Джордж Пенчев - българският борец, който стана шампион на Австралия

В настоящия материал ще разгледаме част от кариерата на един български професионален борец, чието име не е известно у нас, но всъщност е име, което е било добре познато по целия свят. Става дума за Георги Пенчев, по-познат в кеч средите като Джордж Пенчев. Кариерата му на ринга започва през 1929 г. и приключва чак през 1963 г. През това време той се бори на пет континента. Заедно с Дан Колов Пенчев е най-успешният и популярен българин на световно ниво в кеча през миналия век. Всъщност, даже може да се каже, че в някои отношения Пенчев постига повече от Колов. Най-дълго време Пенчев прекарва в Австралия, където той става шампиона на Австралия по кеч в тежка категория, и сега ще се запознаем с кариерата му там.

Джордж Пенчев (1936 г.)

Историята на Георги Пенчев започва през декември 1929 г. в Югозападна Австралия. Тогава там се появява нов български борец на име Джордж Пенчев, който още от самото начало на кариерата си започва да се бори в главните срещи и бързо привлича внимание с добрите си умения на ринга. Но кой е този Джордж Пенчев, от къде е и как се захваща с кеч? Това са интересни въпроси, на които уви не могат да бъдат дадени пълни и точни отговори на този етап. През годините в австралийската преса са публикувани различни версии на историята му. Първоначално за него се казва, че е започнал да се занимава с кеч още докато е бил в Европа, където е бил шампион на България и където в среща в България е станал и шампион на Южна Европа. Половин година по-късно се появява следващата версия на историята му - бил е син на български силовак, на 17-годишна възраст е отишъл да служи в българската армия, където се е научил да се бори, и след това е станал професионален борец и шампион на Сърбия, Румъния и България. Следващата версия, която намираме в австралийската преса, е следната: на 14-годишна възраст баща му го е накарал да почне да се бори, след това Пенчев е станал полицай, доказал се е като най-добрия борец в българската полиция, после се е захванал с професионална борба и е станал шампион на България, Сърбия и Румъния. Друга версия е, че се е захванал с борба на 12-годишна възраст и е бил инструктор по борба за новите попълненията в българската армия и полиция. Осем години след дебюта на Пенчев в Австралия се чува и версия, която напълно противоречи на предишните версии - въобще не се е борил преди да дойде в Австралия, в Австралия първо е работил като дървар, било му е препоръчано да се захване с кеч и популярния борец Били Мийске му е бил треньор. И не на последно място трябва да се споменем и следната версия на историята му, която намираме в австралийската преса след като Пенчев вече се е оттеглил от ринга - още от 13-годишна възраст баща му (който е бил изключително силен физически) го е карал да се бори, първата му голяма победа е била над турски борец в среща със заложен новороден бик за победителя от борбата, после е дошъл в Австралия, започнал е да работи като дървар, но парите не са му стигали и затова се е захванал с кеча като професия.

Най-ранната снимка на Джордж Пенчев (1929 г.)

Версии много, но коя е вярната? Уви, няма как да знаем със сигурност. В типичен кеч стил, през годините различните кеч организатори представят Пенчев и историята му по различни начини пред медиите. За организаторите не е важно кое е вярно и кое не - важното е представената версия да превърне Пенчев в по-интересна личност за феновете и те да си закупят билети за борбите му. Самият Пенчев също следва тази мантра и споделя истории за миналото си, които си противоречат една на друга. И все пак, ето как можем да обобщим нещата относно ранните години на Георги Пенчев. Роден е в България на 26-ти май 1905 г. или поне това е датата, която самият той попълва в документите за австралийско гражданство, които подава през 1934 г. Според една българска статия за него от 1937 г. родом е от видинския край, обаче в официални документи самият Пенчев пише родното си място по няколко различни начина - Манастирса (най-често), Манастиса и Манастирия. В един документ допълва, че въпросното място е в Русенския край. Не знам кое населено място у нас е това. Може да е написано грешно или това да е някакво старо име, което не съществува в наши дни. И все пак, имам две предположения - град Борово (познат в миналото като Горна Манастирица и Горно Манастирци) или село Волово (Долна Манастирица). Със сигурност Пенчев не се занимава с професионална (кеч) борба преди да отиде в Австралия. Емигрира в Австралия през май 1928 г. В Австралия първоначално най-вероятно наистина работи като дървар и вече в края на 1929 г. става професионален кеч борец.

Българската преса относно Георги Пенчев (1937 г.)

Първата борба на Джордж Пенчев, за която може да бъде намерена информация, се състои на 13-ти декември 1929 г. в град Коли, Югозападна Австралия. Опонент му е естонеца Сам Бурмистър. По-опитният Бурмистър печели срещата, но само един месец по-късно в друга тяхна среща Пенчев успява да направи равенство с него и после, две седмици след това, Пенчев записва победа над Бурмистър. През първите две години от кариерата му на ринга Бурмистър е най-честият опонент на Пенчев. Първоначално Пенчев е под договор с един от главните кеч организатори в тогавашна Австралия - Лео Ле Корну. Пенчев работи основно за него през първите си две години като професионален борец. Бори се в големи австралийски градове като Аделаида и Бризбън, както и в много други по-малки градове. На 21-ви април 1930 г. Пенчев дебютира и на Стадион Лейхард в Сидни. Там се провеждат повечето от най-важните кеч срещи в Австралия и години по-късно там ще бъдат повечето от най-големите борби на Пенчев в Австралия. На дебюта си в Сидни Пенчев се изправя срещу, отново, Сам Бурмистър. Две седмици по-късно той се бори за първи път и срещу руснака Том Лурих. Впоследствие Лурих ще се превърне в най-редовния и най-голям опонент на Пенчев в Австралия. Малко след това Пенчев стъпва на ринга в Сидни и срещу настоящия шампион на Австралия по кеч в тежка категория - Били Мийске. Това само по себе си никак не е малко постижение и показва колко бързо Пенчев успява да развие кеч уменията си и популярността си - едва седем месеца след дебюта му в кеча той вече се бори с австралийския шампион. Пенчев губи срещата, но няколко седмици по-късно в Нюкасъл нашенецът записва победа над Мийске след като шампионът е дисквалифициран.

Реклами за две от ранните борби на „брилянтния българин“ Джордж Пенчев (1931 г.)

През лятото на 1931 г. идва и първото турне на Джордж Пенчев извън Австралия. Той и Бурмистър отиват в Нова Зеландия и там Пенчев за първи път се изправя срещу борци от Америка като Станли Пинто и Станли Буреш. Това е важен и необходим опит за него. През октомври 1931 г. той се завръща в Австралия, по-готов отвсякога да бъде доминантна сила по австралийските рингове. Следват няколко години борби из цяла Австралия, винаги в главната двойка за вечерта. Славата на Пенчев расте и той вече е сред най-пополярните борци в Австралия. Сред опонентите му са утвърдени кеч имена като Том Лурих, Бони Муир, Били Мийске, Леон Лабриола, Уолтър Браунинг, Хари Мамос, Ейб Каплан, Бил Бет, Джак Кларк, Дъглас Кларк и др. Междувременно, през 1934 г. Пенчев става австралийски гражданин, но винаги в пресата продължава да споменава, че родом е от България.

Сам Бурмистър - най-редовният опонент на Пенчев през първите две години от кариерата му

През лятото на 1935 г. Джордж Пенчев се среща за първи път с американеца Харди Крускамп и борбите му с Крускамп дават много важно отражение върху кеч стила на Пенчев и го променят завинаги. Крускамп е едно от американските протежета на българина Дан Колов и е известен като един от кеч борците, които използват движението dropkick. Dropkick-овете навлизат в американския кеч няколко години преди това, но в Австралия са новост. До лятото на 1935 г. любимата и най-ефективна хватка на Пенчев, с която той печели доста от борбите си, е т. нар. short-arm scissors хватка. Хваката може да бъде използвана както, за да накара опонента да се предаде от болка, така и за да тушира рамената му на тепиха. На 14-ти септември 1935 г. по време на среща с Джони Уудс в Сидни Пенчев за първи път използва dropkick. Той вече се е борил три пъти с Крускамп (една загуба и две равенства) и именно от там научава dropkick-а. От този момент натам dropkick-ът става коронното движение на Пенчев. Никой друг от австралийските кеч борци не използва dropkick по това време. Срещите на Пенчев стават по-интересни и по-вълнуващи за гледане отвсякога. Повечето от тях той печели точно с dropkick. Доста кеч борци през годините използват dropkick-a, но малцина са тези, които се славят като експерти в него. Пенчев е един от тях. Благодарение на отличните си атлетически умения Пенчев прави dropkick-а с лекота и перфектна техника. Славата му на dropkick майстор го следва навсякъде по света, където отиде да се бори.

Джордж Пенчев демонстрира short-arm scissors (горната снимка) и dropkick

Освен че научава dropkick-a от Данколовото протеже Крускамп, това не е единствената връзка между българите Джордж Пенчев и Дан Колов. Колов се бори в Австралия през 1934 г. и там се запознава с Пенчев, макар че по това време двамата работят за различни кеч организации в Сидни. Ветеранът Колов вижда голям потенциал в сънародника си Пенчев и веднага му предлага да го закара в Америка (и по-точно в Северна Калифорния, където Колов е шеф на местната кеч организация по това време). Пенчев не приема офертата веднага, но впоследствие през 1936 г. той отива за първи път в Америка благодарение на Дан Колов. Това първо калифорнийско турне дава старт на интернационалната кариера на Пенчев. В САЩ Пенчев се изправя срещу имена като Джо Малчевич, Джо Саволди, Ал Перейра и т.н. После отива и в Канада, а след това отново в Нова Зеландия, където за първи път се бори с бивш световен шампион - Ед Дон Джордж (едно от бившите протежета на Дан Колов). В Нова Зеландия Пенчев се изправя и срещу легендарния канадски борец Ърл МакКрийди (шампионът на Британската империя по това време).

Австралийската преса съобщава: Джордж Пенчев заминава за Америка под опеката на Дан Колов (1936 г.)

След гореспоменатите борби в Нова Зеландия Джордж Пенчев се завръща в Австралия, но престоят му там не е дълъг. През 1937 г. той отново заминава на турне в чужбина. Предишното му турне е 7 месеца, докато това турне трае над 2 години. Пенчев посещава САЩ, Франция, Англия, Шотландия и Южна Африка. Редовно се бори в главните срещи за вечерта и трупа редица големи победи. Няколко пъти се бори с легендарния грък Джим Лондос, който е най-популярната кеч звезда в Америка по това време, а може би и в света като цяло. Двамата се борят няколко пъти за световната титла по кеч в тежка категория - Лондос печели всичките срещи и си запазва титлата. Една от борбите им, тази в град Балтимор на 4-ти октомври 1937 г., поставя рекорд за най-доходоносно спортно събитие в историята на щата Мериленд. Няколко седмици по-късно тяхна борба в Лондон привлича най-голямата кеч публика за годината в Англия. Докато е в Англия местните кеч организатори започват да рекламират Пенчев като шампиона на Британската империя по кеч в тежка категория. Казва се, че е спечелил титлата в Австралия, но това не е вярно. Така или иначе в Англия го считат за шампиона. Пенчев защитава титлата на Британската империя и в Южна Африка също, където всъщност я губи от главната местна кеч звезда Йоханес ван дер Валт. Като цяло, през въпросния период (1937-1939 г.) Джордж Пенчев най-популярното и успешно българско кеч име заедно с Дан Колов, но Колов се оттегля от ринга в началото на 1938 г., така че оттам-нататък Пенчев вече може да бъде считан за главната българска кеч звезда в чужбина.

Световният шампион Джим Лондос

Тук идва момент да хвърлим поглед и към личния му живот. През ноември 1937 г. Пенчев и австралийската му годеница Елизабет се женят в Лондон, Англия. Популярният австралийски професионален борец Томи Найлън им е кум. През следващите две години Пенчев и новата му съпруга обикалят света заедно. Навсякъде, където Пенчев отиде да се бори, Елизабет е там с него. Лондон, Портсмут, Нюкасъл, Лийдс, Единбург, Кейп Таун, Балтимор, Филаделфия, Вашингтон, Ричмънд, Лос Анджелис, Санта Ана, Хонолулу и още много други дестинации са част от двугодишното им сватбено пътешествие. Когато двамата се завръщат в Австралия в края на октомври 1939 г. те се установят в Сидни и живеят там дълги години. През 40-те им се раждат двама сина - Брус и Майкъл, а по-късно и дъщеря Даяна.

Джордж Пенчев и семейството му (1948 г.)

Още от ранните му години като професионален борец основна цел на Джордж Пенчев е да стане шампион на Австралия по кеч в тежка категория. Когато Пенчев се захваща с кеч австралийският шампион е естонеца Били Мийске, но към 1939 г. ситуацията с австралийската титла е по-сложна. В Австралия по това време има няколко различни влиятелни кеч промоутъра. Всички те в известна степен искат да контролират австралийската титла по кеч в тежка категория и в един момент, подобно на ситуацията с титлите в бокса, това води до твърдения от няколко различни борци, че те са австралийския шампион. През 1933 г. шампионът Мийске трябва да защитава титлата в мач в Бризбън, но отказва да го направи и затова местните организатори коронясват нов австралийски шампион в лицето на руснака Том Лурих. Да, обаче, Мийске продължава да твърди, че той е шампиона. Впоследствие гърка Лео Димитрал записва победа над Мийске и след това Димитрал се самопровъзгласява за шампион. Междувременно през 1938 г. австралиецът Еди Скарф (бронзов медалист по свободна борба от Олимпиадата през 1932 г.) печели турнир в Сидни за определяне на нов австралийски шампион по кеч в тежка категория. Новозеландецът Фред Аткинс е друг борец, които твърди, че е шампиона на Австралия. И накрая имаме и българинът Джордж Пенчев, който макар и да не е официален шампион, често е бил рекламиран като шампиона на Австралия по време на борбите му в чужбина. Има и няколко други претенденти за титлата, но тези са основните. Както се вижда, ситуацията с австралийската титла е заплетена.

Главните претенденти за австралийската титла: Том Лурих, Лео Димитрал, Еди Скарф, Том Аткинс, Джордж Пенчев

От всичките борци, които твърдят, че са шампиона на Австралия в края на 1939 г. Том Лурих е най-широкопризнат като такъв и съответно в най-голяма степен той може да се счита за официалния шампион. Той е и най-популярното местно кеч име в Австралия. Лурих държи неговата титла от лятото на 1933 г. Според наличната информация, в периода 1930-1936 г. Пенчев и Лурих се борят около 40 пъти. Имат борби в Сидни, Аделаида, Бризбън, Пърт и т.н. Лурих печели болшинството от срещите, но има както равенства, така и победи за Пенчев. Победите на Пенчев, обаче, не са убедителни - или печели, защото Лурих е дисквалифициран, или печели по точки (правилата на кеча в Австралия гласят, че ако няма победител в рамките на оказаното време победата се решава на точков принцип). От всичките тези борби между Пенчев и Лурих пет от тях са за австралийската титла по кеч в тежка категория (три в Сидни, една в Бризбън и една в Пърт). Пенчев губи четири от борбите, а една от тях завършва без победител и съответно Лурих остава шампион.

Том Лурих и Джордж Пенчев (вдясно) позират в дните преди тяхна борба в Сидни (1939 г.)

През юни 1935 г., две седмици след четвъртия му неуспешен опит да стане шампион на Австралия в тежка категория, Джордж Пенчев се самопровъзгласява за австралийския шампион по кеч в полутежка категория и местните кеч организатори в Сидни също го признават за шампиона на тази категория. Няколко седмици по-късно Пенчев защитава титлата за първи път срещу индиеца Харбан Сингх. Пенчев е шампион на полутежката категория през следващата година и няколко месеца, но в крайна сметка изоставя тази титла, без официално да я изгуби в мач, и отново се насочва към основната си цел - титлата в тежка категория. Така стигаме до 9-ти декември 1939 г. Градът е Сидни, мястото е Стадион Лейхард. Това е най-важната кеч арена в Австралия и мястото, където три пъти преди това Пенчев не е успял да победи Лурих в мач за титлата. Последната борба за титлата между двамата е била през ноември 1935 г. Оттогава-насам Пенчев е обиколил света, борил се е с един куп известни кеч борци в чужбина и е натрупал доста опит, а междувременно Лурих се е борил в Австралия и е записал редица големи победи там. Новопридобитият опит на Пенчев се оказва от ключово значение. По принцип кеч срещите в Австралия тогава се провеждат в шест 10-минутни рундове, а конкретно срещите за титли са в десет 10-минутни рундове. Само пет рунда са необходими на Пенчев да победи шампиона Лурих. Серия от dropkick-ове, последвани от силно тръшване, дават победата на нашенеца. Доминантното шестгодишно царуване на Том Лурих с австралийската титла по кеч в тежка категория приключва. Българинът Джордж Пенчев е новият шампион на Австралия. След срещата Лурих се признава за победен и заявява, че Пенчев е най-добрият австралийски борец от последните пет години.

Българинът Джордж Пенчев - шампион на Австралия по кеч в тежка категория (1939 г.)

През 1940 и 1941 г. новият австралийски шампион Джордж Пенчев успешно защитава титлата си срещу няколко от главните претенденти за нея като например Том Лурих, Лео Димитрал, Фред Аткинс, Томи Найлън и Джак Хигинс. И въпреки това все още има борци, които оспорват титлата му и твърдят, че не той, а те са официалния шампион на Австралия. За да бъдат решени споровете веднъж и завинаги мениджърите на Стадион Лейхард в Сидни организират голям елиминационен турнир за определяне на безспорния шампион на Австралия. Турнирът започва през лятото на 1942 г. и продължава цели четири месеца. Срещите се провеждат всяка събота на Стадион Лейхард. Всяка победа и равенство носят определен брой точки. Участниците са Джордж Пенчев, Том Лурих, Фред Аткинс, Пат Мийхан, Лео Дженсен и Томи Найлън. В крайна сметка с най-много точки, победител в турнира и нов шампион на Австралия е новозеландеца Фред Аткинс. Между другото, тук е любопитно да се отбележи, че през годините няколко пъти се твърди, че въпросният Фред Аткинс е бил посъветван да се захване с кеч от не кой да е, а от Дан Колов, който го е видял да се бори като аматьор през 1934 г.

Джордж Пенчев (отгоре) срещу Джак Хигинс в Пърт (1940 г.)

Пенчев, който вече не е считан за официален австралийски шампион, продължава да се бори в Австралия и да бъде сред най-популярните кеч звезди там. Даже, на определени места все още го приемат като шампиона, макар и да не е. Пенчев иска нов шанс за титлата, но шампионът Аткинс упорито отказва да я заложи срещу него. Близо година и половина Пенчев преследва шампиона и записва няколко победи над него в мачове, в които титлата не е заложена. В крайна сметка на 18-ти март 1944 г. Пенчев се бори срещу Аткинс за титлата в Сидни, но шампионът запазва короната си.

С приключването на Втората световна война страните отново отварят границите си и Джордж Пенчев отново започва да обикаля света в търсене на нови опоненти и нови кеч успехи. Кечът е популярен в Австралия, но големите пари са в чужбина. Пенчев оставя жена си и децата си сами в Сидни с месеци наред, за да може да им гарантира по-сигурно финансово бъдеще с борби в чужбина. Следват борби в Нова Зеландия, САЩ, Канада, Южна Африка, Сингапур, Кения, Индия, Пакистан, Шри Ланка, Франция, Англия, Германия и вероятно и други страни. Във Франция се бори в същата „Пале де спор“ зала, където са големите борби на Дан Колов години преди това. В Южна Африка заедно с Рой Хефърнан стават отборни кеч шампиони на Британската империя. В Сингапур побеждава популярния „Кинг Конг“ Емил Цая. В Индия се бори пред публики от 50-60 хиляди зрители и нагоре. Така протича кариерата му до началото на 60-те. Борби в чужбина и когато не е в чужбина - борби у дома в Австралия. Навсякъде го признават като отличен кеч борец и техник на ринга, който умее да дава добро шоу на зрителите.

Австралийската преса: Джордж Пенчев е сред най-добрите кеч борци в света (1946 г.)

Макар и Джордж Пенчев вече да не е официален шампион на Австралия, по време на борбите му в чужбина все още казват, че е австралийския шампион. Самият той, когато се връща в Австралия, също го твърди понякога и определени кеч промоутъри в Австралия подкрепят твърдението му и го рекламират като шампиона на Австралия. Официален шампион или не, в крайна сметка той губи титлата веднъж и завинаги през 1957 г. По това време промоутърът Джордж Гардинър организира поредица от кеч шоута в големи австралийски градове. Главната атракция в шоутата са срещи между гореспоменатия 180-килограмов унгарец „Кинг Конг“ Емил Цая и италианеца Примо Карнера (световен шампион по бокс и световен шампион по кеч в тежка категория). Двамата са изключително популярни и срещата им в Сидни привлича една от най-големите кеч публики в историята на Австралия. По-напред в шоуто Пенчев завършва наравно с унгереца Барон вон Хекзи. Две седмици преди това, на 4-ти февруари 1957 г. в Аделаида, същият този вон Хекзи побеждава Пенчев в мач за титлата на Австралия по кеч в тежка категория и така официално се слага край на твърденията, че Пенчев е шампион на Австралия.

От ляво надясно: Кинг Конг Цая, Примо Карнера, Барон вон Хекзи

През 1961 г. Джордж Пенчев претърпява лоша контузия на крака по време на борба в Индия. Лежи в местна болница над пет месеца. Въпросната контузия в голяма степен предвещава края на кариерата му на кеч борец. Той има още срещи и след контузията, но не са много. Последната му интересна кеч среща се състои на 7-ми април 1962 г. в Мелбърн. В отборен кеч мач българският отбор от Джордж Пенчев и Николай Зигулинов побеждава гръцкия отбор от Клем Лакис и Алекс Яковидес. Това е първият, от само няколко, случаи в историята на кеча, когато двама българи участват заедно като отбор в отборна кеч среща. Пенчев се оттегля от кеча през 1963 г. След това работи като таксиметров шофьор в Сидни. Георги Пенчев почива на 29 ноември 1986 г., на 81-годишна възраст.

Първият български кеч отбор: Николай Зигулинов и Джордж Пенчев

Георги Пенчев или Джордж Пенчев, както е познат в кеча, е един от най-успешните българи в историята на професионална борба. Кариерата му продължава цели 34 години, през които той обикаля пет континента. Шампион на Австралия в полутежка категория, шампион на Британската империя, шампион на Австралия в тежка категория, отборен шампион на Британската империя. Популярен в редица страни. Безспорно, една от легендите на кеча в Австралия и едно от най-популярните имена там през 30-те, 40-те и 50-те години на 20-ти век. Трудно е да се обобщи една толкова дълга кариера като неговата. В настоящия материал сложихме акцента върху борбите му в Австралия, а в следващия материал ще хвърлим поглед към борбите му в други страни по света.