 |
| 80 хиляди зрители чакат да видят кеч борбата на Джим Лондос на Олимпийския стадион в Атина (1933 г.) |
Макар и кечът да се ражда в Европа (и по-конкретно в Англия през 19-ти век) той винаги е свързван най-вече с Америка. И има защо. Именно в САЩ кечът се развива най-много като тип професионална борба. Когато всичко започва кечът е просто стил на свободна борба, но с течение на годините става много повече. Към него са добавени елементи от гръко-римската борба и други регионални стилове на борба, бокса, източните бойни изкуства и разбира се не на последно място и шоу елементи. Кечът става изключително популярна атракция в Северна Америка, а големите кеч звезди се превръщат в най-скъпоплатените атлети в света след боксовите шампиони. В края на 20-те/началото на 30-те години на 20-ти век в САЩ, начело със звезди като „Златният грък“ Джим Лондос и „Динамита“ Гус Соненбърг, кечът достига невиждана до онзи момент популярност и при това въпреки факта, че Америка влиза в периода на Голямата депресия. Не минава много време и Европа също иска парче от кеч тортата, така да се каже. До 30-те години на 20-ти век най-популярният тип професионална борба в Европа е т. нар. гръко-римска борба (също известна като френска/французка борба, тъй като корените ѝ са във Франция). За разлика от кеча, където са позволени почти всякакви захвати и удари, в гръко-римската професионална борба са позволени хватки само от кръста нагоре. Гръко-римските борби се радват на голяма популярност в почти цяла Европа през последното десетилетие на 19-ти и първото десетилетие на 20-ти век, особено в страни като Франция, Германия, Русия, Англия, Полша, Чехия, Австрия, Дания, Белгия и Италия. Имената на Пол Понс, Георг Хакеншмидт, Иван Поддубни, Георг Лурих, Александър Аберг, Станислав Збизко, Якоб Кох, Джовани Райчевич, Джес Педерсен, българина Никола Петров и други популярни борци от гръко-римската професионална борба са познати в цяла Европа.
 |
| Панорамна снимка от голям турнир по гръко-римска професионална борба в Намюр, Белгия (1899 г.) |
Кеч борби има в Европа и преди това, но като цяло в годините преди Първата световна война кечът е популярен главно във Великобритания, докато в останалата част на Европа гръко-римските борби са на най-голям почит. Истинската експлозия в популярността на кеча в Европа става през 30-те години на 20-ти век. Основен катализатор в този процес е Франция. През 1933 г. спортистът Раоул Паоли и златеният олимпийски медалист по класическа борба и световен шампион по кеч Анри Деглан създават кеч федерация във Франция. Начело с кеч звезди като Деглан, българина Дан Колов и златния олимпийски медалист по вдигане на тежести Шарл Ригуло кечът добива внушителна популярност във Франция. Париж се превръща в европейската столица на американския кеч. Зрителският интерес e голям, а приходите са рекордни за Европа. Това не остава незабелязано и в останалата част на Европа. Лека-полека кечът започва да си прокарва път и в други европейски страни и така в крайна сметка кечът измества гръко-римската професионална борба като любимия тип професионална борба на Европа, като всяка страна адаптира американските кеч борби към местните вкусове на публиката и презентира своя версия на кеча. Това се случва и на Балканите.
 |
| Българската преса относно нарастващата популярност на кеча (1934 г.) |
Румъния
От всички страни на Балканите Румъния е страната с най-големи традиции в гръко-римската професионална борба. Този тип борби са популярни в северната ни съседка още през 19-ти век. По принцип гръко-римската професионална борба най-често е на турнирен принцип, т.е. идва трупа борци в града и се организира турнир с тяхно участие. Борят се всеки ден в продължение на няколко седмици и накрая се излъчва победител в турнира. Такива турнири се провеждат редовно в Румъния още от 1902 г., като в средата на 30-те в Букурещ се провеждат дори и два световни шампионата (единствените световни шампионати по гръко-римска професионална борба в историята на Балканите).
 |
| Участниците в световен шампионат по гръко-римска професионална борба в Букурещ (1934 г.) |
През 30-те като част от гръко-римските турнири започват да се правят и кеч борби като специална атракция в програмата, но доста спорадично. Първият кеч турнир в историята на Румъния се провежда през 1935 г. в Букурещ и е съчетан с боксови срещи. Турнирът е на подобен принцип като гръко-римските турнири - борби в една и съща зала в продължение на няколко седмици. Според наличната информация в Букурещ след това има само още един кеч турнир - през 1940. Като цяло кечът не успява да добие значителна популярност в Румъния. Кеч турнирите се провеждаят в зали за няколко хиляди човека, докато двата най-големи турнира по гръко-римска борба в Букурещ са на 20-хилядния O.N.E.F. стадион, което говори красноречиво за разликата в популярността на двата стила в Румъния. Казано накратко, от всички наши съседни страни Румъния е тази с най-кратка кеч история. Защо се получава така? На първо място явно румънската публика просто не харесва кеч стила толкова колкото гръко-римските борби. Друг проблем е, че почти няма румънски кеч борци и организатори на борби, които да развиват стила в Румъния - в България, Турция и Гърция, например, нещата стоят по коренно различен начин. В Румъния дори и при гръко-римските борби се разчита основно на „внос“, т.е. борците са предимно чужденци. Има румънци, които се занимават с кеч, но те са единици. За известно време дори и дългогодишният шампион на Румъния по бокс Моци Спаков също започва да участва в кеч срещи, но така или иначе румънските кеч борци като цяло са доста малко. Със започването на Втората световна война спира и притока на чужденци. Всичко това съвпада със смяната на политическия режим в Румъния и в крайна сметка комбинацията от тези фактори убива кеча, а и гръко-римската професионална борба, в Румъния.
 |
| Моменти от кеч борба в Букурещ (1934 г.) |
Връзка с България: През 1935 г. български борци като Никола Петров, Александър Добрич, Петър Ферещанов, Павел Иванов и Кирил Михаилов се борят в Румъния в турнири по гръко-римска професионална борба. След това българите Илия Киров, Петър Константинов, Петър Ферещанов и Крум Петров участват в кеч турнири на румънска почва, а пък румънски борци като Моци Спаков, Йон Драгичиану и Франк Франкулеску се борят у нас.
 |
| Българската преса относно турнир по кеч в Букурещ (1935 г.) |
Сърбия
Историята на гръко-римската професионална борба в Сърбия (Югославия) датира от края на 19-ти век и историята е следната: спорадични турнири предимно с чужденци и малцина сръбски борци. В Югославия кеч срещи се появяват като специална атракция в гръко-римските турнири още в края на 20-те. Това продължава и през следващото десетилие.
 |
| Заглавия от югославската преса относно кеч борби и снимка от кеч борба (1929 и 1940 г.) |
Според наличната информация, в Югославия кеч турнири започват да се организират чак след Втората световна война. Провеждат се главно на открити стадиони, което е любопитно, тъй като гръко-римските турнири преди тях са основно в кина, театри циркови арени (т.е. зали със значително по-малък капацитет за зрители). Няма много информация за посещаемостта на въпросните кеч борби, но самият факт, че борбите вече са на стадиони, а не в по-малки зали загатва, че вероятно е имало силен интерес към кеча. Кеч борбите в Югославия са на турнирен принцип и тези спорадични турнири продължават до средата на 70-те, ако и не след това. Най-важните турнири обикновено се провеждат на 10-хилядния стадион „Ташмайдан“ в Белград. Има кеч турнири и в други части на тогавашна Югославия като например в Марибор на стадион „Людски врт“. Борбите са ежедневни и са с участието предимно на чуждестранни борци. Тук трябва да бъде споменат и югославския кеч борец и организатор на борбите Майкъл Ужевич, който е главното кеч име в Югославия през 60-те и 70-те.
 |
| Плакат за кеч шоу в Белград (1968 г.) |
Връзка с България: Тук връзката е слаба. Има няколко български борци от гръко-римския стил, които се борят в Сърбия, но що се отнася до кеча според наличната информация единственият българин, който участва в кеч срещи в Югославия е Димитър Стойчев през 1940 г. Обаче, любопитно е да се отбележи, че един от първите борци, които демонстрират кеч борбите в Югославия е латвиецът Дмитрий Мартинов. Той се бори в Югославия няколко пъти през годините и винаги се представя като българин. Фактът че навсякъде го рекламират като българин обърква дори и нашата преса, която също пише, че Мартинов е българин.
 |
| Българската преса относно борбите на Димитър Стойчев в Белград (1940 г.) |
Турция
 |
| Турските шампиони Текирдаглъ Хюсеин, Кара Али и Мюлаим |
Друго важно име е Динарлъ Мехмет (по-познат в САЩ и Европа като Мехмет Юсуф). Баща му Юсиф Хюсеин (родом от Търговище) е голямо кеч име в САЩ в периода 1909-1925 г. и Динарлъ следва по неговите стъпки. Бори се в САЩ, Франция, Испания, Гърция, Румъния и т.н. и е най-популярното турско кеч име на Запад през 30-те. Именно Динарлъ Мехмет и баща му са турските борци, които правят първите сериозни опити за популяризиране на кеч борбите в Турция. След тях с кеч се захващат и гореспоменатите трима шампиони по мазна борба.
 |
| Какъвто бащата, такъв и синът: Юсиф Хюсеин (отгоре) и сина му Динарлъ Мехмет |
Начело с Динарлъ, Текирдаглъ, Мюлаим и Али кечът, или по-точно професионалната свободна борба както наричат кеча в Турция по онова време, се радва на значителна популярност в нашата южна съседка в периода 1935-1941 г. Големи кеч борби се организират в Истанбул (на 8-хилядния стадион „Таксим“), Измир (на 15-хилядния стадион „Алсанджак“), Бурса (на стадион „Ататюрк“), Анкара, Бандърма и т.н. В Турция идват популярни чуждестранни кеч борци като Кола Квариани, Джо Комар, Йоханес ван дер Валт, Джон Максос, Джо Кембъл, Бен Шърман и др. Дори и световни шампиони като Джим Лондос, Станислав Збизко и Джак Шери се борят в Турция през този период, което е едно допълнително доказателство за популярността на кеча там.
 |
| Моменти от кеч борби в Истанбул (1936-1939 г.) |
Според наличната информация кеч борбите в Турция продължават до началото на 70-те. От 50-те натам те са познати основно като „панкреас“. Най-важните борби се провеждат в 7-хилядната зала „Люфти Кърдар“ в Истанбул.
 |
| Плакат за поредица от кеч шоута в Истанбул (1952 г.) |
Има и други, но най-популярното турско кеч име през 50-те и 60-те e Али Ахмет Чапраз (родом от с. Ножарово, Разградско), който се изправя срещу редица чуждестранни борци в Турция.
 |
| Али Ахмет |
Връзка с България: Три от най-популярните турски кеч звезди са родени в България - Динарлъ Мехмет, Текирдаглъ Хюсеин и Али Ахмет. Освен това, един куп български борци се борят в Турция в периода 1932-1940 г., като например: Хари Стоев, Евстати Георгиев, Димитър Стойчев, Киро Андреев, Георги „Беленчето“ Петров, Евлоги Георгиев, Петър Ферещанов, Тодор Банков и др. Като цяло, макар и кечът да е доста популярен и в България по това време, кеч борбите в Турция са финансово по-изгодни и затова често през 30-те български борци отиват на турнета в Турция вместо да се борят у нас. През 60-те Никола Цигулинов (познат в кеч средите като Николай Зигулинов) също има кеч срещи в Турция.
 |
| Българската преса относно кеч борби на Димитър Стойчев и Евстати Георгиев в Бурса (1937 г.) |
България
При нас историята е следната. И ние както горните три страни имаме дългогодишни традиции в гръко-римската професионална борба, датиращи до края на 19-ти век, но с течение на времето родната публика губи интерес към този тип борби. За първи път в България кеч борбата я демонстрира Хари Стоев през 1927 г., но за първи път кеч шоу у нас се провежда през юни 1935 г. Кечът е изключително популярен у нас през втората половина на 30-те. Заслугата за това е на Дан Колов. Колов започва да се бори в Париж през есента на 1933 г. и постига голяма слава и успехи там. Българската преса редовно отразява френските борби на Колов и това го превръща в спортна мегазвезда, каквато България не е виждала до онзи момент. Когато Колов се завръща у нас през пролетта на 1935 г. интересът към него е огромен и той е посрещнат като национален герой. В периода 1935-1937 г. Дан Колов има 14 кеч срещи в България и интересът към тези борби е наистина внушителен. София, Пловдив, Плевен, Варна, Русе, Стара Загора... Борбите на Колов в България трошат всевъзможни рекорди за посещаемост и приходи. Дори и „Цар Футбол“ им отстъпва по зрителски интерес. Конкретно срещите на Колов с Реджиналд Сики, Петър Ферещанов и европейския шампион Ал Перейра привличат около 30 хиляди зрители и до ден днешен са сред най-големите кеч публики в историята на Европа. Освен с горните трима Колов има големи борби в България и с Йон Драгичиану, Франк Франкулеску, Франк Бронович, Тодор Банков и Марк Пасман. Просто в България през онези години има огромен интерес към Дан Колов. Престоят на Колов у нас е кратък, но оставя трайна следа както в историята на България, така и в историята на европейския кеч като цяло.
 |
| Дан Колов срещу Реджи Сики, Петър Ферещанов и Ал Перейра в София (1935-1937 г.) |
Но нека да оставим Колов настрана. Да, той дава началото на кеча в България, но българската кеч история не приключва с него. От 1935 г. натам у нас редовно започват да се организират кеч борби, както в големи, така и в малки градове, и това продължава до 1944 г. След Колов най-голямото българско кеч име е Хари Стоев, който организира кеч борби из провинцията в продължение на няколко години и тези борби също привличат значителен интерес. Други популярни български имена от въпросните години, които трябва да се споменат, са Димитър Стойчев (дядото на волейболиста Радостин Стойчев), Евстати Георгиев, Тодор Банков, Киро Андреев, Георги „Беленчето“ Петров, Димитър Караенев, Крум Петров и Кольо Маринов. Всичките те продължават по стъпките на Дан Колов и се борят из цялата страна.
 |
| Моменти от кеч срещи в България (1935-1938 г.) |
В България има кеч борби и след 1944 г., но впоследствие новата власт решава да сложи край на кеча в България. Решението е част от инициативата на държавата да развие аматьорската (спортна) борба у нас и се счита, че кечът ще е пречка за нейното развитие.
 |
| Българската преса относно края на професионалната борба/кеча в България (1948 г.) |
Гърция
 |
| „Златният грък“ Джим Лондос |
През годините Джим Лондос се връща няколко пъти в Гърция. Първата му борба там е през 1928 г., а последната през 1956 г. Бори се и в други гръцки градове, но най-големите му борби са на Олимпийския стадион в Атина. Борбите му там срещу Карол Збизко, Кола Квариани, Динарлъ Мехмет, Йоханес ван дер Валт и Джим Райт привличат феноменален за онези години зрителски интерес (публики вариращи между 40 и 80 хиляди зрители) и до ден днешен са пет от осемте най-големи кеч публики в историята на Европа. Най-голямата от тези борби е борбата му с грузинеца Квариани през октомври 1933 г., която е посетена от цели 80 хиляди зрители. Видео кадри от въпросната кеч среща можете да видите в долното видео.
 |
| Кликнете върху снимката, за да видите видеото (линк към YouTube) |
Подобно на Колов в България, Лондос е посрещнат като национален герой в Гърция и борбите му в неговата родина мотивират редица местни борци да станат професионални кеч борци. И така през 30-те години на 20-ти век се ражда гръцката кеч сцена. Първоначално кеч борбите в Гърция се провеждат в малки зали или на по-малки стадиони само за няколко хиляди човека, но от 50-те натам гръцкият кеч започва да достига все по-големи и по-големи висоти. Кеч шоутата вече се провеждат основно през лятото и най-често са на 15-хилядния стадион на ФК „Панатинайкос“, на 25-хилядния стадион на ФК „АЕК“ или на други стадиони в Атина, а и не само в Атина. Първо започват само с няколко големи шоута на година, но във връхната точка на гръцкия кеч през 60-те и 70-те има периоди, когато в рамките на два месеца се организират около 30 кеч шоута на стадиони в Атина, което е изключително внушителнo количество шоута. Малко са градовете в историята на кеча, където има толкова много кеч шоута на големи стадиони в толкова малък период.
 |
| Реклама за кеч шоу на стадиона на „Панатинайкос“ (1965 г.) |
Зрителският интерес варира през годините, но в пиковите му периоди е доста голям. Кеч звезди като Парашос Борас, Хараламбос Карпозилос, Андреас Ламбракис, Танасис Кабафлис, Костас Папалазару, Спирос Арион, Костас Натанаил, Теодорос Мегаритис, Гиоргос Тромарас, Апостолос Суглакос и др. стават идоли на гръцката публика. В Гърция идват и един куп световни кеч звезди като италианеца Примо Карнера, французите Андре Драп и Феликс Мике, канадеца Джордж Гордиенко, латвиеца Ивар Мартинсон, испанците Херкулес Кортез и Виктор „Квазимодо“ Кастия, шотландеца Франк „Распутин“ Хой, англичаните Дани Линч и Джони Кинкейд, американците Кинг Къртис и Марк Люин, новозеландеца Джон да Силва, колумбиеца Бил Мартинез, нигериеца Пауър Майк, чилиеца Драгон Чино, перуанеца Конде Максимилиано, мароканеца Джими Дула, австриеца Пол Бергер, аржентинеца Абел Сестак, турчина Али Ахмет и много други.
 |
| Моменти от гръцки кеч срещи (1953-1986 г) |
От всички балкански страни кечът оцелява най-дълго време именно в Гърция. Там той се радва на голяма, на моменти огромна, популярност в продължение на шест десетилетия, но вече в края на 80-те/началото на 90-те интересът спада значително, а и самите гръцки кеч звезди вече не са в разцвета на силите им. И все пак, дори и тогава гърците продължават да правят балканска кеч история. През 1991 г. за първи път американска кеч компания прави шоу на Балканите. Става дума за нюйоркската организация National Wrestling Federation (NWF), която има шоу в Пирея с участието на гореспоменатия грък Суглакос, но също така и легендарния кечист Абдула Касапина, бившата WWF шампионка Уенди Рихтър, бъдещата ECW звезда Джони Гръндж, Джулс Стронгбоу и др.
 |
| Реклама за първото кеч шоу от американска компания на Балканите (1991 г.) |
Връзка с България: Само двама български кеч борци се борят в Гърция - първо Евстати Георгиев през 30-те и после Никола Цигулинов през 60-те. Вторият е доста популярен в гръцката столица. През 30-те в продължение на няколко години усилено се обсъжда евентуална борба между Дан Колов и гръцката мегазвезда Джим Лондос в Атина, а после и Колов срещу Хари Мамос, но и двете борби не се осъществяват. И въпреки че никога не се бори в Гърция Колов все пак е запомнен там до такава степен, че през 30-те гръцки борец на име Ревелиотис е известен с псевдонима Колов II, а през 70-те борец от Близкия Изток се бори в Атина под името Дан Колов. Освен това, други двама борци (Николай Заков и може би най-популярния чужденец в историята на гръцкия кеч Атилио) са представяни като българи в Гърция, макар че не са.
 |
| Гръцката спортна преса относно дебюта на българина Зигулинов: „Вчера вечерта Ламбракис и Папалазару триумфираха над Зигулинов и Абел Сестак. 15 хиляди фенове гледаха епичния кеч театър със затаен дъх. След мача Зигулинов се сби със Сестак и го обвини за загубата. Спектакълът, представен от чудовищния българин, беше невероятен.“ (1961 г.) |
Заключение
През последните няколко десетилетия, когато се говори за „Меки“ на кеча страните, които винаги се споменават, са САЩ, Мексико и Япония, тъй като именно там кечът е най-популярен и там има най-много кеч шоута. В историческо отношение е имало и много други подобни „Меки“. Кечът е универсално развлечение и през различни периоди е бил изключително популярен в голям брой страни по целия свят, в това число и балканските страни. И все пак, макар и златните години на кеча на Балканите да са минали отдавна, хубаво е да се знае, че е имало моменти, когато на Балканите са се провеждали много кеч шоута и понякога тези шоута са привличали наистина внушителен зрителски интерес.
Няма коментари:
Публикуване на коментар