неделя, 25 март 2018 г.

Джордж Гоцов - борби на ринга и проблеми със закона извън ринга

Следващият български професионален борец от Америка от времето на Дан Колов, който ще разгледаме, е интересен образ. Става дума за бореца, известен с псевдонима Джордж Гоцов. Той се бори на американските кеч рингове около 15 години, но всъщност най-любопитното при него са многократните му сблъсъци с закона.

Джордж Гоцов е професионален борец, който участва в кеч срещи в САЩ от 1918 г. до средата на 30-те. Подобно на много други български емигранти там, в Америка той приема по-англоезично първо име - Джордж. Преглед на американските генеалогични архиви успя да хвърли малко светлина върху неговата личност, но не изцяло. В онези години съхраняването на информация не е толкова методично и има пропуски, а и понякога съхраняваната информация не е точна. В този ред на мисли, около личността на Джордж Гоцов могат да бъдат намерени противоречия в различните източници. Роден е в България или през 1895, или през 1897 г. Вероятно, но не със сигурност, българското му име е Васил. Фамилията му най-вероятно е Гоцов, но понякога може да бъде срещната и като Гацов (както в официални документи, така и в кеч статиите за него). Възможно е да е имал македонска жилка. Единственото, което може да се потвърди със сигурност е, че емигрира в САЩ през 1914 г. и че е имал съпруга на име Вера. Оттам-нататък другите му биографични данни не могат да бъдат потвърдени изцяло. За съжаление не може да бъде намерена и негова снимка.

Кариерата му в американския кеч

Дебютът на Джордж Гоцов като професионален борец е на 27-ми декември 1918 г. в град Масилон, щата Охайо. По това време той работи в стоманопреработвателното предприятие в Масилон и вероятно си пробва късмета в кеч борбите като странично занимание с цел изкарване на някой допълнителен долар. Първата му среща е срещу Младия Килонис, който е протеже на популярния гръцки борец Джон Килонис. Българинът печели борбата.

Младия Килонис - първият опонент на българина Джордж Гоцов

Втората му борба е по-интересна. Не толкова заради самата борба, а заради това, че Дан Колов се бори в главната двойка за вечерта. По това време Колов още няма дори две години като професионален борец и „централата” му все още е в град Питсбърг, който е в съседния на Охайо щат Пенсилвания. Според наличната информация това е първият и единствен път, когато пътищата на двамата български борци се пресичат. Въпросната вечер и двамата печелят срещите си.

Българите Дан Колов и Джордж Гоцов печелят борбите си в град Масилон (януари 1919 г.)

Почти цялата борцова кариера на Гоцов протича в щата Охайо. Единствено за кратко през пролетта на 1919 г. той се мести да живее в щата Северна Каролина, където за борбите му е рекламиран с прякора „Македонският демон” (заигравка с прякора на популярния гръцки борец Бил „Гръцкият демон” Димитрал). В Охайо Гоцов се бори в градове като Масилон, Ксениа, Кълъмбъс, Кантън и др. Доста от опонентите му са гръцки борци.

Гоцов е борец от полусредната категория и теглото му варира между 65 и 67 кг. Понякога се бори и в средната категория. Като цяло, макар и да се занимава дълго време с професионална борба, кеч срещите му са доста спорадични. Липсата на резултати с негово участие говори, че за него борбите са били странично занимание, а не главен източник на препитание както за повечето от другите му български колеги в САЩ по това време. И все пак, Гоцов успява да си изгради добра репутация като борец в щата Охайо. В един момент той се самопровъзгласява за шампион по кеч на град Масилон и дори започва да има претенции към щатската титла.

Най-голямата среща в кариерата му безспорно е борбата му на 1-ви януари 1925 г. в град Ксениа. Тогава българинът се изправя срещу настоящия шампион Джак Рейнълдс в мач за световната титла по кеч в полусредна категория. Срещата им е до спечелване на два от три манша. Гоцов печели първия за 8 минути, но губи втория за 17 минути и се контузва, което не му позволява да продължи да се бори. Рейнълдс остава световен шампион.

Световният шампион Джак Рейнълдс и реклама за борбата му с българина Джордж Гоцов

Не е ясно точно кога приключва кариерата му на ринга, но това се случва в средата на 30-те. Известно е, че скоро след това Гоцов се захваща с ресторантьорство.

Проблемите му със закона

За съжаление борбите му не са единственото нещо, заради което е коментиран по страниците на американската преса. Преглед на вестниците от онези години показва, че Гоцов многократно има проблеми със закона в щата Охайо. Сред провиненията му:

През 1920 г. полицията нахлува в бардак и арестува четири човека - собтсвеника на къщата, труженичка и двама посетители. Един от посетителите е Джордж Гоцов.

През 1930 г. е арестуван заради нанесен побой, но в крайна сметка обвиненията срещу него са свалени поради липса на доказателства.

През 1931 г. българинът Джон Колов е задържан по подозрение, че е собственик на три нелегални слот машини, но впоследствие Джордж Гоцов признава на властите, че всъщност той е собственика на машините.

Само няколко дена след горния случай Гоцов неволно става съучастник в убийство в град Кантън. Престъпник на име Джим Спирос взима пари от местни заведения като им обещава, че ще ги оведомява кога федералните власти ще идват да проверяват за алкохол (това са годините на Сухият режим, когато алкохолът в САЩ е забранен). Един от хората, които Спирос се опитва да изнудва е местния гангстер Джордж Паладинос (още познат като Джордж Палиадис). Един ден Паладинос и българина Гоцов срещат Спирос в местно кафене, следва конфронтация и в крайна сметка Паладинос застелва Спирос пет пъти. След това Паладинос и Гоцов излизат от кафенето и напускат града. По-късно същия ден Гоцов се завръща в Кантън и се предава на полицията. Той се съгласява да свидетелства и разкрива, че всъщност Паладинос е убил Спирос при самозащита, тъй като Спирос също е имал пистолет. След това Паладинос, с насочен пистолет към главата на българина, е накарал Гоцов да го закара извън града и го е инструктирал да се предаде на полицията с идеята, че самият Паладинос също ще се предаде няколко дена по-късно (и така и става). Гоцов прекарва известно време в затвора, но в крайна сметка е освободен.

На снимката: гореспоменатият убиец Джордж Паладинос

Няколко месеца след горните събития Гоцов е арестуван отново за притежание на нелегално оръжие. Полицаи го виждат да дава оръжието на жена му и под този предтекст нахлуват в къщата на Гоцов. Там те намират гореспоменатия му сънародник Джон Колов и го арестуват заради подозрение, че като ги е чул да влизат е излял незаконно притежаван алкохол в тоалетната.

През 1943 г. Гоцов отново има проблеми със закона. Полицията нахлува в къщата му, където по това време се провежда нелегална покер игра. Сред арестуваните картоиграчи е и друг българин на име Борис Станов.

През 1946 г. е последният известен арест на Гоцов - този път заради продажба на алкохол без лиценз.

Заключение

Целта на този блог винаги е била да запознава читателя със забравени български професионални борци и реалните факти за тяхните животи и кариери. Понякога, уви, тези факти не представят въпросните българи в добра светлина. Джордж Гоцов е именно такъв случай. Макар и да е оставил следа главно с незаконните си действия все пак си струва да бъда споменат. За добро или лошо той е част от историята на българите в професионалната борба.

четвъртък, 15 февруари 2018 г.

Успехите на Петър Ферещанов в професионалната борба

Петър Ферещанов е безспорно един от двамата най-успешни български борци в гръко-римската професионална борба. Единствено легендарният Никола Петров може да се похвали с повече победи и по-голяма слава. Обаче, за съжаление у нас не се знае много за Ферещанов и професионалните му успехи. В отделни статии вече разгледахме борцовата кариера на Ферещанов, в чужбина и в България, прочетохме интервю с него и дори видяхме видео кадри от негова силова демонстрация. В настоящия материал ще хвърлим обобщителен поглед към успешните му участия в международни турнири по гръко-римска професионална борба.

Българинът Петър Ферещанов (по средата, на преден план) на турнир във Вроцлав

Не е известна точната година, в която Петър Ферещанов дебютира като професионален борец, но това със сигурност се случва в началото на 20-те години на 20-ти век. Ферещанов приключва с борбите през 1941 г. По време на близо 20-годишната му борцова кариера той посещава редица европейски страни, но също така се бори и в Южна Америка. Според наличната информация Петър Ферещанов се бори в: България, Румъния, Германия, Полша, Аржентина, Чили, Уругвай, Испания, Чехия, Русия, Естония, Унгария, Португалия, Латвия, Австрия, Швейцария, Беларус и Турция. Списъкът с челните му класирания в турнири е както следва.

Турнири по гръко-римска професионална борба, спечелени от Петър Ферещанов:

= октомври 1932 - печели турнир в Любек, Германия;
= декември 1932 - печели турнир в Берлин, Германия;
= юни 1933 - печели турнир в Магдебург, Германия;
= август 1933 - печели турнир за Европейската купа в Будапеща, Унгария;
= септември 1933 - печели турнир в Любек, Германия;
= октомври 1933 - печели турнир в Базел, Швейцария;
= май 1934 - печели турнир в Калининград, Русия;
= ноември 1934 - печели шампионат на Средна Европа във Виена, Австрия;
= януари 1935 - печели турнир в Грац, Австрия;
= август 1935 - печели турнир в Цюрих, Швейцария;
= декември 1935 - печели турнир в Кьолн, Германия;
= октомври 1937 - печели турнир във Вроцлав, Полша;
= април 1938 - печели турнир в Цюрих, Швейцария;
= юни 1938 - печели турнир в Хановер, Германия;
= януари 1939 - печели турнир в Хайделберг, Германия.


Втори места на Петър Ферещанов в турнири по гръко-римска професионална борба:

= януари 1932 - второ място в Рига, Латвия;
= април 1934 - второ място в Есен, Германия;
= юни 1934 - второ място в Торун, Полша.


Трети места на Петър Ферещанов в турнири по гръко-римска професионална борба:

= септември 1930 - трето място в световен шампионат във Вроцлав, Полша;
= септември 1931 - трето място в европейски шампионат във Вроцлав, Полша;
= декември 1931 - трето място в световен шампионат в Мюнхен, Германия;
= май 1933 - трето място в Рига, Латвия;
= май 1936 - трето място във Вроцлав, Полша;
= март 1937 - трето място в европейски шампионат в Хале, Германия;
= май 1937 - трето място в Мюнхен, Германия;
= юни 1937 - трето място в Касел, Германия;
= декември 1937 - трето място в Кьолн, Германия;
= май 1938 - трето място в Кьолн, Германия;
= юли 1938 - трето място в Саарбрюкен, Германия.


Четвърти места на Петър Ферещанов в турнири по гръко-римска професионална борба:

= май 1930 - четвърто място в Кьолн, Германия;
= септември 1936 - четвърто място в Любек, Германия;
= октомври 1938 - четвърто място в Нюрнберг, Германия;
= март 1939 - четвърто място в Щутгарт, Германия;
= май 1939 - четвърто място в Рига, Латвия;


По времето на Ферещанов най-престижните турнири са световните и европейските шампионати. Обикновено в Европа се провеждат по няколко такива на година. Според наличната информация, Ферещанов участва в следните европейски и световни шампионати.

Участията на Петър Ферещанов в европейски и световни първенства по гръко-римска професионална борба

= Турнир: световен шампионат по гръко-римска професионална борба в средна категория
= Кога: август-септември 1930
= Място: Вроцлав, Полша
= Крайно класиране:
1. Ханс Кемпфер (Германия)
2. Фриц Клей (Германия)
3. Петър Ферещанов (България)

= Турнир: световен шампионат по гръко-римска професионална борба в тежка категория
= Кога: септември-октомври 1930
= Място: Будапеща, Унгария
= Крайно класиране:
1. Теодор Щекер (Полша)
2. Дмитрий Мартинов (България)
3. Александър Петерсон (Естония)
*Петър Ферещанов завършва извън челната тройка

= Турнир: европейски шампионат по гръко-римска професионална борба в средна категория
= Кога: август-септември 1931
= Място: Вроцлав, Полша
= Крайно класиране:
1. Фриц Клей (Германия)
2. Готфрийд Грюнайзен (Швейцария)
3. Петър Ферещанов (България)

= Турнир: световен шампионат по гръко-римска професионална борба в средна категория
= Кога: октомври-декември 1931
= Място: Мюнхен, Германия
= Крайно класиране:
1. Готфрийд Грюнайзен (Швейцария)
2. Фриц Клей (Германия)
3. Петър Ферещанов (България)

= Турнир: световен шампионат по гръко-римска професионална борба в тежка категория
= Кога: май-юни 1932
= Място: Виена, Австрия
= Крайно класиране:
1. Теодор Щекер (Полша)
2. Александър Петерсон (Естония)
3. Радко Петрович (Русия)

*Петър Ферещанов завършва извън челната тройка

= Турнир: световен шампионат по гръко-римска професионална борба в тежка категория
= Кога: ноември-декември 1933
= Място: Берлин, Германия
= Крайно класиране:
1. Александър Гаркавиенко (Русия)
2. Лео Пинецки (Полша)
3. Александър Петерсон (Естония)

*Петър Ферещанов завършва извън челната тройка

= Турнир: световен шампионат по гръко-римска професионална борба в тежка категория
= Кога: септември-октомври 1936
= Място: Букурещ, Румъния
= Крайно класиране:
1. Ото Хухтанен (Финландия)
2. Ману Куянпаа (Финландия)
3. Иван Заикин (Русия)

*Петър Ферещанов завършва извън челната тройка

= Турнир: световен шампионат по гръко-римска професионална борба в тежка категория
= Кога: ноември-декември 1936
= Място: Хамбург, Германия
= Крайно класиране:
1. Ханс Шварц младши (Германия)
2. Александър Гаркавиенко (Русия)
3. Херберт Аудерш (Германия)

*Петър Ферещанов завършва извън челната тройка

= Турнир: европейски шампионат по гръко-римска професионална борба в тежка категория
= Кога: февруари-март 1937
= Място: Хале, Германия
= Крайно класиране:
1. Александър Гаркавиенко (Русия)
2. Ханс Шварц младши (Германия)
3. Петър Ферещанов (България)

Както споменахме по-горе през 1933 г. в Будапеща Ферещанов печели турнир за Европейската купа, а през 1934 г. във Виена печели и шампионат на Средна Европа. Макар и да не са точно европейски шампионати, тези два турнира са близки като идея до европейските шампионати и затова в известна степен Ферещанов може да бъде считан за европейски шампион. Между другото, в горните класирания Дмитрий Мартинов и Радко Петрович са споменати като представители на, съответно, България и Русия, защото така са представяни през онези години, но всъщност те двамата са от Латвия и Естония, съответно. С кариерата на латвиеца Мартинов, който слави България из цяла Европа, се запознахме тук.

Никола Петров и Петър Ферещанов

Именно свищовецът Петър Ферещанов е борецът, който в най-голяма степен продължава делото на Никола Петров, така да се каже. Точно по времето, когато Петров приключва с гръко-римската професионална борба, точно тогава Ферещанов се захваща с нея, и от всичките българи, които се занимават професионално с този тип борба няма съмнение, че Ферещанов и Петров са двамата с най-много успехи. Всъщност, Ферещанов е единственият друг български професионален борец от гръко-римския стил, който е постигнал достатъчно, че да може да се коментира на едно ниво с легендарния у нас Никола Петров. Едно сравнение на наличната информация за борцовите им кариери показва интересни резултати (информация за успехите на Никола Петров можете да прочетете тук). Петров се бори около 30 години и посещава 17 страни, докато Ферещанов се бори в 18 страни и при това в период от около 20 години. Петров печели 16 турнира по гръко-римска професионална борба, а Ферещанов 15 турнира, но реално Ферещанов има повече спечелени турнири в чужбина, тъй като последните три турнира, спечелени от Петров, са в България. Петров има значителна преднина пред Ферещанов що се отнася до 2-ри, 3-ти и 4-ти места (Петров има 24 втори, 12 втори и 5 четвърти места, докато Ферещанов има 3 втори, 11 трети и 5 четвърти места). За сметка на това, обаче, Ферещанов води Петров по участия в европейски и световни шампионати (Ферещанов участва в 9, а Петров само в 6 такива турнира), но като цяло Петров се представя по-добре в тези престижни шампионати. Казано накратко, макар и името му у нас да не е толкова известно колкото това на Никола Петров, едно сравнение между двамата показва, че като успехи в гръко-римската професионална борба Ферещанов не е чак толкова далеч от легендарния Петров. Безспорно, Никола Петров е по-голямото и по-успешно име от двамата, но Петър Ферещанов определено заслужава повече внимание отколкото му е било отделяно у нас през последните няколко десетилетия.


П.П. Огромни благодарности на Роналд от www.prowrestlinghistoricalsociety.com за оказаната помощ при изготвянето на този материал. За повече информация относно многобройните турнири по гръко-римска професионална борба в Европа преди Втората световна война, а и още много други неща, посетете въпросния англоезичен уебсайт.

неделя, 28 януари 2018 г.

Българският циклон, който премина през американския кеч

Следващият български професионален борец, с който ще се запознаем е българинът, известен в американските кеч среди под псевдонима Джордж „Циклона” Томпсън. В Северна Америка Томпсън участва в официални и неофициални кеч срещи, печели няколко кеч титли, работи като мениджър в пътуващи карнавали, организира кеч шоута и тренира борци в американски университет. Нещо повече, той е и единственият български борец, който е побеждавал легендарния Дан Колов в официална среща. Кариерата на Томпсън ще разгледаме като поредица от любопитни факти.

Българският борец Джордж Томпсън

За съжаление истинското българско име на Джордж Томпсън не е известно. Подобно на много други българи, които емигрират в САЩ през онези години, в Америка той си сменя името на име, което звучи по-американско и дори и преглед на официални документи не успя да разкрие българското му име.

Кариерата му в американския кеч започва през лятото на 1917 г. в щата Мичиган или поне от там са първите статии за него, които могат да бъдат намерени. Възможно е да се е захванал с професионална борба малко преди това в щата Охайо, тъй като най-ранните статии за него споменават, че всъщност идва в Мичиган от Охайо.

Томпсън е борец предимно от средната категория. По време на кариерата му теглото му варира от 67 до 75 килограма.

До пролетта на 1921 г. Джордж Томпсън е известен с прякора „Българският лъв”, но след това става известен като „Циклона”. Твърди се, че получава този прякор заради бурния му стил на борба.

Според наличната информация първите му кеч изяви са в пътуващ карнавал през юли 1917 г., където той и световният шампион по кеч в средна категория Джони Майърс се борят срещу мераклии от публиката.

Световният шампион Джони Майърс

В онези години често за един професионален борец е по-изгодно да работи като борец в пътуващ карнавал или цирк отколкото да участва в официални срещи. Освен ако не си голямо кеч име, трудно е да си уреждаш официални срещи редовно, докато ако работиш в карнавал/цирк това ти гарантира борби почти всеки ден. От друга страна, обаче, за да работиш в подобна пътуваща атракция, където постоянно се бориш срещу зрители от публиката, се изисква да бъдеш наистина способен борец, тъй като иначе карнавалът ще губи пари от борбите ти. Например, едно от основните предизвикателства на Томпсън по време на карнавалните му борби е, че ако не успее да победи опонента му, то зрителят-аматьор ще получи по един долар за всяка една минута, в която е успял да остане на тепиха срещу професионалиста Томпсън. По време на кеч кариерата му е известно, че Томпсън работи в седем различни пътуващи карнавали и циркове и този тип борби са основен източник на препитание за него. Нещо повече, още от първите му години в кеча Томпсън работи и като мениджър на борбите и боксовите срещи, които са част от програмата във въпросните карнавали. Доста български борци от онези години се борят по циркове и карнавали, но от всички тях именно Джордж Томпсън има най-продължителна кариера в това поприще - той се занимава с тази дейност над 10 години, както като борец, така и като мениджър.

Джордж Томпсън - борец в пътуващи карнавали и циркове

Според наличната информация по време на кариерата му в американския кеч Томпсън се бори в следните щати: Мичиган, Ню Йорк, Индиана, Уисконсин, Илинойс, Айова, Южна Дакота, Мисури, Вашингтон, Юта, Айдахо, Аризона и Орегон. Вероятно е имало и други, но на този етап само тези 13 щата могат да бъдат потвърдени.

Между другото, тук е любопитно да се отбележи, че Томпсън винаги пътува със скрапбук, който съдържа статии относно неговите борби, и винаги гордо го показва на журналистите в новите места, които посещава, за да им докаже какво е постигнал досега.

Първото си по-значително внимание Джордж Томпсън получава през първите месеци на 1918 г. в град Бъфало, щата Ню Йорк, където за известно време популярната местна спортна фигура Франк Блейкли става менажер на българина. Томпсън отправя дръзки предизвикателства към местни борци и това му докарва интерес, какъвто досега не е имало към него.

Джордж Томпсън предизвиква борците в град Бъфало (януари 1918 г.)

Именно по това време (пролетта на 1918 г.) е и една от най-значимите му победи, поне от българска гледна точка. На 12-ти март 1918 г. в град Лакауана, щата Ню Йорк, се състои една от малкото българин срещу българин борби в историята на американския кеч. Младият български борец от средната категория Джордж Томпсън се изправя срещу младия български борец от полутежката категория Дан Колев (който скоро след това ще стане известен като Дан Колов). Мачът е с хендикап - Колов трябва да победи Томпсън два пъти в рамките на един час. Обаче, Томпсън изненадва по-неопитния Колов и записва победа над него. Дан Колов се бори с пет български борци и ги побеждава всичките, с изключение на Джордж Томпсън. Пътищата на двамата българи ще се пресекат отново няколко години по-късно, но повече за това ще си поговорим малко по-долу.

„Българският лъв” Джордж Томпсън с победа над Дан Колов (март 1918 г.)

Една от по-големите и важни борби в кариерата на Томпсън се състои на 22-ри април 1919 г. в град Дубук, щата Айова. На тази дата Томпсън се изправя срещу популярния поляк Джони Майърс в мач за световната титла по кеч в средна категория. Това е първият шанс на българина да стане световен шампион. Предисторията тук е, че мачът е насрочен по желание на Майърс, тъй като Томпсън бил одумвал шампиона и твърдял, че Майърс всъщност не е чак толкова добър борец. В седмиците преди борбата Томпсън се бори два пъти с една от главните айовски кеч звезди Хайни Енгел и записва две равенства срещу него, което веднага му създава добра репутация в щата. Тук е любопитно да се отбележи, че Енгел е кеч учителя на българския борец Хари Стоев, както и че Стоев се бори в кеч шоуто, оглавено от борбата между Томпсън и Майърс. И така стигаме до голямата борба на Томпсън за световната титла. Срещата е до спечелване на два от три манша. Майърс печели първия манш за 26 минути и после Томпсън отказва да продължи за втори манш поради контузия на рамото. Българинът не успява да стане световен шампион, но успехите му в американския кеч тепърва предстоят.

Големите борби на Джордж Томпсън в град Дубук (пролет 1919 г.)

Майърс не е единственият световен шампион, който стъпва на ринга срещу Джордж Томпсън. Други бивши и бъдещи световни шампиони от средната и полусредната категория, които се борят срещу българина са Пол Прен, Ралф Паркот, Крис Джордан, Робин Рийд, Хенри Джоунс и др. Томпсън дори успява да победи някои от тях. Като цяло през годините Джордж Томпсън успява да се затвърди като сериозен претендент в средната категория и макар и никога да не става световен шампион, не може да се отрече, че е бил уважавано име в неговата категория.

Джордж Томпсън в американската преса

Благодарение на приятелството му със световния шампион по кеч в средна категория Ралф Паркот, който е и главния треньор по аматьорска борба в Университета на Айова, за известно време Томпсън работи като помощник-треньор по борба във въпросния университет. Говори се, че е преподавал борба и в други два американски университета, но не успях да потвърдя това твърдение.

Подобно на победата му над Дан Колов три години преди това, през 1921 г. в Уебстър Сити, щата Айова, Томпсън записва победа и над друг популярен борец от по-тежка категория - Хауърд Кантонуайн. Мачът им е с хендикап и американеца Кантонуайн (тежка категория) трябва да победи българина Томпсън (средна категория) два пъти в рамките на един час, но всъщност значително по-лекият Томпсън побеждава по-тежкия му опонент само за 16 минути и половина.

Хауърд Кантонуайн

Няколко месеца по-късно, в същия град, Томпсън има и друга интересна победа - победа над българския борец, известен с псевдонима Майк Стайн. По-нататък ще разгледаме Стайн в отделен материал и ще видим защо през 1921 г. името му е коментирано на страниците на вестници из цяла Америка.

По принцип българската преса през онези години никога не пише за българските професионални борци в Америка, макар и те да се доста. Просто информация за тях не достига до България. Никой у нас не е чувал дори и за Дан Колов и за него се заговорва чак през 1933 г., когато той започва да се бори във Франция. Джордж Томпсън е едно от изключително малкото изключения в това отношение. През 1922 г. един български вестник публикува снимка и кратък пасаж относно Томпсън. Доколкото ми е известно това е първият случай (от само два), в който родната преса от онези години пише за български борец от Америка.

Джордж Томпсън в българската преса (1922 г.)

През 1923 г. Томпсън посещава Канада за първи път и именно там ще бъдат може би най-големите му успехи. В онези години, поради трудността да се проверяват подобни твърдения, често се случва определен борец да се саморекламира като световен шампион, когато отиде на ново място, въпреки че реално не е такъв. Това е рекламен трик, който има за цел да засили интереса към въпросния борец и борбите му. На няколко места, като например в Канада, Томпсън се саморекламира като световен шампион в средна категория. Нещо повече, той даже защитава „титлата” си срещу канадски борци през есента на 1923 г. През следващата година пък Томпсън побеждава борец, който се саморекламира като канадски шампион по кеч в полутежка категория. Обаче, реалните спечелени титли на Томпсън са други две титли.

На 21-ри януари 1925 в град Летбридж, Канада, Томпсън се изправя срещу гърка Ник Бозинис в мач за канадската титла по кеч в средна категория. След една упорита и доста оспорвана борба Томпсън успява да победи Бозинис, със светкавичен туш в третия манш само за 20 секунди, и така става шампиона на Канада в средна категория. Няколко месеца по-късно, на 2-ри април 1925 г. в град Спокейн, щата Вашингтон, Бозинис си връща титлата след като печелия първия манш на срещата и после Томпсън отказва да продължи за втори манш. След мача Томпсън твърди, че в дните преди борбата е бил в автомобилен инцидент и затова не е бил на 100%, но той така и не получава искания от него реванш за титлата.

Джордж Томпсън (вляво, с въпросната титла) става канадски шампион в средна категория (януари 1925 г.)

И докато сме на темата за борбите му в Летбридж, Канада, тук е хубаво да се отбележи и един друг любопитен момент. На 22-ри декември 1924 г. в Летбридж Джордж Томпсън решава да организира кеч шоу. В главната борба участва бившия световен шампион в тежка категория Джо Стекър, но по-интересно е кой се бори в срещата преди главната - Дан Колов. Подобно нещо може да се види няколко пъти, когато български борец стане кеч промоутър в Северна Америка - рано или късно в кеч шоутата му взимат участие други български борци. Вижда се как в една и друга степен българските борци си помагат, когато могат. Но да се върнем към Томпсън и Колов. След борбата им през 1918 г. пътищата им отново се пресичат през 1924 г., когато двамата работят в един и същи пътуващ карнавал (не едновременно, точно един след друг) и после двамата временно се установяват в Спокейн, но междувременно се борят и в Канада.

Реклама за организираното от Джордж Томпсън кеч шоу в Летбридж (декември 1924 г.)

Друга интересна среща, с MMA елементи, на „Циклона” Томпсън е борбата му с японския джуджуцу експерт професор Такахаши. Томпсън и Такахаши се изправят един срещу друг на 21-ви май 1925 г. в Спокейн. Срещата им има следните правила: първият манш е по регламента на кеча, вторият е по джуджуцу правила и това какъв ще бъде третия манш се определя от хвърляне на монета. Томпсън печели първия манш, Такахаши втория и третия (кеч) манш завършва без победител. Срещата им продължава общо два часа.

Професор Такахаши

На 22-ри декември 1926 г. в град Маями, щата Аризона, Томпсън добавя още една титла към колекцията си. Българинът побеждава Шорти Хендерсън и така става шампион по кеч в средна категория на щата Аризона. Не е извесно докога държи тази титла.

Аризонският шампион Шорти Хендерсън

През пролетта на 1927 г. контузия води до лоша инфекция на ръката на Томпсън. Той прекарва над два месеца в болница. Говори се дори за ампутация, но в крайна сметка всичко завършва положително и през лятото на същата година Томпсън отново тръгва на път с пътуващ карнавал. Междувременно, докато е в болницата, група борци в щата Юта организират благотворително кеч шоу в полза на Томпсън.

Може би последният му голям мач е на 30-ти октомври 1930 г. в град Юджийн, щата Орегон, където Томпсън се изправя срещу Джордж „Дивата котка” Пийт в мач за световната титла по кеч в лека средна категория. Шампионът запазва след 64 минути борба.

Световният шампион Джордж „Дивата котка” Пийт

Според наличната информация кеч кариерата на Джордж „Циклона” Томпсън приключва през 1933 г.

вторник, 26 декември 2017 г.

Интервю с легендарния български борец Дан Колов

В настоящия материал са събрани различни интервюта и изказвания на легендарния български професионален борец Дан Колов и са подредени в едно голямо интервю. Цитатите са взети от 11 различни български вестника от периода 1934-1938 г. Както са публикувани в старата българска преса, така са пуснати и тук. Само подредбата на въпросите и отговорите е моя, за да може интервюто да бъде по-свързано. На места съм добавил пояснителни коментари [и те са в средни скоби]. В българската преса еднo време са публикувани много интервюта с Колов, но няколко от тях умишлено реших да не ги включвам, тъй като в тях има неща, които звучат съмнително и се съмнявам дали са реални или просто измислица на журналиста. Възможно е в интервюто да съм оставил и измислeни изказвания, но уви не всичко може да се потвърди доколко е достоверно. Трябва да се отбележи и че долните отговори на Дан Колов най-вероятно не са предадени едно-към-едно както ги е казал Дан, а така както са ги запомнили журналистите, т.е. някои от изказванията са перифразирани изказвания на Дан Колов. Добавил съм няколко въпроса и от чуждата преса (френска и новозеландска). В долното интервю са обсъдени теми като ранните му години, борбите му в чужбина, завръщането и борбите му в България, навиците му извън ринга и други интересни теми.

Дан Колов

Въпрос: Г-н Колов, кога напуснахте България?

Дан Колов: Заминах заедно с моя брат в 1905 г. за Будапещa. Тогава бях 13-годишен. В Будапеща останах четири години. Занимавах се с градинарство. Там понякога се борех, но бях почнал борбата на село още като дете. В училището тогава всичките ги търкулвах и все мене ме туряха учителите на колене. В 1909 г. заминах за Америка пак като работник. Работих и по фабриките. На борбата се отдадох напълно през 1917 г. и оттогава досега не работя друго.

Преди да станете борец посещавахте ли борби?

Посещавах редовно борбите, които се устройваха в Будапеща. Гледах ги с трепет и мечтаех един ден да стана и аз борец. През 1909 г. присъствувах, за първи път, на една борба на Никола Петров с германеца Кох. [Грешно си спомня годината - Петров и световния шампион Якоб Кох се борят в Будапеща през октомври 1908 г.]

Никола Петров (вляво) и Якоб Кох

Защо решихте да станете професионален борец?

Чувствувах просто нужда да се боря. Не само това, гледах винаги да вдигна най-тежкия кош, да разтоваря и натоваря най-бързо колата.

Спомняте ли си първата ви борба?

Да, помня. Ех, какво беше едно време. Първата ми борба беше през 1915 г. в Майлс Сити, Монтана. Тогава бях аматьор и се борих с един глухоням професор по борба, който беше задължен в продължение на половин час да ме обърне. Давам ли се аз, обаче. Мъчи се, мъчи се този човек, нищо не можа да направи. Времето изтече без да ме обърне и аз спечелих първата си борба и първите двеста долара. Ставайки, аз протегнах ръка на моя противник, както му е реда. Какво мислите, че стана. Без много да му мисли и без аз да очаквам той ми изтърси такъв един юмрук в носа, че аз зашеметен паднах на пода. От там е и кривия ми нос [смее се]. Преди повече от 20 години на първата ми борба беше счупен. А вечерта с двама мои познати спахме на земята, в тръните край града. Аз им раправях, че съм ангажирал стаи в хотел „Поляна” по случай победата и горките наистина повярваха, че ще спим на меки плюшени легла. Ех, времената се измениха. Сега е друго вече, но все човек трябва да си спомня за лошото, което е прекарал в миналото си, за да знае, че и сега може да има хора, които страдат и които са както той е бил преди.

Някой лош спомен от вашия дебют като професионален борец в Америка?

Много организатори на състезания ми пречеха да се проявя още в началото, защото не ми даваха възможност да се боря често. [За първите пет години на Дан Колов в американския кеч можете да прочетете тук.]

В Америка къде най-много сте се борили?

Ню Йорк, Бостън, Монреал, Сейнт Луис и Калифорния.

Кой спорт привлича повече публика в Америка, свободната борба [кеча] или бокса?

Безспорно боксът е най-популярният спорт в Америка. Той е необходимост за всеки американец. С него другите спортове там не могат да се мерят.

Какви хонорари получавахте в Америка?

Въобще борците получават по-малко хонорар от боксьорите понеже последните излизат на ринга по-рядко. Получавал съм различни хонорари, но много пъти съм взимал по 4-5 хиляди долара на борба [което е приблизително $60-80 хиляди в днешни пари]. Случвало се е да е боря по 3-4 пъти седмично. Но пари в Америка не се правят лесно. Никой да не си мисли, че може лесно да ги печели. Това е било и в миналото, не само сега. Когато българите са правили пари, то е било като са пестили от стомаха си. Българинът не се храни добре, не води добър живот. Българите там живеят много зле. По-добре да живеят в България. [По времето на Дан Колов професионалните боксьори са най-скъпоплатените спортисти, а след тях са професионалните кеч борци като Дан Колов.]

А какво ще ни кажете за българите в Америка и в чужбина въобще?

Всякъде съм бил радушно посрещан. Чувствува се силната спойка на кръвта. Но в София, моите очаквания надминаха всичко. Всички българина в чужбина, а с тях и аз, страдаме от истинска носталгия.

Често ли се борите? Има ли случаи, при които да сте се борили по десет пъти на месец, по тридесет пъти на три месеца?

Има. Ако в даден щат вие имате грандиозен успех, ако си създадете популярност, тогава започват да се сипят, като дъжд, покани да се борите с тоя или оня борец. И такива случаи имам много и като резултат от тях и честите борби са най-обикновено явление. Провалите ли се в борбата, тогава никой не ви обръща внимание. никой не ви търси. А провалянето не винаги е доказателство, че вие сте по-слабият. Уговорена е дадена борба. Уговорена е с няколко дни по-рано. И борецът, обаче, е човек, а не машина. Заболяе, почувстува се неразположен. Условията, за да бъде бит, са налице. Нямаш възможност да се откажеш от борбата, защото тогава ще сметнат, че си се изплашил и че бягаш от борбата, а това гордостта ти няма да допусне. Бориш се и те бият.

Колко пъти сте се борили досега?

До сега съм се борил 710 пъти и само един път ме победи Деглан, но аз го считам за грешка на журито. [На този въпрос в българската преса са публикувани няколко различни отговора от Дан Колов. Това е най-честият отговор и цитата е към април 1935 г. Естествено, Дан има и други загуби, но загубата му от Деглан е единствената, за която се знае у нас тогава, тъй като преди 1933 г. никой в България не е чувал за Дан Колов, и затова самият Дан споменава само нея. Повече информация за борбите на Дан Колов като цяло можете да намерите тук.]

Какви са били вашите противници?

Хора от всички народности по света.

Любители-борци или сериозни професионални борци?

Как любители! Първенците на тежката борба, хора със светска известност.

Как посрещат в чужбина името на българските борци?

Отлично. Ценят ни и ни уважават. Това име е извоювано от нашите достойни представители в разните страни.

Какво ще кажете за борбите ви в Нова Зеландия и Австралия?

Там аз победих Джордж Уокър, шампиона от тежка категория не само на Англия, но и за цялата Британска империя. За борбата с него всички билети бяха продадени на предварителна продажба. Нямате представа какво влияние оказа тая победа. Искаха навсякъде да ме видят, да присъствуват на някоя моя борба. От няколко места поискаха да уредят втора борба с Уокър. Предлагаха крезовски награди и за победителя, и за победения. Гордостта на англичаните бе засегната в лицето на шампиона им и те искаха да се реабилитират, било като бъда бит от друг борец, било като възстановят престижа на собствения си шампион. Аз бях готов. Привличаше ме, признавам го, и възнаграждението. Уокър, обаче, отказа да се бори втори път с мен. И сега да ида пак в Австралия и в някой от островите, веднага ще ме обсипят с покани за борба. [За повече информация относно престоя на Дан Колов в Нова Зеландия прочетете тази статия.]

Момент от борбата Дан Колов срещу Джордж Уокър

В Нова Зеландия има ли българи?

Няма. Видях само двама души от Македония, от Костурско, но са много зле. Правят плетове за ограждане на големи чифлици.

Сега искам да ви попитам за няколко от борбите ви във Франция. Първо през ноември 1933 г. вие победихте френския идол Анри Деглан, но после през февруари 1934 г. в реванша той ви победи. Какво ще кажете за тази борба?

Моят противник ме подхлъзна в момента, когато исках да го натисна върху раменете му и отиде под въжетата на ринга. При все това вярвам, че щях да победя. Това ще ми послужи за урок в бъдещето.

Помните ли борбата ви с турчина Юсeф Махaмут в Париж?

Да. Добър борец и упорит турчин. Не искаше да се признае за победен и аз продължавах да стискам врата му. Като го пуснах рухна на земята, като труп. Отнесоха го в кабината му. Отидох след свършване на борбите да го видя. Знаеше отлично български. От нашенско беше и само преди няколко години се беше установил в Цариград. Страшно беше просто да го гледаш. Врата му се беше издължил и подул. Впрочем, подул се беше цял. Не можаха да му обуят панталоните, ризата, дрехата. Разпраха ги, само да могат да му ги надянат и така да го пренесат с такси до болницата. [Юсеф Махaмут, още известен като Мехмет Юсуф в САЩ и Динарлъ Мехмет в Турция, е роден в България и е син на бореца Юсиф Хюсейн, който е голямо кеч име в Америка периода 1909-1925 г. През 30-те Динарлъ е една от най-популярните кеч звезди в Турция.]

Динарлъ Мехмет

Какво ще ни кажете за борбата ви с Анри Деглан през април 1936 г., където станахте европейски шампион?

Борбата беше много трудна и тежка. Аз се борих с разчет да издържа до края и да направя поне равен мач. Деглан е опасен противник. Плюс това, той се бори у дома си. Към 65-тата минута, обаче, почувствувах, че ще мога да го победя и атакувах решително. При едно положение, когато бяхме и двамата „партер”, аз на два пъти му приложих ключ на ръката. Но Деглан с прехвърляне през глава се изкубваше и оставахме пак в същото положение. Най-после при третия опит аз минах от лявата му страна и му попречих да се прехвърли. Натискайки все по-силно и по-силно Деглан се видя принуден да легне на плещите си.

Как посрещна парижката публика вашата победа?

Отначало тя остана изненадана от повалянето на Деглан, но след това избуханаха общи аплодисменти. Само в галерията някои се въздържаха, но те бяха малко. И за самата публика победата ми бе безспорна и срещната с всеобщо одобрение.

Момент от борбата Дан Колов срещу Анри Деглан в Париж за европейската титла

Как се отнесе Деглан след като загуби шампионата?

Останахме добри приятели с него. Борбата беше много легална. Той получи само едно порязване под брадата при едно вдигане от моя страна и удряне на брадата му от моята глава.

Чувствате ли се задължен да се борите пак с него?

Не. Нямам никакво задължение. Смятах 1936 г. да бъде последната година на борбите ми, но се убедих, че още мога да върша работа.

През октомври 1936 г. се борихте с шведа Джон Малмберг за европейската ви титла. Как протече тази борба?

Излъга ме в първия манш, но във втория и третия не можа да се отърве. Много беше буен, ама след втория манш поулегна доста. Друго какво да кажа - бори се грубо, но е много добро момчето.

А какво ще кажете за последната ви борба в Париж, когато американеца Джо Саволди ви победи?

Не може човек винаги да побеждава. Случва се един борец да бъде болен, да не е неразположен, а поемеш ли ангажимент да се бориш и умрял да си, трябва да се качиш на ринга. [Борбата със Саволди е последната борба на Дан Колов въобще. По това време вече го мъчи хроничен бронхит. Видео кадри от тази и други борби на Дан Колов можете да видите тук.]

Какво мислите за френските борци като цяло?

Анри Деглан безспорно е най-добрият сред тях. Той притежава изключителна техника. Шарл Ригуло е един противник с необятна сила. По-младите борци, от всичките категории, прогресират много. Те научават кеча с внушителна бързина благодарение на редовните им тренировки и опита на световните борци, които се борят в „Пале де спор” в Париж. Най-добрите от тежката категория са Феликс Мике и Рене Мишо, но ще има и други. [Мишо е ученик и протеже на Дан Колов. Дан също помага и на Мике, който години по-късно става европейски и световен шампион по кеч.]

Феликс Мике (вляво) и Рене Мишо

Кой е най-хубавият ви спомен от Париж?

След моята победа над Шарл Ригуло публиката ми направи една незабравима овация, абстрахирайки се от това, че съм чужденец. [Ригуло е златен олимпийски медалист по вдигане на тежести и първата му борба с Дан Колов троши рекорда за най-посещавана и доходоносна борба в историята на Франция. Ако искате да научите повече за големите успехи на Дан Колов във Франция хрърлете един поглед на тази статия.]

Момент от борбата Дан Колов срещу Шарл Ригуло в Париж

Когато се завърнахте в България, след 30 години странстване по света, какви бяха вашите впечатления от посрещането в София?

Повече от отлични. Аз не очаквах такова посрещане. Не очаквах, че на гарата ще има толкова посрещачи. Ако знаех това, щях да сляза на Подуене [смее се]. Не исках аз такива тържества. Аз се върнах като всеки българин, преизпълнен само от радост, че след 30 години стъпвам на родна земя.

Завръщането на Дан Колов в България след 30 години извън страната

Всички се интересуват да знаят чий поданик сте?

Кажете им, че съм българин и български поданик. Когато в Брюксел повалих на земята Оливейра караха ме да стана белгийски поданик, в Америка - американски, в Австралия - австралийски поданик, но аз не исках. 30 години живея в чужбина, но все още съм български поданик и пътувам с български паспорт.

А как сте с българския? Спомняте ли си го добре?

Позабравил съм българския да чета. Мога да чета и разбирам всичко, но трябва да чета на глас и да сричам. Малко практика и ще си припомня всичко.

Какви други езици говорите?

Говоря добре само английски понеже съм живял най-много в Америка.

Кой университет сте завършили?

Университета на живота. Закърмен съм от сиромашка майка с чувството на голям патриотизъм, любов към работата и скромност в живота. Тая звезда ме води в целия мой живот. Аз не измених на вярата си в нея и тя ме доведе до тук.

Какво ще кажете за височайшето внимание към вас?

Както знаете, удостоен бях с орден за гражданска заслуга. Трогнат съм от това високо внимание и съм длъжен да благодаря за него. Чувствувам се приятно задължен да отправя голяма благодарност на Н. В. Царя за височайшето му благоволение към мен. [През 1935 г. Дан Колов е награден с орден „За гражданска заслуга” 5-та степен, а следващата година е награден и с 4-та степен.]

Ордените на Дан Колов

Как бяхте посрещнат в родното ви село Чадърлий? [Чадърлий е старото име на Сенник.]


Няма по-топло място от родния кът. Там бях обсипан от горещи симпатии не само от близките си, но и от околното население. Къщата ми се изпълни с подаръци, цели стада птици и добитък. Не зная как да се отблагодаря за тези сърдечни чувства на добродушния наш българин.

Спомняте ли си нещо за детинството на село?

Да, спомням си добре тези години, както и ония, между които съм се движил. Особено пък съучениците си. Те са пораснали вече, изменили са се и аз взех да остарявам. Много години минаха. Роден съм към Коледа през 1892 г.

Защо не стоите повече време в София, а си ходите на село в Чадърлий?

Тук просто не мога да излезна. Не мога да си направя разходката. Излезнем ли пред хотела веднага ще се струпа маса народ. Влезнем ли някъде, народът започва да се трупа около вратата. Не видяхте ли оная вечер в Първа шуменска бирария? През всичкото време, докато вечеряхме, маса любопитни, един след друг, се вмъкваха в бирарията, застанат и ме гледат.

Как се справяте тогава с публиката, след победите? Не ви ли безпокои?

О, в Америка това е лесно. Аз не се оставям никога да попадна в ръцете на множеството. След някоя шумна победа аз се измъквам през някой заден вход, хвърлям се в колата и отивам право в хотела. Там хотелите не са като тука. Настанявам се обикновено в някой грамаден хотел. Долу, при входовете, гъмжило от народ. Никой никого не познава, никой от никога не се интересува. Влизам, излизам, без да бъда смущаван от когото и да било. Тук това е невъзможно.

Ще има ли гратиси [безплатни билети] за борбите ви в България?

Тази система трябва да се изостави в България. Ако се върви по пътя на гратисите никой спорт няма да преуспее. Който иска да гледа трябва да плати. [Повече информация за борбите на Дан Колов в България можете да намерите тук и тук.]

Ако през време на вашето пребиваване в България откриете някой надежден борец, бихте ли го взели с вас в чужбина?

Ако видя, че някой българин има шанс да се прояви на чуждите рингове, ще го взема със себе си или най-малко лансирам. [И го прави. Българските борци Димитър Стойчев, Тодор Банков, Петър Константинов, Димитър Караянев, Евстати Георгиев и Крум Петров се борят във Франция благодарение на Дан Колов и Хари Стоев.]

Първата ви борба в България беше срещу американеца Чарли Сантен и вие го победихте. Какво ще кажете за тази борба?

Въпреки че победих в по-малко от 30 минути борбата бе много тежка, както за мен, така и за моя опонент. Сантен бе твърде упорит, но аз не губих вяра, че ще го поваля. Измъчи ме много, защото е ловък и жилав. Служи си с опасни хватки, от които не всеки борец може да се отърве. Мъчи ме около 20 минути, а аз съм свикнал по-бързо да събарям противника. Събирам сили, грабвам го и - долу на земята! Хватката, с която го повалих на земята ме повреди и мен [Дан сочи шеговито към гръдния му кош, където кожата му е силно зачервена]. Но нищо от това, скоро ще ми мине. Аз съм доволен от победата си.

Момент от борбата Дан Колов срещу Чарли Сантен в София

Та той насмалко щеше да умре! Какъв беше тоя удар?

Нищо му не стана. Той е падал и ставал много пъти, но моята попара не е ял. Ако иска да пада на меко да не е ставал борец, а още по-малко да излиза срещу Дан Колов.

Какво ще ни кажете за следващия ваш опонент негъра Реджиналд Сики?

Черен, бял, жълт или зелен дори, за мене няма разлика. Та нима не съм се борил и между жълти, и в Австралия и Нова Зеландия, та до най-модерните световни палати. Няма значение боята. Това е по-важното [смее се и сочи ръцете, главата и половинметровия си врат]. Вънка като бях мъчно съм падал, та тука? Е, ако е по-здрав от мене - няма какво - ще падна, но никак не ми се вярва [смее се]. Сики е един първостепенен борец, млад, енергичен и твърде школуван. Той, обаче, е твърде много темпераментен. Поиска още в първия момент да ме повали. Това, обаче, както видяхте не му се отдаде. Така лесно не се яде един българин.

Момент от втората борба Дан Колов срешу Реджи Сики в София

След Сики виe се борихте с българина Петър Ферещанов. Какво бихте ни казали за тази среща?

Момчето е добро и леко се отърва. Да се бориш е съвършенно друго от отбраната и пазенето. Той е здрав мъже и не ми позволи да го хвана. Грешка направи реферът, че не брои, когато Ферещанов се хвана за въжетата. В Париж при такова положение би бил дисквалифициран. Освен това и времето бе неблагоприяно - студено и не позволи да се изпотя, а когато мускулите не се загреят не може да има пъргавост. Победата е моя по точки.

Какво мислите за резултата от борбата?

Съжалявам, че моя противник успя да слезе от ринга така. Но моля ви недейте да мислите, че Ферещанов е слаб. Не, той е много добър, здрав, енергичен, млад и при това достойно се държа, както вие видяхте. Все пак трябва да призная, че направих и аз една тактическа грешка.

Къде направихте грешка?

Грешка направих, че не го повалих малко повече преди края на борбата. Ако бях направил това мисля, че щях да закова плешките му на ринга.

Това ли е единствената причина за получения резултат?

Да!

Моменти от борбата Дан Колов срещу Петър Ферещанов в София

Следващият ви опонент беше поляка Франк Бронович.

Бронович ми създаде много работа. Той приложи доста груби удари, на които аз бях длъжен да отговарям. На няколко пъти той ме изненада със своята бързина. Тогава аз реших да свърша с него и приложих тази хватка [ключ на ръка], която е много ефикасна и същевременно и опасна.

Момент от борбата Дан Колов срещу Франк Бронович в София

А след това беше латвиеца Марк Пасман.

Много силно и опасно момче, но само си изяде главата. Що му трябваше да бърза толкова. Отначало ми даде бая зор. Всички хватки прави в обратни положения и така не знае човек откъде да се предпазва. Всеки случай това му е най-голямата грешка, че много избързваше.

Моменти от борбата Дан Колов срещу Марк Пасман в София

И последно се борихте с португалеца Ал Перейра за европейската титла. Някакви спомени от тази среща?

Борбата бе много мъчна. Не мога да откажа голямата класа на Перейра, но аз трябваше да му докажа, както и на всички българи, които толкова много ми симпатизират, че победата на Перейра над мен в Париж бе една случайност. Доволен съм, че си възвърнах титлата и благодаря на всички ония, които така спонтанно ме акламираха.

Моменти от борбата Дан Колов срещу Ал Перейра в София

Какви са цялостните ви впечатления от борбите ви в България?

Много съм доволен от приема. Българската публика е много спортна.

Сигурно американските борци, който докарахте в България, си заминаха с доста български левове?

Какво думаш! Всичко оставиха тука. Дори им платих данъците, за да могат да си заминат. 18,000 хиляди лева броих! Не е малка пара.

Какво прави един борец преди негова борба?

Един борец не може да излезе и да се бори без предварително трениране. Необходим е поне един месец.

Как сте с храната? Спазвате ли някакъв режим?

Никога не съм спазвал някакъв режим. Определени часове за определена храна няма, ям когато огладнея. Ям всичко онова, което ми се яде, пия всичко, но и едното и другото в ограничени размери. Никога обаче не съм преяждал и препивал. Специално преди борбата, в самия ден на борбата, аз се нахранвам в два часа после обяд. Правя разходка. След това лягам и почивам. Необходими са поне осем часа след приемането на последната храна и самата борба. През време на борбата стомахът ми трябва да бъде празен, иначе при пълен стомах тежи и немислимо е да се борите.

Пиете ли алкохол?

Когато не се тренирам - по малко. През време на тренировката - никак.

Чай и кафе употрябвате ли?

Да, не ми пречат.

Колко време се готвите за една голяма борба?

4-5 седмици, ако не съм прекъсвал тренировката си. В противен случай - два-три месеца.

Какво влияние оказват разходките и съня? Правите ли разходки, спите ли спокойно и продължително?

И едното, и другото имат решително влияние, както при тренирането, така и в самата борба. Разходката е необходимост не само за всеки борец, но и за всеки спортист. Аз съм свикнал всяка сутрин да направя разходка. Що се отнася до съня, спя спокойно. Спя обикновено от осем до девет часа в денонощие. Нощен сън. След обяд, като се нахраня, не спя. Спя само в деня, в който имам борба, и то след като, нахранил се в два часа после обяд, лежа до вечерта.

На какво дължите своята физическа мощ?

На дългата и упорита тренировка, а най-вече на моята здрава майка. Аз ценя своята сила и не злоупотребявам с нея и ако имам още дни да живея - вярвам, че ще я запазя за дълго време.

Защо не сте се оженили досега?

Това не е за мене работа. Чувствувам се още млад за такава борба. 

Колко борци от вашия ранг, които могат да ви бъдат противници, можете да наброите всичко?

Около 20-25.

С всички от тях срещали ли сте се на ринга?

С повече от половината. Едно време бяхме само четирима, а подир нарастнаха повече.

От тези 25 борци кой е най-стар?

Странглър Люис, а най-младият е О'Махони, ирландец по народност. [Странглър Люис е легендарния Ед „Удушвача” Люис, а към момента на цитата Дано О'Махони е световния шампион по кеч в тежка категория.]

Ед „Удушвача” Люис и Дано О'Махони

На какъв ръст са обикновено те?

Има и много високи. Германеца Ханс Стайнки [Щайнке - Стайнки е американското произношение] е повече от 2 метра висок и тежи 140 килограма. Срещнахме се с него в Ню Йорк. Резултатът излезе равен. На друга една борба го държах 35 минути под мене и отгогава той не посмя да се бори с мен.

Ханс Щайнке

Не рискувате ли при борбата?

Много малко са умрели през време на самата борба. Досега не повече от 4-5 души. А имаме трима души починали след борбата, когато отиват да се обличат.

Кой от световните борци ви е бил най-сериозен противник?

Това беше Руди Дусек, с когото се борихме през 1924 г. в Америка. Победата над него спечелих след 3 часа борба. [Всъщност, борбата се състои през 1926 г. и Дан я губи.]

Руди Дусек

Има ли борец, който още не сте победили?

Да. Джим Лондос. Аз го извиках да си премерим силите, но този хитър грък системно ме отбягва. С него се познаваме отдавна. Приятел съм с него и започнахме заедно спортната си кариера. Ние сме на едни години с него, едновременно започнахме да учим борбата и само една среща помежду ни би разрешила кой е по-добрия. Десет, цели десет години горя от желание да се срещна с него, но Лондос много внимателно отбягва всяка възможност да се бори с мен. През 1934 г. в Париж аз депозирах в редакцията на в-к „Л'Ото” 10 хиляди французки франка като награда на онзи, който би ми уредил един мач с Джим Лондос. Лондос действително дойде в Париж, но отказа борбата, защото знае, че не може да се бори срещу мене. Аз го преследвам като призрак. Впрочем, Лондос отказа мача под предлог, че хонорара бил малък. Няма да мине дълго време и ще се откажа от борбата. Имам достатъчно средства, за да живея спокойно, докато съм жив. На славата на държа. Интересуват ме по-скоро парите... но за един Джим Лондос никога няма да охладнея. Напротив, винаги и всякъде с готовност бих го срещнал. Това е моята единствена мечта. Това ще бъде единствената борба, в която ще се боря за слава и ще се боря така, както никой не ме е виждал досега. [Лондос, като цяло, е една от най-големите звезди в историята на кеча. Колов и Лондос се борят един срещу друг много пъти в началото на кариерите им, но последната им борба е през 1925 г. През следващите години, когато вече и двамата са по-големи имена в кеча, Дан предизвиква Лондос от страниците на американската, френската, гръцката и българската преси, но така и не се стига до нова борба между тях двамата.]

Джим Лондос

Практикувате ли някой друг спорт освен борбата?

Не.

Коя е най-добрата хватка?

Най-добрата хватка е доброто физическо състояние и аз притежавам това.

Имате ли менажер?

Не. Хари Стоев и аз сами си свършваме работите.

Коя е вашата най-тежка и най-ценна победа?

Над англичанина Джордж Уокър в Нова Зеландия през лятото на 1934 г. Също и тая над най-силния човек на света Шарл Ригуло в Париж. [Този цитат е към април 1935 г. След това има и други тежки/ценни победи.]

Донесе ли ви кариерата голямо материално благо?

Несъмнено, но и твърде безценно за мен. Българинът и от малко се задоволява, ако и да съм имал много. Чувствувам радост, когато помагам на околните и страждущите.

От кои борби в чужбина сте получили най-много пари?

Около един милион лева получих за борбaта ми срещу французина Шарл Ригуло.


Каква е разликата между вашата борба и онази, която даваше Никола Петров?

В американската борба има много по-разнообразни хватки, изискващи голямо внимание и здраво обмисляне на положението. Нашата борба е по-груба, по-опасна, по-рискована от борбата на Никола Петров. Последният упражняваше така наречената гръко-римска борба. В нашата борба противниците имат право да се уловят, където искат, да изкълчат един другиму крака или ръката, да ги извиват. В тая борба борецът е наложен на много по-големи рискове и опасности. В гръко-римската борба имаш право да уловиш противника, където искаш от кръста нагоре. В нашата борба можеш да го уловиш дори и за ушите. Няма право да го удряш само в слабите и в гърлото, да го душиш.

Какво вярно има в разкритията, които писа парижкия в-к „Жур” относно борбите в „Пале де спор” в Париж? [През 30-те във френската преса се появяват разкрития, че кеч борбите в Париж са с предварително уговорен изход.]

Нищо вярно няма. Във всеки случай аз отново ще прегледам всичко писано и, ако има нещо писано, което ме дискредитира, ще заведа дело против клеветниците.

До каква възраст мислите един борец може да запази силите си?

Зависи от живота му, но обикновено до 50-годишна възраст.  Има, разбира се, изключения. Така например, има един американец, който на 67-годишна възраст още се бори. 

Навярно ще прекарате старините си някъде по калифорнийските брегове?

Не! Тридесет години обикалях по всички краища на земята. Видях много страни и различни хора, но сега като видях отечеството си, почувствувах, че в родния край животът е по-приятен, там по-свободно се диша. В родното си село ще си построя своя къща близо до Балкана, ще си обзаведа свое стопанство, а при воденицата, която сега е край селото, ще построя турбира, която ще дава светлина за мен и моито съселяни. В този край, където за първи път видях небето, в този край ще се простя с него.
--------------------------------------------------
И така днес, на 125-тата годишнина от рождението му, приключваме дългата поредица за кариерата и живота Дан Колов. По-нататък ще има и други материали за него, но през следващите месеци ще насочим вниманието си към други български професионални борци.