Борис Димитров - българският шампион, който покори южните щати

През 20-те и 30-те години на 20-ти век редица български емигранти в САЩ си изкарват прехраната като професионални борци в американския кеч. Един от най-успешните ни сънародници в това поприще е Борис Димитров. В голяма степен Дан Колов, Никола Велков и Борис Димитров могат да бъдат считани за „голямата тройка“ що се отнася до български кеч звезди в Америка по това време. Конкретно през 20-те Димитров поема по малко по-различен път от другите му двама колеги. Докато Колов и Велков обикалят страната и трупат слава на национално ниво, Димитров се бори основно в няколко от южните щати, където успява да си изгради силна репутация. Повече по този въпрос ще прочетем малко по-долу, а сега нека да започнем от началото.

Борис Димитров (1926 г.)

Информацията за първите две десетилетия от живота на Борис Димитров е доста ограничена. В един документ рожденната му година е посочена като 1894, а в друг е 1897 г. Мястото му на рождение е отбелязано само като България, а в един от документите се споменава и София по-конкретно. Димитров емигрира в САЩ през 1908 г. (т.е. една година преди Дан Колов) и няколко години след това става американски гражданин. По време на Първата световна война той служи като втори лейтенант в пехотен полк на американската армия. Горе-долу по същото време се жени за американка на име Нел. Двамата се местят да живеят в Чикаго, щата Илинойс, където през 1919 г. им се ражда първата дъщеря Албърта, а през следващата година и втората дъщеря - Хелън. За разлика от Колов, който никога не се жени, и от Велков, който е ерген през първите няколко години от кеч кариерата му, Димитров има жена и малки деца. Това е най-вероятното обяснение защо през първите му осем години като професионален борец той не пътува много и се бори основно в определен щат и щатите около него.

Не е известно точно как се захваща с кеча като професия, нито пък е известно точно кога започва кариерата му. Вероятно е имал и други борби преди това, но за първи път го срещаме в американската преса през януари 1922 г. в град Форт Уейн, щата Индиана. На 19-ти януари 1922 г. настоящият световен шампион по кеч в тежка категория полякът Станислав Збизко се бори срещу популярния гръцки борец Бил Димитрал и българин на име Майк Колов в хендикап среща. Условието е, че Збизко трябва да победи и двамата, един след друг, в рамките на 75 минути. Збизко побеждава Димитрал за около 51 минути, а Колов е победен за около 7 минути. Всъщност, обаче, кой е този Майк Колов? Първото логично предположение е, че става дума за Дан Колов, но просто са му объркали първото име, само че една бърза проверка показва, че по същото време Дан Колов се бори в щата Тексас. Щом не е Дан, тогава кой е този български борец? В крайна сметка снимка на Майк Колов от местната фортуейнска преса дава отговор на загадката - Майк Колов всъщност е Борис Димитров. Няколко години по-късно това е потвърдено и в статии за кариерата на Димитров, където въпросната борба със Збизко се споменава като една от първите му големи борби. Защо се бори под този псевдоним? Уви, няма как да разберем, но логичното предположение е, че той или организаторите на борбата са решили да взаимстват фамилията от Дан Колов, който по това време вече е сравнително популярен в САЩ.

Борис Димитров / Майк Колов (1922 г.)

Два месеца по-късно, през март 1922 г., името Борис Димитров вече се появява в американската преса и можем да намерим борби с негово участие в щатите Илинойс и Мисури (които са точно до щата Индиана). Там през 1922 г. Борис записва редица победи срещу второстепенни борци, но в крайна сметка си намира майстора в лицето на легендарния гръцки борец Джим Лондос. По това време Лондос все още не е станал мегазвездата, която ще стане в края на десетилетието, но вече е доста популярен и славата му расте с бърза скорост. В края на годината в щата Мисури, и по-точно в град Сейнт Луис, пристига и Дан Колов. Димитров и Колов стават приятели извън ринга и дори често тренират заедно. Освен с Колов, Димитров тренира и със Станислав Збизко и Джим Лондос, когато те се подготвят за важни срещи за световната титла в Сейнт Луис. Бори се в щатите Илинойс и Мисури до пролетта на 1924 г. Когато се изправя срещу по-неизвестни опоненти почти винаги печели или в най-лошия случай завършва наравно с тях, но популярните борци като гърка Джим Лондос и югославянина Джон Евко го побеждават.

Американската преса относно някои от борбите на Борис Димитров (1922-1924 г.)

През лятото на 1924 г. Борис Димитров и семейството му се местят да живеят в град Блитвил, щата Арканзас. Първоначално Димитров се бори само в този щат, включително и срещу стария му познайник Джим Лондос, но през 1925 и 1926 г. има борби и в други южни щати като Тенеси, Мисисипи, Луизиана и Джорджия. Сред опонентите му са борци с добра репутация като Руди Дусек, Джон Максос, Рей Стийл, Хари Мамос и др. Този период от кариерата му е един от най-силните му периоди, особено що се отнася до борбите му в щата Мисисипи. В този щат Димитров се бори в градове като Грийнвил, Язу Сити, Виксбърг, Джаксън и др. Конкретно в Язу Сити влиза и в ролята на мачмейкър/промотър и организира както кеч борби, така и състезания по аматьорски бокс и аматьорска борба. Дава и уроци по борба и физическо възпитание в зала, която сам оборудва с необходимите съоражения. Обаче, най-популярен е в град Грийнвил, където става любимеца на местната публика и също така за кратко е и организатора на кеч борбите там. Трупа серия от победи и се изправя срещу популярни борци като Джим Лондос, Ад Сантел, Дик Дейвискорт, Джордж Заринов и др. В крайна сметка се мести да живее в Грийнвил и като цяло е може би най-популярния местен борец в щата Мисисипи по това време. Съответно, считан е за неофициалния шампион на Мисисипи по кеч в тежка категория.

Борис Димитров - шампионът на щата Мисисипи (1926 г.)

В периода 1925-1927 г. Борис Димитров има и няколко борби, които са любопитни от българска гледна точка. Първо на 17-ти ноември 1925 г. в Грийнвил Димитров побеждава сънародника му Хари Стоев (известен в САЩ като Хенри Стоев). Двамата се познават от 1923 г. в Сейнт Луис. За да има по-голям интерес към борбата, в Грийнвил Стоев е рекламиран като „Руският лъв“, а пък Димитров по принцип е известен в града като българския шампион по кеч в тежка категория. След близо 80 минути борба българинът побеждава „руснака“ и местните почитатели на Димитров ликуват. През следващата година Стоев участва в няколко от кеч шоутата, организирани от Димитров. Имат и втора борба един срещу друг. Тя се състои на 8-ми октомври 1926 г. в Язу Сити и завършва без победител поради изтичане на едночасовия времеви лимит на срещата. Стоев отново е представен като руснак.

Борис Димитров срещу Хари Стоев (1925-1926 г.)

Следващият български опонент на Борис Димитров в Грийнвил е Никола Велков (познат в Америка като Ник Велков). По принцип в Грийнвил Димитров е известен като българския шампион в тежка категория. Типичен кеч прийом от онези години е определен борец да бъде представян като шампиона на определена държава, макар и официално да не е. Така или иначе в очите на местните фенове Димитров е българския шампион. На 7-ми юли 1926 г. на местния стадион в Грийнвил е уредена борба между Димитров и Велков. Рекламите гласят, че борбата е за българската титла по кеч в тежка категория. Димитров е шампионът, а Велков претендентът. Димитров печели първия манш за 29 минути, Велков взима втория за 9 минути и накрая Димитров печели третия за 6 минути. Борис Димитров си остава българския шампион. Поне в Грийнвил. Близо година по-късно е насрочена втора среща между двамата - този път в Евансвил, щата Индиана. Този град е централата на Велков по това време и там той е любимецът на местната публика, обаче в крайна сметка борбата не се състои, тъй като Димитров и Дан Колов (който също е в града по това време и също трябва да се бори в Евансвил този ден) напускат града преждевременно.

Борис Димитров срещу Никола Велков за българската титла в тежка категория (1926 г.)

Третият и последен български опонент на Борис Димитров е легендарният у нас Дан Колов. Двамата се познават от 1922-23 г. в Сейнт Луис, където често са тренировъчни партньори. През 1923 г. се говори, че може да се борят един с друг в официална среща в Сейнт Луис, но в крайна сметка тогава се изправят срещу други опоненти. Пътищата им се пресичат отново през 1926 г. в Грийнвил, където Димитров е съдия на две от борбите на Колов в града, а по-късно същата година Димитров реферира борба на Колов и в Литъл Рок, щата Арканзас. През 1926 г. двамата се борят един с друг няколко пъти в щата Мисисипи. Първо на 21-ви април в град Джаксън Колов побеждава Димитров за 45 минути, после на 11-ти октомври в Грийнвил в рамките на 64 минути Колов побеждава трима борци един след друг (Чарли Фокс, Тони Бернарди и Борис Димитров, който всъщност заменя Хари Стоев, тъй като Стоев не се появява за борбата), и накрая на 28-ми октомври в Язу Сити Колов побеждава Димитров отново, този път за 50 минути, след като точно преди това е победил и Майк Поло за 13 минути. И не на последно място, на 15-ти април 1927 г. в Грийнвил е насрочена интересна хендикап борба, в която бившият световен шампион Станислав Збизко трябва да победи Дан Колов и Борис Димитров един след друг в рамките на 75 минути. Никола Велков също трябва да се бори по-напред в програмата. Уви, обаче, борбите, които по принцип трябва да се проведат на открит стадион, са отменени заради дъждовното време. Пътищата на Колов и Димитров се разделят тук, но не за дълго.

Борис Димитров срещу Дан Колов (1926 г.) и Димитров & Колов срещу Збизко (1927 г.)

През 1926-1927 г. реката Мисисипи прелива и над 70 хиляди квадратни метра площ са наводнени. До ден днешен това е най-голямото наводнение в историята на САЩ. Над 700,000 човека остават без домове в резултат на наводнението. По това време в щата живeят и Борис Димитров и семейството му. Поради пораженията от наводнението на семейство Димитрови им се налага да се преместят да живеят другаде. Отнема им няколко месеца да си стъпят на краката. През това време Борис временно се оттегля от ринга, но от време на време реферира борби и организира борби и така до септември 1927 г., когато той отново подновява кариерата си на професионален борец.

Интересно е да се отбележи, че от януари 1928 г. до ноември 1928 г. няма никакви резултати от борби на Борис Димитров. Вероятно временно не се занимава с кеч. Чак през декември 1928 г. той се появява отново - в Атланта, щата Джорджия. Горе-долу по същото време той и семейството му се местят да живеят в град Падука, щата Кентъки, а малко по-късно и в Хопкинсвил. През 1929 г. Димитров се бори основно в градовете Хопкинсвил, щата Кентъки, и Кларксвил, щата Тенеси. В Кларксвил е и един от организаторите на кеч борбите. В Кларксвил Димитров е изключително доминантен на ринга и печели всичките си борби без една (загуба от Джон Фрибърг). В Хопкинсвил също печели доста - побеждава редица борци (включително Джон Фрибърг) и печели хендикап борба срещу бившия световен шампион Станислав Збизко (условието е, че Збизко трябва да победи Димитров два пъти в рамките на 70 минути, а в крайна сметка борбата завършва 1:1). Освен това има равенство и после губи от популярния грък Бил Димитрал. Връхната точка на този период от кариерата му е на 20-ти декември 1929 г. в Хопкинсвил. На тази дата настоящият световен шампион по кеч в тежка категория „Динамита“ Гус Соненбърг се бори за първи път в щата Кентъки. По това време Соненбърг, който по принцип е ученик на Дан Колов, е най-популярната кеч звезда в Америка. За негов първи опонент в Кентъки е избран Борис Димитров. Именно тази борба отваря вратата за Димитров към по-големи борби и слава в Америка, но повече по този въпрос ще си говорим в следващия материал за кариерата му.

Американската преса относно някои от борбите на Борис Димитров (1929 г.)

В следващата статия за Борис Димитров: борбите му за двете главни американски кеч организации, защо го наричат „Българският трошач на кости“, борбите му пред двете най-големи кеч публики в историята на САЩ, победата му над Дан Колов, как става главното българско кеч име в Америка и още.