Христо Димитров - българският шампион в Близкия Изток

В настоящия материал ще се запознаем, доколкото е възможно, с един непознат у нас, но известен в Близкия Изток български професионален борец от 30-те, 40-те и 50-те години на миналия век - Христо Димитров. Информацията за кариерата му на ринга е доста ограничена, но все пак можем да споделим някои любопитни факти, както и различни снимки.

Христо Димитров (през 30-те и през 50-те)

Христо Димитров е роден на 16-ти януари 1903 г. в село Илийно (Елезлери тогава), община Омуртаг, област Търговище. За ранните му години у нас не се знае много. До 1924 г. със сигурност е в България, защото има запазени документи, които показват, че служи в 8-ми жандармерийски конен полк. След това, най-вероятно през 1925 или 1926, заминава да работи в новосъздадената Република Турция. През годините Христо живее и работи в Турция, Сирия и Ливан. В един момент взима сирийско гражданство. Занимава се основно със строителство, но също така прави силови демонстрации в цирка и участва в професионални борби. На базата на една от снимките, която ще споделим по-надолу, изглежда, че също практикува аматьорска (олимпийска) борба докато е в Сирия, но най-голямата му слава е заради свободните (кеч) борби, които са популярни в Близкия Изток през онези години.

Христо Димитров в цял ръст

Информацията за кариерата на Христо Димитров като професионален борец, уви, е оскъдна поради това, че страните, където се бори, са трудни за проучване и нямат добре документирана история на професионалните борби. Като цяло има най-много информация за Турция. От 20-те до началото на 70-те кеч борбите там се радват на варираща популярност. Най-популярни са през втората на половина на 30-те начело с борци като Текирдаглъ Хюсеин от Кърджалийско, Динарли Мехмет от Търговище, Гостиварли Мюлаим от Македония и Кара Али Аджар от Бандърма. Знае се, че Христо Димитров се бори в Турция, обаче уви няма налични резултати от негови борби там. За сметка на това имаме няколко интересни рекламни афиша с Христо от Сирия и Ливан, от които можем да извлечем любопитна информация.

Първият афиш е за среща по правилата на гръко-римската борба и е от 7-ми август 1937 г. в Хама, Сирия. Христо Димитров е на лявата снимка. Рекламиран е като българския шампион по гръко-римска борба, 95 кг. Можем да потвърдим, че той със сигурност не е бил шампион на България по гръко-римска борба (аматьорска или професионална), защото по това време в България нямаме официални шампиони по борба. Опонентът на Христо във въпросната борба в Хама е сириец и е рекламиран като сирийския шампион по гръко-римска борба в полусредна категория през 1935, 1936 и 1937 г., 72 кг. Името му е трудно за разчитане - Абдул Хасиб и третото име не мога да го разбера добре (нещо като Мурадага е, но това не ми звучи правилно и не мога да потвърдя точно какво е името). Рекламата гласи, че това ще бъде „опасен мач, какъвто Хама никога не е виждал досега“. Всичко сочи, че въпросната борба между Христо и сириеца е на професионални основи. Афишът споменава, че освен борби в програмата също ще има бокс, силови демонстрации и фойерверки.

Хама, 7-ми август 1937 г.

Следният афиш отново е от Сирия и по-точно от град Шахба. Точната дата, обаче, не става ясна от афиша - споменава се, че датата е 4-ти април, но няма спомената година. Най-вероятно пак става дума 1937 г. или съседна нейна година. Христо е на лявата снимка. Не успявам да разчета името добре, но мисля, че не е изписан като Христо Димитров, а под друго име (нещо като Уимров Дуберг), и е рекламиран като олимпийски шампион. Другият борец на афиша е Мухамад Хаир (на дясната снимка). Рекламиран е като „Шампионът на Изтока“ и като „добре познат интернационален герой“. Не се споменава по какви правила (гръко-римски или кеч) ще са борбите този ден и не се споменава изрично, че Димитров и Хаир ще се борят един с друг - просто се казва, че ще двамата ще участват в борбите. Мъжът на третата снимка е организаторът на борбите - президента на спортен клуб „Ал-Хамдани“.

Рекламен афиш от Шахба

Следва афиш за свободни (кеч) борби в Бейрут, Ливан, които се провеждат на 6-ти февруари 1938 г. Първото и най-любопитно нещо, което трябва да се отбележи относно тези борби е, че са организирани от българина Александър Добрич. Александър Добрич е брат на популярния български цирков артист Лазар Добрич и може да бъде считан за първата звезда на българската професионална борба. В годините преди Първата световна война Добрич и шепа други мъже са пионерите на гръко-римските професионални борби у нас и от всичките български борци тогава Добрич е най-популярният у нас (забележка: легендарният български борец Никола Петров е извън България през онези години, така че той не се брои към това изказване). През 20-те Добрич емигрира в Ливан и там също влиза в ролята на пионер на професионалната борба - бори се в срещи, организира борби и дори отваря школа по борба. Както се вижда от афиша, Добрич се споменава като световен шампион. Липсва потвърждение Добрич наистина да е печелил световен шампионат по професионална борба и това не е учудващо - в професионалната борба преувеличаването и преписването на несъществуващи успехи са редовен рекламен трик с цел засилване на интереса към борбите. Като цяло доста интересно е да се види афиш за борби в Ливан, организирани от българин, и с участието на български борец. В случая Христо Димитров е на снимката долу вляво и е рекламиран като Дели Ормански, шампион на нещо, но не може да се разчете на какво (може би на Балканите?). Другите рекламирани участници в борбите са Чарлз Манукян (горе вляво, рекламиран като американски шампион), Юсеф Барза (горе вдясно, рекламиран като шампион на Ливан и Сирия) и К. Аджемян (долу вдясно, рекламиран като шампион на Ливан). Най-интересното име тук е Манукян. Чарлз Манукян е по-познат като Чарлз/Чарли Манугян, но също се бори и под други псевдоними като например Карлов Манугнан и Али Адали. Роден е в Елязъг, Турция, през 1895 и е от арменски произход. Впоследствие емигрира в САЩ, където в края на 20-те става професионален кеч борец. Кариерата му на ринга продължава до края на 40-те. През 30-те се бори доста в Европа. Очаквано е борци, които живеят в Ливан да участват в борби в Бейрут, но фактът, че Манугян също участва във въпросните борби говори, че кеч борбите вероятно са били сравнително популярни в Ливан тогава щом дори и борец от Щатите идва да се бори в Ливан.

Бейрут, 6-ти февруари 1938 г.

Следващите два рекламни афиша с Христо Димитров са за борби, които се провеждат на градския стадион в Дамаск, Сирия, на 26-ти май 1950 г. Борбите са с участиято на турски борци, борци от Сирийския спортен клуб и борци от спортен клуб „Ал-Фаджр“. Борбите са под патронажа на сирийския министър на благоустройството, Сирийския спортен клуб и Федерацията на профсъюзите в Дамаск. На афиша е споменато, че борбите са в свободен стил. Не може да се потвърди със сигурност, но най-вероятно борбите от това събитие са както професионални, така и аматьорски. На това мнение съм, защото борците, които са на снимките са професионални (кеч) борци, но в афишите се споменават и доста борци от двата спортни клуба, които са аматьорски клубове. През онези години професионалната борба и аматьорската (олимпийска) борба все още не са толкова разделени една от друга в определени страни, както са в наши дни. Словосъчетанието „борби в свободен стил“ тогава може да означава две неща - борби в свободен (олимпийски) стил или професионални кеч борби. През миналия век в различни страни професионалните кеч борби са известни също като свободни борби, американски борби и панкреас. Просто различни наименования за едно и също нещо. Кои са борците от снимките на афишите? Христо Димитров е долу вдясно и е доста любопитно да се отбележи, че е рекламиран като „сирийският герой“ Христо Димитров. Ако правилно превеждам текста, Христо е представител на Сирийския спортен клуб. Всичко, което успях да открия, ми говори, че Христо наистина е бил член на този сирийски борцов клуб. На снимката над Христо виждаме Шафик Багдади. На афишите Багдади е рекламиран като „сирийският шампион, героят на Сирия“. Багдади е най-популярното сирийско кеч име през онези години, но също така е и важно име в сирийската аматьорска борба. И не на последно място, на афишите виждаме и снимки на други двама борци - Мерсинли Ахмет (рекламиран като световен шампион) и Касим ал-Хабаши. Турчинът Мерсинли Ахмет (истинско име: Ахмет Киречи) е интересен случай, тъй като е един от малцината борци в историята, които започват като аматьор, после стават професионалист, след това се завръщат при аматьорите и накрая завършват кариерата си като професионалист. Това е доста рядко явление, тъй като по принцип в момента, в който някой борец започне да се бори професионално, това му отнема статута на аматьор и той вече няма право да участва в различните европейски, световни и олимпийски шампионати по аматьорска борба. Обаче, в случая на Ахмет турската федерация по борба прави изключение. На Олимпиадата през 1936 г. Ахмет печели бронзов медал по свободна борба в средна категория. През 1941 г. Ахмет става професионален кеч борец и веднага получава забрана да участва в аматьорски шампионати. През следващите години той е едно от най-популярните кеч имена в Турция, но после решава да се завърне към аматьорската борба и през 1948 г. става златен олимпийски медалист по гръко-римска (класическа) борба в тежка категория. След това той отново се завръща към професионалните кеч борби. Що се отнася до Касим ал-Хабаши (който тук е рекламиран като турчин), той е професионален борец още от средата средата на 30-те. Познат е под различни псевдоними (Казим Бенабдул Мехмед, Касим Тафари, Касим Абдул, Касим Албулкарим, Касим Аслан) и има кеч борби в България, Турция, Гърция, Кипър, Сирия и вероятно други страни също. През годините е рекламиран първо като абисински (етиопски) борец, а после като ръмънски и турски борец, но всъщност е роден в България (в с. Великово, община Генерал-Тошево). На долните рекламни афиши не е изрично упоменато кой с кого ще се бори на въпросните борби в Дамаск, но логичното предположение е Ахмет срещу Багдади и Касим срещу Димитров.

Дамаск, 26-ти май 1950 г.

Последният афиш, който ще разгледаме, е от 10-ти юни 1954 г. в Бейрут. Рекламата е за, цитирам, „дългоочакваната свободна панкреас борба между българския световен шампион Христо Димитров, 110 кг, и Тигърът на Изтока Халил Аби Халил, 83 кг“. Двубоят е с неопределено времетраене до излъчването на победител и е под егидата на народния представител проф. Гасан Туени. Любопитно е, че Христо (на лявата снимка) е рекламиран като световен шампион. Кечът набира голяма популярност в Ливан през 50-те и особено през 60-те и 70-те. Някои от най-големите борби се провеждат на 50-хилядния стадион „Камил Шамун“ в Бейрут, а през 70-те кеч шоута се излъчват по телевизията в Ливан и някои от кеч звездите, като например братята Жан и Андре Сааде, са изключително популярни. Съответно, в Ливан създават тяхна местна версия на световна кеч титла. Уви, обаче, не може да се потвърди дали Христо наистина е печелил световна титла (ливанска версия) или това е просто рекламен трик. Това, което може да се потвърди е, че години по-късно опоненът на Христо печели ливанската световна титла няколко пъти и като цяло Халил Аби Халил (на дясната снимка) е едно от най-популярните кеч имена в Ливан през 50-те, 60-те и 70-те. Трябва да обърнем внимание и на интересното име, под чиято егида, се провежда борбата. Гасан Туени е ливански политик, дипломат и журналист. Известен е като „Доайенът на ливанската журналистика“ и дълги години е главен редактор и издател на в-к „Ан Нахар“ (един от водещите вестници в арабския свят). Освен това от 1951 до 1977 Туени е активен политик и заема различни позиции - депутат в парламента, председател на камарата, министър и вицепремиер. Фактът, че влиятелно име като него, така да се каже, покровителства кеч борбата между Димитров и Халил е доста интересен.

Бейрут, 10-ти юни 1954 г.

Следват няколко интересни снимки на Христо. На първата снимка виждаме Христо Димитров (по средата, изправен) заедно с гореспоменатия Шафик Багдади (по средата, седнал) и други борци. Най-вероятно снимката е от Сирийския спортен клуб, на който мисля, че Димитров и Багдади са членове.

Христо Димитров, Шафик Багдади и други борци

Следва снимка от кеч борба. От ляво надясно: гръцкия борец Христос Кадас, Шафик Багдади и Христо Димитров. Кадас има дълга кеч кариера от края на 30-те до края на 60-те. Предположението ми е, че снимката е от 50-те в Сирия.

Христос Кадас, Шафик Багдади и Христо Димитров

На следната снимка виждаме кеч хватка, демонстрирана от Христо Димитров.

Христо Димитров демонстира кеч хватка

Един от начините, по които Христо си вади допълнителни доходи, е като прави демонстрации на голямата си физическа сила в цирка на гореспоменатия българин Александър Добрич в Бейрут. Например, вдига с устата си 300 кг тежести, с двете си ръце държи или дърпа две коли докато моторите им работят и т.н. На долната снимка виждаме момент от силова демонстрация на Христо Димитров.

Христо Димитров демонстрира силата си

Една от страните, които Христо посещава, е Египет. На следната снимка го виждаме сниман до Големия сфинкс в Гиза.

Христо Димитров в Египет

Извън ринга, свиренето на цигулка е едно от хобитата му.

Христо Димитров свири на цигулка

Няма как да не споменем и сестрата на Христо - Върбинка Димитрова. Върбинка е родена без ръце и от 30-те години на 20-ти век чак до първите десет години на 21-ви век тя прави демонстрации пред деца и възрастни в сиропиталица, лицеи, манастири и др. организации, как един човек, роден без крайници, може да прави всичко в живота и да успее. В годините след оттеглянето на Христо от ринга Върбинка живее при него и той е неин асистент и партньор в демонстрациите.

Върбинка Димитрова

Всичките горни рекламни афиши и снимки се съхраняват в РИМ-Търговище заедно с други снимки и лични документи на Христо, а основната част от информацията в статията ни е предоставена от д-р Тоня Любенова. Снимките и документите са част от фонд Върбинка Димитрова. Целият този фонд на Върбинка Димитрова е спасен по случайност от боклука от един българин в Швейцария, където Върбинка и Христо живеят до края на дните си. Христо Димитров почива през 1979 г.