Легендарният кечист с български корен Андре Гиганта (Андре Русимов)

Андре Гиганта (истинско име: Андре Рене Русимов) е несъмнено едно от най-легендарните имена в историята на кеча и световна знаменитост, но какво общо има той с България? Андре е роден във Франция, майка му е полякина, а баща му е българин. Андре израства във Франция и си е французин, в това няма спор. Никога не посещава България, не говори български и като цяло надали някога е мислил много за България. По време на кеч турнетата му по света също винаги е представян като французин (с едно изключение, когато го представят като българин, за което ще поговорим по-надолу). И все пак, българският корен е факт. В известна степен този корен свързва Андре с нашата страна и донякъде го прави част от българската история в кеча. Има стотици снимки, стотици видеа, стотици статии, няколко книги и документални филми свързани с Андре и т.н., така че ако човек иска да научи повече за него и да види неща с него има предостатъчно материали. В настоящата статия няма да навлизаме в излишни подробности за живота и кариерата му, а просто ще ги обобщим, ще разгледаме колекция от интересни негови снимки и ще споменем някои любопитни факти.

Андре Гиганта (Андре Русимов)

Борис - българския баща на Андре Гиганта

Преди да говорим за Андре, първо трябва да започнем с неговия баща - Борис. Борис Русимов Стоев е роден в с. Рибарци, община Босилеград. Често в интернет може да се срещне информация, че родното място на Борис е с. Рибарица, Тетевенско, но това е грешно. Рибарци е правилното родно място. Когато Борис се ражда (1907 г.) селото е в пределите на Княжество България, но след Първата световна война селото се оказва точно на границата между България и Югославия и е разделено на две части - по-голямата в Югославия. Впоследствие Борис живее в Кюстендил и е редник в 13-та пехотна дружина. Любопитно е да се отбележи, че през 1930 г. е обявен за издирване поради отклонение от съд. Пълните детайли не са известни, но най-вероятно е даден под съд, защото бяга от военна служба. Според спомени от семейството, през 1936 г. пък е арестуван за търговия с нелегални стоки и след като успява да избяга от ареста (скача през прозорец от втория етаж на полицейски участък), Борис решава да напусне България и в крайна сметка се установява във Франция.

Борис - бащата на Андре Гиганта

Бащата на Андре Гиганта обявен за издирване („Държавен вестник“, 24-ти януари 1930 г.)

Друго любопитно нещо, което трябва да се спомене е българския прадядо на Андре. Според информация от сем. Русимови, дядото на Борис е бил доста висок и затова когато Андре също става доста висок Борис не е бил изненадан. Разбира се, причината за големия ръст на Андре е факта, че Андре има акромегалия, което обикновено не е наследствено заболяване, но все пак интересно е да се отбележи и въпросния прадядо на Андре. По време на кеч кариерата си както самият Андре, така и кеч организаторите понякога казват, че той е наследил гигантските си размери от българския си дядо (дядо, не прадядо), но това е просто измислена история за пред публиката.

Андре Гиганта като малък

Във Франция Борис се залюбва с полякиня на име Мариан. Той става френски гражданин през 1938 г. и няколко месеца по-късно се жени за Мариан. Раждат им се първите две деца. По време на Втората световна война Борис прекарва няколко години в плен на германците и Мариан трябва да се грижи сама за децата. След края на Войната, на 19-ти май 1946, се ражда и третото им дете - Андре. Още от рождението си той е истински гигант - ражда се цели 6 килограма! След Андре, Борис и Мариан имат още две деца. Общо три момчета и две момичета. От петте деца само първородният им син носи фамилията Русимов-Стоев, а фамилията на останалите е Русимов (това става официалната фамилия на семейството във Франция). Що се отнася до размерите на Андре, той е със сравнително нормален ръст до 13-14 годишна възраст и след това пораства много.

Андре Гиганта, на преден план, като дете заедно с по-големите му брат и сестра (снимка от личния архив на сем. Русимови) 

Андре Гиганта - световният кеч феномен

През 1965 г. Андре, който по това време си вади прехраната като общ работник във ферма, е забелязан от френския кеч организатор Робер Лаже, който го убеждава да стане професионален кечист. По това време четири различни кеч организации, вкл. организацията на Лаже и неговия партньор Етиен Сири, се излъчват по две от трите национални телевизии във Франция и кечът е изключително популярен в страната. След няколко месеца кеч тренировки в Париж, Андре дебютира на ринга през януари 1966 г. Следващия месец прави и първите си телевизионни изяви - първо е представен на аудиторията в кеч шоу, а на следващия ден има и интервю с него в централната новинарска емисия на френския първи канал (TF1 в наши дни). Първият му кеч псевдоним е Гиганта Жан Фере - име, взаимствано от френски народен герой от 14-ти век (Гран Фере). Още от самото начало към неговата личност има голям интерес. Френската публика никога не е виждала кечист с такива размери (2.11м към момента на дебюта му в кеча). Успехите следват бързо и само две години по-късно през януари 1968 г. 21-годишният Андре става световен шампион по кеч в тежка категория (френска версия) с победа над настоящия световен шампион белгиеца Франц ван Буйтен (който, между другото, е бащата на футболиста Даниел ван Буйтен).

20-годишният Андре Гиганта в началото на кеч кариерата му (1966 г.)

Името на Андре се прочува с бързи темпове и през следващите няколко години следват кеч срещи във Великобритания, Испания, Южна Африка, Мароко, Тунис и Алжир. Навсякъде Андре е голяма атракция и почти винаги участва в главната двойка за вечерта. Той вече държи френската версия на световната кеч титла, а през 1970 г. има срещи и за испанската версия, която по това време се държи от популярния испански кечист Херкулес Кортез.

Андре Гиганта и Херкулес Кортез позират преди срещата им за световната титла в Мадрид (1970 г.)

През 1969 г. Андре посещава Южна Африка, където по това време кечът е доста популярен. И именно Андре в Южна Африка е най-интересното нещо от българска гледна точка. Не е ясно защо, но вместо като французин както естествено Андре е представян навсякъде, южноафриканските кеч организатори решават да представят Андре като български кечист. Това може да се види и от долната снимка, където Андре носи лента с буквите BLGY за България (на африкаанс България се изписва Bulgarye). Андре прекарва няколко месеца в Южна Африка и там той е известен като „Българският гигант“ Андре Русимов (вместо като Жан Фере, както е познат в другите страни тогава). Южна Африка е първото и единствено място, където е представян като българин. Между другото, никога не е представян като поляк.

Андре Гиганта в Южна Африка (1969 г.)

През 1970 г. Андре посещава Япония за първи път. Първоначално там е известен под името Чудовището Русимов. Тогава, а и до ден днешен, Япония е една от Меките на кеча, така да се каже, и има периоди, когато кечът се радва на огромна популярност там. Андре има доста турнета в Япония в периода 1970-1992 и е много голяма звезда там. Изправя се срещу почти всички важни японски кеч звезди, както и срещу редица чуждестранни. Най-важният му опонент е японската кеч мегазвезда Антонио Иноки, с когото Андре има поредица от кеч срещи в Япония, а и не само там. Андре и Иноки също излизат един срещу друг в Сао Пауло (Бразилия) през 1974 г. и в Кесон Сити (Филипините) през 1984 г. И за двете срещи са продадени над 20 хиляди билета, което е просто поредният пример за световната слава на Андре.

Моменти от Андре Гиганта срещу Антонио Иноки в Япония през годините

Други страни, където през 70-те и 80-те Андре Гиганта прави кеч турнета са Мексико, Австралия и Нова Зеландия. Посещава и една изненадваща дестинация - Ирак. През първата половина на 70-те иракският кечист Аднан Ал-Кейси е доста популярен в Ирак и има няколко кеч срещи в Багдад, които се посещават от много големи публики. Един от опонентите му в Багдад е Андре Гиганта.

Андре Гиганта срещу Аднан Ал-Кейси в Багдад (1971 г.)

Андре отива за първи път в Северна Америка през 1971 г. Първо става голямо кеч име в Канада, а скоро след това и в САЩ. Именно тук му е даден и псевдонима, с който е най-известен - Андре Гиганта. През онези години кечът в САЩ и Канада е разделен между над 30 различни кеч федерации и всяка от тях организира кеч шоута само в нейния си регион. Една от най-големите организации е WWF (днес WWE), която тогава контролира кеча в щата Ню Йорк и няколко други от съседните му щати. Собственик и президент на WWF е Винс Макмеън старши. Андре подписва договор с Макмеън и Макмеън става негов менажер. Под ръководството на Макмеън Андре получава прозвището „Осмото чудо на света“ и през следващите 10-тина години новото кеч чудо на Макмеън обикаля цяла Америка. През този период Андре участва в кеч срещи както в WWF, така и в много други кеч организации, където Макмеън го изпраща. Превръща се в несъмнено една от най-големите звезди на американския и канадския кеч, като междувременно продължава да има редовни турнета и в Япония.

През 1982 г. синът на Винс старши, Винс младши, купува WWF от баща си и започва агресивно да разраства компанията от регионална кеч организация към национална кеч организация, а впоследствие и световна. Начeло с Винс младши (Винсънт Кенеди Макмеън) WWF/WWE се превръща в най-успешната кеч организация в историята и синоним на думата кеч по света. И една от ключовите звезди, които помагат на Винс да постигне това, е именно Андре Гиганта. Андре е важен не само за успехите на WWF в САЩ и Канада, но и за новопридобитата популярност на компанията в Европа през втората половина на 80-те, когато Андре участва в някои от първите европейски кеч шоута на WWF в страни като Франция, Италия и Швейцария.

Андре Гиганта заедно с Винс Макмеън баща и син

Любопитен факт е, че през 1985 и 1986 г. Андре за известно време се изявява на кеч ринга с маска на лицето. Първо в Япония (в NJPW), а после и в САЩ (в WWF), Андре е част от група маскирани кечисти и е известен като Giant Machine (Гигантската машина).

По средата: Гигантската машина (Андре Гиганта)

Връхната точка в кариерата на Андре Гиганта, безспорно, е срещата му със световния шампион Хълк Хоган на кеч мегашоуто WWF WrestleMania III. Събитието се провежда на 29-март 1987 г. в град Понтиак, щата Мичиган, и привлича огромен зрителски и медиен интерес. Посетено е от над 78,000 зрители, което го прави най-посещаваното американско кеч шоу от 52 години насам (предишният рекорд, 45 хиляди зрители, се държи от кеч шоу в Бостън през 1935 г.). И въпреки че около 25 години по-късно рекордът отново е подобрен, до ден днешен Андре Гиганта срещу Хълк Хоган е считан за абсолютния апогей на кеча в САЩ. Американският герой Хълк Хоган побеждава Андре в срещата и така се затвърждава като истинска кеч мегазвезда. 

Хълк Хоган срещу Андре Гиганта - рекламна снимка за WWF WrestleMania III

Публиката за WWF WrestleMania III (1987 г.)

Другият най-важен момент на Андре Гиганта в WWF се случва през 1988, когато Андре става световния шампион на федерацията.

WWF шампионът Андре Гиганта (1988 г.)

Андре напуска WWF през 1991 и завършва кеч кариера си в Мексико и Япония. Последната му кеч среща се състои през декември 1992 в Токио.

Андре Гиганта и гигантските му размери

Но въпреки славата и големите финансови облаги от избраната му професия, животът на Андре не е само цветя и рози. Андре е изключително търсен от кеч организаторите по целия свят и постоянно е напът. Всяка вечер нов град, всяка вечер нов хотел. Акромегалията напредва с годините, контузиите от кеча се трупат, а почивните дни са малко (защото ако не излизаш на ринга, организаторите не ти плащат). Дори и за нормален човек професията кечист може да бъде доста натоварваща както физически, така и психически. За гигант с размерите на Андре е дори по-трудна. Елементарни неща като пътуване и спане, например, са по-трудни за него отколкото за средностатистическия човек. Трудно е да намериш комфорт, когато си с такива размери. Леглата в хотелите са ти малки, колите и самолетите са ти малки и неудобни и т.н. Нека сега да погледнем няколко снимки, които илюстрират гигантските размери на Андре.

Андре Гиганта показва как спи в хотели

Андре Гиганта в самолет

Сравнение на ръце: Андре Гиганта и средностатистически мъж

Андре Гиганта държи бирено кенче

Сравнение на стъпала: Андре Гиганта и фотомодел

Андре Гиганта и изумено от размерите му момченце

Андре Гиганта и други знаменитости

Андре Гиганта е световна знаменитост. Не само, че има купища почитатели по целия свят, които постояно го спират за автографи и снимки, но и други известни личности също искат снимка с популярния гигант. Нека да видим няколко снимки на Андре с други знаменитости.

Футболиста Пеле и Андре Гиганта (1974 г. в Бразилия)

Боксьора Мохамед Али и Андре Гиганта (1976 г.)

Баскетболиста Уилт Чембърлейн, актьора Арнолд Шварценегер и Андре Гиганта (1983 г.)

Хълк Хоган, бизнесмена Доналд Тръмп и Андре Гиганта (1988 г.)

Актьора Майкъл Дъглас и Андре Гиганта

Актрисата Сюзън Антон и Андре Гиганта

Андре Гиганта - гост в шоуто на Дейвид Летерман (1984 г.)

Певицата Деби Хари от групата Блонди и Андре Гиганта (1980 г.)

Хокеистите Боби Ор и Карол Вадней и Андре Гиганта (1972 г.)

Андре Гиганта и жокея Бил Шумейкър (1982 г.)

Андре Гиганта и дамите

Знаменитост като Андре, разбира се, получава доста внимание и от дамите. Нека да видим няколко рекламни и лични снимки.

Андре Гиганта с фотомодели в Париж (1966 г.)

Андре Гиганта с фотомодели

Андре Гиганта с дългогодишната му приятелка Вероник (1971 г.)

Андре Гиганта с приятелката му Синика (1981 г.)

Андре Гиганта с приятелката му Джанет

Андре Гиганта извън ринга

През годините понякога Андре се изявява и като актьор в различни филми и сериали. Първата му роля е още през 1967 г. във френския филм „Casse-tête chinois pour le judoka“ (Китайски пъзел за джудисти). Несъмнено най-голямата му и най-запомняща роля е във филма „The Princess Bride“ (Принцесата булка). Също има малки роли в сериала „The Six Million Dollar Man“ (Човекът за шест милиона долара) и филма „Conan the Destroyer“ (Конан Разрушителят).

Андре Гиганта, вдясно, в първата му филмова роля (1967 г.)

Андре Гиганта с актьорите Манди Патинкин и Уолъс Шон - рекламна знимка за филма „Принцесата булка“ (1987 г.)

Андре Гиганта и любимото му хоби - играта на карти

Андре Гиганта, Антонио Иноки и Хълк Хоган на сватбата на Хоган (1983 г.)

Андре Гиганта пред Тримфалната арка в Париж (1987 г.)

Андре Гиганта в неговото ранчо в град Елърби, щата Северна Каролина

Андре Гиганта и семейството му

И като последни снимки на Андре, нека да видим няколко негови снимки със семейството му.

Андре Гиганта с братята и сестрите му (1977 г.)

Андре Гиганта и българския му баща Борис

Андре Гиганта и майка му Мариан

По принцип Андре има дъщеря, но уви няма налични снимки на Андре с нея.

Андре Гиганта - следа и наследство

Бащата на Андре почива на 15-ти януари 1993. Андре идва във Франция за погребението и по-малко от две седмици след това, на 28-ми януари в Париж, самият Андре също приключва своя житейски път, на 46-годишна възраст. Понякога в интернет датата може да се срещне като 27-ми януари, но това е грешно - правилната дата е 28-ми януари. Макар и Андре вече да не е на този свят, името му продължава да се помни и до днес. Андре е част от всички големи кеч зали на славата. В САЩ и Франция има стенописи с неговия лик. Има и негова статуя, създадeна от най-голямата кеч компания в света WWE, която се излага публично по време на големи кеч събития като WrestleMania. От 2014 насам в WWE има ежегоден кеч мач-атракция в памет на Андре (André the Giant Memorial Battle Royal). Любопитно е да се спомене и че в доста градове по света има графити от марката „Obey Giant“, която е базирана на лика на Андре.

Жак Русимов, брат на Андре Гиганта, пред стонопис с Андре Гиганта в Уси-Сюр-Марн, Франция

Огромният стенопис с Андре Гиганта в централата на WWE

Кечистът Трите Хикса позира със статуята на Андре Гиганта

Obey Giant/Андре Гиганта графит в Париж (личен архив, 2025 г.)

Вангел Топев - кеч булдогът от Битолско

В настоящия материал ще се запознаем с един професионален борец, родом от Битолския край, който през 30-те и 40-те години на миналия век се бори на американските кеч рингове над 15 години, винаги от името на България. Става дума за Вангел Топев. В САЩ той е най-известен под псевдонима Франк Топаз (също: Топас). Не може да се каже, че постига някакви значителни успехи, но все пак има репутация на добър борец и пътищата му се пресичат с пътищата на редица големи кеч имена.

Вангел Топев

Вангел Наумов Топев е роден в с. Гявато (Ѓавато на македонски), което е на около 20 километра от град Битоля. През онези години Гявато е в рамките на Османската империя, а населението на селото е изцяло българско. Любопитно е да се отбележи, че във всички налични официални документи от преди 1940 г. самият Вангел отбелязва майчиният си език като български и родината си като България, въпреки че родното му село тогава не е в официалните граници на България. В американското преброяване през април 1940 г. Вангел вече обозначава родината си като Македония, а в преброяването от 1950 г. казва Югославия (по това време Гявато е в границите на Югославия). Днес селото е в Северна Македония.

Що се отнася до годината му на раждане, нарочно не я споменаваме, защото не можем да я потвърдим и даже самият той дава противоречива информация за нея. Ако се разгледат запазените официални документи, свързани с неговата личност, става ясно, че първоначално в САЩ той дава 1897 г. като рожденната си година, обаче в по-късни десетилетия годината се променя на 1893, 1894 и дори 1900. Подобно разминаване е доста типично - едно време личната информация не се администира толкова стриктно колкото сега и редовно има разминавания.

Това, което можем да потвърдим със сигурност е, че Вангел емигрира в САЩ през 1911 г., т.е. още като тийнейджър. След известно време се установява в град Минеаполис, щата Минесота, и впоследствие взима американско гражданство. Подобно на Дан Колов (друг български емигрант в САЩ по това време), Вангел също започва да работи в железопътната индустрия. Изработва котли за влакове и също дълги години работи като помощник-машинист. 

В Минеаполис Вангел се залюбва с англичанка на име Мери. Казваме англичанка, защото е родена в Англия и има британско гражданство, но любопитно е да се спомене, че моминската ѝ фамилия е Василова, така че вероятно е имала някакви български/македонски корени. През 1920 им се ражда първата дъщеря - Вирджиния. По това време Вангел и Мери все още не са женени. Женят се през юни 1925 г. Няколко седмици след сватбата новото семейство препътува океана и отива да посети родителите на Вангел, които тогава живеят в Битоля. Според наличната информация, това е първата им и последна визита в Европа. Освен Вирджиния, Вангел и Мери после имат още две деца - дъщеря Софи (кръстена на майката на Вангел - София) и син Джак.

В началото на 30-те, въпреки че това са годините на Голямата депресия, кеч борбите се радват на изключителна популярност в САЩ и залите за кеч шоутата са по-пълни отвсякога. Най-перспективните спортни професии тогава са професионален боксьор и професионален борец. Няма по-скъпоплатени атлети от популярните боксьори и борци. Популярността и доходността на кеча привличат един куп мъже към тази професия през първата половина на 30-те. Точно това се случва и с Вангел Топев. Вангел започва да участва, спорадично, в професионални кеч срещи, за да си изкарва допълнителни приходи. Кечът никога не е единствената му професия и междувременно той продължава да работи в ЖП индустрията. И все пак, занимава се с кеч над 15 години и има доста борби (можем да потвърдим около 220 официални кеч борби с негово участие, но списъкът със сигурност не е пълен).

Първата борба на Вангел Топев, за която може да бъде намерена информация, е през януари 1930 г. в Минеаполис. Тук ще направим забележката, че макар и това да е първата, която ни е известна, напълно възможно е да е имал и други борби преди това. В кратък пасаж за Вангел, публикуван във вестник „Народен глас“ (български вестник издаван в САЩ) през 1933, се твърди, че е започнал да се бори през 1920 г. Някои американски статии за него също намекват, че е борец от „старата школа“ и се е борил през 20-те. Това, уви, не може да бъде потвърдено на този етап. Ако наистина се е борил през 20-те, то най-вероятно е било под някакъв друг псевдоним, различен от известните му кеч псевдоними.

Пасаж за Вангел Топев във в-к „Народен глас“ (1933 г.) 

По темата за псевдонимите, макар и няколко пъти да се бори под истинското си име, обикновено Вангел се бори под други имена. Най-често е обявяван като Франк Топаз или Франк Топас. Също можем да го намерим като Франк Топев, Булдога Топаз и Бика Топаз. В 99% от случаите е представян като български борец. Понякога е рекламиран и с прозвището „Българският лъв“. По това време в САЩ има още няколко български кеч борци (Дан Колов, Борис Димитров, Никола Велков, Хари Стоев, Васил Ненов, Илия Елчинов, Пийт Димитров и т.н.). Те, обаче, рядко се борят в някои от щатите, в които се бори Вангел, така че може да се каже, че във въпросните 4-5 щатa именно Вангел е най-добре познатият български борец през онези години.

Булдога Топаз (Вангел Топев)

Според наличната информация Вангел Топев се бори в периода 1930-1946 г. Най-активен на ринга е в годините 1933-1937, когато прави по поне 30-тина борби на година. Болшинството от борбите му са в щата Минесота, където живее през цялото време, но също има борби в щатите Айова, Небраска, Мисури, Северна Дакота, Уисконсин и Южна Дакота. Има борба и в Канада. Макар и като цяло да се бори спорадично, има и определени периоди, когато участва в няколко борби за една седмица. Например, през ноември 1933 се бори пет дена подред в пет различни града в четири щата - Омаха (Небраска), Канзас Сити (Мисури), Маршалтаун (Айова), Де Мойн (Айова) и Уинона (Минесота). За тези пет дена Вангел общо пропътува почти 1,200 километра и това не включва допълнителните близо 200 км, които трябва да измине след това, за да се върне у дома в Минеаполис. Изминаването на такива големи разстояния (тогава с кола или влак) е част от ежедневието на професионалните борци и това е един от факторите, които правят кеча трудна професия, която със сигурност не е лъжица за всяка уста.

От началото на кеч кариерата си до нейния край, Вангел работи предимно за минеаполиския кеч промоутър Тони Стекър. Тони е един от големите кеч промоутъри в САЩ и брат на бившия световен шампион по кеч Джо Стекър (многократен опонент на Дан Колов и други български борци). Няколко пъти Вангел също работи и за промоутъра Пинки Джордж, който после става основател и първия президент на организацията, която контролира кеча в САЩ в продължение на няколко десетилетия - NWA (National Wrestling Alliance). И не на последно място, трябва да се отбележи и че през 1945 г. Вангел участва в няколко кеч шоута, организирани от легендарния световен шампион по кеч Ед „Удушвача“ Люис.

Вангел е борец от тежката категория. През годините теглото му варира от 92 до 100 кг. Висок е 1,78 м. Репортажите от борбите му често го описват като добър борец, който знае голям набор от хватки и има стил на борба от „старата школа“, т.е. придържа се към по-базови хватки и движения. Обаче, добрата борба сама по себе си не пълни залите, публиката иска шоу, и Вангел също знае как да прави шоу. Обикновено в кеч борбите си Вангел влиза в ролята на злодей. Кара се със съдията и зрители от публиката, нарушава правилата на борбата, удря с юмруци, скуби коси, бърка в очи и т.н. Казано накратко, прави всичко възможно, за да накара публиката да го намрази и публиката редовно го засипва с освирквания, което за професионален борец в неговата роля е знак на добре свършена работа. Един репортаж за негова кеч среща от 1939 г. гласи следното: „Франк Топаз беше все така добър, както винаги, и направи добро шоу. Той е един от най-добрите злодеи, останали от старата школа по кеч. През по-голямата част от мача публиката виеше по него и го освиркваше.“

Промоционална снимка: „Кинг Конг“ Ейб Каши омотава Вангел Топев във въжетата на ринга (1933 г. в Минеаполис)

В ролята си на злодей Вангел, резонно, губи по-голямата част от кеч срещите си. Макар да е добър борец и добър шоумен, той така и не успява да постигне някакви по-големи успехи в кеча. В Минеаполис, например, участва в някои от големите кеч шоута в местния 10-хиляден аудиториум, но обикновено в първата двойка за вечерта. Понякога се случва да се бори и в главната двойка, но само в по-малки градове и шоута. Казано накратко, кариерата му на кеч борец никак не е впечатляваща. Просто поредният борец, така да се каже.

Фактът, че не постига големи успехи и се бори предимно с не толкова известни борци не означава, че понякога не излиза на ринга и срещу важни имена. Всъщност, в лицето на Вангел кеч промоутърите тогава виждат един добър кеч борец, който може да помага в развитието на бъдещите кеч звезди и затова често му дават срещи с точно такива борци. Ветеранът Вангел Топев срещу главната млада надежда на федерацията е мотив, който се потваря многократно в кариерата му, и той има серии от кеч срещи с няколко такива звезди. Най-добрият пример за това е Бронко Нагърски, с когото Вангел се бори пет пъти. Към 1933 г. Нагърски е вече двукратен NFL футболен шампион с отбора Chicago Bears. Промоутърът Тони Стекър го привлича в кеча с идеята, че в кеча Нагърски ще може да си вади повече пари отколкото във футбола. Планът на Стекър е Нагърски да стане световен шампион по кеч до няколко години и това наистина се случва през 1937 г. Вангел е един от ранните опоненти на неопитния Нагърски. Други бъдещи звезди, с които Вангел се бори са Лу Тез (впоследствие един от най-легендарните кеч шампиони), Джо Пазандак (бъдеща телевизионна кеч звезда), Кайфсон Джонсън и др.

Световният шампион по кеч в тежка категория Бронко Нагърски, промоутъра Тони Стекър и заглавия от пресата относно борби на Вангел Топев с Нагърски

Други интересни имена, с които Вангел има борби през годините са поляка Карол Новина (племенник на легендарните братя Станислав и Владек Збизко, впоследствие голяма кеч звезда в Южна Америка), унгареца Майк Брендел (после популярно име в Европа, добър приятел на Дан Колов), Ейб Колман (най-популярния еврейски борец през 30-те), ветерана Джон Фрийбърг (един от редовните опоненти на Дан Колов) и др. През 1945 г. Вангел има борба и с легендарния Ед „Удушвача“ Люис (който тогава е на 55 години).

Реклама за борба на Булдога Топаз (1934 г., щата Айова)

Реклама: Лу Тез срещу Франк Топас (1936 г., щата Северна Дакота)

Реклама за борба на „Българският лъв“ Франк Топаз (1939 г., щата Минесота)

Последната известна кеч борба на Вангел Топев е през май 1946 г. в Минеаполис. Това е краят на кариерата му в кеча.

Семейство Топеви живеят в Минеаполис дълги години, а след това също и в други два града в Минесота - Фридли и Колумбия Хайтс. В средата на 60-те, след като Вангел и Мери се пенсионират, двамата се местят да живеят далеч от студа на Минесота, а именно в слънчева Флорида. Мери почива през 1972 г., а Вангел почива на 12-ти юни 1977.