Борецът Никола Петров - първата българска спортна звезда в чужбина

Предварителна забележка: Преди да прочетете настоящия материал е силно препоръчително да разгледате материала, в който разбулихме някои от широкоразпространените митове за Никола Петров, които са писани в България през годините. Освен това е хубаво да обърнете внимание и на материалите, където се запознахме с особеностите на гръко-римската професионална борба и видяхме кадри от нея. В настоящия материал ще обобщим борцовата кариера на Никола Петров в Европа и въпросните три материала са нещо като интро към настоящия материал. Между другото, тук трябва да се отбележи, че макар и в България да е запомнен като Никола Петров, всъщност, истинската му фамилия е Джуров (Петров е бащиното му име). Освен това, още от самото начало на борцовата му кариера в Европа той се бори под името Николай Петров, но все пак в блога го наричам Никола Петров, за да няма объркване.

--------------------------------------------------------------

Никола Петров се ражда през 1873 г. в Горна Оряховица в седемчленно семейство. Бъдещият борец е най-малкият от децата. Още преди да е навършил 10-годишна възраст Никола остава без баща, тъй като баща му почива. Скоро след това малкият Никола започва да работи, за да помага на семейството си. Когато е на около 18-годишна възраст му е предложена работа в Браила (Румъния). Решението е лесно за отрасналия в немотия Никола...

Никола Петров (познат в Европа като Николай Петров)

Минават няколко години. Никола Петров все още е в Румъния. И тогава се случва нещо, което изцяло ще промени живота му. В града пристига популярният по това време пътуващ цирк "Сидоли". Една от атракциите в програмата на цирка са професионалните борци. Популярна практика в онези години е професионалните борци да предизвикват зрители от публиката. Ако зрител-аматьор успее да издържи определено време без да бъде победен от професионалния борец, то зрителят получава определена сума. Именно така започва пътят на Никола Петров в гръко-римската професионална борба. Аматьорът Никола се представя отлично срещу професионален опонент и така впечатлява правилните хора, което скоро след това му отваря вратата към професионалната борба.

Въпросната среща се състои през пролетта на 1894 г. и след нея борецът-аматьор Никола Петров участва в още няколко подобни борби срещу професионалисти. По това време в цирк "Сидоли" се бори и френският ветеран Жан Дублие (също известен и като Жозеф Дублие). Французинът вече е на възраст и се готви да се оттегли от борцовата арена, но не и от професионалната борба като цяло. През следващите няколко години Дублие открива и тренира един куп мъже, които впоследствие стават популярни професионални борци, и така французинът става една от най-важните фигури за развитието на европейската професионална борба в онези години. Едно от първите открития на Дублие е Никола Петров. Френският ветеран вижда голям потенциал в българския аматьор и му предлага да го направи професионален борец. Младият българин се съгласява. От Румъния Дублие и Петров тръгват на турне из Европа - Австрия, Украйна, Турция, а може би и други държави. По време на това турне Дублие обучава неопитния Никола и му показва тънкостите на гръко-римската професионална борба. И така стигаме до момента, когато Никола Петров прави първия си голям пробив на професионалната борцова сцена.

Жан Дублие - учителят на Никола Петров

След няколкомесечното турне в други европейски държави през декември 1894 г. Дублие и Петров пристигат в Париж. Скоро след това Петров дебютира на френския тепих в популярната зала "Фоли Бержер". В периода март-май 1895 г. там се състоят редица борцови срещи, които са толкова интересни, че рязко покачват интереса към гръко-римската професионална борба в Париж. Скоро след това Париж се превръща в една от Меките на гръко-римската професионална борба и в известна степен именно борбите през пролетта на 1895 г. са нещото, което поставя основите за бъдещата огромна популярност на този тип борби във Франция. Никола Петров участва във въпросните борби през пролетта на 1895 г. Най-важните и най-големи имена в тях са французинът Пол Понс и турците Коджа Юсуф и Филиз Нурулла, но и нашенецът оставя отлично впечатление у френската публика по време на борбите и така се ражда първата българска звезда в професионалната борба. Всъщност, така се ражда първата българска спортна звезда в чужбина въобще. Именно Никола Петров е първият български спортист, който прославя България извън пределите на нашата нация.

От ляво надясно: Пол Понс, Коджа Юсуф, Филиз Нурулла

След успешният му дебют в Париж младият български професионален борец отново тръгва да обикаля Европа. През следващите четири години следват борби в Русия, Унгария, Италия, Англия и други държави, а и още борби във Франция. Първият му значителен успех идва през май 1899 г., когато Никола Петров печели голям турнир по гръко-римска професионална борба в Санкт Петербург, всъщност първият голям турнир по гръко-римска професионална борба в Русия, и така името му остава завинаги в руската спортна история. Това, обаче, е само началото на успехите му...

Кариерата на Никола Петров в гръко-римската професионална борба в Европа продължава до началото на Първата световна война. Освен досега споменатите държави Петров също се бори и в Белгия, Полша, Германия, Латвия, Литва, Беларус, Швейцария, Естония и Дания. По моя груба сметка през близо 20-годишната му кариера в Европа Петров участва в над 150 турнира по гръко-римска професионална борба и в поне 2 хиляди срещи. С течение на годините нашенецът става изключително способен и силен борец. Повечето му мачове са победи, но разбира се няма непобедими борци и Никола Петров също има както равенства, така и загуби. Невъзможно е да се дадат точни цифри и относно представянето му в многото турнири, в които участва, тъй като липсва пълна информация за известно количество от тях. И все пак, наличната информация показва, че по време на почти 20-годишната му борцова кариера в Европа Никола Петров взима участие в поне четири световни първенства по гръко-римска професионална борба и има едно едно трето и две четвърти мяста в тях. Освен това има и две участия в европейски първенства - едно второ и едно трето място. И не на последно място, Никола Петров участва най-вече в местни и регионални турнири, някои от които са доста престижни, и в този тип турнири той има над 13 първи места, над 24 втори места и над 12 трети места. Нарочно казвам над, тъй като това са само потвърдените му към момента успехи, но вероятно има и още. По-нататък в отделен материал ще видим подробен списък с успехите на Никола Петров.

Никола Петров в действие

Но до оставим цифрите настрана и да видим какво всъщност се крие зад всички тези цифри. Зад тях се крие една изключителна професионална борцова кариера. Никола Петров е безспорно едно от най-големите и най-уважавани имена в европейската гръко-римска професионална борба в годините преди Първата световна война, а това е период, през който този тип борба се радва на голяма популярност в почти цяла Европа. Да, има и по-големи имена от него, но те не са чак толкова много. Макар и нашенецът никога да не достига връхните световни и европейски отличия няма съмнение, че през значителна част от кариерата му е считан за един от десетте най-добри професионални борци в Европа (което се вижда ясно в класациите на старите чуждестранни спортни вестници и списания, а и достойните му класирания в световни и европейски първенства също потвърждават това). Почти няма голямо име от онези години, срещу което да не се е изправял. Георг Хакеншмидт от Русия, Пол Понс от Франция, Иван Поддубни от Русия, Станислав Збизко от Полша, Александър Аберг от Русия, Георг Лурих от Русия, Джес Педерсен от Дания, Якоб Кох от Германия, Лоран ле Букароа от Франция, Джовани Райчевич от Италия и др. са просто някои от легендарните световни шампиони по гръко-римска професионална борба, които стъпват на тепиха срещу българина. Където и да е отиде Никола Петров е популярно име, но може би най-популярен е в Германия и Австрия, където има и най-много спечелени турнири и където към края на кариера му в Европа дори за кратко ръководи турнири по гръко-римска професионална борба.

От ляво надясно: Хакеншмидт, Понс, Поддубни, Збизко, Аберг

От ляво надясно: Лурих, Педерсен, Кох, ле Букароа, Райчевич

Макар и борцовата му кариера в Европа да приключва със започването на Първата световна война това не е края на кариерата му като цяло. След Войната Никола Петров продължава да се бори, но вече само в една страна и то страна, в която до този момент не се е борил - родната му България. Повече относно този въпрос ще си поговорим по-нататък в отделен материал.