Иван Овчаров - българският претендент за световната титла по гръко-римска професионална борба

Следващият български борец от началото на 20-ти век, който ще разгледаме е Иван Овчаров от Провадийския край, известен още с псевдонима Кара Сулиман. Овчаров е един от малцината български професионални борци, които се борят в Европа в годините преди Първата световна война. Историята му, обаче, е малко по-различна от историите на другите двама български борци в Европа по това време (Никола Петров и Александър Добрич)...

Иван Овчаров

В края на 1907 г. професионалната борба във Великобритания се радва на голям зрителски интерес и на острова има няколко главни борцови имена. Едно от тях е поляка Станислав Збизко. В Англия Збизко и легендарният Георг Хакеншмидт са двамата основни претенденти за званието световен шампион по професионална борба. През 1905 г. в САЩ Хакеншмидт вече е станал първият всеобщо признат световен шампион по кеч в тежка категория, а в Англия Збизко е считан за световния шампион по гръко-римска професионална борба в тежка категория. Усилено се говори за борба между двамата, за да бъде определен безспорния световен шампион по професионална борба в тежка категория. И тогава на хоризонта се появява едно ново име, което временно насочва разговорите в друга насока.

Световният шампион Станислав Збизко

В края на 1907 г. в Англия пристига нов и напълно неизвестен турски борец на име Кара Сулиман и той веднага е изправен срещу Збизко. Надали е бил възможен по-голям дебют за един нов борец в Англия от това да се изправи срещу име от ранга на Збизко. Датата е 3-ти януари 1908 г. Мястото е Лондон. Пред препълнена зала Збизко и Сулиман се борят в продължение на 20 минути, но не успяват да се победят. Краткият времеви лимит и нерешителният изход от борбата разяряват публиката и се налага полицейска намеса, за да бъдат избегнати по-сериозни проблеми.

Първата борба между Збизко и Сулиман

Равният резултат от първата среща и бурната реакция на зрителите създават дори още по-голям интерес към една евентуална втора среща между борците и тази среща е насрочена за 24-ти януари. Този път срещата е за световната титла по гръко-римска професионална борба (английска версия) и е до спечелване на два от три манша. Има и страничен залог от 200 британски паунда (което, като се вземе предвид инфлацията, се равнява на над 20 хиляди паунда в днешни пари) и тази сума е предвидена за победителя в срещата. В дните преди голямата борба великобританската преса следи борците с голям интерес. Сулиман е представен като силен, но мълчалив борец, който обича да прекарва свободното си време в четене на книги. Пресата даже го кръщава с прякора „Сулиман мълчаливият”. Говори се и за едно интересно условие в договора за борбата, а именно - задължителна гореща баня за борците един час преди срещата, тъй като по принцип турските борци са известни с това, че мажат телата си с лой или растително масло, за да бъдат по-трудни за хващане.

Збизко срещу Сулиман и интереса към втората им борба

И така стигаме до големия реванш. Збизко е на 26, а Сулиман на 22 години. Збизко - 175 см, Сулиман - 183 см. Збизко - 114 кг, Сулиман - 119 кг. Збизко - 165 см гръдна обиколка, Сулиман - 134 см. Поне това са цифрите според тогавашната преса. Безспорно, тази борба е една от главните борцови срещи за годината в Англия. Репортажите описват Сулиман като бавен и очевидно неопитен борец, но борец с голяма физическа сила. Първият манш завърша с победа за Збизко след 34 минути и 40 секунди борба. Вторият манш също е спечелен от поляка, но този път само за 33 секунди. Шампионът Збизко си запазва титлата.

Момент от втората борба: Збизко се опитва да тушира Сулиман

В дните и седмиците след срещата, обаче, се случва нещо интересно. Появява се разкритие, че всъщност Кара Сулиман не е турчин, а българин на име Иван Овчаров. Подобни рекламни трикове не са новост в професионалната борба и конкретно псевдотурците в онези години са сравнително често срещано явление, тъй като турските борци са популярна атракция и съответно при липса на турски борец организаторите понякога рекламират борци от други народности като турци, за да привлекат по-голям зрителски интерес. Пресата също така съобщава, че квартирата и храната на въпросния българин всъщност били плащани от Збизко и че Овчаров реално работи за Збизко и менажера на Збизко. Това поражда силни съмнения, че срещите между Збизко и Овчаров всъщност са били нагласени. В онези години, макар и наистина да е имало предварително уговорени срещи с цел докарване на възможно най-голям приход от билети, едно подобно разкритие за нагласени срещи е можело да даде лошо отражение върху кариерата на един борец. Съответно, Овчаров моментално напуска борцовата сцена в Англия, въпреки че вече има рекламирани борби с негово участие.

По-късно същата година Овчаров подновява борбите си, но не в Европа, а в Южна Америка. В продължение на три месеца той се бори в Буенос Айрес, Аржентина, където се провежда голям турнир по гръко-римска професионална борба с участието на популярни борци като датчанина Джес Педерсен, белгиеца Констан ле Марин, руснака Иван Романов, французина Раул де Роуен и др. Овчаров отново се бори под името Сулиман и тук за първи път официално е рекламиран като българин. Няма информация за представянето на нашенеца в турнира, но е известно, че турнирът е спечелен световния шампион Джес Педерсен. След борбите в Аржентина Овчаров отново изчезва от борцовата арена.

Според наличната информация следващите борби на Овчаров в чужбина са чак през януари 1910 г. Първо има няколко срещи в Шотландия, а после взима участие в два кеч турнира в Лондон и Манчестър. Отново се бори под псевдонима Кара Сулиман, но този път е рекламиран като българин. Възможно е да е имало и други преди него, но поне според наличната информация именно Овчаров е първият българин, който участва в професионални кеч срещи в Европа и е един от първите българи в кеча като цяло. Във въпросния лондонски кеч турнир Овчаров печели първата си среща, но губи втората и така е елиминиран от турнира. Борецът, който го побеждава (швейцареца Андре Шерпильо) в крайна сметка става победител в турнира. След Англия следват борби в гръко-римски стил с участието на Овчаров в Германия и Италия, а може би и в други държави. След това, обаче, дирите му се губят и не могат да бъдат намерени повече резултати от негови борби в чужбина. Има твърдения, че продължава да се бори в чужбина и че се бори и в България чак до началото на 20-те, но на този етап това не може да бъде потвърдено и последните налични резултати от негови борби са от 1910 г. Макар и борцовата му кариера в чужбина да не е много дълга, Иван Овчаров определено е значима личност в българската история в професионалната борба, тъй като се бори на интернационално ниво в години, когато почти няма други българи, които да правят това.