Видео: кадри от кеч срещи на Джордж Пенчев

Георги Пенчев, познат по света като Джордж Пенчев, е един от най-успешните български професионални борци. Кариерата му в кеча продължава от края на 20-те до началото на 60-те и през този период той се бори на пет континента и държи няколко кеч  титли (включително титлата на Австралия и титлата на Британската империя). С борбите му в Австралия се запознахме тук, а с борбите му по света тук. Видяхме и колекция от редки негови снимки - тук. През онези години навсякъде, където отиде, Пенчев е считан за отличен кеч борец. В настоящия материал ще видим видео кадри от кеч срещи на Джордж Пенчев. Едно време тези видеа са били излъчвани в кината в съответните държави.

Първото видео, което ще видим, идва от Англия и е от две основни части. Тема на видеото е голямата борба между Джордж Пенчев и гърка Джим Лондос, която се провежда в Лондон на 26-ти октомври 1937 г. Първо във видеото виждаме как Лондос пристига в Англия. По това време Джим Лондос е една от най-популярните кеч звезди в света и е считан за световен шампион по кеч в тежка категория. Освен това е любопитно да се отбележи и че Лондос е един от най-големите опоненти на легендарния български борец Дан Колов. Борбата на Лондос с Пенчев в Лондон е първата му борба в Англия и привлича най-голямата кеч публика за годината в Англия. След пристигането на Лондос в Англия във видеото виждаме Джордж Пенчев. Пенчев е представен като шампиона на Австралия. Виждаме как Пенчев позира за камерата и след това как вдига журналист. Следват малко кадри от друга кеч среща и накрая виждаме кадри от голямата кеч борба между Лондос и Пенчев. Пенчев е борецът в бяло.

Джордж Пенчев срещу Джим Лондос (26-ти октомви 1937 г. в Лондон):

Кликнете върху снимката, за да видите видеото
(линк към DailyMotion)

В следващото видео виждаме Джордж Пенчев във Франция. Пенчев се бори за първи път в Париж през 1937 г., когато Дан Колов е на върха на кеча там, но борбите на Пенчев тогава са в по-малки зали и срещу по-неизвестни опоненти. През 1950 г. Пенчев вече е значително по-популярен борец със световна репутация и затова борбите му през 1950 г. в Париж са срещу възможно най-популярните опоненти и във възможно най-голямата зала. Срещите му се състоят в 18-хилядната „Пале де спор“ - същата тази зала, в която са най-големите френски борби на Дан Колов през 30-те. През 30-те, 40-те и 50-те въпросната зала е Меката на кеча не само във Франция, но и Европа като цяло. Повечето от най-важните европейски кеч сблъсъци се провеждат именно там.

Опонент на Джордж Пенчев в долното видео е Ивар Мартинсон. Мартинсон е френски поданик, но датчанин по произход. Българинът Дан Колов е европейския шампион по кеч в тежка категория (френска версия), но в началото на 1938 г. Колов се оттегля от ринга поради здравословни проблеми и реално никога не губи европейската титла (най-престижната кеч титла във Франция по това време). През 1943 г. Мартинсон става новия европейски шампион по кеч в тежка категория. През годините той губи и печели титлата няколко пъти. Към момента на борбата му с Пенчев Мартинсон е бивш четирикратен европейски шампион, докато Пенчев е бивш шампион на Австралия и Британската империя. Мартинсон е едно от двете най-популярни кеч имена във Франция по това време и само четири месеца по-късно ще спечели и световната титла. Пенчев срещу Мартинсон е голям сблъсък за онези години. Във видеото от срещата им можем да видим и любимото кеч движение на Пенчев - dropkick. Пенчев го прилага няколко пъти към края на видеото. Срещата между Пенчев и Мартинсон завършва без победител (двоен нокаут).

*Следното видео е без звук.

Джордж Пенчев срещу Ивар Мартинсон (9-ти октомври 1950 г. в Париж):

Кликнете върху снимката, за да видите видеото
(линк към DailyMotion)

Следващото видео също е от Франция. В него виждаме Джордж Пенчев срещу французина Феликс Мике. Към момента на срещата Мике е настоящия европейски шампион по кеч в тежка категория. Година преди това Мике побеждава гореспоменатия Мартинсон за европейската титла. Три месеца след борбата с Пенчев Мике побеждава и популярния американец Франк Секстън в Швейцария и така става световен шампион по кеч в тежка категория (френска версия). Казано накратко, Мартинсон и Мике са двете най-големи кеч звезди във Франция по това време и фактът, че Пенчев е изправен точно срещу тях двамата говори много за статута му в кеч средите.

Тук трябва да се отбележи и нещо друго, което е любопитно от българска гледна точка. Както вече се запознахме в тази статия, през 30-те българинът Дан Колов е шеф на кеч организацията в Северна Калифорния. Съответно, Колов решава кой къде ще се бори в Северна Калифорния и думата му там носи голяма тежест, дори и след като Колов напуска Калифорния и се преустановява в Европа. В средата на 30-те Мике е най-голямата млада надежда на френската кеч федерация, а Пенчев е една от най-обещаващите нови кеч звезди в Австралия. И двамата имат голям потенциал, но имат нужда от повече опит и борби в чужбина. Кой урежда и двамата с първите им турнета в САЩ? Дан Колов. С две думи, борбата между Пенчев и Мике в Париж през 1950 г. е борба между двама кеч борци, на които в началото на кариерите им лично Дан Колов им помага като им осигурява възможност да се борят в Америка.

*Следното видео е без звук.

Джордж Пенчев срещу Феликс Мике (23-ти октомври 1950 г. в Париж):

Кликнете върху снимката, за да видите видеото
(линк към DailyMotion)

Така приключва нашата поредица за Джордж Пенчев. Името му не е известно у нас, но той определено оставя трайна следа в историята на кеча в редица държави по света. Пенчев е един от най-успешните българи в историята на кеча, безспорно. Даже може да се каже, че в някои отношения точно той е най-успешният българин в тази професия.

Редки снимки: българският кеч шампион Джордж Пенчев

Българинът Георги Пенчев, познат в кеч средите по целия свят като Джордж Пенчев, е безспорно един от най-успешните български професионални борци от миналия век. В някои отношения даже може да се каже, че именно той е най-успешният българин в това поприще. По време на 34-годишната му кариера на ринга Пенчев не само, че става шампион на Австралия по кеч в тежка категория, но също обикаля пет континента и навсякъде е любимец на зрителите. В настоящия материал ще видим колекция от негови снимки.

* Ако искате да видите някоя от долните снимки в по-голям размер кликнете върху нея.

Джордж Пенчев (1936 г.)

Професионалния борец Джордж Пенчев.

Кариерата на Джордж Пенчев на ринга започва през 1929 г. в Югозападна Австралия. Заради добрите му умения на ринга и стройна визия българинът бързо трупа популярност. Само половин година по-късно той вече се бори срещу тогавашния шампион на Австралия по кеч в тежка категория и само година и половина след дебюта му в кеча Пенчев за първи път се бори извън Австралия. Успехите му в Австралия привличат вниманието на кеч организаторите в Нова Зеландия и Пенчев отива на турне там през 1931 г. Долната снимка е заснета по време на именно това първо негово турне в Нова Зеландия. Както се вижда от снимката, младият Пенчев е в отлична форма.

Джордж Пенчев в началото на кариерата му (1931 г.)

На следната снимка, която достига до нас благодарение на архива „Хисторикъл имиджес“, виждаме Джордж Пенчев облечен в елегантен костюм. Освен с всичко друго през онези години Пенчев е известен и като борец, който знае как да се облича представително, така че да изглежда добре.

Джордж Пенчев (1937 г.)

След няколко неуспешни опита да спечели титлата през декември 1939 г. в Сидни българинът Джордж Пенчев най-после успява да победи дългогодишния шампион руснака Том Лурих и така Пенчев става шампион на Австралия по кеч в тежка категория. На следната снимка Пенчев е сниман с въпросната титла.

Шампионът на Австралия Джордж Пенчев (1939 г.)

Въпреки че от декември 1939 г. натам Пенчев вече може да се счита за официалния шампион на Австралия все още има други борци, които твърдят, че не Пенчев, а те са шампиона на Австралия. Един такъв борец е новозеландеца Фред Аткинс. През 1940 г. Пенчев и Аткинс се борят в среща, в която са заложени шампионските пояси и на двамата. Джордж Пенчев печели борбата и това обяснява защо на долната снимка го виждаме не с един, а с два шампионски пояса.

Австралийският шампион Джордж Пенчев (1941 г.)

Кеч кариерата на Пенчев продължава до 1963 г. Цели 34 години той се бори по целия свят, но в крайна сметка кариерата му приключва там, където е започнала - в Австралия. На следната снимка виждаме Джордж Пенчев в по-късния етап от кариерата му.

Джордж Пенчев (1952 г.)

На тренировка с Джордж Пенчев

Джордж Пенчев е борец известен с отличната си кондиция. Тренировъчните борби, упражненията с фитнес съоражения и плуването са редовна част от подготовката му за предстоящите борби. На долния колаж виждаме няколко снимки от тренировка на Пенчев преди голяма негова борба с Джим Лондос.

Тренировка на Джордж Пенчев (1937 г.)

На следващата снимка Джордж Пенчев демонстрира силата си като с лекота вдига друг борец и го слага на рамото си.

Джордж Пенчев демонстрира силата си (1939 г.)

На следващата снимка пък го виждаме как прилага хватка на негов опонент. Пенчев е борец със силна репутация и владее голям брой кеч хватки.

Джордж Пенчев хватка (1948 г.)

Джордж Пенчев на ринга

Следват няколко снимки от кеч борби на Джордж Пенчев. На първата снимка виждаме как американецът Станли Буреш прилага т. нар. lying split хватка върху краката на Пенчев.

Джордж Пенчев срещу Станли Буреш (Уелингтън, Нова Зеландия, 1931 г.)

На следващата снимка виждаме как индиецът Харбан Сингх се опитва да се измъкне от т. нар. short-arm scissors хватка, приложена му от Джордж Пенчев. Тази хватка е коронната хватка на Пенчев по това време време. При нея Пенчев заключва ръката на опонента му с два крака. Идеята е, че така Пенчев може да тушира рамената на съперника му или да го накара да се предаде от болка. Тази хватка му печели доста кеч срещи.

Джордж Пенчев срещу Харбан Сингх (Пърт, Австралия, 1934 г.)

Следват две снимки от голямата борба между Джордж Пенчев и легендарния грък Джим Лондос, която се провежда в град Балтимор, щата Мериленд през октомври 1937 г. Тази тяхна борба е за определяне на нов световен шампион по кеч в тежка категория (мерилендска версия) и подобрява рекорда за най-доходоносно кеч събитие в историята на щата. Макар и да губи срещата, заради тази борба името на Пенчев се чува в цяла Америка. През годините Пенчев има няколко турнета в САЩ (първото е през 1936 г. и е организирано от сънародника му Дан Колов, а последното е през 1959 г.) и не се знае как щеше да се развие кариерата на Пенчев там, ако не беше въпросната борба с Лондос. Една от най-важните му срещи, безспорно. На долната снимка Лондос се опитва да тушира рамената на Пенчев пред очите на над 11-хилядната публика, която посещава събитието.

Джордж Пенчев срещу Джим Лондос (Балтимор, щата Мериленд, 1937 г.)

На другата снимка от борбата им Лондос извива крака на Пенчев, а съдията се уверява, че рамената на Пенчев не докосват тепиха.

Джордж Пенчев срещу Джим Лондос (Балтимор, щата Мериленд, 1937 г.)

Следва снимка от Стадион Лейхард в Сидни, където се провеждат повечето от най-големите борби на Джордж Пенчев в Австралия. На снимката виждаме как Пенчев удря опонента му с dropkick. От 1935 г. натам Пенчев става известен като майстор на dropkick-a и през годините печели много срещи по целия свят с това кеч движение.

Джордж Пенчев срещу Лео Дженсен (Сидни, Австралия, 1948 г.)

На долната снимка от Сан Франциско Джордж Пенчев хвърля опонента му с все сила.

Джордж Пенчев срещу Том Райс (Сан Франциско, щата Калифорния, 1950 г.)

На последната снимка от кеч среща на Пенчев, която ще разгледаме, виждаме как съдията вдига ръката на победителя Джордж Пенчев. Опонентът на Пенчев тук е маскирания борец Мистериозният човек (The Mystery Man, на английски). Канадецът Джак Тери е борецът под маската.

Джордж Пенчев срещи Мистериозният човек (Сан Франциско, щата Калифорния, 1950 г.)

Джордж Пенчев извън ринга

Следват няколко снимки на Джордж Пенчев извън ринга. Първо го виждаме как души австралийския комик и актьор Джо Лоуман. Разбира се, изцяло с комедийна цел за пред камерите.

Джордж Пенчев и комика Джо Лоуман (1933 г.)

На следващата снимка виждаме как Джордж Пенчев подписва договора за предстоящата му борба с Том Лурих (настоящия шампион) за титлата на Австралия по кеч в тежка категория. Лурих запазва титлата си в срещи с Пенчев пет пъти, но при шестата им борба за титлата българинът най-после го побеждава и така става шампиона на Австралия. Именно Том Лурих (вляво на снимката) е най-честият опонент на Пенчев. Враждата им на ринга продължава цели 16 години (1930-1946 г.), през което време двамата имат над 60 официални борби един срещу друг, из цяла Австралия.

Джордж Пенчев подписва договора за борба с Том Лурих (Сидни, Австралия, 1935 г.)

На следващата снимка виждаме леко по-забавната страна на Пенчев. Другият човек на снимката е кеч промоутъра Джон Контос, който реално е шефа на Пенчев по това време в Америка и човекът, който го е докарал там. Разбира се, това не спира нашенецът да го вдигне във въздуха за пред камерите.

Джордж Пенчев и промоутъра Джон Контос (Балтимор, щата Мериленд, 1937 г.)

Следната снимка е доста интересна и достига до нас благодарение на в-к „Балтимор сън“. На снимката кметът на град Балтимор Хауърд Джаксън дава символичния ключ на града на Джордж Пенчев. На никой друг български професионален борец не е била оказвана подобна чест, още повече пък извън страната, където живее. Нито Дан Колов, нито Никола Петров, или който и да е било друг. Това просто показва колко голямо събитие е гореспомената борба за световната титла между Пенчев и Джим Лондос в Балтимор през октомври 1937 г. Допълнително доказателство за важността на срещата е и факта, че дори и губернаторът на щата Мериленд гледа борбата на живо.

Джордж Пенчев и кмета на Балтимор Хауърд Джаксън (Балтиморе, щата Мериленд, 1937 г.)

На долната снимка от пристанището в Саутхамптън, Англия, Джордж Пенчев е сниман с играчите на билярд Мелбърн Инман и Хоръс Линдръм. Пенчев е, както винаги, стилно облечен. Снимката достига до нас благодарение на архива „Алами“.

Джордж Пенчев и двама играчи на билярд (Саутхамптън, Англия, 1937 г.)

В типичен негов стил Пенчев решава да забавлява журналистите и да им даде интересна снимка. Виждаме как на следната снимка Пенчев вдига гореспоменатите двама играчи на билярд едновременно. Снимката достига до нас благодарение на архива „Имагно“.

Джордж Пенчев демонстрира силата си (Саутхамптън, Англия, 1937 г.)

На следващата снимка виждаме Джордж Пенчев с най-голямата му почитателка 74-годишната Мери Бърк. С години наред тя посещава местните кеч борби в Сидни и има двама най-големи любимци. Един от тях е Пенчев. Въпросната жена прегръща Пенчев и го целува по бузата преди и след всяка неговa борба в Сидни. Понякога дори гледа и децата му, когато Джордж и съпругата му имат други ангажименти.

Джордж Пенчев и неговата най-голяма почитателка (Сидни, Австралия, 1948 г.)

Джордж Пенчев и семейството му

Следната снимка е от сватбата на Джордж Пенчев с австралийката Елизабет. Двамата се женят през ноемрви 1937 г. в Лондон, Англия. През следващите две години те пътуват заедно навсякъде, където Джордж отиде да се бори. По време на двугодишното им сватбено пътешествие двамата обикалят редица градове в Англия, Шотландия, САЩ и Южна Африка. Накрая сем. Пенчеви се установява отново в Сидни, където живеят дълги години.

Джордж Пенчев и съпругата му Елизабет (Лондон, Англия, 1937 г.)

Джордж и Елизабет Пенчев има двама сина и една дъщеря. На следната снимка виждаме Джордж с двамата му сина Брус (вляво на снимката, на 3 години) и Майкъл (на 5 години). Джордж изпуска голяма част от дестството на децата му, тъй като често се бори в чужбина, но винаги им изпраща подаръци от страните, където се бори, и децата му им се радват много.

Джордж Пенчев със синовете му Брус и Майкъл (Сидни, Австралия, 1949 г.)

Могат да се споделят и други интересни снимки на Джордж Пенчев, но ще приключим дотук. В следващия и последен материал за него ще видим видео кадри от негови кеч срещи.

Джордж Пенчев - световната кеч звезда от България

Българинът Георги Пенчев, познат по света като Джордж Пенчев (също понякога Джордж Пенчов), е безспорно един от най-успешните български професионални борци в историята на кеча. Централата му, така да се каже, е в Австралия, където той живее през по-голямата част от живота му и където става шампион на Австралия по кеч в тежка категория. С успехите му там се запознахме в предишната статия от поредицата за Пенчев, а в настоящата статия ще разгледаме борбите му извън Австралия. Кариерата на Пенчев на ринга продължава от края на 20-те до началото на 60-те и през този период той е един от най-големите български кеч пътешественици. Борбите му го завеждат пет континента - повече, от който и да е било друг български професионален борец от миналия век. Държи кеч титли на три континента - отново, повече от всички други българи. Бори се в Австралия, Нова Зеландия, САЩ, Канада, Англия, Шотландия, Северна Ирландия, Франция, Германия, Южна Африка, Индия, Пакистан, Кения, Сингапур, Шри Ланка и вероятно и други страни. Почти навсякъде, където отиде, Пенчев се бори в главни срещи и е любимец на местната кеч публика. Казано накратко, може да се направи силен аргумент, че в някои отношения именно Пенчев е най-успешният български кеч борец от миналия век на световно ниво - по-успешен от Дан Колов, Хари Стоев, Николай Зигулинов, Тодор Банков, Петър Константинов, Асен Георгиев и други българи, които си вадят препитанието с кеч срещи в чужбина.

Джордж Пенчев (през 1936 г. в Нова Зеландия)

Нова Зеландия

Кеч кариерата на Джордж Пенчев започва в Австралия в края на 1929 г. и по-малко от две години след кеч дебюта му той отива на първото си международно турне. Първата страна, която посещава, е Нова Зеландия. Първото му турне там е през лятото на 1931 г. Тогава Пенчев се бори за първи път с борци от Америка като Станли Пинто и Станли Буреш, което е важен опит за него. По това време в Нова Зеландия Пенчев става известен като „Българската гръмотевица“ и макар че няма много опит като кеч борец, новозеландските кеч организатори го слагат в главните борби.

Летящият шотландец МакДугъл срещу Българската гръмотевица Пенчев (Хауера, Нова Зеландия, септември 1931 г.)

Пенчев има още няколко турнета в Нова Зеландия през годините 1936, 1946, 1951 и може би и други години. Бори се с известни кеч борци като бившия световен шампион Ед Дон Джордж (едно от протежетата на Дан Колов), италианеца Джо Саволди (последният борец с победа над Колов), шампиона на Британската империя Ърл МакКрийди, новозеландския шампион Лофти Бломфийлд, популярния чернокож борец Джак Клейборн и др. Интересен факт, от българска гледна точка, е начинът, по който Пенчев е представен в Нова Зеландия през 1936 г. Две години преди това легендарният български борец Дан Колов се бори в Нова Зеландия и е доста популярен там. Когато Пенчев идва в Нова Зеландия през 1936 г. местните организатори решават да го представят като братовчед и ученик на Дан Колов, за да бъде по-интересен персонаж за кеч феновете. Разбира се, двамата нямат никаква роднинска връзка.

Съединените американски щати

Второто интернационално турне на Пенчев е в САЩ. Това се случва през 1936 г. Интересното тук е, че Пенчев отива в САЩ благодарение на Дан Колов. Колов се бори в Австралия през 1934 г. Тогава той се запознава с Пенчев, вижда голям потенциал в него и му предлага да го уреди с борби в Америка. Минават почти две години, но в крайна сметка Пенчев отива в САЩ и по-точно отива в щата Калифорния, където само допреди една година Дан Колов е бил шефът на местните кеч борци и където Колов все още има доста връзки. В Калифорния Пенчев става известен като „Българският Адонис“ - Пенчев е един от по-стройните борцови атлети по това време и се слави с чаровна си усмивка. За няколко от борбите му го представят под псевдонима Иван Пенчев. На това първо калифорнийско турне Пенчев губи от популярни кеч звезди като Джо Саволди и Ханс Щайнке, прави равенства с бъдещи звезди като Ал Перейра и Чарли Сантен (двама борци, които се борят и в България, срещу Дан Колов) и записва победа над ветерана Джо Малчевич, макар и чрез дисквалификация, и като цяло турнето е успех. След като Калифорния Пенчев се бори за кратко и в щата Вермонт.

Пенчев се завръща в САЩ следващата година за най-голямата му борба в Америка и една от най-важните срещи в кариерата му като цяло. Става дума за борбата му с легендарния Джим Лондос, която се провежда на 4-ти октомври 1937 г. в град Балтимор, щата Мериленд. По това време ситуацията със световната титла по кеч в САЩ е леко сложна. След поредица от събития и машинации през 1936 г. в САЩ вече има няколко борци, които са считани за световен шампион. Щатът Мериленд, обаче, отказва да признае, който и да е било от тях като официалния шампион и затова се насрочва среща между един от претендентите, гърка Джим Лондос, и австралийския шампион Джордж Пенчев. Победителят от борбата им ще бъде обявен за световен шампион по кеч в тежка категория (мерилендска версия). Към борбата и борците им голям интерес. Срещата между Лондос и Пенчев привлича над 11 хиляди зрители и докарва приход от над 26 хиляди долара (което се равнява на близо половин милион долара в днешни пари). Никоя друга кеч среща в историята на щата Мериленд до този момент не е генерирала по-голям приход от билети. Пред очите на голямата публика, включително губернатора на щата Мериленд и кмета на град Балтимор, Лондос побеждава Пенчев и щатът Мериленд го признава за официалния световен шампион. Тази борба е отразена на страниците на вестници във всички американски щати и така името Джордж Пенчев се чува в цялата страна. С изключение на една борба на Борис Димитров, въпросната среща между Пенчев и Лондос е най-голямата публика за главна среща на български кеч борец в САЩ. Още при втората си визита в САЩ Пенчев успява да привлече зрителски интерес към негова борба какъвто Дан Колов, например, не успява да привлече за всичките си близо 20 години като професионален борец в САЩ и това никак не е малко постижение.

Джим Лондос, Джордж Пенчев (вдясно) и мерилендската световна титла (Балтимор, Мериленд, октомври 1937 г.)

Следващото американско турне на Пенчев е през 1939 г., когато той се бори в щатите Мериленд, Пенсилвания, Ню Джърси, Делауеър, Вирджиния, Калифорния, Хаваи (който тогава още не е американски щат, но ще стане по-късно) и в американската столица Вашингтон. Това е може би най-успешното му турне в САЩ. Пенчев печели повечето от борбите си и побеждава утвърдени имена като Бейб Захариас, Джим Райт, Нанджо Сингх, Вик Кристи, Джим Клинксток, Боб МакКой и др. Отделно, има още четири борби с Джим Лондос (две от тях за световната титла) и записва равенство с Джо Саволди.

Следващите му борби в САЩ са през 1947 г., когато той се бори в щатите Хаваи, Калифорния и Аризона. По това време в Калифорния за кратко го наричат Джордж „Физиката“ Пенчев заради доброто му телосложение. Именно тогава Пенчев, който вече е ветеран на ринга с 18 години опит, участва за първи път в отборни кеч срещи. Най-редовният му отборен партньор по това време е 19-годишният канадец Джордж Гордиенко. Още от началото на кеч кариерата му Гордиенко, който е изключителен атлет, е спряган като бъдещ световен шампион, но в крайна сметка политическите му пристрастия (привърженик е на комунизма) силно ограничават възможностите му за развитие в САЩ. През 1947 г. в САЩ Пенчев записва победи над кеч звезди като Бен Шърман, Кинг Конг Ейб Каши и Дани МакШейн. Бори се и двата пъти с Джим Лондос за световната титла, но губи и двете срещи.

Джордж Гордиенко

Пенчев се завръща в САЩ отново за дълго 13-месечно турне през 1949 и 1950 г. Тогава той се бори в щатите Хаваи, Калифорния и Тексас. Побеждава популярни борци като Оки Шикина, Дивия Ред Бери, Ърни Дусек, Килър Ковалски (в отборен мач) и Дон Киндред (който по това време се бори под маска и е принуден да свали маската след като губи от Пенчев). През този период Пенчев участва в доста отборни кеч мачове и сред партьорите му са световни шампиони като Франк Секстън, Шандор Забо, Дийн Детън, Ръфи Силвърстайн и Рито Ромеро. Отделно, бори се за NWA Pacific Coast титлата в тежка категория, но не успява да я спечели, и с отборният му партньор Рей Пире стигат до финала на турнир за коронясването на нови NWA Texas Tag Team шампиони.

През 1952 г. Пенчев отново идва в САЩ за поредица от нови борби в щатите Калифорния, Вашингтон, Тексас и Хаваи. Сред опонентите му този път са имена като легендарния Горджъс Джордж, бившите световни шампиони Вожда Дон Ийгъл и Дейв Левин, борецът-балетист Рики Стар и френския Адонис Андре Драп. Също така е любопитно да се отбележи, че Пенчев е един от първите опоненти на Джак Адкисон в кеча. Адкисон, който дебютира като кечист през август 1952 г. в щата Тексас, ще стане по-известен като Фриц вон Ерих - легендарна фигура в американския кеч и главата на сем. вон Ерих. Същата година Пенчев се бори и с главата на друго легендарно кеч семейство - Дори Фънк, старши.

Фриц вон Ерих (Джак Адкисон)

Последното турне на Пенчев в САЩ продължава от октомври 1957 до март 1959 г. (като част от времето той прекарва в Канада). През този период той се бори в щатите Хаваи, Калифорния, Ню Йорк и Охайо. Въпреки че вече е на над 50-годишна възраст Пенчев все още е уважавано име от кеч организаторите и кеч феновете в САЩ и продължава да се изправя както срещу не толкова известни борци, така и срещу популярни кеч имена като Илио ДиПаоло, Винсънт Лопез и Скай Хай Лии. Бори се и срещу бъдещи световни шампиони като Ник Бокуинкъл и Дик Байър (по-известен като Унищожителят - The Destroyer, на английски). Пенчев също получава възможност да се бори за титлата на щата Хаваи по кеч в тежка категория, но не успява да я спечели.

Канада

Джордж Пенчев се бори в Канада през 1936, 1952, 1958 и 1959 г. Монреал, Квебек, Ванкувър, Едмънтън, Торонто, Отава и др. са градовете, където има борби. В Монрeал се бори в популярната зала „Монреал Форум“, а в Торонто в „Мейпъл лийф гардънс“. Това са две от най-емблематичните зали в историята на кеча в Канада. Пенчев е единственият българин, който се е борил и в двете зали. В Канада Пенчев записва победи над популярни борци като Лутър Линдзи и Мартино Анджело и също така стига до финала на турнир за коронясване на нов NWA Pacific Coast шампион (ванкувърска версия). Последната му борба в Северна Америка е през юли 1959 г. в Канада.

Обединеното кралство

Друго място, където Пенчев се бори няколко пъти през годините е Великобритания. Има борби също в Шотландия и Северна Ирландия, но основно се бори в Англия. Лондон, Нюкасъл, Портсмут, Саутхaмптън, Лийдс, Хъл, Донкастър и Брайтън са някои от градовете, които посещава. Първото му турне на острова е през 1937 г. Местните организатори веднага го слагат в главните срещи и го представят като шампион на Британската империя. Пенчев не е официалния шампион, но организаторите считат, че е достатъчно добър борец, че да бъде шампиона и затова го провъзгласяват за шампион. Най-интересното нещо от първото му турне в Англия е фактът, че Пенчев прави дебюта си в киното. Популярният английски борец „Донкастърската пантера“ Джак Пай и Пенчев имат малка роля в комедийния филм „Leave It To Me“, където двамата играят себе си (част от филма е на кеч тематика).

Рекламен афиш за борба на Джордж Пенчев (Лондон, Англия, август 1937 г.)

На 26-ти октомври 1937 г. в Лондон се състои може би най-важната и най-голяма борба на Пенчев в Англия. Тогава той се изправя срещу световния шампион Джим Лондос. Това е първата борба на Лондос в Англия и тя привлича 6 или 7 хиляди зрители, което е най-голямата кеч публика за годината в Англия. Пенчев губи срещата, но оставя отлично впечатление у зрителите. Борбата е заснета и кадри от нея са излъчени в кина в цяла Англия. Скоро след срещата с Лондос Пенчев записва и две важни равенства с популярните борци Кола Квариани (от Грузия) и Макс Краузър (от Полша).

Джордж Пенчев се опитва да тушира Джим Лондос (Лондон, Англия, октомври 1937 г.)

Пенчев се връща отново в Англия в края на 1938 г. Тогава той се бори с популярни английски борци като Дъглас Кларк и Маргерич Анаконда. Следват английски турнета през 1950 и 1951 г., когато Пенчев все още е считан за топ име на британските рингове. От всички български професионални борци, които се борят във Великобритания през годините, именно Джордж Пенчев е най-успешен там.

Франция

Джордж Пенчев има борби във Франция през 1937, 1950 и 1953 г. Първите му борби там са в Париж през лятото на 1937 г. По това време българинът Дан Колов е едно от най-популярните кеч имена във Франция и урежда доста негови сънародници с борби в главната френска кеч организация (организацията на Раоул Паоли). Пенчев, обаче, се бори в друга френска кеч организация. Престоят му във Франция е кратък, но той печели всичките си борби и записва победи над уважавани френски борци като Габриел Мартинвил и Шарл Пиерло.

Най-важните му борби във Франция, обаче, са през 1950 г. Тогава Пенчев се бори в главни срещи в най-голямата парижка зала „Пале де спор“ - първо с Ивар Мартинсон, а след това с Феликс Мике. През годините една дузина български кеч борци се борят в Париж, но само четирима от тях могат да кажат, че са били в главната среща на кеч шоу във въпросната 18-хилядна зала - Дан Колов (многократно), Джордж Пенчев (два пъти), Тодор Банков (веднъж) и Димитър Стойчев (веднъж). В периода 1933-1959 г. „Пале де спор“ е може би най-важната кеч зала в Европа и за един борец е голямо постижение да бъде в главната среща на кеч шоу там. Опонентите на Пенчев, Мартинсон и Мике, са двама от най-популярните кеч борци в Европа по това време. И двамата са европейски и световни шампиони по кеч в тежка категория (френска версия). Срещата на Пенчев с Мартинсон завърша без победител (и двамата са нокаутирани), а срещата му с Мике е спечелена от французина. Срещите са заснети и кадри от тях са излъчени във френските кина. Любопитно е да се отбележи, че около въпросните две борби, подобно на новозеландците през 1936 г., френските организатори представят Пенчев като роднина на Дан Колов, за да засилят интереса към него.

Два момента от Джордж Пенчев срещу Феликс Мике (Париж, Франция, октомври 1950 г.)

Южна Африка и Кения

1938, 1948 и 1954 са годините, когато Пенчев се бори в Южна Африка в градове като Йоханесбург, Кейптаун, Дърбан и др. Това са години, когато кечът се радва на значителна популярност там. През 1938 г. Пенчев участва в една от по-запомнящите се кеч срещи в Южна Африка през 30-те. Пенчев идва в страната в качеството си на шампион на Британската империя и залага титлата срещу местната главна кеч звезда Йоханес ван дер Валт. След упорита борба, южноафриканецът побеждава Пенчев и така печели най-важното отличие в кариерата си. При следващите си визити в страната българинът Пенчев продължава да бъде популярна атракция на местните рингове. През 1954 г. Пенчев и австралиецът Рой Хефърнан стават шампиони на Британската империя по отборен кеч. Никой друг български кеч борец не е бил отборен шампион, където и да е било - единствено Пенчев в Южна Африка.

Рекламна програма за борба на Джордж Пенчев (Спрингс, Южна Африка, март 1954 г.)

Пенчев посещава Кения през 1962 г. Тогава той се бори в столицата Найроби заедно с популярни борци като Емил Цая, Дара Сингх, Барон вон Хекзи, Рей Аполон и др.

Сингапур и Шри Ланка

Пенчев се бори и в тези две азиатски страни, най-вече в Сингапур, където кечът се радва на добра популярност с години наред. Визитите му там са през 1948-1949, 1951 и 1961 г. Първоначално го наричат „Джентълмена“ Джордж Пенчев заради елегантния му стил на ринга, а после местните организатори решават, че зрителите ще имат по-голям интерес към борбите му, ако го представят като руснак, и затова той става известен в Сингапур като „Руската ракета“. Най-голямото му постижение в Сингапур е победа над унгареца „Кинг Конг“ Емил Цая. Въпросният Цая е голяма кеч звезда в страни като Индия, Пакистан, Сингапур, Австралия и т.н. и в началото на кариерата му се бори и в България.

Реклама за борбата между Джордж Пенчев и Кинг Конг Цая (Сингапур, ноември 1948 г.)

Германия

Пенчев посещава Германия само веднъж. През 1953 г. участва в кеч турнир в Берлин. Сред участниците в турнира са утвърдени европейски борци като Ханс Шварц младши (Германия), Джозеф Вавра (Чехия), Салвадор Фонт (Испания), Лео Димитрал (Гърция), Жулс Делмее (Франция) и др.

Индия и Пакистан

През 40-те, 50-те и 60-те години на 20-ти век кечът в Индия и Пакистан се радва на огромна популярност. Публиките за най-големите борби там понякога достигат 60, 70, 80 и дори се говори за 100 хиляди зрители. Главното кеч име в Индия е легендарния Дара Сингх, а в Пакистан идолите на местната публика са борци като Болу Пахалван, Аслам Пахалван и Акрам Пахалван. Пенчев се бори в тези две страни през 50-те и в началото на 60-те. Информацията за борбите му там е доста ограничена, но е известно, че конкретно в Мумбай Пенчев е любимец на местната публика. Това е нещо нетипично, тъй като обикновено индийските публики освиркват чуждестранните борци, но елегантният стил на борба на Пенчев го прави любимец на мумбайската публика и той винаги е аплодиран от нея. Един от големите му опоненти в Мумбай е легендарния британски кеч борец Бърт Асирати. През 1961 г. Пенчев претърпява лоша контузия на крака по време на борба в Индия. Лежи в местна болница над пет месеца. Въпросната контузия в голяма степен слага край на кариерата му на ринга. Той има още срещи (в Австралия) и след контузията, но не са много.

Такава дълга кариера като неговата е трудно да се обобщи само в статия или две, но в общи линии това беше най-важното за борбите му извън Австралия. Силно вероятно е, че горният списък с държави, където се е борил Пенчев не е пълен. Има твърдения, че е посещавал Белгия, Холандия и Малайзия, но уви на този етап тези твърдения не могат да бъдат потвърдени. Напълно възможно е да се е борил и в други африкански страни, освен гореспоменатите. Пълен или не, списъкът е внушителен. Безспорно, българинът Георги Пенчев е търсено и уважавано кеч име по целия свят.

В следващия материал за Пенчев ще видим поредица от редки негови снимки, а след това ще видим и кадри от негови кеч срещи.

Джордж Пенчев - българският борец, който стана шампион на Австралия

В настоящия материал ще разгледаме част от кариерата на един български професионален борец, чието име не е известно у нас, но всъщност е име, което е било добре познато по целия свят. Става дума за Георги Пенчев, по-познат в кеч средите като Джордж Пенчев. Кариерата му на ринга започва през 1929 г. и приключва чак през 1963 г. През това време той се бори на пет континента. Заедно с Дан Колов Пенчев е най-успешният и популярен българин на световно ниво в кеча през миналия век. Всъщност, даже може да се каже, че в някои отношения Пенчев постига повече от Колов. Най-дълго време Пенчев прекарва в Австралия, където той става шампиона на Австралия по кеч в тежка категория, и сега ще се запознаем с кариерата му там.

Джордж Пенчев (1936 г.)

Историята на Георги Пенчев започва през декември 1929 г. в Югозападна Австралия. Тогава там се появява нов български борец на име Джордж Пенчев, който още от самото начало на кариерата си започва да се бори в главните срещи и бързо привлича внимание с добрите си умения на ринга. Но кой е този Джордж Пенчев, от къде е и как се захваща с кеч? Това са интересни въпроси, на които уви не могат да бъдат дадени пълни и точни отговори на този етап. През годините в австралийската преса са публикувани различни версии на историята му. Първоначално за него се казва, че е започнал да се занимава с кеч още докато е бил в Европа, където е бил шампион на България и където в среща в България е станал и шампион на Южна Европа. Половин година по-късно се появява следващата версия на историята му - бил е син на български силовак, на 17-годишна възраст е отишъл да служи в българската армия, където се е научил да се бори, и след това е станал професионален борец и шампион на Сърбия, Румъния и България. Следващата версия, която намираме в австралийската преса, е следната: на 14-годишна възраст баща му го е накарал да почне да се бори, след това Пенчев е станал полицай, доказал се е като най-добрия борец в българската полиция, после се е захванал с професионална борба и е станал шампион на България, Сърбия и Румъния. Друга версия е, че се е захванал с борба на 12-годишна възраст и е бил инструктор по борба за новите попълненията в българската армия и полиция. Осем години след дебюта на Пенчев в Австралия се чува и версия, която напълно противоречи на предишните версии - въобще не се е борил преди да дойде в Австралия, в Австралия първо е работил като дървар, било му е препоръчано да се захване с кеч и популярния борец Били Мийске му е бил треньор. И не на последно място трябва да се споменем и следната версия на историята му, която намираме в австралийската преса след като Пенчев вече се е оттеглил от ринга - още от 13-годишна възраст баща му (който е бил изключително силен физически) го е карал да се бори, първата му голяма победа е била над турски борец в среща със заложен новороден бик за победителя от борбата, после е дошъл в Австралия, започнал е да работи като дървар, но парите не са му стигали и затова се е захванал с кеча като професия.

Най-ранната снимка на Джордж Пенчев (1929 г.)

Версии много, но коя е вярната? Уви, няма как да знаем със сигурност. В типичен кеч стил, през годините различните кеч организатори представят Пенчев и историята му по различни начини пред медиите. За организаторите не е важно кое е вярно и кое не - важното е представената версия да превърне Пенчев в по-интересна личност за феновете и те да си закупят билети за борбите му. Самият Пенчев също следва тази мантра и споделя истории за миналото си, които си противоречат една на друга. И все пак, ето как можем да обобщим нещата относно ранните години на Георги Пенчев. Роден е в България на 26-ти май 1905 г. или поне това е датата, която самият той попълва в документите за австралийско гражданство, които подава през 1934 г. Според една българска статия за него от 1937 г. родом е от Видинския край. Обаче, самият Пенчев в официален документ изрично отбелязва, че е от Русчукския край (т.е. Русенския). В различни англоезични документи, по информация дадена от него самия, името на родното му място може да се срещне изписано по различни начини - Манастирса (най-често), Манастиса и Манастирия. Не знам кое населено място у нас е това. Може да е написано грешно или това да е някакво старо име, което не съществува в наши дни. И все пак, имам две предположения - град Борово (познат в миналото като Горна Манастирица и Горно Манастирци) или село Волово (Долна Манастирица). Що се отнася до кариерата му на борец, със сигурност Пенчев не се занимава с професионална (кеч) борба преди да отиде в Австралия. Емигрира в Австралия през май 1928 г. В Австралия първоначално най-вероятно наистина работи като дървар и вече в края на 1929 г. става професионален кеч борец.

Българската преса относно Георги Пенчев (1937 г.)

Първата борба на Джордж Пенчев, за която може да бъде намерена информация, се състои на 13-ти декември 1929 г. в град Коли, Югозападна Австралия. Опонент му е естонеца Сам Бурмистър. По-опитният Бурмистър печели срещата, но само един месец по-късно в друга тяхна среща Пенчев успява да направи равенство с него и после, две седмици след това, Пенчев записва победа над Бурмистър. През първите две години от кариерата му на ринга Бурмистър е най-честият опонент на Пенчев. Първоначално Пенчев е под договор с един от главните кеч организатори в тогавашна Австралия - Лео Ле Корну. Пенчев работи основно за него през първите си две години като професионален борец. Бори се в големи австралийски градове като Аделаида и Бризбън, както и в много други по-малки градове. На 21-ви април 1930 г. Пенчев дебютира и на Стадион Лейхард в Сидни. Там се провеждат повечето от най-важните кеч срещи в Австралия и години по-късно там ще бъдат повечето от най-големите борби на Пенчев в Австралия. На дебюта си в Сидни Пенчев се изправя срещу, отново, Сам Бурмистър. Две седмици по-късно той се бори за първи път и срещу руснака Том Лурих. Впоследствие Лурих ще се превърне в най-редовния и най-голям опонент на Пенчев в Австралия. Малко след това Пенчев стъпва на ринга в Сидни и срещу настоящия шампион на Австралия по кеч в тежка категория - Били Мийске. Това само по себе си никак не е малко постижение и показва колко бързо Пенчев успява да развие кеч уменията си и популярността си - едва седем месеца след дебюта му в кеча той вече се бори с австралийския шампион. Пенчев губи срещата, но няколко седмици по-късно в Нюкасъл нашенецът записва победа над Мийске след като шампионът е дисквалифициран.

Реклами за две от ранните борби на „брилянтния българин“ Джордж Пенчев (1931 г.)

През лятото на 1931 г. идва и първото турне на Джордж Пенчев извън Австралия. Той и Бурмистър отиват в Нова Зеландия и там Пенчев за първи път се изправя срещу борци от Америка като Станли Пинто и Станли Буреш. Това е важен и необходим опит за него. През октомври 1931 г. той се завръща в Австралия, по-готов отвсякога да бъде доминантна сила по австралийските рингове. Следват няколко години борби из цяла Австралия, винаги в главната двойка за вечерта. Славата на Пенчев расте и той вече е сред най-пополярните борци в Австралия. Сред опонентите му са утвърдени кеч имена като Том Лурих, Бони Муир, Били Мийске, Леон Лабриола, Уолтър Браунинг, Хари Мамос, Ейб Каплан, Бил Бет, Джак Кларк, Дъглас Кларк и др. Междувременно, през 1934 г. Пенчев става австралийски гражданин, но винаги в пресата продължава да споменава, че родом е от България.

Сам Бурмистър - най-редовният опонент на Пенчев през първите две години от кариерата му

През лятото на 1935 г. Джордж Пенчев се среща за първи път с американеца Харди Крускамп и борбите му с Крускамп дават много важно отражение върху кеч стила на Пенчев и го променят завинаги. Крускамп е едно от американските протежета на българина Дан Колов и е известен като един от кеч борците, които използват движението dropkick. Dropkick-овете навлизат в американския кеч няколко години преди това, но в Австралия са новост. До лятото на 1935 г. любимата и най-ефективна хватка на Пенчев, с която той печели доста от борбите си, е т. нар. short-arm scissors хватка. Хваката може да бъде използвана както, за да накара опонента да се предаде от болка, така и за да тушира рамената му на тепиха. На 14-ти септември 1935 г. по време на среща с Джони Уудс в Сидни Пенчев за първи път използва dropkick. Той вече се е борил три пъти с Крускамп (една загуба и две равенства) и именно от там научава dropkick-а. От този момент натам dropkick-ът става коронното движение на Пенчев. Никой друг от австралийските кеч борци не използва dropkick по това време. Срещите на Пенчев стават по-интересни и по-вълнуващи за гледане отвсякога. Повечето от тях той печели точно с dropkick. Доста кеч борци през годините използват dropkick-a, но малцина са тези, които се славят като експерти в него. Пенчев е един от тях. Благодарение на отличните си атлетически умения Пенчев прави dropkick-а с лекота и перфектна техника. Славата му на dropkick майстор го следва навсякъде по света, където отиде да се бори.

Джордж Пенчев демонстрира short-arm scissors (горната снимка) и dropkick

Освен че научава dropkick-a от Данколовото протеже Крускамп, това не е единствената връзка между българите Джордж Пенчев и Дан Колов. Колов се бори в Австралия през 1934 г. и там се запознава с Пенчев, макар че по това време двамата работят за различни кеч организации в Сидни. Ветеранът Колов вижда голям потенциал в сънародника си Пенчев и веднага му предлага да го закара в Америка (и по-точно в Северна Калифорния, където Колов е шеф на местната кеч организация по това време). Пенчев не приема офертата веднага, но впоследствие през 1936 г. той отива за първи път в Америка благодарение на Дан Колов. Това първо калифорнийско турне дава старт на интернационалната кариера на Пенчев. В САЩ Пенчев се изправя срещу имена като Джо Малчевич, Джо Саволди, Ал Перейра и т.н. После отива и в Канада, а след това отново в Нова Зеландия, където за първи път се бори с бивш световен шампион - Ед Дон Джордж (едно от бившите протежета на Дан Колов). В Нова Зеландия Пенчев се изправя и срещу легендарния канадски борец Ърл МакКрийди (шампионът на Британската империя по това време).

Австралийската преса съобщава: Джордж Пенчев заминава за Америка под опеката на Дан Колов (1936 г.)

След гореспоменатите борби в Нова Зеландия Джордж Пенчев се завръща в Австралия, но престоят му там не е дълъг. През 1937 г. той отново заминава на турне в чужбина. Предишното му турне е 7 месеца, докато това турне трае над 2 години. Пенчев посещава САЩ, Франция, Англия, Шотландия и Южна Африка. Редовно се бори в главните срещи за вечерта и трупа редица големи победи. Няколко пъти се бори с легендарния грък Джим Лондос, който е най-популярната кеч звезда в Америка по това време, а може би и в света като цяло. Двамата се борят няколко пъти за световната титла по кеч в тежка категория - Лондос печели всичките срещи и си запазва титлата. Една от борбите им, тази в град Балтимор на 4-ти октомври 1937 г., поставя рекорд за най-доходоносно спортно събитие в историята на щата Мериленд. Няколко седмици по-късно тяхна борба в Лондон привлича най-голямата кеч публика за годината в Англия. Докато е в Англия местните кеч организатори започват да рекламират Пенчев като шампиона на Британската империя по кеч в тежка категория. Казва се, че е спечелил титлата в Австралия, но това не е вярно. Така или иначе в Англия го считат за шампиона. Пенчев защитава титлата на Британската империя и в Южна Африка също, където всъщност я губи от главната местна кеч звезда Йоханес ван дер Валт. Като цяло, през въпросния период (1937-1939 г.) Джордж Пенчев най-популярното и успешно българско кеч име заедно с Дан Колов, но Колов се оттегля от ринга в началото на 1938 г., така че оттам-нататък Пенчев вече може да бъде считан за главната българска кеч звезда в чужбина.

Световният шампион Джим Лондос

Тук идва момент да хвърлим поглед и към личния му живот. През ноември 1937 г. Пенчев и австралийската му годеница Елизабет се женят в Лондон, Англия. Популярният австралийски професионален борец Томи Найлън им е кум. През следващите две години Пенчев и новата му съпруга обикалят света заедно. Навсякъде, където Пенчев отиде да се бори, Елизабет е там с него. Лондон, Портсмут, Нюкасъл, Лийдс, Единбург, Кейп Таун, Балтимор, Филаделфия, Вашингтон, Ричмънд, Лос Анджелис, Санта Ана, Хонолулу и още много други дестинации са част от двугодишното им сватбено пътешествие. Когато двамата се завръщат в Австралия в края на октомври 1939 г. те се установят в Сидни и живеят там дълги години. През 40-те им се раждат двама сина - Брус и Майкъл, а по-късно и дъщеря Даяна.

Джордж Пенчев и семейството му (1948 г.)

Още от ранните му години като професионален борец основна цел на Джордж Пенчев е да стане шампион на Австралия по кеч в тежка категория. Когато Пенчев се захваща с кеч австралийският шампион е естонеца Били Мийске, но към 1939 г. ситуацията с австралийската титла е по-сложна. В Австралия по това време има няколко различни влиятелни кеч промоутъра. Всички те в известна степен искат да контролират австралийската титла по кеч в тежка категория и в един момент, подобно на ситуацията с титлите в бокса, това води до твърдения от няколко различни борци, че те са австралийския шампион. През 1933 г. шампионът Мийске трябва да защитава титлата в мач в Бризбън, но отказва да го направи и затова местните организатори коронясват нов австралийски шампион в лицето на руснака Том Лурих. Да, обаче, Мийске продължава да твърди, че той е шампиона. Впоследствие гърка Лео Димитрал записва победа над Мийске и след това Димитрал се самопровъзгласява за шампион. Междувременно през 1938 г. австралиецът Еди Скарф (бронзов медалист по свободна борба от Олимпиадата през 1932 г.) печели турнир в Сидни за определяне на нов австралийски шампион по кеч в тежка категория. Новозеландецът Фред Аткинс е друг борец, които твърди, че е шампиона на Австралия. И накрая имаме и българинът Джордж Пенчев, който макар и да не е официален шампион, често е бил рекламиран като шампиона на Австралия по време на борбите му в чужбина. Има и няколко други претенденти за титлата, но тези са основните. Както се вижда, ситуацията с австралийската титла е заплетена.

Главните претенденти за австралийската титла: Том Лурих, Лео Димитрал, Еди Скарф, Том Аткинс, Джордж Пенчев

От всичките борци, които твърдят, че са шампиона на Австралия в края на 1939 г. Том Лурих е най-широкопризнат като такъв и съответно в най-голяма степен той може да се счита за официалния шампион. Той е и най-популярното местно кеч име в Австралия. Лурих държи неговата титла от лятото на 1933 г. Според наличната информация, в периода 1930-1936 г. Пенчев и Лурих се борят около 40 пъти. Имат борби в Сидни, Аделаида, Бризбън, Пърт и т.н. Лурих печели болшинството от срещите, но има както равенства, така и победи за Пенчев. Победите на Пенчев, обаче, не са убедителни - или печели, защото Лурих е дисквалифициран, или печели по точки (правилата на кеча в Австралия гласят, че ако няма победител в рамките на оказаното време победата се решава на точков принцип). От всичките тези борби между Пенчев и Лурих пет от тях са за австралийската титла по кеч в тежка категория (три в Сидни, една в Бризбън и една в Пърт). Пенчев губи четири от борбите, а една от тях завършва без победител и съответно Лурих остава шампион.

Том Лурих и Джордж Пенчев (вдясно) позират в дните преди тяхна борба в Сидни (1939 г.)

През юни 1935 г., две седмици след четвъртия му неуспешен опит да стане шампион на Австралия в тежка категория, Джордж Пенчев се самопровъзгласява за австралийския шампион по кеч в полутежка категория и местните кеч организатори в Сидни също го признават за шампиона на тази категория. Няколко седмици по-късно Пенчев защитава титлата за първи път срещу индиеца Харбан Сингх. Пенчев е шампион на полутежката категория през следващата година и няколко месеца, но в крайна сметка изоставя тази титла, без официално да я изгуби в мач, и отново се насочва към основната си цел - титлата в тежка категория. Така стигаме до 9-ти декември 1939 г. Градът е Сидни, мястото е Стадион Лейхард. Това е най-важната кеч арена в Австралия и мястото, където три пъти преди това Пенчев не е успял да победи Лурих в мач за титлата. Последната борба за титлата между двамата е била през ноември 1935 г. Оттогава-насам Пенчев е обиколил света, борил се е с един куп известни кеч борци в чужбина и е натрупал доста опит, а междувременно Лурих се е борил в Австралия и е записал редица големи победи там. Новопридобитият опит на Пенчев се оказва от ключово значение. По принцип кеч срещите в Австралия тогава се провеждат в шест 10-минутни рундове, а конкретно срещите за титли са в десет 10-минутни рундове. Само пет рунда са необходими на Пенчев да победи шампиона Лурих. Серия от dropkick-ове, последвани от силно тръшване, дават победата на нашенеца. Доминантното шестгодишно царуване на Том Лурих с австралийската титла по кеч в тежка категория приключва. Българинът Джордж Пенчев е новият шампион на Австралия. След срещата Лурих се признава за победен и заявява, че Пенчев е най-добрият австралийски борец от последните пет години.

Българинът Джордж Пенчев - шампион на Австралия по кеч в тежка категория (1939 г.)

През 1940 и 1941 г. новият австралийски шампион Джордж Пенчев успешно защитава титлата си срещу няколко от главните претенденти за нея като например Том Лурих, Лео Димитрал, Фред Аткинс, Томи Найлън и Джак Хигинс. И въпреки това все още има борци, които оспорват титлата му и твърдят, че не той, а те са официалния шампион на Австралия. За да бъдат решени споровете веднъж и завинаги мениджърите на Стадион Лейхард в Сидни организират голям елиминационен турнир за определяне на безспорния шампион на Австралия. Турнирът започва през лятото на 1942 г. и продължава цели четири месеца. Срещите се провеждат всяка събота на Стадион Лейхард. Всяка победа и равенство носят определен брой точки. Участниците са Джордж Пенчев, Том Лурих, Фред Аткинс, Пат Мийхан, Лео Дженсен и Томи Найлън. В крайна сметка с най-много точки, победител в турнира и нов шампион на Австралия е новозеландеца Фред Аткинс. Между другото, тук е любопитно да се отбележи, че през годините няколко пъти се твърди, че въпросният Фред Аткинс е бил посъветван да се захване с кеч от не кой да е, а от Дан Колов, който го е видял да се бори като аматьор през 1934 г.

Джордж Пенчев (отгоре) срещу Джак Хигинс в Пърт (1940 г.)

Пенчев, който вече не е считан за официален австралийски шампион, продължава да се бори в Австралия и да бъде сред най-популярните кеч звезди там. Даже, на определени места все още го приемат като шампиона, макар и да не е. Пенчев иска нов шанс за титлата, но шампионът Аткинс упорито отказва да я заложи срещу него. Близо година и половина Пенчев преследва шампиона и записва няколко победи над него в мачове, в които титлата не е заложена. В крайна сметка на 18-ти март 1944 г. Пенчев се бори срещу Аткинс за титлата в Сидни, но шампионът запазва короната си.

С приключването на Втората световна война страните отново отварят границите си и Джордж Пенчев отново започва да обикаля света в търсене на нови опоненти и нови кеч успехи. Кечът е популярен в Австралия, но големите пари са в чужбина. Пенчев оставя жена си и децата си сами в Сидни с месеци наред, за да може да им гарантира по-сигурно финансово бъдеще с борби в чужбина. Следват борби в Нова Зеландия, САЩ, Канада, Южна Африка, Сингапур, Кения, Индия, Пакистан, Шри Ланка, Франция, Англия, Германия и вероятно и други страни. Във Франция се бори в същата „Пале де спор“ зала, където са големите борби на Дан Колов години преди това. В Южна Африка заедно с Рой Хефърнан стават отборни кеч шампиони на Британската империя. В Сингапур побеждава популярния „Кинг Конг“ Емил Цая. В Индия се бори пред публики от 50-60 хиляди зрители и нагоре. Така протича кариерата му до началото на 60-те. Борби в чужбина и когато не е в чужбина - борби у дома в Австралия. Навсякъде го признават като отличен кеч борец и техник на ринга, който умее да дава добро шоу на зрителите.

Австралийската преса: Джордж Пенчев е сред най-добрите кеч борци в света (1946 г.)

Макар и Джордж Пенчев вече да не е официален шампион на Австралия, по време на борбите му в чужбина все още казват, че е австралийския шампион. Самият той, когато се връща в Австралия, също го твърди понякога и определени кеч промоутъри в Австралия подкрепят твърдението му и го рекламират като шампиона на Австралия. Официален шампион или не, в крайна сметка той губи титлата веднъж и завинаги през 1957 г. По това време промоутърът Джордж Гардинър организира поредица от кеч шоута в големи австралийски градове. Главната атракция в шоутата са срещи между гореспоменатия 180-килограмов унгарец „Кинг Конг“ Емил Цая и италианеца Примо Карнера (световен шампион по бокс и световен шампион по кеч в тежка категория). Двамата са изключително популярни и срещата им в Сидни привлича една от най-големите кеч публики в историята на Австралия. По-напред в шоуто Пенчев завършва наравно с унгереца Барон вон Хекзи. Две седмици преди това, на 4-ти февруари 1957 г. в Аделаида, същият този вон Хекзи побеждава Пенчев в мач за титлата на Австралия по кеч в тежка категория и така официално се слага край на твърденията, че Пенчев е шампион на Австралия.

От ляво надясно: Кинг Конг Цая, Примо Карнера, Барон вон Хекзи

През 1961 г. Джордж Пенчев претърпява лоша контузия на крака по време на борба в Индия. Лежи в местна болница над пет месеца. Въпросната контузия в голяма степен предвещава края на кариерата му на кеч борец. Той има още срещи и след контузията, но не са много. Последната му интересна кеч среща се състои на 7-ми април 1962 г. в Мелбърн. В отборен кеч мач българският отбор от Джордж Пенчев и Николай Зигулинов побеждава гръцкия отбор от Клем Лакис и Алекс Яковидес. Това е първият, от само няколко, случаи в историята на кеча, когато двама българи участват заедно като отбор в отборна кеч среща. Пенчев се оттегля от кеча през 1963 г. След това работи като таксиметров шофьор в Сидни. Георги Пенчев почива на 29 ноември 1986 г., на 81-годишна възраст.

Първият български кеч отбор: Николай Зигулинов и Джордж Пенчев

Георги Пенчев или Джордж Пенчев, както е познат в кеча, е един от най-успешните българи в историята на професионална борба. Кариерата му продължава цели 34 години, през които той обикаля пет континента. Шампион на Австралия в полутежка категория, шампион на Британската империя, шампион на Австралия в тежка категория, отборен шампион на Британската империя. Популярен в редица страни. Безспорно, една от легендите на кеча в Австралия и едно от най-популярните имена там през 30-те, 40-те и 50-те години на 20-ти век. Трудно е да се обобщи една толкова дълга кариера като неговата. В настоящия материал сложихме акцента върху борбите му в Австралия, а в следващия материал ще хвърлим поглед към борбите му в други страни по света.