Димитри Мартинов - латвийският борец, който слави България по европейските арени

В настоящият материал ще разгледаме един борец, който за мен лично е една от най-големите мистерии в българската история в професионалната борба. Наличната информация сочи, че е латвиец, но въпреки това през голяма част от кариерата му е рекламиран като българин. Повече по този въпрос малко по-долу.

Сега нека да започнем от началото. Димитри Мартинов дебютира в гръко-римската професионална борба в годините преди Първата световна война (първите налични резултати с него са от 1904 г.). Кариерата му започва в Руската империя, където по това време този тип борба се радва на голяма популярност и постоянно се провеждат турнири по нея из цялата руска територия. Не минава много време и Мартинов започва да се обсъжда като един от най-обещаващите млади борци в Русия. Един от ранните му големи опоненти е световния шампион и една от най-големите борцови звезди по това време поляка Станислав Збизко. На този етап от кариерата му Мартинов е рекламиран като борец от Сибир.

Димитри Мартинов в ранните години от кариерата му

Първата световна война, естествено, прекъсва борцовата му кариера и след войната Мартинов се озовава в Китай. Години по-късно в статиите за него често се споменава, че в Китай той става местния шампион по свободна борба, но уви това твърдение няма как да бъде потвърдено на този етап. През лятото на 1923 г. Мартинов напуска Китай и се насочва към Америка. Още от началото му в борбата той е известен като борец с изключително голяма физическа сила и първоначално в САЩ Мартинов си вади прехраната със силови демонстрации. Рекламиран като „най-силният човек на света”, Мартинов обикаля щатите и пълни залите със зрители, които искат да видят силата му в действие. Сред демонстрациите му: прегазване с камион с 20 човека в каросерията му, късане на две тестета карти, забиване на пирони с голи ръце, вдигане над глава на 450-килограмов камък, разбиване на същия камък с чук докато той е на гърдите на Мартинов, 15 човека сядат на релса и Мартинов вдига въпросната релса на рамената му, и други подобни внушителни демонстрации. Така минават първите няколко месеца от престоя му в САЩ.

Димитри Мартинов - реклама от американската преса

В началото на 1924 г. Мартинов започва да отправя предизвикателства към световния шампион по кеч в тежка категория Ед „Удушвача” Люис и тези предизвикателства се повтарят от време на време през следващите няколко месеца, но уви така и не се стига до мач между двамата. Мартинов продължава да прави силовите си демонстрации, но междувременно взима участие и в няколко кеч срещи в щата Калифорния. На ринга срещу него застават популярни кеч имена като бъдещия световен шампион в тежка категория Дик Шикат, дългогодишният световен шампион в полутежка категория Ад Сантел и старият познайник на Мартинов Станислав Збизко. Мартинов губи повечето срещи, но все пак почти винаги е в главния мач за вечерта. Американското му турне приключва в края на 1924 г. и през цялото му време там той е рекламиран като руснак от Сибир.

Димитри Мартинов демонстрира силата си

44-годишният Мартинов се завръща в Европа и въпреки напредналата му възраст именно тогава започва най-успешната част от борцовата му кариера. През следващите 15 години Мартинов се бори в Централна и Източна Европа. Русия, Австрия, Грузия, Югославия, Германия, Чехия, Унгария, Полша, Украйна, Латвия, Словакия, Швейцария и Естония са страните, които е известно, че посещава през въпросните години. Репутацията му на опитен и изключително силен борец в комбинация с грубият му стил на борба го превръщат в популярно борцово име, особено в някои от гореспоменатите страни. Рекламните афиши започват да го провъзгласяват за бивш световен шампион и тези твърдения продължават до края на кариерата му в началото на 40-те. В интервюта самият той твърди, че е няколкократен световен шампион, но уви наличната информация сочи друго и липсва потвърждение дори и за една от въпросните му големи победи. Най-вероятно Мартинов, подобно на други борци от неговите години, просто се саморекламира като световен шампион, за да може да бъде по-интересен за зрителите. Според наличната информация в периода 1925-1940 г. Мартинов печели местни турнири в Загреб (два пъти), Будапеща, Линц и Усти над Лабем. Освен това той има 10 втори места (включително второ място в световен шампионат в Будапеща през 1930 г.), 4 трети места (включително трето място в европейски шампионат в Прага през 1930 г.) и 2 четвърти места. Световен шампион или не, няма съмнение, че в очите на любителите на професионалната борба Мартинов е борец от световна класа и зрителският интерес към него през онези години е значителен. Някои от големите му опоненти през този период са световните шампиони Теодор Щекер (от Полша), Ян Яго (от Естония), Фриц Клей (от Германия), Янош Цая (от Унгария) и др. През този етап от кариерата му Мартинов също така от време на време участва и в кеч срещи. Кечът е сравнително нов за континентална Европа професионален борцов стил и борци като Мартинов спомагат за популяризирането му.

И тук вече стигаме до голямата мистерия. До 1924 г. Мартинов винаги е рекламиран като руснак, но през последните 15 години от кариерата му почти винаги е рекламиран като българин. Германия, Полша, Югославия, Чехия, Унгария, Украйна и др. - рекламните афиши в редица страни през 20-те и 30-те казват, че Димитри Мартинов е българин. Преди това навсякъде е рекламиран като руснак от Сибир и изведнъж, воала, става българин. Но бил ли е наистина българин? В интервю за унгарската преса Мартинов споделя, че семейството му по принцип са българи от Добруджа, но са емигрирали в Бесарабия и той е бил роден там. Това е версията му пред пресата, но всъщност нещата стоят по друг начин. Всичко сочи, че Димитри Мартинов не е бил от български произход. Истинското му име е Мартин Жигар и е роден на територията на днешна Латвия. Дори самият той в официални документи се самоопределя като човек от руския народ и посочва Латвия като родното му място. Тогава защо изведнъж започва да бъде рекламиран като българин и да се бори като българин? Не знам и именно това е голямата мистерия при Димитри Мартинов. По принцип представянето на един борец с фалшива народност е дългогодишен прийом в професионалната борба, който се използва до ден днешен основно с цел засилване на зрителския интерес към въпросния борец. Обаче, защо точно българин? Мартинов не би ли бил по-голяма атракция, ако е рекламиран като руснак? Все пак Русия е много по-голяма и по-известна държава от България. Или може би логиката е била, че тъй като по това време (през 20-те) е имало само малцина български професионални борци из европейските арени, ако Мартинов е представян като българин това би го направило по-уникален и по-различен отколкото, ако е просто един от многото руски професионални борци, които се борят по това време? Или пък може би Мартинов наистина е имал някаква българска жилка? Не знам и уви няма как да разберем.

Димитри Мартинов (и българина Петър Ферещанов зад него) на турнир в Полша

Независимо дали е бил от български произход или не, не може да се отрече приносът на Димитри Мартинов към българската история в професионалната борба. Българин или не, Мартинов слави името на България в Централна и Източна Европа и то в години, когато почти няма други български спортисти, които да ни славят по подобен начин. В чужбина Мартинов се засича и с други български професионални борци като например Петър Ферещанов, Васил Колев и Димитър Стойчев. Конкретно с Ферещанов има една интересна случка, където в Будапеща Ферещанов разгласява, че Мартинов всъщност не е българин, но местното българско население не обръща голямо внимание на това разкритие и продължава да тачи Мартинов като борец, който слави България по унгарските арени. Връзката на Мартинов с България не приключва дотук. Латвиецът посещава нашата страна поне един път, а може и би два пъти, през 20-те и се бори в София заедно с борци като Александър Добрич и Кирил Михаилов. През 1935 г. отново се говори, че ще ни посети и че ще участва в софийския международен турнир по гръко-римска професионална борба, организиран в цирка на Лазар Добрич, но уви в крайна сметка не взима участие в турнира. Между другото, преглед на българската преса от втората половина на 30-те показва нещо интересно и допълнително задълбава мистерията около Мартинов - горе-долу в 50% от случаите нашата преса го споменава като българин, а в другите 50% се споменава като руснак... Явно е, че дори и тогавашните български журналисти не са били сигурни за народността му.