Хари Стоев и борбите му в България

Популярният български професионален борец Хари Стоев се бори в чужбина цели 18 години и особено в Америка постига завидни успехи. Радва се на популярност в САЩ, Франция и Англия, но връхната точка на славата му е в родната му България. В настоящия материал ще се запознаем с борбите на Стоев у нас.

Хари Стоев

Хари Стоев емигрира в САЩ през далечната 1913 г. и дълги години живее там. В Америка той започва да се вади прехраната като борец и редовно да участва в кеч срещи. През 1926 г. Хари е принуден да се завърне в родната си България и именно тогава той се бори на родна почва за първи път. По това време у нас на мода са борбите в гръко-римски стил. Те се провеждат най-често в циркове и панаири като част от вариететна програма. През 1927 г. на цирковата арена Хари Стоев демонстрира непознатата у нас борба кеч. Не дълго след това Хари отново заминава за САЩ и пак се завръща в България през 1932 г. През 1933 г. отново е поканен да направи няколко демонстрации на кеча, редом с борбите на българските борци-аматьори, които тепърва започват да се опитват да развиват спортната борба у нас. Като цяло, обаче, името Хари Стоев е неизвестно за родната публика и тя няма голям интерес към кеч борбите му. Само една година по-късно това ще се промени...

Част от първата българска статия за Хари Стоев (1927 г.)

През есента на 1933 г. Хари Стоев научава от родната преса, че в Париж се бори българския борец Дан Колов. В България по това време е невъзможно да си вадиш прехраната като професионален борец и като разбира, че Колов е в Париж Стоев веднага му пише с надеждата, че Дан ще го уреди с борби във Франция. Двамата се познават от годините им в Америка и отговорът на Колов не закъснява. И така, през пролетта на 1934 г. Хари отива да се бори във Франция. Още от есента на 1933 г. родната преса пише редовно за чуждестранните успехи на борците Дан Колов и Петър Ферещанов, но сега вече и името Хари Стоев започва да се споменава на страниците на българските вестници. Само допреди няколко месеца към професионалната борба, и по-конкретно към кеч борбите, в България няма почти никакъв интерес, обаче сега вече благодарение на Колов, Ферещанов и Стоев родната публика иска да знае повече за този спорт и иска да гледа борби на живо. В онези години няма други български спортисти, които да ни славят в чужбина и победите им зад граница превръщат въпросните борци в изключително популярни личности у нас (като разбира се, най-популярен сред тях е Дан Колов).

Българската преса относно борбите на Хари Стоев във Франция и Англия (1934-35 г.)

На 7-ми април 1935 г. Хари Стоев и Дан Колов, които вече са станали големи приятели, си идват в България заедно. Хари се е завръщал в България и преди, но без никакви лаври и без никакво внимание. Този път, когато Хари пристига у нас придружен от Колов, хиляден народ идва на софийската гара, за да ги посрещне. Радостта на българския народ да види популярните ни борци на живо е огромна. На следващия ден новината за завръщането им е на първата страница на всички големи български вестници. Още с пристигане им на гарата родните журналисти искат да знаят кога ще могат да видят борби с участието на Колов и Стоев. Това става реалност само два месеца по-късно.

Дан Колов и Хари Стоев се завръщат в България (7-ми април 1935 г.)

Датата е 20-ти юни 1935 г. Мястото е игрище „Юнак” в София. 20 хиляди запалянковци напълват трибуните на стадиона, за да видят дебютното българско кеч шоу. Главната атракция е първата борба на Дан Колов в България, но последната кеч среща за вечерта е борбата на Хари Стоев. Хари се изправя срещу атлетичния американски борец Джордж Уилсън и успява да го победи след 30 минути борба. Още от самото начало интересът към кеч борбите на Колов и Стоев у нас е огромен. Както публиките, така и приходите са рекордни. Обаче, Колов и Стоев не организират тези борби с финансова цел, а даже напротив - двамата отказват да вземат заплащане и даряват голяма част от приходите за благотворителни цели, най-вече за закупуване на самолет за българската авиация. От юни до септември 1935 г. Стоев и Колов се борят у нас общо девет пъти - 4 пъти в София и по един път в Пловдив, Плевен, Варна, Русе и Стара Загора. Сред опонентите на Стоев са чуждестранни борци като канадеца Дик Перон, американеца Чарли Сантен и палестинеца Жижи Голдщайн, но освен това той се изправя и срещу обещаващи български борци като Евстати Георгиев и Димитър Стойчев. Конкретно борбите на Стоев винаги са добре приети и обикновено зрителите остават впечатлени от техниката му на ринга. Може да се каже, че след Дан Колов Хари Стоев е може би второто най-популярно спортно име в България по това време.

Заглавия от пресата и моменти от борбите на Хари Стоев в България през 1935 г.

През 1936 г. Колов и Стоев отново организират борби из страната и отново интересът към тези борби е голям. София, Стара Загора, Пловдив, Казанлък и Ямбол са градовете, които имат възможността да видят популярните български борци на живо. Този път Хари се бори с руснака д-р Борис Солоневич, поляка Франк Бронович и българите Димитър Стойчев, Евстати Георгиев, Тодор Банков и Георги Петров (Беленчето). До този момент Хари е спечелил всичките си борби у нас, с изключение на две равенства с гореспоменатите Сантен и Уилсън. Тази година Хари отново печели повечето си борби, но има и едно равенство с Беленчето, както и загуба от Бронович. Според наличната информация, загубата от Бронович е единствената загуба на Стоев на родна почва, но трябва да се отбележи, че Бронович е борец от тежката, докато Стоев е борец от полутежката категория. Славата и успехите на Хари не остават незабелязани и от Двореца. През май 1936 г. Хари Стоев е награден с орден „За гражданска заслуга” 4-та степен от Н. В. Цар Борис III.

През лятото на 1936 пътищата на Хари Стоев и Дан Колов се разделят. До този момент двамата са организирали борбите в България съвместно, но сега Дан заминава в чужбина, а Хари си остава у нас. Оттук-нататък може да се каже, че Хари Стоев става главната звезда на професионалната (кеч) борба у нас. Колов се бори само още един път в България, а Стоев го прави редовно. Първите му две големи борби след раздялата с Колов са на 29-ти и 30-ти август 1936 г. Борбите са част от програмата на втория селско-стопански събор във Варна и се провеждат на местния колодрум пред около 10 хиляди зрители. За опоненти на Стоев са избрани руснака д-р Борис Солоневич и румънеца Моци Спаков. Спаков е няколкократен шампион на Румъния по бокс в полутежка категория и като цяло едно от най-големите боксови имена в Румъния. От скоро е започнал да се занимава и с кеч. Към срещите има голям зрителски интерес, особено към борбата със Спаков. Стоев печели и двете борби.

д-р Борис Солоневич (вляво) и Моци Спаков (вдясно)

Друга голяма борба на Стоев се състои на 11-ти октомври 1936 г. в София на игрище „Левски”. Опонентът на Стоев е чернокожия борец Казим бен Абдул. В онези години чернокожите борци са малцина и е голяма атракция да видиш такъв борец на живо. Освен това, споменът за борбите на Дан Колов срещу Реджи Сики в София през 1935 г. все още е пресен и софийската публика иска да види дали Стоев ще може да се справи с неговия чернокож опонент, както е успял Колов с неговия. Стоев печели сравнително лесно след 19 минути борба. Бен Абдул печели първия манш, а Стоев печели втория с тръшване толкова силно, че бен Абдул се контузва и не може да продължи да се бори.

Хари Стоев срещу Казим бен Абдул (11-ти октомври 1936 г.)

След борбата с бен Абдул Хари Стоев се бори отново в София чак 7 години по-късно. За сметка на това, обаче, той е доста активен в провинцията. През 1937, 1938, 1939 и 1940 г. Хари организира борби в редица български градове. Седмици наред Хари и група борци, ръководена от него, обикалят страната и се борят в малки и големи градове. Като цяло кечът в София може и да е в застой, но Хари и борците му поддържат интереса към този тип борби у нас. Трупата на Стоев посещава Кюстендил, Хасково, Пловдив, Разград, Велико Търново, Перник, Варна, Ловеч, Габрово, Стара Загора, Чирпан, Плевен и други български градове. Към борбите винаги има интерес и винаги Хари е в главната двойка. В един или друг момент почти всички по-известни български борци от онези години участват в борбите, организирани от Стоев, защото именно Стоев е главният български организатор на кеч борби през въпросните четири години. Няколко пъти и Дан Колов присъства на борбите, но само като зрител и само, за да могат зрителите да го видят на живо (здравословното му състояние вече не му позволява да се бори). Сред главните опоненти на Стоев по това време са старозагорския силовак Димитър Караянев, пехливана Мустафа Кабака и сливенския борец Георги Петров (Беленчето). Хари печели всичките си борби в този период. През 1940 г. Стоев, който вече е над 40-годишна възраст, временно се оттегля от ринга.

Реклама за борби на Хари Стоев в Плевен (8-ми ноември 1940 г.)

През 1943 г. Хари Стоев отново се завръща към професионалната борба. Първо като съдия на борби, а после и като борец. На 11-ти юли 1943 г. на игрище „Юнак” Стоев се бори с Крум Петров. Петров по това време е един от най-популярните български борци, считан е за най-добрият български борец в полутежката категория (категорията на Стоев) и е спряган за наследника на Стоев. Стоев, който междувременно е започнал да тренира борци в софийска школа, се справя с Петров само за 18 минути и показва, че все още има какво да предложи на ринга. Това е предпоследната му известна борба. След 1943 г. Хари Стоев има само още една борба - на 22-ри септември 1946 г. в София. Опонентът му отново е Крум Петров и този път срещата им завършва без победител, тъй като двамата не успяват да се победят в рамките на оказаното време. Така приключва кариерата на Хари Стоев на ринга. Според наличната информация, Хари печели всичките си борби у нас с изключение на една загуба и четири равенства.

Софийски борци тренират под зоркото око на Хари Стоев (август 1943 г.)

През 1946 г. новата държавна власт решава да вложи средства и усилия в развиването на аматьорската (спортна) борба. Като част от тази инициатива се слага край на професионалната борба у нас и по-конкретно на кеч борбите. Макар и типът борба, с който Хари се занимава близо 30 години, вече да не се практикува у нас Хари все пак успява да намери начин да продължи да се занимава с борба и да помага за развитието на борбата в България. Той става треньор в ДСО „Урожай”, а по-късно и помощник-треньор на националния отбор по свободна борба. Възпитаниците на Хари печелят редица отличия. Заради заслугите му Партията го награждава със званието „Герой на социалистическия труд”, а после също и със „Заслужил майстор на спорта”.

Как следва да бъде запомнен Хари Стоев? Безспорно, като един от най-успешните български професионални борци. Щатски шампион по кеч в САЩ и при това в две различни категории. Борец, който слави името на България в няколко европейски страни. Пионер на кеч борбите в България. Голямо спортно име у нас през 30-те години на 20-ти век. Учител на редица борци и сред хората, които полагат основите на аматьорската борба у нас след 1944 г. Казано накратко: легенда.