже най-силният български борец. Повече относно тази борба можете да научите от следните интервюта с Колов и Ферещанов. Моменти от срещата виждаме на долните снимки.

Петър Ферещанов срещу Дан Колов (София, 1935 г.)

След борбата му с Колов Ферещанов остава в България за още три борби, но с чуждестранни борци. Главният му опонент е поляка Мариан Валушевски, който е протеже на гореспоменатия Щекер. Повече за борбите на Ферещанов в България можете да научите тук.

Петър Ферещанов и Мариан Валушевски (Русе, 1935 г.)

През 1939 г. Ферещанов се бори за първи път в Турция. Един от опонентите му там е турчина Кара Али. Али е бивш национален шампион на Турция по мазна (пехливанска) борба, а Ферещанов по принцип е борец от гръко-римския стил, но борбата им е по правилата на кеча и се провежда на стадион Таксим в Истанбул. На снимката виждаме как Али е заключил краката на Ферещанов в някакъв захват.

Петър Ферещанов срещу Кара Али (Истанбул, 1939 г.)

В началото на 40-те Ферещанов приключва кариерата си на борец. Според наличната информация, последната му официална борба се състои през юни 1941 г. в София на игрище „Юнак“. Опонентът му е румънеца Йон Драгичеану. Шест години преди това въпросният румънец се бори и срещу Дан Колов в България. Ферещанов печели борбата.

Петър Ферещанов срещу Йон Драгичеану (София, 1941 г.)

Петър Ферещанов извън ринга

През 1926 г. Ферещанов се бори в Аржентина, където по това гастролира и българското музикално трио Хайдутова. Тук ги виждаме фотографирани заедно.

Петър Ферещанов и трио Хайдутова (Буенос Айрес, 1926 г.)

През 1929 г. във Варшава Ферещанов се жени за полякинята Александра Хенрик. Долу виждаме снимка от сватбата им. Двамата имат две деца - Лилиянна и Тодор.

Сватбата на Петър Ферещанов (Варшава, 1929 г.)

И за финал, снимка на „мислителят“ Петър Ферещанов. Освен че е бил професионален борец Ферещанов също е бил и писател. Автор е на детски приказки и на педагогически труд, в който представя идеите си за изграждане на хармонично общество.

Петър Ферещанов (Австрия, 1932 г.)

Като цяло, що се отнася до историята на българите в професионалната борба няма съмнение, че Петър Ферещанов е един от най-успешните наши сънародници в това поприще.

Успехите на Петър Ферещанов в професионалната борба

Петър Ферещанов е безспорно един от двамата най-успешни български борци в гръко-римската професионална борба. Единствено легендарният Никола Петров може да се похвали с повече победи и по-голяма слава. Обаче, за съжаление у нас не се знае много за Ферещанов и професионалните му успехи. В отделни статии вече разгледахме борцовата кариера на Ферещанов, в чужбина и в България, прочетохме интервю с него и дори видяхме видео кадри от негова силова демонстрация. В настоящия материал ще хвърлим обобщителен поглед към успешните му участия в международни турнири по гръко-римска професионална борба.

Българинът Петър Ферещанов (по средата, на преден план) на турнир във Вроцлав

Не е известна точната година, в която Петър Ферещанов дебютира като професионален борец, но това със сигурност се случва в началото на 20-те години на 20-ти век. Ферещанов приключва с борбите през 1941 г. По време на близо 20-годишната му борцова кариера той посещава редица европейски страни, но също така се бори и в Южна Америка. Според наличната информация Петър Ферещанов се бори в: България, Румъния, Германия, Полша, Аржентина, Чили, Уругвай, Испания, Чехия, Русия, Естония, Унгария, Португалия, Латвия, Австрия, Швейцария, Беларус и Турция. Списъкът с челните му класирания в турнири е както следва.

Забележка 1: Долният списък не е пълен! Петър Ферещанов със сигурност е имал още челни класарания в турнири по гръко-римска професионална борба. Списъкът е съставен на базата на информацията, известна към днешна дата, но тази информация постоянно се увеличава и постоянно се откриват неизвестни досега резултати от турнири по гръко-римска професионална борба. Съответно, долният списък подлежи на периодично обновяване. Турнири, в които Ферещанов е завършил извън челната четворка, не са включени в списъка.
Забележка 2: Градовете са написани с днешните им имена и държави. Някои от тях едно време са били с други имена и в други държави.

Турнири по гръко-римска професионална борба, спечелени от Петър Ферещанов:

= октомври 1932 - печели турнир в Любек, Германия;
= декември 1932 - печели турнир в Берлин, Германия;
= юни 1933 - печели турнир в Магдебург, Германия;
= август 1933 - печели турнир за Европейската купа в Будапеща, Унгария;
= септември 1933 - печели турнир в Любек, Германия;
= октомври 1933 - печели турнир в Базел, Швейцария;
= май 1934 - печели турнир в Кьонигсберг, Германия;
= ноември 1934 - печели шампионат на Средна Европа във Виена, Австрия;
= декември 1934 - печели турнир в Грац, Австрия;
= август 1935 - печели турнир в Цюрих, Швейцария;
= декември 1935 - печели турнир в Кьолн, Германия;
= април 1937 - печели турнир в Черневци, Украйна;
= октомври 1937 - печели турнир във Вроцлав, Полша;
= април 1938 - печели турнир в Цюрих, Швейцария;
= юни 1938 - печели турнир в Хановер, Германия;
= януари 1939 - печели турнир в Хайделберг, Германия.


Втори места на Петър Ферещанов в турнири по гръко-римска професионална борба:

= януари 1932 - второ място в Рига, Латвия;
= септември 1932 - второ място в Бранденбург на Хафел, Германия;
= април 1934 - второ място в Есен, Германия;
= юни 1934 - второ място в Торун, Полша.


Трети места на Петър Ферещанов в турнири по гръко-римска професионална борба:

= септември 1930 - трето място в световен шампионат във Вроцлав, Полша;
= септември 1931 - трето място в европейски шампионат във Вроцлав, Полша;
= декември 1931 - трето място в световен шампионат в Мюнхен, Германия;
= май 1933 - трето място в Рига, Латвия;
= юни 1934 - трето място във Вилнюс, Литва;
= ноември 1935 - трето място в Базел, Швейцария;
= май 1936 - трето място във Вроцлав, Полша;
= март 1937 - трето място в европейски шампионат в Хале, Германия;
= май 1937 - трето място в Мюнхен, Германия;
= юни 1937 - трето място в Касел, Германия;
= декември 1937 - трето място в Кьолн, Германия;
= май 1938 - трето място в Кьолн, Германия;
= юли 1938 - трето място в Саарбрюкен, Германия.


Четвърти места на Петър Ферещанов в турнири по гръко-римска професионална борба:

= май 1930 - четвърто място в Кьолн, Германия;
= април 1931 - четвърто място в Прага, Чехия;
= септември 1936 - четвърто място в Любек, Германия;
= октомври 1938 - четвърто място в Нюрнберг, Германия;
= март 1939 - четвърто място в Щутгарт, Германия;
= май 1939 - четвърто място в Рига, Латвия;


По времето на Ферещанов най-престижните турнири са световните и европейските шампионати. Обикновено в Европа се провеждат по няколко такива на година. Според наличната информация, Ферещанов участва в следните европейски и световни шампионати.

Участията на Петър Ферещанов в европейски и световни първенства по гръко-римска професионална борба

= Турнир: световен шампионат по гръко-римска професионална борба в средна категория
= Кога: август-септември 1930
= Място: Вроцлав, Полша
= Крайно класиране:

1. Ханс Кемпфер (Германия)
2. Фриц Клей (Германия)
3. Петър Ферещанов (България)

= Турнир: световен шампионат по гръко-римска професионална борба в тежка категория
= Кога: септември-октомври 1930
= Място: Будапеща, Унгария
= Крайно класиране:

1. Теодор Щекер (Полша)
2. Дмитрий Мартинов (България)
3. Александър Петерсон (Естония)
*Петър Ферещанов завършва извън челната тройка

= Турнир: европейски шампионат по гръко-римска професионална борба в средна категория
= Кога: август-септември 1931
= Място: Вроцлав, Полша
= Крайно класиране:

1. Фриц Клей (Германия)
2. Готфрийд Грюнайзен (Швейцария)
3. Петър Ферещанов (България)

= Турнир: световен шампионат по гръко-римска професионална борба в средна категория
= Кога: октомври-декември 1931
= Място: Мюнхен, Германия
= Крайно класиране:

1. Готфрийд Грюнайзен (Швейцария)
2. Фриц Клей (Германия)
3. Петър Ферещанов (България)

= Турнир: световен шампионат по гръко-римска професионална борба в тежка категория
= Кога: май-юни 1932
= Място: Виена, Австрия
= Крайно класиране:

1. Теодор Щекер (Полша)
2. Александър Петерсон (Естония)
3. Радко Петрович (Русия)
*Петър Ферещанов завършва извън челната тройка

= Турнир: световен шампионат по гръко-римска професионална борба в тежка категория
= Кога: ноември-декември 1933
= Място: Берлин, Германия
= Крайно класиране:

1. Александър Гаркавиенко (Русия)
2. Лео Пинецки (Полша)
3. Александър Петерсон (Естония)
*Петър Ферещанов завършва извън челната тройка

= Турнир: световен шампионат по гръко-римска професионална борба в тежка категория
= Кога: септември-октомври 1936
= Място: Букурещ, Румъния
= Крайно класиране:

1. Ото Хухтанен (Финландия)
2. Ману Куянпаа (Финландия)
3. Иван Заикин (Русия)
*Петър Ферещанов завършва извън челната тройка

= Турнир: световен шампионат по гръко-римска професионална борба в тежка категория
= Кога: ноември-декември 1936
= Място: Хамбург, Германия
= Крайно класиране:

1. Ханс Шварц младши (Германия)
2. Александър Гаркавиенко (Русия)
3. Херберт Аудерш (Германия)
*Петър Ферещанов завършва извън челната тройка

= Турнир: европейски шампионат по гръко-римска професионална борба в тежка категория
= Кога: февруари-март 1937
= Място: Хале, Германия
= Крайно класиране:

1. Александър Гаркавиенко (Русия)
2. Ханс Шварц младши (Германия)
3. Петър Ферещанов (България)

= Турнир: световен шампионат по гръко-римска професионална борба в тежка категория
= Кога: септември-ноември 1937
= Място: Дрезден, Германия
= Крайно класиране:

1. Ханс Шварц младши (Германия)
2. Александър Гаркавиенко (Русия)
3. Александър Петерсон (Естония)
*Петър Ферещанов завършва извън челната тройка

Както споменахме по-горе през 1933 г. в Будапеща Ферещанов печели турнир за Европейската купа, а през 1934 г. във Виена печели и шампионат на Средна Европа. Макар и да не са точно европейски шампионати, тези два турнира са близки като идея до европейските шампионати и затова в известна степен Ферещанов може да бъде считан за европейски шампион. Между другото, в горните класирания Дмитрий Мартинов и Радко Петрович са споменати като представители на, съответно, България и Русия, защото така са представяни през онези години, но всъщност те двамата са от Латвия и Естония, съответно. С кариерата на латвиеца Мартинов, който слави България из цяла Европа, се запознахме тук.

Никола Петров и Петър Ферещанов

Именно свищовецът Петър Ферещанов е борецът, който в най-голяма степен продължава делото на Никола Петров, така да се каже. Точно по времето, когато Петров приключва с гръко-римската професионална борба, точно тогава Ферещанов се захваща с нея, и от всичките българи, които се занимават професионално с този тип борба няма съмнение, че Ферещанов и Петров са двамата с най-много успехи. Всъщност, Ферещанов е единственият друг български професионален борец от гръко-римския стил, който е постигнал достатъчно, че да може да се коментира на едно ниво с легендарния у нас Никола Петров. Едно сравнение на наличната информация за борцовите им кариери показва интересни резултати (информация за успехите на Никола Петров можете да прочетете тук). По време на кариерата си на професионален борец Петров печели 20 турнира по гръко-римска професионална борба, а Ферещанов 16 турнира, но реално Ферещанов има повече спечелени турнири в чужбина, тъй като последните три турнира, спечелени от Петров, са в България. Петров има значителна преднина пред Ферещанов що се отнася до 2-ри, 3-ти и 4-ти места (Петров има 28 втори, 13 трети и 4 четвърти места, докато Ферещанов има 4 втори, 13 трети и 5 четвърти места). За сметка на това, обаче, Ферещанов води Петров по участия в европейски и световни шампионати (Ферещанов участва в 10, а Петров само в 6 такива турнира), но като цяло Петров се представя по-добре в тези престижни шампионати. Казано накратко, макар и името му у нас да не е толкова известно колкото това на Никола Петров, едно сравнение между двамата показва, че като успехи в гръко-римската професионална борба Ферещанов не е чак толкова далеч от легендарния Петров. Безспорно, Никола Петров е по-голямото и по-успешно име от двамата, но Петър Ферещанов определено заслужава повече внимание отколкото му е било отделяно у нас през последните няколко десетилетия.


П.П. Огромни благодарности на Роналд от www.prowrestlinghistoricalsociety.com за оказаната помощ при изготвянето на този материал. За повече информация относно многобройните турнири по гръко-римска професионална борба в Европа преди Втората световна война, а и още много други неща, посетете въпросния англоезичен уебсайт.

Интервю с бореца Петър Ферещанов

Петър Ферещанов

В настоящия материал са събрани различни интервюта и изказвания на българския професионален борец Петър Ферещанов и са подредени в едно голямо интервю. Цитатите са взети от шест различни български вестника от периода 1932-1935. Както са публикувани в старата българска преса, така са пуснати и тук. Само подредбата на въпросите и отговорите е моя, за да може интервюто да бъде по-свързано. На места съм добавил пояснителни коментари [и те са в средни скоби]. Както вече се запознахме в предишните два материала (тук и тук), Ферещанов е един от най-успешните българи в историята на професионалната борба и е голямо име у нас през 30-те. В долното интервю са обсъдени теми като началото му в борбата, първият му голям пробив, интересни случки из живота и кариерата му, диетата му, тренировъчният му режим, любимите му хватки, мнението му за Дан Колов и т.н.

Някои от статиите, които са използвани за съставянето на настоящото интервю

Въпрос: Какво ще ни кажете за вашата кариера?

Петър Ферещанов: Моят път до световната слава и световния шампионат не бе лесен. Трябваше да се мине по пътя на мизерията и глада, когато се борих за едното ядене. Но моята цел бе много определена - да стана световен шампион, която титла получих.

Как започнахте кариерата си?

Още от малък чувствах превъзходството си по сила над всички мои другари, но все още не можех да си дам сметка, че наистина притежавам една необикновена природна сила и, ако имаше кой да ми подскаже това, може би много по-отдавна щях да бъда световен шампион. Един ден в моя роден град, Свищов, дойде цирк „България” заедно с известните наши борци Никола Петров и Александър Добрич [двете главни звезди на българската професионална борба по това време]. Аз се срещнах с тях и се убедих, че бих могъл след една продължителна тренировка да им съпернича. Така станах професионален борец. С Александър Добрич и Никола Петров посетих някои наши градове, но моята амбиция растеше.

Къде беше първото ви пътуване в чужбина?

Най-напред отидох в цирк „Сидоли” в Букурещ през 1924 г. заедно с Александър Добрич. Борих се с големи знаменитости и взех трета награда. [Тук е любитно да се отбележи, че 30 години преди това Никола Петров започва кариерата си в същия този цирк „Сидоли” в Румъния.]

А след това?

Следващата година отидох във Виена. От борбите, в които бях взел дотогава участие аз се убедих, че не е достатъчно човек да има само необикновена природна сила, но че трябва да познава и техниката на борбите. Ето защо във Виена постъпих в клуба на виенските борци „Херкулес”, където се тренирах около 3 месеца. После заминах за Германия, но понеже не знаех към кого да се обърна, не можах да взема участие в някои борби. Посъветван от приятели, в края на 1925 г., заминах за Париж. И тук в началото нямах успех. Поисках да взема участие в едни борби, но не бях допуснат. Случаят, обаче, ми помогна. Към мене се приближи един елегантен мъж - после узнах, че е бил редактор на спортния вестник „Л'Ото” [един от най-популярните френски спортни вестници по това време] - който ме запита какво искам. Не знаех добре френски език и затова с жестове му обясних, че искам да се боря. Тогава той ми даде визитната си карта и ме помоли да го посетя.

Срещата се състоя в редакцията на „Л'Ото”. Посетих редакцията на вестника заедно със сънародника ми Б. Ванков, който ми служеше за преводчик.
- Какво мислихте да правите вчера? - запита редактора.
- Исках да се боря. И лошото ми материално положение ме заставя да използувам необикновената си физическа сила.
- Какви демонстрации бихте могли да ни покажете?
- Мога да свивам железа, да се оставя да бъда прегазен от автомобил...

Думите ми бяха посрещнати не без изненада. Още на другия ден, 11-ти декември 1925 г., аз трябваше да направя тия демонстрации на един от парижките площади. Демонстрациите бяха филмирани от „Пате” [и впоследствие кадрите сa излъчени по кината във Франция и Англия, а може би и в други държави]. На площада бяха дошли повече от 200-300 автомобила. Присъствуваше многоброен народ. Започнаха демонстрациите най-напред с извиване на железа. Трогнат от това, което направих, един френски офицер извади и ми даде една банкнота от 100 франка. Пуснаха след това първия автомобил, за да мине върху мене. Колелото попадна, обаче, на главата ми, но въпреки това останах невредим. Пуснаха още два автомобила, които минаха върху мене.

Демонстрацията на Петър Ферещанов в Париж
(кликнете върху снимката, за да видите видео от демонстрацията)

Къде отидохте след демонстрациите в Париж?

След известно време се върнах пак в Германия, но понеже не познавах никакъв импресарио не можах да взема участие в организирани борби и да премеря силите си с европейските и световни знаменитости. След това във Вършава, чрез нашия пълномощен министър г-н Робев, аз можах да влезна във връзка с един френски импресарио. Поканен бях да отида в Париж, за да направя известни демонстрации. На 2-ри или 3-ти май 1926 г. аз бях вече в Париж и, в присъствието на повикалия ме импресарио Зегуен, станаха демонстрациите в залата на хотела. Победих двамата души, които ми бяха противопоставени. Тоя успех ми даде възможност да бъда ангажиран в урежданите борби в Европа и Америка. Заминах най-напред за Испания, а от там и за Португалия, Аржентина, Уругвай, Чили и пр. Борбите, в които взех участие, ми даваха възможност да се тренирам и издигам все повече.

Взехте ли в тях някой шампионат?

Да, в Буенос Айрес взех шампионата на „мител гевихт” (средна категория) [mittelgewicht, на немски - Ферещанов се бори доста в Германия и Австрия и затова често използва немските борцови термини].

След Южна Америка къде се борихте?

Завърнах се в Европа след турне в продължение на около 9 месеца. Бях вече добре материално и затова започнах да се тренирам още по-системно. През 1928 г. за първи път взех участие в борби за „швер гевихт” (тежка категория). Следващата година заминах пак за Америка и в Уругвай взех една премия. През 1930 г. в Мюнхен взех първата премия на борбите на „мител гевихт” (средна категория). Същата година в Прага надвих повече от 17 борци, европейски и световни шампиони в „мител гевихт”, между които и Ханс Кемпфер. През 1932 г. направих турне и в балтийските държави. Посетих Цюрих, Хамбург, Магдебург, Мадрид, Лисабон и др. Устроени бяха след това в Берлин големите борби за световен шампионат. Тук аз победих повече от 40 борци и взех световния шампионат [Вярно е, че Ферещанов печели въпросния турнир и това наистина е голям и престижен турнир, но не е световен шампионат. На базата на това грешно твърдение у нас през 30-те Ферещанов винаги е коментиран като световен шампион по гръко-римска професионална борба, въпреки че реално не е бил такъв.]. На тия борби присъстваха българския пълномощен министър и офицери от нашата армия. Между моите противници тогава бяха Волке (германец), Вейнура (монголец), Петерсон (исландец), Лескинович и Петрович (руснаци), Грюнайзен (швейцарец). Това високо отличие не ме упои и аз продължих работата си най-редовно. През 1933 г. взех първа премия в Кил, а през 1934 г. европейския шампионат във Виена [всъщност, шампионатът е на Средна Европа] и шампионата за Австрия в Грац.

Когато взехте световния шампионат кои носеха дотогава това отличие?

Световен шампион беше Хаджи Вейнура. С Грюнайзен тогава се борихме 1 час и 20 минути, а с Радко Петрович и Емил Грикис повече от 2 часа. 

От ляво надясно: Хаджи Вейнура, Готфрийд Грюнайзен, Радко Петрович, Емил Грикис

Чрез коя хватка спечелихте световната титла?

С преден пояс.

В европейския шампионат, който се състоя през ноември 1934 г., кой беше вашия най-опасен противник?

Руснакът Иван Главин, който се класира трети. Във финала се срещнах с Рудолф Бенолд, който е бил три пъти европейски и един път световен шампион. Победата я взех чрез хватката цежур ребу (обратен пояс).

Иван Главин (вляво) и Рудолф Бенолд (вдясно)

С финландеца Ото Хухтанен срещали ли сте се?

С него се борих в Кьонингсберг около 1 час, но не можахме да се надвием. Аз се борих с него преди да вземе световния шампионат. Това беше през 1931 г. По-после го надвих в Кьолн, където борбата ни продължи повече от 2 часа. Сега той отбягва да се бори - навърши вече 43-44 години. Хухтанен има голяма техника и е голям борец. Ако имаше по-голяма природна сила той би ме надвил много лесно, но само благодарение на моя врат, кръст и здрави крака това не му се отдаде.

Световният шампион Ото Хухтанен (към края на кариерата му)

Верни ли са твърденията, че абисинецът Реджиналд Сики ви е победил, когато сте се борили в Германия? 

По този въпрос не искам да говоря, защото от приказки няма файда. На моя гръб е направена една непочетена реклама. Ще заявя само, че ако някой успее да съгласи Сики да се срещне с мене предлагам следните условия. Ако Сики ме задържи повече от 15 минути на ринга за всяка минута плащам по 1000 лева, а ако успее да ме победи му давам всичките си награди и отличия, които притежавам. [Сики е един от големите опоненти на Дан Колов в България и в нашата преса се споменава, че е побеждавал Ферещанов. С горното изказване Ферещанов си защитава репутацията. Реално, обаче, репортажи от немската преса показват, че Ферещанов наистина има няколко загуби от Сики.]

Реджиналд Сики

В чужбина има ли и други българи, които са се прочули като майстори на гръко-римската борба?  

Освен г-н Павел Иванов, който е един отличен борец в средната категория, аз не познавам някой друг българин с репутация.

Павел Иванов

Защо предизвикахте Дан Колов? [Ферещанов и Колов са двете двете най-големи български борцови имена през 30-те и през март 1935 г. Ферещанов отправя предизвикателство към Колов да се борят в официална среща.]

Аз обичам борбата. Именно по тази подбуда го предизвиках, желаейки на всяка цена да премеря силите си с моя именит сънародник. Никакви чувства на завист или ненавист не са ме ръководили, а само желанието да се боря и уча при борбата.

Какво ви е мнението за Дан Колов и за борбата ви с него?

[В крайна сметка, след няколко месеца предизвикателства и преговори, Колов и Ферещанов се борят на 8-ми септември 1935 г. в София пред около 30 хиляди зрители. Именно това е най-големият мач в историята на българската професионална борба. Борбата им е по правилата на кеча - т.е. стила на Колов, а не на Ферещанов, който по принцип е борец от гръко-римския стил. Срещата е с времеви лимит от 90 минути и на края на 90-те минути няма победител. Тогава специалното тричленно жури се намесва и присъжда победата на Колов, по точки.]

Дан Колов е голям борец и надали друг път в дългогодишната си практика съм срещал толкова достоен противник. Но това още не ще каже, че аз съм лош. Той е много добър и силен борец, обаче, ако имах що годе практика от неговата борба резултатът би бил друг. Ние с Дан Колов сме борци от два различни стила. Аз признавам, че той е по-голям майстор в кеча и много ловък. Трябва да имате предвид, че за първи път в моята борческа кариера аз се борих на кеч. При това се сражавах направо с един от първите световни борци. Неподготвен за този вид борба, моята цел беше да го респектирам със силата си, да се брани и да му докажа, че при един силен противник на гръко-римска борба той не може лесно да изтръгне победа от него. И смятам, че доказах това. Макар и да не разбирам нищо от американска борба, аз показах на Дан Колов, че не може да ме свали. Признавам, че имаше инициатива и надмощие, но това се дължеше понеже се борихме по неговия стил борба. Не бих допуснал това предварително, ако знаех, че ще има победа по точки. Смятам, че с решението на журито съм онеправдан, тъй като справедливо би било мачът ни да бъде равен, както е фактическото положение. Силен е Дан Колов, но не по-лош съм и аз. Аз, невладеейки кеча, пазех особено своите крака - обстоятелство, което парализираше 50 на 100 от моята нападателна сила [в гръко-римската борба захватите от кръста надолу са забранени и затова Ферещанов няма много опит с подобен тип хватки]. Пазих си краката, защото наистина ме беше страх от някоя хватка, на която не съм свикнал да изтърпявам болките. В гръко-римска борба аз щях да действувам съвсем другояче и развоят и изходът на мача щеше да вземе друг обрат. В моя стил борба бих се справил лесно с него. Едно съм доволен - говореше се, че ще бъда свален за секунди и минути. Страшните прийоми на кеча, обаче, не ме поставиха нито за момент в опасно положение. Повтарям, обаче, че Дан Колов е действително на висотата, която му се дава. Той е един здрав българин, достоен за вниманието и славата, с което го обсипват. Уважавам го като противник, но не се признавам за победен. Готов съм на нова среща с Дан Колов, обаче с точно обозначаване на условията за борбата.

Петър Ферещанов срещу Дан Колов

На какво се дължеше неинтересната борба между двама ви?

[Срещата между Ферещанов и Колов като цяло е много монотонна и пасивна.]

На това, че аз не позволих на Дан Колов да предприеме свободни хватки и да ме хване там, където се чувствах слаб. И на това, че Дан Колов, който е майстор в кеча, не предприе свободните хватки на тази борба. Трябва да се признае, че и двамата преценихме добре силите си и умело се пазихме от изненади.

В крайна сметка кой бе победител между двама ви?

Победител и победен няма. Борбата завърши наравно. Не може да става дума за някаква победа по точки, защото това в свободната борба [кеч, американска борба] не се практикува и никъде в условията между двама ни не е казано, че когато няма заваляне победата ще се цени по точки [По принцип това е вярно - преди мача не се споменава изрично, че срещата може да бъде решена от журито по точки. Обаче, кечът в България по това време ползва правилника на кеча от Франция, а според френския правилник един от начините за спечелване на кеч среща е по точки.]. Аз съм готов при закрит ринг да се боря с Дан Колов на гръко-римска борба, защото там се смятам на мястото си.

Какво е вашето мнение за Хари Стоев?

Той може да е добър борец, но не е противник за мене. Готов съм да докажа винаги това. Декларирам, че ще свърша със Стоев по-скоро отколкото той предполага. [Тук е хубаво да се отбележи, че по принцип Ферещанов е борец от тежката категория, а Стоев от полутежката.]

Хари Стоев

Какво е мнението ви за американската борба?

От дълги години практикувам гръко-римската борба и кечът никога не ме е интересувал.

Мислите ли, че кечът ще може да конкурира сериозно гръко-римската борба?

За конкуренция и дума нe може да става, особено в Европа. Мачове на американска борба стават само в Париж и Съединените американски щати [към момента на цитата това са двете места, където кечът е най-популярен, но не са единствените места, където се практикува]. Навсякъде другаде гръко-римската борба, която съществува още от времето на Клеопатра, се ползува с най-големите симпатии на спортната публика. [Прогнозата на Ферещанов се оказва напълно грешна. По принцип до началото на 30-те години на 20-ти век именно гръко-римската борба е най-популярният тип професионална борба в Европа, особено в Центална Европа, но след Втората световна война интересът към този тип борби спада драстично и в началото на 50-те кечът вече е единственият стил професионална борба в Европа.]

По време на вашите борби били ли сте някой път в някакви големи опасности?

Разбира се. В Кьонингсберг [Калининград в наши дни], например, аз трябваше да се състезавам със Зигфрид за златния пояс на Източна Прусия. В деня, в който се състояха борбите, като се върнахме на обяд в квартирата си, хазайката ми съобщи, че ми е изпратено шише вино от един спортен журналист. Попита ме дали искам да пия, но аз отказах. След обяд борбите се състояха. Победих противника си след една тежка борба, която продължи 1 час и 56 минути. Зигфрид бе световен шампион, по-висок и по-тежък от мене. Борбата с него не бе шега. Върнах се у дома и поисках да пия. Изпих първата чаша от изпратеното ми вино, но не се мина и една минута и започнах да чувствувам  силни стомашни болки. Легнах, но съм изпаднал в много тежко положение, веднага е била повикана санитарна кола и аз съм бил отнесен в болницата. Констатираха, че виното е било отровно, но благодарение на бързите мерки лекарите можаха да ме спасят.

Имали ли сте някой нещастен случай във вашите борби?

Беше в Лвов, Полша [Украйна в наши дни]. Там се борих с един много здрав италиански циганин. Започна борбата си със страшни, нечовешки викове. Буйната му дълга и черна коса му придаваше изглед на някакъв разярен звяр. Преди да започна да се боря с него импресариото ми каза, че ако не го надвия щял да ме изпъди. Започна борбата. Но се случи така, че аз го ударих на земята. Последва след малко и втори удар. Тогава противникът ми се отпусна, прилоша му. Натиснах го на земята и веднага си отидох. Противникът ми е бил вдигнат и отведен у дома му с автомобил, но тук той починал. После се установи, че се е спукала една от аортите и смъртта е била неминуема. По тоя случай се образува процес. Повече от 40 борци, обаче, под клетва заявиха, че аз не съм виновен за смъртта на моя противник и затова бях освободен от отговорност.

Кога стана този инцидент?

През пролетта на 1928 или 1929 година.

Къде сте срещали най-упорита съпротива?

В Швейцария, Украйна и Германия.

Коя беше най-тежката ви победа?

Победата ми над колоса Грюнайзен, който повече от 2 часа ми оказваше съпротива и едва в края се наложих.

Кои са вашите любими хватки?

Суплес и двоен хамерлок (един ключ, с който се обвързват и двете ръце). Но общо взето всички хватки са добри, когато борецът може да ги приложи.

Съжелявате ли за избора си на кариера?

Аз съм влюбен в борбата както младежите в годениците си и до днес не съм се нито разкаял, нито оплакал от моя професионален избор. В тая професия, както е известно, основата е физическата, природната сила. А когато силата е налице, борецът може да се добие лесно, стига да има старание, тренинг и разумен живот. Природната си сила имам по наследство. Баща ми бе много силен човек, по професия беше полицай, но ако на времето се е отдал на спорта би станал голям борец.

До каква възраст един борец може да прогресира?

Това зависи от много неща, но при редовен живот и сериозен тренинг един борец би западнал едва над 45-годишна възраст.

Извън ринга, какви интереси имате?

Обичам киното и театъра, а особено опера.

Имате ли специална система за тренировка? 

Да! Моята система за тренировка е отлична. Тя е подходяща не само за тежките борци, но и за леките. Поради това моята система е възприемчива много лесно. Лично аз при тренировката си всяка сутрин избягвам едно разстояние от минимум 8 километра, след което, облян в пот, продължавам моите специални упражнения, душ, баня и масаж. След това се отдавам на почивка, за да започна на следния ден наново по същия начин. В моята тренировка особено внимание обръщам на засилването на физическата си мощ, която според мен е единствената гаранция за успеха на един борец. Всеки ден по два часа вдигам 10 килограма с помощта на една макара и развивам тялото си посредством едно мое изобретение, като с това го приучвам към отблъскване на противник, тежък до 160 килограма. Също развивам мускулите на врата. Не отказвам значението на техниката, но твърдя, че природната сила се справя в повечето случаи и с най-опасните прийоми. Тя, от друга страна, е абсолютно необходима за тяхното ефективно приложение и без нея те се явяват безрезултатни. В моята дългогодишна практика неведнъж съм имал случаи да срещна борци, които технически далече са ме превъзхождали, но които винаги са капитулирали пред моята безспорно по-голяма сила.

Храната от значение ли е за вас?

Да, от голямо значение е. Аз съм си създал специална кухня. Храня се три пъти на ден, в достатъчно количество. Сутрин изпивам обезателно един литър вода, закусвам например яйца и хляб, на обяд взимам като месна храна само 200-300 грама черен дроб, а вечер чисто дървено масло [зехтин]. Алкохола, никотина и кафето са отрова за спортсмена. Ето защо аз съм абсолютен въздържател [да, парадоксално, малко по-горе има история как е пил вино...].

Каква е репутацията на България в чужбина?

Името на България е високо ценено сред спортните кръгове на Запад. Там за българите говорят с уважение. Знаят ни като войнствен и здрав народ, който крие в себе си голяма мощ. Нашите достойни представители, които са ни създали това име са Никола Петров, Александър Добрич и Дан Колов, които с нищо не са посрамили честта на своята страна. Техните победи са бивали най-голямата пропаганда за нашия народ.

Никола Петров, Александър Добрич, Дан Колов

Искате ли да кажете нещо на българската младеж?

На българската младеж пожелавам да развива своето тяло и да расте здрава и силна. Нека не се занимава с ежби и раздори, а да живее, да учи и да работи, за да се покаже достойна за жертвата на тия, които загинаха по бойните полета, за да ѝ гарантират свободен живот.

Борецът Петър Ферещанов - една забравена българска суперзвезда

Кой е Петър Ферещанов? Както вече се запознахме в предишния материал, Ферещанов е най-успешният българин в гръко-римската професионална борба след легендарния Никола Петров и една от малкото български спортни фигури, които славят името на България в чужбина в годините преди Втората световна война. Нещо повече, той е и една от най-популярните борцови звезди в България през 30-те години на 20-ти век, а това са години, когато професионалната борба се радва на голяма популярност у нас. В този ред на мисли, никак не е случайно, че през 1936 г. Н. В. Цар Борис III награждава Ферещанов с орден „За гражданска заслуга” V-та степен. Петър Ферещанов е име, което би трябвало да се коментира на едно ниво с имена като Никола Петров, Дан Колов и Хари Стоев, но уви в наши дни името му е много по-малко известно у нас отколкото имената на въпросните трима борци. С причината за това ще се запознаем по-долу, а сега нека да започнем от самото начало.

Борцовата кариера на Петър Ферещанов започва през първата половина на 20-те. Един ден през родния му град, Свищов, минава цирка на братята Добрич. Младият Ферещанов решава да си пробва късмета в среща срещу професионален борец от трупата на цирка и представянето му в нея хваща окото на ветерана Александър Добрич. Популярният Добрич взима Ферещанов под крилото си и започва да го обучава в тънкостите на гръко-римската професионална борба. Така започва кариерата на Ферещанов като професионален борец. В началото Ферещанов обикаля България с трупата на Добрич, а впоследствие напуска България и започва да се бори само в чужбина.

Петър Ферещанов (вляво) на млади години и неговия учител Александър Добрич

С течение на годините Петър Ферещанов трупа слава и редица големи победи по европейските арени. Успехите му не остават незабелязани и у нас. През 1932 г. в родната преса започват да се появяват материали за борцовата му кариера в чужбина и през следващите няколко години чуждестранните борби на Ферещанов стават често отразявана и коментирана тема в българската преса. Всичко това съвпада с пристигането и успехите на Дан Колов във Франция, както и с първите опити за развиване на аматьорската борба у нас като спорт. Благодарение на редовните материали в редица български вестници относно успехите на Колов и Ферещанов в Европа интересът на нашата публика към професионалната борба става все по-голям и по-голям. Имената Петър Ферещанов, Дан Колов, а впоследствие и Хари Стоев, добиват голяма популярност у нас. Цяла България чака с интерес да види тези български титани на родна почва и това се случва през 1935 г.

Българската преса през 30-те относно успехите на Ферещанов в чужбина

Първи у нас се завръща Ферещанов през февруари 1935 г. - почти десетилетие откакто последно е бил в България. Интересът към него е голям. Единствено Дан Колов е по-популярна борцова фигура в България по това време. Първите изяви на родна почва на Ферещанов са две демонстрации, една в родния му Свищов и една в София, където Ферещанов демонстрира голямата си физическа сила и издръжливост (извива 20-милиметрова желязна пръчка, чупят камък върху главата му и къса верига на парчета), показва тренировъчните си методи и прожектира кадри от негови мачове. През април в България се завръща и Дан Колов. Още от момента, в който Колов стъпва на софийската гара, започват въпросите за един евентуален сблъсък между двамата най-популярни български професионални борци. „Колов или Ферещанов? Кой е най-силният българин?”, се чудят както родната преса, така и българската публика.

Посрещането на Петър Ферещанов в София преди мача му с Дан Колов

През следващите няколко месеца не спира да се говори за този евентуален колосален сблъсък. Колов първоначално е против идеята за този мач, но в крайна сметка си променя мнението и официално започва преговори с Ферещанов за среща между тях двамата. Преговорите продължават няколко месеца. Междувременно, Ферещанов заминава в чужбина, а Колов организира първите си борби на българска почва (и тези борби привличат огромен зрителски интерес), но през цялото това време не спира да се говори за предстоящия сблъсък между двамата българи. В крайна сметка след разногласия за дата, пари, регламент, съдия и т.н., срещата е уговорена. Датата е 8-ми септември 1935 г. Мястото е игрище „Юнак” (което е на мястото на днешния стадион „Васил Левски”). Най-накрая Петър Ферещанов се изправя срещу Дан Колов в сблъсък, който е безспорно най-голямият мач в историята на професионалната борба в България. Нещо повече, срещата между Колов и Ферещанов привлича близо 30 хиляди зрители и така се превръща в най-доходоносното и най-посещавано спортно събитие в историята на България до този момент. Двамата се борят по правилата на кеча, което по принцип е в полза на Колов, тъй като Ферещанов има много малко опит в този професионален борцов стил. Мачът като цяло е равностоен. И двамата борци са доста предпазливи и не поемат рискове. След 90 минути борба Колов и Ферещанов не успяват да се победят. На пръв поглед изглежда, че срещата няма да има победител, но тогава специалното тричленно жури се произнася и провъзгласява Дан Колов за победител по точки. Ферещанов, естествено, протестира, но решението на журито е финално.

Петър Ферещанов срещу Дан Колов (8-ми септември 1935 г.)

След загубата от Колов (или равенството, ако питате Ферещанов) Петър Ферещанов остава в България за още няколко борби. Посещава Свищов, Русе, Горна Оряховица и Велико Търново. Опонентите му са балтиеца Ян Урбан и поляка Мариан Валушевски. Конкретно около срещите с Валушевски се вдига значително количество шум поради историята около тях. Историята е, че преди години Ферещанов е победил вече покойния полски световен шампион Теодор Щекер и сега протежето на Щекер, Валушевски, иска да отмъсти за тази загуба. И Урбан, и Валушевски губят срещите си срещу Ферещанов.

Петър Ферещанов срещу Мариан Валушевски

През следващите няколко години Ферещанов се бори само в чужбина, където кариерата му продължава да бъде във възход. През това време няколко пъти се спекулира, че може отново да се бори на родна почва, но уви тези борби не се осъществяват. Ферещанов отново се бори у нас чак през 1940 г., когато Войната силно е ограничила възможностите му за борби в чужбина и когато Ферещанов е в края на кариерата си. През лятото на 1940 г. той прави кратко турне из провинцията и се бори в Бургас, Пловдив, Горна Оряховица, а може би и в други градове. Опонентът му е руснака Романов и Ферещанов печели всяка една от срещите.

Петър Ферещанов в Бургас (вляво) и в Пловдив през 1940 г.

Следващата година е първата му борба в София от големия двубой с Колов насам и, според наличната информация, последната му среща въобще в неговата близо 20-годишна борцова кариера. Месецът е юни, мястото е игрище „Юнак”, а опонентът му е румънеца Йон Драгичеану (който през 1935 г. се бори на българска почва и срещу Дан Колов). Малко преди срещата Ферещанов основава професионален борцов клуб под името „Дружество на българските професионални борци Сан-Стефанска България”, който има за цел да развива професионалната и аматьорката борба у нас. Борбата между Ферещанов и Драгичеану, заедно с другите борби от това борцово шоу, са първите борби под егидата на новия клуб. След около 50 минути борба Ферещанов побеждава румънеца и така печели последния си мач.

Петър Ферещанов срещу Йон Драгичеану

Именно това е краят на борцовата кариера на Петър Ферещанов. Ферещанов не се оттегля изцяло от борцовата сцена, но самият той вече не се бори в официални срещи. Клуб „Сан-Стефанска България” продължава да съществува, но активността му е доста по-слаба отколкото първоначално е била предвидена да бъде. През следващите 3 години Ферещанов няколко пъти влиза в ролята на член на съдийското жури за борби, включително за националното първенство по народна борба през 1942 г., което е първото национално първенство по какъвто и да е било тип борба, организирано от Българската национална спортна федерация.

И накрая стигаме до ключовия въпрос. Защо името Петър Ферещанов е така забравено у нас? Защо Ферещанов, който по едно време е бил доста популярно име в България, днес не е толкова добре запомнен колкото например Никола Петров и Дан Колов или поне колкото Хари Стоев? Отговорът на този въпрос може да бъде даден с четири цифри: 1944. През есента на 1944 г. Ферещанов е един от убитите от новия политически режим и в четирите десетилетия след това в голяма степен името Петър Ферещанов е заличено от спортната ни история. Обичаният и редовно възхваляван български борец преди 1944 г. вече почти никога не се коментира след 1944 г., а в малкото случаи, когато е споменат винаги коментарите са негативни и изцяло се пренебрегват успехите му в професионалната борба. Защо е това отношение към неговата личност? Някои ще ви кажат, че е бил „страшилището на Никола Гешев” и е трошал кости по заповед на „суперполицая”. Други ще ви кажат, че тези твърдения са комунистическа пропаганда и Ферещанов всъщност просто е бил учител по бойни изкуства в школата на софийската полиция. Кой е верният отговор? Аз лично нямам намерение да взимам отношение по този въпрос. Статии, свързани с темата могат да бъдат намерени в други сайтове. Точната причина защо Ферещанов е бил така мразен от новия политически режим не е от голямо значение за настоящия материал. Важен е крайният резултат, а именно - по време на годините след 1944 г. Петър Ферещанов е забравен и вместо заслужено да бъде издигнат на пиедестал от новата власт (както става с Петров и Колов в годините след 1944 г.) името на Ферещанов потъва в анонимност. Ако се абстрахираме от всички странични фактори и разглеждаме единствено борцовите им кариери и приносът им към историята на професионалната борба в България няма и капка съмнение, че Петър Ферещанов е една от най-популярните и най-важни фигури в историята на професионалната борба в България и заслужава винаги да бъде коментиран именно в такъв контекст.