През първата половина на 20-те младият софиянец Павел Иванов следва медицина, когато немотията го принуждава да си прекъсне образованието и да започне да работи. Иванов още от млади години се занимава със спорт и временно членува в спортен клуб „Левски”. И когато идва момента да реши с какво ще си изкарва прехраната изборът не е труден - той избира професионалната борба. По това време в България гръко-римската професионална борба, начело с имена като Никола Петров и Александър Добрич, се радва на най-голямата си популярност досега в нашата страна и това привлича редица млади мъже към тази професия.
 |
| Павел Иванов |
Павел Иванов започва кариерата си в гръко-римската професионална борба под напътствието на главния български борцов треньор по това време - ветеранът Александър Добрич. Впоследствие той получава уроци и от Петър Ферещанов (друг ученик на Добрич, който започва борцовата си кариера малко преди Иванов). С Добрич и Ферещанов младият Павел обикаля България като професионален борец и пак с тях за първи път той отива на турне и в чужбина (и по-точно в Румъния), където взима участие в турнир през пролетта на 1925 г. Със смъртта на Никола Петров и емиграцията на Александър Добрич в Близкия Изток, обаче, професионалната борба в България изпада в застой и Павел решава да си пробва късмета в чужбина.
 |
| Александър Добрич и Петър Ферещанов - учителите на Павел Иванов |
Павел Иванов емигрира в чужбина в края на 20-те. Първоначално за него не се чува нищо и изведнъж през пролетта на 1930 г. младият български борец се появява на централноевропейската борцова сцена. Първоначалните му изяви са в Чехия и Унгария. Конкретно в Будапеща Павел записва една от най-големите си победи като побеждава едно от най-популярните унгарски борцови имена Йожеф Цая за рекордно време (2 секунди!), въпреки че Цая е 20 килограма по-тежък от българина. Не дълго след това Павел започва да се бори и в Австрия и Германия, където впоследствие ще прекара по-голямата част от кариерата си. Още от самото начало в Германия Павел оставя отлично впечатление у спортната публика там. Бързо става известен като „джентълмен-борец” (заради елегантния му стил на борба) и се превръща в любимец на женската публика (заради стройното му тяло). В този начален период от кариерата му в чужбина често по време на борбите му първите редове в залата са пълни с негови почитателки, които бурно подкрепят българина.
 |
| Йозеф Цая и загубата му от Павел Иванов в Будапеща |
Не минава много време и някои от борбите му започват да бъдат отразявани и в българската преса, която по това време тепърва започва да проявява по-значителен интерес към професионалната борба. Уви, обаче, с увеличаването на славата на имена като Дан Колов, Петър Ферещанов и Хари Стоев, Павел Иванов бързо е забравен от нашата преса, но все пак няма как да не се спомене, че именно той и въпросните трима борци стоят в основата на първоначалния интерес към професионалната борба в България през средата на 30-те. Преди тях четиримата българската преса почти никога не отразява срещите на български професионални борци в чужбина и именно успехите на въпросните българи в Европа (разбира се, най-вече Колов и Ферещанов) са причината защо българската публика започва да проявява голям интерес към професионална борба в средата на 30-те.
 |
| Българската преса през 30-те относно Павел Иванов |
За съжаление, като изключим началото на кариерата му, Павел Иванов повече никога не се бори в България. През 1934 г. той за кратко си идва в София, но уви не се бори. Цялата му борцова кариера от 30-те натам протича в Централна Европа и най-вече в Германия. Павел се бори в Европа цели две десетилетия (от началото на 30-те до началото на 50-те) и през този период той има борби в Чехия, Унгария, Германия, Австрия, Швейцария, Полша и Русия. Информацията за кариерата му не е пълна, но поне според наличната информация Павел няма спечелени турнири, но често се представя достойно в многобройните турнири, в които взима участие и записва редица 2-ри, 3-ти и 4-ти места. Освен това, според наличната информация само през 30-те Павел Иванов се бори в четири световни и два европейски шампионата по гръко-римска професионална борба. Това само по себе си ясно показва, че не е случаен борец и е сериозен претендент в неговата категория. Що се отнася до популярност, макар и да е известно име, по това време има и по-популярни български борци от него в Централна Европа (Петър Ферещанов, Дмитрий Мартинов и Васил Колев). В голяма степен това се дължи на факта, че Иванов по принцип е борец от средната категория. В онези години борците от тежката категория се радват на най-голяма слава и на по-леките категории не се обръща чак толкова голямо внимание.
 |
| Рекламен плакат от Лайпциг за борби с участието на Павел Иванов (борецът на снимката) * в борбите участват още трима българи |
Като цяло, поне според наличната информация, Павел Иванов няма много значими постижения, с които да може да се похвали, обаче все пак не може да се отрече, че има добра кариера в гръко-римската професионална борба. Харесван е от публиката, изправя се срещу почти всички главни борцови имена от неговата категория, дори се бори срещу световни шампиони от тежката категория, но най-вече Павел Иванов трябва да бъде запомнен като една от малцината български спортни фигури, които прославят България в Централна Европа през 30-те и 40-те. Германия е една от Меките на професионалната борба в Европа през онези години и фактът, че български борец се ползва с някакъв авторитет там е факт, достоен за уважение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар