Кой е Филиз Нурулла? Професионален борец от с. Борци, Шуменско, който с гигантските си размери (два метра и около 150 кг) се прочува в цяла Европа и Америка през последните години на 19-ти и първите години на 20-ти век. В Европа се изправя срещу редица световни шампиони и побеждава някои от тях. В Америка пък е първият борец, който слави България там, и никой не успява да го победи. В настоящия материал ще се запознаем с живота и кариерата на този грамаден професионален борец от миналото.
 |
| Филиз Нурулла |
Пехливанското начало
Нурулла е роден в с. Буюклу (също известно като Бъйъклъ и Пъйъклъ), което когато той се ражда е в Османската империя. Днес това е с. Борци, община Венец, област Шумен. Информацията за точната му година на раждане е противоречива. В някои източници се посочва 1862, а в други 1870. Атъф Кахраман, един от най-уважаваните турски автори по темата за старите турски борци, сочи към 1867 като рожденната година на Нурулла. През годините в европейската и американската преси се споменават 1867, 1870, 1872 и 1874. От едно турско интервю с Нурулла от 1911 пък можем да заключим, че годината е около 1872 и общо взето няма консистентост в информацията.
Още на млади Нурулла се развива доста като ръст и килограми и затова става известен като Филиз Нурулла. По думите на Нурулла дядо му от бащина страна, както и дядо му от майчина страна, са били пехливани. Самият той започва да участва в мазни (пехливански) борби на 16-годишна възраст. Родното село на Нурулла е само на 21 км от родното село на легендарния Коджа Юсуф, който е един от най-добрите пехливани не само в Княжество България, но и в Османската империя също, и през 1890-те Юсуф става башпехливана (шампиона) на Османската империя в мазните борби. Юсуф взима Нурулла и още няколко пехливана от близките шуменски села под крилото си и групата пътува заедно по борби. Нурулла е може би най-големия на размери пехливан през онези години и има голяма физическа сила, но за разлика от учителя му Юсуф, Нурулла не притежава нужната техника, за да бъде доминантен борец в традиционните мазни борби. И ако съдбата не беше му се усмихнала през 1894 г. и не беше го пратила в Париж като професионален борец от гръко-римския стил, надали някой днес щеше да е чувал името му.
Дебют в гръко-римската борба
В началото 1894 г. българинът Никола Петров (от Горна Оряховица) започва кариерата си като професионален борец в Румъния под ръководството на френския борцов ветеран Жан Дублие. По-късно същата година Петров и Дублие се озовават в Константинопол. Има интересни истории за пътя им дотам, а и за развитията след това, но информацията е противоречива и затова тези истории ще ги оставим за друга статия. Важното е крайния резултат, а той е, че Дублие и Петров успяват да убедят четири турски пехливана да отидат с тях в Париж. Най-популярната версия е, че първият пехливан, който им хваща окото, е именно масивния Нурулла и след това той ги насочва към другите трима в България. До онзи момент турски борци никога не са се борили в Европа и опитният Дублие осъзнава, че пред него има отлична финансова възможност да предложи на европейските зрители нещо, което никога не са виждали. Той става менажер на турците и така в края на 1894 г. или началото на 1895 Жан Дублие, Никола Петров, Коджа Юсуф (от с. Черна), Филиз Нурулла (от с. Борци), Кара Осман (от с. Длъжко) и Ерикли Мехмед (от с. Сливак) заминават за Париж. Именно това са първите турски професионални борци и са рекламирани като такива в Европа, но разбира се трябва да се отбележи, че по това време те четиримата са български граждани.
Турците познават само мазните (пехливански) борби, а в Европа се практикуват предимно гръко-римски борби (борби, в които хватките от кръста надолу са забранени). Затова след пристигането им в Париж четиримата пехливана и Петров усилено тренират гръко-римска борба в местна парижка зала. След известно време Кара Осман временно се отделя от групата и така стигаме до големия дебют на турските борци (Юсуф, Нурулла и Мехмед) в гръко-римската професионална борба - на 20-ти март 1895 г. в популярното парижко кабаре „Фоли Бержер“. Турците са огромна сензация още от самото начало. Френската публика никога не е виждала борци като тях досега - обличат се
различно (с традиционни турски носии), борят се различно и начинът, по който са представени на
публиката също е различен. Организаторите доста умело рекламират новопристигналите турски борци. Например, твърди се, че Султанът за първи път е
позволил на турски борци да се борят извън Османската империя и че, ако
се завърнат там победени, ги чакат смъртни присъди. Разбира се, тези твърдения са хипербола и рекламен трик, но безспорно са успешен рекламен трик, който засилва интригата около тяхните личности и развива екзотичния им и свиреп имидж в очите на френската публика. Триото се бори в Париж до 19-ти май и интересът към борбите им е огромен. Преди да се появяват те към гръко-римските борби в Париж няма чак такъв интерес, но тяхното пристигане променя нещата. Години по-късно легендарният френски борец Пол Понс открито признава, че именно турските борци са причината за интерес към борбите, какъвто Париж не е виждал от години насам. Триото е толкова успешно, че турските борци като цяло стават голяма атракция и през последвалите години европейските организатори на борби импортират един куп турски пехливани от България и Османската империя.
 |
| Парижка статия от 20-ти март 1895 г. относно дебюта на турските борци в Париж: „Това е първият път, когато Султанът позволява на своите борци да напуснат Високата порта, за да се състезават срещу европейските шампиони. Това разрешение им беше предоставено само при изричното условие, че ще излязат победители във всичките си мачове; в противен случай ще им бъде забранено, под заплаха от смъртно наказание, да се завърнат на турска територия.“ |
Във Франция, а и почти навсякъде другаде в Европа по-късно, Нурулла е познат под името Нурла. Това име е по-лесно за произнасяне от французите и затова използват него, а не името Нурулла. Главният и най-популярен турски борец по време на тези първи парижки борби е Юсуф, но „Нурла“ е плътно зад него по популярност. По време на парижките борби Нурулла се изправя срещу известни френски борци като Морис Гамбиер, Фернанд Сабес и Феликс Бернард, успява да запише победа над англичанина Том Канън (който не дълго преди това във Великобритания е считан за световния шампион по гръко-римска професионална борба) и прави равенство с най-популярния френски борец Пол Понс. Сблъсъкът между двуметровите борци Нурулла и Понс е наистина голяма атракция тогава. В срещата реванш между двамата, обаче, Нурулла е победен. Това е единствената му потвърдена загуба в Париж. Възможно е да има загуба и от Юсуф също - известно е, че двамата се борят в Париж, но изходът от срещата не е известен.
 |
| Легендарният френски борец Пол Понс |
Френски турнета
Нурулла се завръща във Франция през ноември 1895 г. за второ турне. За Нурулла турнето започва в Роуен, където той отново се бори с французина Пол Понс. Развръзката е същата като в Париж по-рано същата година - първата им борба завършва без победител и после Нурулла губи реванша. След това Коджа Юсуф и Кара Осман се присъединяват към Нурулла. Триото посещава Париж, Сент Етиен, Нант, Бордо, Тулуза, Сет, Марсилия и вероятно други френски градове също. Навсякъде, където отидат, към борбите им има голям зрителски интерес. Тримата предлагат различни суми на професионалисти и аматьори да се изправят срещу тях. Ако мераклиите оцелеят определено време без да загубят от турците, те получават определена сума. Сумата, ако някак успеят да ги победят, е по-голяма. През този период Нурулла побеждава доста борци-аматьори, но също има и борби с редица професионални борци. Например, отново се бори с Пол Понс. Имат поне шест борби в този период (декември 1895-март 1896). Резултатите от повечето им борби не са известни, но за две от тях може да бъде потвърдено, че завършват без победител. Налично е и потвърждение, че през януари Нурулла побеждава Никола Петров в Нант. Но Нурулла има и загуби през този период - губи поне две борби по правилата на мазните борби от Коджа Юсуф (в Нант и Бордо).
 |
| Прави, от ляво надясно: Кара Осман, Филиз Нурулла, Коджа Юсуф Седнал: Жан Дублие (менажера на трито) |
Отново придружен от Юсуф и Осман, Нурулла се завръща за още едно френско турне през първите месеци на 1897 и този път посещава Троа, Реймс, Сент Куентин, Сент, Тур, Анжер, Амиен, Нант и т.н. И отново триото се бори както срещу борци-аматьори, така и срещу опитни професионалисти. Към края на това турне пътищата на Нурулла и неговия ментор Юсуф се разделят и Юсуф се завръща в България, докато Нурулла и Осман продължават да се борят в Европа. През следващата година Юсуф отива в САЩ и на връщане от САЩ почива след като кораба, с който пътува се сблъсква с друг кораб и потъва.
Първият световен шампионат по гръко-римска професионална борба
През 1897 г. менажерът им Дублие води Нурулла и Кара Осман в Белгия за първи път. През следващите месеци двамата се борят в различни белгийски градове. Междувременно през август 1897 г. в Брюксел се организира първия в историята световен шампионат по гръко-римска професионална борба. Участват над 50 борци - както професионалисти, така и аматьори. Нурулла и Кара Осман са поканени да се борят по време на турнира, обаче извън него. Организираторите знаят, че турските борци са популярни и затова ги използват като специална атракция в програмата, която да привлича допълнителен зрителски интерес. Нурулла печели всичките си срещи. В крайна сметка французинът Морис Гамбиер печели въпросния първи световен шампионат, но трябва да се отбележи, че като цяло в турнира участват само шепа известни борци и затова турнирът често се игнорира, когато се коментират световните шампионати по гръко-римска професионална борба, макар че е де факто първия световен шампионат.
Златният пояс
През 1898 и 1899 се провеждат първия и втория световен шампионат по гръко-римска борба в историята на Париж. Въпросните парижки турнири са много по-добре приети от гореспоменатия брюкселски шампионат и в тях участват повече известни борци. Французинът Пол Понс печели първия турнир, а турчинът Кара Ахмед (от с. Захари Стояново, Търговищко) печели втория турнир. Непосредствено след втория парижки световен шампионат се организира друг турнир с участието на първия парижки световен шампион Понс, втория парижки световен шампион Ахмед и други популярни борци, за да се излъчи топ бореца в Европа. Що се отнася до Нурулла, той не се бори в Европа въобще през 1898. По това време той временно живее в Константинопол, където работи като чиновник в издателска къща и участва в мазни (пехливански) борби, когато има възможност. Не дълго след започването на гореспоменатия турнир с Понс, Ахмед и т.н. през декември 1899 г. Нурулла пристига в Париж, придружен от неговия племенник Хюсеин Селим, и също иска да вземе участие в турнира. Обаче, организаторите отказват да го допуснат под предтекст, че е дошъл прекалено късно и е изпуснал срока за записване, но пък допускат Селим, който идва в Париж по същото време... Недопускането на Нурулла в подобни големи парижки турнири е история, която се повтаря няколко пъти през годините.
 |
| Нурулла (1900, Париж) Източник на снимката: Националната библиотека на Франция |
По принцип Нурулла е докаран в Париж от френски спонсор на име Жорж Брун. След като Нурулла не е допуснат в гореспоменатия турнир Брун и Нурулла отправят отворено предизвикателство - 1,000 френски франка, ако някой успее да победи Нурулла, и 500 франка, за който успее да издържи 30 минути срещу него. Никой от участниците в турнира не приема предизвикателството. Тогава Брун решава да спонсорира новo състезание във вариететната зала „Парисиана“ и обещава специален златен пояс за най-добрия борец. Записват се редица професионални борци, вкл. популярни борци като Леон Дюмонт, Шарл Пойре, Пиетро II и Дърк ван ден Берг, но участникът, който привлича най-голям интерес, е Нурулла. В крайна сметка, след редица от победи (понякога по две на ден), Нурулла става носител на златния пояс. След това през януари 1900 г. борбите на Брун продължават в популярното кабаре „Мулен Руж“. Залата тъкмо е претърпяла основен ремонт и собствениците искат голяма атракция в програма за дните след повторното отваряне на кабарето. Борбите с Нурулла за златния му пояс са тази голяма атракция. Специално за борците е изградена платморма, където те да се борят. Платформата е издигната на 1,2 метра над сцената, покрита е с плътен килим и е с размери 10 х 10 метра. Нурулла се бори четири пъти в „Мулен Руж“ и успешно защитава златния пояс всеки път.
Борбите със световния шампион Кара Ахмед
Както вече стана дума, Кара Ахмед печели втория парижки световен шампионат по гръко-римска професионална борба и след това участва в турнир заедно с първия шампион Пол Понс. Двамата се борят четири пъти (с обща продължителност на борбите около 8 часа), но не успяват да се победят и затова, технически, Кара Ахмед остава настоящия шампион. След това Ахмед си разменя победи с най-популярния полски професионален борец Владислав Питласински (Ахмед губи първата, но печели втората им борба). През същото време Нурулла отива в Брюксел, където се провежда шампионат на Белгия по гръко-римска професионална борба. Подобно на брюкселските му борби по време на световния шампионат през 1897 г., Нурулла се бори извън турнира и е използван като допълнителна атракция в програмата. Тук Нурулла трупа нови победи - отново побеждава Дърк ван ден Берг (най-популярният нидерландски борец), записва победа над популярния френски силовак Луи „Аполон“ Юни, тушира Селестин Море (който после става един от най-добрите френски треньори по борба) и т.н. Интересно е да се спомене, че след борбата с Нурулла Море е толкова изтощен, че няма сили да се изправи и затова Нурулла го качва на гръб и го закарва зад кулисите. След Брюксел Нурулла записва още една лесна победа в Рубе, Франция, и оттам отива в Париж, за да предизвика световния шампион и негов сънародник Кара Ахмед.
Борбите между двамата турци (с българско гражданство) Кара Ахмед и Нурулла се следят с голям интерес от френската публика и френската преса. Доста е писано за тях. Първата им борба се провежда на 4-ти февруари 1900 г. в „Сале Ваграм“ и според един репортаж привлича близо 6,000 зрители, които искат да видят световния шампион срещу носителя на златния пояс. Борбата е по правилата на мазната борба. След два часа и пет минути борба борците са изтощени до краен предел и затова срещата е прекратена и завършва без победител. Четири дена по-късно Нурулла се бори с Антонио Пиери (най-популярният гръцки борец по това време и един от бившите главни претенденти за световната титла по гръко-римска професионална борба) и го побеждава с лекота в среща по правилата на мазната борба, която трае 6:35 минути. Втората борба между Нурулла и Ахмед е на 11-ви февруари и този път срещата е по правилата на свободната борба или иначе казано - кеч. Борбата е сравнително равностойна, но накрая световният шампион Ахмед е победен - Нурулла печели за 17:30 минути. След срещата Ахмед отказва да здрависа ръката на Нурулла и поисква реванш. Ахмед казва, че си е изкълчил китката по време на срещата и затова е загубил. Нурулла се съгласява да има трета борба. Докато при предишните две борби двамата получават твърд хонорар за борбите, този път има специално условие - победителят ще получи 75% от приходите от билети, а загубилият само 25%. Третата им и финална борба се провежда на 18-ти февруари. В един момент изглежда, че Нурулла тушира рамената на Ахмед и затова съдията обявява Нурулла за победител. Обаче, Ахмед протестира и казва, че рамената му не са били туширани за достатъчно дълго време, за да се счита туша за валиден и след известно време спорове се решава борбата да продължи. Почти веднага след започването ѝ Ахмед набързо тушира Нурулла. Това не се харесва на публиката и някои зрители считат, че Нурулла нарочно се е оставил да бъде победен. Така приключва серията от борби между двамата най-популярни турски борци в Европа по това време.
 |
| Световният шампион Кара Ахмед и френска статия за победата на Нурулла над Ахмед: „Нурла непобедимият, колосът, който тежи 157 килограма, най-накрая триумфира вчера, след превъзходна битка, над световния шампион смелия Кара Ахмед. Тези, които често са критикували свободната борба, където всички хватки са позволени, трябваше да преразгледат първоначалното си мнение, защото никога борбата не е била по-емоционална и по-интересна. Наистина, какво щеше да направи този смел Кара срещу тази маса Нурла, ако не му беше позволено да се прикрепи към краката му и да се опита да вземе надмощие с всички възможни и въобразими средства? Според нас в гръко-римската борба Нурла щеше да се справи бързо с противника си, докато вчера той трябваше да работи здраво.“ |
Давид срещу Голиат в Германия
След борбите с Кара Ахмед в Париж Нурулла се завръща у дома в България. После отива за известно време и в Константинопол. Докато е там, през август 1900, гъркът Антонио Пиери подписва договор с Нурулла и става негов менажер. Въпросният Пиери, който по принцип е един от най-популярните професионални борци в Европа през последното десетилетие на 19-ти век, също е и менажер на борци. Именно той е менажерът, който води най-много турски борци от България и Османската империя в Европа и Америка след 1900 г. Планът на Пиери за Нурулла е първо Нурулла да направи голяма борба в Копенхаген с датския идол Магнус Бек-Олсен и после да отиде в Лондон, а самият Нурулла иска да се бори и с доминантния индийски борец Гулам в Париж, но нещата не се развиват така. Нурулла и Пиери отиват в Копенхаген, но борбата с датчанина не се състои и след това заплануваните борби на Нурулла в Лондон също не се осъществяват. Междувременно, Нурулла отива за първи път в Германия, където се изправя срещу легендарния естонски професионален борец Георг Лурих и където е представен под името Нурла Хасан. По това време Лурих все още не е голямата звезда, която ще стане по-късно, но към 1900 г. той вече е известно име и трупа популярност с бързи темпове. Нурулла и Лурих се борят два пъти през октомви 1900 в град Бармен. Първата им борба завършва без победител - времевият лимит на срещата е само 15 минути и няма победител за това време. Реваншът два дена по-късно завършва със скандал. Срещата между двамата е същинска битка от тип Давид срещу Голиат - Нурулла е по-висок от Лурих с над 20 см и разликата в килограмите им е около 60 кг в полза на Нурулла. Гигантът Нурулла доминира пъргавия и техничен Лурих в продължение на 34 минути, но не успява да го тушира. Тогава съдията прекъсва срещата и информира борците, че Нурулла е използвал непозволен захват. Това не се харесва на Нурулла и в пристъп на гняв той блъска Лурих с все сила в стената на залата. След този инцидент Лурих съобщава пред публиката, че си е контузил ръката и ги пита дали искат да продължи да се бори. Публиката отговаря с единодушно „не“ - щом е контузен не трябва да се бори. Нурулла, обаче, настоява борбата да продължи. Съдията казва, че щом единият борец отказва да продължи, то другият борец трябва да бъде обявен за победител в срещата. Това решение на съдията не се приема от публиката, започват спорове и в крайна сметка борбата приключва без официален резултат. Фактът, че Нурулла не успява да победи значително по-лекия от него Лурих засилва репутацията на Лурих и е важна среща в неговата кариера. Следващата година Лурих става световен шампион по гръко-римска професионална борба в полутежка категория, а по-следващата година и в тежка категория.
 |
| Георг Лурих и реклама за една от борбите му с Нурулла (1900, Германия) Източник на снимката: Естонския спортен и олимпийски музей |
Що се отнася до Нурулла, веднага след Германия той отива в Париж с идеята да участва в третия парижки световен шампионат по гръко-римска професионална борба. Докато е там той праща телеграма да покани други борци от Шуменско (Коч Мехмет и Коджа Салим) да дойдат в Париж. Те двамата взимат участие в шампионата, но Нурулла не. Френската преса не съобщава нищо по темата преди или по време на турнира, но след турнира се казва, че Нурулла е дошъл в Париж прекалено късно (което е леко странно като се има предвид, че той е там още преди започването на турнира). Според тогавашната турската преса парижките организатори не му позволяват да участва в турнира поради това, че е прекалено голям на размери и не могат да му намерят опоненти, а и освен това предпочитат да допуснат нови турски борци вместо вече познатите. Междувременно Нурулла се завръща в България за няколко седмици и после през декември отново идва в Париж, от където заминава за Новия свят - Америка.
Един гигант от България в Америка
Първият турски професионален борец, който се бори в САЩ, е менторът на Нурулла Коджа Юсуф през 1898. Юсуф е огромна сензация в САЩ и то до такава степен, че в годините след това американските менажери и промоутъри редовно се опитват да повторят финансовия успех с Юсуф като докарват нови турски борци в САЩ. Появяват се и фалшиви турски борци - борци, които не са от турски произход, но турските борци са толкова популярна атракция, че борци от други народности са умишлено рекламирани като турци с цел по-голяма продажба на билети. Нурулла е четвъртият турски професионален борец в САЩ (Коджа Юсуф, Адалъ Халил и Кара Осман са първите трима). Обаче, при него има нещо различно. Както Нурулла, така и Юсуф и Осман са родени в Османската империя, но после след Освобождението на България стават български граждани и по време на борбите им в САЩ са български граждани. Обаче, нито в Европа, нито в Америка връзката на Юсуф и Осман с България не се споменава. Те винаги са представяни като турски/османски борци, което е разбираемо. С турски корени са и са родени в Османската империя, все пак. Освен това, България е малка и неизвестна по света държава (особено тогава), докато Османската империя е известна на всички. За западните публики борец от Османската империя звучи много по-интересно отколкото да кажеш, че борецът е от България и организаторите на борбите използват този факт. Нурулла е първото изключение. Когато отива в САЩ Нурулла е представян едновременно като турски и български борец. В някои материали го наричат турчин, а в други българин. Някои статии директно казват, че е от Шумен. И това се случва само в САЩ - после когато се завръща в Европа винаги е представян като турчин, но в Америка това не е така. В този ред на мисли, Нурулла е първият борец, или ако трябва да сме дори по-точни той е първият спортист въобще, който слави България в Северна Америка. И славата му там никак не е малка.
 |
| Заглавия от американската преса относно новопристигналия Нурулла (януари 1901): „Нурулла, най-ужасяващият от всички турски борци, пристигна в Ню Йорк.“ „Новият ужасяващ турчин. Нурулла Хасан най-великият от всичките борци.“ „Новият ужасяващ турчин на Джулиан. Въобще не е турчин, а българин и чудо.“ |
Нурулла пристига в Ню Йорк на 7-ми януари 1901 г. на борда на френския линеен кораб „Ла Бретан“. Придружен е от мъж на име Антоан Демитри, който е изпратен в Париж от американския менажер Мартин Джулиан, за да докара Нурулла в САЩ, тъй като първончално гореспоменатия менажер Пиери не иска да го пусне да замине и вместо това иска да закара Нурулла в Лондон. Демитри е родом от Турция, но живее в САЩ, и е назначен за личен преводач на Нурулла (Нурулла не говори английски и затова Демитри пътува заедно с него навсякъде). По-интересното име тук е Мартин Джулиан. Джулиан е менажер на бившия световен шампион по бокс в тежка категория Боб Фитцсимънс и бивш манежер на бореца Ърнест Роубър (най-популярният борец от гръко-римския стил в САЩ). Три години преди това Роубър е най-големият опонент на Юсуф и тогава Джулиан е менажер на Роубър, но към 1901 вече не е. Още с пристигането на Нурулла Джулиан отправя предизвикателство към бившия си клиент Роубър и към Пол Понс (който по това време също е в САЩ) да се борят с Нурулла и залага $500 (около $18,000 в днешни пари) като гаранция, че Нурулла е готов да се бори с тях. Двете борби се коментират доста, особено тази с Понс, но нищо не се случва на този етап и конкретно борбата с Понс отпада изцяло (поради ред причини).
 |
| Нурулла и менажера му Мартин Джулиан (1901, САЩ) |
Победи над борци, футболист, силовак и боксьор
Стартът на Нурулла в САЩ не е точно какъвто той и манежера му Мартин Джулиан искат, т.е. борби с Роубър и Понс, но в крайна сметка Нурулла все пак започва да се бори в САЩ. Първата борба на Нурулла в САЩ е на 8-ми март в Нюарк, щата Ню Джързи, където Нурулла побеждава двама борци един след друг. Първо тушира борец на име Уилиям Шиърър с лекота за 38 секунди, а след това тушира сравнително популярния Джон Пиенинг два пъти за съответно 9 и 24 минути. По-късно същия месец, на 22-ри март в Ню Йорк, Нурулла побеждава Джеймс МакУийни с лекота в два манша - първият за минута и половина, а вторият само за 30 секунди. Въпросният МакУийни е по-познат като футболист и най-вече като треньор по американски футбол, но също се изявява и като професионален борец.
 |
| Илюстрация от американската преса: Нурулла срещу Джеймс МакУийни (март 1901, Ню Йорк) |
След борбата с МакУийни Нурулла се изявява в три вариетни зали в съответно Бостън и Сейнт Луис. През онези години вариететните програми на подобни зали за доста популярни и голяма част от нощния живот на хората. Често, особено в Европа, в програмите се включват и професионални борби, тъй като те привличат зрителския интерес. Вариететните борби на Нурулла в Бостън и Сейнт Луис имат специално условие - всеки мераклия може да се изправи срещу Нурулла и всеки, който оцелее 15 минути срещу него без да бъде туширан, ще получи $100 (около $3,700 в днешни пари). Ако никой не приеме предизвикателството на съответния ден, то тогава Нурулла ще се бори с шведския професионален силов атлет и борец Ялмар Лундин. През този период Нурулла понякога се бори два пъти на ден или побеждава двама опоненти един след друг и като цяло никой не успява да издържи 15 минути срещу него. Записва и няколко победи над Лундин. Друг негов интересен опонент е канадския боксьор Санди Фъргюсън, който се заканва, че ще спечели стоте долара, но в крайна сметка Нурулла го побеждава светкавично за 12 секунди.
 |
| Нурулла демонстрира различни хватки (април 1901, Бостън) |
След вариететните борби, на 22-ри април Нурулла се изправя срещу популярния американски борец Чарлз Уитмър в Сейнт Луис. Три години преди това Уитмър се бори с Коджа Юсуф в продължение на два часа и половина и борбата им завършва без победител. Както Нурулла, така и Уитмър по принцип са много по-опитни в гръко-римския стил, но срещата им е по правилата на кеча. Прогнозите са, че Уитмър ще бъде най-трудният опонент за Нурулла в САЩ досега, но нещата не се развиват така. Нурулла бързо печели и двата манша - първия за 2 минути, а втория за 3 минути. След това на 2-ри май в Ню Йорк следва още една победа, този път над сравнително популярния борец Лу Пардело за 11 минути и половина.
 |
| Заглавия от американската преса относно някои от победите на Нурулла (март-април 1901) |
Размерите и диетата на Нурулла
Още с пристигането си в САЩ Нурулла получава много медийно внимание и американските вестници редовно пишат за него. Несъмнено това, което го прави толкова интересен за медиите, а и за зрителите, са размерите му. Към 1901 г. Америка никога не е виждала борец с такива размери - хем висок, хем тежък. В пресата постоянно се пише за размерите му. Най-добрият пример за това е следния. Докато е в Бостън д-р Дъдли Сарджънт (уважаван академик и експерт по физическо развитие) от Харвардския университет взима размерите на Нурулла. Докторът обявява Нурулла за перфектен физически екземпляр и най-големия мъж, който някога е измервал. Новината и мерките на Нурулла са отразени по страниците на вестници в болшинството от американските щати. Ето някои от мерките на Нурулла, взети от харвардския академик:
- Тежест: 157 кг
- Ръст (изправен): 198 см
- Ръст (седнал): 104 см
- Глава (обиколка): 60 см
- Шия (обиколка): 47 см
- Гръден кош (обиколка): 135 см
- Талия (обиколка): 118 см
- Ханш (обиколка): 131 см
- Бедра (обиколка): 74 см
- Прасец (десен, обиколка): 49,5 см
- Прасец (ляв, обиколка): 51 см
- Глезени (обиколка): 31 см
- Бицепс (десен, отпуснато положение, обиколка): 42 см
- Бицепс (лев, отпуснато положение, обиколка): 44 см
- Предмишница (дясна, обиколка): 34 см
- Предмишница (лява, обиколка): 35,5 см
- Китка (дясна, обиколка): 21 см
- Китка (лява, обиколка): 22 см
- Стъпала (дължина): 30,5 см
- Обхват на ръцете (от показалец до показалец): 205,5 см или 209,5 см (информацията тук е противоречива)
Някои от тези мерки може да не звучат толкова внушително от днешна гледна точка, но за онези години са внушителни и тогава рядко могат да се видят толкова масивни мъже. Още от самото начало на борцовата му кариера и така до нейния край размерите на Нурулла са това, което привлича интереса на зрителите към него и това, което го прави популярна атракция в Европа и Америка. Дори и извън борбите грамадният Нурулла често привлича погледите на хората. Например, в пресата през 1900 е публикувана една история, където се разказва как Нурулла отишъл да гледа вариететна програма в едно от парижките кабарета и цяла вечер, вместо да гледат програмата, доста от зрителите постоянно гледали Нурулла.
 |
| Обхватът и ръката на Нурулла, сравнени с тези на менажера му (1901, САЩ) |
Друго нещо относно Нурулла, за което се пише често в американската преса, е диетата му или по-точно липсата му на добра диета. Когато се говори за диетата му се споменава, че яде доста и е голям любител на цигарите и кафето, но за сметка това не пие никакъв алкохол (поне на този етап - няколко години по-късно започва да пие алкохол). Кафето го пие без захар и то в големи количества, а цигарите си ги завива сам. Една статия твърди, че пуши повече от 30 цигари на ден, но това може да е преувеличение. Така или иначе факт е, че пуши доста. Няколко статии също споменават, че Нурулла наскоро е опитал сладолед за първи път и казват, че винаги го е търсил. „Няма значение колко пъти ще му донесеш сладолед, винаги ще го изяде“, пише един американски вестник. Освен това се спомена как Нурулла обикновено си ляга късно вечер и спи до късно на следващия ден. За разлика от други борци, тренировките при него са рядкост и той почти никога не тренира. Казано накратко, Нурулла не е типичният професионален атлет, не се тренира и не спазва никаква диета. Той разчита изцяло на размерите си и природната си сила, което го прави напълно различен тип борец от типичните американски борци, които се тренират редовно и се опитват да поддържат добра физическа форма. Контрастът между него и американските борци е голям и точно този контраст прави борбите му интересна атракция за гледане.
 |
| Забавна американска илюстрация относно диетата на Нурулла (1901) |
Американският шампион победен с лекота
След борбата с Пардело следващата борба на Нурулла в САЩ е най-значимата му до този момент - на 7-ми май той се изправя срещу американския шампион Том Дженкинс в легендарната зала „Медисън Скуеър Гардън“ в Ню Йорк пред 4 или 5 хиляди зрители. По това време в Америка Дженкинс е считан за световния шампион по кеч и само няколко седмици преди това той побеждава Ернест Роубър, който в Америка е считан за световния шампион по гръко-римска борба, така че в очите на американската публика Дженкинс е най-добрият професионален борец. Борбата между Нурулла и Дженкинс е до спечелване на два от три манша и е по правилата на кеча, което дава превъзходство на Дженкинс, тъй като той по принцип той е кеч борец, докато Нурулла няма чак толкова много опит в този тип борби. Обаче, разликата в килограмите е в полза на Нурулла - той е с цели 76 кг по-тежък от Дженкинс. Съответно, в залаганията преди срещата Нурулла е 2,5:1 фаворит. Заради гигантските му размери по-голямата част от хората считат, че Нурулла няма как да бъде победен, дори и от най-добрия американски борец. И резултатът от срещата оправдава очакванията. Нурулла печели първия манш за 4:35 минути и втория за 5:02 минути. Американският шампион никога не е бил побеждаван толкова бързо. Въпросната победа е една от най-големите победи в кариерата на Нурулла, безспорно, и е едно отношение, в което той задминава ментора си Коджа Юсуф. За сравнение: три години преди това Дженкинс, който тогава все още не е чак толкова добър борец колкото е през 1901, губи от Юсуф също, но за 61 и 11 минути. В интервю през 1902 г. самият Дженкинс казва, че според него Нурулла е по-силен борец от Юсуф.
 |
| Том Дженкинс и американски заглавия относно загубата му от Нурулла „Дженкинс погълнат от човешкото свлачище. Масивният Нурулла, по-тежък със 168 паунда (76 кг), тръшна американския борец. Умението не успя да устои на силата. Шампионът на Съединените щати не беше фактор по никое време в борбата.“ |
Скандалният финал на американското турне
Още с пристигането на Нурулла в САЩ се говори за евентуална борба между него и американския шампион по гръко-римска професионална борба Ернест Роубър. Това е същият този Ернест Роубър, който три години преди това е големия опонент на Коджа Юсуф в САЩ (и двете им борби тогава завършват без ясен победител). Роубър вече е към края на борцовата си кариера, но в САЩ все още е считан за най-добрия борец от гръко-римския стил. Дългоочакваната борба между Нурулла и Роубър е насрочена за 24-ти май в Ню Йорк. Срещата е по правилата на гръко-римската професионална борба и поради голямата разлима между теглото на двамата борци срещата има специално хендикап условие - Нурулла трябва да победи значително по-лекия Роубър три пъти в рамките на един час и ако не успее да го направи, Роубър ще бъде обявен за победител. Като подгрявка за срещата с Роубър, три дена преди нея Нурулла се бори в Бъфало, където трябва да победи трима опоненти по два пъти един след друг в рамките на един час. Нурулла изпълнява задачата за половин час. И така стигаме до борбата с Роубър. Тя трае 26 минути и завършва със скандал. В един момент Нурулла хваща Роубър за бедрата и го вдига във възхуда с цел да го тръшне, което е против правилата на гръко-римската борба (захвати от кръста надолу са забранени). Съдията отсъжда фал и дисквалифицира Нурулла. Има различни версии какво точно се случва после, но това, което може да се потвърди със сигурност е, че става голям скандал и то до такава степен, че полицията се намесва и удря Нурулла с палки, за да пусне Роубър. Трихилядната публика пък недоволства от изхода на срещата и крещи „Фалшиво!“ На следващия ден болшинството от статиите в американската преса, които отразяват борбата, коментират как изходът от нея е изглеждал нагласен и като цяло са критични към срещата.
 |
| Ернест Роубър и заглавия от американската победа за борбата му с Нурулла (май 1901) |
Борбата с Роубър е последната борба на Нурулла в САЩ. На следващия ден той отпътува към Европа. Макар че към неговата личност има голям интерес в Америка и макар че той си тръгва непобеден от там, като цяло не успява да постигне славата, която ментора му Юсуф постига в САЩ. Юсуф има по-страховита репутация и се бори в по-благоприятен период за борбите като цяло, а и е първият турски борец там, което засилва култа към неговата личност и зрителския интерес към борбите му. И към борбите на Нурулла има интерес също, но със сигурност не чак толкова голям колкото интересът към борбите на Юсуф три години преди това. Не дълго след заминаването на Нурулла менажерът му Мартин Джулиан обявява, че през есента на 1901 отново ще докара Нурулла в САЩ, но това не се случва.
Трети турнир в Париж - трети пореден отказ за участие
През декември 1901 г. Нурулла за трета поредна година се опитва да участва в голям турнир по гръко-римска професионална борба
в Париж (в случая ежегодния световен шампионат) и за трета поредна година му е отказано. Предишните два пъти обявената причина във Франция е, че е дошъл в Париж прекалено късно, а сега
директно се обявява, че причината е, че е прекалено тежък, за да го
допуснат. Той изтъква, че са допуснали друг 150-килограмов борец
(белгиеца Пиерард льо Колос), но организаторите не си променят мнението. Тогава
Нурулла предизвиква борците от челната осмица да се борят с него извън
турнира, но никой не приема предизвикателството. Скоро след това легендарният Георг Хакеншмидт печели световния шампионат.
Турне във Великобритания
Една година Нурулла няма никакви изяви по европейските тепихи и тогава в картинката отново се появява гърка Антонио Пиери, който докарва Нурулла във Великобритания през декември 1902 за четиримесечно турне. Във Великобритания Нурулла е рекламиран с името Али Нурла Хасан. И точно както в Америка тук Нурулла също се бори като централната атракция във вариететната програма на различни музикални зали и театри. Бори се както в гръко-римския стил, така и в кеч срещи. Той отправя отворено предизвикателство към всички мераклии - £25 (около £2,500 в днешни пари) за всеки, който Нурулла не успее да победи за 10 минути. И всеки един от мераклиите е победен в рамките на 10-те минути. Обикновено даже Нурулла побеждава по двама на вечер.
 |
| Антонио Пиери - менажерът на Нурулла Източник на снимката: Историческия музей на Чикаго |
Освен 25-паундовото предизвикателство Нурулла има и друго предизвикателство - готов е да заложи каквато и да е била сума между £50 и £1,000 в борба срещу световния шампион Георг Хакеншмидт, който по-рано същата година пристига в Англия и става голяма сензация. Една евентуална среща между двамата се коментира доста, но така и не се състои. Георг Лурих също идва в Англия по това време и иска реванш с Нурулла, но и тази борба не се състои. Коментират се и други големи борби с популярни местни борци, но не се осъществяват. И все пак, докато е във Великобритания Нурулла записва победи над няколко популярни борци. Бори се в Лондон, Бърнли, Лийдс, Ливърпул, Глазгоу и вероятно някои други градове също. Сред победените от него борци са бивши претеденди за световната титла по гръко-римска професионална борба като Антонио Пиери и Том Канън, както и популярния английски професионален борец Чарлз Грийн.
 |
| Реклама за борби на Нурулла в Лондон (декември 1902) „Али Нурла Хасан: Гигантският борец на Султана. Чудото на 20-ти век. Императорът на борците.“ |
Победи над датските идоли
От Великобритания Нурулла и менажерът му Пиери отиват в Дания и по-конкретно в Копенхаген. От 1895 г. натам датският професионален борец Магнус Бек-Олсен е изключително популярен в родината му. Може би по-популярен, от който и да е било друг европейски борец в собствената му страна. Борбите му редовно се посещават от големи публики и към 1903 г. той никога не е бил побеждаван в Дания. Нещо повече, не само, че не е бил побеждаван, но в Дания Бек-Олсен побеждава популярни борци като Мемиш Ефенди (от с. Добромирка, Севлиевско), Антонио Пиери, Том Канън, Пол Понс, Ернест Роубър, Якоб Кох, Дърк ван ден Берг и др. През 1900 г. той също побеждава Роубър и в Ню Йорк. По принцип в професионалната борба тогава няма само един и единствен световен шампион по гръко-римска борба, който да е признат като такъв навсякъде. И от всички главни претенденти тогава именно Бек-Олсен е един от най-легитимните, тъй като има победи над няколко от другите главни претенденти.
За борба между Нурулла и Бек-Олсен за първи път се говори още през 1898 г., когато познат на Нурулла изпраща предизвикателство към Бек-Олсен от името на Нурулла, но тогава предизвикателството не е взето насериозно. Две години по-късно Нурулла и менажерът му Пиери присъстват на голямата борба между Бек-Олсен и Роубър в Копенхаген и тогава Пиери упорито се опитва да организира борба между Нурулла и Бек-Олсен. През онези години в Дания, за да се проведе подобна голяма борба на открито пред публика, местните власти трябва да дадат разрешение, но те отказват да го направят, тъй като преди това вече са дали разрешение за няколко други борби. И така, Нурулла и Пиери си тръгват разочаровани от Копенхаген. Най-вече Пиери, чийто договор с Нурулла гласи, че дори и Нурулла да не се бори, Пиери трябва да му плаща седмична надница и съответно с всеки изминал ден, в който Нурулла не се бори, Пиери губи все повече и повече пари. Отнема почти пет години откакто срещата се коментира за първи път, но когато Нурулла и Пиери се завръщат в Дания през 1903, борбата между Нурулла и непобедимия датчанин Магнус Бек-Олсен най-после се състои. Датата е 26-ти април 1903 г., а мястото е местната писта за колоездене в Шарлотенлунд (заможен район в северната част на Копенхаген, където също се намира и двореца на датския крал). Зрителският интерес е огромен за онези години. Между 10 и 15 хиляди зрители си плащат, за да гледат дългоочакваната борба и приходът от билети е около 9,000 датски крони (което се равнява на около 719,000 крони в наши дни). Срещата е по правилата на гръко-римската професионална борба. Борбата е доста оспорвана и накрая, след 28 минути съревнование, става немислимото за датската публика - Бек-Олсен е победен! Това е първата загуба на датския идол Бек-Олсен. Въпреки че тяхния човек губи, датската публика все пак аплодира Нурулла и му отдава заслуженото уважение след победата.
 |
| Магнус Бек-Олсен, шампионския му пояс и датска статия за загубата му от Нурулла Източник на снимката: Националния музей на Дания |
Преди да продължим напред с историята трябва да върнем лентата леко назад. Всъщност, първоначално Нурулла и Пиери не идват в Копенхаген за борбата с Бек-Олсен, а за да вземат участие в турнир по гръко-римска професионална борба, който се провежда в местен цирк. Турнирът започва на 1-ви април и завърша в края на месеца. Победител в турнира е Нурулла. Междувременно Нурулла записва гореспоменатата голяма победа над Бек-Олсен. Бек-Олсен веднага иска реванш и за да го получи той предлага да заложи шампионския си пояс в реванша (пояс, който Бек-Олсен печели от Пиери през 1897 г.). Нурулла и менажерът му Пиери приемат офертата и така се стига до втора борба между Нурулла и Бек-Олсен, този път в цирка, където се бори Нурулла. Датата е 1-ви май 1903. Интересът отново е голям, като този път приходът от продадените билети е 5,500 крони. Изходът от срещата този път, обаче, е различен. След 23 минути борба Бек-Олсен успява да тушира рамената на грамадния Нурулла. Нурулла оспорва решението и твърди, че рамената му не са били туширани за достатъчно дълго време, че тушът да се счита за валиден. Съдията и един от членовете на тричленното жури за борбата (Пиери) са съгласни с Нурулла, но другите двама членове на журито (и двамата датчани) не са съгласни и считат победата за валидна. Официалният резултат остава победа за Бек-Олсен. Нурулла иска нова борба веднага, още същата вечер, и предлага да заложи 1,000 крони срещу титлата на Бек-Олсен, но Бек-Олсен отказва под предтекст, че вече е победил Нурулла и няма какво повече да доказва. И така датчанина си връща победата, макар и да е оспорвана. Тук трябва да се спомене, че доста от репортажите в датската преса след това казват, че според тях борбата е била предварително уговорена и не вярват, че Бек-Олсен е победил Нурулла наистина.
Скоро след това се поява нов опонент за Нурулла - вторият най-популярен датски професионален борец по това време Джес Педерсен, който три месеца преди това е спечелил европейски шампионат по гръко-римска професионална борба в Лиеж, Белгия. През май 1903 двамата с Нурулла се борят два пъти в Копенхаген. Първата им среща завърша без победител в рамките на оказаното време, но всъщност Нурулла е моралния победител в нея. Преди срещата Педерсен провъзгласява, че може да победи Нурулла лесно и затова срещата им има специално условие - ако Педерсен не успее да победи Нурулла в рамките на 30 минути, то Педерсен трябва да даде на Нурулла 500 крони. В реванша пет дена по-късно Нурулла побеждава Педерсен за 12 минути. Само три седмици по-късно Джес Педерсен печели световния шампионат по гръко-римска професионална борба в Париж.
 |
| Джес Педерсен и реклама за една от борбите му с Нурулла в Копенхаген |
Големи борби в Русия
След Дания Нурулла се завръща у дома и няма борби в Европа през останалата част от 1903 г. През февруари 1904 г. Антонио Пиери съобщава, че отново ще докара Нурулла в Англия и отново предизвиква Хакеншмидт от името на Нурулла, но Нурулла така и не идва. Нурулла няма европейски борби през цялата 1904 и през почти цялата 1905 също. През ноември и декемри 1905 г. в Париж едновременно се провеждат два големи турнира по гръко-римска професионална борба - световен шампионат (спечелен от Иван Поддубний) и шампионат за купата на Франция (спечелен от Пол Понс). Към края на двата турнира Нурулла пристига в Париж и иска да се бори в турнира за френската купа, но вече познатата парижка история се повтаря - казват му, че е дошъл прекалено късно и не го допускат. Както обикновено Нурулла отправя предизвикателство към участниците в турнира да се бори с тях извън турнира и този път, по изключение, предизвикателството му е прието от един от участниците в турнира - Иван Романов. Години по-късно Романов ще стане главно име в европейската професионална борба, но на този етап той е млад борец у все още гради репутацията си. В срещата между двамата Нурулла побеждава Романов за 3 минути.
От средата на 1903 до средата на 1906 г. Нурулла има само една борба в Европа, тази с Романов, и общо взето не се занимава с борби. Вече е направил много пари от борби в чужбина и си живее спокоен живот у дома в България. Предложение от Руската империя, обаче, отново го връща към борбите. От 12-ти юли 1906 г. натам Нурулла участва в турнир по гръко-римска професионална борба в Санкт Петербург. Гръко-римските борби тогава са доста популярни в Санкт Петербург и това лято в града има няколко турнира. Турнирът, в който участва Нурулла е организиран от спортен вестник „Спутник спортсмена“. Освен Нурулла в турнира участват още двама турски борци, родени на българска територия (Шакир и Тевфик Али). Още от началото на турнира Нурулла и световния шампион Иван Поддубний заемат централно място в рекламите за турнира и всички очакват именно те двамата да са финалната двойка в турнира. Нурулла започва турнира с четири бързи победи, последната над менажера на турнира (французина Леон Дюмонт, който също се бори в турнира). След това Нурулла е рекламиран за две нови борби, но вместо това той напуска турнира и няколко дена по-късно започва да се бори в друга санктпетербургска зала, където се провежда турнир с участието на популярния поляк Станислав Збишко (Циганевич) и други европейски борци.
 |
| Реклама от руската пресa за турнира с Иван Поддубний и „гигантския Херкулес“ Нурулла (юли 1906, Санкт Петербург) |
В турнира на Збишко, обаче, Нурулла се бори извън турнира като допълнителна атракция за зрителите. Рекламиран е като „Шампионът на шампионите“. Прави 13 победи и 2 равенства. Равенствата са с известните борци Иван Заикин и Димитри Мартинов, като и двамата губят от Нурулла в среща-реванш след това. Също е любопитно да се отбележи, че 7 от тези 13 победи Нурулла постига в рамките на два дена - на единия ден побеждава четири борци един след друг, а на следващия ден трима. На последния ден от турнира (30-ти юли) един срещу друг се изправят победителя в турнира Збишко, който по-късно същата година печели световен шампионат в Париж, и непобедения в Санкт Петербург дотогава Нурулла. Борбата им трае около 20 минути и завърша с победа за поляка, поне на хартия. Нурулла казва, че си е контузил ръката и не може да продължи да се бори и затова журито обявява Збишко за победител. Междувременно, няколко дена преди въпросната борба Иван Поддубний се появява непоканен в турнира със Збишко и обявява, че иска да се бори с Нурулла. Насрочена е борба между двамата за 1-ви август, но тя не се състои, тъй като Нурулла вместо това се присъединява към третия турнир, който се провежда в Санкт Петербург по това време.
 |
| Реклама от руската преса: „Шампионът на шампионите“ Нурулла срещу четири борци (юли 1906, Санкт Петербург) |
В новия турнир, точно както в турнира със Збишко преди това, Нурулла се бори като специална атракция извън турнира. Побеждава популярните борци Франц „Циклопа“ Биенковски и Констан льо Марен (бъдещ многократен световен шампион по гръко-римска професионална борба и кеч) и накрая се изправя срещу естонеца Александър Аберг. Заедно с Поддубний, Збишко и Лурих, Аберг е едно от най-големите борцови имена в Руската империя по това време. Борбата между Нурулла и Аберг завършва без победител в рамките на оказаното време (20 минути). Веднага след края на този турнир, Нурулла се бори в четвърти турнир в Санкт Петербург. Този път като част от самия турнир, а не като атракция извън него. Турнирът за него започва с две победи и след това той е рекламиран както за борба с Лурих, така и за борба с Аберг, но и двете борби не се състоят. Обявено е, че Нурулла се е разболял и затова е напуснал турнира.
 |
| Легендарният полски борец Станислав Збишко и Нурулла (1906, Санкт Петербург) |
Два месеца по-късно Нурулла е обявен като предстоящ участник в турнир в Хановер, но в крайна сметка не участва в турнира и не само че няма други борби в Европа през 1906 г., но не се бори въобще и през 1907. Завръща се към борбите чак през юни 1908 г., когато отново участва в турнир в Санкт Петербург. В този турнир Нурулла побеждава всички други свои опоненти, но губи среща от Станислав Збишко и две от Александър Аберг. Последната му борба в Санкт Петербург, а и в Европа като цяло, е на 26-ти юни 1908 г. и тя е победа над грамадния белгиец Пиерард льо Колос.
 |
| Естонският борец Александър Аберг |
Истанбулският турнир
Санктпетербургските борби през юни 1908 слагат край на кариерата на Нурулла като професионален борец. Той официално се оттегля от борбата и решава да стане хаджия. Но това оттегляне не се оказва финално. В периода 1909-1911 цирковият предприемач Хюго Ардити организира пет големи турнира по гръко-римска професионална борба в Константинопол (Истанбул) и кани различни популярни турски борци от миналото да участват в тях, заедно с редица европейски борци. Хаджи Филиз Нурулла е поканен да участва в последния турнир, който се провежда през август и септември 1911 г. Въпреки че не се е борил повече от три години, Нурулла приема офертата. Прекалено добра е финансово, за да откаже. Има и равенства, но общо взето Нурулла побеждава всичките си опоненти в турнира (тези, които не ги побеждава в първата среща, ги побеждава в реванша след това). Другият фаворит в турнира е най-популярният унгарски борец по това време Янош Цая. Нурулла и Цая се борят три пъти. Първата им среща завършва без победител в рамките на времевия лимит на срещата (35 минути) и втората им борба се развива по същия начин, само че тя е един час. В третата им среща и финал на турнира както се борят Нурулла пада на земята и спира да се бори. Впоследстие Нурулла обявява публично, че Цая е бил менажера на турнира зад кулисите и както Нурулла, така и останалите борци, са имали сключени договори да следват инструкциите на Цая (т.е. Цая е решавал победителите в срещите) и ако не изпълняват наредбите на унгареца не само, че няма да си получат хонорара за борбите, но и според договора ще имат да му плащат глоби. Нурулла казва, че затова е имал две равенства с Цая и твърди, че в истинска борба би го победител. Разкритията на Нурулла слагат край на турните по гръко-римска професионална борба в Константинопол (за няколко години, после има пак) и с тези разкрития приключва борцовата кариера на Филиз Нурулла.
 |
| Нурулла и Янош Цая (1911, Константинопол) |
Наследство
Информацията за точната година на кончината на Нурулла е противоречива - 1912, 1913 и 1919 са трите различни версии. Почива в родното си село. Как следва да бъде запомнен той? Като един борец от турски произход и с турско самосъзнание, но роден на българска територия и с българско гражданство. Нурулла е един от най-известните турски професионални борци в историята и особено през първите години на 20-ти век е популярно име в цяла Европа. Освен това, именно той е и първият борец, който слави България в САЩ - повече от 10 години преди Дан Колов и другите български борци там. Името на Нурулла се помни до ден днешен в Турция. У нас то не е чак толкова познато, но все пак той оставя трайна следа и в България. Родното му село Боюклу става известно като Пехливанкьой и впоследствие официално е преименувано на Борци заради това, че той е роден там. Това е единственото населено място в България, чието име е в памет на професионален борец. През септември 2014 г. в селото е издигнат паметник (бюст) с лика на Филиз Нурулла. Бившият министър-председател на България Бойко Борисов присъства на откриването на паметника.
 |
| Паметника на Филиз Нурулла в с. Борци Източник на снимката: Фейсбук страницата „Земята ни българска“ |
Кариерата на Нурулла като професионален борец е пълна с интересни моменти и борби и при това с редица големи имена. Да, за някои от борбите му открито се коментира, че изглеждат предварително уговорени и дори самият той го признава. И да, още през онези години наистина има такива борби в професионалната борба, така че не можем да кажем със сигурност какъв процент от борбите му са били истинска борба и какъв процент са били предварително уговорени борби, но това не променя фактите и не променя това как Нурулла е виждан през онези години. Като борец той е едно от най-популярните имена от България от годините преди Първата световна война, макар и рекламите обикновено да го представят като турчин (и с право). Нещо повече, той е един от първите борци-атракция в професионалната борба. Някои борци трябва с години да градят репутацията си преди да станат интересни за зрителите, докато той привлича зрителския интерес още от пръв поглед и в това отношение е нещо като предшественик на легендарни кечисти-атракция като например Андре Гиганта. И не на последно място, трябва да се отбележи, че единствените борци с победи над него са борци от висшия еталон на професионалната борба. Фактът, че Нурулла има победи над редица професионални борци, които са считани за световни шампиони, също е важен момент. Списъкът с имената, които са го побеждавали и списъкът с имената, които той е побеждавал, ясно показа къде се намира Нурулла в йерархията на професионалните борци тогава - високо в челните позиции.
.jpg)
.jpeg)
.jpeg)
.jpeg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpeg)
.jpg)
.jpg)
.jpeg)
.jpeg)
.jpeg)
