вторник, 1 декември 2015 г.

Как Никола Петров отвори вратата за турците в професионалната борба

В настоящия материал ще се запознаем с един важен момент от кариерата на легендарния български професионален борец Никола Петров. Става дума за ролята, която той изиграва в кариерата на първите турски професионални борци в Европа. Това е един от най-значимите му приноси към историята на професионалната борба.

Някои от участниците в долната история.
Прави, от ляво надясно: Кара Осман, Филиз Нурулла, Коджа Юсуф
Седнал: Жан Дублие (учителят на Никола Петров и турските борци)

Предварителна забележка: Тази история с Никола Петров има три различни версии - българска, турска и френска. Основата на историята е една и съща и в трите версии, но някои от детайлите в тях са различни. Невъзможно е да се каже коя версия е най-точната и затова ще разгледаме само основната история без допълнителните детайли около нея, тъй като разминаването в информацията е най-вече що се отнася до допълнителните детайли. Всъщност, една от трите версии със сигурност може да бъде елиминирана като невярна - версията в българските източници. В българската версия, макар и основната идея на историята да е същата както в другите две версии, историята се развива по грешен начин, в грешна година и има допълнителни участници в нея, които със сигурност нямат нищо общо с тази история. И именно затова версията на историята, която ще разгледаме по-долу, е базирана само на информация от френски и турски източници. Акцентът ще падне върху френските източници, тъй като значителна част от информацията от тях може да бъде допълнително потвърдена в статии от тогавашната френска преса.

Историята е следната. В края на 1893 г. или началото на 1894 г. популярният фрески борцов ветеран Жан Дублие (също познат като Жозеф Дублие) е победен от сънародника му Фернанд Сабес. Тогава Дублие решава да обиколи Европа с цел да намери борец, който ще може да победи Сабес. Поне това е историята за пред любителите на професионалната борба във Франция. Всъщност, Дублие и съпругата му просто тръгват на европейско цирково турне и по време на това турне той се търси неопитни борци, които да вземе под крилото си. Както вече се запознахме в предишния материал за Никола Петров, през пролетта на 1894 г. Дублие се присъединява към трупата на цирк „Сидоли” в Румъния и именно там французинът забелязва нашенеца. Никола Петров става протеже на Дублие и Дублие започва да му дава уроци по гръко-римска професионална борба.

 Фернанд Сабес

И така стигаме до ключовия момент в нашата история. Един ден Никола Петров предлага на неговия учител да посетят Турция, защото според Петров там те могат да намерят изключителни борци. Дублие се съгласява и той, Петров и съпругата на Дублие тръгват за Истанбул. Пътят им дотам не е лишен от интересни приключения, но тук няма да ги разглеждаме, тъй като не е ясно кое е вярно и кое не е. Например, само ще отбележим, че в турски източници се разказва за случка, където докато били в България Дублие влязал в сериозен спор с някакви хора и те искали да го пребият, но Петров се намесил и изкарал Дублие невредим от ситуацията (всъщност, конкретно тази случка има две различни версии - основата им е еднаква, но някои от детайлите и точната причина за спора се различават). След като пристигат в Истанбул историята се завърта по такъв начин, че в крайна сметка Дублие и Петров са поканени да гледат мазни (пехливански) борби. Твърди се, че поканата е дошла лично от султан Абдул Хамид II (който по принцип е известен като голям любител на мазната борба) и че борбите се състояли в градината на двореца Йълдъз, но това твърдение няма как да се потвърди. Поне това е едната версия. Другата версия е, че случайно попаднали на мазни борби в един от кварталите на Истанбул и всичко тръгнало оттам.

Султан Абдул Хамид II

Във въпросните мазни борби участвали някои от най-добрите турски борци. Информацията в различните версии се различава, така че не е сигурно точно за кой борец става дума, но Дублие видял голям потенциал в един от турските борци. Французинът решил да предложи на въпросния пехливан да го вземе във Франция заедно с още двама борци, препоръчани от пехливана. Никола Петров бил в ролята на преводач (не е ясно дали нашенецът е комуникирал с турците на български или на турски език). Турчинът се съгласява и така през декември 1894 г. Дублие сключва договор с вариететна зала в Париж да докара турците и Петров за борби във френската столица през март 1895 г. Турците нямат никакъв опит в гръко-римската професионална борба (имат опит само в мазните борби), но пък за сметка на това в лицето на Дублие и Петров те имат добри треньори, които да ги научат на този тип борба. Конкретно Дублие е считан за един от най-добрите борцови треньори в Европа по това време. Въпросните трима турски пехливани са Юсуф Исмаил (по-известен в Турция и България като Коджа Юсуф), Филиз Нурулла и Мехмед. Първите двама са родени в Шуменския край, а рожденното място на третия не е известно. Разбира се, макар и родени на територията на днешна България, първите двама са родени по времето на османското владичество, когато родните им места са част от Османската империя.

Никола Петров

Добре, Никола Петров има голям принос за привличането на първите трима турци в гръко-римската професионална борба, но защо това е от значение за историята на професионална борба като цяло? Отговорът на този въпрос се крие в продължението на горната история. Турците дебютират на парижкия тепих през март 1895 г. и веднага стават голяма сензация. Различната им визия (в сравнение с останалите европейски борци) и различният им начин на борене ги превръщат в популярна атракция. Френската публика досега никога не е виждала подобни борци. Освен това, организаторите на борбите умело използват рекламни трикове, за да направят турските борци дори още по-интересни в очите на зрителите. Например, пускат се репортажи в пресата, които твърдят, че турците трябва да спечелят всичките си борби, иначе няма да могат да се върнат у дома, където ги чака смъртна присъда от Султана, ако се върнат победени. Интересът към борбите на турците в Париж е голям. Залите са по-пълни отвсякога. Години по-късно, в мемоарите си, дори и главното френско борцово име от онези години световният шампион Пол Понс признава, че турските борци са нещото, което е довело до рекордния зрителски интерес към професионалната борба в Париж. Успехът на турците във Франция не остава незабелязан и в другите европейски страни и скоро след това организатори из цяла Европа започват да искат турски борци в тяхните турнири. През следващите две десетилетия един куп турски борци заливат европейската професионална борцова сцена. Някои от тези турци са доста популярни, като сред тях има дори и световен шампион (Кара Ахмет от Поповския край, който през 1899 г. печели втория в историята световен шампионат по гръко-римска професионална борба).

Световният шампион Кара Ахмет (1899 г.)

Америка също не остава назад. Гореспоменатият Коджа Юсуф дебютира в САЩ през 1898 г., където участва и в кеч мачове. Там той става огромна атракция и борбите му привличат няколко от най-големите кеч публики в историята на Америка до онзи момент. В САЩ Юсуф е представен като свиреп и чудовищен борец и в голяма степен именно Юсуф може да бъде считан за първия чуждестранен злодейски образ от този тип в историята на кеча (образ, вариации на който се използват в кеча и до ден днешен). Подобно на Европа, след големия американски успех на Юсуф, в САЩ идват доста други турски борци и дори има и псевдотурци (борци от други народности, които са рекламирани като турци, макар че не са, тъй като турските борци привличат зрителския интерес). Някои от въпросните турци са сред главните кеч имена в САЩ през първите две десетилетия на 20-ти век. Тук трябва да се отбележи и че някои от тях са родени на българска територия и съответно в САЩ са рекламиранни едновременно и като турци, и като българи. Борци като Филиз Нурулла от Шуменско, Юсиф Махмут от Силистренския край и Юсиф Хюсеин от Търговище са първите спортни фигури, които прославят България в Северна Америка, години преди Дан Колов или който и да е било друг български спортист.

От американската преса: Коджа Юсуф и американските шампиони (1898 г.)

И всичко това става възможно, защото един ден Никола Петров предлага на учителя му Дублие да търсят борци в Турция. Моментно решение променя историята на професионалната борба завинаги. Естествено, дори и без Петров рано или късно турците най-вероятно пак щяха да навлезнат в професионалната борба и вероятно пак щяха да бъдат толкова популярни през онези години, но така или иначе фактите са си факти - Жан Дублие и Никола Петров са причината за дебюта на турските борци в професионалната борба.

Няма коментари:

Публикуване на коментар