неделя, 30 септември 2018 г.

Интервю с бореца Хари Стоев

В настоящия материал са събрани различни интервюта и изказвания на популярния български професионален борец Хари Стоев и са подредени в едно голямо интервю. Цитатите са взети от седем различни български вестника от периода 1934-1936 г. Както са публикувани в старата българска преса, така са пуснати и тук. Само подредбата на въпросите и отговорите е моя, за да може интервюто да бъде по-свързано. На места съм добавил пояснителни коментари [и те са в средни скоби]. Трябва да се отбележи, че повечето от долните цитати от Стоев най-вероятно не са предадени едно-към-едно както ги е казал самия той, а така както са ги запомнили журналистите, т.е. някои от изказванията са перифразирани изказвания. В долното интервю са обсъдени теми като най-големите му борби и опоненти в Америка, борбите му в България и мненията му по различни въпроси, но най-често родните журналисти го разпитват за добрия му приятел Дан Колов.

Популярният български борец Хари Стоев

Въпрос: Г-н Стоев, можете ли да ни разкажете повече за вашия живот?

Хари Стоев: Роден съм 1898 г. в село Горски Горен Тръмбеш [община Горна Оряховица]. Още 14-годишен аз се заинтересувах много от успехите на големия български борец Никола Петров. През 1913 г. отидох в Америка и там започнах да научавам американската борба, кеч ас кеч кан. През 1918 г. аз започнах вече да излизам да се боря на големи състезания. До този момент аз съм взел участие в повече от три хиляди борби [Това изказване е към 1934 г. и най-вероятно е бройката на борбите е преувеличена]. В последните години съм спечелил 98 на сто от състезанията. Най-голямата ми борба беше срещу Хю Никълс. На това състезание присъствуваха повече от 12 хиляди зрители [И тук преувеличава - зрителите на тази борба са около 6 хиляди]. Мачът между двама ни завърши без резултат. Борбата кеч ас кеч кан е много разпространена в Америка. Няколко години бях и професор по борба в Университета на Уисконсин.

Кои са били вашите най-опасни противници?

Американците Хю Никълс и Джони Майърс. Първият беше тогава световен шампион в полутежка категория.

Световните шампиони Хю Никълс (вляво) и Джони Майърс

Коя е най-блестящата ви победа?

В 1922 г., когато победих световния шампион от полутежката категория Джони Майърс. Борбата продължи цели два и половина часа и завърши с моя победа. [Двамата наистина се борят през 1922 г., но няма сведения за победа на Стоев. В годините след това, обаче, двамата имат равенство и техническа победа на Стоев в хендикап мач, тъй като Майърс не успява да победи Стоев в рамките на оказаното време.]

Кое е най-голямото възнаграждение, което сте получавали за една борба?

Хиляда долара. [В тогавашни пари, това са около 100 хиляди лева, което е доста голяма сума за българския стандарт в онези години.]

В Америка има ли други българи-борци?

Разбира се. Борци-българи (аматьори и професионалисти) има в Америка около 20-тина души.

Вярно ли е, че в Америка физическото възпитание е основна част от учебната програма?

Да. В Съединените щати се отдава особено голямо значение на физическото възпитание. Всеки ученик, всеки студент задължително е принуден да отдели един час на ден за физическо възпитание. Безразлично в какво - в бокс, в борба, във футбол, но единият му час не му принадлежи. И затова виждате американците да са така пъргави, така добри спортисти.

Защо кечът не е популярен в Германия и изобщо Централна Европа?

Причината е, че в Германия, например, борците са групирани в разни съюзи, които им забраняват да практикуват друга борба освен гръко-римската. [Това е вярно донякъде през 30-те, но след Втората световна война кечът става доста популярен в Германия, а гръко-римската професионална борба изцяло спира да се практикува]

Защо българският борец Димитър Стойчев загуби първия си мач в Париж срещу французина Анри Деглан? [Стойчев е борец от гръко-римския стил. През януари 1935 г., само след няколко седмици тренировки в този стил, Стойчев се бори в кеч среща за първи път и при това срещу бившия световен шампион Анри Деглан. Деглан го побеждава лесно. Стоев е менажера и кеч треньора на Стойчев по това време.]

Искам да разсея недоразумението около първия мач на Стойчев срещу Деглан. Като предисловие на всичко трябва да се има предвид материалното положение на Стойчев, което далеч не е розово. Стойчев трябваше да спечели достатъчно пари, за да може да се подготвя по-нататък. И затова той бе поставен срещу Деглан. Тази борба му послужи да го закрепне финансово, а на мен показа неговите състезателни способности, които с удоволствие трябва да отбележа, че са повече от добри. Моята 15-годишна практика на борец и менажер ми позволиха да сторя това. И „пробния камък” не излезна лош за бъдещето на Стойчев. Прекалената реклама, която съм направил на Стойчев, ще се види в бъдещето, а не сега. Стойчев сега напредва. Доказателство е втория му мач с реномирания американски борец Хенри Азволт, който излезна наравно [Липсва информация за подобен мач. Не съм чувал и за въпросния Хенри Азволт]. Това сега е напълно задоволително за мен като негов учител.

Димитър Стойчев

Кога се запознахте с Дан Колов?

С него се срещнахме за пръв път през 1920 г. Разделихме се и след това сме се срещали много пъти ту тук, ту там. Никога не сме се борили един срещу друг, защото сме борци от различни категории. [В други интервюта Хари споменава различни години. Например, в интервю през 1934 г. казва, че се е запознал с Дан през 1915 г. в Чикаго, а пък в интервю през 1974 г. казва, че е било през 1917 г. в Чикаго. Всичко това ми говори, че не си спомня точната година.]

Какво беше мнението на Дан Колов за посрещането, което ви направи родната публика? [Колов и Стоев се завръщат у нас на 7-ми април 1935 г. и са посрещнати от няколко хиляди човека. Конкретно Колов не е бил на родна почва от цели 30 години.]

Дан Колов остана много трогнат, когато видя на софийската гара събрана толкова много публика, за да го поздрави. Той е бил винаги добър българин. През всичкото време на многогодишното си пътуване по света той, разбира се, носеше винаги българския си паспорт.

Дан Колов и Хари Стоев (вдясно)

Какво ще ни кажете за вашите предстоящи борби в България?

Ние с Дончо сме селски синове. Свършили сме само четвърто отделение и затова не можем да говорим литературно. Готвили сме се за друго. Преминали сме през много неволи, през много тегла, прекарали сме добри и лоши дни. Дълги години бяхме откъснати от отечеството си, но никога не забравихме, че сме българи. И ето ни сега между вас представителите на българския народ. Вие [журналистите] вършите делото на народни водачи, ние идем само като борци. Каквото сме постигнали, постигнали сме го с много усилия. И каквото можем ще дадем на родината. Отначало мислихме да останем само 2-3 месеца, да си отпочинем и да тръгнем пак по света да си търсим щастието, но сега решихме с борбите си да допринесем и ние нещо за България, която обичаме повече от всичко. Тя е слаба, зле защитена, а трябва да бъде готова да се брани. И затова решихме да устроим ред борби в страната приходите, от които да отидат за българската авиация. Ние не си внушаваме, че това, което ще дадем ще може да засили народната кола, но ще бъдем доволни, ако сложим само една спица на колелата ѝ, за да стане по-здрава. [През 1935 г. Колов и Стоев организират поредица от големи кеч борби в България и даряват голяма част от приходите за закупуване на самолет за българската авиация.]

Значи искате да купите самолет за родната аваиция?

Да. Възнамеряваме да купим един аероплан не за 500 хиляди лева, както съобщиха някои вестници, а за 2 милиона и 500 хиляди лева. Надяваме се, че всичко от борбите ще можем да съберем 500 хиляди лева. Останалата сума ще помъчим да намерим отнякъде.

Откъде другаде ще бъдат взети въпросните 2 милиона лева?

Ние дадохме доста средства. Сигурно ще жертвуваме и нещо повече, но и по-богатите от нас трябва да дадат своята достойна лепта.

Какво ще ни кажете за борбата ви с американеца Джордж Уилсън? [Първата голяма борба на Стоев у нас.]

Надеждата и вярата у публиката и моите близки от родния край, които дойдоха за борбите, ми дадоха сила по-голяма от тази, която имах. Като се качих на ринга и видях 20-хилядната публика обхвана ме чувство на национална гордост и реших да постигна на всяка цена победа. Противникът не бе по-слаб от мен. Изпитах няколко критични моменти, в които противникът ми направи т. нар. „капан”, но българското у мене избухна. С няколко въртения омаломощих противника и той легна в краката ми. Доволен съм от победата.

Хари Стоев се опитва да тушира Джордж Уилсън (20-ти юни 1935 г.)

Какво беше вашето впечатление от борбата между Дан Колов и Чарли Сантен? [Първата борба на Колов у нас.]

Една от най-хубавите борби, които съм виждал през живота си. От двама тежки борци не може да се изисква голяма техника и пъргавина, но борбата и на двамата е издържана.

Защо се отказа Сантен? [Мачът трябва да е до спечелване на два манша, но след като губи първия манш Сантен не може да продължи да се бори.]

При падане като неговото обикновено има чувствителна контузия. Чух, че Сантен се е ударил в ръката и впоследствие болките не можа да продължи повече борбата. Победата на Дан Колов беше напълно заслужена.

Какво е вашето мнение за въпросния Чарли Сантен?

Софийската публика го видя. Той е борец от тежката категория и е извънредно добър майстор. Чарли Сантен е първокласен борец. Затова говори и обстоятелството, че той има широк достъп до ринговете по цял свят: Париж, Лондон, Чикаго, Австралия, Нова Зеландия и т.н. При това, той е бил навсякъде в борба с много сериозни противници.

Момент от борбата на Хари Стоев с Чарли Сантен (7-ми юли 1935 г.)

Кой ще победи в предстоящата борба на Дан Колов срещу Петър Ферещанов?

За мен победителят между Колов и Ферещанов е предварително известен. Ферещанов разполага само с груба сила, а Колов има и силата, и ловкостта, и издръжливостта. [Двамата се борят 90 минути без победител и накрая тричленното жури присъжда борбата на Колов.]

Петър Ферещанов казва, че може да ви победи с лекота. Какъв е вашият отговор?

В продължение на 30 секунди до 5 минути аз съм готов да сваля Ферещанов. Това съм съгласен да сторя при закрити врати в присъствието на журналисти.

Петър Ферещанов

Какви са ви спомените от борбата на Дан Колов с Анри Деглан, където Дан стана европейски шампион? [6-ти април 1936 г. в Париж.]

Тя бе една страшна борба, пълна с множество перипетии и изпитания. 20 хиляди зрители със затаен дъх следяха всяко движение на борците. За мен след изтичането на половин час от борбата изходът ми се виждаше вече съмнителен. Всички наши сънародници окуражаваха бай Дончо. Настъпи, обаче, най-сетне един миг, в който бай Дончо с херкулесовата си сила направи това, което трябваше да стане. Той повали истински Деглан. Една минута стадиона беше в пълно мълчание. Когато се разбра, че Колов е победил последваха овации към победителя, но смятам, че ако Деглан бе победител сигурно ентусиазираната тълпа би съборила от радост зданието.

Къде се крие силата на Дан Колов?

Силата на Дан Колов не е нито в мускулите му, нито в издръжливостта му. Неговата сила е ето тук [Стоев сочи темето на главата си]. Силата му е в неговата съобразителност. Той никога не загубва самообладение, никога не загубва разсъдливостта си. На всяка хватка, във всяко опасно положение той веднага съобразява каква хватка да употреби и се измъква от клещите на противника му.

Според вас, може ли Дан Колов да победи гърка Джим Лондос? [Световният шампион Лондос е борец, с който през 30-те Дан се опитва да си уреди борба няколко години подред, но срещата така и не се състои. Това е най-голямата неосъществена борба на Дан Колов.]

Дончо може да го победи, когато поиска. Моето впечатление е, че Джим Лондос би се „стопил” в ръцете на Дан Колов. И това ще бъде така, само че Лондос никога няма да се съгласи да срещне Колов. А да знаете само какво голямо желание има Дончо да се срещне с гърка Лондос, който по една случайност носи титлата световен шампион. Колов не веднаж е канил Лондос на мача, не веднаж е обещавал големи суми за благотворителни цели само и само да застави Лондос да се срещне с него, но напразно. Джим Лондос е отбягвал и винаги ще отбягва срещата с Колов, защото когато той се съгласи да се бори с „балканския лъв”, то в същия момент той ще изгуби титлата и реномето си.

неделя, 26 август 2018 г.

Хари Стоев и борбите му в България

Популярният български професионален борец Хари Стоев се бори в чужбина цели 18 години и особено в Америка постига завидни успехи. Радва се на популярност в САЩ, Франция и Англия, но връхната точка на славата му е в родната му България. В настоящия материал ще се запознаем с борбите на Стоев у нас.

Хари Стоев

Хари Стоев емигрира в САЩ през далечната 1913 г. и дълги години живее там. В Америка той започва да се вади прехраната като борец и редовно да участва в кеч срещи. През 1926 г. Хари е принуден да се завърне в родната си България и именно тогава той се бори на родна почва за първи път. По това време у нас на мода са борбите в гръко-римски стил. Те се провеждат най-често в циркове и панаири като част от вариететна програма. През 1927 г. на цирковата арена Хари Стоев демонстрира непознатата у нас борба кеч. Не дълго след това Хари отново заминава за САЩ и пак се завръща в България през 1932 г. През 1933 г. отново е поканен да направи няколко демонстрации на кеча, редом с борбите на българските борци-аматьори, които тепърва започват да се опитват да развиват спортната борба у нас. Като цяло, обаче, името Хари Стоев е неизвестно за родната публика и тя няма голям интерес към кеч борбите му. Само една година по-късно това ще се промени...

Част от първата българска статия за Хари Стоев (1927 г.)

През есента на 1933 г. Хари Стоев научава от родната преса, че в Париж се бори българския борец Дан Колов. В България по това време е невъзможно да си вадиш прехраната като професионален борец и като разбира, че Колов е в Париж Стоев веднага му пише с надеждата, че Дан ще го уреди с борби във Франция. Двамата се познават от годините им в Америка и отговорът на Колов не закъснява. И така, през пролетта на 1934 г. Хари отива да се бори във Франция. Още от есента на 1933 г. родната преса пише редовно за чуждестранните успехи на борците Дан Колов и Петър Ферещанов, но сега вече и името Хари Стоев започва да се споменава на страниците на българските вестници. Само допреди няколко месеца към професионалната борба, и по-конкретно към кеч борбите, в България няма почти никакъв интерес, обаче сега вече благодарение на Колов, Ферещанов и Стоев родната публика иска да знае повече за този спорт и иска да гледа борби на живо. В онези години няма други български спортисти, които да ни славят в чужбина и победите им зад граница превръщат въпросните борци в изключително популярни личности у нас (като разбира се, най-популярен сред тях е Дан Колов).

Българската преса относно борбите на Хари Стоев във Франция и Англия (1934-35 г.)

На 7-ми април 1935 г. Хари Стоев и Дан Колов, които вече са станали големи приятели, си идват в България заедно. Хари се е завръщал в България и преди, но без никакви лаври и без никакво внимание. Този път, когато Хари пристига у нас придружен от Колов, хиляден народ идва на софийската гара, за да ги посрещне. Радостта на българския народ да види популярните ни борци на живо е огромна. На следващия ден новината за завръщането им е на първата страница на всички големи български вестници. Още с пристигане им на гарата родните журналисти искат да знаят кога ще могат да видят борби с участието на Колов и Стоев. Това става реалност само два месеца по-късно.

Дан Колов и Хари Стоев се завръщат в България (7-ми април 1935 г.)

Датата е 20-ти юни 1935 г. Мястото е игрище „Юнак” в София. 20 хиляди запалянковци напълват трибуните на стадиона, за да видят дебютното българско кеч шоу. Главната атракция е първата борба на Дан Колов в България, но последната кеч среща за вечерта е борбата на Хари Стоев. Хари се изправя срещу атлетичния американски борец Джордж Уилсън и успява да го победи след 30 минути борба. Още от самото начало интересът към кеч борбите на Колов и Стоев у нас е огромен. Както публиките, така и приходите са рекордни. Обаче, те Колов и Стоев не организират тези борби с финансова цел, а даже напротив - двамата отказват да вземат заплащане и даряват голяма част от приходите за благотворителни цели, най-вече за закупуване на самолет за българската авиация. От юни до септември 1935 г. Стоев и Колов се борят у нас общо девет пъти - 4 пъти в София и по един път в Пловдив, Плевен, Варна, Русе и Стара Загора. Сред опонентите на Стоев са чуждестранни борци като канадеца Дик Перон, американеца Чарли Сантен и палестинеца Жижи Голдщайн, но освен това той се изправя и срещу обещаващи български борци като Евстати Георгиев и Димитър Стойчев. Конкретно борбите на Стоев винаги са добре приети и обикновено зрителите остават впечатлени от техниката му. Може да се каже, че след Дан Колов Хари Стоев е може би второто най-популярно спортно име в България по това време.

Заглавия от пресата и моменти от борбите на Хари Стоев в България през 1935 г.

През 1936 г. Колов и Стоев отново организират борби из страната и отново интересът към тези борби е голям. София, Стара Загора, Пловдив, Казанлък и Ямбол са градовете, които имат възможността да видят популярните български борци на живо. Този път Хари се бори с руснака д-р Борис Солоневич, поляка Франк Бронович и българите Димитър Стойчев, Евстати Георгиев, Тодор Банков и Георги Петров (Беленчето). До този момент Хари е спечелил всичките си борби у нас, с изключение на две равенства с гореспоменатите Сантен и Уилсън. Тази година Хари отново печели повечето си борби, но има и едно равенство с Беленчето, както и загуба от Бронович. Според наличната информация, загубата от Бронович е единствената загуба на Стоев на родна почва, но трябва да се отбележи, че Бронович е борец от тежката, докато Стоев е борец от полутежката категория. Славата и успехите на Хари не остават незабелязани и от Двореца. През май 1936 г. Хари Стоев е награден с орден „За гражданска заслуга” 4-та степен от Н. В. Цар Борис III.

През лятото на 1936 пътищата на Хари Стоев и Дан Колов се разделят. До този момент двамата са организирали борбите в България съвместно, но сега Дан заминава в чужбина, а Хари си остава у нас. Оттук-нататък може да се каже, че Хари Стоев става главната звезда на професионалната (кеч) борба у нас. Колов се бори само още един път в България, а Стоев го прави редовно. Първите му две големи борби след раздялата с Колов са на 29-ти и 30-ти август 1936 г. Борбите са част от програмата на втория селско-стопански събор във Варна и се провеждат на местния колодрум пред около 10 хиляди зрители. За опоненти на Стоев са избрани руснака д-р Борис Солоневич и румънеца Моци Спаков. Спаков е няколкократен шампион на Румъния по бокс в полутежка категория и като цяло едно от най-големите боксови имена в Румъния. От скоро е започнал да се занимава и с кеч. Към срещите има голям зрителски интерес, особено към борбата със Спаков. Стоев печели и двете борби.

д-р Борис Солоневич (вляво) и Моци Спаков (вдясно)

Друга голяма борба на Стоев се състои на 11-ти октомври 1936 г. в София на игрище „Левски”. Опонентът на Стоев е чернокожия борец Казим бен Абдул. В онези години чернокожите борци са малцина и е голяма атракция да видиш такъв борец на живо. Освен това, споменът за борбата на Дан Колов срещу Реджи Сики все още е пресен и софийската публика иска да види дали Стоев ще може да се справи с неговия чернокож опонент, както е успял Колов предишната година. Стоев печели сравнително лесно след 19 минути борба. Бен Абдул печели първия манш, а Стоев печели втория с тръшване толкова силно, че бен Абдул се контузва и не може да продължи да се бори.

Хари Стоев срещу Казим бен Абдул (11-ти октомври 1936 г.)

След борбата с бен Абдул Хари Стоев се бори отново в София чак 7 години по-късно. За сметка на това, обаче, той е доста активен в провинцията. През 1937, 1938, 1939 и 1940 г. Хари организира борби в редица български градове. Седмици наред Хари и група борци, ръководена от него, обикалят страната и се борят в малки и големи градове. Като цяло кечът в София може и да е в застой, но Хари и борците му поддържат интереса към този тип борби у нас. Трупата на Стоев посещава Кюстендил, Хасково, Пловдив, Разград, Велико Търново, Перник, Варна, Ловеч, Габрово, Стара Загора, Чирпан, Плевен и други български градове. Към борбите винаги има интерес и винаги Хари е в главната двойка. В един или друг момент почти всички по-известни български борци от онези години участват в борбите, организирани от Стоев, защото именно Стоев е главният български организатор на кеч борби през тези години. Няколко пъти и Дан Колов присъства на борбите, но само като зрител и само, за да могат зрителите да го видят на живо (здравословното му състояние вече не му позволява да се бори). Сред главните опоненти на Стоев по това време са старозагорския силовак Димитър Караенев, пехливана Мустафа Кабака и сливенския борец Георги Петров (Беленчето). Хари печели всичките си борби в този период. През 1940 г. Стоев, който вече е над 40-годишна възраст, временно се оттегля от ринга.

Реклама за борби на Хари Стоев в Плевен (8-ми ноември 1940 г.)

През 1943 г. Хари Стоев отново се завръща към професионалната борба. Първо като съдия на борби, а после и като борец. На 11-ти юли 1943 г. на игрище „Юнак” Стоев се бори с Крум Петров. Петров по това време е един от най-популярните български борци, считан е за най-добрият български борец в полутежката категория (категорията на Стоев) и е спряган за наследника на Стоев. Стоев, който междувременно е започнал да тренира борци в софийска школа, се справя с Петров само за 18 минути и показва, че все още има какво да предложи на ринга. Това е предпоследната му известна борба. След 1943 г. Хари Стоев има само още една борба - на 22-ри септември 1946 г. в София. Опонентът му отново е Крум Петров и този път срещата им завършва без победител, тъй като двамата не успяват да се победят в рамките на оказаното време. Така приключва кариерата на Хари Стоев на ринга. Според наличната информация, Хари печели всичките си борби у нас с изключение на една загуба и четири равенства.

Софийски борци тренират под зоркото око на Хари Стоев (август 1943 г.)

През 1946 г. новата държавна власт решава да вложи средства и усилия в развиването на аматьорската (спортна) борба. Като част от тази инициатива се слага край на професионалната борба у нас и по-конкретно на кеч борбите. Макар и типът борба, с който Хари се занимава близо 30 години, вече да не се практикува у нас Хари все пак успява да намери начин да продължи да се занимава с борба и да помага за развитието на борбата в България. Той става треньор в ДСО „Урожай”, а по-късно и помощник-треньор на националния отбор по свободна борба. Възпитаниците на Хари печелят редица отличия. Заради заслугите му Партията го награждава със званието „Герой на социалистическия труд”, а после също и със „Заслужил майстор на спорта”.

Как следва да бъде запомнен Хари Стоев? Безспорно, като един от най-успешните български професионални борци. Щатски шампион по кеч в САЩ и при това в две различни категории. Борец, който слави името на България в няколко европейски страни. Пионер на кеч борбите в България. Голямо спортно име у нас през 30-те години на 20-ти век. Учител на редица борци и сред хората, които полагат основите на аматьорската борба у нас след 1944 г. Казано накратко: легенда.

неделя, 29 юли 2018 г.

Хари Стоев и борбите му в чужбина

Кеч кариерата на българския професионален борец Хари Стоев (или Хенри Стоев както е известен в чужбина) започва в Съединените американски щати през 1917 г. и приключва в България през 1946 г., но междувременно той се бори и в други страни. В настоящия материал ще разгледаме борбите му във въпросните страни. У нас се твърди, че Стоев се е борил и в Германия, Италия, Испания, Португалия и Швеция, обаче това твърдение не може да бъде потвърдено. Страните, в които със сигурност се е борил са следните.

Хари Стоев

Турция

Хари Стоев емигрира в Америка през далечната 1913 г. За първи път той се завръща в родната си България през 1926 г. и после отново през 1932 г. (с интересната причина защо се завръща у нас се запознахме тук). Първото му завръщане трае една година, докато второто е за по-постоянно. Конкретно през 1932 г. ситуацията в България е такава, че професионалната борба у нас е в голям застой и е невъзможно да си вадиш прехраната като борец в България. По тази причина след като се завръща у нас Хари веднага започва да търси възможности за борби в чужбина. Първата такава възможност се появява само няколко месеца след като се е завърнал у нас. Хари и Евстати Георгиев (професионален борец, но също и председател на Клуба на българските борци-аматьори) получават предложение да се борят в Турция и по-точно в Измир. По това време кеч борбите тепърва навлизат в Турция и все още не са чак толкова популярни там, колкото ще станат само няколко години по-късно. Съответно, престоят на Стоев и Георгиев в южната ни съседка е кратък.

Евстати Георгиев

Франция

През есента на 1933 г. френският промоутър Раул Паоли започва да организира кеч галавечери в 18-хилядната зала „Пале де Спор” в Париж. Главните звезди в тези борби са френският световен кеч шампион Анри Деглан и българският „Кинг Конг” Дан Колов. Кечът моментално придобива голяма популярност в цяла Франция. Не минава много време и европейската преса, в това число и българската, започва да пише за кеч борбите в Париж. Именно така Хари Стоев научава, че Дан Колов е в Париж. Двамата се познават от годините им в Америка. Хари не губи време и веднага пише на Дан с молбата Дан да му уреди борби във Франция. И така, през февруари 1934 г. Хари Стоев отива да се бори във Франция.

Френската преса за дебюта на Хари Стоев в Париж

Първата му борба там е на 22-ри февруари 1934 г. в Троа. Хари се изправя срещу канадeца Дик Перон. Перон, който е известен с грубия си стил на борба и честото му неспазване на кеч правилата, се превръща в един по-големите опоненти на българина във Франция. Нещо повече, година и половина по-късно двамата се борят един срещу друг и в България. Конкретно първата им среща, тази в Троа, завършва с дисквалификация. После си разменят няколко победи и също имат и равенства. На 5-ти март Стоев дебютира и в „Пале де Спор” в Париж и побеждава бъдещия френски шампион по кеч в полутежка категория Габриел Мартинвил. Общо взето така започва кариерата на Стоев във Франция.

Канадецът Дик Перон

Хари Стоев се бори във Франция от февруари 1934 до март 1938 г. Разбира се, не е постоянно там - ходи и на други места и после отново се завръща във Франция. Париж, Бордо, Лил, Марсилия, Нант, Тулуза, Амиен, Лион, Лимож и др. са френските градове, където има борби. Изправя се срещу борци като италианеца Мишел Леоне (бъдещ световен шампион), унгареца Стан Кароли (европейски шампион в полутежка категория), французина Рене Мишо (протеже на Дан Колов), американеца Джордж Уилсън, гърка Хари Мамос, шведа Оскар Нигрен, австралиеца Бони Муир и др. Поради факта, че Хари е борец от полутежката категория, той не успява да добие големи лаври във Франция, тъй като там борците от тежка категория са на най-голям почит. Няколко други български борци от тежката категория имат по-успешни кариери във Франция от него, но все пак Хари Стоев си изгражда стабилна репутация там, която му позволява да се развива като борец и в други страни. По това време Франция е столицата на кеча в Европа и ако се бориш редовно там това е доказателство, че не си случаен борец, а борец с добри умения.

Реклама за борба на Хари Стоев в Париж

Англия

Като изключим САЩ и България, Англия е мястото, където Хари Стоев постига най-голямата си слава. За първи път той се бори там на 27-ми юли 1934 г. в Плимът. Конкретно в Плимът Хари много бързо трупа популярност. Той започва там като борец в първата борба за вечерта и само един месец по-късно вече се бори в главната двойка. Прочува се с опасната си хватка, при която така усуква краката на опонента си, че въпросният борец не може да продължи борбата поради контузия. В Плимът Стоев има редица големи победи през годините, включително над уважавани английски кеч имена като „Булдога” Бил Гарнън (великобритански шампион по кеч в тежка категория), Сам Рабин (бронзов олимпийски медалист по свободна борба), Клем Лорънс, Железният Херцог, Франсис Грегъри, Чарли Грийн и др. Първата, и една от малкото, му загуби в Англия е от популярния поляк Макс Краузър, който изхвърля нашенеца извън ринга и така печели срещата, тъй като Стоев не успява да се върне на ринга в рамките на необходимото време. Други две големи имена, който се борят със Стоев са бъдещия световен шампион Били Уотсън и „Донкастърската пантера” Джак Пай. Една от борбите между Пай, който е може би най-популярният английски борец по това време, и българина Стоев е заснета на видео и излъчена във великобританските кина, обаче уви най-вероятно кадрите вече не съществуват в наши дни.

Хари Стоев побеждава олимпийският медалист Сам Рабин

Хари Стоев се бори в Англия, спорадично, от юли 1934 до април 1938 г. Най-вече в Плимът и Лондон, но и на други места. През голяма част от това време Хари е единственият български борец на острова. За разлика от Франция, в Англия борците от полутежката категория получават повече внимание и често се борят с борци от тежката категория. Това позволява на Хари да участва в доста главни срещи и да се изправи срещу редица популярни имена.

Реклама за борба на Хари Стоев срещу Джак Пай

Канада

През октомври 1935 г. Дан Колов и Хари Стоев отиват за един последен път в Северна Америка. Докато са там Колов довърша делата си в САЩ, а Стоев се бори за първи път в Канада. През годините Дан се е борил многократно в Монреал и е добър приятел на местния кеч организатор Лусиен Риопел. Дан препоръчва Стоев на Риопел и така Хари се бори три пъти в Монреал. В Монреал Хари е представен като протеже на Дан Петров (псевдонимът, с който Дан Колов е известен в Монреал). И трите му борби са равенства, като най-значимото от тях е с популярния американски борец Франк Джъдсън.

Монреалската преса относно дебюта на Хари Стоев

Унгария

Според наличната информация последната чужда страна, в която се бори Хари Стоев е Унгария. От края на март до началото на май 1938 в Будапеща се провежда европейски шампионат по кеч. Това е едва вторият кеч турнир в историята на унгарската столица (първият е предишната година). В шампионата участват над 25 борци, включително петима българи. Един от българите е Хари Стоев. Той се включва към турнира в средата на април. Хари завършва извън челната тройка, но все пак по време на шампионата той се изправя срещу завидни имена като американеца от етиопски произход Реджиналд Сики, латвиеца Марк Пасман, унгарците Майк Брендел и Стан Кароли, бразилеца Жозе Дионисио, англичанина Кинг Къртис и др.

Реклама за борба на Хари Стоев в Будапеща

И така приключват борбите на Хари Стоев в чужбина. От лятото на 1938 г. натам до края на кариерата му като борец той се бори само в родната му България. Не може да се отрече, че макар и през онези години да има по-успешни и по-популярни от него български борци в чужбина, Стоев несъмнено е едно от главните български кеч имена в чужбина през 20-те и 30-те. Печели две щатски титли в Америка и се бори редом с пионерите на борбата кеч в страни като Франция, Англия и Унгария. Разбира се, обаче, най-голямата му слава е в родната му България и в следващия материал ще разгледаме именно борбите му у нас.

петък, 29 юни 2018 г.

Българският борец Хари Стоев в Америка

В предишния материал за кариерата на българския професионален борец Хари Стоев се запознахме с първите му няколко години в кеча и по-конкретно с борбите му в щата Уисконсин. Именно в Уисконсин са повечето от най-големите му успехи. В настоящия материал ще разгледаме останалата част от кариерата на Стоев.

Хари Стоев се бори в САЩ от 1917 до 1932 г., с пауза от около година, тъй като тогава не е в Америка, но с причината защо е извън страната ще се запознаем по-надолу. Кариерата му като борец започва в град Дъбюк, щата Айова, където Хари се обучава при популярния борец Хенри „Хайни” Енгел. От септември 1917 до октомври 1919 г. Стоев се бори единствено в този град. След това от края на 1920 до средата на 1924 г. борбите му са предимно в щата Уисконсин и най-големите му успехи също са там. Той става двукратен шампион на щата Уисконсин по кеч в средна категория, бори се за световната титла по кеч в средна категория и дори записва хендикап победа над бившия световен шампион Станислав Збизко. Повече подробности относно този етап от кариерата на Стоев можете да научите от предишната статия за нея. Останалата част от кариерата на Хари Стоев в САЩ ще обобщим сега под формата на поредица от любопитни факти.

Според наличната информация по време на 15-те години на Хари Стоев като професионален борец в САЩ той се бори в 15 различни американска щата - Айова, Индиана, Уисконсин, Тенеси, Илинойс, Кентъки, Мичиган, Охайо, Пенсилвания, Мисури, Аризона, Оклахома, Мисисипи, Луизиана и Канзас. Възможно е да е имал борби и в други щати, за които към момента липса информация. Сред опонентите му има всякакви борци - с местна, регионалнa и националнa слава, включително няколко бивши и бъдещи световни шампиони.

Истинското име на Хари Стоев е Харалампи Стоев, но в България той познат под името Хари Стоев и затова е запомнен като Хари Стоев. В Америка най-често се бори под името Хенри Стоев. Обаче, когато започва кариерата си през първите две години е известен като Хенри Строев. Когато напуска град Дъбюк чак тогава в рекламните материали започват да го представят като Хенри Стоев. През годините Хари се бори и под две други имена. Например, през юни 1922 г. Стоев се бори за първи път в град Грийнвил, щата Пенсилвания. Главният му опонент там е друг български борец на име Георги Белов, който е местната кеч звезда в Грийнвил. Двамата се борят няколко пъти и Стоев винаги е представян с името Хари Смит. Три години по-късно Хари се премества да живее в щата Тексас. Там той се бори в няколко различни града и навсякъде е известен като Хенри Стоев. Навсякъде, с изключение на град Порт Артър. В Порт Артър българинът Стоев се представя под псевдонима Иван Кослов и е рекламиран като руснак. Използването на псевдоними и фалшиви народности е редовен прийом в кеч борбите през онези години. Причините за това са различни, но най-често са финансови. Например, конкретно що се отнася до случая с Порт Артър местният кеч организатор (или самият Хари) най-вероятно просто е решил, че руски борец ще привлече повече зрителски интерес в града отколкото български борец.

Хари Стоев и различните му псевдоними (снимки от старата преса)

В Америка освен срещу гореспоменатия Белов, Хари се бори и срещу други български борци - Борис Димитров, Никола Велков и Майк Стайн. Пътят му се пресича и с този на Дан Колов, но двамата никога не се борят в официална среща. През октомври 1926 г. Стоев и Колов имат насрочена борба в Грийнвил, щата Мисисипи, обаче Стоев не се появява и е заменен от Борис Димитров.

Любопитно е да се отбележи, че през май 1922 г. за кратко Хари влиза в нова роля, непозната за него до този момент. Той става менажер на популярния грузински атлет и борец Мариян Матиджевич. Матиджевич е легенда в Грузия и е известен с огромната си физическа сила. Както много други атлети в онези години, той отива в Америка, за да търси по-голяма слава и пари. Планът на Стоев е двамата да пътуват заедно - Стоев да се бори, а Матиджевич да прави силови демонстрации, и така да си вадят прехраната. Партньорството между двамата, обаче, трае само няколко седмици.

Хари Стоев става менажер на Мариян Матиджевич

Когато започва кариерата си като професионален борец Хари Стоев е борец от средната категория, но през средата на 20-те минава в полутежката. Това му позволява да се бори с няколко големи имена както от полутежката, така и от тежката категория като например опасния Руди Дусек и бившия световен шампион Ад Сантел. Нещо повече, на 10-ти ноември 1925 г. в щата Мисисипи Стоев получава и шанс да се бори за световната титла в полутежка категория. За съжаление след 77 минути борба настоящия шампион Кларънс Юклънд печели срещата и така запазва титлата си.

Световният шампион Кларънс Юклънд

По принцип Стоев има дълги крака и често ги използва като преимущество по време на борбите. През 1925 г. в Тексас той става известен с една нова хватка, т. нар. leg twist на английски. Трудно е тя да бъде описана с думи, но в общи линии Хари усуква краката на опонентите му по такъв начин, че те нямат друг избор освен да се признаят за победени. Тази хватка му печели доста срещи. Друга хватка, което Стоев използва често е хватката ножици. Тя е популяризирана от легендарния световен кеч шампион Джо Стекър и през онези години е считана за една от най-ефективните и опасния кеч хватки.

Световният шампион Джо Стекър демонстрира хватката ножици

Като цяло нещата за Хари се развиват добре. Бори се редовно, има добра репутация като борец, печели голяма част от срещите си и т.н., но тогава през есента на 1926 г. и нещата се променят. Американските власти решават, че Стоев пребивава незаконно в САЩ и затова той е депортиран обратно в родната му България.

Първата депортация на Хари Стоев (1926 г.)

Хари прекарва една година у нас и през есента на 1927 г. отново се завръща в Америка и по-конкретно в щата Уисконсин, където са били първоначалните му успехи в американския кеч. Борбите започват отново и успехите не са далеч зад тях. На 9-ти февруари 1928 г. в град Ошкош Стоев побеждава настоящия шампион Хауърд Блейзър и така става шампион на щата Уисконсин по кеч в полутежка категория. Във въпросната борба Хари печели втория манш с вариация на популярната му усукваща хватка и контузва Блейзър до такава степен, че шампионът не може да продължи да се бори за трети манш. Не е известно дали/кога Стоев губи титлата, но самият факт, че печели щатската титла и в тази категория, след като преди години е бил шампион в средната, определено е значим. Не са много борците, които са били шампиони в две различни категории.

Хари Стоев печели титлата на щата Уисконсин по кеч в полутежка категория от Хауърд Блейзър

В началото на 30-те Хари се премества да живее в град Форт Уейн, щата Индиана, и там се пробва в ново поприще - организатор на кеч борби и боксови срещи. За целта той закупува местна зала. Популярни имена като Джо Саволди (последният опонент на Дан Колов), Еверет Маршал (бъдещ световен шампион), Реджиналд Сики (опонент на Дан Колов в София) и други се борят в кеч шоутата на Стоев.

Може би най-големият мач в кариерата на Хари Стоев в САЩ е мачът му срещу световния шампион по кеч в полутежка категория Хю Никълс, който се провежда в град Далас, щата Тексас, на 4-ти април 1932. Титлата е заложена. И двамата са специалисти по хватките с крака и феновете искат да видят кой от двамата е по-добрия. Пред препълнена зала с 6 хиляди зрители, Стоев и Никълс се борят цели два часа. Шампионът печели първия манш за 102 минути, българинът печели втория за 13 минути и нито един от двамата не успява да спечели третия манш преди изтичането на двучасовия времеви лимит на срещата. Борбата е толкова оспорвана, че две седмици по-късно е насрочен реванш, който Никълс печели за 1 час и 16 минути.

Световният шампион Хю Никълс

Около срещата на Хари Стоев със световния шампион Хю Никълс има и нещо друго, което е любопитно да се отбележи. В Далас Стоев е рекламиран като австриец. Това са повтаря няколко пъти и не само в Далас. Даже в една борба го представят като Хер вон Стоев. Отново, финансовите интереси са си финансови интереси. Някой е решил, че австрийски борец ще продаде повече билети от български борец и така и става. През онези години, когато хората все още получават повечето от информацията си от местната преса, е лесно да рекламираш борец като австриец, въпреки че само през няколко града той се бори като българин.

Както стана дума по-напред, Хари Стоев е депортиран за първи път през 1926 г. Една година по-късно той се връща в САЩ, но стратегически не пристига директно на пристанище в САЩ, а отива в Канада, откъдето нелегално (т.е. без паспорт) отново влиза в САЩ. Нелегалното му пребиваване в Америка остава незабелязано от местните власти в продължение на няколко години. Отнема им цели четири години да усетят, че Стоев е нелегално в страната, но в крайна сметка през 1931 г. те започват процедурата по повторно депортиране на Стоев. Стоев казва на властите, че първата му депортация е била неправилна. Той твърди, че е бил натопен от конкурентен кеч организатор и тъй като все още не е знаел добре английски не е могъл да се защити както трябва и да докаже невиността си. Затова той отново се е завърнал в САЩ, нелегално, за да обори предишната депортация и докаже, че не е трябвало да бъде депортиран през 1926 г. Поне това е историята на Стоев, но американските власти не си променят мнението и в крайна сметка през май 1932 г. Хари Стоев е депортиран обратно в България за втори и последен път.

Втората депортация на Хари Стоев (1932 г.)

Така приключва кариерата му като борец в САЩ. Макар и нещата за Хари Стоев в Америка да завършват по негативен начин като цяло той постига доста като борец там. Три пъти става шампион на щата Уисконсин (в две различни категории), няколко пъти се бори за световна титла (в две различни категории) и като цяло се изправя срещу редица популярни борци. Кариерата му в САЩ може и да приключва през 1932 г., но най-голямата му слава тепърва предстои и тя ще бъде в родната му България.

вторник, 29 май 2018 г.

Борецът Хари Стоев и първоначалните му успехи в американския кеч

У нас борецът Хари Стоев е запомнен може би най-вече като другар на легендарния Дан Колов, но всъщност Хари сам по себе си е интересна личност и има дълга кариера в професионалната борба. В поредица от материали ще разгледаме живота и борбите му. Като за начало ще се запознаем с първите му години в американския кеч и по-конкретно с борбите му в щата Уисконсин, където Стоев постига най-големите си успехи в Америка.

Харалампи Стефанов Стоев (или Хараламби - има го и по двата начин в официални документи) е роден на 20-ти февруари 1898 г. в село Горски Горен Тръмбеж, община Горна Оряховица. Той е един от пет сина. Когато е на едва 13-годишна възраст бащата на бъдещия борец се разболява и Харалампи е принуден да започне да работи, за да помага на семейството. Не минава много време и баща му почива, а после избухва и Балканската война. Времената са тежки за семейството му. Веднага след приключването на войната 15-годишният Хари решава, че трябва да замине за страната на доларите и така през 1913 г. той се озовава в Америка. Хари отива там заедно с негов приятел, който вече е бил в Америка, но се е завърнал в България, за да вземе участие във войната.

Хари Стоев

В САЩ Стоев се установява в град Дъбюк, щата Айова. Не говори и дума английски и затова единствените работи, които може да върши са професии, изискващи физически труд. Работи в завод за въглищен газ, в каменна кариера, по строежа на железопътните линии и други подобни длъжности. По-късно, след като понаучава малко английски, работи в бръснарски салон и билярдна зала. В интервюта Хари разправя, че още от малък е обичал борбата и че за първи път в Америка е участвал в борцови срещи в пътуващ цирк. Доста от професионалните борци от онези години започват кариерата си по подобен начин (включително Дан Колов, Никола Петров и Петър Ферещанов), но конкретно що се отнася до Хари Стоев уви това твърдение не може да бъде потвърдено на този етап.

В Америка Харалампи се представя под името Хенри Стоев и за първи път името му може да бъде срещнато в американската преса в град Дъбюк през септември 1917 г., така че можем да приемем тази година за началото му в професионалната борба. По това време 19-годишният Хари все още е доста неопитен в кеч борбите, но се тренира под зоркото око на Хенри „Хайни” Енгел. Енгел е едно по-популярните кеч имена в щата Айова по това време, през следващата година става шампион на Айова по кеч в средна категория, а през 1925 г. е признат дори и за световен шампион в същата категория. С уважавано име като Енгел за треньор Хари напредва доста в кеч борбата. На този етап все още не се бори много често в официални срещи, тъй като все още борбата не е единствената му професия, но тренира доста.

Хенри „Хайни” Енгел (учителят на Хари Стоев)

Според наличната информация, до октомври 1919 г. всички борби на Хари Стоев са в град Дъбюк и кечът все още не е основния му източник на препитание. През въпросната година той временно се мести да живее в град Мадисън, щата Уисконсин, където за известно време работи както в местния ИМКА клуб (YMCA, на английски), така и в Уисконсинския университет като треньор по аматьорска борба, но междувременно се занимава и с дърводелство. В началото на 1920 г. започва да обръща все повече и повече внимание на борбата и от пролетта до лятото на 1920 г. работи като борец в пътуващ карнавал, където се бори срещу мераклии от публиката.

През ноември 1920 г. Хари се установява в град Ошкош, щата Уисконсин. Именно там и в град Шибойган, където се мести една година по-късно, българският борец ще постигне най-големите си успехи в американския кеч. Първият от тези успехи е спечелването на титлата на щата Уисконсин по кеч в средна категория. Това се случва на 7-ми декември 1920 г. в Ошкош. На въпросната дата Хари Стоев побеждава Джордж Брандау, след като във втория манш Стоев премята шампиона Брандау през глава с такава сила, че Брандау решава да не продължи да се бори в трети манш. Стоев става щатски шампион за първи, но не и за последен, път.

Местната преса относно някои от победите на Хари Стоев в град Ошкош

През април 1921 г. в Ошкош пристига нов борец - роденият в Дания, но израстнал в Канада, Карл ван Вюрден. Ван Вюрден веднага отправя предизвикателство към главната местна кеч звезда - Стоев. Седем месеца по-късно, след редица коментари от страна на двамата борци, най-после е насрочена дата за дългоочакваната им борба. Датата е 3-ти ноември 1921 г. и борбата е за титлата на щата Уисконсин по кеч в средна категория. Това е може би най-големия мач в кариерата на Хари Стоев до този момент и въпросната среща се превръща в най-посещаваното кеч шоу в историята на град Ошкош дотогава. След оспорвана борба, която продължава над час и половина, българинът Стоев губи два от трите манша и така ван Вюрден става новия шампион на щата Уисконсин.

Реклама за първата борба между Хари Стоев и Карл ван Вюрден

Още след края на борбата се заговаря за мач-реванш, но точно както и при първата им среща, минават месеци преди да бъде уредена втората борба между Стоев и ван Вюрден. Междувременно, Хари започва да се бори често в град Шибойган, щата Уисконсин, и в град Галина, щата Илинойс, и да трупа победи и слава там. Освен това Хари започва да тренира уселено с Джордж „Удушвача” Хил, който по това време е шампион на щата Уисконсин по кеч в тежка категория. И така най-накрая идва моментът за големия мач-реванш между Стоев и ван Вюрден в Ошкош. Датата е 29-ти март 1922 г. и щатската титла е заложена. След около 31 минути борба Стоев изхвърля ван Вюрден извън ринга, шампионът си контузва рамото и не може да продължи борбата. Стоев е обявен за победител и така отново става шампион на щата Уисконсин по кеч в средна категория.

Хари Стоев печели втората борба с Карл ван Вюрден

Сега ван Вюрден е този, който иска реванш. Процесът се повтаря - следват няколко месеца коментари и предизвикателства и най-накрая третата им борба се състои на 24-ти януари 1923 г., отново в Ошкош. Този път борбата трае 64 минути. Стоев печели първия манш, ван Вюрден взима втория и тогава, отново заради контузено рамо, ван Вюрден решава, че не може да продължи да се бори и съответно Стоев е обявен за победител. Обаче, враждата между двамата не приключва дотук. Пет години по-късно, когато Стоев завръща в Ошкош, двамата се борят още два пъти, като и двата пъти българинът печели срещата и веднъж и завинаги доказва кой е по-добрия борец от двамата. Няма съмнение, че от всички неговия опоненти в САЩ именно Карл ван Вюрден е най-сериозния опонент на Хари Стоев. За борбите им са изписани няколко дузини статии в местната преса в Ошкош и зрителският интерес винаги е налице, когато Стоев и ван Вюрден се борят един срещу друг.

Хари Стоев печели и третата борба с Карл ван Вюрден

Както вече стана дума по-горе, освен в Ошкош Стоев живее и в град Шибойган. За период от няколко месеца Стоев е собственик на билярдна зала там, на гърба на която той има и тренировъчно помещение, където се подготвя за предстоящите си борби. В Шибойган Хари има редица важни мачове. Един от тях е срещата му с Джони Майърс, която се провежда на 2-ри май 1922 г. Към въпросната дата Стоев е спечелил 90% от борбите си в Шибойган и е настоящия шампион на щата Уисконсин по кеч в средна категория, докато Майърс е настоящия световен шампион по кеч в средна категория и титлата му е заложена в борбата със Стоев. Това е първият шанс на Стоев да се бори за световна титла. Уви, шампионът запазва титлата си, но му трябват цял час, за да победи българина. Двамата се борят още пет пъти след това - Майърс печели три от срещите, една завършва наравно и при последната им борба Стоев е обявен за победител, защото условието на мача е, че Майърс трябва да победи Стоев два пъти в рамките на един час, а той не успява да го тушира дори и веднъж. Макар и да не успява да стане световен шампион фактът, че Хари записва равенство и хендикап победа над популярния Майърс говори красноречиво за качествата на Хари Стоев като борец.

Хари Стоев се бори за световната титла по кеч в средна категория за първи път

Друга голяма борба на Хари Стоев в Шибойган е хендикап борбата му на 25-ти април 1924 г. На тази дата Хари и Майк Стайн (друг български борец, с който ще се запознаем по-нататък в блога) се изправят срещу легендарния поляк и бивш световен шампион по кеч в тежка категория Станислав Збизко. Збизко е борец от тежката категория, Стоев е от средната, а Стайн от полутежката. Условието е, че Збизко трябва да победи и двамата българи в рамките на един час. Збизко тушира Стайн за около 25 минути, но не успява да победи Стоев в рамките на оказаното време и съответно официалният резултат гласи, че Збизко губи въпросната хендикап борба. Това е вторият път, когато Збизко има възможост да види Хари Стоев в действие, но първият път, когато те двамата се борят един срещу друг. И в двата случая Збизко, една от най-големите кеч звезди от онези години, се изказва изключително ласково за българина Стоев, което си е голям комплимент като се има предвид кой го дава.

Легендарният световен шампион Станислав Збизко хвали българина Хари Стоев (1923 & 1924 г.)

И горе-долу така приключва първия етап от кариерата на Хари Стоев - етап, в който той се бори предимно в щата Уисконсин. Именно в този щат Хари постига най-големите си успехи и успява да стане двукратен щатски шампион по кеч в средна категория. Хари има и други важни борби в Уисконсин, но те са няколко години по-късно и ще ги разгледаме в следващия материал за кариерата му. Освен това ще се запознаем с различните псевдоними, под които се бори, ще видим къде и кога пътят му се пресича с пътищата на другите български борци в Америка и ще разгледаме борбите му извън Уисконсин.

неделя, 29 април 2018 г.

Пийт Димитров - българският шампион в щата Мичиган

През 20-те и 30-те години на 20-ти век в САЩ се борят редица български професионални борци. Разбира се, легендарният Дан Колов е най-популярният от тях, но дори и Дан не успява да постигне това, което постига следващия борец, който ще разгледаме в настоящия материал. Става дума за бореца, известен под псевдонима Пийт Димитров. Димитров е един от малцината българи, които успяват да станат шампиони по кеч в Америка.

Пийт Димитров на 50-годишна възраст

Пийт Димитров е роден в България през 1898 г. и през 1914 г. 16-годишният бъдещ борец заминава на гурбет в Америка. Официалните документи от онези години сочат, че рожденното му име е Панко, но в САЩ той приема по-англоезичното име Пийт (или Питър, както също е наричан понякога). За младия българин първите му месеци в САЩ са доста измъчени. Той не знае и дума английски, не може да си намери работа и живее на улицата в град Гари, щата Индиана. Един ден, обаче, човек от местната ИМКА (YMCA, на английски) огранизация го въвежда в спорта и по-конкретно в бокса и борбата. Димитров започва да работи в местния ИМКА клуб и скоро след това намира и първата си по-сериозна работа - работник в стоманолеярен завод.

Първоначално Димитров се занимава с бокс и борба на аматьорско ниво, но впоследствие започва да участва и в професионални кеч срещи. Най-ранната му известна кеч среща е от началото на 1919 г., но вероятно е имал и други преди това. Според наличната информация през следващите 10 години кеч борбите му са доста спорадични. Това говори, че най-вероятно през тези години кечът е бил странично занимание за него и той си е вадил прехраната с друга професия. Това се променя в края на 20-те.

В края на 20-те популярността на кеча в Северна Америка достига рекордни нива. Начело с имена като „Динамита” Гус Соненбърг (ученик и протеже на Дан Колов) и „Златният грък” Джим Лондос (най-честият опонент на Дан Колов) кеч залите са по-пълни отвсякога и големите кеч имена са сред най-скъпоплатените атлети въобще. Кеч бизнесът е по-доходоносен отвсякога, въпреки че американската икономика като цяло навлиза в период на депресия. Привлечен от добрите финансови перспективи в тази професия, през 1929 г. Пийт Димитров започва да се бори много по-често отколкото се е борил досега и кеч срещите стават основния му източник на препитание.

Кеч мегазвездите Гус Соненбърг и Джим Лондос

Активната му кариера в американския кеч е в периода 1929-1939 г. През това време той е борец предимно от средната категория, но понякога се бори в полусредната и полутежката категории в зависимост от това колко тежи към момента на борбата. Кеч кариерата му го завежда в над 11 различни щата - Индиана, Илинойс, Охайо, Мичиган, Алабама, Северна Каролина, Вирджиния, Арканзас, Тенеси, Кентъки и Мисури. Поне 11 са щатите, в които се знае, че се е борил, но може да е имало и други. Тъй като се бори в по-леките категории публиките, пред които се бори, не са особено големи (в онези години борците от тежката категория привличат най-големите публики), но за сметка това има периоди, когато той има по 4-5 срещи в рамките на една седмица. Подобно на други български борци по това време, за някои от борбите му е рекламиран с прякора „Българският лъв”.

Реклама за борба на Пийт Димитров

Между другото, тук е добър момент да се отбележи, че има и други борци в Америка, които за кратко се борят под името Пийт Димитров по същото време, когато се бори и той. Поне един, ако не е и двама. Например, единият от другите Пийт Димитровци е борец от тежката категория и е от щата Пенсилвания. Не е ясно дали е бил българин, но определено е възможно.

И докато сме на темата за други българи, любопитно е да се отбележи и че през 30-те няколкократно пътят на Пийт Димитров се пресича с пътищата на други български професионални борци. Например: през юли 1930 г. в Синсинати той се бори в едно шоу с Дан Колов, през октомври 1930 г. в Дефайънс се засича с Васил Ненов, а през май 1932 в Лансинг среща и Илия Елчинов.

Реклама за кеч шоу с участието на Пийт Димитров и Дан Колов

Макар и да обикаля доста щати централата му, така да се каже, от средата на 20-те натам е щата Мичиган. През годините Димитров се бори в един куп мичигански градове, но повечето от най-големите му борби са в град Детройт, където най-влиятелния мичигански кеч промоутър Адам Уайсмюлер организира борби всяка седмица. Двамата се познават още от годините, когато Уайсмюлер е просто борец и все още не е станал организатор на борбите в Детройт. Даже, през 20-те Димитров и Уайсмюлер се борят един срещу друг няколко пъти.

Кеч промоутърът Адам Уайсмюлер

Поглед на американската преса показва, че българинът Пийт Димитров редовно успява да остави добри впечатления у зрителите. Не само че е имал голяма физическа сила, но е притежавал завидна бързина, богат репертоар от хватки и нюх за правене на шоу. През 20-те и 30-те години в американския кеч навлизат все повече и повече шоу елементи и публиките вече не искат да гледат чиста борба, а борба с шоу елементи. Димитров, който идва от старата кеч школа, успява да се адаптира успешно към променящите се вкусове на американската публика. Понякога в борбите му той влиза в ролята на мразен злодей и използва мръсни похвати, които имат за цел да ядосат публиката и да ги накарат да аплодират опонента му възможно най-много. В други ситуции Димитров пък се изявява като борец, който забавлява феновете с комедийни изпълнения. Например, за известно време той има голям засукан мустак и често го използва, за да поставя себе си и опонента му в хумористични ситуации. Казано накратко, знаел е как да задържа вниманието на кеч публиката, независимо дали е в ролята на злодей или добър герой.

„Кеч мачовете предложиха комедия, сериозен бой. Пийт Димитров почти си загуби мустака в срещата с Еди Поуп”

Макар и да има дълга кариера в американския кеч Пийт Димитров като цяло не се бори срещу големи кеч имена и опонентите му са главно местни борци без национална репутация, познати основно в региона, където се борят. Най-големите имена, срещу които се изправя, са регионални/щатски кеч шампиони като Вик Уебър, Еверет „Тихия” Ратан, Рой Уелч и др. Безспорно най-големият успех на Димитров е спечелването на титлата по кеч в средна категория на щата Мичиган, което го прави един от само няколкото българи, които успяват да спечелят кеч титла в САЩ. Години след края на борцовата му кариера Димитров е интервюиран от местен вестник и там, по негов спомен, той казва, че някъде през 1933-1934 г. побеждава мичиганския шампион Бен Стефански за титлата и дори показва на журналиста изрезки от пресата относно въпросната борба, но уви обаче на този етап липсва повече информация относно тази среща. В американската преса от 1932 г. могат да бъдат намерени статии, които наричат Димитров бивш шампион на щата Мичиган и това загатва, че всъщност е бил шампион преди 1932 г., а не през 1933-1934 г. както си спомня самия той, но за съжаление точните дати, когато печели и губи титлата не са известни.

Бен Стефански (шампион на щата Мичиган по кеч в средна категория)

Кеч кариерата на Пийт Димитров приключва през 1939 г. Оттам-нататък той работи в металургично предприятие. В същото предприятие работи и единствения му син - Крис. Пийт Димитров почива през 1978 г. на 80-годишна възраст. Съпругата му Руби е починала 17 години преди това, а синът му преди две. В края на живота му за него се грижат някои внуците му. Той има цели 12 внуци - 8 момчета и 4 момичета.