сряда, 28 ноември 2018 г.

Двамата българи, арестувани за нагласен кеч мач

В настоящата статия ще разгледаме една интересна история от далечната 1915 г. Действието се развива в град Денвър, щата Колорадо. В историята участват двама българи, двама гърци и един американец. Всичката информация относно долните събития идва от два денвърски вестника, които пишат относно случката, събитията след нея и последвалото съдебно дело. Предварително правя забележката, че историята като цяло е доста объркана в денвърската преса и има различни версии според това кой от участниците в нея е попитан за случилото се. Неслучайно денвърската преса казва, че ситуацията е „заплетена като китайски пъзел”. Преди да стигнем до въпросната случка, обаче, нека първо да започнем с малко контекст.

Към 1914 г. професионалната борба и по-конкретно кеч борбите се радват на голям зрителски интерес в Съединените американски щати. В годините непосредствено преди това начело с имена като Франк Готч, Георг Хакеншмидт и Станислав Збизко кечът е достига невежидана до този момент популярност. Именно затова не е удучващо, че през 1914 г. в град Денвър се организират редица кеч борби на местно ниво. Щатът Колорадо в онези години е известен като миньорски щат, поради наличието на въглищни мини в него, и това привлича доста български емигранти. Сред тези емигранти е и Никола Велков. Години по-късно Велков ще стане едно от най-популярните български кеч имена в САЩ, но на този етап все още е новобранец в борбите. През 1914 г. са организирани няколко борби с негово участие и обикновено в органацията на борбите участват негови сънародници. Велков успява да си изгради репутация на силен борец и затова, когато в града идва популярният борец Крис Джордан (грък, бивш световен шампион по кеч в средна категория), точно Велков е избран за негов опонент. Отново, борбата е организирана от сънародници на Велков. Насрочена е за 1-ви януари 1915 г., но за съжаление Велков се контузва в последния момент и в крайна сметка Джордан се бори срещу американец на име Уили Еванс и го побеждава с лекота. Участието на Велков в нашата история приключва дотук, но веднага след това в историята ни се включва друг българин и на денвърския ринг се заформя нов българо-гръцки кеч конфликт.

Никола Велков (вляво) и Крис Джордан

На 20-ти януари, в същата зала като неосъществената борба между Велков и Джордан, е насрочена борба между Крис Джордан и друг български борец. Фамилията му е изписвана по няколко различни начина в местната преса, но вероятно точното име е Том Георгов. Казва се, че борбата между българина Георгов и гръка Джордан е организирана и спонсорирана от местни българи и гърци. Има сложен и т. нар. страничен залог (сума, която ще отиде при победителя от борбата). Борбата е до спечелване на два от три манша и се провежда заедно с няколко срещи по аматьорски бокс и съответно, за да няма объркване, в пресата изрично е изтъканото, че борците са професионалисти и борбата ще е по правилата на професионалната кеч борба. С тушове в първия и втория манш гъркът Джордан печели борбата за по-малко от 20 минути. Три седмици по-късно, на 9-ти февруари, двамата имат реванш. Отново има значителен страничен залог. Победителят от втората борба не е ясен, но се съобщава, че като резултат от борбата Джордан се е контузил и Георгов временно е задържан от полицията, докато се останови дали контузиите на Джордан са сериозни.

И така стигаме до ключовия момент в историята. 3-ти април 1915 г. Насрочена е трета българо-гръцка кеч борба в Денвър, която този път се провежда в залата на местната ИМКА организация. България е представена отново от гореспоменатия Том Георгов, а Гърция от борецът, известен с псевдонима Сам Клапъм (борец с добра репутация, но все пак не чак толкова известен колкото бившия световен шампион Джордан). Гъркът Крис Джордан и българинът Джон Василев са организаторите на борбата, но освен това реферират срещата. По принцип е доста странно да има двамата рефери, но може би идеята е била, че така нещата няма да са толкова пристрастни, тъй като в българо-гръцката борба ще има както съдия грък, така и съдия българин. Друго ключово лице в организацията на борбата е Честър Гудстайн (родом от Америка, но баща му е англичанин, а майка му рускиня). Борбата между Георгов и Клапъм приключва преждевременно с победа на българина. Обаче, не резултатът от борбата е важен, а това, което се случва след нея. В деня след борбата в местната преса е публикувана следната сензационна новина:

„ИМКА замесена във фалшив мач.
Български борец твърди, че е бил измамен в мач.
Двама арестувани от полицията.
Жертвата казва, че е трябвало да изгуби, за да вземе $140, които е заложил на опонента му, и тогава съдията го обявил за победител”

Казва се, че двама човека (реферите Джордан и Василев) са арестувани, а малко след това са арестувани и другите трима участници в историята. И тук вече нещата стават объркани. Всеки един от петимата дава различна версия за събитията и трудно може да се проследи точно какво се е случило. Всеки обвинява другия. Историята е толкова заплетна, че местният разследващ детектив се изказва, че това е най-заплетеният случай, който е имал в кариерата му досега. Съответно, репортажите в денвърската преса са доста оплетени във фактологично отношение и има няколко различни версии. Доколкото може да се разбере, ето какво се е случило.

Преди срещата Георгов и Гудстайн, а може би и други хора, са заложили големи суми върху изхода от борбата. Общият залог е възлизал на 300 долара, което на пръв поглед не звучи внушително, обаче като се направи една груба сметка става ясно, че тази сума се равнява на над 7 хиляди долара в днешни пари. По всичко си личи, че е имало някаква предварителна договорка между участниците в борбата и съдиите срещата да завърши с победа на Клапъм. С тази цел Георгов тайно е заложил 140 долара за победа на опонента му. Обаче, заплануваният изход от срещата не се случва и вместо това съдията Джордан обявява сънародника му Клапъм за победител. Веднага след като това се случва Гудстайн идва на ринга, взима парите от залозите и моментално напуска залата...

Сам Клапъм

Борбата се провежда по обед и веднага след нея Георгов отива в полицията и разказва какво се е случило, как са се били уговорили той да загуби срещата, как е бил измамен и как са му откраднали парите. До няколко часа реферите/организаторите Джордан и Василев са арестувани. На следващия ден полицаите арестуват Клапъм, Гудстайн и самия Георгов. Докато са във затвора Джордан и Гудстайн се сбиват. Тяхни съкилийници споделят, че са се скарали, защото са тръгнали да се обвиняват един друг за зле изпълнената кеч схема. Оказва се, че организаторите Джордан и Василев са убедили Гудстайн (който по принцип идва от сравнително заможно семейство) да сложи пари на срещата между Георгов и Клапъм. Съответно, полицията подозира, че Гудстайн е направил договорка с двамата организатори относно изхода от борбата, но освен това се е договорил поотделно и с борците (даже се подозира, че е платил хонорар на Клапъм), за да може да се подсигури при всички възможни изходи от борбата. Самият Гудстайн твърди, че Георгов и Клапъм са се наговорили да го прецакат и така да откраднат парите, които е заложил. В общи линии всичко сочи, че работата е била доста заплетена и всеки се е опитвал да излъже други участници в историята. Разбира се, обаче, пред полицията всеки един от петимата участници в нашата история обвинява другите в измама и отрича собствената си вина.

В крайна сметка петимата са освободени от затвора, но е насрочено дело. Гудстайн съди двамата борци, както и двамата организатори за финансова измама. Междувременно, Джордан и Клапъм подновяват борбите си. Даже Джордан се бори в голямо шоу в Денвър, където главната атракция е демонстрационна боксова среща на световния шампион по бокс в тежка категория Джес Уилард. Опонентът на Джордан във въпросното шоу? Български борец на име Нико, който е известен с прякора „българският терор от въглищните полета в град Лафайет”. В шоуто участва и Хектор, служител от залата, където се провежда борбата между Георгов и Клапъм на 3-ти април. Въпросният Хектор също е част от историята, тъй като Георгов твърди пред полицията, че Хектор го е заплашил да си мълчи и да не докладва нищо на властите. Делото относно нагласената кеч среща се провежда през юли месец. Няма пълна информация за резултата от него, но се знае, че журито намира Клапъм за невинен поради липса на доказателства за противното. Най-вероятно и другите трима са оневинени по същата причина.

Заключение: На първо място трябва да се отбележи, че историята не е изненадваща, т.е. предварително уговорени срещи с професионални борци има още през 19-ти. Уредени срещи има и в редица други спортове през онези години. Конкретно през първото и второто десетилетие на 20-ти век в Америка нагласянето на изходи от спортни събития с цел печалба от залози е широкоразпространена практика и именно това са годините, когато американското правителство става по-строго в това отношение и се стига до доста арести. Съответно, не минава много време и залозите спират да съпътстват кеч срещите. Що се отнася до участниците в нашата история, Джордан и Клапъм се борят още дълги години и като цяло имат добри кариери в кеча, особено Джордан, който отново става световен шампион, а по-късно има успешна кариера и като организатор на кеч борби. За българите Георгов и Василев, уви не се чува повече. Дори и преглед на американските генеалогични архиви не успя да хвърли повече светлина относно тях двамата. Единствено се знае, че броени дни след края на гореспоменатото съдебно дело отново има насрочена борба Георгов и Джордан, така че явно макар и да са имали някакви пререкания преди това, след края на делото вече всичко е окей между двамата и отново продължват българо-гръцкия им конфликт на ринга.

неделя, 28 октомври 2018 г.

Георги Белов - борец, треньор, промоутър

Състезател по аматьорска борба. Професионален кеч борец. Цирков борец. Треньор на млади борци в американска гимназия и американски университет. Промоутър на аматьорски бокс. Мачмейкър и промоутър на кеч шоута. Всичко това описва българина Георги Белов. В настоящия материал ще се запознаем с кариерата му в Америка.

Георги Белов

Георги Белов е роден в село Драгоево, община Велики Преслав, през далечната 1900 г. Подобно на много други негови сънародници, младият Георги решава да си пробва късмета в „страната на неограничените възможности”. Информацията тук е противоречива, но през 1914 или 1915 г. Белов пристига в САЩ и остава там до края на живота му. Първоначално се установява в щата Пенсилвания (където по това време е и Дан Колов) и работи каквото намери, но впоследствие е привлечен от една нова за него професия - професията борец.

През 1918 г. Георги Белов започва да проява интерес към борцовия спорт. Първо се бори като аматьор и не дълго след това се насочва към професионалната борба и по-конкретно към кеча. Подобно на легендарния Дан Колов, който също започва кеч кариерата си там три години преди това, първата кеч среща на Георги Белов, за която може да бъде намерена информация, е в град Питсбърг през януари 1920 г. В Америка както борцовото, така и официалното му име, е Джордж Белов. Във въпросната борба в Питсбърг Джордж Белов завършва наравно с гръцки борец. Любопитно е да се отбележи, че в главната двойка за вечерта се бори турчинът, роден на българска територия, Юсиф Хюсейн, който е едно от по-популярните кеч имена в Америка по това време.

Юсиф Хюсейн

През 1921 г. Белов се мести да живее в град Грийнвил, щата Пенсилвания, и именно там той се бори най-много по време на 21-годишната му кариера в американския кеч. Към 1921 г. Белов тежи около 79 килограма, което го прави борец от полутежката категория. Към края на кариерата му, обаче, той ще се бори в тежката категория. През зимата на 1921 г. и пролетта на 1922 г. българинът има няколко борби в Грийнвил и печели почти всичките от тях. И тогава, през юни 1922 г., той се изправя срещу един нов опонент, който ще стане най-големият му опонент в Грийнвил. Става дума за борецът от Сиукс Сити, щата Айова, Х. С. Смит.  По-нататък въпросният Х. С. Смит е рекламиран в Грийнвил и като Хари Смит и Хенри Смит. Смит и Белов имат голямо съперничество в Грийнвил и се борят един срещу друг четири пъти. По-интересното, обаче, е кой всъщност е въпросният Смит от Сиукс Сити. Самоличността му става ясна, когато в местната грийнвилска преса се появява негова снимка.

Хари Смит и реклама за борбата му срещу Георги Белов

Както се вижда от снимката, Хари Смит всъщност е популяреният български борец Харалампи Стефанов Стоев (Хари Стоев). Биографичните бележки относно Смит в грийнвилската преса потвърждават самоличността му - казва се, че е борец от полутежката категория, който е бил преподавател по борба в Университета на Уисконсин и който в момента се намира в Шибойган, щата Уисконсин (все неща, които описват Стоев). Няма как да знаем със сигурност защо Стоев използва псевдоним, когато се бори срещу сънародника му Белов, но най-вероятно просто не е искал хората в Шибойган и Ошкош (двата града, където Стоев се бори най-много по това време) да чуват за тези борби.

Георги Белов (вляво) и Хари Стоев

Българите Георги Белов и Хари Стоев се борят един срещу друг общо четири пъти в Грийнвил (23-ти юни 1922, 30-ти юни 1922, 3-ти март 1923 и 10-ти март 1923). Първата им борба е с хендикап условие - Стоев трябва да победи Белов два пъти в рамките на един час. Ако не успее да го направи или Белов го тушира, то Стоев ще загуби срещата. Двамата се борят цял час и Стоев успява да запише само един туш над Белов. Съответно, Белов е обявен за победител. Втората им борба е до спечелване на два от три манша. Борят се общо 74 минути. Стоев печели първия манш за 47 минути, Белов взима втория за 18 минути и накрая Стоев печели третия манш за 9 минути. Третата им борба се развива по подобен начин, но с обратен резултат - Стоев печели първия манш за 47 минути, Белов печели втория за 19 минути и третия за 6 минути. Друго интересно нещо относно тази среща е, че третият човек на ринга също е българин. Съдията на третата, а и на четвъртата борба между Белов и Стоев, е българският борец от град Фарел, щата Пенсилвания, Георги Ночев (1896-1964). Ночев се бори в първата двойка за вечерта и след това реферира главната борба между сънародниците му. Иначе казано, трима от четирите борци във въпросното кеч шоу в Америка са българи, което само по себе си е доста интересен факт. Всъщност, думата шоу доста точно описва главната борба между Белов и Стоев и най-вече участието на Ночев в нея. Както Белов, така и съдията Ночев, са облечени в зелени спортни гащета, тъй като Ночев не се преоблича след борбата му и направо отива да реферира главната двойка. По време на срещата, след като се изправя от тепиха, Стоев директно започва да се бори с първия човек със зелени гащета, който вижда, само че няколко пъти този човек не е опонента му Белов, а съдията Ночев, което разбира се забавлява и разсмива публиката. Четвъртата борба между Белов и Стоев завършва само след два манша - Белов печели първия за 33 минути, Стоев печели втория за 16 минути, но в крайна сметка няма трети манш, тъй като Белов си изкълчва лакътя и не може да продължи да се бори. Така завършва серията от борби между българите Георги Белов и Хари Стоев. Две победи за единия и две победи за другия. Уви, няма пета и финална борба между тях.

Грийнвилската преса относно борбите между Белов и Стоев

Веднага след втората му борба със Стоев, Георги Белов се пробва в ново поприще - цирков борец. През летата на 1922 и 1923 г. Белов пътува с циркове в щатите Илинойс и Мисури и се бори както с мераклии от публиката, така и с други професионални борци. През онези години цирковите борби са източник на добър приход за професионалните борци, тъй като гарантират редовни борби. Години по-късно Белов се бори и в местен карнавал в Грийнвил.

В периода 1924-1927 г. Белов продължава да участва в кеч срещи. През 1925 г. се бори за първи път в щата Индиана. През 1926 г. пък стъпва на ринга срещу утвърдени имена като Бил Димитрал (една от най-големите гръцки кеч звезди в Америка) и Крис Джордан (бивш световен шампион по кеч в средна и полусредна категория). Бори се и в кеч шоута, където топ звезди като Джим Лондос и Джо Малчевич са в главната двойка. В средата на 1927 г. Белов временно спира да се занимава с кеч. През 1927 г. той се жени за българка (Мери е американското ѝ име, българското не е известно), а през 1928 г. им се ражда син - Джордж младши.

Популярните борци Бил Димитрал (вляво) и Крис Джордан

През 1930 г. Белов отново се завръща към борбата, но не към професионалната кеч борба, а към аматьорската борба. През следващата година той и американецът Барни Перифино въвеждат борбата като спортна дисциплина в местната грийнвилска гимназия. Белов е треньор по борба там близо 15 години. Първо помощник-треньор, а после и главен треньор. През 1931 г. започва да тренира и борците в местния университет, а пък през 1936 г. отваря и собствена зала за тренировки по борба. Казано накратко, Белов е един от най-големите борцови дейци в Грийнвил и важна фигура в развитието на спортната борба там. Що се отнася до кариерата му като професионален борец, през 1931 г. той отново започва да се бори, спорадично, в кеч срещи и това продължава до 1941 г., когато е последната му известна борба.

Макар и кариерата му на ринга да приключва, Георги Белов продължава да се занимава с кеч още дълги години в ролята на мачмейкър и промоутър. Всичко започва през 1931 г. в Грийнвил, когато Белов промотира шоу за първи път. Първите му стъпки в промоутърската професия, обаче, не са свързани с кеч. Първоначално Белов е организатор на аматьорски боксови мачове. Понякога в програмата му има и аматьорска борба или кеч, но като цяло от 1931 до 1940 г. той промотира основно аматьорски бокс. Белов организира боксови срещи в градовете Грийнвил, Андовър, Франклин и Гроув Сити. След Втората световна война той напуска Грийнвил, където е живял над 20 години, и се мести да живее в град Кент, щата Охайо. Именно в този щат българинът става промоутър на кеч шоута.

Грийнвилската преса относно боксовите срещи, промотирани от Георги Белов (1939 г.)

Макар и телевизията в САЩ да се ражда през 1928 г., тя добива по-значителна популярност чак през втората половина на 40-те. Едни от най-гледаните телевизионни шоута в края на 40-те и началото на 50-те са седмичните кеч шоута, които се излъчват в тогавашния американски национален ефир. Кеч звезди като Горджъс Джордж, Бъди Роджърс, Антонино Рока, Лу Тез, Върн Гания и др. стават изключително популярни имена и интересът към кеча в Америка нараства много. Българинът Георги Белов вижда добра бизнес възможност в това. Нашенецът вече има опит не само в самите кеч борби, но и в промотирането на шоута. И така, след дълго отсъствие от кеч сцената, през 1950 г. Белов се завръща към кеча, но този път като мачмейкър и промоутър. Белов не само, че организира самите шоута, но и решава кои борци ще се изправят един срещу друг (и съответно кои ще са победителите).

Реклами за две от кеч шоутата на Георги Белов (1952 г.)

В периода 1950-1955 Белов промотира редица шоута в охайските градове Уорън, Брукфийлд (Масури), Масилон, Кошоктон, Орвил и Медина. Също и в пенсилванския град Ойл Сити. Голяма част от борците, които участват в шоутата на Белов са от борците на влиятелните кеч промоутъри Джак Пфефър и Ал Хафт (главните кеч организатори в щата Охайо по това време). През годините в шоутата на Белов участват един куп популярни кеч имена, като например: легендарният грък Джим Лондос, един от най-легендарните злодеи в историята на кеча Шейхът, легендарната женска световна шампионка Фабюлъс Мула, колоритният Тони Оливас, световните шампиони по кеч в полутежка категория „Железният” Мартино Анджело и Франки Талабър, експертите по отборен кеч д-р Джери Греъм и д-р Галагър, популярните кеч-джуджета Скай Лоу Лоу и Фъзи Кюпид, вожда Лоун Игъл, Горджъс Джордж Грант, Фермера Джоунс, „Професор” Рой Шайър, Ръфи Силвърстейн, Ал Уилиямс, Тор Ямато, Рип Хок, Рей Стивънс и др. интересни кеч образи. Дори и българският борец Васил Ненов се бори в шоутата на Белов.

Популярни кеч имена, които участват в шоутата на Георги Белов:
Джим Лондос, Шейхът, Фабюлъс Мула, Тони Оливас, Мартино Анджело
Франки Талабър, д-р Джери Греъм, д-р Галагър, Скай Лоу Лоу, Фъзи Кюпид
Лоун Игъл, Горджъс Джордж Грант, Фермера Джоунс, Рой Шайър, Ръфи Силвърстейн
Ал Уилиямс, Тор Ямато, Рип Хок, Рей Стивънс, българина Васил Ненов

Според наличната информация Георги Белов спира да се занимава с кеч през 1955 г. Години по-късно той се пенсионира и се премества да живее в щата Флорида, където почива през 1985 г. Как следва да бъде запомнен той? Като един от българите с най-продължителна кариера в американския кеч, но също така и като един от първите български борци-аматьори в Америка. Като кеч борец няма кой знае колко значителни успехи и не се бори на много места, но за сметка на това като промоутър той е вторият най-успешен български кеч промоутър в чужбина.

неделя, 30 септември 2018 г.

Интервю с бореца Хари Стоев

В настоящия материал са събрани различни интервюта и изказвания на популярния български професионален борец Хари Стоев и са подредени в едно голямо интервю. Цитатите са взети от седем различни български вестника от периода 1934-1936 г. Както са публикувани в старата българска преса, така са пуснати и тук. Само подредбата на въпросите и отговорите е моя, за да може интервюто да бъде по-свързано. На места съм добавил пояснителни коментари [и те са в средни скоби]. Трябва да се отбележи, че повечето от долните цитати от Стоев най-вероятно не са предадени едно-към-едно както ги е казал самия той, а така както са ги запомнили журналистите, т.е. някои от изказванията са перифразирани изказвания. В долното интервю са обсъдени теми като най-големите му борби и опоненти в Америка, борбите му в България и мненията му по различни въпроси, но най-често родните журналисти го разпитват за добрия му приятел Дан Колов.

Популярният български борец Хари Стоев

Въпрос: Г-н Стоев, можете ли да ни разкажете повече за вашия живот?

Хари Стоев: Роден съм 1898 г. в село Горски Горен Тръмбеш [община Горна Оряховица]. Още 14-годишен аз се заинтересувах много от успехите на големия български борец Никола Петров. През 1913 г. отидох в Америка и там започнах да научавам американската борба, кеч ас кеч кан. През 1918 г. аз започнах вече да излизам да се боря на големи състезания. До този момент аз съм взел участие в повече от три хиляди борби [Това изказване е към 1934 г. и най-вероятно е бройката на борбите е преувеличена]. В последните години съм спечелил 98 на сто от състезанията. Най-голямата ми борба беше срещу Хю Никълс. На това състезание присъствуваха повече от 12 хиляди зрители [И тук преувеличава - зрителите на тази борба са около 6 хиляди]. Мачът между двама ни завърши без резултат. Борбата кеч ас кеч кан е много разпространена в Америка. Няколко години бях и професор по борба в Университета на Уисконсин.

Кои са били вашите най-опасни противници?

Американците Хю Никълс и Джони Майърс. Първият беше тогава световен шампион в полутежка категория.

Световните шампиони Хю Никълс (вляво) и Джони Майърс

Коя е най-блестящата ви победа?

В 1922 г., когато победих световния шампион от полутежката категория Джони Майърс. Борбата продължи цели два и половина часа и завърши с моя победа. [Двамата наистина се борят през 1922 г., но няма сведения за победа на Стоев. В годините след това, обаче, двамата имат равенство и техническа победа на Стоев в хендикап мач, тъй като Майърс не успява да победи Стоев в рамките на оказаното време.]

Кое е най-голямото възнаграждение, което сте получавали за една борба?

Хиляда долара. [В тогавашни пари, това са около 100 хиляди лева, което е доста голяма сума за българския стандарт в онези години.]

В Америка има ли други българи-борци?

Разбира се. Борци-българи (аматьори и професионалисти) има в Америка около 20-тина души.

Вярно ли е, че в Америка физическото възпитание е основна част от учебната програма?

Да. В Съединените щати се отдава особено голямо значение на физическото възпитание. Всеки ученик, всеки студент задължително е принуден да отдели един час на ден за физическо възпитание. Безразлично в какво - в бокс, в борба, във футбол, но единият му час не му принадлежи. И затова виждате американците да са така пъргави, така добри спортисти.

Защо кечът не е популярен в Германия и изобщо Централна Европа?

Причината е, че в Германия, например, борците са групирани в разни съюзи, които им забраняват да практикуват друга борба освен гръко-римската. [Това е вярно донякъде през 30-те, но след Втората световна война кечът става доста популярен в Германия, а гръко-римската професионална борба изцяло спира да се практикува]

Защо българският борец Димитър Стойчев загуби първия си мач в Париж срещу французина Анри Деглан? [Стойчев е борец от гръко-римския стил. През януари 1935 г., само след няколко седмици тренировки в този стил, Стойчев се бори в кеч среща за първи път и при това срещу бившия световен шампион Анри Деглан. Деглан го побеждава лесно. Стоев е менажера и кеч треньора на Стойчев по това време.]

Искам да разсея недоразумението около първия мач на Стойчев срещу Деглан. Като предисловие на всичко трябва да се има предвид материалното положение на Стойчев, което далеч не е розово. Стойчев трябваше да спечели достатъчно пари, за да може да се подготвя по-нататък. И затова той бе поставен срещу Деглан. Тази борба му послужи да го закрепне финансово, а на мен показа неговите състезателни способности, които с удоволствие трябва да отбележа, че са повече от добри. Моята 15-годишна практика на борец и менажер ми позволиха да сторя това. И „пробния камък” не излезна лош за бъдещето на Стойчев. Прекалената реклама, която съм направил на Стойчев, ще се види в бъдещето, а не сега. Стойчев сега напредва. Доказателство е втория му мач с реномирания американски борец Хенри Азволт, който излезна наравно [Липсва информация за подобен мач. Не съм чувал и за въпросния Хенри Азволт]. Това сега е напълно задоволително за мен като негов учител.

Димитър Стойчев

Кога се запознахте с Дан Колов?

С него се срещнахме за пръв път през 1920 г. Разделихме се и след това сме се срещали много пъти ту тук, ту там. Никога не сме се борили един срещу друг, защото сме борци от различни категории. [В други интервюта Хари споменава различни години. Например, в интервю през 1934 г. казва, че се е запознал с Дан през 1915 г. в Чикаго, а пък в интервю през 1974 г. казва, че е било през 1917 г. в Чикаго. Всичко това ми говори, че не си спомня точната година.]

Какво беше мнението на Дан Колов за посрещането, което ви направи родната публика? [Колов и Стоев се завръщат у нас на 7-ми април 1935 г. и са посрещнати от няколко хиляди човека. Конкретно Колов не е бил на родна почва от цели 30 години.]

Дан Колов остана много трогнат, когато видя на софийската гара събрана толкова много публика, за да го поздрави. Той е бил винаги добър българин. През всичкото време на многогодишното си пътуване по света той, разбира се, носеше винаги българския си паспорт.

Дан Колов и Хари Стоев (вдясно)

Какво ще ни кажете за вашите предстоящи борби в България?

Ние с Дончо сме селски синове. Свършили сме само четвърто отделение и затова не можем да говорим литературно. Готвили сме се за друго. Преминали сме през много неволи, през много тегла, прекарали сме добри и лоши дни. Дълги години бяхме откъснати от отечеството си, но никога не забравихме, че сме българи. И ето ни сега между вас представителите на българския народ. Вие [журналистите] вършите делото на народни водачи, ние идем само като борци. Каквото сме постигнали, постигнали сме го с много усилия. И каквото можем ще дадем на родината. Отначало мислихме да останем само 2-3 месеца, да си отпочинем и да тръгнем пак по света да си търсим щастието, но сега решихме с борбите си да допринесем и ние нещо за България, която обичаме повече от всичко. Тя е слаба, зле защитена, а трябва да бъде готова да се брани. И затова решихме да устроим ред борби в страната приходите, от които да отидат за българската авиация. Ние не си внушаваме, че това, което ще дадем ще може да засили народната кола, но ще бъдем доволни, ако сложим само една спица на колелата ѝ, за да стане по-здрава. [През 1935 г. Колов и Стоев организират поредица от големи кеч борби в България и даряват голяма част от приходите за закупуване на самолет за българската авиация.]

Значи искате да купите самолет за родната аваиция?

Да. Възнамеряваме да купим един аероплан не за 500 хиляди лева, както съобщиха някои вестници, а за 2 милиона и 500 хиляди лева. Надяваме се, че всичко от борбите ще можем да съберем 500 хиляди лева. Останалата сума ще помъчим да намерим отнякъде.

Откъде другаде ще бъдат взети въпросните 2 милиона лева?

Ние дадохме доста средства. Сигурно ще жертвуваме и нещо повече, но и по-богатите от нас трябва да дадат своята достойна лепта.

Какво ще ни кажете за борбата ви с американеца Джордж Уилсън? [Първата голяма борба на Стоев у нас.]

Надеждата и вярата у публиката и моите близки от родния край, които дойдоха за борбите, ми дадоха сила по-голяма от тази, която имах. Като се качих на ринга и видях 20-хилядната публика обхвана ме чувство на национална гордост и реших да постигна на всяка цена победа. Противникът не бе по-слаб от мен. Изпитах няколко критични моменти, в които противникът ми направи т. нар. „капан”, но българското у мене избухна. С няколко въртения омаломощих противника и той легна в краката ми. Доволен съм от победата.

Хари Стоев се опитва да тушира Джордж Уилсън (20-ти юни 1935 г.)

Какво беше вашето впечатление от борбата между Дан Колов и Чарли Сантен? [Първата борба на Колов у нас.]

Една от най-хубавите борби, които съм виждал през живота си. От двама тежки борци не може да се изисква голяма техника и пъргавина, но борбата и на двамата е издържана.

Защо се отказа Сантен? [Мачът трябва да е до спечелване на два манша, но след като губи първия манш Сантен не може да продължи да се бори.]

При падане като неговото обикновено има чувствителна контузия. Чух, че Сантен се е ударил в ръката и впоследствие болките не можа да продължи повече борбата. Победата на Дан Колов беше напълно заслужена.

Какво е вашето мнение за въпросния Чарли Сантен?

Софийската публика го видя. Той е борец от тежката категория и е извънредно добър майстор. Чарли Сантен е първокласен борец. Затова говори и обстоятелството, че той има широк достъп до ринговете по цял свят: Париж, Лондон, Чикаго, Австралия, Нова Зеландия и т.н. При това, той е бил навсякъде в борба с много сериозни противници.

Момент от борбата на Хари Стоев с Чарли Сантен (7-ми юли 1935 г.)

Кой ще победи в предстоящата борба на Дан Колов срещу Петър Ферещанов?

За мен победителят между Колов и Ферещанов е предварително известен. Ферещанов разполага само с груба сила, а Колов има и силата, и ловкостта, и издръжливостта. [Двамата се борят 90 минути без победител и накрая тричленното жури присъжда борбата на Колов.]

Петър Ферещанов казва, че може да ви победи с лекота. Какъв е вашият отговор?

В продължение на 30 секунди до 5 минути аз съм готов да сваля Ферещанов. Това съм съгласен да сторя при закрити врати в присъствието на журналисти.

Петър Ферещанов

Какви са ви спомените от борбата на Дан Колов с Анри Деглан, където Дан стана европейски шампион? [6-ти април 1936 г. в Париж.]

Тя бе една страшна борба, пълна с множество перипетии и изпитания. 20 хиляди зрители със затаен дъх следяха всяко движение на борците. За мен след изтичането на половин час от борбата изходът ми се виждаше вече съмнителен. Всички наши сънародници окуражаваха бай Дончо. Настъпи, обаче, най-сетне един миг, в който бай Дончо с херкулесовата си сила направи това, което трябваше да стане. Той повали истински Деглан. Една минута стадиона беше в пълно мълчание. Когато се разбра, че Колов е победил последваха овации към победителя, но смятам, че ако Деглан бе победител сигурно ентусиазираната тълпа би съборила от радост зданието.

Къде се крие силата на Дан Колов?

Силата на Дан Колов не е нито в мускулите му, нито в издръжливостта му. Неговата сила е ето тук [Стоев сочи темето на главата си]. Силата му е в неговата съобразителност. Той никога не загубва самообладение, никога не загубва разсъдливостта си. На всяка хватка, във всяко опасно положение той веднага съобразява каква хватка да употреби и се измъква от клещите на противника му.

Според вас, може ли Дан Колов да победи гърка Джим Лондос? [Световният шампион Лондос е борец, с който през 30-те Дан се опитва да си уреди борба няколко години подред, но срещата така и не се състои. Това е най-голямата неосъществена борба на Дан Колов.]

Дончо може да го победи, когато поиска. Моето впечатление е, че Джим Лондос би се „стопил” в ръцете на Дан Колов. И това ще бъде така, само че Лондос никога няма да се съгласи да срещне Колов. А да знаете само какво голямо желание има Дончо да се срещне с гърка Лондос, който по една случайност носи титлата световен шампион. Колов не веднаж е канил Лондос на мача, не веднаж е обещавал големи суми за благотворителни цели само и само да застави Лондос да се срещне с него, но напразно. Джим Лондос е отбягвал и винаги ще отбягва срещата с Колов, защото когато той се съгласи да се бори с „балканския лъв”, то в същия момент той ще изгуби титлата и реномето си.

неделя, 26 август 2018 г.

Хари Стоев и борбите му в България

Популярният български професионален борец Хари Стоев се бори в чужбина цели 18 години и особено в Америка постига завидни успехи. Радва се на популярност в САЩ, Франция и Англия, но връхната точка на славата му е в родната му България. В настоящия материал ще се запознаем с борбите на Стоев у нас.

Хари Стоев

Хари Стоев емигрира в САЩ през далечната 1913 г. и дълги години живее там. В Америка той започва да се вади прехраната като борец и редовно да участва в кеч срещи. През 1926 г. Хари е принуден да се завърне в родната си България и именно тогава той се бори на родна почва за първи път. По това време у нас на мода са борбите в гръко-римски стил. Те се провеждат най-често в циркове и панаири като част от вариететна програма. През 1927 г. на цирковата арена Хари Стоев демонстрира непознатата у нас борба кеч. Не дълго след това Хари отново заминава за САЩ и пак се завръща в България през 1932 г. През 1933 г. отново е поканен да направи няколко демонстрации на кеча, редом с борбите на българските борци-аматьори, които тепърва започват да се опитват да развиват спортната борба у нас. Като цяло, обаче, името Хари Стоев е неизвестно за родната публика и тя няма голям интерес към кеч борбите му. Само една година по-късно това ще се промени...

Част от първата българска статия за Хари Стоев (1927 г.)

През есента на 1933 г. Хари Стоев научава от родната преса, че в Париж се бори българския борец Дан Колов. В България по това време е невъзможно да си вадиш прехраната като професионален борец и като разбира, че Колов е в Париж Стоев веднага му пише с надеждата, че Дан ще го уреди с борби във Франция. Двамата се познават от годините им в Америка и отговорът на Колов не закъснява. И така, през пролетта на 1934 г. Хари отива да се бори във Франция. Още от есента на 1933 г. родната преса пише редовно за чуждестранните успехи на борците Дан Колов и Петър Ферещанов, но сега вече и името Хари Стоев започва да се споменава на страниците на българските вестници. Само допреди няколко месеца към професионалната борба, и по-конкретно към кеч борбите, в България няма почти никакъв интерес, обаче сега вече благодарение на Колов, Ферещанов и Стоев родната публика иска да знае повече за този спорт и иска да гледа борби на живо. В онези години няма други български спортисти, които да ни славят в чужбина и победите им зад граница превръщат въпросните борци в изключително популярни личности у нас (като разбира се, най-популярен сред тях е Дан Колов).

Българската преса относно борбите на Хари Стоев във Франция и Англия (1934-35 г.)

На 7-ми април 1935 г. Хари Стоев и Дан Колов, които вече са станали големи приятели, си идват в България заедно. Хари се е завръщал в България и преди, но без никакви лаври и без никакво внимание. Този път, когато Хари пристига у нас придружен от Колов, хиляден народ идва на софийската гара, за да ги посрещне. Радостта на българския народ да види популярните ни борци на живо е огромна. На следващия ден новината за завръщането им е на първата страница на всички големи български вестници. Още с пристигане им на гарата родните журналисти искат да знаят кога ще могат да видят борби с участието на Колов и Стоев. Това става реалност само два месеца по-късно.

Дан Колов и Хари Стоев се завръщат в България (7-ми април 1935 г.)

Датата е 20-ти юни 1935 г. Мястото е игрище „Юнак” в София. 20 хиляди запалянковци напълват трибуните на стадиона, за да видят дебютното българско кеч шоу. Главната атракция е първата борба на Дан Колов в България, но последната кеч среща за вечерта е борбата на Хари Стоев. Хари се изправя срещу атлетичния американски борец Джордж Уилсън и успява да го победи след 30 минути борба. Още от самото начало интересът към кеч борбите на Колов и Стоев у нас е огромен. Както публиките, така и приходите са рекордни. Обаче, Колов и Стоев не организират тези борби с финансова цел, а даже напротив - двамата отказват да вземат заплащане и даряват голяма част от приходите за благотворителни цели, най-вече за закупуване на самолет за българската авиация. От юни до септември 1935 г. Стоев и Колов се борят у нас общо девет пъти - 4 пъти в София и по един път в Пловдив, Плевен, Варна, Русе и Стара Загора. Сред опонентите на Стоев са чуждестранни борци като канадеца Дик Перон, американеца Чарли Сантен и палестинеца Жижи Голдщайн, но освен това той се изправя и срещу обещаващи български борци като Евстати Георгиев и Димитър Стойчев. Конкретно борбите на Стоев винаги са добре приети и обикновено зрителите остават впечатлени от техниката му на ринга. Може да се каже, че след Дан Колов Хари Стоев е може би второто най-популярно спортно име в България по това време.

Заглавия от пресата и моменти от борбите на Хари Стоев в България през 1935 г.

През 1936 г. Колов и Стоев отново организират борби из страната и отново интересът към тези борби е голям. София, Стара Загора, Пловдив, Казанлък и Ямбол са градовете, които имат възможността да видят популярните български борци на живо. Този път Хари се бори с руснака д-р Борис Солоневич, поляка Франк Бронович и българите Димитър Стойчев, Евстати Георгиев, Тодор Банков и Георги Петров (Беленчето). До този момент Хари е спечелил всичките си борби у нас, с изключение на две равенства с гореспоменатите Сантен и Уилсън. Тази година Хари отново печели повечето си борби, но има и едно равенство с Беленчето, както и загуба от Бронович. Според наличната информация, загубата от Бронович е единствената загуба на Стоев на родна почва, но трябва да се отбележи, че Бронович е борец от тежката, докато Стоев е борец от полутежката категория. Славата и успехите на Хари не остават незабелязани и от Двореца. През май 1936 г. Хари Стоев е награден с орден „За гражданска заслуга” 4-та степен от Н. В. Цар Борис III.

През лятото на 1936 пътищата на Хари Стоев и Дан Колов се разделят. До този момент двамата са организирали борбите в България съвместно, но сега Дан заминава в чужбина, а Хари си остава у нас. Оттук-нататък може да се каже, че Хари Стоев става главната звезда на професионалната (кеч) борба у нас. Колов се бори само още един път в България, а Стоев го прави редовно. Първите му две големи борби след раздялата с Колов са на 29-ти и 30-ти август 1936 г. Борбите са част от програмата на втория селско-стопански събор във Варна и се провеждат на местния колодрум пред около 10 хиляди зрители. За опоненти на Стоев са избрани руснака д-р Борис Солоневич и румънеца Моци Спаков. Спаков е няколкократен шампион на Румъния по бокс в полутежка категория и като цяло едно от най-големите боксови имена в Румъния. От скоро е започнал да се занимава и с кеч. Към срещите има голям зрителски интерес, особено към борбата със Спаков. Стоев печели и двете борби.

д-р Борис Солоневич (вляво) и Моци Спаков (вдясно)

Друга голяма борба на Стоев се състои на 11-ти октомври 1936 г. в София на игрище „Левски”. Опонентът на Стоев е чернокожия борец Казим бен Абдул. В онези години чернокожите борци са малцина и е голяма атракция да видиш такъв борец на живо. Освен това, споменът за борбата на Дан Колов срещу Реджи Сики все още е пресен и софийската публика иска да види дали Стоев ще може да се справи с неговия чернокож опонент, както е успял Колов предишната година. Стоев печели сравнително лесно след 19 минути борба. Бен Абдул печели първия манш, а Стоев печели втория с тръшване толкова силно, че бен Абдул се контузва и не може да продължи да се бори.

Хари Стоев срещу Казим бен Абдул (11-ти октомври 1936 г.)

След борбата с бен Абдул Хари Стоев се бори отново в София чак 7 години по-късно. За сметка на това, обаче, той е доста активен в провинцията. През 1937, 1938, 1939 и 1940 г. Хари организира борби в редица български градове. Седмици наред Хари и група борци, ръководена от него, обикалят страната и се борят в малки и големи градове. Като цяло кечът в София може и да е в застой, но Хари и борците му поддържат интереса към този тип борби у нас. Трупата на Стоев посещава Кюстендил, Хасково, Пловдив, Разград, Велико Търново, Перник, Варна, Ловеч, Габрово, Стара Загора, Чирпан, Плевен и други български градове. Към борбите винаги има интерес и винаги Хари е в главната двойка. В един или друг момент почти всички по-известни български борци от онези години участват в борбите, организирани от Стоев, защото именно Стоев е главният български организатор на кеч борби през въпросните четири години. Няколко пъти и Дан Колов присъства на борбите, но само като зрител и само, за да могат зрителите да го видят на живо (здравословното му състояние вече не му позволява да се бори). Сред главните опоненти на Стоев по това време са старозагорския силовак Димитър Караенев, пехливана Мустафа Кабака и сливенския борец Георги Петров (Беленчето). Хари печели всичките си борби в този период. През 1940 г. Стоев, който вече е над 40-годишна възраст, временно се оттегля от ринга.

Реклама за борби на Хари Стоев в Плевен (8-ми ноември 1940 г.)

През 1943 г. Хари Стоев отново се завръща към професионалната борба. Първо като съдия на борби, а после и като борец. На 11-ти юли 1943 г. на игрище „Юнак” Стоев се бори с Крум Петров. Петров по това време е един от най-популярните български борци, считан е за най-добрият български борец в полутежката категория (категорията на Стоев) и е спряган за наследника на Стоев. Стоев, който междувременно е започнал да тренира борци в софийска школа, се справя с Петров само за 18 минути и показва, че все още има какво да предложи на ринга. Това е предпоследната му известна борба. След 1943 г. Хари Стоев има само още една борба - на 22-ри септември 1946 г. в София. Опонентът му отново е Крум Петров и този път срещата им завършва без победител, тъй като двамата не успяват да се победят в рамките на оказаното време. Така приключва кариерата на Хари Стоев на ринга. Според наличната информация, Хари печели всичките си борби у нас с изключение на една загуба и четири равенства.

Софийски борци тренират под зоркото око на Хари Стоев (август 1943 г.)

През 1946 г. новата държавна власт решава да вложи средства и усилия в развиването на аматьорската (спортна) борба. Като част от тази инициатива се слага край на професионалната борба у нас и по-конкретно на кеч борбите. Макар и типът борба, с който Хари се занимава близо 30 години, вече да не се практикува у нас Хари все пак успява да намери начин да продължи да се занимава с борба и да помага за развитието на борбата в България. Той става треньор в ДСО „Урожай”, а по-късно и помощник-треньор на националния отбор по свободна борба. Възпитаниците на Хари печелят редица отличия. Заради заслугите му Партията го награждава със званието „Герой на социалистическия труд”, а после също и със „Заслужил майстор на спорта”.

Как следва да бъде запомнен Хари Стоев? Безспорно, като един от най-успешните български професионални борци. Щатски шампион по кеч в САЩ и при това в две различни категории. Борец, който слави името на България в няколко европейски страни. Пионер на кеч борбите в България. Голямо спортно име у нас през 30-те години на 20-ти век. Учител на редица борци и сред хората, които полагат основите на аматьорската борба у нас след 1944 г. Казано накратко: легенда.

неделя, 29 юли 2018 г.

Хари Стоев и борбите му в чужбина

Кеч кариерата на българския професионален борец Хари Стоев (или Хенри Стоев както е известен в чужбина) започва в Съединените американски щати през 1917 г. и приключва в България през 1946 г., но междувременно той се бори и в други страни. В настоящия материал ще разгледаме борбите му във въпросните страни. У нас се твърди, че Стоев се е борил и в Германия, Италия, Испания, Португалия и Швеция, обаче това твърдение не може да бъде потвърдено. Страните, в които със сигурност се е борил са следните.

Хари Стоев

Турция

Хари Стоев емигрира в Америка през далечната 1913 г. За първи път той се завръща в родната си България през 1926 г. и после отново през 1932 г. (с интересната причина защо се завръща у нас се запознахме тук). Първото му завръщане трае една година, докато второто е за по-постоянно. Конкретно през 1932 г. ситуацията в България е такава, че професионалната борба у нас е в голям застой и е невъзможно да си вадиш прехраната като борец в България. По тази причина след като се завръща у нас Хари веднага започва да търси възможности за борби в чужбина. Първата такава възможност се появява само няколко месеца след като се е завърнал у нас. Хари и Евстати Георгиев (професионален борец, но също и председател на Клуба на българските борци-аматьори) получават предложение да се борят в Турция и по-точно в Измир. По това време кеч борбите тепърва навлизат в Турция и все още не са чак толкова популярни там, колкото ще станат само няколко години по-късно. Съответно, престоят на Стоев и Георгиев в южната ни съседка е кратък.

Евстати Георгиев

Франция

През есента на 1933 г. френският промоутър Раул Паоли започва да организира кеч галавечери в 18-хилядната зала „Пале де Спор” в Париж. Главните звезди в тези борби са френският световен кеч шампион Анри Деглан и българският „Кинг Конг” Дан Колов. Кечът моментално придобива голяма популярност в цяла Франция. Не минава много време и европейската преса, в това число и българската, започва да пише за кеч борбите в Париж. Именно така Хари Стоев научава, че Дан Колов е в Париж. Двамата се познават от годините им в Америка. Хари не губи време и веднага пише на Дан с молбата Дан да му уреди борби във Франция. И така, през февруари 1934 г. Хари Стоев отива да се бори във Франция.

Френската преса за дебюта на Хари Стоев в Париж

Първата му борба там е на 22-ри февруари 1934 г. в Троа. Хари се изправя срещу канадeца Дик Перон. Перон, който е известен с грубия си стил на борба и честото му неспазване на кеч правилата, се превръща в един по-големите опоненти на българина във Франция. Нещо повече, година и половина по-късно двамата се борят един срещу друг и в България. Конкретно първата им среща, тази в Троа, завършва с дисквалификация. После си разменят няколко победи и също имат и равенства. На 5-ти март Стоев дебютира и в „Пале де Спор” в Париж и побеждава бъдещия френски шампион по кеч в полутежка категория Габриел Мартинвил. Общо взето така започва кариерата на Стоев във Франция.

Канадецът Дик Перон

Хари Стоев се бори във Франция от февруари 1934 до март 1938 г. Разбира се, не е постоянно там - ходи и на други места и после отново се завръща във Франция. Париж, Бордо, Лил, Марсилия, Нант, Тулуза, Амиен, Лион, Лимож и др. са френските градове, където има борби. Изправя се срещу борци като италианеца Мишел Леоне (бъдещ световен шампион), унгареца Стан Кароли (европейски шампион в полутежка категория), французина Рене Мишо (протеже на Дан Колов), американеца Джордж Уилсън, гърка Хари Мамос, шведа Оскар Нигрен, австралиеца Бони Муир и др. Поради факта, че Хари е борец от полутежката категория, той не успява да добие големи лаври във Франция, тъй като там борците от тежка категория са на най-голям почит. Няколко други български борци от тежката категория имат по-успешни кариери във Франция от него, но все пак Хари Стоев си изгражда стабилна репутация там, която му позволява да се развива като борец и в други страни. По това време Франция е столицата на кеча в Европа и ако се бориш редовно там това е доказателство, че не си случаен борец, а борец с добри умения.

Реклама за борба на Хари Стоев в Париж

Англия

Като изключим САЩ и България, Англия е мястото, където Хари Стоев постига най-голямата си слава. За първи път той се бори там на 27-ми юли 1934 г. в Плимът. Конкретно в Плимът Хари много бързо трупа популярност. Той започва там като борец в първата борба за вечерта и само един месец по-късно вече се бори в главната двойка. Прочува се с опасната си хватка, при която така усуква краката на опонента си, че въпросният борец не може да продължи борбата поради контузия. В Плимът Стоев има редица големи победи през годините, включително над уважавани английски кеч имена като „Булдога” Бил Гарнън (великобритански шампион по кеч в тежка категория), Сам Рабин (бронзов олимпийски медалист по свободна борба), Клем Лорънс, Железният Херцог, Франсис Грегъри, Чарли Грийн и др. Първата, и една от малкото, му загуби в Англия е от популярния поляк Макс Краузър, който изхвърля нашенеца извън ринга и така печели срещата, тъй като Стоев не успява да се върне на ринга в рамките на необходимото време. Други две големи имена, който се борят със Стоев са бъдещия световен шампион Били Уотсън и „Донкастърската пантера” Джак Пай. Една от борбите между Пай, който е може би най-популярният английски борец по това време, и българина Стоев е заснета на видео и излъчена във великобританските кина, обаче уви най-вероятно кадрите вече не съществуват в наши дни.

Хари Стоев побеждава олимпийският медалист Сам Рабин

Хари Стоев се бори в Англия, спорадично, от юли 1934 до април 1938 г. Най-вече в Плимът и Лондон, но и на други места. През голяма част от това време Хари е единственият български борец на острова. За разлика от Франция, в Англия борците от полутежката категория получават повече внимание и често се борят с борци от тежката категория. Това позволява на Хари да участва в доста главни срещи и да се изправи срещу редица популярни имена.

Реклама за борба на Хари Стоев срещу Джак Пай

Канада

През октомври 1935 г. Дан Колов и Хари Стоев отиват за един последен път в Северна Америка. Докато са там Колов довърша делата си в САЩ, а Стоев се бори за първи път в Канада. През годините Дан се е борил многократно в Монреал и е добър приятел на местния кеч организатор Лусиен Риопел. Дан препоръчва Стоев на Риопел и така Хари се бори три пъти в Монреал. В Монреал Хари е представен като протеже на Дан Петров (псевдонимът, с който Дан Колов е известен в Монреал). И трите му борби са равенства, като най-значимото от тях е с популярния американски борец Франк Джъдсън.

Монреалската преса относно дебюта на Хари Стоев

Унгария

Според наличната информация последната чужда страна, в която се бори Хари Стоев е Унгария. От края на март до началото на май 1938 в Будапеща се провежда европейски шампионат по кеч. Това е едва вторият кеч турнир в историята на унгарската столица (първият е предишната година). В шампионата участват над 25 борци, включително петима българи. Един от българите е Хари Стоев. Той се включва към турнира в средата на април. Хари завършва извън челната тройка, но все пак по време на шампионата той се изправя срещу завидни имена като американеца от етиопски произход Реджиналд Сики, латвиеца Марк Пасман, унгарците Майк Брендел и Стан Кароли, бразилеца Жозе Дионисио, англичанина Кинг Къртис и др.

Реклама за борба на Хари Стоев в Будапеща

И така приключват борбите на Хари Стоев в чужбина. От лятото на 1938 г. натам до края на кариерата му като борец той се бори само в родната му България. Не може да се отрече, че макар и през онези години да има по-успешни и по-популярни от него български борци в чужбина, Стоев несъмнено е едно от главните български кеч имена в чужбина през 20-те и 30-те. Печели две щатски титли в Америка и се бори редом с пионерите на борбата кеч в страни като Франция, Англия и Унгария. Разбира се, обаче, най-голямата му слава е в родната му България и в следващия материал ще разгледаме именно борбите му у нас.

петък, 29 юни 2018 г.

Българският борец Хари Стоев в Америка

В предишния материал за кариерата на българския професионален борец Хари Стоев се запознахме с първите му няколко години в кеча и по-конкретно с борбите му в щата Уисконсин. Именно в Уисконсин са повечето от най-големите му успехи. В настоящия материал ще разгледаме останалата част от кариерата на Стоев.

Хари Стоев се бори в САЩ от 1917 до 1932 г., с пауза от около година, тъй като тогава не е в Америка, но с причината защо е извън страната ще се запознаем по-надолу. Кариерата му като борец започва в град Дъбюк, щата Айова, където Хари се обучава при популярния борец Хенри „Хайни” Енгел. От септември 1917 до октомври 1919 г. Стоев се бори единствено в този град. След това от края на 1920 до средата на 1924 г. борбите му са предимно в щата Уисконсин и най-големите му успехи също са там. Той става двукратен шампион на щата Уисконсин по кеч в средна категория, бори се за световната титла по кеч в средна категория и дори записва хендикап победа над бившия световен шампион Станислав Збизко. Повече подробности относно този етап от кариерата на Стоев можете да научите от предишната статия за нея. Останалата част от кариерата на Хари Стоев в САЩ ще обобщим сега под формата на поредица от любопитни факти.

Според наличната информация по време на 15-те години на Хари Стоев като професионален борец в САЩ той се бори в 15 различни американска щата - Айова, Индиана, Уисконсин, Тенеси, Илинойс, Кентъки, Мичиган, Охайо, Пенсилвания, Мисури, Аризона, Оклахома, Мисисипи, Луизиана и Канзас. Възможно е да е имал борби и в други щати, за които към момента липса информация. Сред опонентите му има всякакви борци - с местна, регионалнa и националнa слава, включително няколко бивши и бъдещи световни шампиони.

Истинското име на Хари Стоев е Харалампи Стоев, но в България той познат под името Хари Стоев и затова е запомнен като Хари Стоев. В Америка най-често се бори под името Хенри Стоев. Обаче, когато започва кариерата си през първите две години е известен като Хенри Строев. Когато напуска град Дъбюк чак тогава в рекламните материали започват да го представят като Хенри Стоев. През годините Хари се бори и под две други имена. Например, през юни 1922 г. Стоев се бори за първи път в град Грийнвил, щата Пенсилвания. Главният му опонент там е друг български борец на име Георги Белов, който е местната кеч звезда в Грийнвил. Двамата се борят няколко пъти и там Стоев е представян с името Хари Смит. Три години по-късно Хари се премества да живее в щата Тексас. Там той се бори в няколко различни града и навсякъде е известен като Хенри Стоев. Навсякъде, с изключение на град Порт Артър. В Порт Артър българинът Стоев се представя под псевдонима Иван Кослов и е рекламиран като руснак. Използването на псевдоними и фалшиви народности е редовен прийом в кеч борбите през онези години. Причините за това са различни, но най-често са финансови. Например, конкретно що се отнася до случая с Порт Артър местният кеч организатор (или самият Хари) най-вероятно просто е решил, че руски борец ще привлече повече зрителски интерес в града отколкото български борец.

Хари Стоев и различните му псевдоними (снимки от старата преса)

В Америка освен срещу гореспоменатия Белов, Хари се бори и срещу други български борци - Борис Димитров, Никола Велков и Майк Стайн. Пътят му се пресича и с този на Дан Колов, но двамата никога не се борят в официална среща. През октомври 1926 г. Стоев и Колов имат насрочена борба в Грийнвил, щата Мисисипи, обаче Стоев не се появява и е заменен от Борис Димитров.

Любопитно е да се отбележи, че през май 1922 г. за кратко Хари влиза в нова роля, непозната за него до този момент. Той става менажер на популярния грузински атлет и борец Мариян Матиджевич. Матиджевич е легенда в Грузия и е известен с огромната си физическа сила. Както много други атлети в онези години, той отива в Америка, за да търси по-голяма слава и пари. Планът на Стоев е двамата да пътуват заедно - Стоев да се бори, а Матиджевич да прави силови демонстрации, и така да си вадят прехраната. Партньорството между двамата, обаче, трае само няколко седмици.

Хари Стоев става менажер на Мариян Матиджевич

Когато започва кариерата си като професионален борец Хари Стоев е борец от средната категория, но през средата на 20-те минава в полутежката. Това му позволява да се бори с няколко големи имена както от полутежката, така и от тежката категория като например опасния Руди Дусек и бившия световен шампион Ад Сантел. Нещо повече, на 10-ти ноември 1925 г. в щата Мисисипи Стоев получава и шанс да се бори за световната титла в полутежка категория. За съжаление след 77 минути борба настоящия шампион Кларънс Юклънд печели срещата и така запазва титлата си.

Световният шампион Кларънс Юклънд

По принцип Стоев има дълги крака и често ги използва като преимущество по време на борбите. През 1925 г. в Тексас той става известен с една нова хватка, т. нар. leg twist на английски. Трудно е тя да бъде описана с думи, но в общи линии Хари усуква краката на опонентите му по такъв начин, че те нямат друг избор освен да се признаят за победени. Тази хватка му печели доста срещи. Друга хватка, което Стоев използва често е хватката ножици. Тя е популяризирана от легендарния световен кеч шампион Джо Стекър и през онези години е считана за една от най-ефективните и опасния кеч хватки.

Световният шампион Джо Стекър демонстрира хватката ножици

Като цяло нещата за Хари се развиват добре. Бори се редовно, има добра репутация като борец, печели голяма част от срещите си и т.н., но тогава през есента на 1926 г. и нещата се променят. Американските власти решават, че Стоев пребивава незаконно в САЩ и затова той е депортиран обратно в родната му България.

Първата депортация на Хари Стоев (1926 г.)

Хари прекарва една година у нас и през есента на 1927 г. отново се завръща в Америка и по-конкретно в щата Уисконсин, където са били първоначалните му успехи в американския кеч. Борбите започват отново и успехите не са далеч зад тях. На 9-ти февруари 1928 г. в град Ошкош Стоев побеждава настоящия шампион Хауърд Блейзър и така става шампион на щата Уисконсин по кеч в полутежка категория. Във въпросната борба Хари печели втория манш с вариация на популярната му усукваща хватка и контузва Блейзър до такава степен, че шампионът не може да продължи да се бори за трети манш. Не е известно дали/кога Стоев губи титлата, но самият факт, че печели щатската титла и в тази категория, след като преди години е бил шампион в средната, определено е значим. Не са много борците, които са били шампиони в две различни категории.

Хари Стоев печели титлата на щата Уисконсин по кеч в полутежка категория от Хауърд Блейзър

В началото на 30-те Хари се премества да живее в град Форт Уейн, щата Индиана, и там се пробва в ново поприще - организатор на кеч борби и боксови срещи. За целта той закупува местна зала. Популярни имена като Джо Саволди (последният опонент на Дан Колов), Еверет Маршал (бъдещ световен шампион), Реджиналд Сики (опонент на Дан Колов в София) и други се борят в кеч шоутата на Стоев.

Може би най-големият мач в кариерата на Хари Стоев в САЩ е мачът му срещу световния шампион по кеч в полутежка категория Хю Никълс, който се провежда в град Далас, щата Тексас, на 4-ти април 1932. Титлата е заложена. И двамата са специалисти по хватките с крака и феновете искат да видят кой от двамата е по-добрия. Пред препълнена зала с 6 хиляди зрители, Стоев и Никълс се борят цели два часа. Шампионът печели първия манш за 102 минути, българинът печели втория за 13 минути и нито един от двамата не успява да спечели третия манш преди изтичането на двучасовия времеви лимит на срещата. Борбата е толкова оспорвана, че две седмици по-късно е насрочен реванш, който Никълс печели за 1 час и 16 минути.

Световният шампион Хю Никълс

Около срещата на Хари Стоев със световния шампион Хю Никълс има и нещо друго, което е любопитно да се отбележи. В Далас Стоев е рекламиран като австриец. Това са повтаря няколко пъти и не само в Далас. Даже в една борба го представят като Хер вон Стоев. Отново, финансовите интереси са си финансови интереси. Някой е решил, че австрийски борец ще продаде повече билети от български борец и така и става. През онези години, когато хората все още получават повечето от информацията си от местната преса, е лесно да рекламираш борец като австриец, въпреки че само през няколко града той се бори като българин.

Както стана дума по-напред, Хари Стоев е депортиран за първи път през 1926 г. Една година по-късно той се връща в САЩ, но стратегически не пристига директно на пристанище в САЩ, а отива в Канада, откъдето нелегално (т.е. без паспорт) отново влиза в САЩ. Нелегалното му пребиваване в Америка остава незабелязано от местните власти в продължение на няколко години. Отнема им цели четири години да усетят, че Стоев е нелегално в страната, но в крайна сметка през 1931 г. те започват процедурата по повторно депортиране на Стоев. Стоев казва на властите, че първата му депортация е била неправилна. Той твърди, че е бил натопен от конкурентен кеч организатор и тъй като все още не е знаел добре английски не е могъл да се защити както трябва и да докаже невиността си. Затова той отново се е завърнал в САЩ, нелегално, за да обори предишната депортация и докаже, че не е трябвало да бъде депортиран през 1926 г. Поне това е историята на Стоев, но американските власти не си променят мнението и в крайна сметка през май 1932 г. Хари Стоев е депортиран обратно в България за втори и последен път.

Втората депортация на Хари Стоев (1932 г.)

Така приключва кариерата му като борец в САЩ. Макар и нещата за Хари Стоев в Америка да завършват по негативен начин като цяло той постига доста като борец там. Три пъти става шампион на щата Уисконсин (в две различни категории), няколко пъти се бори за световна титла (в две различни категории) и като цяло се изправя срещу редица популярни борци. Кариерата му в САЩ може и да приключва през 1932 г., но най-голямата му слава тепърва предстои и тя ще бъде в родната му България.