В настоящия материал ще се запознаем с един важен момент от кариерата на легендарния български професионален борец Никола Петров. Става дума за ролята, която той изиграва в кариерата на първите турски професионални борци в Европа. Това е един от най-значимите му приноси към историята на професионалната борба.
 |
| Някои от участниците в долната история. Прави, от ляво надясно: Кара Осман, Филиз Нурулла, Коджа Юсуф Седнал: Жан Дублие (учителят на Никола Петров и турските борци) |
Предварителна забележка: Тази история с Никола Петров има три различни версии - българска, турска и френска. Основата на историята е една и съща и в трите версии, но някои от детайлите в тях са различни. Невъзможно е да се каже коя версия е най-точната и затова ще разгледаме само основната история без допълнителните детайли около нея, тъй като разминаването в информацията е най-вече що се отнася до допълнителните детайли. Всъщност, една от трите версии със сигурност може да бъде елиминирана като невярна - версията в българските източници. В българската версия, макар и основната идея на историята да е същата както в другите две версии, историята се развива по грешен начин, в грешна година и има допълнителни участници в нея, които със сигурност нямат нищо общо с тази история. И именно затова версията на историята, която ще разгледаме по-долу, е базирана само на информация от френски и турски източници. Акцентът ще падне върху френските източници, тъй като значителна част от информацията от тях може да бъде допълнително потвърдена в статии от тогавашната френска преса.
Историята е следната. В края на 1893 г. или началото на 1894 г. популярният фрески борцов ветеран Жан Дублие (също познат като Жозеф Дублие) е победен от сънародника му Фернанд Сабес. Тогава Дублие решава да обиколи Европа с цел да намери борец, който ще може да победи Сабес. Поне това е историята за пред любителите на професионалната борба във Франция. Всъщност, Дублие и съпругата му просто тръгват на европейско цирково турне и по време на това турне той се търси неопитни борци, които да вземе под крилото си. Както вече се запознахме в предишния материал за Никола Петров, през пролетта на 1894 г. Дублие се присъединява към трупата на цирк „Сидоли” в Румъния и именно там французинът забелязва нашенеца. Никола Петров става протеже на Дублие и Дублие започва да му дава уроци по гръко-римска професионална борба.
 |
| Фернанд Сабес |
И така стигаме до ключовия момент в нашата история. Един ден Никола Петров предлага на неговия учител да посетят Турция, защото според Петров там те могат да намерят изключителни борци. Дублие се съгласява и той, Петров и съпругата на Дублие тръгват за Истанбул. Пътят им дотам не е лишен от интересни приключения, но тук няма да ги разглеждаме, тъй като не е ясно кое е вярно и кое не е. Например, само ще отбележим, че в турски източници се разказва за случка, където докато били в България Дублие влязал в сериозен спор с някакви хора и те искали да го пребият, но Петров се намесил и изкарал Дублие невредим от ситуацията (всъщност, конкретно тази случка има две различни версии - основата им е еднаква, но някои от детайлите и точната причина за спора се различават). След като пристигат в Истанбул историята се завърта по такъв начин, че в крайна сметка Дублие и Петров са поканени да гледат мазни (пехливански) борби. Твърди се, че поканата е дошла лично от султан Абдул Хамид II (който по принцип е известен като голям любител на мазната борба) и че борбите се състояли в градината на двореца Йълдъз, но това твърдение няма как да се потвърди. Поне това е едната версия. Другата версия е, че случайно попаднали на мазни борби в един от кварталите на Истанбул и всичко тръгнало оттам.
 |
| Султан Абдул Хамид II |
Във въпросните мазни борби участвали някои от най-добрите турски борци. Информацията в различните версии се различава, така че не е сигурно точно за кой борец става дума, но Дублие видял голям потенциал в един от турските борци. Французинът решил да предложи на въпросния пехливан да го вземе във Франция заедно с още двама борци, препоръчани от пехливана. Никола Петров бил в ролята на преводач (не е ясно дали нашенецът е комуникирал с турците на български или на турски език). Турчинът се съгласява и така през декември 1894 г. Дублие сключва договор с вариететна зала в Париж да докара турците и Петров за борби във френската столица през март 1895 г. Турците нямат никакъв опит в гръко-римската професионална борба (имат опит само в мазните борби), но пък за сметка на това в лицето на Дублие и Петров те имат добри треньори, които да ги научат на този тип борба. Конкретно Дублие е считан за един от най-добрите борцови треньори в Европа по това време. Въпросните трима турски пехливани са Юсуф Исмаил (по-известен в Турция и България като Коджа Юсуф), Филиз Нурулла и Мехмед. Първите двама са родени в Шуменския край, а рожденното място на третия не е известно. Разбира се, макар и родени на територията на днешна България, първите двама са родени по времето на османското владичество, когато родните им места са част от Османската империя.
 |
| Никола Петров |
Добре, Никола Петров има голям принос за привличането на първите трима турци в гръко-римската професионална борба, но защо това е от значение за историята на професионална борба като цяло? Отговорът на този въпрос се крие в продължението на горната история. Турците дебютират на парижкия тепих през март 1895 г. и веднага стават голяма сензация. Различната им визия (в сравнение с останалите европейски борци) и различният им начин на борене ги превръщат в популярна атракция. Френската публика досега никога не е виждала подобни борци. Освен това, организаторите на борбите умело използват рекламни трикове, за да направят турските борци дори още по-интересни в очите на зрителите. Например, пускат се репортажи в пресата, които твърдят, че турците трябва да спечелят всичките си борби, иначе няма да могат да се върнат у дома, където ги чака смъртна присъда от Султана, ако се върнат победени. Интересът към борбите на турците в Париж е голям. Залите са по-пълни отвсякога. Години по-късно, в мемоарите си, дори и главното френско борцово име от онези години световният шампион Пол Понс признава, че турските борци са нещото, което е довело до рекордния зрителски интерес към професионалната борба в Париж. Успехът на турците във Франция не остава незабелязан и в другите европейски страни и скоро след това организатори из цяла Европа започват да искат турски борци в тяхните турнири. През следващите две десетилетия един куп турски борци заливат европейската професионална борцова сцена. Някои от тези турци са доста популярни, като сред тях има дори и световен шампион (Кара Ахмет от Поповския край, който през 1899 г. печели втория в историята световен шампионат по гръко-римска професионална борба).
 |
| Световният шампион Кара Ахмет (1899 г.) |
Америка също не остава назад. Гореспоменатият Коджа Юсуф дебютира в САЩ през 1898 г., където участва и в кеч мачове. Там той става огромна атракция и борбите му привличат няколко от най-големите кеч публики в историята на Америка до онзи момент. В САЩ Юсуф е представен като свиреп и чудовищен борец и в голяма степен именно Юсуф може да бъде считан за първия чуждестранен злодейски образ от този тип в историята на кеча (образ, вариации на който се използват в кеча и до ден днешен). Подобно на Европа, след големия американски успех на Юсуф, в САЩ идват доста други турски борци и дори има и псевдотурци (борци от други народности, които са рекламирани като турци, макар че не са, тъй като турските борци привличат зрителския интерес). Някои от въпросните турци са сред главните кеч имена в САЩ през първите две десетилетия на 20-ти век. Тук трябва да се отбележи и че някои от тях са родени на българска територия и съответно в САЩ са рекламиранни едновременно и като турци, и като българи. Борци като Филиз Нурулла от Шуменско, Юсиф Махмут от Силистренския край и Юсиф Хюсеин от Търговище са първите спортни фигури, които прославят България в Северна Америка, години преди Дан Колов или който и да е било друг български спортист.
 |
| От американската преса: Коджа Юсуф и американските шампиони (1898 г.) |
И всичко това става възможно, защото един ден Никола Петров предлага на учителя му Дублие да търсят борци в Турция. Моментно решение променя историята на професионалната борба завинаги. Естествено, дори и без Петров рано или късно турците най-вероятно пак щяха да навлезнат в професионалната борба и вероятно пак щяха да бъдат толкова популярни през онези години, но така или иначе фактите са си факти - Жан Дублие и Никола Петров са причината за дебюта на турските борци в професионалната борба.
Няма коментари:
Публикуване на коментар