История: Легендарният Лу Тез разказва как Илия Елчинов заплашва голяма кеч звезда и неговия менажер с пистолет.
Контекст: Следната история е от автобиографичната книга на Лу Тез. Тез е многократен световен шампион по кеч и една от най-легендарните фигури в историята на кеча. Случката, описана долу, се случва на 30-ти август 1952 г. По това време Илия Елчинов (Луи Милър) промотира кеч шоута в щата Калифорния. Другите двама участници в историята са Антонино Рока и Кола Квариани. Към 1952 г. италианецът Рока е една от най-големите кеч звезди в Америка. Грузинецът Квариани е популярен кеч борец от 30-те и 40-те (и един от големите опоненти на българина Дан Колов), но в началото на 50-те той вече не се бори на ринга, а вместо това е менажер на Рока. Последното име, което трябва да споменем тук е италианеца „Барон“ Микеле Леоне. През 1952 г. Тез и Леоне имат голяма среща в Лос Анджелис за световната титла, която поставя рекорд за най-доходоносно кеч шоу в историята на кеча до въпросния момент.
 |
| От ляво надясно: Лу Тез, Микеле Леоне, Антонино Рока, Кола Квариани |
Лу Тез:
Борбата между Антонино Рока и Микеле Леоне беше насрочена за град Вайселия - добър кеч град на север от Лос Анджелис, който се ръководеше от корав мъж на име Луи Милър. Милър беше стар „hooker“, с който бях тренирал в Сан Франциско, когато бях млад борец и се обучавах при Ад Сантел. [Hooker-ите са изключително способни кеч борци, които могат да се борят много умело в истински кеч срещи и знаят голям брой болезнени хватки за предаване. Hooker-ите са считани за най-опасните борци от онези години. Легендарният Дан Колов, например, е друг български кеч hooker. Към 1952 г. кеч срещите са с предварително решен завършек, така че болшинството от кеч борците не притежават hooker-ски умения, тъй като кеч професията вече не изисква подобни умения.] В съблекалната преди борбата между Рока и Леоне менажерът на Рока, Квариани, каза на Милър лошата вест - нюйоркската кеч организация, за която работи Рока, беше решила, че Рока трябва да спечели срещата с Леоне, за да си запази репутацията. Милър отказа. Той заключи, че нюйоркчаните не само се опитват да защитят инвестицията си в Рока, но и се опитват да саботират предстоящия мач между мен и Леоне, който набираше огромна инерция. И Милър беше прав. Равенство между Леоне и Рока, какъвто беше заплануваният изход от срещата им във Вайселия, нямаше да навреди на нашите планове, но ако Леоне беше загубил, това със сигурност щеше да намали интереса към борбата между мен и него, и Милър нямаше да позволи нещо подобно да развали шансът ни да привлечем голяма публика. „Съжалявам“, каза той на Квариани, „но срещата между Рока и Леоне ще се развие по начина, по който вече бяхме решили.“ И тогава Рока и Квариани решиха да извъртят същия номер, който вече бяха извъртяли веднъж в Тексас. Квариани каза на Милър, че ако Рока не спечели борбата, Рока въобще няма да излезе на ринга и ще си тръгне от Вайселия. „Спокойно“, каза им Милър. „Изчакайте тук една минута. Имам нещо, което трябва да видите“. Милър отиде в бокс офиса и взе пистолет 45-ти калибър, който държеше за всеки случай, ако някой се опита да го ограби. Милър се върна в съблекалнята и сложи пистолета под брадите им. „Имам разпродадена зала тук тази вечер. Най-голямата публика, която някога съм имал“, каза им той. „Ако Рока не се бори тази вечер вие двамата гадни копелета няма да излезете живи от съблекалнята.“ И тогава той сложи пръста си на спусъка. Рока, разбира се, се бори тази вечер. Може би, защото Рока и Квариани знаеха същото, което знаех и аз за Милър - че той беше истински корав мъж, с когото не трябва да се бъзикаш. Години преди това, в дните му като борец, Милър имал спор с друг борец относно нещо и го таял в себе в продължение на няколко години. Една вечер той срещнал въпросния борец в съблекалня и избухнал. Почти пребил човека до смърт с парче дърво. Не е ясно дали въпросния борец се е борил някога отново. Ако си честен с Луи Милър в отношенията си с него няма да имаш проблеми. Обаче, ако се опиташ да го прецакаш, ще живееш с черен облак над главата ти. Никой не може да ме убеди, че Милър нямаше да застреля Рока и Квариани, ако не бяха удържали на думата си.
[Тук трябва да направим една малка забележка. Тез си спомня времевата линия на събитията грешно. Борбата между Тез и Леоне се състои на 21-ви май 1952 г, а тази между Рока и Леоне на 30-ти август 1952 г., т.е. поведението на Елчинов няма нищо общо с Тез. Елчинов просто си пази собствените интереси.]
Спомени: Фотографът Виктор Бери споделя спомени за Илия Елчинов.
Контекст: През 70-те Виктор Бери е главния фотограф на севернокалифорнийската кеч организация, в която Елчинов е важна фигура. Бери редовно работи като фотограф за кеч шоутата на Елчинов.
Виктор Бери:
Луи Милър беше доста добър човек. Един от най-колоритните образи в кеча, със сигурност. Той беше роден в България и на млади години беше работил като силов атлет в цирка. Истинската му фамилия беше Елчинов. Най-много си говорих с него на шоутата му в Сакраменто, Ричмънд и Стоктън. Той винаги носеше със себе си купчина стари снимки, които държеше в джоба на сакото си, и обичаше да изкарва няколко от тях и да ми разказва историите около снимките. Попитай го нещо за живота му и той веднага можеше да ти изкара снимка и да ти покаже. Най-старите снимки, които си спомням, бяха от дните му като силов атлет. На една снимка той дърпаше влаков вагон, с желязна верига, надолу по улица, на друга вдигаше пет или шест жени едновременно, а на трета снимка забиваше пирони в дъска с отворена длан. Той често ме питаше дали имам пирон, защото искаше да ми покаже на живо въпросния трик. Имаше и снимки, където е сниман с различни трофеи и шампионски пояси, но не помня къде ги беше спечелил.
В началото на 70-те той вече трябва да беше на 70 и повече години. Когато се запознах с него за първи път той вече беше доста малък на размери, но все още беше много корав мъж и не го беше страх от никого. Определено не го беше страх от побоища, дори и на неговите години. Спомням си имахме няколко разбунтували се публики в Ричмънд. Една вечер феновете бяха полудяли и не позволяваха на кеч злодеите да излезат от ринга. Луи притича до ринга, започна да разхвърля хора наляво и надясно и каза на кечистите да вървят след него. Той извади пистолет от джоба на панталона си, насочи го напред към феновете и така успя да ескортира кечистите до съблекалнята без проблеми. Той ми беше показвал пистолета няколко пъти. Беше много стар и малък и доколкото си спомням стреляше куршуми 22 калибър. Пистолетът изглеждаше доста малък в ръцете му, тъй като той все още имаше доста големи, корави и силни ръце. Луи носеше пистолет, защото след всяко кеч шоу той се прибираше вкъщи с парите от продадените билети.
 |
| Зрители на едно от кеч шоутата на Илия Елчинов (1975 г. в Сакраменто, щата Калифорния) |
Спомням си и друг случай в Ричмънд. Мисля, че беше през 1972 г. Феновете се разбунтуваха, когато Роки Джонсън [бащата на Дуейн „Скалата“ Джонсън] загуби главния мач и кървеше обилно. Луи взе бухалката, която държеше в багажника на колата си, застана на първата линия на „бойното поле“, и започна да помага на кеч злодеите да напуснат залата без феновете да ги пребият. След това дойде допълнителна полиция и като цяло ситуацията беше доста вълнуваща, но и страшна.
 |
| Роки Джонсън |
Обичах да взимам мои приятели със себе си, когато Луи отиваше да вземе нещо от колата му. Всичко от живота му, което не можеше да побере в джобовете на сакото си, той държеше в препълнения багажник на колата му. Снимки, плакати, артефакти и т.н. Той обичаше да ни показва различни готини неща от багажника. Той беше доста горд от нещата, които беше постигнал в живота си и много се радваше, когато имаше нови хора, на които може да показва нещата от багажника. Луи имаше много силен български акцент и докато не му свикнеш беше труден за разбиране. Той беше истински образ и винаги ми беше приятно да прекарвам време с него. Беше много добър човек и винаги приятелски настроен. Обичаше да поздравява феновете, които идваха на шоутата му и затова ги посрещаше още на входа или обикаляше между редовете в залата. Той познаваше доста от тях по име.
Спомени: Говорителят Алън Болт си спомня как е започнал кариерата си в кеча.
Контекст: От 1974 до 1981 г. Алън Болт е говорител за шоутата на севернокалифорнийската кеч организация. Той е човекът, който анонсира кечистите, когато излизат на ринга.
Алан Болт:
Бях най-обикновен фен и познавах Луи Милър - кеч промоутъра в Сакраменто, Ричмънд, Стоктън и още няколко севернокалифорнийски града. Една вечер говорителят за шоуто му в Ричмънд не се появи и Луи поиска аз да анонсирам кечистите. „Суперзвездата“ Били Греъм беше един от кечистите в шоуто. Тогава бях на 19 години. Бях доста притеснен, но се справих добре и ролята ми допадна доста. Милър ми каза, че съм се представил добре и че иска да бъда говорителя за шоутата в Стоктън също. Именно там промоутъра Рой Шайър ме видя за първи път, моят стил му хареса и той ме направи говорителя за шоутата в „Кау Палъс“ залата в Сан Франциско. По това време това бяха едни от най-големите кеч шоута в страната. Първото ми шоу там беше пред 10 хиляди зрители... Луи Милър беше много добър човек и работлив промоутър.
 |
| „Суперзвездата“ Били Греъм |
Спомени: Кеч промоутърът Ролънд Александър си спомня как е започнал кариерата си в кеча.
Контекст: Ролънд Александър беше човекът зад севернокалифорнийската кеч федерация APW (All Pro Wrestling), която беше популярна независима (инди) федерация в САЩ в края на 90-те и началото на 20-ти век. Федерацита същуствува и в наши дни, но с друг собственик, тъй като Александър почина преди няколко години.
Ролънд Александър:
Луи Милър беше много добър човек, който обичаше да си прави бъзици и работеше доста усилено като промоутър. Той беше земен човек. Луи имаше кутия за пури и един път той настояваше да си взема пура, въпреки че му казах, че не пуша. Реших, че ще го обидя, ако не взема пура, и като отворих кутията да взема пурата ме удари лек токов удар. Луи не спря да се смее пет минути. Луи ме харесваше и ми даде първата ми работа в кеча. Още бях тийнейджър. Първо бях портиер на шоутата му и взимах палтата на зрителите. На всичките портиери той ни плащаше хотдог и „Кока-кола“. На мен често ми даваше два хотдога и ми казваше да не казвам на другите. Той знаеше, че обичам да ям и ми сочеше корема и се подхилваше. После почна да ми плаща по $6. Това беше фантастична работа за тийнейджър като мен, който беше обсебен от кеча.
 |
| Илия Елчинов (1961 г.) |
Спомени: Дъг Губи си спомня дните, в които работи за Илия Илчинов.
Дъг Губи:
Като бяхме млади аз и мои приятели обикаляхме цяла Северна Калифорния, за да посещаваме кеч шоута на живо. Луи беше така добър да ме наеме да му помагам за някои от шоутата му. Парите не бяха добри, но забавата беше макс. Много смях и много добри спомени. Това беше в периода 1973-1977 г. Работих за Луи в Оукланд, Ричмънд и Санта Роза. Луи ме уреди с работа и в Стоктън и Вайселия, където промоутър беше Мат Зидич. Правехме доста неща - помагахме в сглобяването и разглобяването на ринга, товарехме и разтоваряхме камиона с ринга, бяхме портиери. Луи беше много добър с всички нас. Отивахме до дома му и той ни казваше къде и кога да отидем. И след като работата беше свършена винаги ни водеше да хапнем някъде за негова сметка. Просто страхотен човек!
История: Фенът Джефри Хансън си спомня как Илия Елчинов спира престъпление.
Джефри Хансън:
Познавах Луи Милър през 60-те, когато живеех в Оукланд. Багажникът на колата му беше пълен със стари снимки и постери. Доста интересни неща. Спомням си една история как Луи и жена му, която беше от Гърция, пазарували и някакъв мъж ѝ дръпнал чантата и избягал. Луи тръгнал да тича след него, настигнал го, повалил го на земята и го заключил в захват, докато дойде полицията. И така той спасил чантата на жена му и всичките ѝ неща вътре. По това време Луи бил на близо 80 години!!!
[Възможно е да става дума за следната случка в град Оукланд от 18-ти септември 1974 г., когато Елчинов вижда как двама млади мъже се бият. Единият от тях тъкмо е откраднал чантата на жена и затова другият мъж го напада. Елчинов се намесва и усмирява престъпника. По това време Елчинов на около 70 години! Скоро след въпросната случка Елчинов получава благодарствено писмо от шефа на полицията в Оукланд.]
 |
| Шефът на оукландската полиция с писмо до Илия Елчинов (1974 г.) |
Спомени: Фенът Боб Картаго си спомня Илия Елчинов
Боб Картаго:
Луи Милър беше адски добър човек и фантастичен кеч промоутър. Никога няма да забравя дебелия му акцент, голямата му усмивка и деформираните му уши [деформирани от години наред борби на ринга]. Винаги, когато нов кечист идваше в севернокалифорнийската кеч организация, Луи отиваше до колата си да вземе кутия с пури и предлагаше пура на новия кечист като подарък за добре дошъл. И в момента, когато им подаваше кутията, той натискаше бутон на дъното на кутията, който пускаше електрически шок щом някой докосне предната част на кутията. Обикновено жертвата подскачаше, ударена от шока. Имаше случаи, когато Луи правеше този трик 4 или 5 пъти подред - било то на фен или нов полицай, който работи като охрана за кеч шоуто за първи път.
История: Илия Елчинов спира опит за самоубийство.
За следната интересна случка научаваме от американската преса. На 31-ви юли 1963 г. в Сан Франциско Илия Елчинов спира опит за самоубийство. Въпросната вечер Елчинов и съпругата му Милдред се пребират вкъщи пеша. Двамата вървят по популярния Голдън Гейт мост, когато внезапно по средата на пътя на моста спира автомобил. От него излиза млад мъж и се засилва към ръба на моста, за да скочи от него. Мъжът вече е сложил един крак през преградата, но Елчинов го хваща и го усмирява, докато дойде полицай. Мъжът, Ърл Уейн Уорнър младши, е бил уволнен от работата си по-рано същия ден. Цялата случка се разиграва пред очите на семейството на Уорнър (жена и три деца), които са в спрялата кола. По това време Уорнър е на 35 години, а Елчинов на около 60.
 |
| Илия Елчинов спира опит за самоубийство (1963 г.) |
Като цяло Елчинов несъменено е една от по-интересните български личности в историята на американския кеч. Колоритен и в същото време корав човек. Трябва да се отбележи и че всички негови познати си го спомнят само с добро - и като човек, и като работодател. В следващия материал самият Елчинов ще ни разкаже някои неща и спомени от живота си.
