Ненчо Цанков е един от първите българи, които се захващат с гръко-римска професионална борба. Този тип борби тръгва от Франция през първата половина на 19-ти век и вече към края на века, и особено през първото десетилетие на 20-ти век, гръко-римската професионална борба се радва на голяма популярност в почти цяла Европа. Това са годините на легендарни имена като Никола Петров, Пол Понс, Георг Хакеншмидт, Иван Поддубний, Станислав Збизко, Джес Педерсен и много други. Гръко-римският стил пристига у нас в края на 19-ти век като част от програмата на гастролиращите по това време в България чуждестранни циркове, където се борят чуждестранни борци. Не минава много време и шепа българи започват да практикуват гръко-римската професионална борба. Един от тези българи е Ненчо Цанков.
 |
| Ненчо Цанков |
Уви, липсва информация за точната година, когато Ненчо Цанков се захваща с борбата като професия - най-вероятно в първите години на 20-ти век, ако не и точно в края на 19-ти век. Подобно на други професионални борци от онези години първите му стъпки в атлетиката са на цирковата арена, където той прави различни силови и атлетически демонстрации. Първата българска циркова трупа, известна като „Атлетическа акробатическа трупа Българско знаме”, е основана през 1897 г. Те обикалят страната и изнасят вариететни представления. Атлетическите и по-нататък силовите демонстрации са важна част от програмата на трупата. Именно така Ненчо Цанков започва атлетическата си кариера. Той е сред първите българи, които си вадят прехраната като професионални атлети.
 |
| Александър Добрич (вляво) и Ненчо Цанков - двама от пионерите на професионалната борба в България |
Впоследствие Цанков започва да участва и в срещи по гръко-римска професионална борба. По това време този тип борби са почти изцяло непознати в България. У нас се практикуват основно народните и мазните (пехливански) борби. Легендарният Никола Петров е най-известният ни борец в гръко-римската професионална борба, но през онези години той се бори в чужбина и българската публика като цяло е виждала много малко такива борби. Основното в гръко-римските борби е, че всякакви хватки и захвати от кръста надолу са забранени. Имена като Александър Добрич и Ненчо Цанков са хората, които правят борбите в гръко-римския стил популярни в България. Добрич и Цанков са двете най-големи звезди на българската професионална борба в годините преди Първата световна война. Добрич е по-популярното име от двамата, което разбира се въобще не умаловажава заслугите на Цанков за популяризирането на този тип борби у нас. В годините преди Войната, подобно на Добрич, а понякога и заедно с него, Цанков обикаля цяла България. Бори се в циркове, панаири, театри, спортни зали и т.н. Често освен гръко-римски борби в програмата за вечерта има и атлетически или силови демонстрации. Сред опонентите на Цанков има други български професионални борци, чуждестранни професионални борци, аматьори, пехливани и т.н. Казано накратко, Цанков се бори срещу всевъзможни опоненти. Има и твърдения, че освен у нас се бори и в чужбина, но тези твърдения не могат да бъдат потвърдени на този етап. Така или иначе Ненчо Цанков е сред пионерите на професионалната борба в България и по-конкретно на гръко-римския стил. С нарастването на интереса към този тип борби нараства и популярността на Цанков.
 |
| Ненчо Цанков във Варна (декември 1907 г.) |
Тук трябва да се направи отклонение и да се спомене едно друго име - Никола Димитров (известен с прякора „Пощата”). „Пощата” е един от хората, които пътуват заедно с Добрич и/или Цанков и им помагат в организацията на борбите. Димитров е съдия на борбите и често е отговорен и за рекламирането им. Без добра реклама надали биха присъствали много зрители на борбите и затова в тази му роля Димитров е доста важен за борците. Главната му мечта, обаче, е да бъде част от голям пътуващ български цирк. Тази негова мечта се осъществява през 1909 г., когато той и Ангел Димитров (популярен български цирков артист от онези години) основават пътуващия цирк „Танго”, където „Пощата” започва да изнася представления като клоун. Войните, разбира се, слагат край на това тяхно начинание. След края на войните двамата отново искат да се захванат с цирково дело, но им липсват средства. Тук в историята се намесва старият познайник на „Пощата” - борецът Ненчо Цанков. Те го убеждават да стане техен съдружник и с неговата финансова подкрепа е построен първият български стационарен цирк в София (цирк „България” на ул. „Пиротска”). Скоро след това „Пощата” и Цанков основават и пътуващ цирк „България”, който по това време е най-големият пътуващ цирк у нас. В цирк „България” освен като организатор на нещата зад кулисите, „Пощата” се изявява като акробат, комик и куплетист. Любопитно е да се отбележи, че легендарният български илюзионист Мистър Сенко започва кариерата си точно в цирк „България”. След съвместния проект с Цанков по-късно „Пощата” става съдружник и в цирка на братята Добрич (Александър и Лазар Добрич). И не на последно място, трябва да се спомене, че Никола Димитров „Пощата” е баджанак на Ненчо Цанков - през 1920 г. Димитров се жени за сестрата на съпругата на Цанков. Съпругата на „Пощата”, Марийка Димитрова, още на 11-годишна възраст напуска дома си и става част от пътуваща артистична трупа. Впоследствие се присъединява към цирка на Цанков, където освен че прави представления пред публиката също има голям принос за ръководството на цирка, най-вече в административно отношение.
 |
| Никола Димитров „Пощата” и съпругата му Марийка Димитрова |
Но нека сега да се върнем към самия Ненчо Цанков. Дори и след войните Цанков продължава
да има активно участие в развитието на българската професионална борба. Срещи по гръко-римска професионална борба често са част от програмата както на пътуващия, така и на стационарния му цирк. Циркът на Цанков и циркът на братята Добрич са двете основни места, където през 20-те години на 20-ти век в България могат да бъдат видяни най-много професионални борби в гръко-римския стил. Легендарният български борец Никола Петров, който вече се е завърнал у нас, е един от борците, които стъпват на арената на цирк „България”. Подобно на Александър Добрич, Цанков също тренира млади борци. Сред неговите ученици е и популярния български борец Петър Ферещанов, които получава част от школовката си в борбата от Цанков. Впоследствие Ферещанов става най-успешният български професионален борец в гръко-римския стил, след Никола Петров.
За съжаление животът на Ненчо Цанков приключва преждевременно през 1925 г. в София. Към около 8 ч. вечерта на 18-ти октомври 1925 г. Цанков, съпругата му и сестра му се прибират у дома, когато изведнъж неизвестен нападател изскача пред тях, казва „Най-после ще си видим сметките!” и стреля с пистолет по Цанков. Изтрелът пропуска. Цанков, който има кисия с грозде в ръцете си, я хвърля в посока на нападателя, за да го разсее, и се спуска в неговата посока, но тогава втори изтрел оцелва Цанков в главата и той пада тежко ранен на земята. Нападателят напуска мястото на местопрестъплението, а Цанков е откаран в болница. До четири и половина сутринта лекарите се борят да спасят живота му, но уви популярният български борец почива. Цанков по принцип е известен като човек с бурен темперамент и това дори не е първият случай, в който някой стреля по него. Този път, обаче, стрелбата е с фатален край. Още на следващия ден няколко заподозрени са привикани на разпит. Общо шест човека са задържани и главният заподозрян е 26-годишен мъж, който е посочен от сестрата на Цанков. Следствието заключва, че причината за убийството на Цанков е някакво отмъщение свързано с търговските му дела, но в крайна сметка убиецът и точната причина за убийството на Цанков остават неизвестни.
 |
| Пресата относно убийството на Ненчо Цанков |
Настоящият материал не може да бъде написан без да бъде спомената и съпругата на Ненчо Цанков - Киприяна Цанкова. Родом от Варна, Киприяна също е редовна участничка в цирковата програма на съпруга ѝ. Именно тя е първата и, поне според наличната информация, единствената българска професионална боркиня през онези години. Поради липса на опонентки тя не се бори често, но винаги като има възможност го прави, включително срещу чуждестранни боркини, които минават през България. След смъртта на съпруга ѝ Киприяна заминава в чужбина и в крайна сметка почива някъде в Мала Азия.
 |
| Киприяна Цанкова |
И за финал, трябва да се спомене и Петър Цанков - синът на Ненчо и Киприяна Цанкови. През 1926 г. Петър тръгва по стъпките на покойния му баща и започва да се тренира в гръко-римския стил борба. Така той става първият български професионален борец от второ поколение. Уви, обаче, за кариерата му в професионалната борба няма почти никаква информация. Това най-вероятно означава, че не се е борил много време, което не е учудващо, тъй като втората половина на 20-те по принцип е слаб период за професионалната борба в България и пред борците няма много възможности за развитие.
 |
| Петър Цанков |
Като цяло, Ненчо Цанков е име, което трябва да се знае повече у нас, тъй като е пионер не в една, а в две сфери. Цанков, Александър Добрич и още няколко човека са първите хора, които се занимават с борба у нас на професионално ниво. Заслугите на Цанков в сферата на цирка също са значителни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар