Интервю с Илия Елчинов (кеч борец и промоутър)

С настоящия материал ще приключим поредицата от статии за българския кеч борец и промоутър Илия Елчинов. Както вече се запознахме в статията за кариерата му, Елчинов е българинът с най-дълга кариера в американския кеч. След като напуска родния му Разлог и отива да живее в САЩ той си вади прехраната там благодарение на кеча цели 56 години (от 1924 до 1980 г.). Първо като борец на ринга, а след това и като организатор на кеч шоута. В настоящия материал са събрани няколко кратки негови интервюта от периода 1958-1981 г. и са подредени в едно голямо интервю. Всичките долни цитати са от американската преса и са преведени от английски. На места, където е необходимо, съм добавил пояснителни коментари от мен и те са в [средни скоби]. В долното интервю с Елчинов може да научите за старта му в кеча, откъде идва псевдонима Луи Милър [името, с което Елчинов е известен в САЩ], интересни случки от годините му като борец, най-големия му успех и най-големия му провал като промоутър на кеч шоута, завръщането му в България след 60 години в Америка и още.

Илия Елчинов в дните му като силов атлет

Въпрос: Кога пристигнахте в Америка и как станахте професионален борец?

Илия Елчинов: Дойдох в Америка заедно с родителите ми, когато бях на 17 години. Първоначално ми беше трудно, защото не знаех английски, но бързо научих думи като хотел, яйца, шунка и други необходими думи. Започнах атлетическата си кариера в Сан Франциско в местната ИМКА организация [YMCA, на английски], а после се борих като аматьор и в Олимпийския клуб в Лос Анджелис. През 1929 г. борец на име Уолтър Милър беше рекламиран за борба в зала „Дриймленд аудиториум“ в Сан Франциско, но когато той не се появи промоутърът ме помоли да се боря на негово място. Предложи ми 100 долара - независимо дали спечеля, загубя или завърша наравно. Не можах да устоя на това предложение. Представиха ме като Луи Милър. Опонентът ми беше Тед Тай. Загубих както борбата, така и статуса си на аматьор, но спечелих $100 и това бяха много пари в онези години. Продължих да се боря като професионалист и след това. [Спомня си годината грешно. Дебютът му като професионален кеч борец е през 1924 г.]

Уолтър Милър (световен шампион по кеч в полусредна и средна категория)

Какво можете да ни кажете за годините ви като професионален силов атлет?

Дмитрий Мартинов, един гигантски руски силовак, ме научи на всичките силови трикове от извиване на желязни пръчки до забиване на пирони в дъска с голи ръце и после вадене на същите пирони със зъби. След това имах изяви в различни театри от веригата „Орфеум“ и бях на „Бродуей“. Пътувах и с цирковете на Ал Барнс и братята Коул. Тогава бяха други времена. Хотдогът струваше 10 цента. Безалкохолното беше 5 цента. Омлетът със сирене, любимото ми ястие, беше 25 цента. Пържолата беше 40 цента. Ако човек вадеше $5,000-$6,000 на година, това бяха добри пари и аз ги вадих като силов атлет докато пътувах с цирка, а междувременно хора с други по-уважавани професии се чудеха как да свържат двата края, тъй като това бяха годините на Депресията.

Илия Елчинов (вляво) и неговия ментор Дмитрий Мартинов

Как станахте спаринг партньор на легендарния боксьор Джак Демпси?

Играех хандбал с Джак и от време на време се борехме. Той беше много добър борец, защото беше физически силен. Понякога също се боксирахме. Той знаеше, че не трябва да ме удря много силно, тъй като ако го направеше щях да го ударя с флайинг такъл [кеч движение, популяризирано от Гус Соненбърг], който нямаше да забрави скоро. Горе-долу по същото време треньорът му Джери „гърка“ Лудавис беше в автомобилна катастрофа и затова аз пътувах с Демпси като негов треньор и спаринг партньор. Пет месеца обикаляхме източните щати и също посетихме Сиатъл, Портланд и Солт Лейк Сити. През 1933г. Демпси имаше 4-рундова среща с Крал Левински. Демпси не се чувстваше добре, но не можеше да поиска отлагане на срещата. В резултат на това Левински размаза Демпси от бой. След това Демпси беше толкова отвратен от резултата, че се оттегли от бокса. Демпси беше убиец на ринга. По-здрав и по-корав от Джо Луис.

Можете ли да ни разкажете някаква интересна случка от годините ви като борец?

Мога да отида във всеки град, където съм бил преди, и ще ме приемат с отворени ръце. Честността ми прави това възможно. Има само едно място, където не бих се върнал. Град Финикс. Борих се там през 1934. Опонентът ми беше Стийв Стрелич. Многократно по време на срещата го хвърлях при феновете, което ги разяри доста. Те жестоко освиркваха рефера, че позволява подобно нещо. В края на срещата хванах рефера и го изхвърлих извън ринга. Това подлуди феновете дори повече. Тогава двама едри мъже от публиката тръгнаха да се качват на ринга. Първият от тях, който се доближи до мен, аз посрещнах с дясно кроше в челюстта. Когато мъжът падна на ринга сакото му се отвори и видях сива полицейска значка. Оказа се, че въпросният мъж е бил полицай в цивилно облекло. Той се беше качил на ринга да ме пази от публиката, а аз помислих, че иска да ме нападне. Още разярени фенове тръгнаха да се качват на ринга. Бързо скочих извън ринга и тръгнах към съблекалнята. Изведнъж видях жена в публиката, която държеше малко бебе. Взех бебето от нея и се запътих към съблекалнята. Естествено, знаех, че никой няма да ме докосне, докато държа бебе. Отне ми доста време, но в крайна сметка се разбрах с полицията. Напуснах града и повече не съм се връщал там. [Вероятно историята е преувеличена, но така или иначе Елчинов я разказва многократно през годините. Понякога изпуска частта с бебето. Наистина, последната му борба във Финикс е със Стийв Стрелич, но не е през 1934 г., а през 1937. Двамата имат и друга кеч среща във Финикс, през 1933, както и боксов двубой.]

Илия Елчинов в дните му като професионален кеч борец

Някога получавали ли сте наказания заради поведението ви на ринга?

През 1953 г., когато бяха мениджър на Великият Боло имаше инцидент с рефера Тед Грайс. Въпросната вечер Боло се бореше с Лио Гарибалди. Имаше мелее между борците, намесих се и Грайс удари челото ми с шамар. Ядосах се, скочих на ринга и му направих пайлдрайвър [кеч хватка]. След това го хвърлих на втория ред в залата, при феновете. Дойде линейка и го откара в болницата. Той прекара там две седмици, а аз бях отстранен за 30 дена.

Кога приключи кариерата ви на ринга?

Физическият ми пик беше между 18 и 40-годишна възраст. Оттеглих се от ринга през 1960 г., когато бях на 48. [Последната му кеч среща е на 6-ти април 1960 г. Хонолулу.] Все още бях в добра форма, но станах промоутър. Осъзнах, че идва края на кариерата ми на ринга, когато една вечер, след като се бях борил в Ричмънд в борба излъчена по телевизята, се прибрах вкъщи и един от внуците ми ми каза, че са гледали борбата. Аз му казах „О, не! Това не бях аз“, а той ми отвърна „О, да. Беше. Познахме те по плешивото петно на главата ти“.

Можете ли да ни разкажете повече за инцидента с мъжа, който сте спряли да се самоубие?

Жена ми и аз си вървяхме по моста Голдън гейт. Връщахме се от вечеря в Сан Франциско. Бяхме стигнали до средата на моста, когато една кола спря на пътя. Видяхме как мъж излиза от колата и започва да прекрачва предпазната преграда. Тръгнах да бягам към него и го хванах, но той имаше силата на луд човек. Първо му хванах ръката с ристлок [кеч хватка] и най-накрая успях да го сваля на земята. Той беше изключително силен, паникьосан и всъщност от устата му излизаше пяна. Държах го на земята с коляно, опряно във връта му, докато дойде полицай. Полицаят му сложи белезници и го отведе. Мъжът не обели дума нито на мен, нито на полицая. Красивата му жена и трите му деца бяха в спряната кола. [Това се случва на 31-ви юли 1963 г. Въпросният мъж е на 35 години, а Елчинов на около 60.]

Какви контузии сте имали през годините?

Все още имам всичките си зъби, но 11 от тях са счупени. Ушите ми са деформирани. Имах и счупен и изкривен нос, но го корегирах.

Лесно ли е да бъдеш успешен кеч промотър?

Промотирането на кеч шоута понякога е като залаганията. Или печелиш, или губиш. Доброто кеч шоу е лесно. Главни и известни кеч борци в добри и добре запланувани сблъсъци, в чиста зала на добро място. И билетите трябва да са с адекватни цени. И трябва да избереш точната вечер за шоуто. В повечето случаи има добри пари в промотирането на кеч шоута. Повечето промоутъри в наши дни не плащат достатъчно на борците и не дават достатъчно за реклама. И после се чудят защо публиките в залите постоянно са малки. Лесно е. Стига да мога да докарвам топ кеч имена, нямам притеснения. Като ресторант е. Ако ти харесват цените и храната, ще се върнеш.

Конкретно в град Сакраменто вие съживихте интереса към кеча. Как успяхте да го постигнете?

Не е мистерия защо кечът отново стана популярен там. Отдавам успеха си главно на факта, че представих нови лица на кеч феновете. Използвам телевизионните шоута да представям новите борци на публиката. Те се борят с различни опоненти по телевизията и после с други опоненти в кеч шоутата, които организирам. Феновете могат да видят какво представляват борците само като си пуснат телевизорите. Преди да започна да организирам шоута в Сакраменто приходите от билетите бяха между $500 и $1,000. Първото ми шоу докара $3,800 от билети. Второто $6,700, а третото $9,188 и трябваше да отпратим много фенове, защото нямаше места за всички. [Последното шоу, което споменава, се провежда през ноември 1961 г. и 9,188-те долара приход от него се равнява на почти $80,000 в днешни пари.]

Коя кеч звезда ви е донесла най-много приходи?

Джими Лондос беше най-голямата боксофис атракция в дните ми като кеч промоутър.

Кой беше най-големият ви успех като промоутър?

Най-голямото ми шоу като промоутър беше през 1961 г. в Ричмънд. Главната среща беше мач между братята Шарп (Бен и Майк) и Хейстакс Калхун. Разпродадох залата и трябваше да отпратя хора. Следващата седмица имах шоу със същата главна среща в Оукланд и то беше посетено от 6 хиляди зрители.

От ляво надясно: Джим Лондос, Бен и Майк Шарп, Хейстакс Калхун

А най-големият ви провал?

Организирах боксови и кеч шоута в град Вайселия цели 20 години до 1958. Докарах Макс Баер, Джак Демпси, Джак Джонсън, Хенри Армстронг, Арчи Муур и Джим Джефрийс в града. Вайселия беше добър с мен. Благодарение на този град успях да платя университетското образование на синовете ми. През април 1968 г. организирах кеч шоу в местната нашънъл гард зала в града. Продадохме билети на стойност $2,700 и отпратихме 400 човека. Сега, ако някога сте били във Вайселия и се замислите по въпроса, това е добър приход от билети за там. Безспорно. Реших следващото ми кеч шоу да бъде на местния бейзболен стадион. На открито. Беше неделя, 28-ми юли. Щяхме да направим приход от $4,000. Беше фантастично шоу - Беъркат Райт, Пепър Гомез, японците [Кинджи Шибуя и Митсу Аракауа], всички. Отидох там една седмица по-рано, взех си стая в мотел и здраво промотирах шоуто. Само за няколко дена направихме 800 резервации. И какво стана? Валя. Изведро. Това стана. Чували ли сте някога да вали дъжд във Вайселия през юли?! Дъждът започна в 7:15 и валя около 45 минути. Не беше просто някаква роса. И така резервации от съседни градове бяха отменени - Ханфорд, Кингсбърг, Туларе. Хората няма да карат толкова далеч, за да дойдат да стоят в дъжда, и не мога да ги виня. Тези, които дойдоха, стояха под ложата с навес. Феновете около ринга се преместиха няколко места назад, тъй като всеки път, когато борец падаше на ринга, водата от ринга пръскаше зрителите в лицата. Вместо $4,000 направихме $2,200. И още нещо. Бях докарал ринг от Антиок и трябваше да го върна и да дам да го почистят, защото беше станал доста мокър и кален. И това ми костваше малка сума. На следващия ден ми казаха, че това е бил първия валеж във Вайселия от 1938 г. насам. Веднъж на 30 години и трябваше да се случи на мен!

Кеч срещите предварително репетирани ли са?

Заклевам се в майка ми. Няма такова нещо като репетиран кеч мач. Не е случайно, че има щатски закон против нагласените мачове. Глобата е $5,000. В кеча трябва да дадеш шоу на публиката. Разбира се, има определени заучени движения, но не и репетиция. Човекът, който е по-добрия борец, винаги печели. Ако ти си борец и аз съм борец и искаш титлата, ще ме оставиш ли да те победя? Няма и фалшива кръв. Имам доктор на всяко едно от шоутата ни и той ще ви потвърди това. [Кеч срещите по времето на Елчинов са с предварително решен завършек, но разбира се промоутърът Елчинов не може да признае това на пресата. Това, което казва е абсюлютно вярно - кеч срещите не са репетирани, всичко се импровозира на ринга. Кръвта е истинска.]

Кой е най-добрият кеч борец, според вас?

Джо Стекър беше най-добрият борец, който някога съм виждал.

А кой е физически най-силният борец?

Ед „Удушвача“ Люис беше най-силният борец, който някога съм виждал, а най-силният човек беше един 159-килограмов руснак на име Дмитрий Мартинов, който слагаше голяма дървена плоскост над гръдния си кош и камион с 20 човека в него минаваше през Мартинов.

Можете ли да ни споделите някакви спомени за вашия покоен ментор Ад Сантел?

Сантел беше на 65 години, когато се бори с Лу Тез цял час в тренировъчна борба, и Тез не успя да го тушира. Сантел ме наставляваше в Олимпийския клуб в началото на 30-те и след това в професионалната ми кариера аз се борих с най-добрите борци. Никога не е имало втори като Ад Сантел в историята на кеча. Наричаха го „човекът с хилядата хватки“. Никой не можеше да го победи. Той отиде в Япония през 1924 г. и победи всичките японски борци в тяхните дисциплини - сумо, джудо, жиу-житцу. Удушвача Люис беше най-добрият борец в тежката категория, а Сантел в полутежката. Двамата се бориха два пъти. Никой не успя да победи. Люис беше 125 кг., а Сантел 79. Бориха се в Сан Франциско през 1930 г. Мачът продължи три часа без туш. Бориха се отново през 1934 г. Този път борбата продължи час и половина. Нямаше тушове. Това беше последната борба на Сантел. Борих се със Сантел един път. Той беше толкова бърз, че не можех да го съборя на тепиха. Той имаше повече хватки от всеки един друг борец, който съм виждал.

От ляво надясно: световните шампиони Джо Стекър, Ад Сантел и Ед Люис

Вярно ли е, че наскоро сте били в родната си България, за първи път от близо 60 години? [Става дума за 1981 г.]

Да, наскоро бях в България на шестседмична почивка. Бях в родния ми град Разлог, където ме посрещнаха около стотина роднини. От 99-годишния Янко К. Елчинов (братовчед на баща ми) до най-малките ми роднини.

Илия Елчинов на стари години (1980 г.)

А вярно ли, че ваша снимка с боксьора Джак Демпси стои на стената в местен браснарски салон в Разлог вече 50 години?

Да, снимката стои там от началото на 30-те. Снимката беше направена в град Рино през 1931 г. Джак Демпси промотираше боксовата среща между Макс Баер и Паулино Узкудун. Той предложи да се боря с някого в седмицата преди срещата и аз се свързах с Бул Монтана. Две местни момчета се бориха в първата среща, а аз и Монтана в главната. Привлякохме 6 хиляди зрители. Така ми дойде идеята да стана промоутър на кеч шоута.

Гореспомената снимка: Бул Монтана, Джак Демпси и Илия Елчинов (1931 г.)

Можете ли да ни разкажете повече за Разлог и България като цяло?

Разлог имаше население от 4 хиляди души, когато бях на 15 години и разкарвах пощата до Благоевград с каруца с два коня, което ми отнемаше общо четира часа (отиване и връщане). Сега има 18 хиляди жители. Всички в България са много дружелюбни. България е комунистическа страна, но руснаците не притесняват българите много и българите обичат американците. В кината даваха филми с участието на Чарли Чаплин, Бъстър Кийтън, Лаурел и Харди. Показах им моя снимка с Кийтън и друг актьор на име Алан Хейл старши, но получих по-голяма реакция, когато им показах мои снимки с Бъд Абът и Джордж Рафт и писма от Роналд Рейгън, изпратени до мен - едно, когато още беше губернатор на Калифорния и едно точно от преди да дойда в България. Мислих, че може да познаят Абът, но останах изненадан, че познаха Рафт. Знаеха всичко за него и че беше починал наскоро. В България видях само няколко коли Форд и Шевролет. Повечето хора карат руски коли, които струват между 6 и 7 хиляди долара. Ние карахме Порше, което някои от моите роднини бяха купили от Франция. Никой не трябва да си заключва колата там. Ако някой барне чужда кола, той знае, че ще се озове в Сибир. Бях на почивка и на Черно море. Качих 2-3 килограма, тъй като трябваше да ям всеки път, като бях на гости на някого. Хората ядат предимно агнешко и свинско, но можеш да си купиш и говеждо в туристическия хотел. Пържола с пържени картофи, салата и супа струва около $4. Бутилка „Кока-кола“ е 10 цента, бирата е 25 цента, а пет кубински пури са 75 цента. Пострижките за мъже са $1, а за момчета 40 цента. Средностатистическият работник в страната вади $4 или $5 на ден. България е добро място за ваканция, обаче полетът от Сан Франциско до там струва $1,100 и е 16 часа. Докато бях там най-често ме питаха защо някой би се опитал да застреля президента Рейгън и трябваше да им обясня, че в Америка имаме някои луди хора. Планирам ново пътуване до Разлог през 1983 г.