Редки снимки, статии и реклами: борецът Борис Димитров

В предишните две статии (тук и тук) разгледахме кариерата на българския професионален борец Борис Димитров. Както вече стана дума, заедно с Дан Колов и Никола Велков, Димитров е един от тримата най-популярни български кеч борци в САЩ през 20-те и 30-те години на 20-ти век. В настоящия материал ще видим поредица от статии за Димитров, рекламни материали и негови снимки, включително снимки от личния архив на дъщеря му.

Снимки от личния архив на дъщерята на Борис Димитров

След като емигрира в Америка българинът Борис Димитров се жени за американка на име Нел. Двамата имат две дъщери - Албърта и Хелън. Поради естеството на професията на Борис през годините семейство Димитрови многократно се мести от щат на щат, от град на град. Където го отведат кеч борбите, там отива и семейството му. През 30-те Борис решава, че трябва да се преместят от щата Масачусетс в щата Ню Йорк и това слага край на брака му. Съпругата му не иска да мести семейството за пореден път, още повече като се има предвид, че дъщерите им са в гимназията по това време. И така Борис и Нел се разделят, а няколко години след това семейството му загубва всякаква връзка с него. Единственото, което знаят е, че той си жени отново и има син на име Борис. Всичките тези детайли достигат до нас благодарение на една от внучките му. Наскоро се свързах с нея и тя беше така добра да ми сподели няколко снимки на дядо ѝ от личния си архив или по-точно от архива на леля ѝ Хелън. Първо, виждаме следната пощенската картичка от 20-те, която Борис Димитров е изпращал до негови познати и приятели едно време.

Борис Димитров - пощенска картичка

На следващата снимка виждаме костюмирания Борис Димитров в началото на 20-те.

Борис Димитров в началото на 20-те

Следва една от най-ранните снимки на Борис като професионален борец. Според наличната информация, той започва кариерата си в американския кеч през 1922 г.

Борис Димитров в началото на 20-те

Реклами от американската преса

През 1925-1926 г. Борис Димитров е може би най-популярният местен борец в щата Мисисипи. Считан е не само за шампиона на щата, но и за шампиона на България. Долната реклама е за борба между българския шампион в тежка категория Борис Димитров и „Руския лъв“ Хенри Стоев. Разбира се, въпросният руски лъв всъщност е българина Хари Стоев, но просто организаторите на борбата решават, че сблъсък между българин и руснак ще привлече повече зрителски интерес отколкото борба между двама българи и затова Стоев е представен като руснак.

Борис Димитров срещу Хари Стоев в Грийнвил, Мисисипи (17 ноември 1925 г.)

На следващата реклама виждаме как Димитров е рекламиран като шампиона на Юга и щата Мисисипи.

Борис Димитров срещу Джо Рогаски в Язу Сити, Мисисипи (6 май 1926 г.)

Тук пък го виждаме в реклама за борба срещу Джим Браунинг, която се провежда на местния стадион в Грийнвил, щата Мисисипи. Шест години по-късно въпросният Джим Браунинг става световен шампион по кеч в тежка категория.

Борис Димитров срещу Джим Браунинг в Грийнвил, Мисисипи (11 април 1927 г.)

Следващата реклама е изключително интересна. Това е един от редките случаи, където в кеч шоу в Америка участват не един, не двама, а цели трима български борци. Или поне това е първоначалния план. В крайна сметка Колов и Димитров напускат града в деня на шоуто и се заменени от други борци.

Борис Димитров срещу Никола Велков в Евансвил, Индиана (13 юни 1927 г.)

„Най-великите борци на света“, гласи долната реклама от Сейнт Луис, щата Мисури. Димитров е в главната борба за вечерта.

Борис Димитров срещу Джон Песек в Сейнт Луис, Мисури (26 май 1931 г.)

И накрая вместо реклама от пресата тук имаме снимка на оригинален рекламен афиш от едно време за кеч шоу в Ню Йорк с участието на Дан Колов и Борис Димитров. Колов, обаче, в крайна сметка не се бори тази вечер и е заменен от друг борец. Между другото, обърнете внимание на следното. На плаката пише, че Колов е от Балканите, а за Димитров се казва, че е от България, което е интересно.

Борис Димитров срещу Марвин Уестенбърг в Ню Йорк, Ню Йорк (3 февруари 1932 г.)

Снимки от американската преса

Следва колаж от снимки от сейтлуиската преса. „Световноизвестни борци ще се срещнат в сряда“. Това е една от първите големи борби на Борис Димитров (борецът най-вляво). Опонент му е легендарния грък Джим Лондос.

Борис Димитров в Сейнт Луис, Мисури (май 1922 г.)

Борис Димитров владее голям брой хватки и на долните снимки го виждаме как демонстрира две от тях. Вляво показва хамърлок, а вдясно лег сплит.

Борис Димитров демострира хватки

На следната снимка от 1930 г. виждаме Борис Димитров с шампионски пояс. Какъв е този пояс и защо Димитров го носи? Уви, можем да дадем отговор само на първия въпрос. Въпросният пояс е пояс, който години наред е носен от гърка Бил Димитрал. Димитрал се саморекламира като гръцкия шампион и този пояс е гръцката му титла. Освен това, за известно време поясът е използван и като световната титла по кеч в средна категория.

Борис Димитров позира с шампионски пояс

Следва снимка с автограф от Борис Димитров.

Борис Димитров - снимка с автограф

Тук пък виждаме Борис Димитров, сниман през последната година от кеч кариерата му. Според наличната информация, Димитров спира да се бори професионално през 1939 г.

Борис Димитров в края на кеч кариерата му (1939 г.)

Следващата снимка е от може би най-голямата борба на Борис Димитров. Тя се провежда на 2-ри септември 1930 г. на местния стадион в Балтимор, щата Мериленд. 32 хиляди зрители гледат въпросната борба - най-голямата публика в историята на Америка до онзи момент, която е гледала кеч борба на живо. Опонент на нашенеца е „Златният грък“ Джим Лондос. На снимката виждаме как Димитров извива крака на Лондос.

Борис Димитров срещу Джим Лондос в Балтимор, Мериленд (2 септември 1930 г.)

Тук виждаме Борис Димитров (отдолу) в неизгодна позиция срещу американския борец Бърт Руби.

Борис Димитров срещу Бърт Руби в Ню Йорк, Ню Йорк (1936 г.)

Интересни статии от американската преса

Името му е изписано грешно, но все пак тази статия от Сейнт Луис е първата статия за Борис Димитров, която може да бъде намерена в американската преса. Всъщност, два месеца преди това в щата Индиана могат да бъдат намерени други статии за него, но там той се бори под друго име (Майк Колов).

Първата статия за Борис Димитров в американската преса (3 март 1922 г.)

Следва поредица от заглавия от американската преса относно борбите на Борис Димитров.

Заглавия от американската преса относно победите на Борис Димитров

През 1926 г. един от основните градове, където се бори Борис Димитров, е Язу Сити, щата Мисисипи. Не само, че е популярно кеч име там, но освен това Димитров става и организатор на борбите. Нещо повече, както виждаме от долната статия, българинът дава безплатни уроци по (кеч) борба на местните жители. Димитров отваря собствена тренировъчна зала в града, която оборудва сам с необходимите уреди, и там той споделя борцовите си знания с всеки, който иска да се учи от него.

Борис Димитров дава безплатни уроци по борба

В същия този град Язу Сити се появяват съмнения, че кеч борбите с участието на Борис Димитров са с предварително уговорен завършек. За да оправдае тези твърдения българинът предлага да се бори срещу всеки един мераклия за какъвто и да е било паричен залог.

Отвореното предизвикателство на Борис Димитров

Следващата статия е доста интересна, макар и да няма нищо общо с кеч кариерата на Борис Димитров. През 1927 г. реката Мисисипи прелива и причинява най-голямото наводнение в историята на САЩ. 70 хиляди квадратни километра площ са заляти с вода. По това време Борис и семейството му живеят в щата Мисисипи. В следната статия Димитров споделя няколко от преживяванията си по време на наводнението, включително това как е видял цяло семейство да се дави и как самият той е успял да спаси жена с бебе.

Борис Димитров и голямото наводнение в Мисисипи през 1927 г.

„Съдбата направи Колов звезда в тежка категория“... Тук стигаме до може би най-интересната статия от всички статии за Борис Димитров. Въпросната статия твърди, че Дан Колов е бил откритие на Борис Димитров и гърка Джим Лондос. Историята, разказана в статията, гласи следното. През 1919 г. Димитров и Лондос имали борби в град Акрън, щата Охайо. Двамата пристигнали в града няколко дена по-рано и отишли да играят билиард. Колов, който по това време работел в стоманена мелница, бил редовен посетител на въпросната билиардна зала. Още от пръв поглед Димитров и Лондос видяли потенциал в Колов като борец. На следващата вечер двамата се запознали с Колов и се опитали да го убедят да стане професионален борец. Според Борис отнело им цяла седмица да го навият и накрая Колов се съгласил. Лондос му станал треньора. Колов нямал никакви борцови умения, но за сметка на това имал огромна физическа сила и благодарение на наставленията на Лондос в рамките на две години Колов станал толкова добър борец, че вече дори бил заплаха на ринга за самия Лондос. В крайна сметка Колов се разделил с Лондос и сега целта му била да се бори с гърка в мач за световната титла (която е притежание на Лондос към момента, когато е писана статията).

Всичките тези твърдения определено са много интересни, но всъщност верни ли са? Отговорът на този въпрос е не, не са верни. И това може да бъде проверено лесно, ако се проследи кариерата на Дан Колов. Защо тогава се пишат такива неверни истории в американската преса? Защото преди всичко кечът е бизнес и интересните истории правят самите борците по-интересни за публиката. Когато един борец е по-интересен за зрителите шансът те да си закупят билет за борбите му е много по-голям отколкото, ако е просто поредният добър борец. Конкретно тази статия е писана преди дебюта на Дан Колов в град Камдън, щата Ню Джърси. По това време Джим Лондос е най-голямата кеч звезда в тази част на Америка, а пък Борис Димитров се е борил няколко пъти в Камдън и също се радва на известна популярност. С представянето на Колов като откритие на Лондос и Димитров явно местният организатор на кеч борбите (американец на име Чарли Грип) се опитва да засили зрителския интерес към предстоящия дебют на Колов.

Борис Димитров и Джим Лондос откриват Дан Колов?

И докато сме на темата за статии в американската преса, които не представят точна информация, защото целта им да изградят репутацията на съответния борец, нека да хвърлим поглед и към следващата статия от Уилмингтън, щата Делауеър. Версии на тази статия се появяват в няколко щата и като цяло през 30-те това е историята на Борис Димитров, която редовно се представя пред американската публика. Това не е вярно, роден е в България, но тогавашните статии за него твърдят, че е роден в САЩ, но родителите му са българи. Съответно, Димитров често е представян като българо-американец, като естествено целта на това е така да се спечелят симпатиите на американската публика. Статията говори и за негови победи над кеч знаменитости като Джим Лондос и Станислав Збизко, което също не е вярно.

Кариерата на Борис Димитров

Следващата статия коментира популярността на Борис Димитров в Рединг, щата Пенсилвания. Материалът разказва как, въпреки че губи трите си най-важни борби в града, местната публика е зад него на 100%, което е рядко срещано явление (обикновено зрителите подкрепят победителите). Статията отдава тази зрителска подкрепа на лъчезарната му личност и сериозните му умения на ринга.

Популярността на Борис Димитров в Рединг, щата Пенсилвания

И не на последно място, това е последната новина за Борис Димитров, която може да бъде намерена в американската преса. През 1939 г. българинът съди филмовото студио „Юнивърсъл пикчърс“ и иска обезщетение от 25 хиляди долара (което се равнява на почти половин милион долара в днешни пари). Причината да ги съди е, че по-рано същата година Борис участва във филм на студиото, където ролята му е да бъде убесен. Борис твърди, че въжето, с което го „убесват“ е било пълно с микроби, неподходящо за допир с човешка кожа и го е разболяло. Уви, липсва информация какъв е резултатът от делото, но вероятно не е в полза на нашенеца, защото ако го беше спечелил най-вероятно това щеше да бъде отразено в пресата, а в пресата не се споменава нищо за резултата от делото.

Борис Димитров съди Юнивърсъл Пикчърс

И така завършваме поредицата за българския борец Борис Димитров. Подобно на Никола Велков, Димитров е име, което заслужава повече внимание. Те двамата и Дан Колов са най-популярните български борци в Америка през 20-те и 30-те години на 20-ти век. Кариерата на Димитров на ринга продължава 17 години и през тези 17 години той се изправя срещу редица големи кеч звезди и записва победи над един куп уважавани имена, включително и над сънародника му Дан Колов.

Борис Димитров - българският борец с победа над Дан Колов в Америка

През 20-те години на 20-ти век българският професионален борец Борис Димитров е едно от трите главни български кеч имена в САЩ заедно с Дан Колов и Никола Велков. Както се запознахме в предишния материал за кариерата му, през въпросните години Димитров се бори предимно в южните американски щати и е популярно име там, особено в щата Мисисипи, където е може би най-известното местно кеч име по това време. През декември 1929 г. в щата Кентъки Борис се бори срещу настоящия световен шампион по кеч в тежка категория Гус Соненбърг и тази борба променя курса на кариерата му. През предишните четири години Димитров се бори в шест съседни американски щата в южната част на САЩ и като цяло е познат най-вече в тези щати, но след декември 1929 г. той става борец, чието име е познато на национално ниво в САЩ. През следващото десетилетие Димитров се бори в 25 от американските щати, включително пред няколко от най-големите публики в историята на американския кеч до онзи момент.

Борис Димитров

Към декември 1929 г. кечът се радва на рекордна популярност в Северна Америка и две кеч организации се борят зад надмощие - бостънската организация на промоутъра Пол Баузър и нюйоркската организация на промоутъра Джак Кърли. Конкуренцията между двете организации е свирепа. Всички професионални борци искат да бъдат част от едната или другата организация. Към декември 1929 г. българите Дан Колов и Никола Велков вече работят за промоутъра Пол Баузър и в началото на декември към тях се присъединява и Борис Димитров. Първата му борба за организацията на Баузър е в щата Уисконсин. Дан Колов също се бори във въпросното кеч шоу, а в главната двойка е световния шампион „Динамита“ Гус Соненбърг. Няколко седмици след това Соненбърг се бори за първи път в щата Кентъки и за негов опонент е избран именно Борис Димитров (едно от най-популярните местни кеч имена в Кентъки). Българинът губи борбата, но представянето му в срещата е достойно. През следващите няколко месеца за Димитров следват борби в щатите Уисконсин, Айова, Мериленд и Мичиган, както и борби в Канада (Торонто и Монреал). Сред опонентите му са популярни имена като Карл Поджело от Литва, Карол Новина от Полша, Ърнест Шарпег от Германия, Ренато Гардини от Италия, отново Гус Соненбърг и др. Репутацията на Борис Димитров расте.

Гус Соненбърг и американската преса относно борбата му с Борис Димитров

През август 1930 г. Борис Димитров напуска кеч организацията на Пол Баузър и се присъединява към конкурентната ѝ организация - тази на Джак Кърли. Димитров вече се е борил два пъти с най-популярното кеч име в организацията на Баузър (световният шампион Гус Соненбърг) и сега идва ред да се бори и с най-голямото име в организацията на Кърли („Златният грък“ Джим Лондос). Два месеца преди това Лондос става световен шампион по кеч в тежка категория (нюйоркска версия) и като цяло той е изключително популярен по това време. Лондос и Димитров са стари познайници от периода 1922-1926 г. и вече са се борили в седем официални срещи в няколко различни щата. Осмата им борба е насрочена за 2-ри септември 1930 г. в град Балтимор, щата Мериленд. Различното при тази борба е мащаба ѝ. Борбата е част от „атлетически карнавал“, който се провежда на местния стадион. Има също бягане и бокс, но главната атракция е кеч срещата между световния шампион Лондос и българина Димитров. Събитието привлича рекордна публика от 32 хиляди зрители. Това е най-голямата публика за кеч среща в историята на САЩ до този момент. Победата е за Лондос след около 31 минути борба. За сравнение: най-голямата публика, която главна борба на Дан Колов успява да привлече в САЩ, е 9 хиляди зрители и това е добра посещаемост за онези години, но все пак въобще не може да се сравнява с 32-те хиляди, които отиват да гледат борбата между Лондос и Димитров.

Джим Лондос и Борис Димитров

Гореспоменатата борба е последната борба между легендарния Джим Лондос и Борис Димитров, но името на Лондос продължава да се свързва с това на Димитров с години наред. За първи път въпросното твърдение може да бъде намерено в луизианската преса още през 1926 г., но през годините твърдението се среща и в много други публикации в различни щати, особено през 30-те, когато Лондос е безспорно най-голямата кеч звезда в Америка. Какво е това твърдение? Годината и мястото, които се споменават понякога са различни, но най-често статиите и рекламните материали за Борис Димитров твърдят, че през 1925 или 1926 г. по време на борба между двамата в град Даярсбърг, щата Тенеси, Димитров е счупил рамото на Лондос и го е победил само за 7 минути. Тази негова победа се споменава редовно и заради нея Борис Димитров понякога е рекламиран и с прозвището „Българският трошач на кости“. Вярно ли е твърдението, обаче? Надали. Наистина, Лондос и Димитров се борят във въпросния град през 1925 г., но борбата завършва с победа за Лондос и всъщност Димитров е този, който се контузва и не може да продължи да се бори. Преписването на победи над големи имена е доста типичен кеч прийом от онези години. Когато един борец пристигне в нов град, за да има зрителски интерес към борбите му , той трябва да има силна репутация и затова твърдение за победа над голямо име като Лондос е много удобен инструмент за изграждане на репутацията на Димитров, а и е твърдение, което в онези години е нямало как да бъде проверено дали е достоверно или не. И така „българският трошач на кости“ Борис Димитров обикаля редица щати и местните зрители пълнят кеч залите, за да видят в действие борецът, който мислят, че е успял да счупи рамото на легендарния Лондос и да го победи за рекордно време.

Борис Димитров и „победата“ му над Лондос (заглавия от четири различни щата)

След голямата му борба с Лондос Борис Димитров се бори още няколко седмици в щата Мериленд и след това отива на кратко турне в южните щати Тексас и Луизиана. През ноември 1930 г., обаче, той напуска организацията на Кърли и се завръща в бостънската кеч организация на Пол Баузър. Първата му борба за организацията на Баузър е на 12-ти ноември 1930 г. в град Устър, щата Масачусетс. Опонентът му? Сънародника му Дан Колов. Победителят в борбата ще спечели правото да се бори срещу световния шампион Гус Соненбърг. Колов и Димитров вече са се борили един срещу друг в три официални срещи през 20-те и Колов печели и трите, но този път победата е за Димитров. Борбата трае 12 минути. Така Борис Димитров става един от само двамата български борци, които са побеждавали Дан Колов в официална кеч среща (другият е борецът, познат с псевдонима Джордж Томпсън, който записва победа над Колов през 1918 г.). Седем дена след борбата му с Колов Димитров се изправя срещу световния шампион (бостънска версия) Соненбърг и макар и да губи борбата, българинът все пак успява да запише туш над шампиона. Борбата е до спечелване на два от три манша - Димитров печели втория, но губи другите два.

Бостънската преса съобщава за победата на Борис Димитров над Дан Колов

Следват редица борби за Димитров в щатите Масачусетс, Роуд Айлънд, Ню Хампшър, Кънектикът, Ню Йорк, Ню Джърси, окръг Колумбия, Мисури, Уисконсин, Мериленд, Делауеър, Мейн, Пенсилвания и т.н. Сред опонентите му са популярни борци като Джордж Заринов, световния шампион Ед Дон Джордж (който взима титлата от Соненбърг), Джордж Калца, Джак Шери, Анри Деглан, Ник Лъц, Джон Песек, Джим Браунинг, Джо Малчевич, Карл Поджело, Гус Соненбърг, Реджиналд Сики, Човека-планина Дийн и др. В началото на 30-те Дан Колов е безспорно най-популярното българско кеч име в Америка, но с напредването на десетилетието Борис Димитров го измества. Докато Дан вече се бори основно само в няколко щата и се съсредоточава върху задкулисните си длъжности в организацията на Пол Баузър, Борис Димитров ходи от щат в щат и се бори с редица топ имена от кеч професията. През 30-те той е най-популярен в градове като Бостън (щата Масачусетс), Трентън (щата Ню Джърси) и Рединг (щата Пенсилвания). Репутацията му е на борец, който владее голям набор от хватки и предпочита да се бори чисто, но в същото време може да бъде доста груб на ринга, ако ситуацията го изисква.

Камдънската преса за това как Борис Димитров става любимец на местните кеч фенове

През първите пет години на 30-те, въпреки че това са годините на Голямата депресия, кечът в САЩ се радва на рекордна популярност и голям финансов просперитет. Зрителският интерес към кеч борбите е по-голям отвсякога и професионалните кеч борци, заедно с професионалните боксьори, са най-скъпоплатените атлети в САЩ. Като борец от организацията на Пол Баузър Борис Димитров има възможността да се бори пред няколко от най-големите публики в историята на американския кеч до онзи момент, като например: пред 25 хиляди зрители на 14-ти юли 1931 г., пред 32 хиляди зрители на 30-ти юли 1931 г., пред 30 хиляди зрители на 18-ти юли 1934 г. и пред 45 хиляди зрители на 30-ти юли 1935 г. За сравнение: най-голямата публика в САЩ, пред която се бори Дан Колов, е 22 хиляди зрители. Всичките гореспоменати борби на Борис Димитров се провеждат в Бостън. Разбира се, той не е в главните двойки, но самият факт, че е избран да участва в тези масивни кеч шоута показва, че е ценен като професионален борец. Конкретно кеч шоуто от 30-ти юли 1935 г., където световните шампиони Ед Дон Джордж и Дано О'Махони се борят за унифициране на двете главни версии на световната титла по кеч в тежка категория, поставя рекорд за най-голяма кеч публика в историята на САЩ. Във въпросното шоу Димитров се бори с бившия световен шампион Гус Соненбърг. Рекордът за посещаемост, поставен от това кеч шоу, пада чак 52 години по-късно през 1987 г. благодарение на кеч мегазвездите Хълк Хоган и Андре Гиганта (който е полубългарин по произход).

Кеч кариерата на Борис Димитров продължава до 1939 г. и до последно той се бори с големи имена. През втората половина на 30-те Димитров излиза на ринга срещу бивши и бъдещи световни шампиони като Шандор Забо, Дано О'Махони, Ивон Робер, Дийн Детън, Али Баба, Ханс Щайнке, Орвил Браун и др. В списъка му с победи фигурират имена като Джак Гансън, Анди Браун, Джо Монтана, Джон Фрибърг, Бул Къри, Майк Романо, Пат МакКей, Франк Бронович, Иван Вактуров и други уважавани кеч имена от онези години. Борис Димитров никога не се бори в България и името му не е известно у нас, но в Америка през 30-те репутацията му е завидна. Повече от всеки друг български атлет в САЩ по това време, Димитров слави България из цяла Америка. И именно заради това той е име, което заслужава да бъде по-известно и у нас.

P.S. В следващия материал ще разгледаме колекция от статии, реклами и снимки на Борис Димитров, вкл. снимки от личния архив на дъщеря му.

Борис Димитров - българският шампион, който покори южните щати

През 20-те и 30-те години на 20-ти век редица български емигранти в САЩ си изкарват прехраната като професионални борци в американския кеч. Един от най-успешните ни сънародници в това поприще е Борис Димитров. В голяма степен Дан Колов, Никола Велков и Борис Димитров могат да бъдат считани за „голямата тройка“ що се отнася до български кеч звезди в Америка по това време. Конкретно през 20-те Димитров поема по малко по-различен път от другите му двама колеги. Докато Колов и Велков обикалят страната и трупат слава на национално ниво, Димитров се бори основно в няколко от южните щати, където успява да си изгради силна репутация. Повече по този въпрос ще прочетем малко по-долу, а сега нека да започнем от началото.

Борис Димитров (1926 г.)

Информацията за първите две десетилетия от живота на Борис Димитров е доста ограничена. В един документ рожденната му година е посочена като 1894, а в друг е 1897 г. Мястото му на рождение е отбелязано само като България, а в един от документите се споменава и София по-конкретно. Димитров емигрира в САЩ през 1908 г. (т.е. една година преди Дан Колов) и няколко години след това става американски гражданин. По време на Първата световна война той служи като втори лейтенант в пехотен полк на американската армия. Горе-долу по същото време се жени за американка на име Нел. Двамата се местят да живеят в Чикаго, щата Илинойс, където през 1919 г. им се ражда първата дъщеря Албърта, а през следващата година и втората дъщеря - Хелън. За разлика от Колов, който никога не се жени, и от Велков, който е ерген през първите няколко години от кеч кариерата му, Димитров има жена и малки деца. Това е най-вероятното обяснение защо през първите му осем години като професионален борец той не пътува много и се бори основно в определен щат и щатите около него.

Не е известно точно как се захваща с кеча като професия, нито пък е известно точно кога започва кариерата му. Вероятно е имал и други борби преди това, но за първи път го срещаме в американската преса през януари 1922 г. в град Форт Уейн, щата Индиана. На 19-ти януари 1922 г. настоящият световен шампион по кеч в тежка категория полякът Станислав Збизко се бори срещу популярния гръцки борец Бил Димитрал и българин на име Майк Колов в хендикап среща. Условието е, че Збизко трябва да победи и двамата, един след друг, в рамките на 75 минути. Збизко побеждава Димитрал за около 51 минути, а Колов е победен за около 7 минути. Всъщност, обаче, кой е този Майк Колов? Първото логично предположение е, че става дума за Дан Колов, но просто са му объркали първото име, само че една бърза проверка показва, че по същото време Дан Колов се бори в щата Тексас. Щом не е Дан, тогава кой е този български борец? В крайна сметка снимка на Майк Колов от местната фортуейнска преса дава отговор на загадката - Майк Колов всъщност е Борис Димитров. Няколко години по-късно това е потвърдено и в статии за кариерата на Димитров, където въпросната борба със Збизко се споменава като една от първите му големи борби. Защо се бори под този псевдоним? Уви, няма как да разберем, но логичното предположение е, че той или организаторите на борбата са решили да взаимстват фамилията от Дан Колов, който по това време вече е сравнително популярен в САЩ.

Борис Димитров / Майк Колов (1922 г.)

Два месеца по-късно, през март 1922 г., името Борис Димитров вече се появява в американската преса и можем да намерим борби с негово участие в щатите Илинойс и Мисури (които са точно до щата Индиана). Там през 1922 г. Борис записва редица победи срещу второстепенни борци, но в крайна сметка си намира майстора в лицето на легендарния гръцки борец Джим Лондос. По това време Лондос все още не е станал мегазвездата, която ще стане в края на десетилетието, но вече е доста популярен и славата му расте с бърза скорост. В края на годината в щата Мисури, и по-точно в град Сейнт Луис, пристига и Дан Колов. Димитров и Колов стават приятели извън ринга и дори често тренират заедно. Освен с Колов, Димитров тренира и със Станислав Збизко и Джим Лондос, когато те се подготвят за важни срещи за световната титла в Сейнт Луис. Бори се в щатите Илинойс и Мисури до пролетта на 1924 г. Когато се изправя срещу по-неизвестни опоненти почти винаги печели или в най-лошия случай завършва наравно с тях, но популярните борци като гърка Джим Лондос и югославянина Джон Евко го побеждават.

Американската преса относно някои от борбите на Борис Димитров (1922-1924 г.)

През лятото на 1924 г. Борис Димитров и семейството му се местят да живеят в град Блитвил, щата Арканзас. Първоначално Димитров се бори само в този щат, включително и срещу стария му познайник Джим Лондос, но през 1925 и 1926 г. има борби и в други южни щати като Тенеси, Мисисипи, Луизиана и Джорджия. Сред опонентите му са борци с добра репутация като Руди Дусек, Джон Максос, Рей Стийл, Хари Мамос и др. Този период от кариерата му е един от най-силните му периоди, особено що се отнася до борбите му в щата Мисисипи. В този щат Димитров се бори в градове като Грийнвил, Язу Сити, Виксбърг, Джаксън и др. Конкретно в Язу Сити влиза и в ролята на мачмейкър/промотър и организира както кеч борби, така и състезания по аматьорски бокс и аматьорска борба. Дава и уроци по борба и физическо възпитание в зала, която сам оборудва с необходимите съоражения. Обаче, най-популярен е в град Грийнвил, където става любимеца на местната публика и също така за кратко е и организатора на кеч борбите там. Трупа серия от победи и се изправя срещу популярни борци като Джим Лондос, Ад Сантел, Дик Дейвискорт, Джордж Заринов и др. В крайна сметка се мести да живее в Грийнвил и като цяло е може би най-популярния местен борец в щата Мисисипи по това време. Съответно, считан е за неофициалния шампион на Мисисипи по кеч в тежка категория.

Борис Димитров - шампионът на щата Мисисипи (1926 г.)

В периода 1925-1927 г. Борис Димитров има и няколко борби, които са любопитни от българска гледна точка. Първо на 17-ти ноември 1925 г. в Грийнвил Димитров побеждава сънародника му Хари Стоев (известен в САЩ като Хенри Стоев). Двамата се познават от 1923 г. в Сейнт Луис. За да има по-голям интерес към борбата, в Грийнвил Стоев е рекламиран като „Руският лъв“, а пък Димитров по принцип е известен в града като българския шампион по кеч в тежка категория. След близо 80 минути борба българинът побеждава „руснака“ и местните почитатели на Димитров ликуват. През следващата година Стоев участва в няколко от кеч шоутата, организирани от Димитров. Имат и втора борба един срещу друг. Тя се състои на 8-ми октомври 1926 г. в Язу Сити и завършва без победител поради изтичане на едночасовия времеви лимит на срещата. Стоев отново е представен като руснак.

Борис Димитров срещу Хари Стоев (1925-1926 г.)

Следващият български опонент на Борис Димитров в Грийнвил е Никола Велков (познат в Америка като Ник Велков). По принцип в Грийнвил Димитров е известен като българския шампион в тежка категория. Типичен кеч прийом от онези години е определен борец да бъде представян като шампиона на определена държава, макар и официално да не е. Така или иначе в очите на местните фенове Димитров е българския шампион. На 7-ми юли 1926 г. на местния стадион в Грийнвил е уредена борба между Димитров и Велков. Рекламите гласят, че борбата е за българската титла по кеч в тежка категория. Димитров е шампионът, а Велков претендентът. Димитров печели първия манш за 29 минути, Велков взима втория за 9 минути и накрая Димитров печели третия за 6 минути. Борис Димитров си остава българския шампион. Поне в Грийнвил. Близо година по-късно е насрочена втора среща между двамата - този път в Евансвил, щата Индиана. Този град е централата на Велков по това време и там той е любимецът на местната публика, обаче в крайна сметка борбата не се състои, тъй като Димитров и Дан Колов (който също е в града по това време и също трябва да се бори в Евансвил този ден) напускат града преждевременно.

Борис Димитров срещу Никола Велков за българската титла в тежка категория (1926 г.)

Третият и последен български опонент на Борис Димитров е легендарният у нас Дан Колов. Двамата се познават от 1922-23 г. в Сейнт Луис, където често са тренировъчни партньори. През 1923 г. се говори, че може да се борят един с друг в официална среща в Сейнт Луис, но в крайна сметка тогава се изправят срещу други опоненти. Пътищата им се пресичат отново през 1926 г. в Грийнвил, където Димитров е съдия на две от борбите на Колов в града, а по-късно същата година Димитров реферира борба на Колов и в Литъл Рок, щата Арканзас. През 1926 г. двамата се борят един с друг няколко пъти в щата Мисисипи. Първо на 21-ви април в град Джаксън Колов побеждава Димитров за 45 минути, после на 11-ти октомври в Грийнвил в рамките на 64 минути Колов побеждава трима борци един след друг (Чарли Фокс, Тони Бернарди и Борис Димитров, който всъщност заменя Хари Стоев, тъй като Стоев не се появява за борбата), и накрая на 28-ми октомври в Язу Сити Колов побеждава Димитров отново, този път за 50 минути, след като точно преди това е победил и Майк Поло за 13 минути. И не на последно място, на 15-ти април 1927 г. в Грийнвил е насрочена интересна хендикап борба, в която бившият световен шампион Станислав Збизко трябва да победи Дан Колов и Борис Димитров един след друг в рамките на 75 минути. Никола Велков също трябва да се бори по-напред в програмата. Уви, обаче, борбите, които по принцип трябва да се проведат на открит стадион, са отменени заради дъждовното време. Пътищата на Колов и Димитров се разделят тук, но не за дълго.

Борис Димитров срещу Дан Колов (1926 г.) и Димитров & Колов срещу Збизко (1927 г.)

През 1926-1927 г. реката Мисисипи прелива и над 70 хиляди квадратни метра площ са наводнени. До ден днешен това е най-голямото наводнение в историята на САЩ. Над 700,000 човека остават без домове в резултат на наводнението. По това време в щата живeят и Борис Димитров и семейството му. Поради пораженията от наводнението на семейство Димитрови им се налага да се преместят да живеят другаде. Отнема им няколко месеца да си стъпят на краката. През това време Борис временно се оттегля от ринга, но от време на време реферира борби и организира борби и така до септември 1927 г., когато той отново подновява кариерата си на професионален борец.

Интересно е да се отбележи, че от януари 1928 г. до ноември 1928 г. няма никакви резултати от борби на Борис Димитров. Вероятно временно не се занимава с кеч. Чак през декември 1928 г. той се появява отново - в Атланта, щата Джорджия. Горе-долу по същото време той и семейството му се местят да живеят в град Падука, щата Кентъки, а малко по-късно и в Хопкинсвил. През 1929 г. Димитров се бори основно в градовете Хопкинсвил, щата Кентъки, и Кларксвил, щата Тенеси. В Кларксвил е и един от организаторите на кеч борбите. В Кларксвил Димитров е изключително доминантен на ринга и печели всичките си борби без една (загуба от Джон Фрибърг). В Хопкинсвил също печели доста - побеждава редица борци (включително Джон Фрибърг) и печели хендикап борба срещу бившия световен шампион Станислав Збизко (условието е, че Збизко трябва да победи Димитров два пъти в рамките на 70 минути, а в крайна сметка борбата завършва 1:1). Освен това има равенство и после губи от популярния грък Бил Димитрал. Връхната точка на този период от кариерата му е на 20-ти декември 1929 г. в Хопкинсвил. На тази дата настоящият световен шампион по кеч в тежка категория „Динамита“ Гус Соненбърг се бори за първи път в щата Кентъки. По това време Соненбърг, който по принцип е ученик на Дан Колов, е най-популярната кеч звезда в Америка. За негов първи опонент в Кентъки е избран Борис Димитров. Именно тази борба отваря вратата за Димитров към по-големи борби и слава в Америка, но повече по този въпрос ще си говорим в следващия материал за кариерата му.

Американската преса относно някои от борбите на Борис Димитров (1929 г.)

В следващата статия за Борис Димитров: борбите му за двете главни американски кеч организации, защо го наричат „Българският трошач на кости“, борбите му пред двете най-големи кеч публики в историята на САЩ, победата му над Дан Колов, как става главното българско кеч име в Америка и още.