Борецът Петър Ферещанов - една забравена българска суперзвезда

Кой е Петър Ферещанов? Както вече се запознахме в предишния материал, Ферещанов е най-успешният българин в гръко-римската професионална борба след легендарния Никола Петров и една от малкото български спортни фигури, които славят името на България в чужбина в годините преди Втората световна война. Нещо повече, той е и една от най-популярните борцови звезди в България през 30-те години на 20-ти век, а това са години, когато професионалната борба се радва на голяма популярност у нас. В този ред на мисли, никак не е случайно, че през 1936 г. Н. В. Цар Борис III награждава Ферещанов с орден „За гражданска заслуга” V-та степен. Петър Ферещанов е име, което би трябвало да се коментира на едно ниво с имена като Никола Петров, Дан Колов и Хари Стоев, но уви в наши дни името му е много по-малко известно у нас отколкото имената на въпросните трима борци. С причината за това ще се запознаем по-долу, а сега нека да започнем от самото начало.

Борцовата кариера на Петър Ферещанов започва през първата половина на 20-те. Един ден през родния му град, Свищов, минава цирка на братята Добрич. Младият Ферещанов решава да си пробва късмета в среща срещу професионален борец от трупата на цирка и представянето му в нея хваща окото на ветерана Александър Добрич. Популярният Добрич взима Ферещанов под крилото си и започва да го обучава в тънкостите на гръко-римската професионална борба. Така започва кариерата на Ферещанов като професионален борец. В началото Ферещанов обикаля България с трупата на Добрич, а впоследствие напуска България и започва да се бори само в чужбина.

Петър Ферещанов (вляво) на млади години и неговия учител Александър Добрич

С течение на годините Петър Ферещанов трупа слава и редица големи победи по европейските арени. Успехите му не остават незабелязани и у нас. През 1932 г. в родната преса започват да се появяват материали за борцовата му кариера в чужбина и през следващите няколко години чуждестранните борби на Ферещанов стават често отразявана и коментирана тема в българската преса. Всичко това съвпада с пристигането и успехите на Дан Колов във Франция, както и с първите опити за развиване на аматьорската борба у нас като спорт. Благодарение на редовните материали в редица български вестници относно успехите на Колов и Ферещанов в Европа интересът на нашата публика към професионалната борба става все по-голям и по-голям. Имената Петър Ферещанов, Дан Колов, а впоследствие и Хари Стоев, добиват голяма популярност у нас. Цяла България чака с интерес да види тези български титани на родна почва и това се случва през 1935 г.

Българската преса през 30-те относно успехите на Ферещанов в чужбина

Първи у нас се завръща Ферещанов през февруари 1935 г. - почти десетилетие откакто последно е бил в България. Интересът към него е голям. Единствено Дан Колов е по-популярна борцова фигура в България по това време. Първите изяви на родна почва на Ферещанов са две демонстрации, една в родния му Свищов и една в София, където Ферещанов демонстрира голямата си физическа сила и издръжливост (извива 20-милиметрова желязна пръчка, чупят камък върху главата му и къса верига на парчета), показва тренировъчните си методи и прожектира кадри от негови мачове. През април в България се завръща и Дан Колов. Още от момента, в който Колов стъпва на софийската гара, започват въпросите за един евентуален сблъсък между двамата най-популярни български професионални борци. „Колов или Ферещанов? Кой е най-силният българин?”, се чудят както родната преса, така и българската публика.

Посрещането на Петър Ферещанов в София преди мача му с Дан Колов

През следващите няколко месеца не спира да се говори за този евентуален колосален сблъсък. Колов първоначално е против идеята за този мач, но в крайна сметка си променя мнението и официално започва преговори с Ферещанов за среща между тях двамата. Преговорите продължават няколко месеца. Междувременно, Ферещанов заминава в чужбина, а Колов организира първите си борби на българска почва (и тези борби привличат огромен зрителски интерес), но през цялото това време не спира да се говори за предстоящия сблъсък между двамата българи. В крайна сметка след разногласия за дата, пари, регламент, съдия и т.н., срещата е уговорена. Датата е 8-ми септември 1935 г. Мястото е игрище „Юнак” (което е на мястото на днешния стадион „Васил Левски”). Най-накрая Петър Ферещанов се изправя срещу Дан Колов в сблъсък, който е безспорно най-голямият мач в историята на професионалната борба в България. Нещо повече, срещата между Колов и Ферещанов привлича близо 30 хиляди зрители и така се превръща в най-доходоносното и най-посещавано спортно събитие в историята на България до този момент. Двамата се борят по правилата на кеча, което по принцип е в полза на Колов, тъй като Ферещанов има много малко опит в този професионален борцов стил. Мачът като цяло е равностоен. И двамата борци са доста предпазливи и не поемат рискове. След 90 минути борба Колов и Ферещанов не успяват да се победят. На пръв поглед изглежда, че срещата няма да има победител, но тогава специалното тричленно жури се произнася и провъзгласява Дан Колов за победител по точки. Ферещанов, естествено, протестира, но решението на журито е финално.

Петър Ферещанов срещу Дан Колов (8-ми септември 1935 г.)

След загубата от Колов (или равенството, ако питате Ферещанов) Петър Ферещанов остава в България за още няколко борби. Посещава Свищов, Русе, Горна Оряховица и Велико Търново. Опонентите му са балтиеца Ян Урбан и поляка Мариан Валушевски. Конкретно около срещите с Валушевски се вдига значително количество шум поради историята около тях. Историята е, че преди години Ферещанов е победил вече покойния полски световен шампион Теодор Щекер и сега протежето на Щекер, Валушевски, иска да отмъсти за тази загуба. И Урбан, и Валушевски губят срещите си срещу Ферещанов.

Петър Ферещанов срещу Мариан Валушевски

През следващите няколко години Ферещанов се бори само в чужбина, където кариерата му продължава да бъде във възход. През това време няколко пъти се спекулира, че може отново да се бори на родна почва, но уви тези борби не се осъществяват. Ферещанов отново се бори у нас чак през 1940 г., когато Войната силно е ограничила възможностите му за борби в чужбина и когато Ферещанов е в края на кариерата си. През лятото на 1940 г. той прави кратко турне из провинцията и се бори в Бургас, Пловдив, Горна Оряховица, а може би и в други градове. Опонентът му е руснака Романов и Ферещанов печели всяка една от срещите.

Петър Ферещанов в Бургас (вляво) и в Пловдив през 1940 г.

Следващата година е първата му борба в София от големия двубой с Колов насам и, според наличната информация, последната му среща въобще в неговата близо 20-годишна борцова кариера. Месецът е юни, мястото е игрище „Юнак”, а опонентът му е румънеца Йон Драгичеану (който през 1935 г. се бори на българска почва и срещу Дан Колов). Малко преди срещата Ферещанов основава професионален борцов клуб под името „Дружество на българските професионални борци Сан-Стефанска България”, който има за цел да развива професионалната и аматьорката борба у нас. Борбата между Ферещанов и Драгичеану, заедно с другите борби от това борцово шоу, са първите борби под егидата на новия клуб. След около 50 минути борба Ферещанов побеждава румънеца и така печели последния си мач.

Петър Ферещанов срещу Йон Драгичеану

Именно това е краят на борцовата кариера на Петър Ферещанов. Ферещанов не се оттегля изцяло от борцовата сцена, но самият той вече не се бори в официални срещи. Клуб „Сан-Стефанска България” продължава да съществува, но активността му е доста по-слаба отколкото първоначално е била предвидена да бъде. През следващите 3 години Ферещанов няколко пъти влиза в ролята на член на съдийското жури за борби, включително за националното първенство по народна борба през 1942 г., което е първото национално първенство по какъвто и да е било тип борба, организирано от Българската национална спортна федерация.

И накрая стигаме до ключовия въпрос. Защо името Петър Ферещанов е така забравено у нас? Защо Ферещанов, който по едно време е бил доста популярно име в България, днес не е толкова добре запомнен колкото например Никола Петров и Дан Колов или поне колкото Хари Стоев? Отговорът на този въпрос може да бъде даден с четири цифри: 1944. През есента на 1944 г. Ферещанов е един от убитите от новия политически режим и в четирите десетилетия след това в голяма степен името Петър Ферещанов е заличено от спортната ни история. Обичаният и редовно възхваляван български борец преди 1944 г. вече почти никога не се коментира след 1944 г., а в малкото случаи, когато е споменат винаги коментарите са негативни и изцяло се пренебрегват успехите му в професионалната борба. Защо е това отношение към неговата личност? Някои ще ви кажат, че е бил „страшилището на Никола Гешев” и е трошал кости по заповед на „суперполицая”. Други ще ви кажат, че тези твърдения са комунистическа пропаганда и Ферещанов всъщност просто е бил учител по бойни изкуства в школата на софийската полиция. Кой е верният отговор? Аз лично нямам намерение да взимам отношение по този въпрос. Статии, свързани с темата могат да бъдат намерени в други сайтове. Точната причина защо Ферещанов е бил така мразен от новия политически режим не е от голямо значение за настоящия материал. Важен е крайният резултат, а именно - по време на годините след 1944 г. Петър Ферещанов е забравен и вместо заслужено да бъде издигнат на пиедестал от новата власт (както става с Петров и Колов в годините след 1944 г.) името на Ферещанов потъва в анонимност. Ако се абстрахираме от всички странични фактори и разглеждаме единствено борцовите им кариери и приносът им към историята на професионалната борба в България няма и капка съмнение, че Петър Ферещанов е една от най-популярните и най-важни фигури в историята на професионалната борба в България и заслужава винаги да бъде коментиран именно в такъв контекст.