Петър Ферещанов - наследникът на Никола Петров в гръко-римската борба

Безспорно, Никола Петров е най-успешният български професионален борец в гръко-римската професионална борба. Всички други български борци от този стил са прекалено далеч от неговите постижения и популярност в Европа, за да могат въобще да бъдат коментирани на едно ниво с него. Всички... без един. Единственият българин от гръко-римската професионална борба, който може да бъде поставен рамо до рамо с легендарния Петров е Петър Ферещанов. Пътищата на двамата се засичат закратко в България - кариерата на Ферещанов започва тогава, когато кариерата на Петров приключва. Една великолепна борцова кариера завършва, а друга тепърва предстои да се развива. Именно Ферещанов е борецът, който в най-голяма степен продължава "делото" на Петров и точно както прочутия горнооряховец Ферещанов също прославя България из цяла Европа и трупа редица успехи на борцовата арена.

Петър Ферещанов

Петър Ферещанов дебютира в гръко-римската професионална борба през първата половина на 20-те години на 20-ти век. Кариерата му започва и завършва в родната му България, но с борбите му в България ще се запознаем в друг материал. В настоящия материал ще хвърлим обобщителен поглед върху кариерата му в чужбина. Ферещанов се бори за първи път извън България в Букурещ, а след това амбицията му да бъде борец от световна класа го води първо в Австрия и Германия, а после и във Франция. Ферещанов не съумява да пробие на борцовата сцена в нито една от трите страни, но все пак в Австрия няколко месеца тренира в местен борцов клуб и така трупа още полезен опит. Във Франция пък, макар и да не успява да се реализира като борец, младият българин става сензация след като демонстрира своята сила и издръжливост пред парижката публика (видео кадри от въпросната случка могат да бъдат видяни тук). Скоро след това Ферещанов получава една неочаквана оферта - възможност да се бори в Южна Америка. И така през 1926 Ферещанов посещава Аржентина, Уругвай и Чили, където прекарва няколко месеца.

Петър Ферещанов и българско музикално трио в Аржентина (1926 г.)

След южноамериканското му турне борцовата кариера на Ферещанов в Европа набира инерция. Първият му пробив е в Полша, но не много дълго след това българинът започва да получава предложения за участия в борби из цяла Европа. През следващото десетилетие Ферещанов обикаля Стария континент и се бори в Чехия, Германия, Литва, Австрия, Естония, Испания, Латвия, Унгария, Португалия, Швейцария, Украйна, Баларус, Румъния, Русия, Турция и др. Само двама български професионални борци от гръко-римския стил са се борили в толкова много европейски държави - Никола Петров и Петър Ферещанов. Подобно на Петров, по време на европейската част от кариерата му Ферещанов се изправя срещу повечето от най-големите имена в гръко-римската професионална борба и дори побеждава някои от тях. На тепиха/ринга срещу Ферещанов стъпват световни шампиони като естонеца Ян Яго, германеца Ханс Шварц младши, поляка Теодор Щекер, белгиеца Констант ле Марин, германеца Фриц Клей, естонеца Хаджи Вейнура, швейцареца Готфрийд Грюнайзен, украинеца Александър Гаркавиенко и др.

Първи ред (от ляво надясно): Яго, Шварц младши, Щекер, ле Марин
Втори ред (от ляво надясно): Клей, Вейнура, Грюнайзен, Гаркавиенко

Където и да отиде Ферещанов оставя добро впечатление у публиката. Репортажите от старата европейска преса често хвалят неговата голяма физическа сила, но освен това споменават и че техниката му също е добра. Тази комбинация от сила и техника го превръща в известно борцово име, най-вече в Централна Европа, където през 30-те години на 20-ти век гръко-римската професионална борба все още е най-широкоразпространения стил на професионална борба. Конкретно Германия и Швейцария са двете страни, където българинът се радва на най-голяма слава. Макар и да не е толкова популярен колкото Никола Петров в годините преди Първата световна война, през 30-те Ферещанов несъмнено е популярна фигура в европейската професионална борба и е едно от най-известните български спортни имена в Европа по това време.

Реклами за борби с участието на Петър Ферещанов
(Испания, Полша, Естония, Германия)

В Европа Петър Ферещанов не само има добра репутация, но и трупа редица успехи. По време на близо 15-годишната му борцова кариера в Европа Ферещанов печели 15 първи места в турнири по гръко-римска професионална борба. Според наличната към момента информация дори и Никола Петров не е имал толкова много спечелени турнири в чужбина, но разбира се както информацията за участията на Ферещанов в турнирите, така и тази за Петров, са ограничени и надали някога ще може да бъде съставен пълен списък с тяхните успехи из Европа. Точно като Петров, Ферещанов също взима участие в няколко европейски и световни шампионати по гръко-римска професионална борба, но представянето му в тях не е чак толкова добро колкото това на Петров.

Петър Ферещанов (в средата) на турнир във Вроцлав, Полша (1931 г.)

Според наличната информация Петър Ферещанов печели турнири в Германия, Австрия, Швейцария, Унгария, Полша и Русия, а може би и в други страни. Два от най-големите му успехи са спечелените турнири в два от най-важните градове в историята на немската професионална борба - Берлин през 1932 г. и Хановер през 1938 г. Единственият друг български професионален борец, който е печелил турнир в Берлин е Никола Петров, а победата на Ферещанов в хановерския турнир идва след цели два месеца конкуренция между борците. Връхната точка на европейската кариера на Ферещанов, обаче, е друга. Най-голямият му успех е спечелването на турнира за определяне на шампион на Средна Европа, който се провежда през октомври и ноември 1934 г. във Виена.

Силата на Петър Ферещанов в действие

Борцовата кариера на Петър Ферещанов в чужбина приключва през 1940 г. с борби в Турция и Румъния. По това време кечът вече е изместил гръко-римската професионална борба като любим професионален стил на почти цяла Европа и съответно последните борби на Ферещанов извън България са именно кеч срещи. След това Ферещанов се бори само още няколко пъти, в гръко-римски стил, но тези негови мачове са на родна почва. С борбите му в България и популярността му у нас през онези години ще се запознаем в следващия материал.