Борецът Никола Петров - митове и легенди

Преди да разгледаме кариерата на Никола Петров е добре да обърнем внимание на някои от грешните неща, които са писани за него през годините. Подобно на Дан Колов, в България за Никола Петров е писано много (най-вече след 1944 г.), но често тази информация съдържа грешки. Това се дължи главно на факта, че почти всички български материали за Никола Петров са базирани на два-три основни български източника, а голяма част от информацията в тях е от втора и трета ръка и много малко неща са проверени в допълнителни източници. Една подобна проверка показва, че известна част от изписаните за Петров неща през годините не са точни - грешни години, преувеличени факти, измислени истории, т.н. В настоящия материал ще разбулим някои от въпросните митове.

Неточностите в българските материали за бореца Никола Петров:

Не чак толкова известен факт: Петров не е фамилията на Никола Петров. Петров е бащиното му име. Цялото му име е Никола Петров Джуров.

В Европа Никола Петров не е бил познат като Никола Петров, а като Николай Петров. Навсякъде е бил рекламиран с това име. 

Никола Петров е бил професионален борец. Често в България се прави грешката да се казва, че е бил борец и не се прави важното пояснение, че всъщност е бил професионален борец. Това е много важен момент. Като се каже борец се подразбира състезател по аматьорска (спортна) борба, което не е точно. Никола Петров се е занимавал основно с гръко-римска професионална борба (с особеностите, на която се запознахме тук).

Често се казва, че Никола Петров е бил непобедим борец и е нямал никакви загуби. Това не е вярно. Няма непобедими борци. Борцовата кариера на Никола Петров обхваща период от 30 години и през тези 30 години повечето му мачове са победи, но има и както равенства, така и загуби. Невъзможно е да се каже точно колко са били загубите му, тъй като надали някога наличната информация за кариерата му ще бъде 100% пълна, но бройката им със сигурност е трицифрена. Освен това трябва да се спомене, че по времето на Никола Петров в гръко-римската професионална борба е имало и известно количество предварително уговорени срещи. Няма как да се провери дали нашенецът е участвал в такива срещи, но все пак е добре човек да си има едно наум, когато се коментира борцовата кариера на Никола Петров.

Винаги се казва, че първият опонент на Никола Петров е бил прочутият италиански борец Жорж Расо в Браила, Румъния. Няма как да се потвърди дали наистина е бил той, но все пак трябва да се отбележи, че Жорж Расо не е италианец, а германец. Истинското му име е Готфрийд Шулц, а Жорж Расо е просто един от псевдонимите му. Освен това, „прочут” е много силно казано, особено що се отнася до борцовата му кариера. Расо е по-познат като цирков и силов атлет. Като професионален борец няма значителни успехи. 

Жорж Расо (Готфрийд Шулц)

Във всички български източници се казва, че първата официална борцова среща на Никола Петров (срещу гореспоменатия Расо) е била през есента на 1895 г. Годината не е вярна. Дебютът на Никола Петров е през пролетта на 1894 г. Освен това, българската версия е, че от Румъния Петров отива директно във Франция в началото на 1896 г., където е и първият му голям пробив на борцовата сцена. Да, първо пробива във Франция, но не пристига във Франция през 1896 г., а в края на 1894 г., и преди Франция посещава Австрия, Украйна, Турция, а може би и други държави.

Реклама за борби с участието на Никола Петров (август 1894 г. във Виена)

Репортаж от френската преса за мач на Никола Петров (март 1895 г. в Париж)

И така стигаме до твърдненията, че Никола Петров е печелил европейско (във Виена през 1899 г.) и световно първенство по борба (в Париж през 1900 г.). Тук отново ще направя забележката, че Петров никога не е участвал в световни и европейски първенства по аматьорска (спортна) борба, а само в световни и европейски първенства по гръко-римска професионална борба, които са доста по-различни от аматьорските (повече информация за въпросните професионални първенства има тук). Забележките ми, обаче, не спират дотук. Направих подробен преглед на старата френска преса и не успях да намеря дори и едно споменаване на световно първенство в Париж, спечелено от Никола Петров, през 1900 г. или която и да е било друга година. Петров се споменава като участник в най-различни други турнири, но никъде не мога да намеря потвърждение в тогавашната преса, че наистина е бил световен шампион. Консултирах се и с чуждестранни историци, които са експерти по темата за световните първенства по гръко-римска професионална борба, и те също не са чували за подобно световно първенство, спечелено от нашенеца. Абсолютно същата е ситуацията и с европейското първенство през 1899 г. Всичко това ме навежда на мисълта, че европейската и световната титли на Никола Петров са български мит, който след многократно повтаряне през годините се е затвърдил като общоприет факт. Допълнително потвърждение на моята теза е факта, че в малкото български материали за Никола Петров от преди 1944 г. европейската му титла не се споменава никъде, а световната му титла се споменава само в един материал, който е пълен с очевидно митологизиране. Например, въпросният материал твърди, че финалът на световното първенство е бил пред публика от 26 хиляди зрители (което е изключително съмнително твърдение) и преувеличава размерите на опонента на Петров (повече за това малко по-долу). Твърди се и че наградният фонд за победителя е бил 30 хиляди френски франка, което също звучи доста съмнително - 30 хиляди франка е огромна сума за 1900 г. и не съм чувал за друг турнир по гръко-римска професионална борба преди или след 1900 г. с рекламиран награден фонд дори и на половината на този. Друг интересен момент относно твърдението, че Петров става световен шампион през 1900 г. в Париж е, че уж турнирът се провежда в продължение на два месеца по време на световното изложение в Париж през 1900 г. Да, в Париж през 1900 г. има световно изложение и то се провежда от 15-ти април до 12-ти ноември. Обаче, преглед на наличната информация показва, че в същия този период Никола Петров се бори в Русия, а опонентът му от финала се бори в Централна Европа.

Заключение: Общо взето твърденията за европейската и световната титли на Никола Петров се разпространяват масово у нас чак след 1944 г., когато в България за Петров започва да се пише много повече и той и Дан Колов са издигнати като примери за успели българи в борбата (макар че и двамата са от професионалната борба, а не от аматьорската/спортната борба). На базата на наличната информация мнението ми е, че Никола Петров не е бил нито европейски, нито световен шампион. Несъмнено е бил много голямо борцово име в Европа и като цяло един доста успешен професионален борец, но не е бил европейски и световен шампион. И все пак, има теоритична възможност Петров наистина някога да е печелил световно или европейско първенство, но отсъствието на каквото и да е било потвърждение в чуждестранни източници е изключително странно и ми говори, че твърденията за титлите на Петров са българската измислица. Докато не се появи информация, която да потвърди световната и европейската му титли, за мен това са митове, които не отговарят на реалността.

Друг мит относно световното първенство, уж спечелено от Никола Петров, е описанието на бореца, за който се твърди, че му е бил опонент във финала на въпросното първенство - главното френско професионално борцово име в онези години и световен шампион по гръко-римска професионална борба в тежка категория Пол Понс. В българските източници винаги се казва, че Понс е бил висок 216 см, тежал е 145 кг и е бил без загуба докато не се е изправил срещу Никола Петров във финала на световното първенство през 1900 г. Всичко това е грешно. Пол Понс има документирани загуби още през 19-ви век и размерите му са били около 196 сантиметра и 118 килограма, но естествено победа над непобеден борец с великански размери звучи по-внушително и затова българската версия е такава.

Пол Понс

Друго интересно твърдение относно Никола Петров е твърдението, че през 1898 г. печели титлата „шампион на Америка”. Историята е следната. През 1898 г. Петров получава оферта да се бори с американския шампион по борба Джим Корбет с условието, че ако го победи ще получи 100 хиляди щатски долара. Естествено, след над два часа борба в Ню Йорк пред 10 хиляди зрители българинът печели срещата. Веднага след това, обаче, Петров се връща в Европа, тъй като победеният Корбет имал връзки с гангстери и те искали да убият нашенеца заради победата му, и тогава Петров се заклева, че повече няма да стъпи в Америка. Интересна история, определено. Уви, обаче, историята е пълна измислица. В нея има няколко основни проблема. Като за начало има го същият проблем като при европейската и световната му титли - подробен преглед на американската преса показва, че подобен мач не се споменава никъде в нея. Адски странно е мач с американския шампион по борба пред 10 хиляди фенове в Ню Йорк да не се споменава дори и един път. За американските шампиони винаги се пише много в пресата (независимо дали печелят или губят), Ню Йорк е един от медийните центрове на САЩ, а 10 хиляди фенове е огромна/рекордна публика за 1898 г. Ако наистина е имало подобна среща би трябвало да съществуват много статии за нея, а не мога да намеря дори и една. Американските историци също не са чували за подобен мач. Твърдението за наградния фонд дори не заслужава да бъде коментирано сериозно - 100 хиляди долара за една борцова среща е просто абсурдно голяма сума не само за 1898 г., но и за следващите няколко десетилетия. Всъщност, дори и 10 хиляди долара е прекалено голяма сума за 1898 г. Като се има предвид, че историята за срещата между Петров и Корбет се появява за първи път в родните материали за Петров чак след 1944 г. гангстерските заплахи и отричането на САЩ намирисват на антиамериканска социалистическа пропаганда.
Дори и да оставим всичко казано досега настрана основата на твърдението за големия американски успех на Петров е грешна - никога не е имало американски шампион по борба на име Джим Корбет. Да, през 1898 г. в САЩ има голяма спортна личност на име Джеймс „Джим” Корбет, но той не е борец. Джим Корбет е американски боксьор, който печели световната титла по бокс в тежка категория през 1892 г. и я губи през 1897 г. Обаче, все пак трябва да се отбележи, че в онези години професионалните боксьори понякога са се занимавали и с професионална борба, за да изкарват допълнителни пари. Съответно, Корбет се е борил от време на време, но отново ще обърна внимание, че никъде няма потвърждение за негова среща с Никола Петров. Всъщност, дори никъде няма потвърждение, че Петров някога е стъпвал на американска почва. Единствено през 1905 г. се говори, че може да посети САЩ, но най-вероятно заплануваното му турне отпада.

Джим Корбет

 --------------------------------------------------------------

В българските материали за Никола Петров има и други неточности и съмнителни твърдения относно живота и кариерата му, но тези са най-известните и най-фрапиращите. Разбира се, всичко това въобще не променя факта, че Никола Петров е един доста успешен професионален борец и реално първата българска спортна звезда в чужбина. След като отбелязахме най-големите митове за Петров сега идва ред да се запознаем и с истинската история на кариерата му в професионалната борба. Това ще стане в следващите няколко материала:

= Кариерата на Никола Петров (в чужбина)

= Как Никола Петров „отвори вратата” за турците в професионалната борба

= Никола Петров срещу Куртдерели Мехмет: тарикат срещу будала

= Никола Петров - учител на първия световен кеч шампион

= Никола Петров в България

= Успехите на Никола Петров в професионалната борба (подробен списък с класиранията му в турнири)