Интервю с бореца Хари Стоев

В настоящия материал са събрани различни интервюта и изказвания на популярния български професионален борец Хари Стоев и са подредени в едно голямо интервю. Цитатите са взети от седем различни български вестника от периода 1934-1936 г. Както са публикувани в старата българска преса, така са пуснати и тук. Само подредбата на въпросите и отговорите е моя, за да може интервюто да бъде по-свързано. На места съм добавил пояснителни коментари [и те са в средни скоби]. Трябва да се отбележи, че повечето от долните цитати от Стоев най-вероятно не са предадени едно-към-едно както ги е казал самия той, а така както са ги запомнили журналистите, т.е. някои от изказванията са перифразирани изказвания. В долното интервю са обсъдени теми като най-големите му борби и опоненти в Америка, борбите му в България и мненията му по различни въпроси, но най-често родните журналисти го разпитват за добрия му приятел Дан Колов.

Популярният български борец Хари Стоев

Въпрос: Г-н Стоев, можете ли да ни разкажете повече за вашия живот?

Хари Стоев: Роден съм 1898 г. в село Горски Горен Тръмбеш [община Горна Оряховица]. Още 14-годишен аз се заинтересувах много от успехите на големия български борец Никола Петров. През 1913 г. отидох в Америка и там започнах да научавам американската борба, кеч ас кеч кан. През 1918 г. аз започнах вече да излизам да се боря на големи състезания. До този момент аз съм взел участие в повече от три хиляди борби [Това изказване е към 1934 г. и най-вероятно е бройката на борбите е преувеличена]. В последните години съм спечелил 98 на сто от състезанията. Най-голямата ми борба беше срещу Хю Никълс. На това състезание присъствуваха повече от 12 хиляди зрители [И тук преувеличава - зрителите на тази борба са около 6 хиляди]. Мачът между двама ни завърши без резултат. Борбата кеч ас кеч кан е много разпространена в Америка. Няколко години бях и професор по борба в Университета на Уисконсин.

Кои са били вашите най-опасни противници?

Американците Хю Никълс и Джони Майърс. Първият беше тогава световен шампион в полутежка категория.

Световните шампиони Хю Никълс (вляво) и Джони Майърс

Коя е най-блестящата ви победа?

В 1922 г., когато победих световния шампион от полутежката категория Джони Майърс. Борбата продължи цели два и половина часа и завърши с моя победа. [Двамата наистина се борят през 1922 г., но няма сведения за победа на Стоев. В годините след това, обаче, двамата имат равенство и техническа победа на Стоев в хендикап мач, тъй като Майърс не успява да победи Стоев в рамките на оказаното време.]

Кое е най-голямото възнаграждение, което сте получавали за една борба?

Хиляда долара. [В тогавашни пари, това са около 100 хиляди лева, което е доста голяма сума за българския стандарт в онези години.]

В Америка има ли други българи-борци?

Разбира се. Борци-българи (аматьори и професионалисти) има в Америка около 20-тина души.

Вярно ли е, че в Америка физическото възпитание е основна част от учебната програма?

Да. В Съединените щати се отдава особено голямо значение на физическото възпитание. Всеки ученик, всеки студент задължително е принуден да отдели един час на ден за физическо възпитание. Безразлично в какво - в бокс, в борба, във футбол, но единият му час не му принадлежи. И затова виждате американците да са така пъргави, така добри спортисти.

Защо кечът не е популярен в Германия и изобщо Централна Европа?

Причината е, че в Германия, например, борците са групирани в разни съюзи, които им забраняват да практикуват друга борба освен гръко-римската. [Това е вярно донякъде през 30-те, но след Втората световна война кечът става доста популярен в Германия, а гръко-римската професионална борба изцяло спира да се практикува]

Защо българският борец Димитър Стойчев загуби първия си мач в Париж срещу французина Анри Деглан? [Стойчев е борец от гръко-римския стил. През януари 1935 г., само след няколко седмици тренировки в този стил, Стойчев се бори в кеч среща за първи път и при това срещу бившия световен шампион Анри Деглан. Деглан го побеждава лесно. Стоев е менажера и кеч треньора на Стойчев по това време.]

Искам да разсея недоразумението около първия мач на Стойчев срещу Деглан. Като предисловие на всичко трябва да се има предвид материалното положение на Стойчев, което далеч не е розово. Стойчев трябваше да спечели достатъчно пари, за да може да се подготвя по-нататък. И затова той бе поставен срещу Деглан. Тази борба му послужи да го закрепне финансово, а на мен показа неговите състезателни способности, които с удоволствие трябва да отбележа, че са повече от добри. Моята 15-годишна практика на борец и менажер ми позволиха да сторя това. И „пробния камък” не излезна лош за бъдещето на Стойчев. Прекалената реклама, която съм направил на Стойчев, ще се види в бъдещето, а не сега. Стойчев сега напредва. Доказателство е втория му мач с реномирания американски борец Хенри Азволт, който излезна наравно [Липсва информация за подобен мач. Не съм чувал и за въпросния Хенри Азволт]. Това сега е напълно задоволително за мен като негов учител.

Димитър Стойчев

Кога се запознахте с Дан Колов?

С него се срещнахме за пръв път през 1920 г. Разделихме се и след това сме се срещали много пъти ту тук, ту там. Никога не сме се борили един срещу друг, защото сме борци от различни категории. [В други интервюта Хари споменава различни години. Например, в интервю през 1934 г. казва, че се е запознал с Дан през 1915 г. в Чикаго, а пък в интервю през 1974 г. казва, че е било през 1917 г. в Чикаго. Всичко това ми говори, че не си спомня точната година.]

Какво беше мнението на Дан Колов за посрещането, което ви направи родната публика? [Колов и Стоев се завръщат у нас на 7-ми април 1935 г. и са посрещнати от няколко хиляди човека. Конкретно Колов не е бил на родна почва от цели 30 години.]

Дан Колов остана много трогнат, когато видя на софийската гара събрана толкова много публика, за да го поздрави. Той е бил винаги добър българин. През всичкото време на многогодишното си пътуване по света той, разбира се, носеше винаги българския си паспорт.

Дан Колов и Хари Стоев (вдясно)

Какво ще ни кажете за вашите предстоящи борби в България?

Ние с Дончо сме селски синове. Свършили сме само четвърто отделение и затова не можем да говорим литературно. Готвили сме се за друго. Преминали сме през много неволи, през много тегла, прекарали сме добри и лоши дни. Дълги години бяхме откъснати от отечеството си, но никога не забравихме, че сме българи. И ето ни сега между вас представителите на българския народ. Вие [журналистите] вършите делото на народни водачи, ние идем само като борци. Каквото сме постигнали, постигнали сме го с много усилия. И каквото можем ще дадем на родината. Отначало мислихме да останем само 2-3 месеца, да си отпочинем и да тръгнем пак по света да си търсим щастието, но сега решихме с борбите си да допринесем и ние нещо за България, която обичаме повече от всичко. Тя е слаба, зле защитена, а трябва да бъде готова да се брани. И затова решихме да устроим ред борби в страната приходите, от които да отидат за българската авиация. Ние не си внушаваме, че това, което ще дадем ще може да засили народната кола, но ще бъдем доволни, ако сложим само една спица на колелата ѝ, за да стане по-здрава. [През 1935 г. Колов и Стоев организират поредица от големи кеч борби в България и даряват голяма част от приходите за закупуване на самолет за българската авиация.]

Значи искате да купите самолет за родната аваиция?

Да. Възнамеряваме да купим един аероплан не за 500 хиляди лева, както съобщиха някои вестници, а за 2 милиона и 500 хиляди лева. Надяваме се, че всичко от борбите ще можем да съберем 500 хиляди лева. Останалата сума ще помъчим да намерим отнякъде.

Откъде другаде ще бъдат взети въпросните 2 милиона лева?

Ние дадохме доста средства. Сигурно ще жертвуваме и нещо повече, но и по-богатите от нас трябва да дадат своята достойна лепта.

Какво ще ни кажете за борбата ви с американеца Джордж Уилсън? [Първата голяма борба на Стоев у нас.]

Надеждата и вярата у публиката и моите близки от родния край, които дойдоха за борбите, ми дадоха сила по-голяма от тази, която имах. Като се качих на ринга и видях 20-хилядната публика обхвана ме чувство на национална гордост и реших да постигна на всяка цена победа. Противникът не бе по-слаб от мен. Изпитах няколко критични моменти, в които противникът ми направи т. нар. „капан”, но българското у мене избухна. С няколко въртения омаломощих противника и той легна в краката ми. Доволен съм от победата.

Хари Стоев се опитва да тушира Джордж Уилсън (20-ти юни 1935 г.)

Какво беше вашето впечатление от борбата между Дан Колов и Чарли Сантен? [Първата борба на Колов у нас.]

Една от най-хубавите борби, които съм виждал през живота си. От двама тежки борци не може да се изисква голяма техника и пъргавина, но борбата и на двамата е издържана.

Защо се отказа Сантен? [Мачът трябва да е до спечелване на два манша, но след като губи първия манш Сантен не може да продължи да се бори.]

При падане като неговото обикновено има чувствителна контузия. Чух, че Сантен се е ударил в ръката и впоследствие болките не можа да продължи повече борбата. Победата на Дан Колов беше напълно заслужена.

Какво е вашето мнение за въпросния Чарли Сантен?

Софийската публика го видя. Той е борец от тежката категория и е извънредно добър майстор. Чарли Сантен е първокласен борец. Затова говори и обстоятелството, че той има широк достъп до ринговете по цял свят: Париж, Лондон, Чикаго, Австралия, Нова Зеландия и т.н. При това, той е бил навсякъде в борба с много сериозни противници.

Момент от борбата на Хари Стоев с Чарли Сантен (7-ми юли 1935 г.)

Кой ще победи в предстоящата борба на Дан Колов срещу Петър Ферещанов?

За мен победителят между Колов и Ферещанов е предварително известен. Ферещанов разполага само с груба сила, а Колов има и силата, и ловкостта, и издръжливостта. [Двамата се борят 90 минути без победител и накрая тричленното жури присъжда борбата на Колов.]

Петър Ферещанов казва, че може да ви победи с лекота. Какъв е вашият отговор?

В продължение на 30 секунди до 5 минути аз съм готов да сваля Ферещанов. Това съм съгласен да сторя при закрити врати в присъствието на журналисти.

Петър Ферещанов

Какви са ви спомените от борбата на Дан Колов с Анри Деглан, където Дан стана европейски шампион? [6-ти април 1936 г. в Париж.]

Тя бе една страшна борба, пълна с множество перипетии и изпитания. 20 хиляди зрители със затаен дъх следяха всяко движение на борците. За мен след изтичането на половин час от борбата изходът ми се виждаше вече съмнителен. Всички наши сънародници окуражаваха бай Дончо. Настъпи, обаче, най-сетне един миг, в който бай Дончо с херкулесовата си сила направи това, което трябваше да стане. Той повали истински Деглан. Една минута стадиона беше в пълно мълчание. Когато се разбра, че Колов е победил последваха овации към победителя, но смятам, че ако Деглан бе победител сигурно ентусиазираната тълпа би съборила от радост зданието.

Къде се крие силата на Дан Колов?

Силата на Дан Колов не е нито в мускулите му, нито в издръжливостта му. Неговата сила е ето тук [Стоев сочи темето на главата си]. Силата му е в неговата съобразителност. Той никога не загубва самообладение, никога не загубва разсъдливостта си. На всяка хватка, във всяко опасно положение той веднага съобразява каква хватка да употреби и се измъква от клещите на противника му.

Според вас, може ли Дан Колов да победи гърка Джим Лондос? [Световният шампион Лондос е борец, с който през 30-те Дан се опитва да си уреди борба няколко години подред, но срещата така и не се състои. Това е най-голямата неосъществена борба на Дан Колов.]

Дончо може да го победи, когато поиска. Моето впечатление е, че Джим Лондос би се „стопил” в ръцете на Дан Колов. И това ще бъде така, само че Лондос никога няма да се съгласи да срещне Колов. А да знаете само какво голямо желание има Дончо да се срещне с гърка Лондос, който по една случайност носи титлата световен шампион. Колов не веднаж е канил Лондос на мача, не веднаж е обещавал големи суми за благотворителни цели само и само да застави Лондос да се срещне с него, но напразно. Джим Лондос е отбягвал и винаги ще отбягва срещата с Колов, защото когато той се съгласи да се бори с „балканския лъв”, то в същия момент той ще изгуби титлата и реномето си.