Симон Антонич - борецът-гигант от Цариброд

До този момент в блога разглеждахме българите, които се занимават предимно с гръко-римска професионална борба. Сега предстои да се запознаем и с историята на българите в кеча. Обаче, преди това ще направим едно кратко отклонение и ще хвърлим бърз поглед към други две личности от гръко-римската професионална борба, които също имат връзка с България. На първо място в настоящия материал накратко ще разгледаме кариерата на сърбина Симон Антонич.

Симон Антонич

Симон Антонич е безспорно най-голямото и най-успешно сръбско име в историята на гръко-римската професионална борба. Бори се в периода 1900-1916 г. и едно от по-популярните борцови имена в Европа по това време. Основна причина за популярността му е големият му ръст. Трудно е да се каже точно колко е бил висок, но особено през втората половина от кариерата му обикновено е рекламиран като 213 или 214-сантиметров борец. Антонич е един от най-високите професионални борци в Европа в годините преди Първата световна война и това го превръща в голяма атракция за зрителите.

Ръстът на Симон Антонич

Каква е връзката му с България? Симон Антонич е роден през 1881 г. в Цариброд (или Димитровград, както е сръбското име на града в наши дни). По това време Цариброд е в пределите на Княжество България. Всъщност, градът е част от България до 1919 г., когато Ньойският договор го изключва от рамките на България, т.е. през цялата му борцова кариера родното място на Антонич е на българска територия. Самият Антонич е сърбин по произход и през 99% от кариерата му е рекламиран като такъв, но има редки случаи, когато рекламните материали от онези години го представят като българин (поради факта, че родното му място е в България по това време).

Симон Антонич в действие

Не е ясно точно къде и кога дебютира в професионалната борба, но първите му известни участия са в Англия. През ноември 1900 г. популярният турски борец Али Нурулла Хасан (който също е роден на българска територия) е рекламиран като участник в предстоящи борби в Лондон, но не успява да дойде. Вместо това в борбите взима участие „брат му” Симон Нурулла. Въпросният Симон Нурулла всъщност е сърбина Симон Антонич и той няма никаква роднинска връзка с Али Хасан Нурулла, но в онези години турските борци са голяма атракция в професионалната борба и затова от рекламна гледна точка организаторите считат, че е по-добре гигантът Симон да бъде представен като турчин.

Симон Нурулла (Симон Антонич) в Англия през 1900 г.

Веднага след борбите му в Англия Симон се присъединява към трупата борци на легендарния Пол Понс. Във Франция Симон вече се бори под истинското си име. Още от самото начало той бързо започва да трупа успехи и популярност. Според наличната информация, по време на 16-годишната му кариера сръбският гигант печели 6 турнира по гръко-римска професионална борба и има 21 втори (две от тях са в световни първенства) и 31 трети места (едното е в европейско, а другото в световно първенство). Връхната точка на кариерата му е през юли 1908 г., когато Антонич печели световния шампионат по гръко-римска професионална борба във Виена. Така той се превръща в първият и единствен сърбин, който е бил световен шампион по професионална борба (била тя гръко-римска или кеч). Освен това, след роденият в Разград турчин Кара Ахмед, Антонич е вторият борец, роден в тогавашна България, който успява да стане световен шампион по професионална борба.

Симон Антонич (по средата) в парижкия турнир за „Златният пояс” през 1902 г.

Подобно на другите топ борци от онези години Антонич обикаля арените из цяла Европа - Франция, Люксембург, Англия, Белгия, Швейцария, Русия, Германия, Полша, Унгария, Австрия, Шотландия, Украйна, Чехия и Холандия са страните, където е известно, че се е борил, но може да има и други. През лятото на 1904 г. сърбинът посещава и Аржентина, където завършва на трето място в интернационалния турнир, който се провежда в Буенос Айрес. Където и да отиде гигантът Антонич привлича зрителския интерес. Почти всички големи имена от гръко-римската професионална борба от онези години в един или друг момент се изправят на тепиха срещу него. Безспорно, Симон Антонич е един доста успешен професионален борец и значима личност в европейската професионална борба през първите две десетилетия на 20-ти век.

Симон Антонич (вляво) и четирикратния световен шампион Пол Понс

Между другото, тук е добър момент да се отбележи, че Симон Антонич е един от малцината професионални борци от годините преди Първата световна война, с които са запазени видео кадри. Съществуват кадри от едно негово кратко участие във френски филм през 1905 г., обаче по-важното е, че има кадри и от негова демонстрационна борба през 1906 г. с популярния френски борец Раул ле Буше. Вече хвърлихме поглед към тези кадри в предишен материал, но сега нека да ги погледнем отново. В долното видео кадрите с Антонич започват от 02:42 натам и свършват в 04:46.

КЛИКНЕТЕ ВЪРХУ СНИМКАТА, ЗА ДА ВИДИТЕ ВИДЕОТО
(DailyMotion линк)

И за финал, любопитно е да се отбележи и една друга връзка на Антонич с България, а именно легендарния български борец Никола Петров. Антонич е един от най-редовните опоненти на Петров. Според наличната информация, двамата участват заедно в поне 32 турнира по гръко-римска професионална борба и се борят един срещу друг много пъти. Понякога българинът печели, понякога сърбинът взима победата, а понякога завършват и наравно поради изтичане на времевия лимит на срещата. Общо взето именно Антонич е един от най-големите опоненти на Петров. Една от срещите им по време на световното първенство във Франкфурт през 1909 г., например, продължава цели 85 минути и конкретно тази среща е рекламирана като българин срещу българин.

Никола Петров и Симон Антонич в Германия през 1905 г.