Препоръчителни четива: българите в професионалната борба

За момент ще се отклоним от разглеждането на историята на българските професионални борци и ще хвърлим кратък поглед към няколко материала от други автори, които заслужават внимание. По принцип личното ми мнение за българските материали за професионални борци не е високо. Често статиите/книгите/видео клиповете за български професионални борци са слабо проучени и са просто преразказ на предишни материали за тези борци, а въпросните предишни материали сами по себе си имат доста грешки. Това е особено вярно за материалите относно Дан Колов и Никола Петров. Като цяло българските материали често са пълни с неточности, информация от втора или трета ръка и непроверени твърдения. Именно поради това избягвам да насочвам внимание към тях. Обаче, понякога има и добри попадания и в настоящия материал искам да им обърна малко внимание на няколко от тях.

На първо място искам да обърна внимание на три статии за трима български професионални борци. Общото и при четирите са вложените усилия в писането им. Информацията не е просто взета наготово, перифразирана и представена като нов материал. Очевидно е, че авторите им са вложили труд да съберат необходимата информация и снимков материал. Въпросните борци са били проучени в известна степен и в материалите дори са включени спомени от тяхни съвременници. Крайният резултат са три добри статии за български личности, за които никой не е писал статии от доста години насам.

В хронологичен ред, според реда им на публикуване (цъкнете върху съответната снимка, за да видите материала):

Тодор Найденов - видинският ученик на Дан Колов

Никола Илчев - (не)забравения кечист, борец и боксьор

Николай Цигулинов – забравеният Херкулес от Присово

След горните три статии искам да насоча вниманието ви и към една книга. Писани са книги за трима български професионални борци - Дан Колов, Никола Петров и Хари Стоев. За съжаление, макар и интересни четене, почти всички от тях страдат от вече познатите проблеми - неточности, непроверена информация, митологизиране и т.н. Естествено, някои книги са по-точни от други, но сред българските книги има една, която изпъква измежду останалите.

Става въпрос за книгата „Дан Колов на арената” от Димо Тодоров. Безспорно най-добре проучената книга за български професионален борец. Отлична колекция от факти, спомени, статии и снимки. В книгата на места има грешки и (по обясними причини) първите 16 години от кеч кариерата на Колов са много слабо застъпени, но пък за сметка на това последните 7 години от живота му са разгледани подробно. Ако искате да научите повече за най-силните години от кариерата на Колов - това е книгата за вас. Единствената българска книга за професионален борец, която си позволявам да препоръчам. Всъщност, ако имате време и желание бих ви препоръчал да хвърлите поглед и към другите български книги, но съветът ми е да си имате едно наум, когато ги четете. Историите в българските книги са интересни, но някои от историите не отговарят на реалността.

„Дан Колов на арената” от Димо Тодоров

Препоръките ми ще спрат дотук. Има и други неща, които си струват четенето, но всичко споменато горе е с една идея над конкуренцията, така да се каже. Една от главните цели на Българската история в професионалната борба винаги е била и винаги ще бъде популяризирането на забравени личности от нашата професионална борцова история. Горните материали се вписват в идеологията на този блог и именно затова ви препоръчвам да им хвърлите един поглед.