вторник, 26 декември 2017 г.

Интервю с легендарния български борец Дан Колов

В настоящия материал са събрани различни интервюта и изказвания на легендарния български професионален борец Дан Колов и са подредени в едно голямо интервю. Цитатите са взети от 11 различни български вестника от периода 1934-1938 г. Както са публикувани в старата българска преса, така са пуснати и тук. Само подредбата на въпросите и отговорите е моя, за да може интервюто да бъде по-свързано. На места съм добавил пояснителни коментари [и те са в средни скоби]. В българската преса еднo време са публикувани много интервюта с Колов, но няколко от тях умишлено реших да не ги включвам, тъй като в тях има неща, които звучат съмнително и се съмнявам дали са реални или просто измислица на журналиста. Възможно е в интервюто да съм оставил и измислeни изказвания, но уви не всичко може да се потвърди доколко е достоверно. Трябва да се отбележи и че долните отговори на Дан Колов най-вероятно не са предадени едно-към-едно както ги е казал Дан, а така както са ги запомнили журналистите, т.е. някои от изказванията се перифразирани изказвания на Дан Колов. Добавил съм няколко въпроса и от чуждата преса (френска и новозеландска). В долното интервю са обсъдени теми като ранните му години, борбите му в чужбина, завръщането и борбите му в България, навиците му извън ринга и други интересни теми.

Дан Колов

Въпрос: Г-н Колов, кога напуснахте България?

Дан Колов: Заминах заедно с моя брат в 1905 г. за Будапещa. Тогава бях 13-годишен. В Будапеща останах четири години. Занимавах се с градинарство. Там понякога се борех, но бях почнал борбата на село още като дете. В училището тогава всичките ги търкулвах и все мене ме туряха учителите на колене. В 1909 г. заминах за Америка пак като работник. Работих и по фабриките. На борбата се отдадох напълно през 1917 г. и оттогава досега не работя друго.

Преди да станете борец посещавахте ли борби?

Посещавах редовно борбите, които се устройваха в Будапеща. Гледах ги с трепет и мечтаех един ден да стана и аз борец. През 1909 г. присъствувах, за първи път, на една борба на Никола Петров с германеца Кох. [Грешно си спомня годината - Петров и световния шампион Якоб Кох се борят в Будапеща през октомври 1908 г.]

Никола Петров (вляво) и Якоб Кох

Защо решихте да станете професионален борец?

Чувствувах просто нужда да се боря. Не само това, гледах винаги да вдигна най-тежкия кош, да разтоваря и натоваря най-бързо колата.

Спомняте ли си първата ви борба?

Да, помня. Ех, какво беше едно време. Първата ми борба беше през 1915 г. в Майлс Сити, Монтана. Тогава бях аматьор и се борих с един глухоням професор по борба, който беше задължен в продължение на половин час да ме обърне. Давам ли се аз, обаче. Мъчи се, мъчи се този човек, нищо не можа да направи. Времето изтече без да ме обърне и аз спечелих първата си борба и първите двеста долара. Ставайки, аз протегнах ръка на моя противник, както му е реда. Какво мислите, че стана. Без много да му мисли и без аз да очаквам той ми изтърси такъв един юмрук в носа, че аз зашеметен паднах на пода. От там е и кривия ми нос [смее се]. Преди повече от 20 години на първата ми борба беше счупен. А вечерта с двама мои познати спахме на земята, в тръните край града. Аз им раправях, че съм ангажирал стаи в хотел „Поляна” по случай победата и горките наистина повярваха, че ще спим на меки плюшени легла. Ех, времената се измениха. Сега е друго вече, но все човек трябва да си спомня за лошото, което е прекарал в миналото си, за да знае, че и сега може да има хора, които страдат и които са както той е бил преди.

Някой лош спомен от вашия дебют като професионален борец в Америка?

Много организатори на състезания ми пречеха да се проявя още в началото, защото не ми даваха възможност да се боря често. [За първите пет години на Дан Колов в американския кеч можете да прочетете тук.]

В Америка къде най-много сте се борили?

Ню Йорк, Бостън, Монреал, Сейнт Луис и Калифорния.

Кой спорт привлича повече публика в Америка, свободната борба [кеча] или бокса?

Безспорно боксът е най-популярният спорт в Америка. Той е необходимост за всеки американец. С него другите спортове там не могат да се мерят.

Какви хонорари получавахте в Америка?

Въобще борците получават по-малко хонорар от боксьорите понеже последните излизат на ринга по-рядко. Получавал съм различни хонорари, но много пъти съм взимал по 4-5 хиляди долара на борба [което е приблизително $60-80 хиляди в днешни пари]. Случвало се е да е боря по 3-4 пъти седмично. Но пари в Америка не се правят лесно. Никой да не си мисли, че може лесно да ги печели. Това е било и в миналото, не само сега. Когато българите са правили пари, то е било като са пестили от стомаха си. Българинът не се храни добре, не води добър живот. Българите там живеят много зле. По-добре да живеят в България. [По времето на Дан Колов професионалните боксьори са най-скъпоплатените спортисти, а след тях са професионалните кеч борци като Дан Колов.]

А какво ще ни кажете за българите в Америка и в чужбина въобще?

Всякъде съм бил радушно посрещан. Чувствува се силната спойка на кръвта. Но в София, моите очаквания надминаха всичко. Всички българина в чужбина, а с тях и аз, страдаме от истинска носталгия.

Често ли се борите? Има ли случаи, при които да сте се борили по десет пъти на месец, по тридесет пъти на три месеца?

Има. Ако в даден щат вие имате грандиозен успех, ако си създадете популярност, тогава започват да се сипят, като дъжд, покани да се борите с тоя или оня борец. И такива случаи имам много и като резултат от тях и честите борби са най-обикновено явление. Провалите ли се в борбата, тогава никой не ви обръща внимание. никой не ви търси. А провалянето не винаги е доказателство, че вие сте по-слабият. Уговорена е дадена борба. Уговорена е с няколко дни по-рано. И борецът, обаче, е човек, а не машина. Заболяе, почувстува се неразположен. Условията, за да бъде бит, са налице. Нямаш възможност да се откажеш от борбата, защото тогава ще сметнат, че си се изплашил и че бягаш от борбата, а това гордостта ти няма да допусне. Бориш се и те бият.

Колко пъти сте се борили досега?

До сега съм се борил 710 пъти и само един път ме победи Деглан, но аз го считам за грешка на журито. [На този въпрос в българската преса са публикувани няколко различни отговора от Дан Колов. Това е най-честият отговор и цитата е към април 1935 г. Естествено, Дан има и други загуби, но загубата му от Деглан е единствената, за която се знае у нас тогава, тъй като преди 1933 г. никой в България не е чувал за Дан Колов, и затова самият Дан споменава само нея. Повече информация за борбите на Дан Колов като цяло можете да намерите тук.]

Какви са били вашите противници?

Хора от всички народности по света.

Любители-борци или сериозни професионални борци?

Как любители! Първенците на тежката борба, хора със светска известност.

Как посрещат в чужбина името на българските борци?

Отлично. Ценят ни и ни уважават. Това име е извоювано от нашите достойни представители в разните страни.

Какво ще кажете за борбите ви в Нова Зеландия и Австралия?

Там аз победих Джордж Уокър, шампиона от тежка категория не само на Англия, но и за цялата Британска империя. За борбата с него всички билети бяха продадени на предварителна продажба. Нямате представа какво влияние оказа тая победа. Искаха навсякъде да ме видят, да присъствуват на някоя моя борба. От няколко места поискаха да уредят втора борба с Уокър. Предлагаха крезовски награди и за победителя, и за победения. Гордостта на англичаните бе засегната в лицето на шампиона им и те искаха да се реабилитират, било като бъда бит от друг борец, било като възстановят престижа на собствения си шампион. Аз бях готов. Привличаше ме, признавам го, и възнаграждението. Уокър, обаче, отказа да се бори втори път с мен. И сега да ида пак в Австралия и в някой от островите, веднага ще ме обсипят с покани за борба. [За повече информация относно престоя на Дан Колов в Нова Зеландия прочетете тази статия.]

Момент от борбата Дан Колов срещу Джордж Уокър

В Нова Зеландия има ли българи?

Няма. Видях само двама души от Македония, от Костурско, но са много зле. Правят плетове за ограждане на големи чифлици.

Сега искам да ви попитам за няколко от борбите ви във Франция. Първо през ноември 1933 г. вие победихте френския идол Анри Деглан, но после през февруари 1934 г. в реванша той ви победи. Какво ще кажете за тази борба?

Моят противник ме подхлъзна в момента, когато исках да го натисна върху раменете му и отиде под въжетата на ринга. При все това вярвам, че щях да победя. Това ще ми послужи за урок в бъдещето.

Помните ли борбата ви с турчина Юсeф Махaмут в Париж?

Да. Добър борец и упорит турчин. Не искаше да се признае за победен и аз продължавах да стискам врата му. Като го пуснах рухна на земята, като труп. Отнесоха го в кабината му. Отидох след свършване на борбите да го видя. Знаеше отлично български. От нашенско беше и само преди няколко години се беше установил в Цариград. Страшно беше просто да го гледаш. Врата му се беше издължил и подул. Впрочем, подул се беше цял. Не можаха да му обуят панталоните, ризата, дрехата. Разпраха ги, само да могат да му ги надянат и така да го пренесат с такси до болницата. [Юсеф Махaмут, още известен като Мехмет Юсуф в САЩ и Динарлъ Мехмет в Турция, е роден в България и е син на бореца Юсиф Хюсейн, който е голямо кеч име в Америка периода 1909-1925 г. През 30-те Динарлъ е една от най-популярните кеч звезди в Турция.]

Динарлъ Мехмет

Какво ще ни кажете за борбата ви с Анри Деглан през април 1936 г., където станахте европейски шампион?

Борбата беше много трудна и тежка. Аз се борих с разчет да издържа до края и да направя поне равен мач. Деглан е опасен противник. Плюс това, той се бори у дома си. Към 65-тата минута, обаче, почувствувах, че ще мога да го победя и атакувах решително. При едно положение, когато бяхме и двамата „партер”, аз на два пъти му приложих ключ на ръката. Но Деглан с прехвърляне през глава се изкубваше и оставахме пак в същото положение. Най-после при третия опит аз минах от лявата му страна и му попречих да се прехвърли. Натискайки все по-силно и по-силно Деглан се видя принуден да легне на плещите си.

Как посрещна парижката публика вашата победа?

Отначало тя остана изненадана от повалянето на Деглан, но след това избуханаха общи аплодисменти. Само в галерията някои се въздържаха, но те бяха малко. И за самата публика победата ми бе безспорна и срещната с всеобщо одобрение.

Момент от борбата Дан Колов срещу Анри Деглан в Париж за европейската титла

Как се отнесе Деглан след като загуби шампионата?

Останахме добри приятели с него. Борбата беше много легална. Той получи само едно порязване под брадата при едно вдигане от моя страна и удряне на брадата му от моята глава.

Чувствате ли се задължен да се борите пак с него?

Не. Нямам никакво задължение. Смятах 1936 г. да бъде последната година на борбите ми, но се убедих, че още мога да върша работа.

През октомври 1936 г. се борихте с шведа Джон Малмберг за европейската ви титла. Как протече тази борба?

Излъга ме в първия манш, но във втория и третия не можа да се отърве. Много беше буен, ама след втория манш поулегна доста. Друго какво да кажа - бори се грубо, но е много добро момчето.

А какво ще кажете за последната ви борба в Париж, когато американеца Джо Саволди ви победи?

Не може човек винаги да побеждава. Случва се един борец да бъде болен, да не е неразположен, а поемеш ли ангажимент да се бориш и умрял да си, трябва да се качиш на ринга. [Борбата със Саволди е последната борба на Дан Колов въобще. По това време вече го мъчи хроничен бронхит. Видео кадри от тази и други борби на Дан Колов можете да видите тук.]

Какво мислите за френските борци като цяло?

Анри Деглан безспорно е най-добрият сред тях. Той притежава изключителна техника. Шарл Ригуло е един противник с необятна сила. По-младите борци, от всичките категории, прогресират много. Те научават кеча с внушителна бързина благодарение на редовните им тренировки и опита на световните борци, които се борят в „Пале де спор” в Париж. Най-добрите от тежката категория са Феликс Мике и Рене Мишо, но ще има и други. [Мишо е ученик и протеже на Дан Колов. Дан също помага и на Мике, който години по-късно става европейски и световен шампион по кеч.]

Феликс Мике (вляво) и Рене Мишо

Кой е най-хубавият ви спомен от Париж?

След моята победа над Шарл Ригуло публиката ми направи една незабравима овация, абстрахирайки се от това, че съм чужденец. [Ригуло е златен олимпийски медалист по вдигане на тежести и първата му борба с Дан Колов троши рекорда за най-посещавана и доходоносна борба в историята на Франция. Ако искате да научите повече за големите успехи на Дан Колов във Франция хрърлете един поглед на тази статия.]

Момент от борбата Дан Колов срещу Шарл Ригуло в Париж

Когато се завърнахте в България, след 30 години странстване по света, какви бяха вашите впечатления от посрещането в София?

Повече от отлични. Аз не очаквах такова посрещане. Не очаквах, че на гарата ще има толкова посрещачи. Ако знаех това, щях да сляза на Подуене [смее се]. Не исках аз такива тържества. Аз се върнах като всеки българин, преизпълнен само от радост, че след 30 години стъпвам на родна земя.

Завръщането на Дан Колов в България след 30 години извън страната

Всички се интересуват да знаят чий поданик сте?

Кажете им, че съм българин и български поданик. Когато в Брюксел повалих на земята Оливейра караха ме да стана белгийски поданик, в Америка - американски, в Австралия - австралийски поданик, но аз не исках. 30 години живея в чужбина, но все още съм български поданик и пътувам с български паспорт.

А как сте с българския? Спомняте ли си го добре?

Позабравил съм българския да чета. Мога да чета и разбирам всичко, но трябва да чета на глас и да сричам. Малко практика и ще си припомня всичко.

Какви други езици говорите?

Говоря добре само английски понеже съм живял най-много в Америка.

Кой университет сте завършили?

Университета на живота. Закърмен съм от сиромашка майка с чувството на голям патриотизъм, любов към работата и скромност в живота. Тая звезда ме води в целия мой живот. Аз не измених на вярата си в нея и тя ме доведе до тук.

Какво ще кажете за височайшето внимание към вас?

Както знаете, удостоен бях с орден за гражданска заслуга. Трогнат съм от това високо внимание и съм длъжен да благодаря за него. Чувствувам се приятно задължен да отправя голяма благодарност на Н. В. Царя за височайшето му благоволение към мен. [През 1935 г. Дан Колов е награден с орден „За гражданска заслуга” 5-та степен, а следващата година е награден и с 4-та степен.]

Ордените на Дан Колов

Как бяхте посрещнат в родното ви село Чадърлий? [Чадърлий е старото име на Сенник.]


Няма по-топло място от родния кът. Там бях обсипан от горещи симпатии не само от близките си, но и от околното население. Къщата ми се изпълни с подаръци, цели стада птици и добитък. Не зная как да се отблагодаря за тези сърдечни чувства на добродушния наш българин.

Спомняте ли си нещо за детинството на село?

Да, спомням си добре тези години, както и ония, между които съм се движил. Особено пък съучениците си. Те са пораснали вече, изменили са се и аз взех да остарявам. Много години минаха. Роден съм към Коледа през 1892 г.

Защо не стоите повече време в София, а си ходите на село в Чадърлий?

Тук просто не мога да излезна. Не мога да си направя разходката. Излезнем ли пред хотела веднага ще се струпа маса народ. Влезнем ли някъде, народът започва да се трупа около вратата. Не видяхте ли оная вечер в Първа шуменска бирария? През всичкото време, докато вечеряхме, маса любопитни, един след друг, се вмъкваха в бирарията, застанат и ме гледат.

Как се справяте тогава с публиката, след победите? Не ви ли безпокои?

О, в Америка това е лесно. Аз не се оставям никога да попадна в ръцете на множеството. След някоя шумна победа аз се измъквам през някой заден вход, хвърлям се в колата и отивам право в хотела. Там хотелите не са като тука. Настанявам се обикновено в някой грамаден хотел. Долу, при входовете, гъмжило от народ. Никой никого не познава, никой от никога не се интересува. Влизам, излизам, без да бъда смущаван от когото и да било. Тук това е невъзможно.

Ще има ли гратиси [безплатни билети] за борбите ви в България?

Тази система трябва да се изостави в България. Ако се върви по пътя на гратисите никой спорт няма да преуспее. Който иска да гледа трябва да плати. [Повече информация за борбите на Дан Колов в България можете да намерите тук и тук.]

Ако през време на вашето пребиваване в България откриете някой надежден борец, бихте ли го взели с вас в чужбина?

Ако видя, че някой българин има шанс да се прояви на чуждите рингове, ще го взема със себе си или най-малко лансирам. [И го прави. Българските борци Димитър Стойчев, Тодор Банков, Петър Константинов, Димитър Караянев, Евстати Георгиев и Крум Петров се борят във Франция благодарение на Дан Колов и Хари Стоев.]

Първата ви борба в България беше срещу американеца Чарли Сантен и вие го победихте. Какво ще кажете за тази борба?

Въпреки че победих в по-малко от 30 минути борбата бе много тежка, както за мен, така и за моя опонент. Сантен бе твърде упорит, но аз не губих вяра, че ще го поваля. Измъчи ме много, защото е ловък и жилав. Служи си с опасни хватки, от които не всеки борец може да се отърве. Мъчи ме около 20 минути, а аз съм свикнал по-бързо да събарям противника. Събирам сили, грабвам го и - долу на земята! Хватката, с която го повалих на земята ме повреди и мен [Дан сочи шеговито към гръдния му кош, където кожата му е силно зачервена]. Но нищо от това, скоро ще ми мине. Аз съм доволен от победата си.

Момент от борбата Дан Колов срещу Чарли Сантен в София

Та той насмалко щеше да умре! Какъв беше тоя удар?

Нищо му не стана. Той е падал и ставал много пъти, но моята попара не е ял. Ако иска да пада на меко да не е ставал борец, а още по-малко да излиза срещу Дан Колов.

Какво ще ни кажете за следващия ваш опонент негъра Реджиналд Сики?

Черен, бял, жълт или зелен дори, за мене няма разлика. Та нима не съм се борил и между жълти, и в Австралия и Нова Зеландия, та до най-модерните световни палати. Няма значение боята. Това е по-важното [смее се и сочи ръцете, главата и половинметровия си врат]. Вънка като бях мъчно съм падал, та тука? Е, ако е по-здрав от мене - няма какво - ще падна, но никак не ми се вярва [смее се]. Сики е един първостепенен борец, млад, енергичен и твърде школуван. Той, обаче, е твърде много темпераментен. Поиска още в първия момент да ме повали. Това, обаче, както видяхте не му се отдаде. Така лесно не се яде един българин.

Момент от втората борба Дан Колов срешу Реджи Сики в София

След Сики виe се борихте с българина Петър Ферещанов. Какво бихте ни казали за тази среща?

Момчето е добро и леко се отърва. Да се бориш е съвършенно друго от отбраната и пазенето. Той е здрав мъже и не ми позволи да го хвана. Грешка направи реферът, че не брои, когато Ферещанов се хвана за въжетата. В Париж при такова положение би бил дисквалифициран. Освен това и времето бе неблагоприяно - студено и не позволи да се изпотя, а когато мускулите не се загреят не може да има пъргавост. Победата е моя по точки.

Какво мислите за резултата от борбата?

Съжалявам, че моя противник успя да слезе от ринга така. Но моля ви недейте да мислите, че Ферещанов е слаб. Не, той е много добър, здрав, енергичен, млад и при това достойно се държа, както вие видяхте. Все пак трябва да призная, че направих и аз една тактическа грешка.

Къде направихте грешка?

Грешка направих, че не го повалих малко повече преди края на борбата. Ако бях направил това мисля, че щях да закова плешките му на ринга.

Това ли е единствената причина за получения резултат?

Да!

Моменти от борбата Дан Колов срещу Петър Ферещанов в София

Следващият ви опонент беше поляка Франк Бронович.

Бронович ми създаде много работа. Той приложи доста груби удари, на които аз бях длъжен да отговарям. На няколко пъти той ме изненада със своята бързина. Тогава аз реших да свърша с него и приложих тази хватка [ключ на ръка], която е много ефикасна и същевременно и опасна.

Момент от борбата Дан Колов срещу Франк Бронович в София

А след това беше латвиеца Марк Пасман.

Много силно и опасно момче, но само си изяде главата. Що му трябваше да бърза толкова. Отначало ми даде бая зор. Всички хватки прави в обратни положения и така не знае човек откъде да се предпазва. Всеки случай това му е най-голямата грешка, че много избързваше.

Моменти от борбата Дан Колов срещу Марк Пасман в София

И последно се борихте с португалеца Ал Перейра за европейската титла. Някакви спомени от тази среща?

Борбата бе много мъчна. Не мога да откажа голямата класа на Перейра, но аз трябваше да му докажа, както и на всички българи, които толкова много ми симпатизират, че победата на Перейра над мен в Париж бе една случайност. Доволен съм, че си възвърнах титлата и благодаря на всички ония, които така спонтанно ме акламираха.

Моменти от борбата Дан Колов срещу Ал Перейра в София

Какви са цялостните ви впечатления от борбите ви в България?

Много съм доволен от приема. Българската публика е много спортна.

Сигурно американските борци, който докарахте в България, си заминаха с доста български левове?

Какво думаш! Всичко оставиха тука. Дори им платих данъците, за да могат да си заминат. 18,000 хиляди лева броих! Не е малка пара.

Какво прави един борец преди негова борба?

Един борец не може да излезе и да се бори без предварително трениране. Необходим е поне един месец.

Как сте с храната? Спазвате ли някакъв режим?

Никога не съм спазвал някакъв режим. Определени часове за определена храна няма, ям когато огладнея. Ям всичко онова, което ми се яде, пия всичко, но и едното и другото в ограничени размери. Никога обаче не съм преяждал и препивал. Специално преди борбата, в самия ден на борбата, аз се нахранвам в два часа после обяд. Правя разходка. След това лягам и почивам. Необходими са поне осем часа след приемането на последната храна и самата борба. През време на борбата стомахът ми трябва да бъде празен, иначе при пълен стомах тежи и немислимо е да се борите.

Пиете ли алкохол?

Когато не се тренирам - по малко. През време на тренировката - никак.

Чай и кафе употрябвате ли?

Да, не ми пречат.

Колко време се готвите за една голяма борба?

4-5 седмици, ако не съм прекъсвал тренировката си. В противен случай - два-три месеца.

Какво влияние оказват разходките и съня? Правите ли разходки, спите ли спокойно и продължително?

И едното, и другото имат решително влияние, както при тренирането, така и в самата борба. Разходката е необходимост не само за всеки борец, но и за всеки спортист. Аз съм свикнал всяка сутрин да направя разходка. Що се отнася до съня, спя спокойно. Спя обикновено от осем до девет часа в денонощие. Нощен сън. След обяд, като се нахраня, не спя. Спя само в деня, в който имам борба, и то след като, нахранил се в два часа после обяд, лежа до вечерта.

На какво дължите своята физическа мощ?

На дългата и упорита тренировка, а най-вече на моята здрава майка. Аз ценя своята сила и не злоупотребявам с нея и ако имам още дни да живея - вярвам, че ще я запазя за дълго време.

Защо не сте се оженили досега?

Това не е за мене работа. Чувствувам се още млад за такава борба. 

Колко борци от вашия ранг, които могат да ви бъдат противници, можете да наброите всичко?

Около 20-25.

С всички от тях срещали ли сте се на ринга?

С повече от половината. Едно време бяхме само четирима, а подир нарастнаха повече.

От тези 25 борци кой е най-стар?

Странглър Люис, а най-младият е О'Махони, ирландец по народност. [Странглър Люис е легендарния Ед „Удушвача” Люис, а към момента на цитата Дано О'Махони е световния шампион по кеч в тежка категория.]

Ед „Удушвача” Люис и Дано О'Махони

На какъв ръст са обикновено те?

Има и много високи. Германеца Ханс Стайнки [Щайнке - Стайнки е американското произношение] е повече от 2 метра висок и тежи 140 килограма. Срещнахме се с него в Ню Йорк. Резултатът излезе равен. На друга една борба го държах 35 минути под мене и отгогава той не посмя да се бори с мен.

Ханс Щайнке

Не рискувате ли при борбата?

Много малко са умрели през време на самата борба. Досега не повече от 4-5 души. А имаме трима души починали след борбата, когато отиват да се обличат.

Кой от световните борци ви е бил най-сериозен противник?

Това беше Руди Дусек, с когото се борихме през 1924 г. в Америка. Победата над него спечелих след 3 часа борба. [Всъщност, борбата се състои през 1926 г. и Дан я губи.]

Руди Дусек

Има ли борец, който още не сте победили?

Да. Джим Лондос. Аз го извиках да си премерим силите, но този хитър грък системно ме отбягва. С него се познаваме отдавна. Приятел съм с него и започнахме заедно спортната си кариера. Ние сме на едни години с него, едновременно започнахме да учим борбата и само една среща помежду ни би разрешила кой е по-добрия. Десет, цели десет години горя от желание да се срещна с него, но Лондос много внимателно отбягва всяка възможност да се бори с мен. През 1934 г. в Париж аз депозирах в редакцията на в-к „Л'Ото” 10 хиляди французки франка като награда на онзи, който би ми уредил един мач с Джим Лондос. Лондос действително дойде в Париж, но отказа борбата, защото знае, че не може да се бори срещу мене. Аз го преследвам като призрак. Впрочем, Лондос отказа мача под предлог, че хонорара бил малък. Няма да мине дълго време и ще се откажа от борбата. Имам достатъчно средства, за да живея спокойно, докато съм жив. На славата на държа. Интересуват ме по-скоро парите... но за един Джим Лондос никога няма да охладнея. Напротив, винаги и всякъде с готовност бих го срещнал. Това е моята единствена мечта. Това ще бъде единствената борба, в която ще се боря за слава и ще се боря така, както никой не ме е виждал досега. [Лондос, като цяло, е една от най-големите звезди в историята на кеча. Колов и Лондос се борят един срещу друг много пъти в началото на кариерите им, но последната им борба е през 1925 г. През следващите години, когато вече и двамата са по-големи имена в кеча, Дан предизвиква Лондос от страниците на американската, френската, гръцката и българската преси, но така и не се стига до нова борба между тях двамата.]

Джим Лондос

Практикувате ли някой друг спорт освен борбата?

Не.

Коя е най-добрата хватка?

Най-добрата хватка е доброто физическо състояние и аз притежавам това.

Имате ли менажер?

Не. Хари Стоев и аз сами си свършваме работите.

Коя е вашата най-тежка и най-ценна победа?

Над англичанина Джордж Уокър в Нова Зеландия през лятото на 1934 г. Също и тая над най-силния човек на света Шарл Ригуло в Париж. [Този цитат е към април 1935 г. След това има и други тежки/ценни победи.]

Донесе ли ви кариерата голямо материално благо?

Несъмнено, но и твърде безценно за мен. Българинът и от малко се задоволява, ако и да съм имал много. Чувствувам радост, когато помагам на околните и страждущите.

От кои борби в чужбина сте получили най-много пари?

Около един милион лева получих за борбaта ми срещу французина Шарл Ригуло.


Каква е разликата между вашата борба и онази, която даваше Никола Петров?

В американската борба има много по-разнообразни хватки, изискващи голямо внимание и здраво обмисляне на положението. Нашата борба е по-груба, по-опасна, по-рискована от борбата на Никола Петров. Последният упражняваше така наречената гръко-римска борба. В нашата борба противниците имат право да се уловят, където искат, да изкълчат един другиму крака или ръката, да ги извиват. В тая борба борецът е наложен на много по-големи рискове и опасности. В гръко-римската борба имаш право да уловиш противника, където искаш от кръста нагоре. В нашата борба можеш да го уловиш дори и за ушите. Няма право да го удряш само в слабите и в гърлото, да го душиш.

Какво вярно има в разкритията, които писа парижкия в-к „Жур” относно борбите в „Пале де спор” в Париж? [През 30-те във френската преса се появяват разкрития, че кеч борбите в Париж са с предварително уговорен изход.]

Нищо вярно няма. Във всеки случай аз отново ще прегледам всичко писано и, ако има нещо писано, което ме дискредитира, ще заведа дело против клеветниците.

До каква възраст мислите един борец може да запази силите си?

Зависи от живота му, но обикновено до 50-годишна възраст.  Има, разбира се, изключения. Така например, има един американец, който на 67-годишна възраст още се бори. 

Навярно ще прекарате старините си някъде по калифорнийските брегове?

Не! Тридесет години обикалях по всички краища на земята. Видях много страни и различни хора, но сега като видях отечеството си, почувствувах, че в родния край животът е по-приятен, там по-свободно се диша. В родното си село ще си построя своя къща близо до Балкана, ще си обзаведа свое стопанство, а при воденицата, която сега е край селото, ще построя турбира, която ще дава светлина за мен и моито съселяни. В този край, където за първи път видях небето, в този край ще се простя с него.
--------------------------------------------------
И така днес, на 125-тата годишнина от рождението му, приключваме дългата поредица за кариерата и живота Дан Колов. По-нататък ще има и други материали за него, но през следващите месеци ще насочим вниманието си към други български професионални борци.

сряда, 29 ноември 2017 г.

Дан Колов - редки снимки

В наши дни са запазени над 350 снимки на легендарния български професионален борец Дан Колов, което е доста внушителна цифра и говори много за славата му през онези години. С изключение може би единствено на Н. В. Цар Борис III надали има друга българска личност от преди 1944 г., с която да съществуват толкова много снимки. В настоящия материал ще видим някои по-редки снимки на Дан Колов. Повечето от снимките или досега никога не са били виждани у нас или не са били виждани от много години насам. Няколко от снимките съм ги пускал и преди, но си струва да бъдат видяни отново.

В Америка

По-голямата част от борцовата си кариера Дан Колов прекарва в Северна Америка, където се бори в периода 1917-1933 г. През тези години Дан обикаля редица щати и участва в няколкостотин официални борби. На долната снимка виждаме Дан Колов в самото начало на кариерата му. На снимката Дан демонстрира огромната си физическа сила като извива желязна пръчка. Повече информация относно първите години на Дан Колов в американския кеч можете да прочетете тук.

Дан Колов в началото на кеч кариерата му

Следващата изключително рядка снимка e от колекцията на покойния американски професионален борец Антон Изкормвача” Леон и достига до нас благодарение на М. Зим. На тази снимка от лятото на 1925 г. виждаме Дан Колов в разгара на кариерата му. По това време Дан вече е кеч име, познато из цяла Америка, и е част от главната американска кеч организация. Най-вляво и най-вдясно виждаме, съответно, лосанджелиския кеч промоутър Лу Даро и кеч менажера Тони Стекър. Останалите хора на снимка са борци. Борецът вдясно от Дан е настоящия световен шампион по кеч Джо Стекър, който по това време е най-популярната кеч звезда в Америка. На снимката можем да видим и още три от топ кеч звездите в САЩ по това време в лицето на германеца Ханс Щайнке, италианеца Ренато Гардини и американеца Ник Лъц. Снимката е заснета малко след като Стекър си връща световната титла с победа над поляка Станислав Збизко и точно преди първата му защита на новоспечелената му титла - защита срещу българина Дан Колов в Лос Анджелис. Повече относно този етап от кариерата на Дан Колов можете да прочетете тук.

Първи ред (от ляво надясно): Ник Бозинис, Станли Пинто, Ренато Гардини, Ник Лъц
Прави: Лу Даро, Дан Колов, Джо Стекър, Джо Комар, Ханс Щайнке, Тони Стекър

Долната снимка е нещото, с което Дан Колов е най-запомнен в американската кеч история. Най-голямата си слава в САЩ и най-трайната си следа там Дан оставя благодарение на връзката му със световния шампион Гус Соненберг. В края на 1928 г. Дан прескача от едната главна американска кеч организация в другата и там му е поверена важната роля да напътства бившия NFL футболист Соненберг. Дан не само става главния кеч треньор на Соненберг, но през следващите няколко години двамата обикалят цяла Америка заедно и се борят един срещу друг многократно. През част от този период Соненберг е най-популярната кеч звезда в САЩ. Извън ринга Колов и Соненберг са добри приятели, а на ринга големи опоненти. На снимката виждаме момент от тяхна тренировка в дните преди Соненберг да спечели първата си световна титла с победа над легендарния Ед „Удушвача” Люис. Повече информация за този етап от кариерата на Дан Колов и интересната му роля в развитието на Соненберг и други двама световни кеч шампиони можете да намерите тук. Между другото, любопитно е да се отбележи и че долната снимка е една от изключително малкото снимки, където Дан се бори с обукви. Обикновено винаги се бори бос.

Гус Соненберг тренира с Дан Колов

Във Франция

Най-големите си успехи, безспорно, Дан Колов постига във Франция. Той се бори там от есента на 1933 г. до началото на 1938 г. Първата и последната му борба на европейска почва са именно там. Там Дан става и двукратен европейски шампион по кеч в тежка категория. Запазени са доста снимки от борбите му в Париж, но нека да видим моменти от няколко от най-големите му срещи там. Повече информация за борбите на Дан Колов във Франция можете да прочетете тук.

На първата френска снимка виждаме момент от една от четирите борби между Дан Колов и Анри Деглан във Франция. Деглан е не само златен олимпийски медалист по аматьорска борба, но и световен шампион по кеч. През годините само шепа борци успяват да го победят в Париж и конкретно Дан Колов единственият, който записва две победи над него във френската столица. На снимката виждаме момент от първата им борба в Париж. Победата на Дан в тази среща е една от най-важните победи в кариерата на българина.

Първата борба между Дан Колов и Анри Деглан в Париж

Друга голяма победа на Дан Колов в Париж е победата му над златния олимпийски медалист по вдигане на тежести Шарл Ригуло. Ригуло, който по това време се слави с прякора „Най-силният човек на света” и наистина държи силови рекорди, се захваща с професионален кеч в края на 1933 г. и борбата му с Дан е първата му загуба в младата му борцова кариера. Въпросната среща троши рекорда за най-посещавана и най-доходоносна борцова галавечер в историята на Франция.

Дан Колов (на преден план) срещу Шарл Ригуло

Дан Колов започва да се бори в Париж през есента на 1933 г. Кечът бързо добива голяма популярност там, а самият Дан става най-популярният чуждестранен борец във Франция. Следващата есен Дан има работа извън Европа и точно тогава в Париж пристига един нов борец - грузинеца Кола Квариани. В отсъствието на Дан, Квариани се затвърждава като най-популярният чуждестранен борец във Франция. Нещо повече, още от самото му пристигане в Париж Квариани разправя как е побеждавал „Кинг Конг” Дан Колов (вярно е - Квариани има победа над Колов през 1928 г. в Монреал). С течение на времето започва да се трупа все повече и повече интерес към една евентуална среща между българина и грузинеца, за да се види кой е номер едно чужденец във Франция. И така стигаме февруари 1936 г., когато Колов и Квариани отново се изправят един срещу друг. След ожесточена борба, която продължава над един час, българинът успява да срази грузинеца и така Дан Колов доказва кой всъщност е най-силният чуждестранен борец във Франция по това време. На следната снимка, от колекцията на К. Гейлдрoд, виждаме момент от въпросната борба.

Дан Колов срещу Кола Квариани

Следващата снимка е малко по-забавна. Рекламните плакати за кеч галавечерите в Париж обикновено са с интересни илюстрации на тях. Долу виждаме как Дан Колов леко се подхилва на плаката за предстоящата му борба за европейската титла срещу Ал Перейра.

Дан Колов и плаката за борбата му с Ал Перейра

Тук пък виждаме една рядка задкулисна снимка. Вляво от Дан е парижкият кеч промоутър Раоул Паоли, а най-вляво е един от по-редовните опоненти на Дан Колов американеца Франк Джъдсън. На снимката е и българският борец Хари Стоев.

От ляво надясно: Франк Джъдсън, Раоул Паоли, Дан Колов, Анри Балит, Хари Стоев

Тази снимка достига до нас благодарение на френската страница Quentin-Lutte-Olympique. На снимката виждаме рядък момент - Дан Колов и приятелят му Анри Деглан сред природата. И двамата обичат да ловуват и освен кеча това е нещо друго, което ги свързва.

Дан Колов (най-вляво) и Анри Деглан (най-вдясно) сред природата

Отново в България

Дан Колов се завръща в България на 7-ми април 1935 г., придружен от добрия му приятел Хари Стоев. Двамата са посрещнати от няколко хиляди човека на софийската гара. Радостта на хората да видят легендарния български борец на живо е огромна. Гръмогласни викове „ура” се разнасят из софийската гара. Всеки иска да го види, всеки иска да го докосне и дори и полицейският кордон не успява да спре ентусиазираните почитатели на бореца. В един момент тълпата дори вдига Дан Колов и го понася на ръце. Трудно е да се опише с думи радостта на хората да го видят за първи път. Дан е посрещнат като истински национален герой. На долната снимка виждаме момент от това посрещане. Повече за завръщането, борбите и славата на Дан Колов в България можете да прочетете тук и тук.

Посрещането на Дан Колов на софийската гара

Следва рядка и трогателна снимка от колекцията на Н. Стойчев, която достига до нас благодарение на plachkovtsi.com. 12-годишният Дан Колов напуска България през 1905 г. и 30 години не стъпва на българска почва. На долната снимка виждаме първата среща на българския борец с майка му, която той не е виждал цели три десетилетия. Само няколко месеца по-късно след тази среща тя почива.

Дан Колов вижда майка си за първи път от 30 години насам

Самата снимка не е рядка, даже е сравнително популярна, но тази нейна версия е рядка и определено си струва да се пусне. Отново в цвят фейсбук страницата специализира в добавянето на цвят към стари български снимки и конкретно тази снимка от втората борба между Дан Колов и Реджиналд Сики в София се е получила фантастично.

Момент от срещата на Дан Колов срещи Реджиналд Сики с добавен към нея цвят

Най-голямата борба на Дан Колов на родна почва е борбата му с Петър Ферещанов. Това е борба, за която започва да се говори още от момента, в който Дан отново стъпва в София. Всички у нас искат да видят двамата най-популярни български борци един срещу друг, за да може веднъж и завинаги да стане ясно кой е най-силният ни борец.

Дан Колов (левия борец) срещу Петър Ферещанов - гледка от първите редове

Друг голям опонент на Дан Колов у нас е американеца от полски произход Франк Бронович. На долната снимка виждаме момент от първата борба на Дан с Бронович в България. На заден план се вижда и съдията Евстати Георгиев, който е председателя на първата българска организация за аматьорска борба.

Дан Колов срещу Франк Бронович

Последната борба на Дан Колов у нас е и една от най-големите му. Опонентът му е американеца от португалски произход Ал Перейра. Перейра е единственият борец, който успява да запише туш над Дан Колов в България, но все пак Дан печели другите два манша от срещата и така става крайния победител в борбата.

Дан Колов се здрависва с Ал Перейра пред очите на претъпкания софийски стадион

Следва една рядка и изключително любопитна снимка. На нея виждаме тримата най-популярни борци в България през 30-те години на 20-те век: Дан Колов, Петър Ферещанов и Хари Стоев. Снимката е от случайната им среща в редакцията на един от големите български вестници. Именно това е първата среща на Ферещанов и Колов - до този момент никога не са се виждали на живо. По-нататък в отделен материал ще видим какво точно си казват.

Най-големите български борцови имена през 30-те: Ферещанов, Колов и Стоев

Следната снимка е от архива на Спортна библиотека Човекът до Дан Колов е най-популярният немски филмов актьор по това време Ханс Алберс. Алберс снима филм в Гърция и за кратко се отбива и до България. В България той се среща с Дан Колов и двамата отиват на кръчма заедно, където пият сунгурларско вино и ядат агнешки ядки и стомна-кебап.

Популярният немски актьор Ханс Алберс и Дан Колов

В България Дан Колов често обича да прави банкети за негова сметка. Любимото му софийско заведение за тази цел е втора шуменска бирария. Тук виждаме снимка от един от банкетите на Дан, в случая банкет за журналисти.

На банкет, организиран от Дан Колов

На следващата снимка виждаме как тяхни почитатели изпращат Дан Колов и Хари Стоев на софийската гара.

Софиянци изпращат Дан Колов и Хари Стоев

На тренировка с Дан Колов 

Тук виждаме момент, в който Дан Колов се готви да тренира с тежест.

Дан Колов тренира с тежест

Дан Колов се тренира преди предстояща борба в София. Отстрани гледа Хари Стоев, а партньор на Дан в тренировката е главното му българско протеже Петър Константинов.

Дан Колов тренира под зоркото око на Хари Стоев

Дан Колов ни демонстрира захват на крак.

Дан Колов демонстрира хватка

Тук пък Дан Колов ни показва т. нар. хватка фронт хедлок (преден захват на глава). Можем да видим същата хватка, но демонстрирана и от гърка Джим Лондос. Лондос е най-честият опонент на Дан през първата част от кариерата му и опонентът, с който Дан най-много иска да се бори през последния етап от кариерата му, обаче така и не успява да го направи. Малко повече информация за голямата им неосъществена борба в Атина можете да прочетете тук.

Джим Лондос или Дан Колов - кой прави хватката по-добре?

И не на последно място, на долната снимка можем да видим как Дан Колов тренира не с един, а с двама борци. Снимката е от Париж през 1936 г., а опонентите му са канадеца Дик Перон и французина Жан Бианкони. Тренировката с тях е част от подготовката на Дан за предстоящата му борба с Анри Деглан за европейската титла по кеч в тежка категория.

Дан Колов тренира с двама опоненти

И за финал...

И накрая нека да приключим с малко хумор. Илюстрация от старата българска преса, публикувана в дните след една от борбите на Дан Колов срещу абисинския (етиопския) борец Реджиналд Сики в София. Не дълго преди това е започнала Втората итало-етиопска война.

Колов, Сики и Мусолини - илюстрация от старата българска преса

неделя, 12 ноември 2017 г.

Дан Колов - любопитни факти

В предишните материали подробно разгледахме борцовата кариера на Дан Колов, а сега ще хвърлим един обобщителен поглед към нея и неговия живот. Някои от долните факти вече са били споменавани, но си струват да се споменат отново.

Дан Колов

Преди борбата

Дончо Колев Тревненски (истинското рожденно име на Дан Колов) е роден на 26-ти декември 1892 г. в севлиевското село Сенник или Чадърлий както е било известно тогава. Най-често у нас се казва, че е бил роден на 27-ми декември, но това е грешно. Проверка в официални документи показва, че точната дата е 26-ти декември.

Дончо е петото от шест деца.

Остава без баща едва на петгодишна възраст.

Завършва само четвърто отделение (4-ти клас), което е нормално за децата в по-малките неселени места по онова време.

Подобно на много други българи в онези години, през 1905 г. 12-годишният Дончо заминава на гурбет в чужбина. Заедно с един от по-големите му братя отиват да работят като градинари в Будапеща, Унгария.

Именно в Будапеща бъдещият Дан Колов се сблъсква с професионалната борба за първи път. Заедно с негови колеги-градинари Дончо посещава срещи по гръко-римска професионална борба, които по това време се провеждат редовно в унгарската столица. През 1908 г. в Будапеща се бори и българският борец Никола Петров и младият Дончо гледа борби на Петров на живо.

Емигрира в Америка през 1909 г. В САЩ работи най-различни неща: хамал, работник по поддръжката и строежа на железопътни линии, миньор, леяр и други.

Българският борец в чужбина

Дебютира като професионален (кеч) борец през 1917 г. в Хоумстед, щата Пенсилвания.

Започва кариерата си под псевдонима Дан Колев и придобива първата си по-значителна слава под името Дан Петров, но е най-известен като Дан Колов. С другите му псевдоними и причините защо се бори под различни имена се запознахме тук.

Дан Колов въобще не е единственият българин, който се занимава с професионален кеч в онези години. Както в чужбина, така и у нас има доста други българи, които практикуват тази професия. Конкретно с българите в кеча преди Дан Колов се запознахме тук. Несъмнено, от всичките български кеч борци от миналия век Дан Колов е най-популярното и най-успешно българско име.

Според наличната информация по време на 20-годишната му кариера на ринга най-вероятно Дан Колов участва в около 750 кеч срещи. Често в родните материали можете да срещнете други по-големи цифри, но тази е най-близка до реалността. Дан печели повечето от борбите, но има както равенства, така и загуби. Повече статистика и факти относно борбите на Дан Колов можете да прочетете тук.

Освен че се бори в официални срещи с други професионални борци за известно време Дан Колов си вади прехраната и като борец в пътуващи циркове и карнавали. Ролята му е следната. Ако някой от публиката успее да оцелее на ринга/тепиха срещу българина за определен брой минути този борец-мараклия ще получи определена сума. Доста от професионалните борци от онези години си вадят прехраната с подобен тип борби.

Почти винаги се бори бос. Вероятната причина за това е, че липсата на обувки прави заключването на определени хватки по-трудно и така Дан не може да бъде сложен лесно в някои хватки. Дан е един от малцината борци, които се борят боси в онези години.

Според наличната информация по време на кеч кариерата му Дан Колов се бори в 11 страни (САЩ, Мексико, Канада, Франция, Испания, Белгия, Нова Зеландия, Австралия, България, Швейцария, Португалия).

У нас Дан Колов е известен като борец, но особено в Америка той е повече от просто поредния борец. В САЩ той е ментор и треньор на няколко световни шампиони (Гус Соненберг, Ед Дон Джордж, Анри Деглан) и важна задкулисна фигура в една от две главни американски кеч организации през онези години (кеч организацията на бостънския промоутър Пол Баузър). Освен това за известно време Дан е собственик на агенция за борци в Северна Калифорния и редица борци са негови подчинени. Повече за този етап от кариерата му можете да прочетете тук. Друг любопитен момент е ролята му в Австралия и Нова Зеландия през 1934 г., където Дан стои начело на група борци и е ключова фигура в организирането на кеч срещите там по това време. Повече за престоя му в Австралия и Нова Зеландия можете да намерите тук.

Най-големите му успехи и слава в чужбина са във Франция през 30-те. Във Франция той става изключително популярен борец и печели европейската титла по кеч в тежка категория два пъти. Конкретно втория път Дан не губи титлата и когато в началото на 1938 г. се оттегля от ринга поради здравословни проблеми той се пенсионира като шампион. Повече информация за борбите му във Франция можете да прочетете тук.

Отново в България

Дан Колов се завръща в България през април 1935 г. след 30-годишно отсъствие. Заради борбите и успехите му във Франция цяла България вече е чувала за него. Трудно е да се опише популярността му с думи. Безспорно, най-популярният спортист в историята на България до този момент и всъщност в очите на тогавашния български народ Дан е нещо повече от просто спортна мегазвезда. Той е едва ли не национален герой, който е прославил името на България по целия свят.

През следващите три години Дан Колов се бори в България 14 пъти. София, Пловдив, Стара Загора, Варна, Плевен и Русе са градовете, които имат възможност да го гледат на ринга на живо. Популярността му у нас е огромна. Бори се с имена като Чарли Сантен, Реджиналд Сики, Петър Ферещанов, Франк Бронович, Ал Перейра и други. Борбите му привличат някои от най-големите публики в историята на професионалната борба в Европа до този момент и чупят всички рекорди за посещаемост и приход от билети у нас. Повече за борбите на Дан Колов в България можете да прочетете тук и тук.

Из старата родна преса: огромният интерес към борбите на Дан Колов в България

Славата му е забелязана и от Двореца. През 1935 г. Н. В. Цар Борис III награждава Дан Колов с орден „За гражданска заслуга” 5-та степен, а следващата година е награден и с 4-та степен.

Ордените на Дан Колов

По време на престоя му в България Дан Колов взима редица български борци под крилото си и не само ги напътства на ринга, но и ги урежда с борби в чужбина. Първите му две български протежета са Димитър Стойчев и Евстати Георгиев, но двамата борци, на който отделя най-много време са Тодор Банков и най-вече Петър Константинов.

Дан Колов почива, от туберкулоза, на 27-ми март 1940 г. Често и тази дата се бърка и се казва, че е починал на 26-ти март, но официалните документи казват иначе.

Неосъществени борби

Според наличната информация борецът, с който Дан Колов се бори най-често през първите 8 години от кариерата му е гърка Джим Лондос. След 1925 г., обаче, двамата повече не стъпват на ринга един срещу друг. През тези години Лондос се превръща в огромна звезда и като цяло една от най-успешните и популярни звезди в историята на кеча. В началото на 30-те, още докато е в Америка, Дан Колов започва да отправя предизвикателства към Лондос. В годините след това предизвикателството на Колов се повтаря и във Франция, България и Гърция. Няма съмнение, че това е срещата, която Дан иска най-много. По едно време във Франция се говори, че тази борба може да бъде осъществена в Париж, но това не се случва. И така стигаме до пролетта на 1936 г., когато в Гърция започва да се говори доста сериозно, че този масивен сблъсък може най-после да се състои на олимпийския стадион в Атина. По това време Дан Колов е настоящия европейски шампион, а пък Лондос е най-голямото кеч име в света. Другите борби на Лондос на въпросния стадион с далеч по-неизвестни от Дан Колов борци привличат огромни публики, вариращи от 40 до 80 хиляди зрители. Мач между идолът на гърците Лондос и европейският шампион Колов със сигурност би строшил всички рекорди и би станал най-големият мач в историята на европейския кеч до този момент. За съжаление, обаче, след няколко месеца преговори и спекулации в крайна сметка борбата между Лондос и Колов не се състои. Вместо това Лондос се изправя срещу друг борец, роден в България - турчина Динарлъ Мехмед. Борбата им привлича около 50 хиляди зрители.

Една от борбите на Джим Лондос на олимпийския стадион в Атина

Друг любопитен неосъществен мач на Дан Колов е евентуалният му мач с гърка Хари Мамос в Атина през лятото на 1938 г. Още преди няколко месеца Дан вече е спрял да се бори поради здравословни проблеми, но той все още продължава да таи надежда, че някой ден ще се завърне на ринга. През май месец гръцката преса съобщава, че среща между Колов и Мамос е запланувана за началото на юли на олимпийския стадион, което ще бъде завръщането на Дан Колов на ринга след половингодишно отсъствие. Колов и Мамос са стари познайници - не само, че са се борили един срещу друг, но освен това за кратко са и бизнес партьори в организирането на кеч борби Австралия. В отсъствието на Лондос Мамос се опитва да се наложи като главното кеч име в Гърция. Уви, за съжаление в крайна сметка и тази борба на Колов в Гърция не се осъществява. Макар и да нямаше да бъде толкова голяма колкото борба на Колов с Лондос, със сигурност щеше да бъде един от най-големите мачове в кариерата на Дан Колов.

„На 3-ти или 10-ти юли Мамос ще се бори с Колов на стадиона”
„5 хиляди фенове ще идват от София за борбата Колов срещу Мамос”

Що се отнася до неосъществени борби на Дан Колов на Балканите няма как да не се споменат и няколко от потенциалните му срещи у нас. Популярни борци като Динарлъ Мехмед, гърците Джим Атлас и Джон Максос, югославянина Джордж Модрич и американеца Лен Хол са няколко от борците, които в един или друг момент водят преговори за срещи с Дан в България. Най-интересните имена тук, обаче, са американеца Джордж Годфри и французина Шарл Ригуло. Годфри е бивш чернокож световен шампион по бокс, който през 30-те се занимава и с кеч. През 1936 г. той води преговори да се бори с Дан в Пловдив, но иска прекалено много пари и затова борбата не се осъществява. Шарл Ригуло пък е бивш златен олимпийски медалист по вдигане на тежести, който през 1933 г. дебютира в кеча и в началото на 1934 г. претърпява първата си загуба като борец - от българина Дан Колов. През лятото на 1935 г., когато изглежда, че големият сблъсък между Дан Колов и Петър Ферещанов може да не се осъществи, за кратко се водят преговори вместо това Дан да се бори с Ригуло в София. В крайна сметка Ферещанов приема условията на Колов и срещата с Ригуло отпада като вариант, но дори и преди да отпадне се говори, че Ригуло няма да може да се бори у нас поради финансови причини. Всяка една от гореспоменатите евентуални борби на Дан Колов в България със сигурност е щяла да бъде интересна и приета с голям зрителски интерес, но конкретно последните две са наистина големи мачове на хартия. Жалко е, че не се осъществяват.

Джордж Годфри (вляво) и Шарл Ригуло

Само няколко месеца преди смъртта му Дан Колов получава една доста интересна оферта от унгарския борец Майк Брендел. Запазено е писмо до Дан от Брендел, което описва всичко по-подробно. В общи линии Брендел се сдружава с някакъв човек, който има планове да организира кеч борби в Куба, Венецуела и други страни в Централна и Южна Америка. Брендел иска Дан Колов да участва в тези борци и също така да вземе протежетата му Петър Константинов и Тодор Банков с него. За съжаление болестта на Дан е прекалено напреднала и той няма как да приеме тази оферта.

Извън ринга

Извън ринга Дан Колов е запомнен най-вече с изключителната му щедрост. Борбите му в чужбина го превръщат в милионер (на фона на тогавашния български стандарт), така че парите не са проблем за него. Когато Дан се завръща у нас и организира кеч борби в България той и приятелят му Хари Стоев отказват да вземат хонорар от тези борби. Двамата даряват целия си приход, общо около 500 хиляди лева (тогавашни пари), на българската авиация с цел закупуване на самолет на стойност 2 милиона и 500 хиляди лева. Но щедростта на Дан не спира до тук. Той подпомага семейството на покойния борец Никола Петров, които са затънали в нищета, дарява 60 хиляди лева на Българския национален студентски съюз и като цяло дава пари на всеки, който го помоли. Съществуват редица примери как Дан раздава малки суми на дузини хора, който просто идват при него и го молят да им даде нещо. Понякога дава и без дори да го молят - просто ей така, за да може човекът да се почерпи за здраве. Казано накратко, Дан Колов е бил изключително щедра личност. Даже, нетипично щедра личност за професионален борец - по принцип професионалните борци, особено в онези години, въобще не се славят като щедри личности спрямо другите хора.

Дан Колов е бил голям любител на спортовете. Футбол, колоездене, бокс и т.н. са някои от спортовете, които е обичал да гледа. Един от най-любимите му спортове за практикуване пък е бил голфа.

Двете му любими хобита са били лова и риболова. Още от малък Дан обича да бъде сред природата.

Що се отнася до вредни навици, един такъв негов навик е било пушенето на пури. Според негови съвременници по едно време в Калифорния, когато е бил начело на агенцията за борци, Дан е пушил до 20 пури на ден! После е спрял пурите и е минал на лули и в крайна няколко години след това отказва пушенето изцяло.

Наследство

В края на 1935 г. у нас се основава клуб на българските професионални борци „Дан Колов”. Именно този клуб е главната българска борцова организация в периода 1935-1944 г. и организира болшинството от борбите у нас през тези години. Някои от борците от клуба са сред най-важните имена, които поставят основите на българската аматьорска борба след 1944 г.

От 1962 г. насам у нас се провежда ежегоден международен турнир по аматьорска борба в свободен стил, който кръстен на Дан Колов. Това е най-престижният български турнир по свободна борба. Само шепа хора са професионалните борци от времето на Дан, на които са кръстени турнири по борба, съществуващи в наши дни.

За живота и кариерата на Дан Колов са писани няколко книги, има игрален филм за житейския му път, в родното му село е издигната негова статуя и дори съществува къща-музей, посветена изцяло на Дан Колов. Какво значение има всичко това? Тези неща показват колко добре е запомнен Дан Колов у нас. Дори и легендарни имена от времето на Дан като например Ед „Удушвача” Люис или Джим Лондос не могат да се похвалят с подобно наследство. Отражението, което Дан Колов е оставил у нас е изключително трайно и фактът, че името му се помни до ден днешен, а имената на повечето му кеч съвременници са забравени в наши дни, говори много.

Друг интересен момент от наследството на Дан Колов, така да се каже, е бившият WWWF/WWE световен шампион в тежка категория Иван Колов (истинско име Орийл Перас, родом от Канада). Когато Орийл дебютира като в Монреал през 1968 г. местният кеч промоутър Джони Ружо вижда прилика между Орийл и Владимир Ленин и решава, че ще е добра идея Орийл вече да бъде представян като руснак, тъй като така зрителският интерес към младия кечист ще бъде по-голям. Така се ражда „Руската мечка” Иван Колов. Ружо взаимства фамилията Колов от българина Дан Колов, който се бори в Канада няколко десетилетия преди това. Нещо повече, по време на първите му кеч срещи в Монреал Иван Колов е представян като племенник на Дан Колов и се казва, че чичо му Дан му е бил кеч учителя. Естествено, Дан и Иван нямат никаква роднинска връзка, но е факт, че фамилията на българина е използвана, за да бъде създадена нова кеч звезда и в десетилетията след това Иван Колов става най-голямата и най-успешна „руска” звезда в американския кеч.

„Руската мечка” Иван Колов