Следната случка не е особено важна в историческо отношение, но все пак е интересен и неизвестен досега (в България) момент от кариерата на легендарния български професионален борец Никола Петров и затова си струва да бъде спомената.
Действието се развива през януари на 1899 г. в Париж. По това време в популярната парижка зала „Фоли Бержер“ се провежда турнир по гръко-римска професионална борба. Турнирът е организиран от най-тиражният френски спортен вестник по това време („Льо Вело“) и наградният фонд за победителя е 5 хиляди френски франка, което е сериозна сума през онези години. В турнира участват над 60 борци от цяла Европа, включително българина Никола Петров и турчина Куртдерели Мехмет. След две седмици ежедневни борби вече са отличени 15-те полуфиналисти в турнира. Петров и Мехмет са сред полуфиналистите.
Полуфиналистите в турнира (1 - Никола Петров, 2 - Куртдерели Мехмет) |
Така стигаме до 27-ми януари 1899 г. На тази дата Никола Петров и Куртдерели Мехмет се изправят един срещу друг в среща, която ще определи кой от тях двамата ще стане един от четиримата финалисти в турнира. Петров (родом от Горна Яряховица) е единственият български професионален
борец в чужбина по това време и се занимава с този тип борби вече 5
години, а това е първото участие на Мехмет (родом от с. Младен, Севлиевско) в турнир по гръко-римска професионална борба. Подобно на другите турски борци в Париж преди него,
Мехмет е състезател по мазна (пехливанска) борба, който е привлечен в гръко-римската
професионална борба от учителя на Никола Петров - французина Жан Дублие. Към момента на срещата им Петров е на 25 години, а Мехмет на 34. Петров е висок 1.77 м., а Мехмет е 1.92 м. и значително превъзхожда нашенеца по килограми. Парижката публика е на страната на Мехмет и той не ги разочарова - макар и Петров да се представя достойно и да спира атаките на Мехмет през първите минути от борбата, турчинът безспорно е по-доминантният борец от двамата. И тогава, 6 минути и 27 секунди след започването на срещата, Мехмет се опитва да направи странично тръшване на Петров, но губи баланс, пада на тепиха и е туширан от българина. Залата избухва. Непобеденият досега турчин е победен и Петров се класира за финала на турнира.
Илюстрован момент от борбите във „Фоли Бержер“ през януари 1899 г. |
Не изходът от срещата между Петров и Мехмет е интересното нещо тук, а историята около него. Следната история е публикувана в редица тогавашни френски вестници и привлича доста внимание. Веднага след борбата между двамата Мехмет изпраща писмо до „Льо Вело“, в което твърди, че е имало предварителна уговорка между него и Петров. Мехмет твърди, че Петров му е признал, че очаква да загуби от него и го е помолил да не го побеждава 30-35 минути, за да може репутацията на Петров да остане сравнително ненакърнена. Мехмет се съгласил, че няма да го побеждава бързо. В борбата, обаче, Петров игнорирал предварителната им уговорка да се борят половин час и Мехмет да победи, издебнал Мехмет да направи грешка и го туширал като така се възползвал от наивността на турския борец. Подобно твърдение за предвирителна уговорка е доста скандално за онези години във Франция. Петров, естествено, отрича твърдението, но тъй като организаторите на турнира нямат начин как да потвърдят кое е вярно и кое не, те нямат друг избор освен да дисквалифицират и двамата борци. И така, Никола Петров, който трябва да се бори във финалната четворка на въпросния турнир (един от първите големи турнири по гръко-римска професионална борба в историята на Франция), отпада от турнира и популярният полски борец Владислав Питласински го печели.
От френската преса: писмото на Куртдерели Мехмет |
Накратко, това е историята с тариката Никола Петров, който изработва неопитния будала Куртдерели Мехмет. Или поне това е историята от гледна точка на Куртдерели Мехмет. Твърдението му за предварителна уговорка вярно ли е наистина или просто Мехмет си измисля извинение за загубата? Уви, няма как да знаем със сигурност. И двата варианта са напълно възможни. Предварителни уговорки съществуват в професионалната борба дори и от преди времето на Никола Петров. Освен това, като протеже на Жан Дублие и по-опитен борец Петров вероятно е бил личност с определен авторитет в очите на Мехмет и е напълно възможно Мехмет да се е чувствал задължен да следва инструкциите на Петров. Обаче, може и всичко да е измислица на Мехмет. Самият Мехмет никога не се отрича от твърдението си за предварителна уговорка между двамата и го повтаря през годините и пред турската преса. Няма публични коментари на Петров за случката.
Куртдерели Мехмет пред турската преса: „Не ме наранявай много“, каза българина, „и се възползва от добродушието ми при първа възможност.“ |
Пътищата на Петров и Мехмет се пресичат отново два пъти - първо двамата участват в турнир в Берлин през 1901 г. и после чак през 1914 г. участват и в турнир в Лайпциг. Няма информация дали отново се борят един с друг, но е силно вероятно в Лайпциг Петров да е записал нова победа над Мехмет, тъй като във въпросния турнир Петров завършва на второ място, а Мехмет на четвърто място (обикновено финалистите в тези турнири се борят един с друг на принципа всеки срещу всеки). Куртдерели Мехмет е легендарно име в Турция и има много победи там, но кариерата му като професионален борец в Европа не е особено успешна. Бори се във Франция, Белгия, Швеция и Германия. Посещава и САЩ за кратко. Обаче, няма значителни успехи в чужбина и може да се спекулира дали точно загубата му от Никола Петров не е нещото, което спира прогреса на кариерата му в чужбина още в самото ѝ начало. Що се отнася до Петров след 1899 г. той има дълга и успешна борцова кариера в Европа с над 50 призови класирания в турнири по гръко-римска професионална борба.
Здравейте, поздравения за новите изследвания. Как мога да се свържа с вас?
ОтговорИзтриванеpwb@abv.bg
Изтриване