Никола Петров напуска България още на млади години, за да работи като градинар в Румъния, но в крайна сметка поема по напълно различен път и става професионален борец. Следват години, изпълнени с много борби и много успехи по тепихите из цяла Европа. Уви, трудно е да се каже до каква степен европейските му постижения са били известни в България през този период и доколко името Никола Петров е било популярно у нас в годините преди Първата световна война. По това време пресата в България не се интересува много от спортни събития (нито български, нито чуждестранни) и Петров рядко се споменава в страниците на родните вестници. Обаче, когато е споменато, името му винаги се коментира с голямо уважение.
Никола Петров в българската преса (март 1907 г.) |
Първото завръщане на вече популярния в цяла Европа Никола Петров в България е през септември 1909 г., когато в чест на завръщането му в родната му Горна Оряховица е организирано голямо тържество. Петров е посрещнат като завръщащ се герой.
Никола Петров се завръща в България за първи път (септември 1909 г.) |
Престоят на Никола Петров в България през есента на 1909 г. е сравнително кратък и веднага след това той отново подновява борбите си в европейските арени. Петров се завръща в България за постоянно със започването на Първата световна война. Това е и краят на близо 20-годишната му борцова кариера в Европа. По време на войната владеещият няколко езика Никола Петров служи като преводач в Горна Оряховица, която е голям желозопътен център по това време. През 1917 г. се оженва, а на следващата година става и баща. На пръв поглед борцовата му кариера, като че ли е приключила, но борецът си е борец и Петров отново е призован да излезе на тепиха...
Никола Петров през 20-те |
В България се провеждат срещи по гръко-римска професионална борба още от края на 19-ти век. До този момент, обаче, Никола Петров никога не се е борил в България (поради ред причини). Това се променя през пролетта на 1921 г., когато 47-годишният Петров се завръща на тепиха след седемгодишно отсъствие. На 3-ти и 4-ти април 1921 г. в София в градината на локала "Червен рак" Никола Петров се бори на родна почва за първи път. Петров използва многобройните си връзки в Европа и докарва няколко чуждестранни борци в България, за да вземат участие в кратък турнир. Пред препълнената със зрители градина нашенецът, естествено, печели турнира и така започва последният етап от борцовата му кариера - българският етап. Скоро след това идват още няколко чуждестранни борци и се провежда по-голям международен турнир, който отново е спечелен от Никола Петров.
През следващите три години Петров се бори в България, но уви информацията за професионалната борба у нас през тези години е силно ограничена и съответно не са известни много подробности за този период от кариерата на Никола Петров. В началото на 20-те българската спортна преса все още не е чак толкова развита, а и борбите се провеждат предимно в циркове и на панаири, което допълнително ограничава медийното внимание към тях, но не и зрителския интерес. Едно е ясно - интересът към гръко-римската професионална борба у нас се засилва значително в сравнение с годините преди войната и в България идват да се борят редица популярни европейски борци. Никола Петров е един от най-главните фактори за това засилване. София и Горна Оряховица са два града, където е известно, че се е борил, но със сигурност се е борил и в други български градове. Голяма част от срещите му са организарани със съдействието на братята Добрич (Александър и Лазар), чийто цирк е едно от местата, където по това време най-редовно се провеждат срещи по гръко-римска професионална борба. Може би най-големият успех на Никола Петров в България е спечелването на голямия турнир по гръко-римска професионална борба с участието на български и чуждестранни борци (включително двама световни шампиони), който се провежда през 1924 г. в София. Именно през 1924 г. е и последната борцова среща на Никола Петров. Българските източници казват, че последният му мач е победа над руския световен шампион по гръко-римска професионална борба Иван Заикин (който по принцип е бил добър приятел на Петров) и че срещата се е състояла на игрище "Юнак" (днешния стадион "Васил Левски"), но уви не мога да потвърдя дали това наистина е така (силно вероятно е, но не мога да го потвърдя със 100%-ва сигурност).
Руснакът Иван Заикин - последният опонент на Никола Петров |
Животът на легендарния български професионален борец Никола Петров приключва на 2-ри януари 1925 г. Причината е сърдечен удар. Петров е на 51 години. Новината за смъртта му е отразена както в българската национална преса, така и в чуждестранната.
Родната преса обявява смъртта на Никола Петров (януари 1925 г.) |
С течение на годините легендата на Никола Петров става все по-голяма и по-голяма. Голяма заслуга за това има новият политически режим в България след 1944 г., който издига името Никола Петров като пример за успял българин в борбата. След 1944 г. в България започва да се пише много повече за живота и кариерата му - както верни неща, така и грешни. През 1962 г. Никола Петров получава посмъртно званието "Заслужил майстор на спорта". През 1963 г. в негова чест започва да се провежда ежегоден международен турнир по аматьорска борба в класически стил, който съществува и в наши дни. През 1973 г. в родната му Горна Оряховица се издига негов паметник - един от само трите паметника на професионални борци в България (другите два са на Дан Колов и Коджа Юсуф), а през 1998 г. Петров е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица.
Паметникът на Никола Петров в Горна Оряховица |
Няма коментари:
Публикуване на коментар