неделя, 29 юли 2018 г.

Хари Стоев и борбите му в чужбина

Кеч кариерата на българския професионален борец Хари Стоев (или Хенри Стоев както е известен в чужбина) започва в Съединените американски щати през 1917 г. и приключва в България през 1946 г., но междувременно той се бори и в други страни. В настоящия материал ще разгледаме борбите му във въпросните страни. У нас се твърди, че Стоев се е борил и в Германия, Италия, Испания, Португалия и Швеция, обаче това твърдение не може да бъде потвърдено. Страните, в които със сигурност се е борил са следните.

Хари Стоев

Турция

Хари Стоев емигрира в Америка през далечната 1913 г. За първи път той се завръща в родната си България през 1926 г. и после отново през 1932 г. (с интересната причина защо се завръща у нас се запознахме тук). Първото му завръщане трае една година, докато второто е за по-постоянно. Конкретно през 1932 г. ситуацията в България е такава, че професионалната борба у нас е в голям застой и е невъзможно да си вадиш прехраната като борец в България. По тази причина след като се завръща у нас Хари веднага започва да търси възможности за борби в чужбина. Първата такава възможност се появява само няколко месеца след като се е завърнал у нас. Хари и Евстати Георгиев (професионален борец, но също и председател на Клуба на българските борци-аматьори) получават предложение да се борят в Турция и по-точно в Измир. По това време кеч борбите тепърва навлизат в Турция и все още не са чак толкова популярни там, колкото ще станат само няколко години по-късно. Съответно, престоят на Стоев и Георгиев в южната ни съседка е кратък.

Евстати Георгиев

Франция

През есента на 1933 г. френският промоутър Раул Паоли започва да организира кеч галавечери в 18-хилядната зала „Пале де Спор” в Париж. Главните звезди в тези борби са френският световен кеч шампион Анри Деглан и българският „Кинг Конг” Дан Колов. Кечът моментално придобива голяма популярност в цяла Франция. Не минава много време и европейската преса, в това число и българската, започва да пише за кеч борбите в Париж. Именно така Хари Стоев научава, че Дан Колов е в Париж. Двамата се познават от годините им в Америка. Хари не губи време и веднага пише на Дан с молбата Дан да му уреди борби във Франция. И така, през февруари 1934 г. Хари Стоев отива да се бори във Франция.

Френската преса за дебюта на Хари Стоев в Париж

Първата му борба там е на 22-ри февруари 1934 г. в Троа. Хари се изправя срещу канадeца Дик Перон. Перон, който е известен с грубия си стил на борба и честото му неспазване на кеч правилата, се превръща в един по-големите опоненти на българина във Франция. Нещо повече, година и половина по-късно двамата се борят един срещу друг и в България. Конкретно първата им среща, тази в Троа, завършва с дисквалификация. После си разменят няколко победи и също имат и равенства. На 5-ти март Стоев дебютира и в „Пале де Спор” в Париж и побеждава бъдещия френски шампион по кеч в полутежка категория Габриел Мартинвил. Общо взето така започва кариерата на Стоев във Франция.

Канадецът Дик Перон

Хари Стоев се бори във Франция от февруари 1934 до март 1938 г. Разбира се, не е постоянно там - ходи и на други места и после отново се завръща във Франция. Париж, Бордо, Лил, Марсилия, Нант, Тулуза, Амиен, Лион, Лимож и др. са френските градове, където има борби. Изправя се срещу борци като италианеца Мишел Леоне (бъдещ световен шампион), унгареца Стан Кароли (европейски шампион в полутежка категория), французина Рене Мишо (протеже на Дан Колов), американеца Джордж Уилсън, гърка Хари Мамос, шведа Оскар Нигрен, австралиеца Бони Муир и др. Поради факта, че Хари е борец от полутежката категория, той не успява да добие големи лаври във Франция, тъй като там борците от тежка категория са на най-голям почит. Няколко други български борци от тежката категория имат по-успешни кариери във Франция от него, но все пак Хари Стоев си изгражда стабилна репутация там, която му позволява да се развива като борец и в други страни. По това време Франция е столицата на кеча в Европа и ако се бориш редовно там това е доказателство, че не си случаен борец, а борец с добри умения.

Реклама за борба на Хари Стоев в Париж

Англия

Като изключим САЩ и България, Англия е мястото, където Хари Стоев постига най-голямата си слава. За първи път той се бори там на 27-ми юли 1934 г. в Плимът. Конкретно в Плимът Хари много бързо трупа популярност. Той започва там като борец в първата борба за вечерта и само един месец по-късно вече се бори в главната двойка. Прочува се с опасната си хватка, при която така усуква краката на опонента си, че въпросният борец не може да продължи борбата поради контузия. В Плимът Стоев има редица големи победи през годините, включително над уважавани английски кеч имена като „Булдога” Бил Гарнън (великобритански шампион по кеч в тежка категория), Сам Рабин (бронзов олимпийски медалист по свободна борба), Клем Лорънс, Железният Херцог, Франсис Грегъри, Чарли Грийн и др. Първата, и една от малкото, му загуби в Англия е от популярния поляк Макс Краузър, който изхвърля нашенеца извън ринга и така печели срещата, тъй като Стоев не успява да се върне на ринга в рамките на необходимото време. Други две големи имена, който се борят със Стоев са бъдещия световен шампион Били Уотсън и „Донкастърската пантера” Джак Пай. Една от борбите между Пай, който е може би най-популярният английски борец по това време, и българина Стоев е заснета на видео и излъчена във великобританските кина, обаче уви най-вероятно кадрите вече не съществуват в наши дни.

Хари Стоев побеждава олимпийският медалист Сам Рабин

Хари Стоев се бори в Англия, спорадично, от юли 1934 до април 1938 г. Най-вече в Плимът и Лондон, но и на други места. През голяма част от това време Хари е единственият български борец на острова. За разлика от Франция, в Англия борците от полутежката категория получават повече внимание и често се борят с борци от тежката категория. Това позволява на Хари да участва в доста главни срещи и да се изправи срещу редица популярни имена.

Реклама за борба на Хари Стоев срещу Джак Пай

Канада

През октомври 1935 г. Дан Колов и Хари Стоев отиват за един последен път в Северна Америка. Докато са там Колов довърша делата си в САЩ, а Стоев се бори за първи път в Канада. През годините Дан се е борил многократно в Монреал и е добър приятел на местния кеч организатор Лусиен Риопел. Дан препоръчва Стоев на Риопел и така Хари се бори три пъти в Монреал. В Монреал Хари е представен като протеже на Дан Петров (псевдонимът, с който Дан Колов е известен в Монреал). И трите му борби са равенства, като най-значимото от тях е с популярния американски борец Франк Джъдсън.

Монреалската преса относно дебюта на Хари Стоев

Унгария

Според наличната информация последната чужда страна, в която се бори Хари Стоев е Унгария. От края на март до началото на май 1938 в Будапеща се провежда европейски шампионат по кеч. Това е едва вторият кеч турнир в историята на унгарската столица (първият е предишната година). В шампионата участват над 25 борци, включително петима българи. Един от българите е Хари Стоев. Той се включва към турнира в средата на април. Хари завършва извън челната тройка, но все пак по време на шампионата той се изправя срещу завидни имена като американеца от етиопски произход Реджиналд Сики, латвиеца Марк Пасман, унгарците Майк Брендел и Стан Кароли, бразилеца Жозе Дионисио, англичанина Кинг Къртис и др.

Реклама за борба на Хари Стоев в Будапеща

И така приключват борбите на Хари Стоев в чужбина. От лятото на 1938 г. натам до края на кариерата му като борец той се бори само в родната му България. Не може да се отрече, че макар и през онези години да има по-успешни и по-популярни от него български борци в чужбина, Стоев несъмнено е едно от главните български кеч имена в чужбина през 20-те и 30-те. Печели две щатски титли в Америка и се бори редом с пионерите на борбата кеч в страни като Франция, Англия и Унгария. Разбира се, обаче, най-голямата му слава е в родната му България и в следващия материал ще разгледаме именно борбите му у нас.

петък, 29 юни 2018 г.

Българският борец Хари Стоев в Америка

В предишния материал за кариерата на българския професионален борец Хари Стоев се запознахме с първите му няколко години в кеча и по-конкретно с борбите му в щата Уисконсин. Именно в Уисконсин са повечето от най-големите му успехи. В настоящия материал ще разгледаме останалата част от кариерата на Стоев.

Хари Стоев се бори в САЩ от 1917 до 1932 г., с пауза от около година, тъй като тогава не е в Америка, но с причината защо е извън страната ще се запознаем по-надолу. Кариерата му като борец започва в град Дъбюк, щата Айова, където Хари се обучава при популярния борец Хенри „Хайни” Енгел. От септември 1917 до октомври 1919 г. Стоев се бори единствено в този град. След това от края на 1920 до средата на 1924 г. борбите му са предимно в щата Уисконсин и най-големите му успехи също са там. Той става двукратен шампион на щата Уисконсин по кеч в средна категория, бори се за световната титла по кеч в средна категория и дори записва хендикап победа над бившия световен шампион Станислав Збизко. Повече подробности относно този етап от кариерата на Стоев можете да научите от предишната статия за нея. Останалата част от кариерата на Хари Стоев в САЩ ще обобщим сега под формата на поредица от любопитни факти.

Според наличната информация по време на 15-те години на Хари Стоев като професионален борец в САЩ той се бори в 15 различни американска щата - Айова, Индиана, Уисконсин, Тенеси, Илинойс, Кентъки, Мичиган, Охайо, Пенсилвания, Мисури, Аризона, Оклахома, Мисисипи, Луизиана и Канзас. Възможно е да е имал борби и в други щати, за които към момента липса информация. Сред опонентите му има всякакви борци - с местна, регионалнa и националнa слава, включително няколко бивши и бъдещи световни шампиони.

Истинското име на Хари Стоев е Харалампи Стоев, но в България той познат под името Хари Стоев и затова е запомнен като Хари Стоев. В Америка най-често се бори под името Хенри Стоев. Обаче, когато започва кариерата си през първите две години е известен като Хенри Строев. Когато напуска град Дъбюк чак тогава в рекламните материали започват да го представят като Хенри Стоев. През годините Хари се бори и под две други имена. Например, през юни 1922 г. Стоев се бори за първи път в град Грийнвил, щата Пенсилвания. Главният му опонент там е друг български борец на име Георги Белов, който е местната кеч звезда в Грийнвил. Двамата се борят няколко пъти и Стоев винаги е представян с името Хари Смит. Три години по-късно Хари се премества да живее в щата Тексас. Там той се бори в няколко различни града и навсякъде е известен като Хенри Стоев. Навсякъде, с изключение на град Порт Артър. В Порт Артър българинът Стоев се представя под псевдонима Иван Кослов и е рекламиран като руснак. Използването на псевдоними и фалшиви народности е редовен прийом в кеч борбите през онези години. Причините за това са различни, но най-често са финансови. Например, конкретно що се отнася до случая с Порт Артър местният кеч организатор (или самият Хари) най-вероятно просто е решил, че руски борец ще привлече повече зрителски интерес в града отколкото български борец.

Хари Стоев и различните му псевдоними (снимки от старата преса)

В Америка освен срещу гореспоменатия Белов, Хари се бори и срещу други български борци - Борис Димитров, Никола Велков и Майк Стайн. Пътят му се пресича и с този на Дан Колов, но двамата никога не се борят в официална среща. През октомври 1926 г. Стоев и Колов имат насрочена борба в Грийнвил, щата Мисисипи, обаче Стоев не се появява и е заменен от Борис Димитров.

Любопитно е да се отбележи, че през май 1922 г. за кратко Хари влиза в нова роля, непозната за него до този момент. Той става менажер на популярния грузински атлет и борец Мариян Матиджевич. Матиджевич е легенда в Грузия и е известен с огромната си физическа сила. Както много други атлети в онези години, той отива в Америка, за да търси по-голяма слава и пари. Планът на Стоев е двамата да пътуват заедно - Стоев да се бори, а Матиджевич да прави силови демонстрации, и така да си вадят прехраната. Партньорството между двамата, обаче, трае само няколко седмици.

Хари Стоев става менажер на Мариян Матиджевич

Когато започва кариерата си като професионален борец Хари Стоев е борец от средната категория, но през средата на 20-те минава в полутежката. Това му позволява да се бори с няколко големи имена както от полутежката, така и от тежката категория като например опасния Руди Дусек и бившия световен шампион Ад Сантел. Нещо повече, на 10-ти ноември 1925 г. в щата Мисисипи Стоев получава и шанс да се бори за световната титла в полутежка категория. За съжаление след 77 минути борба настоящия шампион Кларънс Юклънд печели срещата и така запазва титлата си.

Световният шампион Кларънс Юклънд

По принцип Стоев има дълги крака и често ги използва като преимущество по време на борбите. През 1925 г. в Тексас той става известен с една нова хватка, т. нар. leg twist на английски. Трудно е тя да бъде описана с думи, но в общи линии Хари усуква краката на опонентите му по такъв начин, че те нямат друг избор освен да се признаят за победени. Тази хватка му печели доста срещи. Друга хватка, което Стоев използва често е хватката ножици. Тя е популяризирана от легендарния световен кеч шампион Джо Стекър и през онези години е считана за една от най-ефективните и опасния кеч хватки.

Световният шампион Джо Стекър демонстрира хватката ножици

Като цяло нещата за Хари се развиват добре. Бори се редовно, има добра репутация като борец, печели голяма част от срещите си и т.н., но тогава през есента на 1926 г. и нещата се променят. Американските власти решават, че Стоев пребивава незаконно в САЩ и затова той е депортиран обратно в родната му България.

Първата депортация на Хари Стоев (1926 г.)

Хари прекарва една година у нас и през есента на 1927 г. отново се завръща в Америка и по-конкретно в щата Уисконсин, където са били първоначалните му успехи в американския кеч. Борбите започват отново и успехите не са далеч зад тях. На 9-ти февруари 1928 г. в град Ошкош Стоев побеждава настоящия шампион Хауърд Блейзър и така става шампион на щата Уисконсин по кеч в полутежка категория. Във въпросната борба Хари печели втория манш с вариация на популярната му усукваща хватка и контузва Блейзър до такава степен, че шампионът не може да продължи да се бори за трети манш. Не е известно дали/кога Стоев губи титлата, но самият факт, че печели щатската титла и в тази категория, след като преди години е бил шампион в средната, определено е значим. Не са много борците, които са били шампиони в две различни категории.

Хари Стоев печели титлата на щата Уисконсин по кеч в полутежка категория от Хауърд Блейзър

В началото на 30-те Хари се премества да живее в град Форт Уейн, щата Индиана, и там се пробва в ново поприще - организатор на кеч борби и боксови срещи. За целта той закупува местна зала. Популярни имена като Джо Саволди (последният опонент на Дан Колов), Еверет Маршал (бъдещ световен шампион), Реджиналд Сики (опонент на Дан Колов в София) и други се борят в кеч шоутата на Стоев.

Може би най-големият мач в кариерата на Хари Стоев в САЩ е мачът му срещу световния шампион по кеч в полутежка категория Хю Никълс, който се провежда в град Далас, щата Тексас, на 4-ти април 1932. Титлата е заложена. И двамата са специалисти по хватките с крака и феновете искат да видят кой от двамата е по-добрия. Пред препълнена зала с 6 хиляди зрители, Стоев и Никълс се борят цели два часа. Шампионът печели първия манш за 102 минути, българинът печели втория за 13 минути и нито един от двамата не успява да спечели третия манш преди изтичането на двучасовия времеви лимит на срещата. Борбата е толкова оспорвана, че две седмици по-късно е насрочен реванш, който Никълс печели за 1 час и 16 минути.

Световният шампион Хю Никълс

Около срещата на Хари Стоев със световния шампион Хю Никълс има и нещо друго, което е любопитно да се отбележи. В Далас Стоев е рекламиран като австриец. Това са повтаря няколко пъти и не само в Далас. Даже в една борба го представят като Хер вон Стоев. Отново, финансовите интереси са си финансови интереси. Някой е решил, че австрийски борец ще продаде повече билети от български борец и така и става. През онези години, когато хората все още получават повечето от информацията си от местната преса, е лесно да рекламираш борец като австриец, въпреки че само през няколко града той се бори като българин.

Както стана дума по-напред, Хари Стоев е депортиран за първи път през 1926 г. Една година по-късно той се връща в САЩ, но стратегически не пристига директно на пристанище в САЩ, а отива в Канада, откъдето нелегално (т.е. без паспорт) отново влиза в САЩ. Нелегалното му пребиваване в Америка остава незабелязано от местните власти в продължение на няколко години. Отнема им цели четири години да усетят, че Стоев е нелегално в страната, но в крайна сметка през 1931 г. те започват процедурата по повторно депортиране на Стоев. Стоев казва на властите, че първата му депортация е била неправилна. Той твърди, че е бил натопен от конкурентен кеч организатор и тъй като все още не е знаел добре английски не е могъл да се защити както трябва и да докаже невиността си. Затова той отново се е завърнал в САЩ, нелегално, за да обори предишната депортация и докаже, че не е трябвало да бъде депортиран през 1926 г. Поне това е историята на Стоев, но американските власти не си променят мнението и в крайна сметка през май 1932 г. Хари Стоев е депортиран обратно в България за втори и последен път.

Втората депортация на Хари Стоев (1932 г.)

Така приключва кариерата му като борец в САЩ. Макар и нещата за Хари Стоев в Америка да завършват по негативен начин като цяло той постига доста като борец там. Три пъти става шампион на щата Уисконсин (в две различни категории), няколко пъти се бори за световна титла (в две различни категории) и като цяло се изправя срещу редица популярни борци. Кариерата му в САЩ може и да приключва през 1932 г., но най-голямата му слава тепърва предстои и тя ще бъде в родната му България. Повече по този въпрос ще говорим в следващия материал за кариерата на Хари Стоев.

вторник, 29 май 2018 г.

Борецът Хари Стоев и първоначалните му успехи в американския кеч

У нас борецът Хари Стоев е запомнен може би най-вече като другар на легендарния Дан Колов, но всъщност Хари сам по себе си е интересна личност и има дълга кариера в професионалната борба. В поредица от материали ще разгледаме живота и борбите му. Като за начало ще се запознаем с първите му години в американския кеч и по-конкретно с борбите му в щата Уисконсин, където Стоев постига най-големите си успехи в Америка.

Харалампи Стефанов Стоев (или Хараламби - има го и по двата начин в официални документи) е роден на 20-ти февруари 1898 г. в село Горски Горен Тръмбеж, община Горна Оряховица. Той е един от пет сина. Когато е на едва 13-годишна възраст бащата на бъдещия борец се разболява и Харалампи е принуден да започне да работи, за да помага на семейството. Не минава много време и баща му почива, а после избухва и Балканската война. Времената са тежки за семейството му. Веднага след приключването на войната 15-годишният Хари решава, че трябва да замине за страната на доларите и така през 1913 г. той се озовава в Америка. Хари отива там заедно с негов приятел, който вече е бил в Америка, но се е завърнал в България, за да вземе участие във войната.

Хари Стоев

В САЩ Стоев се установява в град Дъбюк, щата Айова. Не говори и дума английски и затова единствените работи, които може да върши са професии, изискващи физически труд. Работи в завод за въглищен газ, в каменна кариера, по строежа на железопътните линии и други подобни длъжности. По-късно, след като понаучава малко английски, работи в бръснарски салон и билярдна зала. В интервюта Хари разправя, че още от малък е обичал борбата и че за първи път в Америка е участвал в борцови срещи в пътуващ цирк. Доста от професионалните борци от онези години започват кариерата си по подобен начин (включително Дан Колов, Никола Петров и Петър Ферещанов), но конкретно що се отнася до Хари Стоев уви това твърдение не може да бъде потвърдено на този етап.

В Америка Харалампи се представя под името Хенри Стоев и за първи път името му може да бъде срещнато в американската преса в град Дъбюк през септември 1917 г., така че можем да приемем тази година за началото му в професионалната борба. По това време 19-годишният Хари все още е доста неопитен в кеч борбите, но се тренира под зоркото око на Хенри „Хайни” Енгел. Енгел е едно по-популярните кеч имена в щата Айова по това време, през следващата година става шампион на Айова по кеч в средна категория, а през 1925 г. е признат дори и за световен шампион в същата категория. С уважавано име като Енгел за треньор Хари напредва доста в кеч борбата. На този етап все още не се бори много често в официални срещи, тъй като все още борбата не е единствената му професия, но тренира доста.

Хенри „Хайни” Енгел (учителят на Хари Стоев)

Според наличната информация, до октомври 1919 г. всички борби на Хари Стоев са в град Дъбюк и кечът все още не е основния му източник на препитание. През въпросната година той временно се мести да живее в град Мадисън, щата Уисконсин, където за известно време работи както в местния ИМКА клуб (YMCA, на английски), така и в Уисконсинския университет като треньор по аматьорска борба, но междувременно се занимава и с дърводелство. В началото на 1920 г. започва да обръща все повече и повече внимание на борбата и от пролетта до лятото на 1920 г. работи като борец в пътуващ карнавал, където се бори срещу мераклии от публиката.

През ноември 1920 г. Хари се установява в град Ошкош, щата Уисконсин. Именно там и в град Шибойган, където се мести една година по-късно, българският борец ще постигне най-големите си успехи в американския кеч. Първият от тези успехи е спечелването на титлата на щата Уисконсин по кеч в средна категория. Това се случва на 7-ми декември 1920 г. в Ошкош. На въпросната дата Хари Стоев побеждава Джордж Брандау, след като във втория манш Стоев премята шампиона Брандау през глава с такава сила, че Брандау решава да не продължи да се бори в трети манш. Стоев става щатски шампион за първи, но не и за последен, път.

Местната преса относно някои от победите на Хари Стоев в град Ошкош

През април 1921 г. в Ошкош пристига нов борец - роденият в Дания, но израстнал в Канада, Карл ван Вюрден. Ван Вюрден веднага отправя предизвикателство към главната местна кеч звезда - Стоев. Седем месеца по-късно, след редица коментари от страна на двамата борци, най-после е насрочена дата за дългоочакваната им борба. Датата е 3-ти ноември 1921 г. и борбата е за титлата на щата Уисконсин по кеч в средна категория. Това е може би най-големия мач в кариерата на Хари Стоев до този момент и въпросната среща се превръща в най-посещаваното кеч шоу в историята на град Ошкош дотогава. След оспорвана борба, която продължава над час и половина, българинът Стоев губи два от трите манша и така ван Вюрден става новия шампион на щата Уисконсин.

Реклама за първата борба между Хари Стоев и Карл ван Вюрден

Още след края на борбата се заговаря за мач-реванш, но точно както и при първата им среща, минават месеци преди да бъде уредена втората борба между Стоев и ван Вюрден. Междувременно, Хари започва да се бори често в град Шибойган, щата Уисконсин, и в град Галина, щата Илинойс, и да трупа победи и слава там. Освен това Хари започва да тренира уселено с Джордж „Удушвача” Хил, който по това време е шампион на щата Уисконсин по кеч в тежка категория. И така най-накрая идва моментът за големия мач-реванш между Стоев и ван Вюрден в Ошкош. Датата е 29-ти март 1922 г. и щатската титла е заложена. След около 31 минути борба Стоев изхвърля ван Вюрден извън ринга, шампионът си контузва рамото и не може да продължи борбата. Стоев е обявен за победител и така отново става шампион на щата Уисконсин по кеч в средна категория.

Хари Стоев печели втората борба с Карл ван Вюрден

Сега ван Вюрден е този, който иска реванш. Процесът се повтаря - следват няколко месеца коментари и предизвикателства и най-накрая третата им борба се състои на 24-ти януари 1923 г., отново в Ошкош. Този път борбата трае 64 минути. Стоев печели първия манш, ван Вюрден взима втория и тогава, отново заради контузено рамо, ван Вюрден решава, че не може да продължи да се бори и съответно Стоев е обявен за победител. Обаче, враждата между двамата не приключва дотук. Пет години по-късно, когато Стоев завръща в Ошкош, двамата се борят още два пъти, като и двата пъти българинът печели срещата и веднъж и завинаги доказва кой е по-добрия борец от двамата. Няма съмнение, че от всички неговия опоненти в САЩ именно Карл ван Вюрден е най-сериозния опонент на Хари Стоев. За борбите им са изписани няколко дузини статии в местната преса в Ошкош и зрителският интерес винаги е налице, когато Стоев и ван Вюрден се борят един срещу друг.

Хари Стоев печели и третата борба с Карл ван Вюрден

Както вече стана дума по-горе, освен в Ошкош Стоев живее и в град Шибойган. За период от няколко месеца Стоев е собственик на билярдна зала там, на гърба на която той има и тренировъчно помещение, където се подготвя за предстоящите си борби. В Шибойган Хари има редица важни мачове. Един от тях е срещата му с Джони Майърс, която се провежда на 2-ри май 1922 г. Към въпросната дата Стоев е спечелил 90% от борбите си в Шибойган и е настоящия шампион на щата Уисконсин по кеч в средна категория, докато Майърс е настоящия световен шампион по кеч в средна категория и титлата му е заложена в борбата със Стоев. Това е първият шанс на Стоев да се бори за световна титла. Уви, шампионът запазва титлата си, но му трябват цял час, за да победи българина. Двамата се борят още пет пъти след това - Майърс печели три от срещите, една завършва наравно и при последната им борба Стоев е обявен за победител, защото условието на мача е, че Майърс трябва да победи Стоев два пъти в рамките на един час, а той не успява да го тушира дори и веднъж. Макар и да не успява да стане световен шампион фактът, че Хари записва равенство и хендикап победа над популярния Майърс говори красноречиво за качествата на Хари Стоев като борец.

Хари Стоев се бори за световната титла по кеч в средна категория за първи път

Друга голяма борба на Хари Стоев в Шибойган е хендикап борбата му на 25-ти април 1924 г. На тази дата Хари и Майк Стайн (друг български борец, с който ще се запознаем по-нататък в блога) се изправят срещу легендарния поляк и бивш световен шампион по кеч в тежка категория Станислав Збизко. Збизко е борец от тежката категория, Стоев е от средната, а Стайн от полутежката. Условието е, че Збизко трябва да победи и двамата българи в рамките на един час. Збизко тушира Стайн за около 25 минути, но не успява да победи Стоев в рамките на оказаното време и съответно официалният резултат гласи, че Збизко губи въпросната хендикап борба. Това е вторият път, когато Збизко има възможост да види Хари Стоев в действие, но първият път, когато те двамата се борят един срещу друг. И в двата случая Збизко, една от най-големите кеч звезди от онези години, се изказва изключително ласково за българина Стоев, което си е голям комплимент като се има предвид кой го дава.

Легендарният световен шампион Станислав Збизко хвали българина Хари Стоев (1923 & 1924 г.)

И горе-долу така приключва първия етап от кариерата на Хари Стоев - етап, в който той се бори предимно в щата Уисконсин. Именно в този щат Хари постига най-големите си успехи и успява да стане двукратен щатски шампион по кеч в средна категория. Хари има и други важни борби в Уисконсин, но те са няколко години по-късно и ще ги разгледаме в следващия материал за кариерата му. Освен това ще се запознаем с различните псевдоними, под които се бори, ще видим къде и кога пътят му се пресича с пътищата на другите български борци в Америка и ще разгледаме борбите му извън Уисконсин.

неделя, 29 април 2018 г.

Пийт Димитров - българският шампион в щата Мичиган

През 20-те и 30-те години на 20-ти век в САЩ се борят редица български професионални борци. Разбира се, легендарният Дан Колов е най-популярният от тях, но дори и Дан не успява да постигне това, което постига следващия борец, който ще разгледаме в настоящия материал. Става дума за бореца, известен под псевдонима Пийт Димитров. Димитров е един от малцината българи, които успяват да станат шампиони по кеч в Америка.

Пийт Димитров на 50-годишна възраст

Пийт Димитров е роден в България през 1898 г. и през 1914 г. 16-годишният бъдещ борец заминава на гурбет в Америка. Официалните документи от онези години сочат, че рожденното му име е Панко, но в САЩ той приема по-англоезичното име Пийт (или Питър, както също е наричан понякога). За младия българин първите му месеци в САЩ са доста измъчени. Той не знае и дума английски, не може да си намери работа и живее на улицата в град Гари, щата Индиана. Един ден, обаче, човек от местната ИМКА (YMCA, на английски) огранизация го въвежда в спорта и по-конкретно в бокса и борбата. Димитров започва да работи в местния ИМКА клуб и скоро след това намира и първата си по-сериозна работа - работник в стоманолеярен завод.

Първоначално Димитров се занимава с бокс и борба на аматьорско ниво, но впоследствие започва да участва и в професионални кеч срещи. Най-ранната му известна кеч среща е от началото на 1919 г., но вероятно е имал и други преди това. Според наличната информация през следващите 10 години кеч борбите му са доста спорадични. Това говори, че най-вероятно през тези години кечът е бил странично занимание за него и той си е вадил прехраната с друга професия. Това се променя в края на 20-те.

В края на 20-те популярността на кеча в Северна Америка достига рекордни нива. Начело с имена като „Динамита” Гус Соненбърг (ученик и протеже на Дан Колов) и „Златният грък” Джим Лондос (най-честият опонент на Дан Колов) кеч залите са по-пълни отвсякога и големите кеч имена са сред най-скъпоплатените атлети въобще. Кеч бизнесът е по-доходоносен отвсякога, въпреки че американската икономика като цяло навлиза в период на депресия. Привлечен от добрите финансови перспективи в тази професия, през 1929 г. Пийт Димитров започва да се бори много по-често отколкото се е борил досега и кеч срещите стават основния му източник на препитание.

Кеч мегазвездите Гус Соненбърг и Джим Лондос

Активната му кариера в американския кеч е в периода 1929-1939 г. През това време той е борец предимно от средната категория, но понякога се бори в полусредната и полутежката категории в зависимост от това колко тежи към момента на борбата. Кеч кариерата му го завежда в над 11 различни щата - Индиана, Илинойс, Охайо, Мичиган, Алабама, Северна Каролина, Вирджиния, Арканзас, Тенеси, Кентъки и Мисури. Поне 11 са щатите, в които се знае, че се е борил, но може да е имало и други. Тъй като се бори в по-леките категории публиките, пред които се бори, не са особено големи (в онези години борците от тежката категория привличат най-големите публики), но за сметка това има периоди, когато той има по 4-5 срещи в рамките на една седмица. Подобно на други български борци по това време, за някои от борбите му е рекламиран с прякора „Българският лъв”.

Реклама за борба на Пийт Димитров

Между другото, тук е добър момент да се отбележи, че има и други борци в Америка, които за кратко се борят под името Пийт Димитров по същото време, когато се бори и той. Поне един, ако не е и двама. Например, единият от другите Пийт Димитровци е борец от тежката категория и е от щата Пенсилвания. Не е ясно дали е бил българин, но определено е възможно.

И докато сме на темата за други българи, любопитно е да се отбележи и че през 30-те няколкократно пътят на Пийт Димитров се пресича с пътищата на други български професионални борци. Например: през юли 1930 г. в Синсинати той се бори в едно шоу с Дан Колов, през октомври 1930 г. в Дефайънс се засича с Васил Ненов, а през май 1932 в Лансинг среща и Илия Елчинов.

Реклама за кеч шоу с участието на Пийт Димитров и Дан Колов

Макар и да обикаля доста щати централата му, така да се каже, от средата на 20-те натам е щата Мичиган. През годините Димитров се бори в един куп мичигански градове, но повечето от най-големите му борби са в град Детройт, където най-влиятелния мичигански кеч промоутър Адам Уайсмюлер организира борби всяка седмица. Двамата се познават още от годините, когато Уайсмюлер е просто борец и все още не е станал организатор на борбите в Детройт. Даже, през 20-те Димитров и Уайсмюлер се борят един срещу друг няколко пъти.

Кеч промоутърът Адам Уайсмюлер

Поглед на американската преса показва, че българинът Пийт Димитров редовно успява да остави добри впечатления у зрителите. Не само че е имал голяма физическа сила, но е притежавал завидна бързина, богат репертоар от хватки и нюх за правене на шоу. През 20-те и 30-те години в американския кеч навлизат все повече и повече шоу елементи и публиките вече не искат да гледат чиста борба, а борба с шоу елементи. Димитров, който идва от старата кеч школа, успява да се адаптира успешно към променящите се вкусове на американската публика. Понякога в борбите му той влиза в ролята на мразен злодей и използва мръсни похвати, които имат за цел да ядосат публиката и да ги накарат да аплодират опонента му възможно най-много. В други ситуции Димитров пък се изявява като борец, който забавлява феновете с комедийни изпълнения. Например, за известно време той има голям засукан мустак и често го използва, за да поставя себе си и опонента му в хумористични ситуации. Казано накратко, знаел е как да задържа вниманието на кеч публиката, независимо дали е в ролята на злодей или добър герой.

„Кеч мачовете предложиха комедия, сериозен бой. Пийт Димитров почти си загуби мустака в срещата с Еди Поуп”

Макар и да има дълга кариера в американския кеч Пийт Димитров като цяло не се бори срещу големи кеч имена и опонентите му са главно местни борци без национална репутация, познати основно в региона, където се борят. Най-големите имена, срещу които се изправя, са регионални/щатски кеч шампиони като Вик Уебър, Еверет „Тихия” Ратан, Рой Уелч и др. Безспорно най-големият успех на Димитров е спечелването на титлата по кеч в средна категория на щата Мичиган, което го прави един от само няколкото българи, които успяват да спечелят кеч титла в САЩ. Години след края на борцовата му кариера Димитров е интервюиран от местен вестник и там, по негов спомен, той казва, че някъде през 1933-1934 г. побеждава мичиганския шампион Бен Стефански за титлата и дори показва на журналиста изрезки от пресата относно въпросната борба, но уви обаче на този етап липсва повече информация относно тази среща. В американската преса от 1932 г. могат да бъдат намерени статии, които наричат Димитров бивш шампион на щата Мичиган и това загатва, че всъщност е бил шампион преди 1932 г., а не през 1933-1934 г. както си спомня самия той, но за съжаление точните дати, когато печели и губи титлата не са известни.

Бен Стефански (шампион на щата Мичиган по кеч в средна категория)

Кеч кариерата на Пийт Димитров приключва през 1939 г. Оттам-нататък той работи в металургично предприятие. В същото предприятие работи и единствения му син - Крис. Пийт Димитров почива през 1978 г. на 80-годишна възраст. Съпругата му Руби е починала 17 години преди това, а синът му преди две. В края на живота му за него се грижат някои внуците му. Той има цели 12 внуци - 8 момчета и 4 момичета.

неделя, 25 март 2018 г.

Джордж Гоцов - борби на ринга и проблеми със закона извън ринга

Следващият български професионален борец от Америка от времето на Дан Колов, който ще разгледаме, е интересен образ. Става дума за бореца, известен с псевдонима Джордж Гоцов. Той се бори на американските кеч рингове около 15 години, но всъщност най-любопитното при него са многократните му сблъсъци с закона.

Джордж Гоцов е професионален борец, който участва в кеч срещи в САЩ от 1918 г. до средата на 30-те. Подобно на много други български емигранти там, в Америка той приема по-англоезично първо име - Джордж. Преглед на американските генеалогични архиви успя да хвърли малко светлина върху неговата личност, но не изцяло. В онези години съхраняването на информация не е толкова методично и има пропуски, а и понякога съхраняваната информация не е точна. В този ред на мисли, около личността на Джордж Гоцов могат да бъдат намерени противоречия в различните източници. Роден е в България или през 1895, или през 1897 г. Вероятно, но не със сигурност, българското му име е Васил. Фамилията му най-вероятно е Гоцов, но понякога може да бъде срещната и като Гацов (както в официални документи, така и в кеч статиите за него). Възможно е да е имал македонска жилка. Единственото, което може да се потвърди със сигурност е, че емигрира в САЩ през 1914 г. и че е имал съпруга на име Вера. Оттам-нататък другите му биографични данни не могат да бъдат потвърдени изцяло. За съжаление не може да бъде намерена и негова снимка.

Кариерата му в американския кеч

Дебютът на Джордж Гоцов като професионален борец е на 27-ми декември 1918 г. в град Масилон, щата Охайо. По това време той работи в стоманопреработвателното предприятие в Масилон и вероятно си пробва късмета в кеч борбите като странично занимание с цел изкарване на някой допълнителен долар. Първата му среща е срещу Младия Килонис, който е протеже на популярния гръцки борец Джон Килонис. Българинът печели борбата.

Младия Килонис - първият опонент на българина Джордж Гоцов

Втората му борба е по-интересна. Не толкова заради самата борба, а заради това, че Дан Колов се бори в главната двойка за вечерта. По това време Колов още няма дори две години като професионален борец и „централата” му все още е в град Питсбърг, който е в съседния на Охайо щат Пенсилвания. Според наличната информация това е първият и единствен път, когато пътищата на двамата български борци се пресичат. Въпросната вечер и двамата печелят срещите си.

Българите Дан Колов и Джордж Гоцов печелят борбите си в град Масилон (януари 1919 г.)

Почти цялата борцова кариера на Гоцов протича в щата Охайо. Единствено за кратко през пролетта на 1919 г. той се мести да живее в щата Северна Каролина, където за борбите му е рекламиран с прякора „Македонският демон” (заигравка с прякора на популярния гръцки борец Бил „Гръцкият демон” Димитрал). В Охайо Гоцов се бори в градове като Масилон, Ксениа, Кълъмбъс, Кантън и др. Доста от опонентите му са гръцки борци.

Гоцов е борец от полусредната категория и теглото му варира между 65 и 67 кг. Понякога се бори и в средната категория. Като цяло, макар и да се занимава дълго време с професионална борба, кеч срещите му са доста спорадични. Липсата на резултати с негово участие говори, че за него борбите са били странично занимание, а не главен източник на препитание както за повечето от другите му български колеги в САЩ по това време. И все пак, Гоцов успява да си изгради добра репутация като борец в щата Охайо. В един момент той се самопровъзгласява за шампион по кеч на град Масилон и дори започва да има претенции към щатската титла.

Най-голямата среща в кариерата му безспорно е борбата му на 1-ви януари 1925 г. в град Ксениа. Тогава българинът се изправя срещу настоящия шампион Джак Рейнълдс в мач за световната титла по кеч в полусредна категория. Срещата им е до спечелване на два от три манша. Гоцов печели първия за 8 минути, но губи втория за 17 минути и се контузва, което не му позволява да продължи да се бори. Рейнълдс остава световен шампион.

Световният шампион Джак Рейнълдс и реклама за борбата му с българина Джордж Гоцов

Не е ясно точно кога приключва кариерата му на ринга, но това се случва в средата на 30-те. Известно е, че скоро след това Гоцов се захваща с ресторантьорство.

Проблемите му със закона

За съжаление борбите му не са единственото нещо, заради което е коментиран по страниците на американската преса. Преглед на вестниците от онези години показва, че Гоцов многократно има проблеми със закона в щата Охайо. Сред провиненията му:

През 1920 г. полицията нахлува в бардак и арестува четири човека - собтсвеника на къщата, труженичка и двама посетители. Един от посетителите е Джордж Гоцов.

През 1930 г. е арестуван заради нанесен побой, но в крайна сметка обвиненията срещу него са свалени поради липса на доказателства.

През 1931 г. българинът Джон Колов е задържан по подозрение, че е собственик на три нелегални слот машини, но впоследствие Джордж Гоцов признава на властите, че всъщност той е собственикът на машините.

Само няколко дена след горния случай Гоцов неволно става съучастник в убийство в град Кантън. Престъпник на име Джим Спирос взима пари от местни заведения като им обещава, че ще ги оведомява кога федералните власти ще идват да проверяват за алкохол (това са годините на Сухият режим, когато алкохолът в САЩ е забранен). Един от хората, които Спирос се опитва да изнудва е местния гангстер Джордж Паладинос (още познат като Джордж Палиадис). Един ден Паладинос и българина Гоцов срещат Спирос в местно кафене, следва конфронтация и в крайна сметка Паладинос застелва Спирос пет пъти. След това Паладинос и Гоцов излизат от кафенето и напускат града. По-късно същия ден Гоцов се завръща в Кантън и се предава на полицията. Той се съгласява да свидетелства и разкрива, че всъщност Паладинос е убил Спирос при самозащита, тъй като Спирос също е имал пистолет. След това Паладинос, с насочен пистолет към главата на българина, е накарал Гоцов да го закара извън града и го е инструктирал да се предаде на полицията с идеята, че самият Паладинос също ще се предаде няколко дена по-късно (и така и става). Гоцов прекарва известно време в затвора, но в крайна сметка е освободен.

На снимката: гореспоменатият убиец Джордж Паладинос

Няколко месеца след горните събития Гоцов е арестуван отново за притежание на нелегално оръжие. Полицаи го виждат да дава оръжието на жена му и под този предтекст нахлуват в къщата на Гоцов. Там те намират гореспоменатия му сънародник Джон Колов и го арестуват заради подозрение, че като ги е чул да влизат е излял незаконно притежаван алкохол в тоалетната.

През 1943 г. Гоцов отново има проблеми със закона. Полицията нахлува в къщата му, където по това време се провежда нелегална покер игра. Сред арестуваните картоиграчи е и друг българин на име Борис Станов.

През 1946 г. е последният известен арест на Гоцов - този път заради продажба на алкохол без лиценз.

Заключение

Целта на този блог винаги е била да запознава читателя със забравени български професионални борци и реалните факти за тяхните животи и кариери. Понякога, уви, тези факти не представят въпросните българи в добра светлина. Джордж Гоцов е именно такъв случай. Макар и да е оставил следа главно с незаконните си действия все пак си струва да бъде споменат. За добро или лошо той е част от историята на българите в професионалната борба.

четвъртък, 15 февруари 2018 г.

Успехите на Петър Ферещанов в професионалната борба

Петър Ферещанов е безспорно един от двамата най-успешни български борци в гръко-римската професионална борба. Единствено легендарният Никола Петров може да се похвали с повече победи и по-голяма слава. Обаче, за съжаление у нас не се знае много за Ферещанов и професионалните му успехи. В отделни статии вече разгледахме борцовата кариера на Ферещанов, в чужбина и в България, прочетохме интервю с него и дори видяхме видео кадри от негова силова демонстрация. В настоящия материал ще хвърлим обобщителен поглед към успешните му участия в международни турнири по гръко-римска професионална борба.

Българинът Петър Ферещанов (по средата, на преден план) на турнир във Вроцлав

Не е известна точната година, в която Петър Ферещанов дебютира като професионален борец, но това със сигурност се случва в началото на 20-те години на 20-ти век. Ферещанов приключва с борбите през 1941 г. По време на близо 20-годишната му борцова кариера той посещава редица европейски страни, но също така се бори и в Южна Америка. Според наличната информация Петър Ферещанов се бори в: България, Румъния, Германия, Полша, Аржентина, Чили, Уругвай, Испания, Чехия, Русия, Естония, Унгария, Португалия, Латвия, Австрия, Швейцария, Беларус и Турция. Списъкът с челните му класирания в турнири е както следва.

Турнири по гръко-римска професионална борба, спечелени от Петър Ферещанов:

= октомври 1932 - печели турнир в Любек, Германия;
= декември 1932 - печели турнир в Берлин, Германия;
= юни 1933 - печели турнир в Магдебург, Германия;
= август 1933 - печели турнир за Европейската купа в Будапеща, Унгария;
= септември 1933 - печели турнир в Любек, Германия;
= октомври 1933 - печели турнир в Базел, Швейцария;
= май 1934 - печели турнир в Калининград, Русия;
= ноември 1934 - печели шампионат на Средна Европа във Виена, Австрия;
= януари 1935 - печели турнир в Грац, Австрия;
= август 1935 - печели турнир в Цюрих, Швейцария;
= декември 1935 - печели турнир в Кьолн, Германия;
= октомври 1937 - печели турнир във Вроцлав, Полша;
= април 1938 - печели турнир в Цюрих, Швейцария;
= юни 1938 - печели турнир в Хановер, Германия;
= януари 1939 - печели турнир в Хайделберг, Германия.


Втори места на Петър Ферещанов в турнири по гръко-римска професионална борба:

= януари 1932 - второ място в Рига, Латвия;
= април 1934 - второ място в Есен, Германия;
= юни 1934 - второ място в Торун, Полша.


Трети места на Петър Ферещанов в турнири по гръко-римска професионална борба:

= септември 1930 - трето място в световен шампионат във Вроцлав, Полша;
= септември 1931 - трето място в европейски шампионат във Вроцлав, Полша;
= декември 1931 - трето място в световен шампионат в Мюнхен, Германия;
= май 1933 - трето място в Рига, Латвия;
= май 1936 - трето място във Вроцлав, Полша;
= март 1937 - трето място в европейски шампионат в Хале, Германия;
= май 1937 - трето място в Мюнхен, Германия;
= юни 1937 - трето място в Касел, Германия;
= декември 1937 - трето място в Кьолн, Германия;
= май 1938 - трето място в Кьолн, Германия;
= юли 1938 - трето място в Саарбрюкен, Германия.


Четвърти места на Петър Ферещанов в турнири по гръко-римска професионална борба:

= май 1930 - четвърто място в Кьолн, Германия;
= септември 1936 - четвърто място в Любек, Германия;
= октомври 1938 - четвърто място в Нюрнберг, Германия;
= март 1939 - четвърто място в Щутгарт, Германия;
= май 1939 - четвърто място в Рига, Латвия;


По времето на Ферещанов най-престижните турнири са световните и европейските шампионати. Обикновено в Европа се провеждат по няколко такива на година. Според наличната информация, Ферещанов участва в следните европейски и световни шампионати.

Участията на Петър Ферещанов в европейски и световни първенства по гръко-римска професионална борба

= Турнир: световен шампионат по гръко-римска професионална борба в средна категория
= Кога: август-септември 1930
= Място: Вроцлав, Полша
= Крайно класиране:
1. Ханс Кемпфер (Германия)
2. Фриц Клей (Германия)
3. Петър Ферещанов (България)

= Турнир: световен шампионат по гръко-римска професионална борба в тежка категория
= Кога: септември-октомври 1930
= Място: Будапеща, Унгария
= Крайно класиране:
1. Теодор Щекер (Полша)
2. Дмитрий Мартинов (България)
3. Александър Петерсон (Естония)
*Петър Ферещанов завършва извън челната тройка

= Турнир: европейски шампионат по гръко-римска професионална борба в средна категория
= Кога: август-септември 1931
= Място: Вроцлав, Полша
= Крайно класиране:
1. Фриц Клей (Германия)
2. Готфрийд Грюнайзен (Швейцария)
3. Петър Ферещанов (България)

= Турнир: световен шампионат по гръко-римска професионална борба в средна категория
= Кога: октомври-декември 1931
= Място: Мюнхен, Германия
= Крайно класиране:
1. Готфрийд Грюнайзен (Швейцария)
2. Фриц Клей (Германия)
3. Петър Ферещанов (България)

= Турнир: световен шампионат по гръко-римска професионална борба в тежка категория
= Кога: май-юни 1932
= Място: Виена, Австрия
= Крайно класиране:
1. Теодор Щекер (Полша)
2. Александър Петерсон (Естония)
3. Радко Петрович (Русия)

*Петър Ферещанов завършва извън челната тройка

= Турнир: световен шампионат по гръко-римска професионална борба в тежка категория
= Кога: ноември-декември 1933
= Място: Берлин, Германия
= Крайно класиране:
1. Александър Гаркавиенко (Русия)
2. Лео Пинецки (Полша)
3. Александър Петерсон (Естония)

*Петър Ферещанов завършва извън челната тройка

= Турнир: световен шампионат по гръко-римска професионална борба в тежка категория
= Кога: септември-октомври 1936
= Място: Букурещ, Румъния
= Крайно класиране:
1. Ото Хухтанен (Финландия)
2. Ману Куянпаа (Финландия)
3. Иван Заикин (Русия)

*Петър Ферещанов завършва извън челната тройка

= Турнир: световен шампионат по гръко-римска професионална борба в тежка категория
= Кога: ноември-декември 1936
= Място: Хамбург, Германия
= Крайно класиране:
1. Ханс Шварц младши (Германия)
2. Александър Гаркавиенко (Русия)
3. Херберт Аудерш (Германия)

*Петър Ферещанов завършва извън челната тройка

= Турнир: европейски шампионат по гръко-римска професионална борба в тежка категория
= Кога: февруари-март 1937
= Място: Хале, Германия
= Крайно класиране:
1. Александър Гаркавиенко (Русия)
2. Ханс Шварц младши (Германия)
3. Петър Ферещанов (България)

Както споменахме по-горе през 1933 г. в Будапеща Ферещанов печели турнир за Европейската купа, а през 1934 г. във Виена печели и шампионат на Средна Европа. Макар и да не са точно европейски шампионати, тези два турнира са близки като идея до европейските шампионати и затова в известна степен Ферещанов може да бъде считан за европейски шампион. Между другото, в горните класирания Дмитрий Мартинов и Радко Петрович са споменати като представители на, съответно, България и Русия, защото така са представяни през онези години, но всъщност те двамата са от Латвия и Естония, съответно. С кариерата на латвиеца Мартинов, който слави България из цяла Европа, се запознахме тук.

Никола Петров и Петър Ферещанов

Именно свищовецът Петър Ферещанов е борецът, който в най-голяма степен продължава делото на Никола Петров, така да се каже. Точно по времето, когато Петров приключва с гръко-римската професионална борба, точно тогава Ферещанов се захваща с нея, и от всичките българи, които се занимават професионално с този тип борба няма съмнение, че Ферещанов и Петров са двамата с най-много успехи. Всъщност, Ферещанов е единственият друг български професионален борец от гръко-римския стил, който е постигнал достатъчно, че да може да се коментира на едно ниво с легендарния у нас Никола Петров. Едно сравнение на наличната информация за борцовите им кариери показва интересни резултати (информация за успехите на Никола Петров можете да прочетете тук). Петров се бори около 30 години и посещава 17 страни, докато Ферещанов се бори в 18 страни и при това в период от около 20 години. Петров печели 16 турнира по гръко-римска професионална борба, а Ферещанов 15 турнира, но реално Ферещанов има повече спечелени турнири в чужбина, тъй като последните три турнира, спечелени от Петров, са в България. Петров има значителна преднина пред Ферещанов що се отнася до 2-ри, 3-ти и 4-ти места (Петров има 24 втори, 12 втори и 5 четвърти места, докато Ферещанов има 3 втори, 11 трети и 5 четвърти места). За сметка на това, обаче, Ферещанов води Петров по участия в европейски и световни шампионати (Ферещанов участва в 9, а Петров само в 6 такива турнира), но като цяло Петров се представя по-добре в тези престижни шампионати. Казано накратко, макар и името му у нас да не е толкова известно колкото това на Никола Петров, едно сравнение между двамата показва, че като успехи в гръко-римската професионална борба Ферещанов не е чак толкова далеч от легендарния Петров. Безспорно, Никола Петров е по-голямото и по-успешно име от двамата, но Петър Ферещанов определено заслужава повече внимание отколкото му е било отделяно у нас през последните няколко десетилетия.


П.П. Огромни благодарности на Роналд от www.prowrestlinghistoricalsociety.com за оказаната помощ при изготвянето на този материал. За повече информация относно многобройните турнири по гръко-римска професионална борба в Европа преди Втората световна война, а и още много други неща, посетете въпросния англоезичен уебсайт.

неделя, 28 януари 2018 г.

Българският циклон, който премина през американския кеч

Следващият български професионален борец, с който ще се запознаем е българинът, известен в американските кеч среди под псевдонима Джордж „Циклона” Томпсън. В Северна Америка Томпсън участва в официални и неофициални кеч срещи, печели няколко кеч титли, работи като мениджър в пътуващи карнавали, организира кеч шоута и тренира борци в американски университет. Нещо повече, той е и единственият български борец, който е побеждавал легендарния Дан Колов в официална среща. Кариерата на Томпсън ще разгледаме като поредица от любопитни факти.

Българският борец Джордж Томпсън

За съжаление истинското българско име на Джордж Томпсън не е известно. Подобно на много други българи, които емигрират в САЩ през онези години, в Америка той си сменя името на име, което звучи по-американско и дори и преглед на официални документи не успя да разкрие българското му име.

Кариерата му в американския кеч започва през лятото на 1917 г. в щата Мичиган или поне от там са първите статии за него, които могат да бъдат намерени. Възможно е да се е захванал с професионална борба малко преди това в щата Охайо, тъй като най-ранните статии за него споменават, че всъщност идва в Мичиган от Охайо.

Томпсън е борец предимно от средната категория. По време на кариерата му теглото му варира от 67 до 75 килограма.

До пролетта на 1921 г. Джордж Томпсън е известен с прякора „Българският лъв”, но след това става известен като „Циклона”. Твърди се, че получава този прякор заради бурния му стил на борба.

Според наличната информация първите му кеч изяви са в пътуващ карнавал през юли 1917 г., където той и световният шампион по кеч в средна категория Джони Майърс се борят срещу мераклии от публиката.

Световният шампион Джони Майърс

В онези години често за един професионален борец е по-изгодно да работи като борец в пътуващ карнавал или цирк отколкото да участва в официални срещи. Освен ако не си голямо кеч име, трудно е да си уреждаш официални срещи редовно, докато ако работиш в карнавал/цирк това ти гарантира борби почти всеки ден. От друга страна, обаче, за да работиш в подобна пътуваща атракция, където постоянно се бориш срещу зрители от публиката, се изисква да бъдеш наистина способен борец, тъй като иначе карнавалът ще губи пари от борбите ти. Например, едно от основните предизвикателства на Томпсън по време на карнавалните му борби е, че ако не успее да победи опонента му, то зрителят-аматьор ще получи по един долар за всяка една минута, в която е успял да остане на тепиха срещу професионалиста Томпсън. По време на кеч кариерата му е известно, че Томпсън работи в седем различни пътуващи карнавали и циркове и този тип борби са основен източник на препитание за него. Нещо повече, още от първите му години в кеча Томпсън работи и като мениджър на борбите и боксовите срещи, които са част от програмата във въпросните карнавали. Доста български борци от онези години се борят по циркове и карнавали, но от всички тях именно Джордж Томпсън има най-продължителна кариера в това поприще - той се занимава с тази дейност над 10 години, както като борец, така и като мениджър.

Джордж Томпсън - борец в пътуващи карнавали и циркове

Според наличната информация по време на кариерата му в американския кеч Томпсън се бори в следните щати: Мичиган, Ню Йорк, Индиана, Уисконсин, Илинойс, Айова, Южна Дакота, Мисури, Вашингтон, Юта, Айдахо, Аризона и Орегон. Вероятно е имало и други, но на този етап само тези 13 щата могат да бъдат потвърдени.

Между другото, тук е любопитно да се отбележи, че Томпсън винаги пътува със скрапбук, който съдържа статии относно неговите борби, и винаги гордо го показва на журналистите в новите места, които посещава, за да им докаже какво е постигнал досега.

Първото си по-значително внимание Джордж Томпсън получава през първите месеци на 1918 г. в град Бъфало, щата Ню Йорк, където за известно време популярната местна спортна фигура Франк Блейкли става менажер на българина. Томпсън отправя дръзки предизвикателства към местни борци и това му докарва интерес, какъвто досега не е имало към него.

Джордж Томпсън предизвиква борците в град Бъфало (януари 1918 г.)

Именно по това време (пролетта на 1918 г.) е и една от най-значимите му победи, поне от българска гледна точка. На 12-ти март 1918 г. в град Лакауана, щата Ню Йорк, се състои една от малкото българин срещу българин борби в историята на американския кеч. Младият български борец от средната категория Джордж Томпсън се изправя срещу младия български борец от полутежката категория Дан Колев (който скоро след това ще стане известен като Дан Колов). Мачът е с хендикап - Колов трябва да победи Томпсън два пъти в рамките на един час. Обаче, Томпсън изненадва по-неопитния Колов и записва победа над него. Дан Колов се бори с пет български борци и ги побеждава всичките, с изключение на Джордж Томпсън. Пътищата на двамата българи ще се пресекат отново няколко години по-късно, но повече за това ще си поговорим малко по-долу.

„Българският лъв” Джордж Томпсън с победа над Дан Колов (март 1918 г.)

Една от по-големите и важни борби в кариерата на Томпсън се състои на 22-ри април 1919 г. в град Дъбюк, щата Айова. На тази дата Томпсън се изправя срещу популярния поляк Джони Майърс в мач за световната титла по кеч в средна категория. Това е първият шанс на българина да стане световен шампион. Предисторията тук е, че мачът е насрочен по желание на Майърс, тъй като Томпсън бил одумвал шампиона и твърдял, че Майърс всъщност не е чак толкова добър борец. В седмиците преди борбата Томпсън се бори два пъти с една от главните айовски кеч звезди Хайни Енгел и записва две равенства срещу него, което веднага му създава добра репутация в щата. Тук е любопитно да се отбележи, че Енгел е кеч учителя на българския борец Хари Стоев, както и че Стоев се бори в кеч шоуто, оглавено от борбата между Томпсън и Майърс. И така стигаме до голямата борба на Томпсън за световната титла. Срещата е до спечелване на два от три манша. Майърс печели първия манш за 26 минути и после Томпсън отказва да продължи за втори манш поради контузия на рамото. Българинът не успява да стане световен шампион, но успехите му в американския кеч тепърва предстоят.

Големите борби на Джордж Томпсън в град Дъбюк (пролет 1919 г.)

Майърс не е единственият световен шампион, който стъпва на ринга срещу Джордж Томпсън. Други бивши и бъдещи световни шампиони от средната и полусредната категория, които се борят срещу българина са Пол Прен, Ралф Паркот, Крис Джордан, Робин Рийд, Хенри Джоунс и др. Томпсън дори успява да победи някои от тях. Като цяло през годините Джордж Томпсън успява да се затвърди като сериозен претендент в средната категория и макар и никога да не става световен шампион, не може да се отрече, че е бил уважавано име в неговата категория.

Джордж Томпсън в американската преса

Благодарение на приятелството му със световния шампион по кеч в средна категория Ралф Паркот, който е и главния треньор по аматьорска борба в Университета на Айова, за известно време Томпсън работи като помощник-треньор по борба във въпросния университет. Говори се, че е преподавал борба и в други два американски университета, но не успях да потвърдя това твърдение.

Подобно на победата му над Дан Колов три години преди това, през 1921 г. в Уебстър Сити, щата Айова, Томпсън записва победа и над друг популярен борец от по-тежка категория - Хауърд Кантонуайн. Мачът им е с хендикап и американеца Кантонуайн (тежка категория) трябва да победи българина Томпсън (средна категория) два пъти в рамките на един час, но всъщност значително по-лекият Томпсън побеждава по-тежкия му опонент само за 16 минути и половина.

Хауърд Кантонуайн

Няколко месеца по-късно, в същия град, Томпсън има и друга интересна победа - победа над българския борец, известен с псевдонима Майк Стайн. По-нататък ще разгледаме Стайн в отделен материал и ще видим защо през 1921 г. името му е коментирано на страниците на вестници из цяла Америка.

По принцип българската преса през онези години никога не пише за българските професионални борци в Америка, макар и те да се доста. Просто информация за тях не достига до България. Никой у нас не е чувал дори и за Дан Колов и за него се заговорва чак през 1933 г., когато той започва да се бори във Франция. Джордж Томпсън е едно от изключително малкото изключения в това отношение. През 1922 г. един български вестник публикува снимка и кратък пасаж относно Томпсън. Доколкото ми е известно това е първият случай (от само два), в който родната преса от онези години пише за български борец от Америка.

Джордж Томпсън в българската преса (1922 г.)

През 1923 г. Томпсън посещава Канада за първи път и именно там ще бъдат може би най-големите му успехи. В онези години, поради трудността да се проверяват подобни твърдения, често се случва определен борец да се саморекламира като световен шампион, когато отиде на ново място, въпреки че реално не е такъв. Това е рекламен трик, който има за цел да засили интереса към въпросния борец и борбите му. На няколко места, като например в Канада, Томпсън се саморекламира като световен шампион в средна категория. Нещо повече, той даже защитава „титлата” си срещу канадски борци през есента на 1923 г. През следващата година пък Томпсън побеждава борец, който се саморекламира като канадски шампион по кеч в полутежка категория. Обаче, реалните спечелени титли на Томпсън са други две титли.

На 21-ри януари 1925 в град Летбридж, Канада, Томпсън се изправя срещу гърка Ник Бозинис в мач за канадската титла по кеч в средна категория. След една упорита и доста оспорвана борба Томпсън успява да победи Бозинис, със светкавичен туш в третия манш само за 20 секунди, и така става шампиона на Канада в средна категория. Няколко месеца по-късно, на 2-ри април 1925 г. в град Спокейн, щата Вашингтон, Бозинис си връща титлата след като печелия първия манш на срещата и после Томпсън отказва да продължи за втори манш. След мача Томпсън твърди, че в дните преди борбата е бил в автомобилен инцидент и затова не е бил на 100%, но той така и не получава искания от него реванш за титлата.

Джордж Томпсън (вляво) става канадски шампион в средна категория (януари 1925 г.)

И докато сме на темата за борбите му в Летбридж, Канада, тук е хубаво да се отбележи и един друг любопитен момент. На 22-ри декември 1924 г. в Летбридж Джордж Томпсън решава да организира кеч шоу. В главната борба участва бившия световен шампион в тежка категория Джо Стекър, но по-интересно е кой се бори в срещата преди главната - Дан Колов. Подобно нещо може да се види няколко пъти, когато български борец стане кеч промоутър в Северна Америка - рано или късно в кеч шоутата му взимат участие други български борци. Вижда се как в една и друга степен българските борци си помагат, когато могат. Но да се върнем към Томпсън и Колов. След борбата им през 1918 г. пътищата им отново се пресичат през 1924 г., когато двамата работят в един и същи пътуващ карнавал (не едновременно, точно един след друг) и после двамата временно се установяват в Спокейн, но междувременно се борят и в Канада.

Реклама за организираното от Джордж Томпсън кеч шоу в Летбридж (декември 1924 г.)

Друга интересна среща, с MMA елементи, на „Циклона” Томпсън е борбата му с японския джуджуцу експерт професор Такахаши. Томпсън и Такахаши се изправят един срещу друг на 21-ви май 1925 г. в Спокейн. Срещата им има следните правила: първият манш е по регламента на кеча, вторият е по джуджуцу правила и това какъв ще бъде третия манш се определя от хвърляне на монета. Томпсън печели първия манш, Такахаши втория и третия (кеч) манш завършва без победител. Срещата им продължава общо два часа.

Професор Такахаши

На 22-ри декември 1926 г. в град Маями, щата Аризона, Томпсън добавя още една титла към колекцията си. Българинът побеждава Шорти Хендерсън и така става шампион по кеч в средна категория на щата Аризона. Не е извесно докога държи тази титла.

Аризонският шампион Шорти Хендерсън

През пролетта на 1927 г. контузия води до лоша инфекция на ръката на Томпсън. Той прекарва над два месеца в болница. Говори се дори за ампутация, но в крайна сметка всичко завършва положително и през лятото на същата година Томпсън отново тръгва на път с пътуващ карнавал. Междувременно, докато е в болницата, група борци в щата Юта организират благотворително кеч шоу в полза на Томпсън.

Може би последният му голям мач е на 30-ти октомври 1930 г. в град Юджийн, щата Орегон, където Томпсън се изправя срещу Джордж „Дивата котка” Пийт в мач за световната титла по кеч в лека средна категория. Шампионът запазва след 64 минути борба.

Световният шампион Джордж „Дивата котка” Пийт

Според наличната информация кеч кариерата на Джордж „Циклона” Томпсън приключва в средата на 30-те.