Борис Димитров - българският борец с победа над Дан Колов в Америка

През 20-те години на 20-ти век българският професионален борец Борис Димитров е едно от трите главни български кеч имена в САЩ заедно с Дан Колов и Никола Велков. Както се запознахме в предишния материал за кариерата му, през въпросните години Димитров се бори предимно в южните американски щати и е популярно име там, особено в щата Мисисипи, където е може би най-известното местно кеч име по това време. През декември 1929 г. в щата Кентъки Борис се бори срещу настоящия световен шампион по кеч в тежка категория Гус Соненбърг и тази борба променя курса на кариерата му. През предишните четири години Димитров се бори в шест съседни американски щата в южната част на САЩ и като цяло е познат най-вече в тези щати, но след декември 1929 г. той става борец, чието име е познато на национално ниво в САЩ. През следващото десетилетие Димитров се бори в 25 от американските щати, включително пред няколко от най-големите публики в историята на американския кеч до онзи момент.

Борис Димитров

Към декември 1929 г. кечът се радва на рекордна популярност в Северна Америка и две кеч организации се борят зад надмощие - бостънската организация на промоутъра Пол Баузър и нюйоркската организация на промоутъра Джак Кърли. Конкуренцията между двете организации е свирепа. Всички професионални борци искат да бъдат част от едната или другата организация. Към декември 1929 г. българите Дан Колов и Никола Велков вече работят за промоутъра Пол Баузър и в началото на декември към тях се присъединява и Борис Димитров. Първата му борба за организацията на Баузър е в щата Уисконсин. Дан Колов също се бори във въпросното кеч шоу, а в главната двойка е световния шампион „Динамита“ Гус Соненбърг. Няколко седмици след това Соненбърг се бори за първи път в щата Кентъки и за негов опонент е избран именно Борис Димитров (едно от най-популярните местни кеч имена в Кентъки). Българинът губи борбата, но представянето му в срещата е достойно. През следващите няколко месеца за Димитров следват борби в щатите Уисконсин, Айова, Мериленд и Мичиган, както и борби в Канада (Торонто и Монреал). Сред опонентите му са популярни имена като Карл Поджело от Литва, Карол Новина от Полша, Ърнест Шарпег от Германия, Ренато Гардини от Италия, отново Гус Соненбърг и др. Репутацията на Борис Димитров расте.

Гус Соненбърг и американската преса относно борбата му с Борис Димитров

През август 1930 г. Борис Димитров напуска кеч организацията на Пол Баузър и се присъединява към конкурентната ѝ организация - тази на Джак Кърли. Димитров вече се е борил два пъти с най-популярното кеч име в организацията на Баузър (световният шампион Гус Соненбърг) и сега идва ред да се бори и с най-голямото име в организацията на Кърли („Златният грък“ Джим Лондос). Два месеца преди това Лондос става световен шампион по кеч в тежка категория (нюйоркска версия) и като цяло той е изключително популярен по това време. Лондос и Димитров са стари познайници от периода 1922-1926 г. и вече са се борили в седем официални срещи в няколко различни щата. Осмата им борба е насрочена за 2-ри септември 1930 г. в град Балтимор, щата Мериленд. Различното при тази борба е мащаба ѝ. Борбата е част от „атлетически карнавал“, който се провежда на местния стадион. Има също бягане и бокс, но главната атракция е кеч срещата между световния шампион Лондос и българина Димитров. Събитието привлича рекордна публика от 32 хиляди зрители. Това е най-голямата публика за кеч среща в историята на САЩ до този момент. Победата е за Лондос след около 31 минути борба. За сравнение: най-голямата публика, която главна борба на Дан Колов успява да привлече в САЩ, е 9 хиляди зрители и това е добра посещаемост за онези години, но все пак въобще не може да се сравнява с 32-те хиляди, които отиват да гледат борбата между Лондос и Димитров.

Джим Лондос и Борис Димитров

Гореспоменатата борба е последната борба между легендарния Джим Лондос и Борис Димитров, но името на Лондос продължава да се свързва с това на Димитров с години наред. За първи път въпросното твърдение може да бъде намерено в луизианската преса още през 1926 г., но през годините твърдението се среща и в много други публикации в различни щати, особено през 30-те, когато Лондос е безспорно най-голямата кеч звезда в Америка. Какво е това твърдение? Годината и мястото, които се споменават понякога са различни, но най-често статиите и рекламните материали за Борис Димитров твърдят, че през 1925 или 1926 г. по време на борба между двамата в град Даярсбърг, щата Тенеси, Димитров е счупил рамото на Лондос и го е победил само за 7 минути. Тази негова победа се споменава редовно и заради нея Борис Димитров понякога е рекламиран и с прозвището „Българският трошач на кости“. Вярно ли е твърдението, обаче? Надали. Наистина, Лондос и Димитров се борят във въпросния град през 1925 г., но борбата завършва с победа за Лондос и всъщност Димитров е този, който се контузва и не може да продължи да се бори. Преписването на победи над големи имена е доста типичен кеч прийом от онези години. Когато един борец пристигне в нов град, за да има зрителски интерес към борбите му , той трябва да има силна репутация и затова твърдение за победа над голямо име като Лондос е много удобен инструмент за изграждане на репутацията на Димитров, а и е твърдение, което в онези години е нямало как да бъде проверено дали е достоверно или не. И така „българският трошач на кости“ Борис Димитров обикаля редица щати и местните зрители пълнят кеч залите, за да видят в действие борецът, който мислят, че е успял да счупи рамото на легендарния Лондос и да го победи за рекордно време.

Борис Димитров и „победата“ му над Лондос (заглавия от четири различни щата)

След голямата му борба с Лондос Борис Димитров се бори още няколко седмици в щата Мериленд и след това отива на кратко турне в южните щати Тексас и Луизиана. През ноември 1930 г., обаче, той напуска организацията на Кърли и се завръща в бостънската кеч организация на Пол Баузър. Първата му борба за организацията на Баузър е на 12-ти ноември 1930 г. в град Устър, щата Масачусетс. Опонентът му? Сънародника му Дан Колов. Победителят в борбата ще спечели правото да се бори срещу световния шампион Гус Соненбърг. Колов и Димитров вече са се борили един срещу друг в три официални срещи през 20-те и Колов печели и трите, но този път победата е за Димитров. Борбата трае 12 минути. Така Борис Димитров става един от само двамата български борци, които са побеждавали Дан Колов в официална кеч среща (другият е борецът, познат с псевдонима Джордж Томпсън, който записва победа над Колов през 1918 г.). Седем дена след борбата му с Колов Димитров се изправя срещу световния шампион (бостънска версия) Соненбърг и макар и да губи борбата, българинът все пак успява да запише туш над шампиона. Борбата е до спечелване на два от три манша - Димитров печели втория, но губи другите два.

Бостънската преса съобщава за победата на Борис Димитров над Дан Колов

Следват редица борби за Димитров в щатите Масачусетс, Роуд Айлънд, Ню Хампшър, Кънектикът, Ню Йорк, Ню Джърси, окръг Колумбия, Мисури, Уисконсин, Мериленд, Делауеър, Мейн, Пенсилвания и т.н. Сред опонентите му са популярни борци като Джордж Заринов, световния шампион Ед Дон Джордж (който взима титлата от Соненбърг), Джордж Калца, Джак Шери, Анри Деглан, Ник Лъц, Джон Песек, Джим Браунинг, Джо Малчевич, Карл Поджело, Гус Соненбърг, Реджиналд Сики, Човека-планина Дийн и др. В началото на 30-те Дан Колов е безспорно най-популярното българско кеч име в Америка, но с напредването на десетилетието Борис Димитров го измества. Докато Дан вече се бори основно само в няколко щата и се съсредоточава върху задкулисните си длъжности в организацията на Пол Баузър, Борис Димитров ходи от щат в щат и се бори с редица топ имена от кеч професията. През 30-те той е най-популярен в градове като Бостън (щата Масачусетс), Трентън (щата Ню Джърси) и Рединг (щата Пенсилвания). Репутацията му е на борец, който владее голям набор от хватки и предпочита да се бори чисто, но в същото време може да бъде доста груб на ринга, ако ситуацията го изисква.

Камдънската преса за това как Борис Димитров става любимец на местните кеч фенове

През първите пет години на 30-те, въпреки че това са годините на Голямата депресия, кечът в САЩ се радва на рекордна популярност и голям финансов просперитет. Зрителският интерес към кеч борбите е по-голям отвсякога и професионалните кеч борци, заедно с професионалните боксьори, са най-скъпоплатените атлети в САЩ. Като борец от организацията на Пол Баузър Борис Димитров има възможността да се бори пред няколко от най-големите публики в историята на американския кеч до онзи момент, като например: пред 25 хиляди зрители на 14-ти юли 1931 г., пред 32 хиляди зрители на 30-ти юли 1931 г., пред 30 хиляди зрители на 18-ти юли 1934 г. и пред 45 хиляди зрители на 30-ти юли 1935 г. За сравнение: най-голямата публика в САЩ, пред която се бори Дан Колов, е 22 хиляди зрители. Всичките гореспоменати борби на Борис Димитров се провеждат в Бостън. Разбира се, той не е в главните двойки, но самият факт, че е избран да участва в тези масивни кеч шоута показва, че е ценен като професионален борец. Конкретно кеч шоуто от 30-ти юли 1935 г., където световните шампиони Ед Дон Джордж и Дано О'Махони се борят за унифициране на двете главни версии на световната титла по кеч в тежка категория, поставя рекорд за най-голяма кеч публика в историята на САЩ. Във въпросното шоу Димитров се бори с бившия световен шампион Гус Соненбърг. Рекордът за посещаемост, поставен от това кеч шоу, пада чак 52 години по-късно през 1987 г. благодарение на кеч мегазвездите Хълк Хоган и Андре Гиганта (който е полубългарин по произход).

Кеч кариерата на Борис Димитров продължава до 1939 г. и до последно той се бори с големи имена. През втората половина на 30-те Димитров излиза на ринга срещу бивши и бъдещи световни шампиони като Шандор Забо, Дано О'Махони, Ивон Робер, Дийн Детън, Али Баба, Ханс Щайнке, Орвил Браун и др. В списъка му с победи фигурират имена като Джак Гансън, Анди Браун, Джо Монтана, Джон Фрибърг, Бул Къри, Майк Романо, Пат МакКей, Франк Бронович, Иван Вактуров и други уважавани кеч имена от онези години. Борис Димитров никога не се бори в България и името му не е известно у нас, но в Америка през 30-те репутацията му е завидна. Повече от всеки друг български атлет в САЩ по това време, Димитров слави България из цяла Америка. И именно заради това той е име, което заслужава да бъде по-известно и у нас.

P.S. В следващия материал ще разгледаме колекция от статии, реклами и снимки на Борис Димитров, вкл. снимки от личния архив на дъщеря му.