Джордж Пенчев - българският борец, който стана шампион на Австралия

В настоящия материал ще разгледаме част от кариерата на един български професионален борец, чието име не е известно у нас, но всъщност е име, което е било добре познато по целия свят. Става дума за Георги Пенчев, по-познат в кеч средите като Джордж Пенчев. Кариерата му на ринга започва през 1929 г. и приключва чак през 1963 г. През това време той се бори на пет континента. Заедно с Дан Колов Пенчев е най-успешният и популярен българин на световно ниво в кеча през миналия век. Всъщност, даже може да се каже, че в някои отношения Пенчев постига повече от Колов. Най-дълго време Пенчев прекарва в Австралия, където той става шампиона на Австралия по кеч в тежка категория, и сега ще се запознаем с кариерата му там.

Джордж Пенчев (1936 г.)

Историята на Георги Пенчев започва през декември 1929 г. в Югозападна Австралия. Тогава там се появява нов български борец на име Джордж Пенчев, който още от самото начало на кариерата му започва да се бори в главните срещи и бързо привлича внимание с добрите си умения на ринга. Но кой е този Джордж Пенчев, от къде е и как се захваща с кеч? Това са интересни въпроси, на които уви не могат да бъдат дадени пълни и точни отговори на този етап. През годините в австралийската преса са публикувани различни версии на историята му. Първоначално за него се казва, че е започнал да се занимава с кеч още докато е бил в Европа, където е бил шампион на България и където в среща в България е станал и шампион на Южна Европа. Половин година по-късно се появява следващата версия на историята му - бил е син на български силовак, на 17-годишна възраст е отишал да служи в българската армия, където се е научил да се бори, и след това е станал професионален борец и шампион на Сърбия, Румъния и България. Следващата версия, която намираме в австралийската преса, е следната: на 14-годишна възраст баща му го е накарал да почне да се бори, след това Пенчев е станал полицай, доказал се е като най-добрия борец в българската полиция, после се е захванал с професионална борба и е станал шампион на България, Сърбия и Румъния. Друга версия е, че се е захванал с борба на 12-годишна възраст и е бил инструктор по борба за новите попълненията в българската армия и полиция. Осем години след дебюта на Пенчев в Австралия се чува и версия, която напълно противоречи на предишните версии - въобще не се е борил преди да дойде в Австралия, в Австралия първо е работил като дървар, било му е препоръчано да се захване с кеч и популярния борец Били Мийске му е бил треньор. И не на последно място трябва да се спомене и следната версия на историята му, която намираме в австралийската преса след като Пенчев вече се е оттеглил от ринга - още от 13-годишна възраст баща му (който е бил изключително силен физически) го е карал да се бори, първата му голяма победа е била над турски борец в среща със заложен новороден бик за победителя от борбата, после е дошъл в Австралия, започнал е да работи като дървар, но парите не са му стигали и затова се е захванал с кеча като професия.

Най-ранната снимка на Джордж Пенчев (1929 г.)

Версии много, но коя е вярната? Уви, няма как да знаем със сигурност. В типичен кеч стил през годините различните кеч организатори представят Пенчев и историята му по различни начини пред медиите. За организаторите не е важно кое е вярно и кое не - важното е представената версия да превърне Пенчев в по-интересна личност за феновете и те да си закупят билети за борбите му. Самият Пенчев също следва тази мантра и споделя истории за миналото си, които си противоречат една на друга. И все пак, ето как можем да обобщим нещата относно ранните години на Георги Пенчев. Роден е в България на 26-ти май 1905 г. или поне това е датата, която той самият попълва в документите за австралийско гражданство, които подава през 1934 г. Според една българска статия за него от 1937 г. родом е от видинския край, обаче в официални документи самият Пенчев пише родното си място по няколко различни начина - Манастирса (най-често), Манастиса и Манастирия. В един документ допълва, че въпросното място е в Русенския край. Не знам кое населено място у нас е това. Може да е написано грешно или това да е някакво старо име, което не съществува в наши дни. И все пак, имам две предположения - град Борово (познат в миналото като Горна Манастирица и Горно Манастирци) или село Волово (Долна Манастирица). Със сигурност Пенчев не се занимава с професионална (кеч) борба преди да отиде в Австралия. Пристига в Австралия през май 1928 г. В Австралия първоначално най-вероятно наистина работи като дървар и вече в края на 1929 г. става професионален борец.

Българската преса относно Георги Пенчев (1937 г.)

Първата борба на Джордж Пенчев, за която може да бъде намерена информация, се състои на 13-ти декември 1929 г. в град Коли, Югозападна Австралия. Опонент му е естонеца Сам Бурмистър. По-опитният Бурмистър печели срещата, но само един месец по-късно в друга тяхна среща Пенчев успява да направи равенство с него и после, две седмици след това, Пенчев записва победа над Бурмистър, което показва бързия прогрес на нашенеца. През първите две години от кариерата му на ринга Бурмистър е най-честият опонент на Пенчев. Първоначално Пенчев е под договор с един от главните кеч промоутъри в тогавашна Австралия - Лео Ле Корну. Пенчев работи основно за него през първите си две години като професионален борец. Бори се в големи австралийски градове като Аделаида и Бризбън, както и в много други по-малки градове. На 21-ви април 1930 г. Пенчев дебютира и на Стадион Лейхард в Сидни. Там се провеждат повечето от най-важните кеч срещи в Австралия и години по-късно там ще бъдат повечето от най-големите борби на Пенчев в Австралия. На дебюта му в Сидни Пенчев се изправя срещу, отново, Сам Бурмистър. Две седмици по-късно той се бори за първи път и срещу руснака Том Лурих. Впоследствие Лурих ще се превърне в най-редовния и най-голям опонент на Пенчев. Малко след това Пенчев стъпва на ринга в Сидни и срещу настоящия шампион на Австралия по кеч в тежка категория - Били Мийске. Това само по себе си никак не е малко постижение и показва колко бързо Пенчев успява да развие кеч уменията си и популярността си - едва седем месеца след дебюта му в кеча той вече се бори с австралийския шампион. Пенчев губи срещата, но няколко седмици по-късно в Нюкасъл нашенецът записва победа над Мийске след като шампионът е дисквалифициран.

Реклами за две от ранните борби на Джордж Пенчев (1931 г.)

През лятото на 1931 г. идва и първото турне на Джордж Пенчев извън Австралия. Той и Бурмистър отиват в Нова Зеландия и там Пенчев за първи път се изправя срещу борци от Америка като Станли Пинто и Станли Буреш. Това е важен и необходим опит за него. През октомври 1931 г. той се завръща в Австралия, по-готов отвсякога да бъде доминантна сила по австралийските рингове. Следват няколко години борби из цяла Австралия, винаги в главната двойка за вечерта. Славата на Пенчев расте и той вече е сред най-пополярните борци в Австралия. Сред опонентите му са утвърдени кеч имена като Том Лурих, Бони Муир, Били Мийске, Леон Лабриола, Уолтър Браунинг, Хари Мамос, Ейб Каплан, Бил Бет, Джак Кларк, Дъглас Кларк и др. Междувременно, през 1934 г. Пенчев става австралийски гражданин, но винаги в пресата продължава да споменава, че родом е от България.

Сам Бурмистър - най-редовният опонент на Пенчев през първите две години от кариерата му

През лятото на 1935 г. Джордж Пенчев се среща за първи път с американеца Харди Крускамп и борбите му с Крускамп дават много важно отражение върху кеч стила на Пенчев и го променят завинаги. Крускамп е едно от американските протежета на българина Дан Колов и е известен като един от кеч борците, които използват движението dropkick. Dropkick-овете са навлезнали в американския кеч преди няколко години, но в Австралия са новост. До лятото на 1935 г. любимата и най-ефективна хватка на Пенчев, с която той печели доста от борбите си, е т. нар. short-arm scissors хватка. Хваката може да бъде използвана както, за да накара опонента да се предаде от болка, така и за да тушира рамената му на тепиха. На 14-ти септември 1935 г. по време на среща с Джони Уудс в Сидни Пенчев за първи път използва dropkick. Той вече се е борил три пъти с Крускамп (една загуба и две равенства) и именно от там научава dropkick-а. От този момент натам dropkick-ът става коронното движение на Пенчев. Никой друг от австралийските кеч борци не използва dropkick по това време. Срещите на Пенчев стават по-интересни и по-вълнуващи за гледане отвсякога. Повечето от тях той печели точно с dropkick. Доста кеч борци през годините използват dropkick-a, но малцина са тези, които се славят като експерти в него. Пенчев е един от тях. Благодарение на отличните му атлетически умения Пенчев прави dropkick-а с лекота и перфектна техника. Славата му на dropkick майстор го следва навсякъде по света, където отиде да се бори.

Джордж Пенчев демонстрира short-arm scissors и dropkick

Освен че научава dropkick-a от Данколовото протеже Крускамп, това не е единствената връзка между българите Джордж Пенчев и Дан Колов. Колов се бори в Австралия през 1934 г. и там се запознава с Пенчев, макар че по това време двамата работят за различни кеч организации в Сидни. Ветеранът Колов вижда голям потенциал в сънародника му Пенчев и веднага му предлага да го уреди с борби в Америка (и по-точно в Северна Калифорния, където Колов е шеф на местната кеч организация по това време). Пенчев не приема офертата веднага, но впоследствие през 1936 г. той отива за първи път в Америка благодарение на Дан Колов. Това първо калифорнийско турне дава старт на интернационалната кариера на Пенчев. В САЩ Пенчев се изправя срещу имена като Джо Малчевич, Джо Саволди, Ал Перейра и т.н. После отива и в Канада, а след това и в Нова Зеландия, където за първи път се бори с бивш световен шампион - Ед Дон Джордж (едно от бившите протежета на Дан Колов). В Нова Зеландия Пенчев се изправя и срещу легендарния канадски борец Ърл МакКрийди (шампионът на Британската империя по това време).

Австралийската преса съобщава: Джордж Пенчев заминава за Америка под опеката на Дан Колов (1936 г.)

След гореспоменатите борби в Нова Зеландия Джордж Пенчев се завръща в Австралия, но престоят му там не е дълъг. През 1937 г. той отново заминава на турне в чужбина. Предишното му турне е 7 месеца, докато това турне трае над 2 години. Пенчев посещава САЩ, Франция, Англия, Шотландия и Южна Африка. Редовно се бори в главните срещи за вечерта и трупа редица големи победи. Няколко пъти се бори с легендарния грък Джим Лондос, който е най-популярната кеч звезда в Америка по това време, а може би и в света като цяло. Двамата се борят няколко пъти за световната титла по кеч в тежка категория - Лондос печели всичките срещи и си запазва титлата. Една от борбите им, тази в град Балтимор на 4-ти октомври 1937 г., поставя рекорд за най-доходоносно спортно събитие в историята на щата Мериленд. Няколко седмици по-късно тяхна борба в Лондон привлича най-голямата кеч публика за годината в Англия. Докато е в Англия местните кеч организатори започват да рекламират Пенчев като шампиона на Британската империя по кеч в тежка категория. Казва се, че е спечелил титлата в Австралия, но това не е вярно. Така или иначе в Англия го представят като шампиона. Пенчев защитава титлата на Британската империя и в Южна Африка. Като цяло, през въпросния период (1937-1939 г.) Джордж Пенчев най-популярното и успешно българско кеч име заедно с Дан Колов, но Колов се оттегля от ринга в началото на 1938 г., така че оттам-нататък Пенчев вече може да бъде считан за главната българска кеч звезда в чужбина.

Световният шампион Джим Лондос

Тук идва момент да хвърлим поглед и към личния му живот. През ноември 1937 г. Пенчев (който идва там от САЩ) и приятелката му Елизабет (която идва там от Австралия) се женят в Лондон, Англия. Популярният австралийски професионален борец Томи Найлън им е кум. През следващите две години Пенчев и новата му съпруга обикалят света заедно. Навсякъде, където Пенчев отиде да се бори, Елизабет е там с него. Лондон, Портсмут, Нюкасъл, Лийдс, Единбург, Кейп Таун, Балтимор, Филаделфия, Вашингтон, Ричмънд, Лос Анджелис, Санта Ана, Хонолулу и още много други дестинации са част от двугодишното им сватбено пътешествие. Когато двамата се завръщат в Австралия в края на октомври 1939 г. те се установят в Сидни и живеят там дълги години. През 40-те им се раждат двама сина - Брус и Майкъл, а по-късно и дъщеря Даяна.

Джордж Пенчев и семейството му (1948 г.)

Още от ранните му години като професионален борец основна цел на Джордж Пенчев е да стане шампион на Австралия по кеч в тежка категория. Когато Пенчев се захваща с кеч австралийският шампион е естонеца Били Мийске, но към 1939 г. ситуацията с австралийската титла е по-сложна. В Австралия по това време има няколко различни влиятелни кеч промоутъри. Всички те в известна степен искат да контролират австралийската титла по кеч в тежка категория и в един момент, подобно на ситуацията с титлите в бокса, това води до твърдения от няколко различни борци, че те са австралийския шампион. През 1933 г. шампионът Мийске трябва да защитава титлата в мач в Бризбън, но отказва да го направи и затова местните организатори коронясват нов австралийски шампион в лицето на руснака Том Лурих. Да, обаче, Мийске продължава да твърди, че той е шампиона. Впоследствие гърка Лео Димитрал записва победа над Мийске и Димитрал се самопровъзгласява за шампион. Междувременно през 1938 г. австралиецът Еди Скарф (бронзов медалист по свободна борба от Олимпиадата през 1932 г.) печели турнир в Сидни за определяне на нов австралийски шампион по кеч в тежка категория. Новозеландецът Фред Аткинс е друг борец, които твърди, че е шампиона на Австралия. И накрая имаме и българинът Джордж Пенчев, който макар и да не е официален шампион, често е бил рекламиран като шампиона на Австралия по време на борбите му в чужбина. Има и няколко други претенденти за титлата, но тези са основните. Както се вижда, ситуацията с титлата е заплетена.

Главните претенденти за австралийската титла: Том Лурих, Лео Димитрал, Еди Скарф, Том Аткинс, Джордж Пенчев

От всичките борци, които твърдят, че са шампиона на Австралия в края на 1939 г. Том Лурих е най-широкопризнат като такъв и съответно в най-голяма степен той може да се счита за официалния шампион. Той е и най-популярното местно кеч име в Австралия. Лурих държи неговата титла от лятото на 1933 г. Според наличната информация, в периода 1930-1936 г. Пенчев и Лурих се борят около 40 пъти. Имат борби в Сидни, Аделаида, Бризбън, Пърт и т.н. Лурих печели болшинството от срещите, но има както и равенства, така и победи за Пенчев. Победите на Пенчев, обаче, не са убедителни - или печели, защото Лурих е дисквалифициран, или печели по точки (правилата на кеча в Австралия гласят, че ако няма победител в рамките на оказаното време победата се решава на точков принцип). От всичките тези борби между Пенчев и Лурих пет от тях са за австралийската титла по кеч в тежка категория (три в Сидни, една в Бризбън и една в Пърт). Пенчев губи четири от борбите, а една от тях завършва без победител и съответно Лурих остава шампион.

Том Лурих и Джордж Пенчев позират в дните преди тяхна борба в Сидни (1939 г.)

През юни 1935 г., две седмици след четвъртия му неуспешен опит да стане шампион на Австралия в тежка категория, Джордж Пенчев се самопровъзгласява за австралийския шампион по кеч в полутежка категория и местните кеч организатори в Сидни също го признават за шампиона на тази категория. Няколко седмици по-късно Пенчев защитава титлата за първи път срещу индиеца Харбан Сингх. Пенчев е шампион на полутежката категория през следващата година и няколко месеца, но в крайна сметка изоставя тази титла, без официално да я изгуби в мач, и отново се насочва към основната си цел - титлата в тежка категория. Така стигаме до 9-ти декември 1939 г. Градът е Сидни, мястото е Стадион Лейхард. Това е най-важната кеч арена в Австралия и мястото, където три пъти преди това Пенчев не е успял да победи Лурих в мач за титлата. Последната борба за титлата между двамата е била през ноември 1935 г. Оттогава-насам Пенчев е обиколил света, борил се е с един куп известни кеч борци в чужбина и е натрупал доста опит, а междувременно Лурих се е борил в Австралия и е записал редица големи победи там. Новопридобитият опит на Пенчев се оказва от ключово значение. По принцип кеч срещите в Австралия тогава се провеждат в шест 10-минутни рундове, а конкретно срещите за титли са в десет 10-минутни рундове. Само пет рунда са необходими на Пенчев да победи шампиона Лурих. Серия от dropkick-ове, последвани от силно тръшване, дават победата на нашенеца. Доминантното шестгодишно царуване на Том Лурих с австралийската титла по кеч в тежка категория приключва. Българинът Джордж Пенчев е новият шампион на Австралия. След срещата Лурих се признава за победен и заявява, че Пенчев е най-добрият австралийски борец от последните пет години.

Българинът Джордж Пенчев - шампион на Австралия по кеч в тежка категория (1939 г.)

През 1940 и 1941 г. новият австралийски шампион Джордж Пенчев успешно защитава титлата си срещу няколко от главните претенденти за нея като например Том Лурих, Лео Димитрал, Фред Аткинс, Томи Найлън и Джак Хигинс. И въпреки това все още има борци, които оспорват титлата му и твърдят, че не той, а те са официалния шампион на Австралия. За да бъдат решени споровете веднъж и завинаги мениджърите на Стадион Лейхард в Сидни организират голям елиминационен турнир за определяне на безспорния шампион на Австралия. Турнирът започва през лятото на 1942 г. и продължава цели четири месеца. Срещите се провеждат всяка събота на Стадион Лейхард. Всяка победа и равенство носят определен брой точки. Участниците са Джордж Пенчев, Том Лурих, Фред Аткинс, Пат Мийхан, Лео Дженсен и Томи Найлън. В крайна сметка с най-много точки победител в турнира и нов шампион на Австралия е новозеландеца Фред Аткинс. Между другото, тук е любопитно да се отбележи, че през годините няколко пъти се твърди, че въпросният Фред Аткинс е бил посъветван да се захване с кеч от не кой да е, а от Дан Колов, който го е видял да се бори като аматьор през 1934 г.

Джордж Пенчев срещу Джак Хигинс в Пърт (1940 г.)

Пенчев, който вече не е считан за официален австралийски шампион, продължава да се бори в Австралия и да бъде сред най-популярните кеч звезди там. Даже, на определени места все още го приемат като шампиона, макар и да не е. Пенчев иска нов шанс за титлата, но шампионът Аткинс упорито отказва да я заложи срещу него. Близо година и половина Пенчев преследва шампиона и записва няколко победи над него в мачове, в които титлата не е заложена. В крайна сметка на 18-ти март 1944 г. Пенчев се бори срещу Аткинс за титлата в Сидни, но шампионът запазва короната си.

С приключването на Втората световна война страните отново отварят границите си и Джордж Пенчев отново започва да обикаля света в търсене на нови опоненти и нови кеч успехи. Кечът е популярен в Австралия, но големите пари са в чужбина. Пенчев оставя жена си и децата си сами в Сидни с месеци наред, за да може да им гарантира по-сигурно финансово бъдеще с борби в чужбина. Следват борби в Нова Зеландия, САЩ, Канада, Южна Африка, Сингапур, Кения, Индия, Пакистан, Шри Ланка, Франция, Англия, Германия и вероятно и други страни. Във Франция се бори в същата „Пале де спор“ зала, където са големите борби на Дан Колов години преди това. В Южна Африка заедно с Рой Хефърнан стават отборни кеч шампиони на Британската империя. В Сингапур побеждава популярния „Кинг Конг“ Емил Цая. В Индия се бори пред публики от 50-60 хиляди зрители и нагоре. Така протича кариерата му до началото на 60-те. Борби в чужбина и когато не е в чужбина - борби у дома в Австралия. Навсякъде го признават като отличен кеч борец и техник на ринга, който умее да дава добро шоу на зрителите.

Австралийската преса: Джордж Пенчев е сред най-добрите кеч борци в света (1946 г.)

Макар и Джордж Пенчев вече да не е официален шампион на Австралия, по време на борбите му в чужбина все още казват, че е австралийския шампион. Самият той, когато се връща в Австралия, също го твърди понякога и определени кеч промоутъри в Австралия подкрепят твърдението му и го рекламират като шампиона на Австралия. Официален шампион или не, в крайна сметка той губи титлата веднъж и завинаги през 1957 г. По това време промоутърът Джордж Гардинър организира поредица от кеч шоута в големи австралийски градове. Главната атракция в шоутата са срещи между гореспоменатия 180-килограмов унгарец „Кинг Конг“ Емил Цая и италианеца Примо Карнера (световен шампион по бокс и световен шампион по кеч в тежка категория). Двамата са изключително популярни и срещата им в Сидни привлича една от най-големите кеч публики в историята на Австралия. По-напред в шоуто Пенчев завършва наравно с Барон вон Хекзи. Две седмици преди това, на 4-ти февруари 1957 г. в Аделаида, същият този вон Хекзи побеждава Пенчев в мач за титлата на Австралия по кеч в тежка категория и така официално се слага край на твърденията, че Пенчев е шампион на Австралия.

От ляво надясно: Кинг Конг Цая, Примо Карнера, Барон вон Хекзи

През 1961 г. Джордж Пенчев претърпява лоша контузия на крака по време на борба в Индия. Лежи в местна болница над пет месеца. Въпросната контузия в голяма степен слага край на кариерата му на ринга. Той има още срещи и след контузията, но не са много. Може би последната му интересна среща се състои на 7-ми април 1962 г. в Мелбърн. В отборен кеч мач българският отбор от Джордж Пенчев и Николай Зигулинов побеждава гръцкия отбор от Клем Лакис и Алекс Яковидес. Това е първият, от само няколко, случаи в историята на кеча, когато двама българи участват заедно като отбор в отборна кеч среща. Пенчев се оттегля от кеча през 1963 г. Има още няколко години до пенсия и работи като таксиметров шофьор в Сидни. Георги Пенчев почива на 29 ноември 1986 г., на 81-годишна възраст.

Първият български кеч отбор: Николай Зигулинов и Джордж Пенчев

Георги Пенчев или Джордж Пенчев, както е познат в кеча, е един от най-успешните българи в историята на професионална борба. Кариерата му продължава цели 34 години, през които той обикаля пет континента. Шампион на Австралия в полутежка категория, шампион на Британската империя, шампион на Австралия в тежка категория, отборен шампион на Британската империя. Популярен в редица страни. Безспорно, една от легендите на кеча в Австралия и едно от най-популярните имена там през 30-те, 40-те и 50-те години на 20-ти век. Трудно е да се обобщи една толкова дълга кариера като неговата. В настоящия материал сложихме акцента върху борбите му в Австралия, а в следващия материал ще хвърлим поглед към борбите му в други страни по света.