Интервю с легендарния български борец Дан Колов

В настоящия материал са събрани различни интервюта и изказвания на легендарния български професионален борец Дан Колов и са подредени в едно голямо интервю. Цитатите са взети от 11 различни български вестника от периода 1934-1938 г. Както са публикувани в старата българска преса, така са пуснати и тук. Само подредбата на въпросите и отговорите е моя, за да може интервюто да бъде по-свързано. На места съм добавил пояснителни коментари [и те са в средни скоби]. В българската преса еднo време са публикувани много интервюта с Колов, но няколко от тях умишлено реших да не ги включвам, тъй като в тях има неща, които звучат съмнително и се съмнявам дали са реални или просто измислица на журналиста. Възможно е в интервюто да съм оставил и измислeни изказвания, но уви не всичко може да се потвърди доколко е достоверно. Трябва да се отбележи и че долните отговори на Дан Колов най-вероятно не са предадени едно-към-едно както ги е казал Дан, а така както са ги запомнили журналистите, т.е. някои от изказванията са перифразирани изказвания на Дан Колов. Добавил съм няколко въпроса и от чуждата преса (френска и новозеландска). В долното интервю са обсъдени теми като ранните му години, борбите му в чужбина, завръщането и борбите му в България, навиците му извън ринга и други интересни теми.

Дан Колов

Въпрос: Г-н Колов, кога напуснахте България?

Дан Колов: Заминах заедно с моя брат в 1905 г. за Будапещa. Тогава бях 13-годишен. В Будапеща останах четири години. Занимавах се с градинарство. Там понякога се борех, но бях почнал борбата на село още като дете. В училището тогава всичките ги търкулвах и все мене ме туряха учителите на колене. В 1909 г. заминах за Америка пак като работник. Работих и по фабриките. На борбата се отдадох напълно през 1917 г. и оттогава досега не работя друго.

Преди да станете борец посещавахте ли борби?

Посещавах редовно борбите, които се устройваха в Будапеща. Гледах ги с трепет и мечтаех един ден да стана и аз борец. През 1909 г. присъствувах, за първи път, на една борба на Никола Петров с германеца Кох. [Грешно си спомня годината - Петров и световния шампион Якоб Кох се борят в Будапеща през октомври 1908 г.]

Никола Петров (вляво) и Якоб Кох

Защо решихте да станете професионален борец?

Чувствувах просто нужда да се боря. Не само това, гледах винаги да вдигна най-тежкия кош, да разтоваря и натоваря най-бързо колата.

Спомняте ли си първата ви борба?

Да, помня. Ех, какво беше едно време. Първата ми борба беше през 1915 г. в Майлс Сити, Монтана. Тогава бях аматьор и се борих с един глухоням професор по борба, който беше задължен в продължение на половин час да ме обърне. Давам ли се аз, обаче. Мъчи се, мъчи се този човек, нищо не можа да направи. Времето изтече без да ме обърне и аз спечелих първата си борба и първите двеста долара. Ставайки, аз протегнах ръка на моя противник, както му е реда. Какво мислите, че стана. Без много да му мисли и без аз да очаквам той ми изтърси такъв един юмрук в носа, че аз зашеметен паднах на пода. От там е и кривия ми нос [смее се]. Преди повече от 20 години на първата ми борба беше счупен. А вечерта с двама мои познати спахме на земята, в тръните край града. Аз им раправях, че съм ангажирал стаи в хотел „Поляна” по случай победата и горките наистина повярваха, че ще спим на меки плюшени легла. Ех, времената се измениха. Сега е друго вече, но все човек трябва да си спомня за лошото, което е прекарал в миналото си, за да знае, че и сега може да има хора, които страдат и които са както той е бил преди.

Някой лош спомен от вашия дебют като професионален борец в Америка?

Много организатори на състезания ми пречеха да се проявя още в началото, защото не ми даваха възможност да се боря често. [За първите пет години на Дан Колов в американския кеч можете да прочетете тук.]

В Америка къде най-много сте се борили?

Ню Йорк, Бостън, Монреал, Сейнт Луис и Калифорния.

Можете ли да ни обясните какво представлява борбата кеч-ас-кеч-кян? В какво се състои тя?

Преведено на български това значи „лови, където можеш”. Употребява се всичко. Вдигане във въздуха, ловене за врата, пристягане.

Вярно ли е, че даже, когато противника изпадне в безсъзнание партньорът му може да продължава да го бие с юмруци?

Да, хвърля го на земята и продължава да го бие, за да го омаломощи. Вижте мене - ушите ми са се обезформили от дърпане и мачкане. Болеше отначало. Сега вече не боли. Ето на, подули са се. Вътре има нещо като кокъл. Също и зъбите ми са избити и заменени с изкуствени. И носът ми привикна вече.

Вашият занаят, забелязваме ние, не е цвете за мирисане.

А, защо? Не мога да се оплача - добър е.

Не рискувате ли при борбата?

Много малко са умрели през време на самата борба. Досега не повече от 4-5 души. А имаме трима души починали след борбата, когато отиват да се обличат.

Кой спорт привлича повече публика в Америка, свободната борба [кеча] или бокса?

Безспорно боксът е най-популярният спорт в Америка. Той е необходимост за всеки американец. С него другите спортове там не могат да се мерят.

Какви хонорари получавахте в Америка?

Въобще борците получават по-малко хонорар от боксьорите понеже последните излизат на ринга по-рядко. Получавал съм различни хонорари, но много пъти съм взимал по 4-5 хиляди долара на борба [което е приблизително $60-80 хиляди в днешни пари]. Случвало се е да е боря по 3-4 пъти седмично. Но пари в Америка не се правят лесно. Никой да не си мисли, че може лесно да ги печели. Това е било и в миналото, не само сега. Когато българите са правили пари, то е било като са пестили от стомаха си. Българинът не се храни добре, не води добър живот. Българите там живеят много зле. По-добре да живеят в България. [По времето на Дан Колов професионалните боксьори са най-скъпоплатените спортисти, а след тях са професионалните кеч борци като Дан Колов.]

А какво ще ни кажете за българите в Америка и в чужбина въобще?

Всякъде съм бил радушно посрещан. Чувствува се силната спойка на кръвта. Но в София, моите очаквания надминаха всичко. Всички българина в чужбина, а с тях и аз, страдаме от истинска носталгия.

Често ли се борите? Има ли случаи, при които да сте се борили по десет пъти на месец, по тридесет пъти на три месеца?

Има. Ако в даден щат вие имате грандиозен успех, ако си създадете популярност, тогава започват да се сипят, като дъжд, покани да се борите с тоя или оня борец. И такива случаи имам много и като резултат от тях и честите борби са най-обикновено явление. Провалите ли се в борбата, тогава никой не ви обръща внимание. никой не ви търси. А провалянето не винаги е доказателство, че вие сте по-слабият. Уговорена е дадена борба. Уговорена е с няколко дни по-рано. И борецът, обаче, е човек, а не машина. Заболяе, почувстува се неразположен. Условията, за да бъде бит, са налице. Нямаш възможност да се откажеш от борбата, защото тогава ще сметнат, че си се изплашил и че бягаш от борбата, а това гордостта ти няма да допусне. Бориш се и те бият.

Колко пъти сте се борили досега?

До сега съм се борил 710 пъти и само един път ме победи Деглан, но аз го считам за грешка на журито. [На този въпрос в българската преса са публикувани няколко различни отговора от Дан Колов. Това е най-честият отговор и цитата е към април 1935 г. Естествено, Дан има и други загуби, но загубата му от Деглан е единствената, за която се знае у нас тогава, тъй като преди 1933 г. никой в България не е чувал за Дан Колов, и затова самият Дан споменава само нея. Повече информация за борбите на Дан Колов като цяло можете да намерите тук.]

Какви са били вашите противници?

Хора от всички народности по света.

Любители-борци или сериозни професионални борци?

Как любители! Първенците на тежката борба, хора със светска известност.

Кои други българи се подвизават в чужбина?

Да, има. Има едно малко момче в Америка, 60 кг. тежъж - Стефан Пенов. Струва ми се от Червен бряг. След това Пенчев в Австралия, Велков в Америка и др.

Как посрещат в чужбина името на българските борци?

Отлично. Ценят ни и ни уважават. Това име е извоювано от нашите достойни представители в разните страни.

Какво ще кажете за борбите ви в Нова Зеландия и Австралия?

Там аз победих Джордж Уокър, шампиона от тежка категория не само на Англия, но и за цялата Британска империя. За борбата с него всички билети бяха продадени на предварителна продажба. Нямате представа какво влияние оказа тая победа. Искаха навсякъде да ме видят, да присъствуват на някоя моя борба. От няколко места поискаха да уредят втора борба с Уокър. Предлагаха крезовски награди и за победителя, и за победения. Гордостта на англичаните бе засегната в лицето на шампиона им и те искаха да се реабилитират, било като бъда бит от друг борец, било като възстановят престижа на собствения си шампион. Аз бях готов. Привличаше ме, признавам го, и възнаграждението. Уокър, обаче, отказа да се бори втори път с мен. И сега да ида пак в Австралия и в някой от островите, веднага ще ме обсипят с покани за борба. [За повече информация относно престоя на Дан Колов в Нова Зеландия прочетете тази статия.]

Момент от борбата Дан Колов срещу Джордж Уокър

В Нова Зеландия има ли българи?

Няма. Видях само двама души от Македония, от Костурско, но са много зле. Правят плетове за ограждане на големи чифлици.

Сега искам да ви попитам за няколко от борбите ви във Франция. Първо през ноември 1933 г. вие победихте френския идол Анри Деглан, но после през февруари 1934 г. в реванша той ви победи. Какво ще кажете за тази борба?

Моят противник ме подхлъзна в момента, когато исках да го натисна върху раменете му и отиде под въжетата на ринга. При все това вярвам, че щях да победя. Това ще ми послужи за урок в бъдещето.

Помните ли борбата ви с турчина Юсeф Махaмут в Париж?

Да. Добър борец и упорит турчин. Не искаше да се признае за победен и аз продължавах да стискам врата му. Като го пуснах рухна на земята, като труп. Отнесоха го в кабината му. Отидох след свършване на борбите да го видя. Страшно беше просто да го гледаш. Врата му се беше издължил и подул. Впрочем, подул се беше цял. Не можаха да му обуят панталоните, ризата, дрехата. Разпраха ги, само да могат да му ги надянат и така да го пренесат с такси до болницата. Той е роден в България, в Ески-Джумайско [Търговище]. Учил е в българско училище. Чете, говори и пише български. Само от 3-4 години се е преселил в Цариград. [Юсеф Махaмут, още известен като Мехмет Юсуф в САЩ и Динарлъ Мехмет в Турция, е роден в България и е син на бореца Юсиф Хюсеин, който е голямо кеч име в Америка периода 1909-1925 г. През 30-те Динарлъ е една от най-популярните кеч звезди в Турция.]

Динарлъ Мехмет

Какво ще ни кажете за борбата ви с Анри Деглан през април 1936 г., където станахте европейски шампион?

Борбата беше много трудна и тежка. Аз се борих с разчет да издържа до края и да направя поне равен мач. Деглан е опасен противник. Плюс това, той се бори у дома си. Към 65-тата минута, обаче, почувствувах, че ще мога да го победя и атакувах решително. При едно положение, когато бяхме и двамата „партер”, аз на два пъти му приложих ключ на ръката. Но Деглан с прехвърляне през глава се изкубваше и оставахме пак в същото положение. Най-после при третия опит аз минах от лявата му страна и му попречих да се прехвърли. Натискайки все по-силно и по-силно Деглан се видя принуден да легне на плещите си.

Как посрещна парижката публика вашата победа?

Отначало тя остана изненадана от повалянето на Деглан, но след това избуханаха общи аплодисменти. Само в галерията някои се въздържаха, но те бяха малко. И за самата публика победата ми бе безспорна и срещната с всеобщо одобрение.

Момент от борбата Дан Колов срещу Анри Деглан в Париж за европейската титла

Как се отнесе Деглан след като загуби шампионата?

Останахме добри приятели с него. Борбата беше много легална. Той получи само едно порязване под брадата при едно вдигане от моя страна и удряне на брадата му от моята глава.

Чувствате ли се задължен да се борите пак с него?

Не. Нямам никакво задължение. Смятах 1936 г. да бъде последната година на борбите ми, но се убедих, че още мога да върша работа.

През октомври 1936 г. се борихте с шведа Джон Малмберг за европейската ви титла. Как протече тази борба?

Излъга ме в първия манш, но във втория и третия не можа да се отърве. Много беше буен, ама след втория манш поулегна доста. Друго какво да кажа - бори се грубо, но е много добро момчето.

А какво ще кажете за последната ви борба в Париж, когато американеца Джо Саволди ви победи?

Не може човек винаги да побеждава. Случва се един борец да бъде болен, да не е неразположен, а поемеш ли ангажимент да се бориш и умрял да си, трябва да се качиш на ринга. [Борбата със Саволди е предпоследната борба на Дан Колов въобще. Видео кадри от тази и други борби на Дан Колов можете да видите тук.]

Какво мислите за френските борци като цяло?

Анри Деглан безспорно е най-добрият сред тях. Той притежава изключителна техника. Шарл Ригуло е един противник с необятна сила. По-младите борци, от всичките категории, прогресират много. Те научават кеча с внушителна бързина благодарение на редовните им тренировки и опита на световните борци, които се борят в „Пале де спор” в Париж. Най-добрите от тежката категория са Феликс Мике и Рене Мишо, но ще има и други. [Мишо е ученик и протеже на Дан Колов. Дан също помага и на Мике, който години по-късно става европейски и световен шампион по кеч.]

Феликс Мике (вляво) и Рене Мишо

Кой е най-хубавият ви спомен от Париж?

След моята победа над Шарл Ригуло публиката ми направи една незабравима овация, абстрахирайки се от това, че съм чужденец. [Ригуло е златен олимпийски медалист по вдигане на тежести и първата му борба с Дан Колов троши рекорда за най-посещавана и доходоносна борба в историята на Франция. Ако искате да научите повече за големите успехи на Дан Колов във Франция хрърлете един поглед на тази статия.]

Момент от борбата Дан Колов срещу Шарл Ригуло в Париж

Когато се завърнахте в България, след 30 години странстване по света, какви бяха вашите впечатления от посрещането в София?

Повече от отлични. Аз не очаквах такова посрещане. Не очаквах, че на гарата ще има толкова посрещачи. Ако знаех това, щях да сляза на Подуене [смее се]. Не исках аз такива тържества. Аз се върнах като всеки българин, преизпълнен само от радост, че след 30 години стъпвам на родна земя.

Завръщането на Дан Колов в България след 30 години извън страната

А какво ви е впечатлението от София?

Аз в София не съм бил по-рано. Сега я виждам за първи път. Почувствувах се като у дома си. Случва ми се през последните нощи нещо странно - вървя по улиците и чувам чист български език. Изненадан се обръщам и гледам кой говори. Забравям, че съм в България и българският език ми звучи, така както в чужбина - изненадва ме и ме кара да се обръщам и да търся братя българи.

А как сте с българския? Спомняте ли си го добре?

Позабравил съм българския да чета. Мога да чета и разбирам всичко, но трябва да чета на глас и да сричам. Малко практика и ще си припомня всичко.

Какви други езици говорите?

Говоря добре само английски понеже съм живял най-много в Америка.

Всички се интересуват да знаят чий поданик сте?

Кажете им, че съм българин и български поданик. Когато в Брюксел повалих на земята Оливейра караха ме да стана белгийски поданик, в Америка - американски, в Австралия - австралийски поданик, но аз не исках. 30 години живея в чужбина, но все още съм български поданик и пътувам с български паспорт.

Кой университет сте завършили?

Университета на живота. Закърмен съм от сиромашка майка с чувството на голям патриотизъм, любов към работата и скромност в живота. Тая звезда ме води в целия мой живот. Аз не измених на вярата си в нея и тя ме доведе до тук.

Какво ще кажете за височайшето внимание към вас?

Както знаете, удостоен бях с орден за гражданска заслуга. Трогнат съм от това високо внимание и съм длъжен да благодаря за него. Чувствувам се приятно задължен да отправя голяма благодарност на Н. В. Царя за височайшето му благоволение към мен. [През 1935 г. Дан Колов е награден с орден „За гражданска заслуга” 5-та степен, а следващата година е награден и с 4-та степен.]

Ордените на Дан Колов

Как бяхте посрещнат в родното ви село Чадърлий? [Чадърлий е старото име на Сенник.]

Няма по-топло място от родния кът. Там бях обсипан от горещи симпатии не само от близките си, но и от околното население. Къщата ми се изпълни с подаръци, цели стада птици и добитък. Не зная как да се отблагодаря за тези сърдечни чувства на добродушния наш българин.

Спомняте ли си нещо за детинството на село?

Да, спомням си добре тези години, както и ония, между които съм се движил. Особено пък съучениците си. Те са пораснали вече, изменили са се и аз взех да остарявам. Много години минаха. Роден съм към Коледа през 1892 г.

Защо не стоите повече време в София, а си ходите на село в Чадърлий?

Тук просто не мога да излезна. Не мога да си направя разходката. Излезнем ли пред хотела веднага ще се струпа маса народ. Влезнем ли някъде, народът започва да се трупа около вратата. Не видяхте ли оная вечер в Първа шуменска бирария? През всичкото време, докато вечеряхме, маса любопитни, един след друг, се вмъкваха в бирарията, застанат и ме гледат.

Как се справяте тогава с публиката, след победите? Не ви ли безпокои?

О, в Америка това е лесно. Аз не се оставям никога да попадна в ръцете на множеството. След някоя шумна победа аз се измъквам през някой заден вход, хвърлям се в колата и отивам право в хотела. Там хотелите не са като тука. Настанявам се обикновено в някой грамаден хотел. Долу, при входовете, гъмжило от народ. Никой никого не познава, никой от никога не се интересува. Влизам, излизам, без да бъда смущаван от когото и да било. Тук това е невъзможно.

Ще има ли гратиси [безплатни билети] за борбите ви в България?

Тази система трябва да се изостави в България. Ако се върви по пътя на гратисите никой спорт няма да преуспее. Който иска да гледа трябва да плати. [Повече информация за борбите на Дан Колов в България можете да намерите тук и тук.]

Ако през време на вашето пребиваване в България откриете някой надежден борец, бихте ли го взели с вас в чужбина?

Ако видя, че някой българин има шанс да се прояви на чуждите рингове, ще го взема със себе си или най-малко лансирам. [И го прави. Българските борци Димитър Стойчев, Тодор Банков, Петър Константинов, Димитър Караянев, Евстати Георгиев и Крум Петров се борят във Франция благодарение на Дан Колов и Хари Стоев.]

Първата ви борба в България беше срещу американеца Чарли Сантен и вие го победихте. Какво ще кажете за тази борба?

Въпреки че победих в по-малко от 30 минути борбата бе много тежка, както за мен, така и за моя опонент. Сантен бе твърде упорит, но аз не губих вяра, че ще го поваля. Измъчи ме много, защото е ловък и жилав. Служи си с опасни хватки, от които не всеки борец може да се отърве. Мъчи ме около 20 минути, а аз съм свикнал по-бързо да събарям противника. Събирам сили, грабвам го и - долу на земята! Хватката, с която го повалих на земята ме повреди и мен [Дан сочи шеговито към гръдния му кош, където кожата му е силно зачервена]. Но нищо от това, скоро ще ми мине. Аз съм доволен от победата си.

Момент от борбата Дан Колов срещу Чарли Сантен в София

Та той насмалко щеше да умре! Какъв беше тоя удар?

Нищо му не стана. Той е падал и ставал много пъти, но моята попара не е ял. Ако иска да пада на меко да не е ставал борец, а още по-малко да излиза срещу Дан Колов.

Какво ще ни кажете за следващия ваш опонент негъра Реджиналд Сики?

Черен, бял, жълт или зелен дори, за мене няма разлика. Та нима не съм се борил и между жълти, и в Австралия и Нова Зеландия, та до най-модерните световни палати. Няма значение боята. Това е по-важното [смее се и сочи ръцете, главата и половинметровия си врат]. Вънка като бях мъчно съм падал, та тука? Е, ако е по-здрав от мене - няма какво - ще падна, но никак не ми се вярва [смее се]. Сики е един първостепенен борец, млад, енергичен и твърде школуван. Той, обаче, е твърде много темпераментен. Поиска още в първия момент да ме повали. Това, обаче, както видяхте не му се отдаде. Така лесно не се яде един българин.

Момент от втората борба Дан Колов срешу Реджи Сики в София

След Сики виe се борихте с българина Петър Ферещанов. Какво бихте ни казали за тази среща?

Момчето е добро и леко се отърва. Да се бориш е съвършенно друго от отбраната и пазенето. Той е здрав мъже и не ми позволи да го хвана. Грешка направи реферът, че не брои, когато Ферещанов се хвана за въжетата. В Париж при такова положение би бил дисквалифициран. Освен това и времето бе неблагоприяно - студено и не позволи да се изпотя, а когато мускулите не се загреят не може да има пъргавост. Победата е моя по точки.

Какво мислите за резултата от борбата?

Съжалявам, че моя противник успя да слезе от ринга така. Но моля ви недейте да мислите, че Ферещанов е слаб. Не, той е много добър, здрав, енергичен, млад и при това достойно се държа, както вие видяхте. Все пак трябва да призная, че направих и аз една тактическа грешка.

Къде направихте грешка?

Грешка направих, че не го повалих малко повече преди края на борбата. Ако бях направил това мисля, че щях да закова плешките му на ринга.

Това ли е единствената причина за получения резултат?

Да!

Моменти от борбата Дан Колов срещу Петър Ферещанов в София

Следващият ви опонент беше поляка Франк Бронович.

Бронович ми създаде много работа. Той приложи доста груби удари, на които аз бях длъжен да отговарям. На няколко пъти той ме изненада със своята бързина. Тогава аз реших да свърша с него и приложих тази хватка [ключ на ръка], която е много ефикасна и същевременно и опасна.

Момент от борбата Дан Колов срещу Франк Бронович в София

А след това беше латвиеца Марк Пасман.

Много силно и опасно момче, но само си изяде главата. Що му трябваше да бърза толкова. Отначало ми даде бая зор. Всички хватки прави в обратни положения и така не знае човек откъде да се предпазва. Всеки случай това му е най-голямата грешка, че много избързваше.

Моменти от борбата Дан Колов срещу Марк Пасман в София

И последно се борихте с португалеца Ал Перейра за европейската титла. Някакви спомени от тази среща?

Борбата бе много мъчна. Не мога да откажа голямата класа на Перейра, но аз трябваше да му докажа, както и на всички българи, които толкова много ми симпатизират, че победата на Перейра над мен в Париж бе една случайност. Доволен съм, че си възвърнах титлата и благодаря на всички ония, които така спонтанно ме акламираха.

Моменти от борбата Дан Колов срещу Ал Перейра в София

Какви са цялостните ви впечатления от борбите ви в България?

Много съм доволен от приема. Българската публика е много спортна.

Сигурно американските борци, който докарахте в България, си заминаха с доста български левове?

Какво думаш! Всичко оставиха тука. Дори им платих данъците, за да могат да си заминат. 18,000 хиляди лева броих! Не е малка пара.

Какво прави един борец преди негова борба?

Един борец не може да излезе и да се бори без предварително трениране. Необходим е поне един месец.

Как сте с храната? Спазвате ли някакъв режим?

Никога не съм спазвал някакъв режим. Определени часове за определена храна няма, ям когато огладнея. Ям всичко онова, което ми се яде, пия всичко, но и едното и другото в ограничени размери. Никога обаче не съм преяждал и препивал. Специално преди борбата, в самия ден на борбата, аз се нахранвам в два часа после обяд. Правя разходка. След това лягам и почивам. Необходими са поне осем часа след приемането на последната храна и самата борба. През време на борбата стомахът ми трябва да бъде празен, иначе при пълен стомах тежи и немислимо е да се борите.

Пиете ли алкохол?

Когато не се тренирам - по малко. През време на тренировката - никак.

Чай и кафе употрябвате ли?

Да, не ми пречат.

Колко време се готвите за една голяма борба?

4-5 седмици, ако не съм прекъсвал тренировката си. В противен случай - два-три месеца.

Какво влияние оказват разходките и съня? Правите ли разходки, спите ли спокойно и продължително?

И едното, и другото имат решително влияние, както при тренирането, така и в самата борба. Разходката е необходимост не само за всеки борец, но и за всеки спортист. Аз съм свикнал всяка сутрин да направя разходка. Що се отнася до съня, спя спокойно. Спя обикновено от осем до девет часа в денонощие. Нощен сън. След обяд, като се нахраня, не спя. Спя само в деня, в който имам борба, и то след като, нахранил се в два часа после обяд, лежа до вечерта.

На какво дължите своята физическа мощ?

На дългата и упорита тренировка, а най-вече на моята здрава майка. Аз ценя своята сила и не злоупотребявам с нея и ако имам още дни да живея - вярвам, че ще я запазя за дълго време.

Защо не сте се оженили досега?

Това не е за мене работа. Не ми трябва! 

Колко борци от вашия ранг, които могат да ви бъдат противници, можете да наброите всичко?

Около 20-25.

С всички от тях срещали ли сте се на ринга?

С повече от половината. Едно време бяхме само четирима, а подир нарастнаха повече.

От тези 25 борци кой е най-стар?

Странглър Люис, а най-младият е О'Махони, ирландец по народност. [Странглър Люис е легендарния Ед „Удушвача” Люис, а към момента на цитата Дано О'Махони е световният шампион по кеч в тежка категория.]

Ед „Удушвача” Люис и Дано О'Махони

На какъв ръст са обикновено те?

Има и много високи. Германецът Ханс Стайнки [Щайнке - Стайнки е американското произношение] е повече от 2 метра висок и тежи 140 килограма. Срещнахме се с него в Ню Йорк. Резултатът излезе равен. На друга една борба го държах 35 минути под мене и отгогава той не посмя да се бори с мен.

Ханс Щайнке

Кои от тези борци признавате като най-сериозни ваши противници?

Джим Лондос, Джим Браунинг, Ед Дон Джордж, Ханс Стайнки и др. Последният е много едър. Но публиката не го обича, защото се бори бавно. Публиката обича бързата борба, обича уюните.

Браво, значи не сте забравили тази турска дума?

Да, помня я.

А кой от световните борци ви е бил най-опасния противник?

Това беше Руди Дусек, с когото се борихме през 1924 г. в Америка. Победата над него спечелих след 3 часа борба. [Всъщност, борбата се състои през 1926 г. и Дан я губи.]

Руди Дусек

Има ли борец, който още не сте победили?

Да. Джим Лондос. Аз го извиках да си премерим силите, но този хитър грък системно ме отбягва. С него се познаваме отдавна. Приятел съм с него и започнахме заедно спортната си кариера. Ние сме на едни години с него, едновременно започнахме да учим борбата и само една среща помежду ни би разрешила кой е по-добрия. Десет, цели десет години горя от желание да се срещна с него, но Лондос много внимателно отбягва всяка възможност да се бори с мен. През 1934 г. в Париж аз депозирах в редакцията на в-к „Л'Ото” 10 хиляди французки франка като награда на онзи, който би ми уредил един мач с Джим Лондос [бърка годината - депозира парите през октомври 1933 г]. Лондос действително дойде в Париж, но отказа борбата, защото знае, че не може да се бори срещу мене. Аз го преследвам като призрак. Впрочем, Лондос отказа мача под предлог, че хонорара бил малък. Няма да мине дълго време и ще се откажа от борбата. Имам достатъчно средства, за да живея спокойно, докато съм жив. На славата на държа. Интересуват ме по-скоро парите... но за един Джим Лондос никога няма да охладнея. Напротив, винаги и всякъде с готовност бих го срещнал. Това е моята единствена мечта. Това ще бъде единствената борба, в която ще се боря за слава и ще се боря така, както никой не ме е виждал досега. [Лондос, като цяло, е една от най-големите звезди в историята на кеча. Колов и Лондос се борят един срещу друг много пъти в началото на кариерите им, но последната им борба е през 1925 г. През следващите години, когато вече и двамата са по-големи имена в кеча, Дан предизвиква Лондос от страниците на американската, френската, гръцката и българската преси, но така и не се стига до нова борба между тях двамата.]

Джим Лондос

Практикувате ли някой друг спорт освен борбата?

Не.

Коя е най-добрата хватка?

Най-добрата хватка е доброто физическо състояние и аз притежавам това.

Имате ли менажер?

Не. Хари Стоев и аз сами си свършваме работите.

Коя е вашата най-тежка и най-ценна победа?

Над англичанина Джордж Уокър в Нова Зеландия през лятото на 1934 г. Също и тая над най-силния човек на света Шарл Ригуло в Париж. [Този цитат е към април 1935 г. След това има и други тежки/ценни победи.]

Донесе ли ви кариерата голямо материално благо?

Несъмнено, но и твърде безценно за мен. Българинът и от малко се задоволява, ако и да съм имал много. Чувствувам радост, когато помагам на околните и страждущите.

Имате ли някакви имоти?

Да, в Канада имам един чифлик. Там отивам на лов. Аз съм страстен ловец. Обичам да бродя из горите и да правя лов.

От кои борби в чужбина сте получили най-много пари?

Около един милион лева получих за борбaта ми срещу французина Шарл Ригуло.

Каква е разликата между вашата борба и онази, която даваше Никола Петров?

В американската борба има много по-разнообразни хватки, изискващи голямо внимание и здраво обмисляне на положението. Нашата борба е по-груба, по-опасна, по-рискована от борбата на Никола Петров. Последният упражняваше така наречената гръко-римска борба. В нашата борба противниците имат право да се уловят, където искат, да изкълчат един другиму крака или ръката, да ги извиват. В тая борба борецът е наложен на много по-големи рискове и опасности. В гръко-римската борба имаш право да уловиш противника, където искаш от кръста нагоре. В нашата борба можеш да го уловиш дори и за ушите. Нямаш право да го удряш само в слабите и в гърлото, да го душиш.

Какво вярно има в разкритията, които писа парижкия в-к „Жур” относно борбите в „Пале де спор” в Париж? [През 30-те във френската преса се появяват разкрития, че кеч борбите в Париж са с предварително уговорен изход.]

Нищо вярно няма. Във всеки случай аз отново ще прегледам всичко писано и, ако има нещо писано, което ме дискредитира, ще заведа дело против клеветниците.

До каква възраст мислите един борец може да запази силите си?

Зависи от живота му, но обикновено до 50-годишна възраст. Има, разбира се, изключения. Така например, има един американец, който на 67-годишна възраст още се бори. 

Навярно ще прекарате старините си някъде по калифорнийските брегове?

Не! Тридесет години обикалях по всички краища на земята. Видях много страни и различни хора, но сега като видях отечеството си, почувствувах, че в родния край животът е по-приятен, там по-свободно се диша. В родното си село ще си построя своя къща близо до Балкана, ще си обзаведа свое стопанство, а при воденицата, която сега е край селото, ще построя турбира, която ще дава светлина за мен и моито съселяни. В този край, където за първи път видях небето, в този край ще се простя с него.
--------------------------------------------------
И така днес, на 125-тата годишнина от рождението му, приключваме дългата поредица за кариерата и живота Дан Колов. По-нататък ще има и други материали за него, но през следващите месеци ще насочим вниманието си към други български професионални борци.