вторник, 28 юни 2016 г.

Интервю с бореца Петър Ферещанов


Петър Ферещанов

В настоящия материал са събрани различни интервюта и изказвания на българския професионален борец Петър Ферещанов и са подредени в едно голямо интервю. Цитатите са взети от шест различни български вестника от периода 1932-1935. Както са публикувани в старата българска преса, така са пуснати и тук. Само подредбата на въпросите и отговорите е моя, за да може интервюто да бъде по-свързано. На места съм добавил пояснителни коментари [и те са в средни скоби]. Както вече се запознахме в предишните два материала (тук и тук), Ферещанов е един от най-успешните българи в историята на професионалната борба и е голямо име у нас през 30-те. В долното интервю са обсъдени теми като началото му в борбата, първият му голям пробив, интересни случки из живота и кариерата му, диетата му, тренировъчният му режим, любимите му хватки, мнението му за Дан Колов и т.н.

Някои от статиите, които са използвани за съставянето на настоящото интервю

Въпрос: Какво ще ни кажете за вашата кариера?

Петър Ферещанов: Моят път до световната слава и световния шампионат не бе лесен. Трябваше да се мине по пътя на мизерията и глада, когато се борих за едното ядене. Но моята цел бе много определена - да стана световен шампион, която титла получих.

Как започнахте кариерата си?

Още от малък чувствах превъзходството си по сила над всички мои другари, но все още не можех да си дам сметка, че наистина притежавам една необикновена природна сила и, ако имаше кой да ми подскаже това, може би много по-отдавна щях да бъда световен шампион. Един ден в моя роден град, Свищов, дойде цирк „България” заедно с известните наши борци Никола Петров и Александър Добрич [двете главни звезди на българската професионална борба по това време]. Аз се срещнах с тях и се убедих, че бих могъл след една продължителна тренировка да им съпернича. Така станах професионален борец. С Александър Добрич и Никола Петров посетих някои наши градове, но моята амбиция растеше.

Къде беше първото ви пътуване в чужбина?

Най-напред отидох в цирк „Сидоли” в Букурещ през 1924 г. заедно с Александър Добрич. Борих се с големи знаменитости и взех трета награда. [Тук е любитно да се отбележи, че 30 години преди това Никола Петров започва кариерата си в същия този цирк „Сидоли” в Румъния.]

А след това?

Следващата година отидох във Виена. От борбите, в които бях взел дотогава участие аз се убедих, че не е достатъчно човек да има само необикновена природна сила, но че трябва да познава и техниката на борбите. Ето защо във Виена постъпих в клуба на виенските борци „Херкулес”, където се тренирах около 3 месеца. После заминах за Германия, но понеже не знаех към кого да се обърна, не можах да взема участие в някои борби. Посъветван от приятели, в края на 1925 г., заминах за Париж. И тук в началото нямах успех. Поисках да взема участие в едни борби, но не бях допуснат. Случаят, обаче, ми помогна. Към мене се приближи един елегантен мъж - после узнах, че е бил редактор на спортния вестник „Л'Ото” [един от най-популярните френски спортни вестници по това време] - който ме запита какво искам. Не знаех добре френски език и затова с жестове му обясних, че искам да се боря. Тогава той ми даде визитната си карта и ме помоли да го посетя.

Срещата се състоя в редакцията на „Л'Ото”. Посетих редакцията на вестника заедно със сънародника ми Б. Ванков, който ми служеше за преводчик.
- Какво мислихте да правите вчера? - запита редактора.
- Исках да се боря. И лошото ми материално положение ме заставя да използувам необикновената си физическа сила.
- Какви демонстрации бихте могли да ни покажете?
- Мога да свивам железа, да се оставя да бъда прегазен от автомобил...

Думите ми бяха посрещнати не без изненада. Още на другия ден, 11-ти декември 1925 г., аз трябваше да направя тия демонстрации на един от парижките площади. Демонстрациите бяха филмирани от „Пате” [и впоследствие кадрите сa излъчени по кината във Франция и Англия, а може би и в други държави]. На площада бяха дошли повече от 200-300 автомобила. Присъствуваше многоброен народ. Започнаха демонстрациите най-напред с извиване на железа. Трогнат от това, което направих, един френски офицер извади и ми даде една банкнота от 100 франка. Пуснаха след това първия автомобил, за да мине върху мене. Колелото попадна, обаче, на главата ми, но въпреки това останах невредим. Пуснаха още два автомобила, които минаха върху мене.


Демонстрацията на Петър Ферещанов в Париж
(кликнете върху снимката, за да видите видео от демонстрацията)



Къде отидохте след демонстрациите в Париж?

След известно време се върнах пак в Германия, но понеже не познавах никакъв импресарио не можах да взема участие в организирани борби и да премеря силите си с европейските и световни знаменитости. След това във Вършава, чрез нашия пълномощен министър г-н Робев, аз можах да влезна във връзка с един френски импресарио. Поканен бях да отида в Париж, за да направя известни демонстрации. На 2-ри или 3-ти май 1926 г. аз бях вече в Париж и, в присъствието на повикалия ме импресарио Зегуен, станаха демонстрациите в залата на хотела. Победих двамата души, които ми бяха противопоставени. Тоя успех ми даде възможност да бъда ангажиран в урежданите борби в Европа и Америка. Заминах най-напред за Испания, а от там и за Португалия, Аржентина, Уругвай, Чили и пр. Борбите, в които взех участие, ми даваха възможност да се тренирам и издигам все повече.

Взехте ли в тях някой шампионат?

Да, в Буенос Айрес взех шампионата на „мител гевихт” (средна категория) [mittelgewicht, на немски - Ферещанов се бори доста в Германия и Австрия и затова често използва немските борцови термини].

След Южна Америка къде се борихте?

Завърнах се в Европа след турне в продължение на около 9 месеца. Бях вече добре материално и затова започнах да се тренирам още по-системно. През 1928 г. за първи път взех участие в борби за „швер гевихт” (тежка категория). Следващата година заминах пак за Америка и в Уругвай взех една премия. През 1930 г. в Мюнхен взех първата премия на борбите на „мител гевихт” (средна категория). Същата година в Прага надвих повече от 17 борци, европейски и световни шампиони в „мител гевихт”, между които и Ханс Кемпфер. През 1932 г. направих турне и в балтийските държави. Посетих Цюрих, Хамбург, Магдебург, Мадрид, Лисабон и др. Устроени бяха след това в Берлин големите борби за световен шампионат. Тук аз победих повече от 40 борци и взех световния шампионат [Вярно е, че Ферещанов печели въпросния турнир и това наистина е голям и престижен турнир, но не е световен шампионат. На базата на това грешно твърдение у нас през 30-те Ферещанов винаги е коментиран като световен шампион по гръко-римска професионална борба, въпреки че реално не е бил такъв.]. На тия борби присъстваха българския пълномощен министър и офицери от нашата армия. Между моите противници тогава бяха Волке (германец), Вейнура (монголец), Петерсон (исландец), Лескинович и Петрович (руснаци), Грюнайзен (швейцарец). Това високо отличие не ме упои и аз продължих работата си най-редовно. През 1933 г. взех първа премия в Кил, а през 1934 г. европейския шампионат във Виена [всъщност, шампионатът е на Средна Европа] и шампионата за Австрия в Грац.

Когато взехте световния шампионат кои носеха дотогава това отличие?

Световен шампион беше Хаджи Вейнура. С Грюнайзен тогава се борихме 1 час и 20 минути, а с Радко Петрович и Емил Грикис повече от 2 часа. 

От ляво надясно: Хаджи Вейнура, Готфрийд Грюнайзен, Радко Петрович, Емил Грикис

Чрез коя хватка спечелихте световната титла?

С преден пояс.

В европейския шампионат, който се състоя през ноември 1934 г., кой беше вашия най-опасен противник?

Руснакът Иван Главин, който се класира трети. Във финала се срещнах с Рудолф Бенолд, който е бил три пъти европейски и един път световен шампион. Победата я взех чрез хватката цежур ребу (обратен пояс).

Иван Главин (вляво) и Рудолф Бенолд (вдясно)

С финландеца Ото Хухтанен срещали ли сте се?

С него се борих в Кьонингсберг около 1 час, но не можахме да се надвием. Аз се борих с него преди да вземе световния шампионат. Това беше през 1931 г. По-после го надвих в Кьолн, където борбата ни продължи повече от 2 часа. Сега той отбягва да се бори - навърши вече 43-44 години. Хухтанен има голяма техника и е голям борец. Ако имаше по-голяма природна сила той би ме надвил много лесно, но само благодарение на моя врат, кръст и здрави крака това не му се отдаде.

Световният шампион Ото Хухтанен (към края на кариерата му)

Верни ли са твърденията, че абисинецът Реджиналд Сики ви е победил, когато сте се борили в Германия? 

По този въпрос не искам да говоря, защото от приказки няма файда. На моя гръб е направена една непочетена реклама. Ще заявя само, че ако някой успее да съгласи Сики да се срещне с мене предлагам следните условия. Ако Сики ме задържи повече от 15 минути на ринга за всяка минута плащам по 1000 лева, а ако успее да ме победи му давам всичките си награди и отличия, които притежавам. [Сики е един от големите опоненти на Дан Колов в България и в нашата преса се споменава, че е побеждавал Ферещанов. С горното изказване Ферещанов си защитава репутацията. Реално, обаче, репортажи от немската преса показват, че Ферещанов наистина има няколко загуби от Сики.]

Реджиналд Сики

В чужбина има ли и други българи, които са се прочули като майстори на гръко-римската борба?  

Освен г-н Павел Иванов, който е един отличен борец в средната категория, аз не познавам някой друг българин с репутация.

Павел Иванов

Защо предизвикахте Дан Колов? [Ферещанов и Колов са двете двете най-големи български борцови имена през 30-те и през март 1935 г. Ферещанов отправя предизвикателство към Колов да се борят в официална среща.]

Аз обичам борбата. Именно по тази подбуда го предизвиках, желаейки на всяка цена да премеря силите си с моя именит сънародник. Никакви чувства на завист или ненавист не са ме ръководили, а само желанието да се боря и уча при борбата.

Какво ви е мнението за Дан Колов и за борбата ви с него?

[В крайна сметка, след няколко месеца предизвикателства и преговори, Колов и Ферещанов се борят на 8-ми септември 1935 г. в София пред около 30 хиляди зрители. Именно това е най-големият мач в историята на българската професионална борба. Борбата им е по правилата на кеча - т.е. стила на Колов, а не на Ферещанов, който по принцип е борец от гръко-римския стил. Срещата е с времеви лимит от 90 минути и на края на 90-те минути няма победител. Тогава специалното тричленно жури се намесва и присъжда победата на Колов, по точки.]

Дан Колов е голям борец и надали друг път в дългогодишната си практика съм срещал толкова достоен противник. Но това още не ще каже, че аз съм лош. Той е много добър и силен борец, обаче, ако имах що годе практика от неговата борба резултатът би бил друг. Ние с Дан Колов сме борци от два различни стила. Аз признавам, че той е по-голям майстор в кеча и много ловък. Трябва да имате предвид, че за първи път в моята борческа кариера аз се борих на кеч. При това се сражавах направо с един от първите световни борци. Неподготвен за този вид борба, моята цел беше да го респектирам със силата си, да се брани и да му докажа, че при един силен противник на гръко-римска борба той не може лесно да изтръгне победа от него. И смятам, че доказах това. Макар и да не разбирам нищо от американска борба, аз показах на Дан Колов, че не може да ме свали. Признавам, че имаше инициатива и надмощие, но това се дължеше понеже се борихме по неговия стил борба. Не бих допуснал това предварително, ако знаех, че ще има победа по точки. Смятам, че с решението на журито съм онеправдан, тъй като справедливо би било мачът ни да бъде равен, както е фактическото положение. Силен е Дан Колов, но не по-лош съм и аз. Аз, невладеейки кеча, пазех особено своите крака - обстоятелство, което парализираше 50 на 100 от моята нападателна сила [в гръко-римската борба захватите от кръста надолу са забранени и затова Ферещанов няма много опит с подобен тип хватки]. Пазих си краката, защото наистина ме беше страх от някоя хватка, на която не съм свикнал да изтърпявам болките. В гръко-римска борба аз щях да действувам съвсем другояче и развоят и изходът на мача щеше да вземе друг обрат. В моя стил борба бих се справил лесно с него. Едно съм доволен - говореше се, че ще бъда свален за секунди и минути. Страшните прийоми на кеча, обаче, не ме поставиха нито за момент в опасно положение. Повтарям, обаче, че Дан Колов е действително на висотата, която му се дава. Той е един здрав българин, достоен за вниманието и славата, с което го обсипват. Уважавам го като противник, но не се признавам за победен. Готов съм на нова среща с Дан Колов, обаче с точно обозначаване на условията за борбата.

Петър Ферещанов срещу Дан Колов

На какво се дължеше неинтересната борба между двама ви?

[Срещата между Ферещанов и Колов като цяло е много монотонна и пасивна.]

На това, че аз не позволих на Дан Колов да предприеме свободни хватки и да ме хване там, където се чувствах слаб. И на това, че Дан Колов, който е майстор в кеча, не предприе свободните хватки на тази борба. Трябва да се признае, че и двамата преценихме добре силите си и умело се пазихме от изненади.

В крайна сметка кой бе победител между двама ви?

Победител и победен няма. Борбата завърши наравно. Не може да става дума за някаква победа по точки, защото това в свободната борба [кеч, американска борба] не се практикува и никъде в условията между двама ни не е казано, че когато няма заваляне победата ще се цени по точки [По принцип това е вярно - преди мача не се споменава изрично, че срещата може да бъде решена от журито по точки. Обаче, кечът в България по това време ползва правилника на кеча от Франция, а според френския правилник един от начините за спечелване на кеч среща е по точки.]. Аз съм готов при закрит ринг да се боря с Дан Колов на гръко-римска борба, защото там се смятам на мястото си.

Какво е вашето мнение за Хари Стоев?

Той може да е добър борец, но не е противник за мене. Готов съм да докажа винаги това. Декларирам, че ще свърша със Стоев по-скоро отколкото той предполага. [Тук е хубаво да се отбележи, че по принцип Ферещанов е борец от тежката категория, а Стоев от полутежката.]

Хари Стоев

Какво е мнението ви за американската борба?

От дълги години практикувам гръко-римската борба и кечът никога не ме е интересувал.

Мислите ли, че кечът ще може да конкурира сериозно гръко-римската борба?

За конкуренция и дума нe може да става, особено в Европа. Мачове на американска борба стават само в Париж и Съединените американски щати [към момента на цитата това са двете места, където кечът е най-популярен, но не са единствените места, където се практикува]. Навсякъде другаде гръко-римската борба, която съществува още от времето на Клеопатра, се ползува с най-големите симпатии на спортната публика. [Прогнозата на Ферещанов се оказва напълно грешна. По принцип до 30-те години на 20-ти век именно гръко-римската борба е най-популярният тип професионална борба в Европа, но след Втората световна война интересът към този тип борби спада драстично и в началото на 50-те кечът става най-популярният и единствен стил професионална борба в Европа.]

По време на вашите борби били ли сте някой път в някакви големи опасности?

Разбира се. В Кьонингсберг [Калининград в наши дни], например, аз трябваше да се състезавам със Зигфрид за златния пояс на Източна Прусия. В деня, в който се състояха борбите, като се върнахме на обяд в квартирата си, хазайката ми съобщи, че ми е изпратено шише вино от един спортен журналист. Попита ме дали искам да пия, но аз отказах. След обяд борбите се състояха. Победих противника си след една тежка борба, която продължи 1 час и 56 минути. Зигфрид бе световен шампион, по-висок и по-тежък от мене. Борбата с него не бе шега. Върнах се у дома и поисках да пия. Изпих първата чаша от изпратеното ми вино, но не се мина и една минута и започнах да чувствувам  силни стомашни болки. Легнах, но съм изпаднал в много тежко положение, веднага е била повикана санитарна кола и аз съм бил отнесен в болницата. Констатираха, че виното е било отровно, но благодарение на бързите мерки лекарите можаха да ме спасят.

Имали ли сте някой нещастен случай във вашите борби?

Беше в Лвов, Полша [Украйна в наши дни]. Там се борих с един много здрав италиански циганин. Започна борбата си със страшни, нечовешки викове. Буйната му дълга и черна коса му придаваше изглед на някакъв разярен звяр. Преди да започна да се боря с него импресариото ми каза, че ако не го надвия щял да ме изпъди. Започна борбата. Но се случи така, че аз го ударих на земята. Последва след малко и втори удар. Тогава противникът ми се отпусна, прилоша му. Натиснах го на земята и веднага си отидох. Противникът ми е бил вдигнат и отведен у дома му с автомобил, но тук той починал. После се установи, че се е спукала една от аортите и смъртта е била неминуема. По тоя случай се образува процес. Повече от 40 борци, обаче, под клетва заявиха, че аз не съм виновен за смъртта на моя противник и затова бях освободен от отговорност.

Кога стана този инцидент?

През пролетта на 1928 или 1929 година.

Къде сте срещали най-упорита съпротива?

В Швейцария, Украйна и Германия.

Коя беше най-тежката ви победа?

Победата ми над колоса Грюнайзен, който повече от 2 часа ми оказваше съпротива и едва в края се наложих.

Кои са вашите любими хватки?

Суплес и двоен хамерлок (един ключ, с който се обвързват и двете ръце). Но общо взето всички хватки са добри, когато бореца може да ги приложи.

Съжелявате ли за избора си на кариера?

Аз съм влюбен в борбата както младежите в годениците си и до днес не съм се нито разкаял, нито оплакал от моя професионален избор. В тая професия, както е известно, основата е физическата, природната сила. А когато силата е налице, бореца може да се добие лесно, стига да има старание, тренинг и разумен живот. Природната си сила имам по наследство. Баща ми бе много силен човек, по професия беше полицай, но ако на времето се е отдал на спорта би станал голям борец.

До каква възраст един борец може да прогресира?

Това зависи от много неща, но при редовен живот и сериозен тренинг един борец би западнал едва над 45-годишна възраст.

Извън ринга, какви интереси имате?

Обичам киното и театъра, а особено опера.

Имате ли специална система за тренировка? 

Да! Моята система за тренировка е отлична. Тя е подходяща не само за тежките борци, но и за леките. Поради това моята система е възприемчива много лесно. Лично аз при тренировката си всяка сутрин избягвам едно разстояние от минимум 8 километра, след което, облян в пот, продължавам моите специални упражнения, душ, баня и масаж. След това се отдавам на почивка, за да започна на следния ден наново по същия начин. В моята тренировка особено внимание обръщам на засилването на физическата си мощ, която според мен е единствената гаранция за успеха на един борец. Всеки ден по два часа вдигам 10 килограма с помощта на една макара и развивам тялото си посредством едно мое изобретение, като с това го приучвам към отблъскване на противник, тежък до 160 килограма. Също развивам мускулите на врата. Не отказвам значението на техниката, но твърдя, че природната сила се справя в повечето случаи и с най-опасните прийоми. Тя, от друга страна, е абсолютно необходима за тяхното ефективно приложение и без нея те се явяват безрезултатни. В моята дългогодишна практика неведнъж съм имал случаи да срещна борци, които технически далече са ме превъзхождали, но които винаги са капитулирали пред моята безспорно по-голяма сила.

Храната от значение ли е за вас?

Да, от голямо значение е. Аз съм си създал специална кухня. Храня се три пъти на ден, в достатъчно количество. Сутрин изпивам обезателно един литър вода, закусвам например яйца и хляб, на обяд взимам като месна храна само 200-300 грама черен дроб, а вечер чисто дървено масло [зехтин]. Алкохола, никотина и кафето са отрова за спортсмена. Ето защо аз съм абсолютен въздържател [да, парадоксално, малко по-горе има история как е пил вино...].

Каква е репутацията на България в чужбина?

Името на България е високо ценено сред спортните кръгове на Запад. Там за българите говорят с уважение. Знаят ни като войнствен и здрав народ, който крие в себе си голяма мощ. Нашите достойни представители, които са ни създали това име са Никола Петров, Александър Добрич и Дан Колов, които с нищо не са посрамили честта на своята страна. Техните победи са бивали най-голямата пропаганда за нашия народ.

Никола Петров, Александър Добрич, Дан Колов

Искате ли да кажете нещо на българската младеж?

На българската младеж пожелавам да развива своето тяло и да расте здрава и силна. Нека не се занимава с ежби и раздори, а да живее, да учи и да работи, за да се покаже достойна за жертвата на тия, които загинаха по бойните полета, за да им гарантират свободен живот.

Няма коментари:

Публикуване на коментар