12.09.2023 г.

Христо Димитров - българският шампион в Близкия Изток

В настоящия материал ще се запознаем, доколкото е възможно, с един непознат у нас, но известен в Близкия Изток български професионален борец от 30-те, 40-те и 50-те години на миналия век - Христо Димитров. Информацията за кариерата му на ринга е доста ограничена, но все пак можем да споделим някои любопитни факти, както и различни снимки.

борецът Христо Димитров
Христо Димитров (през 30-те и през 50-те)


Христо Димитров е роден на 16-ти януари 1903 г. в село Илийно (Елезлери тогава), община Омуртаг, област Търговище. За ранните му години у нас не се знае много. До 1924 г. със сигурност е в България, защото има запазени документи, които показват, че служи в 8-ми жандармерийски конен полк. След това, най-вероятно през 1925 или 1926, заминава да работи в новосъздадената Република Турция. През годините Христо живее и работи в Турция, Сирия и Ливан. В един момент взима сирийско гражданство. Занимава се основно със строителство, но също така прави силови демонстрации в цирка и участва в професионални борби. На базата на една от снимките, която ще споделим по-надолу, изглежда, че също практикува аматьорска (олимпийска) борба докато е в Сирия, но най-голямата му слава е заради свободните (кеч) борби, които са популярни в Близкия Изток през онези години.

Христо Димитров
Христо Димитров в цял ръст


Информацията за кариерата на Христо Димитров като професионален борец, уви, е оскъдна поради това, че страните, където се бори, са трудни за проучване и нямат добре документирана история на професионалните борби. Като цяло има най-много информация за Турция. От 20-те до началото на 70-те кеч борбите там се радват на варираща популярност. Най-популярни са през втората на половина на 30-те начело с борци като Текирдаглъ Хюсеин от Кърджалийско, Динарли Мехмет от Търговище, Гостиварли Мюлаим от Македония и Кара Али Аджар от Бандърма. Знае се, че Христо Димитров се бори в Турция, обаче уви няма налични резултати от негови борби там. За сметка на това имаме няколко интересни рекламни афиша с Христо от Сирия и Ливан, от които можем да извлечем любопитна информация.

Първият афиш е за среща по правилата на гръко-римската борба и е от 7-ми август 1937 г. в Хама, Сирия. Христо Димитров е на лявата снимка. Рекламиран е като българския шампион по гръко-римска борба, 95 кг. Можем да потвърдим, че той със сигурност не е бил шампион на България по гръко-римска борба (аматьорска или професионална), защото по това време в България нямаме официални шампиони по борба. Опонентът на Христо във въпросната борба в Хама е сириец и е рекламиран като сирийския шампион по гръко-римска борба в полусредна категория през 1935, 1936 и 1937 г., 72 кг. Името му е трудно за разчитане - Абдул Хасиб и третото име не мога да го разбера добре (нещо като Мурадага е, но това не ми звучи правилно и не мога да потвърдя точно какво е името). Рекламата гласи, че това ще бъде „опасен мач, какъвто Хама никога не е виждал досега“. Всичко сочи, че въпросната борба между Христо и сириеца е на професионални основи. Афишът споменава, че освен борби в програмата също ще има бокс, силови демонстрации и фойерверки.

Христо Димитров в Хама
Хама, 7-ми август 1937 г.


Следният афиш отново е от Сирия и по-точно от град Шахба. Точната дата, обаче, не става ясна от афиша - споменава се, че датата е 4-ти април, но няма спомената година. Най-вероятно пак става дума 1937 г. или съседна нейна година. Христо е на лявата снимка. Не успявам да разчета името добре, но мисля, че не е изписан като Христо Димитров, а под друго име (нещо като Уимров Дуберг), и е рекламиран като олимпийски шампион. Другият борец на афиша е Мухамад Хаир (на дясната снимка). Рекламиран е като „Шампионът на Изтока“ и като „добре познат интернационален герой“. Не се споменава по какви правила (гръко-римски или кеч) ще са борбите този ден и не се споменава изрично, че Димитров и Хаир ще се борят един с друг - просто се казва, че ще двамата ще участват в борбите. Мъжът на третата снимка е организаторът на борбите - президента на спортен клуб „Ал-Хамдани“.

Христо Димитров в Шахба
Рекламен афиш от Шахба


Следва афиш за свободни (кеч) борби в Бейрут, Ливан, които се провеждат на 6-ти февруари 1938 г. Първото и най-любопитно нещо, което трябва да се отбележи относно тези борби е, че са организирани от българина Александър Добрич. Александър Добрич е брат на популярния български цирков артист Лазар Добрич и може да бъде считан за първата звезда на българската професионална борба. В годините преди Първата световна война Добрич и шепа други мъже са пионерите на гръко-римските професионални борби у нас и от всичките български борци тогава Добрич е най-популярният у нас (забележка: легендарният български борец Никола Петров е извън България през онези години, така че той не се брои към това изказване). През 20-те Добрич емигрира в Ливан и там също влиза в ролята на пионер на професионалната борба - бори се в срещи, организира борби и дори отваря школа по борба. Както се вижда от афиша, Добрич се споменава като световен шампион. Липсва потвърждение Добрич наистина да е печелил световен шампионат по професионална борба и това не е учудващо - в професионалната борба преувеличаването и преписването на несъществуващи успехи са редовен рекламен трик с цел засилване на интереса към борбите. Като цяло доста интересно е да се види афиш за борби в Ливан, организирани от българин, и с участието на български борец. В случая Христо Димитров е на снимката долу вляво и е рекламиран като Дели Ормански, шампион на нещо, но не може да се разчете на какво (може би на Балканите?). Другите рекламирани участници в борбите са Чарлз Манукян (горе вляво, рекламиран като американски шампион), Юсеф Барза (горе вдясно, рекламиран като шампион на Ливан и Сирия) и К. Аджемян (долу вдясно, рекламиран като шампион на Ливан). Най-интересното име тук е Манукян. Чарлз Манукян е по-познат като Чарлз/Чарли Манугян, но също се бори и под други псевдоними като например Карлов Манугнан и Али Адали. Роден е в Елязъг, Турция, през 1895 и е от арменски произход. Впоследствие емигрира в САЩ, където в края на 20-те става професионален кеч борец. Кариерата му на ринга продължава до края на 40-те. През 30-те се бори доста в Европа. Очаквано е борци, които живеят в Ливан да участват в борби в Бейрут, но фактът, че Манугян също участва във въпросните борби говори, че кеч борбите вероятно са били сравнително популярни в Ливан тогава щом дори и борец от Щатите идва да се бори в Ливан.


Христо Димитров в Бейрут
Бейрут, 6-ти февруари 1938 г.


Следващите два рекламни афиша с Христо Димитров са за борби, които се провеждат на градския стадион в Дамаск, Сирия, на 26-ти май 1950 г. Борбите са с участиято на турски борци, борци от Сирийския спортен клуб и борци от спортен клуб „Ал-Фаджр“. Борбите са под патронажа на сирийския министър на благоустройството, Сирийския спортен клуб и Федерацията на профсъюзите в Дамаск. На афиша е споменато, че борбите са в свободен стил. Не може да се потвърди със сигурност, но най-вероятно борбите от това събитие са както професионални, така и аматьорски. На това мнение съм, защото борците, които са на снимките са професионални (кеч) борци, но в афишите се споменават и доста борци от двата спортни клуба, които са аматьорски клубове. През онези години професионалната борба и аматьорската (олимпийска) борба все още не са толкова разделени една от друга в определени страни, както са в наши дни. Словосъчетанието „борби в свободен стил“ тогава може да означава две неща - борби в свободен (олимпийски) стил или професионални кеч борби. През миналия век в различни страни професионалните кеч борби са известни също като свободни борби, американски борби и панкреас. Просто различни наименования за едно и също нещо. Кои са борците от снимките на афишите? Христо Димитров е долу вдясно и е доста любопитно да се отбележи, че е рекламиран като „сирийският герой“ Христо Димитров. Ако правилно превеждам текста, Христо е представител на Сирийския спортен клуб. Всичко, което успях да открия, ми говори, че Христо наистина е бил член на този сирийски борцов клуб. На снимката над Христо виждаме Шафик Багдади. На афишите Багдади е рекламиран като „сирийският шампион, героят на Сирия“. Багдади е най-популярното сирийско кеч име през онези години, но също така е и важно име в сирийската аматьорска борба. И не на последно място, на афишите виждаме и снимки на други двама борци - Мерсинли Ахмет (рекламиран като световен шампион) и Касим ал-Хабаши. Турчинът Мерсинли Ахмет (истинско име: Ахмет Киречи) е интересен случай, тъй като е един от малцината борци в историята, които започват като аматьор, после стават професионалист, след това се завръщат при аматьорите и накрая завършват кариерата си като професионалист. Това е доста рядко явление, тъй като по принцип в момента, в който някой борец започне да се бори професионално, това му отнема статута на аматьор и той вече няма право да участва в различните европейски, световни и олимпийски шампионати по аматьорска борба. Обаче, в случая на Ахмет турската федерация по борба прави изключение. На Олимпиадата през 1936 г. Ахмет печели бронзов медал по свободна борба в средна категория. През 1941 г. Ахмет става професионален кеч борец и веднага получава забрана да участва в аматьорски шампионати. През следващите години той е едно от най-популярните кеч имена в Турция, но после решава да се завърне към аматьорската борба и през 1948 г. става златен олимпийски медалист по гръко-римска (класическа) борба в тежка категория. След това той отново се завръща към професионалните кеч борби. Що се отнася до Касим ал-Хабаши (който тук е рекламиран като турчин), той е професионален борец още от средата средата на 30-те. Познат е под различни псевдоними (Казим Бенабдул Мехмед, Касим Тафари, Касим Абдул, Касим Албулкарим, Касим Аслан) и има кеч борби в България, Турция, Гърция, Кипър, Сирия и вероятно други страни също. През годините е рекламиран първо като абисински (етиопски) борец, а после като ръмънски и турски борец, но всъщност е роден в България (в с. Великово, община Генерал-Тошево). На долните рекламни афиши не е изрично упоменато кой с кого ще се бори на въпросните борби в Дамаск, но логичното предположение е Ахмет срещу Багдади и Касим срещу Димитров.

Христо Димитров в Дамаск
Дамаск, 26-ти май 1950 г.


Последният афиш, който ще разгледаме, е от 10-ти юни 1954 г. в Бейрут. Рекламата е за, цитирам, „дългоочакваната свободна панкреас борба между българския световен шампион Христо Димитров, 110 кг, и Тигърът на Изтока Халил Аби Халил, 83 кг“. Двубоят е с неопределено времетраене до излъчването на победител и е под егидата на народния представител проф. Гасан Туени. Любопитно е, че Христо (на лявата снимка) е рекламиран като световен шампион. Кечът набира голяма популярност в Ливан през 50-те и особено през 60-те и 70-те. Някои от най-големите борби се провеждат на 50-хилядния стадион „Камил Шамун“ в Бейрут, а през 70-те кеч шоута се излъчват по телевизията в Ливан и някои от кеч звездите, като например братята Жан и Андре Сааде, са изключително популярни. Съответно, в Ливан създават тяхна местна версия на световна кеч титла. Уви, обаче, не може да се потвърди дали Христо наистина е печелил световна титла (ливанска версия) или това е просто рекламен трик. Това, което може да се потвърди е, че години по-късно опоненът на Христо печели ливанската световна титла няколко пъти и като цяло Халил Аби Халил (на дясната снимка) е едно от най-популярните кеч имена в Ливан през 50-те, 60-те и 70-те. Трябва да обърнем внимание и на интересното име, под чиято егида, се провежда борбата. Гасан Туени е ливански политик, дипломат и журналист. Известен е като „Доайенът на ливанската журналистика“ и дълги години е главен редактор и издател на в-к „Ан Нахар“ (един от водещите вестници в арабския свят). Освен това от 1951 до 1977 Туени е активен политик и заема различни позиции - депутат в парламента, председател на камарата, министър и вицепремиер. Фактът, че влиятелно име като него, така да се каже, покровителства кеч борбата между Димитров и Халил е доста интересен.

Христо Димитров в Бейрут
Бейрут, 10-ти юни 1954 г.


Следват няколко интересни снимки на Христо. На първата снимка виждаме Христо Димитров (по средата, изправен) заедно с гореспоменатия Шафик Багдади (по средата, седнал) и други борци. Най-вероятно снимката е от Сирийския спортен клуб, на който мисля, че Димитров и Багдади са членове.

Христо Димитров и други борци
Христо Димитров, Шафик Багдади и други борци

Следва снимка от кеч борба. От ляво надясно: гръцкия борец Христос Кадас, Шафик Багдади и Христо Димитров. Кадас има дълга кеч кариера от края на 30-те до края на 60-те. Предположението ми е, че снимката е от 50-те в Сирия.

Христос Кадас, Шафик Багдади и Христо Димитров
Христос Кадас, Шафик Багдади и Христо Димитров


На следната снимка виждаме кеч хватка, демонстрирана от Христо Димитров.

Христо Димитров демонстрира хватка
Христо Димитров демонстира кеч хватка


Един от начините, по които Христо си вади допълнителни доходи, е като прави демонстрации на голямата си физическа сила в цирка на гореспоменатия българин Александър Добрич в Бейрут. Например, вдига с устата си 300 кг тежести, с двете си ръце държи или дърпа две коли докато моторите им работят и т.н. На долната снимка виждаме момент от силова демонстрация на Христо Димитров.

Христо Димитров
Христо Димитров демонстрира силата си


Една от страните, които Христо посещава, е Египет. На следната снимка го виждаме сниман до Големия сфинкс в Гиза.


Христо Димитров в Египет
Христо Димитров в Египет


Извън ринга, свиренето на цигулка е едно от хобитата му.

Христо Димитров свири на цигулка
Христо Димитров свири на цигулка


Няма как да не споменем и сестрата на Христо - Върбинка Димитрова. Върбинка е родена без ръце и от 30-те години на 20-ти век чак до първите десет години на 21-ви век тя прави демонстрации пред деца и възрастни в сиропиталица, лицеи, манастири и др. организации, как един човек, роден без крайници, може да прави всичко в живота и да успее. В годините след оттеглянето на Христо от ринга Върбинка живее при него и той е неин асистент и партньор в демонстрациите.

Върбинка Димитрова
Върбинка Димитрова


Всичките горни рекламни афиши и снимки се съхраняват в РИМ-Търговище заедно с други снимки и лични документи на Христо, а основната част от информацията в статията ни е предоставена от д-р Тоня Любенова. Снимките и документите са част от фонд Върбинка Димитрова. Целият този фонд на Върбинка Димитрова е спасен по случайност от боклука от един българин в Швейцария, където Върбинка и Христо живеят до края на дните си. Христо Димитров почива през 1979 г.


1 коментар: