Дан Колов - последните му години и борби в България

Както вече се запознахме в предишния материал, след като цели 30 години Дан Колов живее и се бори в чужбина през април 1935 г. той се завръща триумфално в родната му България и е посрещнат като национален герой. Славата му у нас е огромна и интересът към неговата личност също. През 1935 г. „Балканският лъв” се бори 9 пъти на българска почва и записва 9 победи. След последната му борба, тази с Петър Ферещанов, Дан заминава в чужбина, където прекарва следващите няколко месеца. Той отново се завръща в България през април 1936 г., броени дни след като е спечелил европейската титла по кеч в тежка категория, и по-точно френската версия на титлата, за първи път.

Точно както предишната година, Дан отново е посрещнат от голяма тълпа на софийската гара и, точно както предишната година, хората искат да знаят кога ще имат възможност да видят легендарния български борец отново на ринга. Това се осъществява два месеца по-късно. Този път за опонент на Дан е избран полския борец Франк Бронович, който през предишните няколко месеца се бори във Франция и е сред главните кеч звезди там. Колов и Бронович са се борили три месеца по-рано в Париж, където Дан печели срещата, и сега Бронович иска реванш на българска почва. Мачът им се провежда на 7-ми юни в София на игрище „Юнак”. Борбата им е много интересна за следене. Репортажите от срещата споменават, че от всички опоненти на Колов в България до този момент Бронович е най-добрият. Най-добър или не в крайна сметка резултатът е същият както при предишните девет борби на Дан у нас - победа за българската кеч мегазвезда. На Дан, обаче, му отнемат цели 63 минути да спечели и двата манша. След срещата препълненият стадион оказва заслужено уважение на Бронович и аплодира както Дан Колов, така и чуждестранния борец. След победата му над поляка радостните фенове понасят българския борец на ръце.

Дан Колов срещу Франк Бронович (7-ми юни 1936 г.)

След мачът му с Бронович Дан има две борби извън София. Първо на 14-ти юни се бори в Стара Загора, а след това на 21-ви юни и в Пловдив. Конкретно в Стара Загора Дан се изправя срещу интересен опонент в лицето на българина Тодор Банков. Банков е борец от Северна България, който предишната година е набрал значителна популярност у нас и се е затвърдил като една от главните нови звезди на българската професионална борба. Още през 1935 г. Банков отправя предизвикателства и към двете най-големи български борцови имена - Дан Колов и Петър Ферещанов. Близо година по-късно желанието му да се бори с Колов се осъществява. Банков, обаче, не може да се мери с класата на Колов и е туширан два пъти в рамките на 20 минути. Така Банков става един от само няколкото български борци, които могат да кажат, че са се борили с Дан Колов в официална среща. В месеците и годините след тази борба Банков става едно от главните протежета на Дан и Дан го завежда в Париж, където Банков се затвърждава като най-популярния български борец след самия Дан Колов. След борбата с Банков в Стара Загора Дан отново се изправя срещу Бронович, този път в Пловдив, и отново успява да го победи - за 64 минути.

Тодор Банков

Следващата кеч среща на Дан Колов е на 28-ми юни в София на игрище „Юнак”. Опонентът му е латвиеца Марк Пасман. У нас се казва, че двамата никога не са се борили един срещу друг, но всъщност три месеца по-рано Колов има победа над Пасман в Бордо, Франция. Така или иначе и Пасман не успява да прекъсне победната серия на Колов в България. На „балканският лъв” му трябват общо 41 минути да вземе необходимите два туша над Пасман и така Дан записва поредната си победа на родна почва. След тази борба Колов отново тръгва на турне из провинцията. Добрият му приятел Хари Стоев се бори в главните срещи, а Дан просто присъства на борбите. През юли месец групата борци, начело с Колов и Стоев, посещава Казанлък, Ямбол, Сливен и други български градове. След въпросното турне Дан отново заминава в чужбина.

Дан Колов срещу Марк Пасман (28-ми юни 1936 г.)

На 6-ти април 1936 г. в Париж Дан Колов побеждава златния олимпийски медалист Анри Деглан и така става европейски шампион по кеч в тежка категория. На 22-ри март 1937 г. в Париж американецът от португалски произход Ал Перейра отнема титлата от българина. През месец юни двамата се борят отново в Бордо, но не успяват да се победят и срещата им завършва без победител поради изтичане на времевия лимит (60 минути). След като вече са се борили в Париж и Бордо, сега идва ред да се борят и на българска почва. Нещо повече, обявено е, че борбата им ще бъде за европейската кеч титла. Ще успее ли Дан Колов отново да стане европейски кеч шампион? Отговорът на този въпрос става ясен на 19-ти септември 1937 г. в София на игрище „Юнак”. Както обикновено, игрището е пълно до краен предел със запалянковци, които са дошли да подкрепят легендарния български борец. Срещата е до спечелване на два от три манша. Безспорно, това е най-трудната борба на Дан Колов в България до този момент. Колов печели първия манш за 31 минути и тогава се случва нещо невиждано досега у нас - Дан Колов е туширан. До този момент Дан Колов е печелил всичките си срещи на родна почва без да загуби дори и един манш, но сега Перейра успява да тушира рамената на българина след 9 минути борба. Така стигаме до третия и финален манш от срещата. Следват още 15 минути упорита борба и в крайна сметка Дан успява да победи Перейра. Дан Колов отново е европейски шампион! Радостта на многобройната публика е огромна. На следващия ден до София са изпратени стотици поздравителни телеграми до Дан Колов. Обаче, нещата не са така както изглеждат. Френската кеч федерация (притежателите на европейската кеч титла) отказват да признаят победата на Дан за валидна. Официалното френско становище е, че срещата в София не е била за европейската титла и че българските организатори са я рекламирали като такава без тяхното позволение. И така Ал Перейра остава официалния европейски шампион по кеч, макар и не за дълго. На 15-ти ноември Колов и Перейра отново се борят отново в Париж и Перейра е победен отново, този път в официална среща за титлата. Дан Колов вече наистина става европейски шампион за втори път.

Дан Колов срещу Ал Перейра (19-ти септември 1937 г.)

Борбата на Колов и Перейра в София се оказва последната борба на Дан Колов у нас. След нея той има още само осем борби във Франция и след това в началото на 1938 г. Дан се оттегля от ринга поради здравословни проблеми. Дан никога не обявява официално, че повече никога няма да се бори и продължава да таи надежди за завръщане на ринга, но уви така и не успява да го направи. И все пак, въпреки че вече не се бори в официални срещи, Дан Колов продължава да бъде важна фигура в българската професионална борба. Той организира кеч борби из провинцията, част е от журито на борби или просто прави специални участия във въпросните български кеч турнета. Например, през 1938 заедно с Хари Стоев и други борци Дан посещава градове като Велико Търново, Брезник, Кюстендил, Хасково и други, а през следващата година минава през Троян, Перник, Варна, Ловеч, Габрово, Казанлък, Стара Загора и др. Последната му изявa пред публика, поне според наличната информация, е на 22-ри октомври 1939 г. в Стара Загора, където Дан е съдия на кеч борби. Само 5 месеца по-късно животът на Дан Колов намира своя край.

Последната изява на Дан Колов пред българската публика

Историята на Дан Колов в България е история с изключително начало и в известна степен трагичен край. От завръщането му у нас през пролетта на 1935 г. до края на борцовата му кариера в началото на 1938 г. Дан Колов е безспорно най-голямата спортна звезда у нас. Всъщност, най-голямата спортна звезда, която България някога я виждала до онзи момент. Навсякъде у нас интересът към него е огромен, а стадионите за борбите му са пълни до рекордна степен. Дан Колов е една от малкото спортни фигури в историята на България, чиято популярност надхвърля спорта им. Той е много повече от просто популярен борец. В очите на българския народ Дан Колов е национален герой, който е прославил страната ни по целия свят и е постигнал невиждани успехи. Хората не искат да знаят единствено за борбите му, те са заинтересовани и в личността Дан Колов, а той е една уникална личност с изключително интересна житейска история. В историята на професионалната борба по света е имало и има много борци, които се радват на голяма популярност, но малцина са борците, които са достигали такава огромна слава, каквато е славата на Дан Колов в България през 30-те години на 20-ти век. Тук, обаче, трябва да се отбележи, че след като се оттегля от ринга Дан Колов в известна степен е забравен от българския народ. Дан продължава да обикаля страната и появите му продължават да приличат големи борцови публики, но що се отнася до цялостната му популярност тя вече не е такава, каквато е била преди това. Други злободневни теми вече са актуални в съзнанието на българския гражданин. Без нови големи борби и без нови големи победи личността Дан Колов вече не е толкова любопитна за българския народ. Преди това всяко едно дребно нещо, което Дан прави у нас се отразява подробно в родната преса, но след като спира да се бори вече много по-трудно може да бъде намерено споменаване на Дан Колов на страниците на българските вестници. И така, сравнително забравен, Дан Колов почива на 27-ми март 1940 г. Едва в годините след 1944 г. отново започва да се говори за него и българският народ си припомня този леко позабравен български юнак. Името му отново се прочува у нас през тези години благодарение на книги, статии и спортни дейци, които започват да възхваляват неговата личност.