Никола Петров - учител по борба на първия световен кеч шампион

В настоящия материал ще се запознаем с още един важен момент от кариерата на легендарния български професионален борец Никола Петров. Въпросният факт досега не е бил споменаван в български материал. Обаче, преди това нека накратко да се запознаем с другите двама участници в историята.

Кой е Георг Хакеншмидт?

Георг Хакеншмидт

„Руският лъв” Георг Хакеншмидт е силов атлет, бодибилдър, писател и състезател по аматьорска борба, но е най-популярен като професионален борец. Роден е на територията на днешна Естония (тогавашна Русия), като баща му е германец, а майка му е шведка. Кариерата му в професионалната борба е само 11 години (първите 11 години на 20-ти век), но през тези 11 години Хакеншмидт се превръща в огромна звезда и то в години, когато професионалната борба като цяло се радва на голяма популярност. От хилядите професионални борци, които са стъпвали на тепиха/ринга през годините, Хакеншмидт е безспорен кандидат за топ 20 на всички времена. Хакеншмидт е не само двукратен световен шампион по гръко-римска професионална борба в тежка категория, но е и първият широко признат световен шампион по кеч в тежка категория. Враждата му с американеца Франк Готч за световната кеч титла е една от най-легендарните вражди в историята на кеча и кулминира през 1911 г. в Чикаго в мач пред рекордните за онези години 29 хиляди зрители.

Кой е д-р Владислав Крайевски?

д-р Владислав Крайевски

Поляк, известен като „бащата на руската атлетика”. Създател е на първото аматьорско дружество по вдигане на тежести в Русия, което е и първото сдружение от този тип в света въобще. Автор е и на някои от първите книги за физическа култура. Ментор на много силови атлети и борци.

Какво общо има Никола Петров с горните двама?

В началото на 1898 г. младият Георг Хакеншмидт се премества да живее в град Санкт Петербург, където започва да тренира вдигане на тежести под ръководството на д-р Владислав Крайевски. В лицето на Хакеншмидт докторът вижда силов атлет и борец с огромен потенциал. Хакеншмидт вече има малко опит в борбата, но изцяло на аматьорско ниво. През предишните няколко години Хакеншмидт е участвал в няколко борцови срещи, когато в местния цирк е имало професионални борци, които предизвикват аматьори от публиката. До този момент, обаче, Хакеншмидт не е имал тренировки по борба. И именно тук се появява името на българина Никола Петров. Към 1898 г. Никола Петров вече е познато и уважавано борцово име в Русия. До този момент пътищата на Петров и Хакеншмидт не са се засичали, но през пролетта на 1898 г. двамата се изправят лице в лице за първи път.

Източник на следната история е французинът професор Едмонд Дебоне, който е един от най-уважаваните европейски автори от онези години що се отнася до борбата и нейната история. Всичко сочи, че именно това е първата среща между Петров и Хакеншмидт. Действието се развива някъде през първата половина на 1898 г. в Санкт Петербург. 20-годишният Хакеншмидт няма търпение да започне да се бори, но неговият ментор Крайевски счита, че все още не е готов. Хакеншмидт вярва, че голямата му физическа сила е достатъчна да победи, който и да е било борец и редовно отправя предизвикателства към борците, които посещават атлетическия клуб на Крайевски. Тогава един ден в Санкт Петербург пристига българина Никола Петров и в негово лице д-р Крайевски вижда възможност да даде урок на младия Хакеншмидт. Крайевски моли Петров да посети Хашеншмидт в клуба и когато, неизбежно, Хакеншмидт го предизвика да се борят да го научи урок, който Хакеншмидт ще помни завинаги. Петров се съгласява. Хакеншмидт посреща Петров в клуба на Крайевски и веднага разпознава известния български борец. Първо двамата вдигат тежести заедно, като естествено Хакеншмидт нарочно тренира с по-голяма тежест от Петров, за да демонстрира надмощието си над българина. И тогава самоувереният Хакеншмидт отправя очакваното предизвикателство за борба. Какво следва? Следват 30 минути болка за неопитния Хак. В продължение на половин час Никола Петров прилага всяка възможна хватка върху Хакеншмидт. Един от физически най-силните мъже в света се превръща в безпомощно дете в ръцете на българина. Хакеншмидт си научава урока.

Никола Петров и Георг Хакеншмидт

Естествено, разказът няма как да бъде удостоверен, но по принцип професор Дебоне е достоверен източник. Освен това, в книгата си за легендарния борец един от най-добрите изследователи на тема Хакеншмидт естонецът Олаф Лангсеп също споменава, че Хакеншмидт губи среща от Петров някъде в периода февруари-април 1898 г. в Санкт Петербург. Уви не пише повече детайли за тази загуба, но времевата линия съвпада с историята на Дебоне. По всичко личи, че загубата на Хакеншмидт от Петров е факт и тя сама по себе си е внушително постижение. И като аматьор, и като професионалист Георг Хакеншмидт има много малко загуби. Малцина са борците, които могат да се похвалят с победи над легендарния „руски лъв”. Никола Петров е сред тези борци, макар и победата му над Хакеншмидт да не е в официална среща и то още преди Хакеншмидт да стане завършен борец.

Горната случка и победата на Петров, обаче, не са най-важното в случая. По-важно е какво се случва след това. Тук детайлите не са много ясни или по-точно времевата линия не е много ясна, но едно е 100% сигурно - Никола Петров започва да тренира Георг Хакеншмидт. Най-вероятно веднага след горната случка, но може и да не е веднага, а малко след това. Не е ясно и колко време българинът тренира неопитния бъдещ световен шампион, но със сигурност го тренира. През следващата година и половина Хакеншмидт се занимава с аматьорска борба и впоследствие дебютира и в професионалната. И други борци тренират Хакеншмидт след Петров, а може би и преди Петров да се захване с него, но самият Хакеншмидт счита Петров за неговия учител по борба. Петров е споменат като учител на Хакеншмидт в две от книгите на „руския лъв”, като в едната от книгите точните думи на Хакеншмидт са: „завърших борба при способния Никола Петров”. В другата книга Хакеншмидт също споменава Петров като негов учител и го нарича „изключително силен борец”. Макар и да не е единственият борец, който тренира Хакеншмидт през годините, Петров несъмнено изиграва важна роля в борцовото развитие на един от най-легендарните борци в историята на професионалната борба.

Тарикат срещу будала: Никола Петров срещу Куртдерели Мехмет

Следната случка не е особено важна в историческо отношение, но все пак е интересен и неизвестен досега (в България) момент от кариерата на легендарния български професионален борец Никола Петров и затова си струва да бъде спомената.

Действието се развива през януари на 1899 г. в Париж. По това време в популярната парижка зала „Фоли Бержер“ се провежда турнир по гръко-римска професионална борба. Турнирът е организиран от най-тиражният френски спортен вестник по това време („Льо Вело“) и наградният фонд за победителя е 5 хиляди френски франка, което е сериозна сума през онези години. В турнира участват над 60 борци от цяла Европа, включително българина Никола Петров и турчина Куртдерели Мехмет. След две седмици ежедневни борби вече са отличени 15-те полуфиналисти в турнира. Петров и Мехмет са сред полуфиналистите.

Полуфиналистите в турнира (1 - Никола Петров, 2 - Куртдерели Мехмет)

Така стигаме до 27-ми януари 1899 г. На тази дата Никола Петров и Куртдерели Мехмет се изправят един срещу друг в среща, която ще определи кой от тях двамата ще стане един от четиримата финалисти в турнира. Петров (родом от Горна Яряховица) е единственият български професионален борец в чужбина по това време и се занимава с този тип борби вече 5 години, а това е първото участие на Мехмет (родом от с. Младен, Севлиевско) в турнир по гръко-римска професионална борба. Подобно на другите турски борци в Париж преди него, Мехмет е състезател по мазна (пехливанска) борба, който е привлечен в гръко-римската професионална борба от учителя на Никола Петров - французина Жан Дублие. Към момента на срещата им Петров е на 25 години, а Мехмет на 34. Петров е висок 1.77 м., а Мехмет е 1.92 м. и значително превъзхожда нашенеца по килограми. Парижката публика е на страната на Мехмет и той не ги разочарова - макар и Петров да се представя достойно и да спира атаките на Мехмет през първите минути от борбата, турчинът безспорно е по-доминантният борец от двамата. И тогава, 6 минути и 27 секунди след започването на срещата, Мехмет се опитва да направи странично тръшване на Петров, но губи баланс, пада на тепиха и е туширан от българина. Залата избухва. Непобеденият досега турчин е победен и Петров се класира за финала на турнира.

Илюстрован момент от борбите във „Фоли Бержер“ през януари 1899 г.

Не изходът от срещата между Петров и Мехмет е интересното нещо тук, а историята около него. Следната история е публикувана в редица тогавашни френски вестници и привлича доста внимание. Веднага след борбата между двамата Мехмет изпраща писмо до „Льо Вело“, в което твърди, че е имало предварителна уговорка между него и Петров. Мехмет твърди, че Петров му е признал, че очаква да загуби от него и го е помолил да не го побеждава 30-35 минути, за да може репутацията на Петров да остане сравнително ненакърнена. Мехмет се съгласил, че няма да го побеждава бързо. В борбата, обаче, Петров игнорирал предварителната им уговорка да се борят половин час и Мехмет да победи, издебнал Мехмет да направи грешка и го туширал като така се възползвал от наивността на турския борец. Подобно твърдение за предвирителна уговорка е доста скандално за онези години във Франция. Петров, естествено, отрича твърдението, но тъй като организаторите на турнира нямат начин как да потвърдят кое е вярно и кое не, те нямат друг избор освен да дисквалифицират и двамата борци. И така, Никола Петров, който трябва да се бори във финалната четворка на въпросния турнир (един от първите големи турнири по гръко-римска професионална борба в историята на Франция), отпада от турнира и популярният полски борец Владислав Питласински го печели.

От френската преса: писмото на Куртдерели Мехмет

Накратко, това е историята с тариката Никола Петров, който изработва неопитния будала Куртдерели Мехмет. Или поне това е историята от гледна точка на Куртдерели Мехмет. Твърдението му за предварителна уговорка вярно ли е наистина или просто Мехмет си измисля извинение за загубата? Уви, няма как да знаем със сигурност. И двата варианта са напълно възможни. Предварителни уговорки съществуват в професионалната борба дори и от преди времето на Никола Петров. Освен това, като протеже на Жан Дублие и по-опитен борец Петров вероятно е бил личност с определен авторитет в очите на Мехмет и е напълно възможно Мехмет да се е чувствал задължен да следва инструкциите на Петров. Обаче, може и всичко да е измислица на Мехмет. Самият Мехмет никога не се отрича от твърдението си за предварителна уговорка между двамата и го повтаря през годините и пред турската преса. Няма публични коментари на Петров за случката.

Куртдерели Мехмет пред турската преса: „Не ме наранявай много“, каза българина, „и се възползва от добродушието ми при първа възможност.“

Пътищата на Петров и Мехмет се пресичат отново два пъти - първо двамата участват в турнир в Берлин през 1901 г. и после чак през 1914 г. участват и в турнир в Лайпциг. Няма информация дали отново се борят един с друг, но е силно вероятно в Лайпциг Петров да е записал нова победа над Мехмет, тъй като във въпросния турнир Петров завършва на второ място, а Мехмет на четвърто място (обикновено финалистите в тези турнири се борят един с друг на принципа всеки срещу всеки). Куртдерели Мехмет е легендарно име в Турция и има много победи там, но кариерата му като професионален борец в Европа не е особено успешна. Бори се във Франция, Белгия, Швеция и Германия. Посещава и САЩ за кратко. Обаче, няма значителни успехи в чужбина и може да се спекулира дали точно загубата му от Никола Петров не е нещото, което спира прогреса на кариерата му в чужбина още в самото ѝ начало. Що се отнася до Петров след 1899 г. той има дълга и успешна борцова кариера в Европа с над 50 призови класирания в турнири по гръко-римска професионална борба.

Как Никола Петров отвори вратата за турците в професионалната борба

В настоящия материал ще се запознаем с един важен момент от кариерата на легендарния български професионален борец Никола Петров. Става дума за ролята, която той изиграва в кариерата на първите турски професионални борци в Европа. Това е един от най-значимите му приноси към историята на професионалната борба.

Някои от участниците в долната история.
Прави, от ляво надясно: Кара Осман, Филиз Нурулла, Коджа Юсуф
Седнал: Жан Дублие (учителят на Никола Петров и турските борци)

Предварителна забележка: Тази история с Никола Петров има три различни версии - българска, турска и френска. Основата на историята е една и съща и в трите версии, но някои от детайлите в тях са различни. Невъзможно е да се каже коя версия е най-точната и затова ще разгледаме само основната история без допълнителните детайли около нея, тъй като разминаването в информацията е най-вече що се отнася до допълнителните детайли. Всъщност, една от трите версии със сигурност може да бъде елиминирана като невярна - версията в българските източници. В българската версия, макар и основната идея на историята да е същата както в другите две версии, историята се развива по грешен начин, в грешна година и има допълнителни участници в нея, които със сигурност нямат нищо общо с тази история. И именно затова версията на историята, която ще разгледаме по-долу, е базирана само на информация от френски и турски източници. Акцентът ще падне върху френските източници, тъй като значителна част от информацията от тях може да бъде допълнително потвърдена в статии от тогавашната френска преса.

Историята е следната. В края на 1893 г. или началото на 1894 г. популярният фрески борцов ветеран Жан Дублие (също познат като Жозеф Дублие) е победен от сънародника му Фернанд Сабес. Тогава Дублие решава да обиколи Европа с цел да намери борец, който ще може да победи Сабес. Поне това е историята за пред любителите на професионалната борба във Франция. Всъщност, Дублие и съпругата му просто тръгват на европейско цирково турне и по време на това турне той се търси неопитни борци, които да вземе под крилото си. Както вече се запознахме в предишния материал за Никола Петров, през пролетта на 1894 г. Дублие се присъединява към трупата на цирк „Сидоли” в Румъния и именно там французинът забелязва нашенеца. Никола Петров става протеже на Дублие и Дублие започва да му дава уроци по гръко-римска професионална борба.

 Фернанд Сабес

И така стигаме до ключовия момент в нашата история. Един ден Никола Петров предлага на неговия учител да посетят Турция, защото според Петров там те могат да намерят изключителни борци. Дублие се съгласява и той, Петров и съпругата на Дублие тръгват за Истанбул. Пътят им дотам не е лишен от интересни приключения, но тук няма да ги разглеждаме, тъй като не е ясно кое е вярно и кое не е. Например, само ще отбележим, че в турски източници се разказва за случка, където докато били в България Дублие влязал в сериозен спор с някакви хора и те искали да го пребият, но Петров се намесил и изкарал Дублие невредим от ситуацията (всъщност, конкретно тази случка има две различни версии - основата им е еднаква, но някои от детайлите и точната причина за спора се различават). След като пристигат в Истанбул историята се завърта по такъв начин, че в крайна сметка Дублие и Петров са поканени да гледат мазни (пехливански) борби. Твърди се, че поканата е дошла лично от султан Абдул Хамид II (който по принцип е известен като голям любител на мазната борба) и че борбите се състояли в градината на двореца Йълдъз, но това твърдение няма как да се потвърди. Поне това е едната версия. Другата версия е, че случайно попаднали на мазни борби в един от кварталите на Истанбул и всичко тръгнало оттам.

Султан Абдул Хамид II

Във въпросните мазни борби участвали някои от най-добрите турски борци. Информацията в различните версии се различава, така че не е сигурно точно за кой борец става дума, но Дублие видял голям потенциал в един от турските борци. Французинът решил да предложи на въпросния пехливан да го вземе във Франция заедно с още двама борци, препоръчани от пехливана. Никола Петров бил в ролята на преводач (не е ясно дали нашенецът е комуникирал с турците на български или на турски език). Турчинът се съгласява и така през декември 1894 г. Дублие сключва договор с вариететна зала в Париж да докара турците и Петров за борби във френската столица през март 1895 г. Турците нямат никакъв опит в гръко-римската професионална борба (имат опит само в мазните борби), но пък за сметка на това в лицето на Дублие и Петров те имат добри треньори, които да ги научат на този тип борба. Конкретно Дублие е считан за един от най-добрите борцови треньори в Европа по това време. Въпросните трима турски пехливани са Юсуф Исмаил (по-известен в Турция и България като Коджа Юсуф), Филиз Нурулла и Мехмед. Първите двама са родени в Шуменския край, а рожденното място на третия не е известно. Разбира се, макар и родени на територията на днешна България, първите двама са родени по времето на османското владичество, когато родните им места са част от Османската империя.

Никола Петров

Добре, Никола Петров има голям принос за привличането на първите трима турци в гръко-римската професионална борба, но защо това е от значение за историята на професионална борба като цяло? Отговорът на този въпрос се крие в продължението на горната история. Турците дебютират на парижкия тепих през март 1895 г. и веднага стават голяма сензация. Различната им визия (в сравнение с останалите европейски борци) и различният им начин на борене ги превръщат в популярна атракция. Френската публика досега никога не е виждала подобни борци. Освен това, организаторите на борбите умело използват рекламни трикове, за да направят турските борци дори още по-интересни в очите на зрителите. Например, пускат се репортажи в пресата, които твърдят, че турците трябва да спечелят всичките си борби, иначе няма да могат да се върнат у дома, където ги чака смъртна присъда от Султана, ако се върнат победени. Интересът към борбите на турците в Париж е голям. Залите са по-пълни отвсякога. Години по-късно, в мемоарите си, дори и главното френско борцово име от онези години световният шампион Пол Понс признава, че турските борци са нещото, което е довело до рекордния зрителски интерес към професионалната борба в Париж. Успехът на турците във Франция не остава незабелязан и в другите европейски страни и скоро след това организатори из цяла Европа започват да искат турски борци в тяхните турнири. През следващите две десетилетия един куп турски борци заливат европейската професионална борцова сцена. Някои от тези турци са доста популярни, като сред тях има дори и световен шампион (Кара Ахмет от Поповския край, който през 1899 г. печели втория в историята световен шампионат по гръко-римска професионална борба).

Световният шампион Кара Ахмет (1899 г.)

Америка също не остава назад. Гореспоменатият Коджа Юсуф дебютира в САЩ през 1898 г., където участва и в кеч мачове. Там той става огромна атракция и борбите му привличат няколко от най-големите кеч публики в историята на Америка до онзи момент. В САЩ Юсуф е представен като свиреп и чудовищен борец и в голяма степен именно Юсуф може да бъде считан за първия чуждестранен злодейски образ от този тип в историята на кеча (образ, вариации на който се използват в кеча и до ден днешен). Подобно на Европа, след големия американски успех на Юсуф, в САЩ идват доста други турски борци и дори има и псевдотурци (борци от други народности, които са рекламирани като турци, макар че не са, тъй като турските борци привличат зрителския интерес). Някои от въпросните турци са сред главните кеч имена в САЩ през първите две десетилетия на 20-ти век. Тук трябва да се отбележи и че някои от тях са родени на българска територия и съответно в САЩ са рекламиранни едновременно и като турци, и като българи. Борци като Филиз Нурулла от Шуменско, Юсиф Махмут от Силистренския край и Юсиф Хюсеин от Търговище са първите спортни фигури, които прославят България в Северна Америка, години преди Дан Колов или който и да е било друг български спортист.

От американската преса: Коджа Юсуф и американските шампиони (1898 г.)

И всичко това става възможно, защото един ден Никола Петров предлага на учителя му Дублие да търсят борци в Турция. Моментно решение променя историята на професионалната борба завинаги. Естествено, дори и без Петров рано или късно турците най-вероятно пак щяха да навлезнат в професионалната борба и вероятно пак щяха да бъдат толкова популярни през онези години, но така или иначе фактите са си факти - Жан Дублие и Никола Петров са причината за дебюта на турските борци в професионалната борба.

Борецът Никола Петров - първата българска спортна звезда в чужбина

Предварителна забележка: Преди да прочетете настоящия материал е силно препоръчително да разгледате материала, в който разбулихме някои от широкоразпространените митове за Никола Петров, които са писани в България през годините. Освен това е хубаво да обърнете внимание и на материалите, където се запознахме с особеностите на гръко-римската професионална борба и видяхме кадри от нея. В настоящия материал ще обобщим борцовата кариера на Никола Петров в Европа и въпросните три материала са нещо като интро към настоящия материал. Между другото, тук трябва да се отбележи, че макар и в България да е запомнен като Никола Петров, всъщност, истинската му фамилия е Джуров (Петров е бащиното му име). Освен това, още от самото начало на борцовата му кариера в Европа той се бори под името Николай Петров, но все пак в блога го наричам Никола Петров, за да няма объркване.

--------------------------------------------------------------

Никола Петров се ражда през 1873 г. в Горна Оряховица в седемчленно семейство. Бъдещият борец е най-малкият от децата. Още преди да е навършил 10-годишна възраст Никола остава без баща, тъй като баща му почива. Скоро след това малкият Никола започва да работи, за да помага на семейството си. Когато е на около 18-годишна възраст му е предложена работа в Браила (Румъния). Решението е лесно за отрасналия в немотия Никола...

Никола Петров (познат в Европа като Николай Петров)

Минават няколко години. Никола Петров все още е в Румъния. И тогава се случва нещо, което изцяло ще промени живота му. В града пристига популярният по това време пътуващ цирк "Сидоли". Една от атракциите в програмата на цирка са професионалните борци. Популярна практика в онези години е професионалните борци да предизвикват зрители от публиката. Ако зрител-аматьор успее да издържи определено време без да бъде победен от професионалния борец, то зрителят получава определена сума. Именно така започва пътят на Никола Петров в гръко-римската професионална борба. Аматьорът Никола се представя отлично срещу професионален опонент и така впечатлява правилните хора, което скоро след това му отваря вратата към професионалната борба.

Въпросната среща се състои в началото на 1894 г. и след нея борецът-аматьор Никола Петров участва в още няколко подобни борби срещу професионалисти. По това време в цирк "Сидоли" се бори и френският ветеран Жан Дублие (също известен и като Жозеф Дублие). Французинът вече е на възраст и се готви да се оттегли от борцовата арена, но не и от професионалната борба като цяло. През следващите няколко години Дублие открива и тренира един куп мъже, които впоследствие стават популярни професионални борци, и така французинът става една от най-важните фигури за развитието на европейската професионална борба в онези години. Едно от първите открития на Дублие е Никола Петров. Френският ветеран вижда голям потенциал в българския аматьор и му предлага да го направи професионален борец. Младият българин се съгласява. От Румъния Дублие и Петров тръгват на турне из Европа - Австрия, Украйна, Турция, а може би и други държави. По време на това турне Дублие обучава неопитния Никола и му показва тънкостите на гръко-римската професионална борба. И така стигаме до момента, когато Никола Петров прави първия си голям пробив на професионалната борцова сцена.

Жан Дублие - учителят на Никола Петров

След няколкомесечното турне в други европейски държави през декември 1894 г. Дублие и Петров пристигат в Париж. Скоро след това Петров дебютира на френския тепих в популярната зала "Фоли Бержер". В периода март-май 1895 г. там се състоят редица борцови срещи, които са толкова интересни, че рязко покачват интереса към гръко-римската професионална борба в Париж. Скоро след това Париж се превръща в една от Меките на гръко-римската професионална борба и в известна степен именно борбите през пролетта на 1895 г. са нещото, което поставя основите за бъдещата огромна популярност на този тип борби във Франция. Никола Петров участва във въпросните борби през пролетта на 1895 г. Най-важните и най-големи имена в тях са французинът Пол Понс и турците Коджа Юсуф и Филиз Нурулла, но и нашенецът оставя отлично впечатление у френската публика по време на борбите и така се ражда първата българска звезда в професионалната борба. Всъщност, така се ражда първата българска спортна звезда в чужбина въобще. Именно Никола Петров е първият български спортист, който прославя България извън пределите на нашата нация.

От ляво надясно: Пол Понс, Коджа Юсуф, Филиз Нурулла

След успешният му дебют в Париж младият български професионален борец отново тръгва да обикаля Европа. През следващите четири години следват борби в Русия, Унгария, Италия, Англия и други държави, а и още борби във Франция. Първият му значителен успех идва през май 1899 г., когато Никола Петров печели голям турнир по гръко-римска професионална борба в Санкт Петербург, всъщност първият голям турнир по гръко-римска професионална борба в Русия, и така името му остава завинаги в руската спортна история. Това, обаче, е само началото на успехите му...

Кариерата на Никола Петров в гръко-римската професионална борба в Европа продължава до началото на Първата световна война. Освен досега споменатите държави Петров също се бори и в Белгия, Полша, Германия, Латвия, Литва, Беларус, Швейцария, Естония и Дания. По моя груба сметка през близо 20-годишната му кариера в Европа Петров участва в над 150 турнира по гръко-римска професионална борба и в поне 2 хиляди срещи. С течение на годините нашенецът става изключително способен и силен борец. Повечето му мачове са победи, но разбира се няма непобедими борци и Никола Петров също има както равенства, така и загуби. Невъзможно е да се дадат точни цифри и относно представянето му в многото турнири, в които участва, тъй като липсва пълна информация за известно количество от тях. И все пак, наличната информация показва, че по време на почти 20-годишната му борцова кариера в Европа Никола Петров взима участие в поне четири световни първенства по гръко-римска професионална борба и има едно едно трето и две четвърти мяста в тях. Освен това има и две участия в европейски първенства - едно второ и едно трето място. И не на последно място, Никола Петров участва най-вече в местни и регионални турнири, някои от които са доста престижни, и в този тип турнири той има над 13 първи места, над 24 втори места и над 12 трети места. Нарочно казвам над, тъй като това са само потвърдените му към момента успехи, но вероятно има и още. По-нататък в отделен материал ще видим подробен списък с успехите на Никола Петров.

Никола Петров в действие

Но до оставим цифрите настрана и да видим какво всъщност се крие зад всички тези цифри. Зад тях се крие една изключителна професионална борцова кариера. Никола Петров е безспорно едно от най-големите и най-уважавани имена в европейската гръко-римска професионална борба в годините преди Първата световна война, а това е период, през който този тип борба се радва на голяма популярност в почти цяла Европа. Да, има и по-големи имена от него, но те не са чак толкова много. Макар и нашенецът никога да не достига връхните световни и европейски отличия няма съмнение, че през значителна част от кариерата му е считан за един от десетте най-добри професионални борци в Европа (което се вижда ясно в класациите на старите чуждестранни спортни вестници и списания, а и достойните му класирания в световни и европейски първенства също потвърждават това). Почти няма голямо име от онези години, срещу което да не се е изправял. Георг Хакеншмидт от Русия, Пол Понс от Франция, Иван Поддубни от Русия, Станислав Збизко от Полша, Александър Аберг от Русия, Георг Лурих от Русия, Джес Педерсен от Дания, Якоб Кох от Германия, Лоран ле Букароа от Франция, Джовани Райчевич от Италия и др. са просто някои от легендарните световни шампиони по гръко-римска професионална борба, които стъпват на тепиха срещу българина. Където и да е отиде Никола Петров е популярно име, но може би най-популярен е в Германия и Австрия, където има и най-много спечелени турнири и където към края на кариера му в Европа дори за кратко ръководи турнири по гръко-римска професионална борба.

От ляво надясно: Хакеншмидт, Понс, Поддубни, Збизко, Аберг

От ляво надясно: Лурих, Педерсен, Кох, ле Букароа, Райчевич

Макар и борцовата му кариера в Европа да приключва със започването на Първата световна война това не е края на кариерата му като цяло. След Войната Никола Петров продължава да се бори, но вече само в една страна и то страна, в която до този момент не се е борил - родната му България. Повече относно този въпрос ще си поговорим по-нататък в отделен материал.

Борецът Никола Петров - митове и легенди

Преди да разгледаме кариерата на Никола Петров е добре да обърнем внимание на някои от грешните неща, които са писани за него през годините. Подобно на Дан Колов, в България за Никола Петров е писано много (най-вече след 1944 г.), но често тази информация съдържа грешки. Това се дължи главно на факта, че почти всички български материали за Никола Петров са базирани на два-три основни български източника, а голяма част от информацията в тях е от втора и трета ръка и много малко неща са проверени в допълнителни източници. Една подобна проверка показва, че известна част от изписаните за Петров неща през годините не са точни - грешни години, преувеличени факти, измислени истории, т.н. В настоящия материал ще разбулим някои от въпросните митове.

Неточностите в българските материали за бореца Никола Петров:

Не чак толкова известен факт: Петров не е фамилията на Никола Петров. Петров е бащиното му име. Цялото му име е Никола Петров Джуров.

В Европа Никола Петров не е бил познат като Никола Петров, а като Николай Петров. Навсякъде е бил рекламиран с това име. 

Никола Петров е бил професионален борец. Често в България се прави грешката да се казва, че е бил борец и не се прави важното пояснение, че всъщност е бил професионален борец. Това е много важен момент. Като се каже борец се подразбира състезател по аматьорска (спортна) борба, което не е точно. Никола Петров се е занимавал основно с гръко-римска професионална борба (с особеностите, на която се запознахме тук).

Често се казва, че Никола Петров е бил непобедим борец и е нямал никакви загуби. Това не е вярно. Няма непобедими борци. Борцовата кариера на Никола Петров обхваща период от 30 години и през тези 30 години повечето му мачове са победи, но има и както равенства, така и загуби. Невъзможно е да се каже точно колко са били загубите му, тъй като надали някога наличната информация за кариерата му ще бъде 100% пълна, но бройката им със сигурност е трицифрена. Освен това трябва да се спомене, че по времето на Никола Петров в гръко-римската професионална борба е имало и известно количество предварително уговорени срещи. Няма как да се провери дали нашенецът е участвал в такива срещи, но все пак е добре човек да си има едно наум, когато се коментира борцовата кариера на Никола Петров.

Винаги се казва, че първият опонент на Никола Петров е бил прочутият италиански борец Жорж Расо в Браила, Румъния. Няма как да се потвърди дали наистина е бил той, но все пак трябва да се отбележи, че Жорж Расо не е италианец, а германец. Истинското му име е Готфрийд Шулц, а Жорж Расо е просто един от псевдонимите му. Освен това, „прочут” е много силно казано, особено що се отнася до борцовата му кариера. Расо е по-познат като цирков и силов атлет. Като професионален борец няма значителни успехи. 

Жорж Расо (Готфрийд Шулц)

Във всички български източници се казва, че първата официална борцова среща на Никола Петров (срещу гореспоменатия Расо) е била през есента на 1895 г. Годината не е вярна. Дебютът на Никола Петров е през пролетта на 1894 г. Освен това, българската версия е, че от Румъния Петров отива директно във Франция в началото на 1896 г., където е и първият му голям пробив на борцовата сцена. Да, първо пробива във Франция, но не пристига във Франция през 1896 г., а в края на 1894 г., и преди Франция посещава Австрия, Украйна, Турция, а може би и други държави.

Реклама за борби с участието на Никола Петров (август 1894 г. във Виена)

Репортаж от френската преса за мач на Никола Петров (март 1895 г. в Париж)

И така стигаме до твърдненията, че Никола Петров е печелил европейско (във Виена през 1899 г.) и световно първенство по борба (в Париж през 1900 г.). Тук отново ще направя забележката, че Петров никога не е участвал в световни и европейски първенства по аматьорска (спортна) борба, а само в световни и европейски първенства по гръко-римска професионална борба, които са доста по-различни от аматьорските (повече информация за въпросните професионални първенства има тук). Забележките ми, обаче, не спират дотук. Направих подробен преглед на старата френска преса и не успях да намеря дори и едно споменаване на световно първенство в Париж, спечелено от Никола Петров, през 1900 г. или която и да е било друга година. Петров се споменава като участник в най-различни други турнири, но никъде не мога да намеря потвърждение в тогавашната преса, че наистина е бил световен шампион. Консултирах се и с чуждестранни историци, които са експерти по темата за световните първенства по гръко-римска професионална борба, и те също не са чували за подобно световно първенство, спечелено от нашенеца. Абсолютно същата е ситуацията и с европейското първенство през 1899 г. Всичко това ме навежда на мисълта, че европейската и световната титли на Никола Петров са български мит, който след многократно повтаряне през годините се е затвърдил като общоприет факт. Допълнително потвърждение на моята теза е факта, че в малкото български материали за Никола Петров от преди 1944 г. европейската му титла не се споменава никъде, а световната му титла се споменава само в един материал, който е пълен с очевидно митологизиране. Например, въпросният материал твърди, че финалът на световното първенство е бил пред публика от 26 хиляди зрители (което е изключително съмнително твърдение) и преувеличава размерите на опонента на Петров (повече за това малко по-долу). Твърди се и че наградният фонд за победителя е бил 30 хиляди френски франка, което също звучи доста съмнително - 30 хиляди франка е огромна сума за 1900 г. и не съм чувал за друг турнир по гръко-римска професионална борба преди или след 1900 г. с рекламиран награден фонд дори и на половината на този. Друг интересен момент относно твърдението, че Петров става световен шампион през 1900 г. в Париж е, че уж турнирът се провежда в продължение на два месеца по време на световното изложение в Париж през 1900 г. Да, в Париж през 1900 г. има световно изложение и то се провежда от 15-ти април до 12-ти ноември. Обаче, преглед на наличната информация показва, че в същия този период Никола Петров се бори в Русия, а опонентът му от финала се бори в Централна Европа.

Заключение: Общо взето твърденията за европейската и световната титли на Никола Петров се разпространяват масово у нас чак след 1944 г., когато в България за Петров започва да се пише много повече и той и Дан Колов са издигнати като примери за успели българи в борбата (макар че и двамата са от професионалната борба, а не от аматьорската/спортната борба). На базата на наличната информация мнението ми е, че Никола Петров не е бил нито европейски, нито световен шампион. Несъмнено е бил много голямо борцово име в Европа и като цяло един доста успешен професионален борец, но не е бил европейски и световен шампион. И все пак, има теоритична възможност Петров наистина някога да е печелил световно или европейско първенство, но отсъствието на каквото и да е било потвърждение в чуждестранни източници е изключително странно и ми говори, че твърденията за титлите на Петров са българската измислица. Докато не се появи информация, която да потвърди световната и европейската му титли, за мен това са митове, които не отговарят на реалността.

Друг мит относно световното първенство, уж спечелено от Никола Петров, е описанието на бореца, за който се твърди, че му е бил опонент във финала на въпросното първенство - главното френско професионално борцово име в онези години и световен шампион по гръко-римска професионална борба в тежка категория Пол Понс. В българските източници винаги се казва, че Понс е бил висок 216 см, тежал е 145 кг и е бил без загуба докато не се е изправил срещу Никола Петров във финала на световното първенство през 1900 г. Всичко това е грешно. Пол Понс има документирани загуби още през 19-ви век и размерите му са били около 196 сантиметра и 118 килограма, но естествено победа над непобеден борец с великански размери звучи по-внушително и затова българската версия е такава.

Пол Понс

Друго интересно твърдение относно Никола Петров е твърдението, че през 1898 г. печели титлата „шампион на Америка”. Историята е следната. През 1898 г. Петров получава оферта да се бори с американския шампион по борба Джим Корбет с условието, че ако го победи ще получи 100 хиляди щатски долара. Естествено, след над два часа борба в Ню Йорк пред 10 хиляди зрители българинът печели срещата. Веднага след това, обаче, Петров се връща в Европа, тъй като победеният Корбет имал връзки с гангстери и те искали да убият нашенеца заради победата му, и тогава Петров се заклева, че повече няма да стъпи в Америка. Интересна история, определено. Уви, обаче, историята е пълна измислица. В нея има няколко основни проблема. Като за начало има го същият проблем като при европейската и световната му титли - подробен преглед на американската преса показва, че подобен мач не се споменава никъде в нея. Адски странно е мач с американския шампион по борба пред 10 хиляди фенове в Ню Йорк да не се споменава дори и един път. За американските шампиони винаги се пише много в пресата (независимо дали печелят или губят), Ню Йорк е един от медийните центрове на САЩ, а 10 хиляди фенове е огромна/рекордна публика за 1898 г. Ако наистина е имало подобна среща би трябвало да съществуват много статии за нея, а не мога да намеря дори и една. Американските историци също не са чували за подобен мач. Твърдението за наградния фонд дори не заслужава да бъде коментирано сериозно - 100 хиляди долара за една борцова среща е просто абсурдно голяма сума не само за 1898 г., но и за следващите няколко десетилетия. Всъщност, дори и 10 хиляди долара е прекалено голяма сума за 1898 г. Като се има предвид, че историята за срещата между Петров и Корбет се появява за първи път в родните материали за Петров чак след 1944 г. гангстерските заплахи и отричането на САЩ намирисват на антиамериканска социалистическа пропаганда.
Дори и да оставим всичко казано досега настрана основата на твърдението за големия американски успех на Петров е грешна - никога не е имало американски шампион по борба на име Джим Корбет. Да, през 1898 г. в САЩ има голяма спортна личност на име Джеймс „Джим” Корбет, но той не е борец. Джим Корбет е американски боксьор, който печели световната титла по бокс в тежка категория през 1892 г. и я губи през 1897 г. Обаче, все пак трябва да се отбележи, че в онези години професионалните боксьори понякога са се занимавали и с професионална борба, за да изкарват допълнителни пари. Съответно, Корбет се е борил от време на време, но отново ще обърна внимание, че никъде няма потвърждение за негова среща с Никола Петров. Всъщност, дори никъде няма потвърждение, че Петров някога е стъпвал на американска почва. Единствено през 1905 г. се говори, че може да посети САЩ, но най-вероятно заплануваното му турне отпада.

Джим Корбет

 --------------------------------------------------------------

В българските материали за Никола Петров има и други неточности и съмнителни твърдения относно живота и кариерата му, но тези са най-известните и най-фрапиращите. Разбира се, всичко това въобще не променя факта, че Никола Петров е един доста успешен професионален борец и реално първата българска спортна звезда в чужбина. След като отбелязахме най-големите митове за Петров сега идва ред да се запознаем и с истинската история на кариерата му в професионалната борба. Това ще стане в следващите няколко материала:

= Кариерата на Никола Петров (в чужбина)

= Как Никола Петров „отвори вратата” за турците в професионалната борба

= Никола Петров срещу Куртдерели Мехмет: тарикат срещу будала

= Никола Петров - учител на първия световен кеч шампион

= Никола Петров в България

= Успехите на Никола Петров в професионалната борба (подробен списък с класиранията му в турнири)

Видео: Гръко-римската професионална борба по времето на Никола Петров

След като се запознахме с историята и особеностите на гръко-римската професионална борба нека сега да я видим и в действие.

Предварителна забележка: в долното видео няма кадри с Никола Петров! За съжаление няма запазени кадри с негово участие. Целта на видеото е да покаже какво са представлявали срещите по гръко-римска професионална борба по времето, когато Никола Петров участва в нея. Няколко от борците във видеото са се изправяли срещу Петров през годините.

В долното видео съм събрал 12 минути кадри от срещи по гръко-римска професионална борба от периода 1895-1914 (годините, когато Петров е в разцвета на кариерата си). За съжаление няма повече запазени и свободно достъпни професионални борцови кадри от въпросните години. Във видеото са включени кадри от шест срещи по гръко-римска професионална борба, подредени в хронологичен ред (1895, 1906, 1906, 1912, 1913, 1914). Всички кадри са от Европа. Видеото е без звук.

Първите четири срещи са демонстрационни, а последните две са реални мачове по гръко-римска професионална борба. Каква е разликата между двете? Разликата е, че демонстрационните срещи са правени специално за пред камерите и съответно в тях борците не се борят за победа, а просто демонстрират гръко-римския стил. Иначе казано, борците в демонстрационните срещи се борят малко по-различно отколкото биха се борили, ако срещата беше пред публика и целта в срещата беше победа над опонента.

ВИДЕО: Гръко-римската професионална борба по времето на Никола Петров (12 минути кадри от 1895-1914):

КЛИКНЕТЕ ВЪРХУ СНИМКАТА, ЗА ДА ВИДИТЕ ВИДЕОТО
(DailyMotion линк)

Най-популярните имена в горното видео са:

Раул ле Буше

Едно от главните френски борцови имена в началото на 20-ти век. Третата среща във видеото е с негово участие.

Симон Антонич

Този борец с ръст около 214 см е може би най-успешният сърбин в историята на професионалната борба. Еднократен световен шампион по гръко-римска професионална борба. Третата среща във видеото е с негово участие - опонентът му е гореспоменатия французин ле Буше.

Густав Фрищенски

Най-легендарният чешки професионален борец. Кадрите с негово участие са предпоследния клип.

Джак Джонсън

Първият чернокож световен шампион по бокс в тежка категория. Голямо име в САЩ. От време на време се занимава и с професионална борба (кеч и гръко-римска). Последният клип във видеото е с негово участие.

Гръко-римска професионална борба - произход, особености и кратка история

Преди да започнем да разглеждаме българските професионални борци един по един е добре да хвърлим поглед към някои ключови въпроси, за да поставим основите, над които ще награждаме в бъдеще. Kaто за начало нека да се запознаем с един от видовете професионална борба, които са от значение за този блог -  гръко-римската професионална борба.

Какво представлява гръко-римската професионална борба?

Гръко-римската професионална борба е първият професионален борцов стил що се отнася до съвременната професионална борба, а и дълго време най-популярният. При този стил всякакви хватки от кръста надолу са забранени. Всички срещи са борец срещу борец - няма отборни и други подобни мачове с повече от двама участници. Обикновено се използва рундов формат, но няма стандартен брой рундове и продължителността им не е една и съща навсякъде (може би най-популярнен е форматът с 10-минутни рундове, но има и други варианти). Обикновено срещите не се провеждат на ринг, а просто на тепих (особено в годините преди Първата световна война, но и след нея също). Болшинството от професионалните борци в гръко-римския стил са от тежката категория. Друга разлика спрямо останалите професионални стилове е, че често срещите от този стил са част от турнир, а не просто отделни мачове. Въпросните турнири се провеждат в един и същи град, една и съща зала/цирк/кино/театър, има борби всеки ден и така в продължение на няколко седмици. Има различни схеми за определяне на победителя в тези турнири и решението за точния регламент е изцяло на организатора на турнира. Тук, обаче, трябва да се направи едно важно пояснение. Турнирите не са турнири в съвременния смисъл на понятието - всеки срещу всеки с равен брой срещи за отделните състезатели или с директни елиминации. Не. Турнирите по гръко-римска професионална борба са просто поредица от мачове от дата "Х" до дата "Y".  По време на турнира един борец може да се изправи няколко пъти срещу друг борец, но може и въобще да не се бори с него. Няма конкретен регламент в това отношение. Няма го и условието всички борци да имат еднакъв брой срещи, поради което често някои борци се включват в турнирите по средата им или дори към края, а не от самото начало.

Световните първенства по гръко-римска професионална борба

Друг любопитен момент са така наречените "световни първенства" по гръко-римска професионална борба. Неслучайно слагам кавички като казвам световни първенства, защото реално не са такива, поне не и според съвременното разбиране за световно първенство. Всичките неща, които прочетохте преди малко за турнирите по гръко-римска професионална борба важат и за "световните първенства" по този стил. Единствената разлика е, че "световните първенства" са по-престижни и то единствено, защото са рекламирани като световни първенства. Решението дали един турнир по гръко-римска професионална борба е световен или не е изцяло на местния организизатор на турнира. Организаторът може да бъде местен бизнесмен, спортен вестник, местен или пътуващ цирк, театър, атлетически клуб и т.н. Ако организаторът реши да рекламира турнира като световен - турнирът става "световен". Реално, обаче, не е. Ако не заради вече обяснения странен формат на този тип турнири, то поради факта, че обикновено в "световните" турнири участват борци от не повече от само една дузина държави, като например от една държава може да има само един представител, а от друга пет или повече борци. Освен това, често се провеждат по няколко "световни първенства" в рамките на една година. Даже понякога има случаи, когато в един и същи град по едно и също време едновременно се провеждат две "световни първенства" (с различни организатори). И все пак, тези "световни първенства" са останали в историята на професионалната борба като най-важните турнири за времето им и спечелването на подобен турнир се счита за възможно най-голямото постижение в гръко-римската професионална борба.

Кратка история на гръко-римската професионална борба

Гръко-римският стил професионална борба се ражда във френските циркове и карнавали през първата половина на 19-ти век, когато организаторите осъзнават, че борцовите сблъсъци могат да бъдат интересна част от програмата. Съответно, първоначално този стил става известен като френски стил, но след като впоследствие стилът се разпространява из останалата част на Европа френският стил става по-известен като гръко-римски стил. През последното десетилетие на 19-ти век и първото на 20-ти гръко-римският стил добива голяма популярност из цяла Европа и е безспорно най-широкоразпространеният тип борба по това време. Турнири по гръко-римска професионална борба се провеждат в почти всички европейски държави през въпросния период. Стилът също се радва на известна популярност в САЩ и други държави, но Европа си остава мястото, където е най-популярен. От 1914 натам, естествено, Първата световна война почти изцяло спира развитието на професионалната борба, но в годините след войната гръко-римската професионална борба отново става популярна атракция за европейските зрителите. Тогава, обаче, идват 30-те години на 20-ти век и ситуацията се променя. По европейските арени се появява един нов за Европа професионален борцов стил и лека-полека, държава след държава, този нов стил ликвидира гръко-римския стил. Въпросният нов стил е кеча (още известен като свободен американски стил). Кеч стилът всъщност се ражда в Англия през втората половина на 19-ти век и от време на време се практикува по европейските тепихи и рингове, но това сега е нова американизирана версия на професионалния кеч стил и той постепенно става любимият професионален борцов стил на европейската публика. Гръко-римският стил също остава популярен, но вече само в определени държави, най-вече в Централна и Източна Европа. Новият кеч стил, обаче, е несъмнено по-динамичен и по-интересен за гледане и така в крайна сметка гръко-римският стил изчезва изцяло като професионален борцов стил в началото на 50-те години на 20-ти век поради слаб зрителски интерес.

Каква е връзката между класическата аматьорска (спортна) борба и гръко-римската професионална борба? 

В началото класическата аматьорска и професионалната гръко-римска борба в известна степен са едно и също нещо, но с течение на годините пътищата им се разделят. Аматьорската борба си остава изцяло истински спорт, докато професионалната борба поема по по-комерсиален път. Още в края на 19-ти век разделението между двата типа борба се вижда ясно. И в този ред на мисли, становището на Обединен борцов свят (бившата Международна федерация по борба) относно "световните" турнири по гръко-римска професионална борба е, че те не са официална част от историята на борбата като спорт (т.е. победителите в "световни първенства" по гръко-римска професионална борба не се считат за официални световни шампиони), но все пак гръко-римска професионална борба изиграва доста важна роля в популяризирането на борбата като спорт.

Кои българи са представители на гръко-римската професионална борба?

Двете най-главни имена са Никола Петров и Петър Ферещанов. Както те двамата, така и други български борци от гръко-римския професионален стил ще бъдат разгледани индивидуално по-нататък в блога.

Никола Петров

Петър Ферещанов