Интервю с Илия Елчинов (кеч борец и промоутър)

С настоящия материал ще приключим поредицата от статии за българския кеч борец и промоутър Илия Елчинов. Както вече се запознахме в статията за кариерата му, Елчинов е българинът с най-дълга кариера в американския кеч. След като напуска родния му Разлог и отива да живее в САЩ той си вади прехраната там благодарение на кеча цели 56 години (от 1924 до 1980 г.). Първо като борец на ринга, а след това и като организатор на кеч шоута. В настоящия материал са събрани няколко кратки негови интервюта от периода 1958-1981 г. и са подредени в едно голямо интервю. Всичките долни цитати са от американската преса и са преведени от английски. На места, където е необходимо, съм добавил пояснителни коментари от мен и те са в [средни скоби]. В долното интервю с Елчинов може да научите за старта му в кеча, откъде идва псевдонима Луи Милър [името, с което Елчинов е известен в САЩ], интересни случки от годините му като борец, най-големия му успех и най-големия му провал като промоутър на кеч шоута, завръщането му в България след 60 години в Америка и още.

Илия Елчинов в дните му като силов атлет

Въпрос: Кога пристигнахте в Америка и как станахте професионален борец?

Илия Елчинов: Дойдох в Америка заедно с родителите ми, когато бях на 17 години. Първоначално ми беше трудно, защото не знаех английски, но бързо научих думи като хотел, яйца, шунка и други необходими думи. Започнах атлетическата си кариера в Сан Франциско в местната ИМКА организация [YMCA, на английски], а после се борих като аматьор и в Олимпийския клуб в Лос Анджелис. През 1929 г. борец на име Уолтър Милър беше рекламиран за борба в зала „Дриймленд аудиториум“ в Сан Франциско, но когато той не се появи промоутърът ме помоли да се боря на негово място. Предложи ми 100 долара - независимо дали спечеля, загубя или завърша наравно. Не можах да устоя на това предложение. Представиха ме като Луи Милър. Опонентът ми беше Тед Тай. Загубих както борбата, така и статуса си на аматьор, но спечелих $100 и това бяха много пари в онези години. Продължих да се боря като професионалист и след това. [Спомня си годината грешно. Дебютът му като професионален кеч борец е през 1924 г.]

Уолтър Милър (световен шампион по кеч в полусредна и средна категория)

Какво можете да ни кажете за годините ви като професионален силов атлет?

Дмитрий Мартинов, един гигантски руски силовак, ме научи на всичките силови трикове от извиване на желязни пръчки до забиване на пирони в дъска с голи ръце и после вадене на същите пирони със зъби. След това имах изяви в различни театри от веригата „Орфеум“ и бях на „Бродуей“. Пътувах и с цирковете на Ал Барнс и братята Коул. Тогава бяха други времена. Хотдогът струваше 10 цента. Безалкохолното беше 5 цента. Омлетът със сирене, любимото ми ястие, беше 25 цента. Пържолата беше 40 цента. Ако човек вадеше $5,000-$6,000 на година, това бяха добри пари и аз ги вадих като силов атлет докато пътувах с цирка, а междувременно хора с други по-уважавани професии се чудеха как да свържат двата края, тъй като това бяха годините на Депресията.

Илия Елчинов (вляво) и неговия ментор Дмитрий Мартинов

Как станахте спаринг партньор на легендарния боксьор Джак Демпси?

Играех хандбал с Джак и от време на време се борехме. Той беше много добър борец, защото беше физически силен. Понякога също се боксирахме. Той знаеше, че не трябва да ме удря много силно, тъй като ако го направеше щях да го ударя с флайинг такъл [кеч движение, популяризирано от Гус Соненбърг], който нямаше да забрави скоро. Горе-долу по същото време треньорът му Джери „гърка“ Лудавис беше в автомобилна катастрофа и затова аз пътувах с Демпси като негов треньор и спаринг партньор. Пет месеца обикаляхме източните щати и също посетихме Сиатъл, Портланд и Солт Лейк Сити. През 1933г. Демпси имаше 4-рундова среща с Крал Левински. Демпси не се чувстваше добре, но не можеше да поиска отлагане на срещата. В резултат на това Левински размаза Демпси от бой. След това Демпси беше толкова отвратен от резултата, че се оттегли от бокса. Демпси беше убиец на ринга. По-здрав и по-корав от Джо Луис.

Можете ли да ни разкажете някаква интересна случка от годините ви като борец?

Мога да отида във всеки град, където съм бил преди, и ще ме приемат с отворени ръце. Честността ми прави това възможно. Има само едно място, където не бих се върнал. Град Финикс. Борих се там през 1934. Опонентът ми беше Стийв Стрелич. Многократно по време на срещата го хвърлях при феновете, което ги разяри доста. Те жестоко освиркваха рефера, че позволява подобно нещо. В края на срещата хванах рефера и го изхвърлих извън ринга. Това подлуди феновете дори повече. Тогава двама едри мъже от публиката тръгнаха да се качват на ринга. Първият от тях, който се доближи до мен, аз посрещнах с дясно кроше в челюстта. Когато мъжът падна на ринга сакото му се отвори и видях сива полицейска значка. Оказа се, че въпросният мъж е бил полицай в цивилно облекло. Той се беше качил на ринга да ме пази от публиката, а аз помислих, че иска да ме нападне. Още разярени фенове тръгнаха да се качват на ринга. Бързо скочих извън ринга и тръгнах към съблекалнята. Изведнъж видях жена в публиката, която държеше малко бебе. Взех бебето от нея и се запътих към съблекалнята. Естествено, знаех, че никой няма да ме докосне, докато държа бебе. Отне ми доста време, но в крайна сметка се разбрах с полицията. Напуснах града и повече не съм се връщал там. [Вероятно историята е преувеличена, но така или иначе Елчинов я разказва многократно през годините. Понякога изпуска частта с бебето. Наистина, последната му борба във Финикс е със Стийв Стрелич, но не е през 1934 г., а през 1937. Двамата имат и друга кеч среща във Финикс, през 1933, както и боксов двубой.]

Илия Елчинов в дните му като професионален кеч борец

Някога получавали ли сте наказания заради поведението ви на ринга?

През 1953 г., когато бяха мениджър на Великият Боло имаше инцидент с рефера Тед Грайс. Въпросната вечер Боло се бореше с Лио Гарибалди. Имаше мелее между борците, намесих се и Грайс удари челото ми с шамар. Ядосах се, скочих на ринга и му направих пайлдрайвър [кеч хватка]. След това го хвърлих на втория ред в залата, при феновете. Дойде линейка и го откара в болницата. Той прекара там две седмици, а аз бях отстранен за 30 дена.

Кога приключи кариерата ви на ринга?

Физическият ми пик беше между 18 и 40-годишна възраст. Оттеглих се от ринга през 1960 г., когато бях на 48. [Последната му кеч среща е на 6-ти април 1960 г. Хонолулу.] Все още бях в добра форма, но станах промоутър. Осъзнах, че идва края на кариерата ми на ринга, когато една вечер, след като се бях борил в Ричмънд в борба излъчена по телевизята, се прибрах вкъщи и един от внуците ми ми каза, че са гледали борбата. Аз му казах „О, не! Това не бях аз“, а той ми отвърна „О, да. Беше. Познахме те по плешивото петно на главата ти“.

Можете ли да ни разкажете повече за инцидента с мъжа, който сте спряли да се самоубие?

Жена ми и аз си вървяхме по моста Голдън гейт. Връщахме се от вечеря в Сан Франциско. Бяхме стигнали до средата на моста, когато една кола спря на пътя. Видяхме как мъж излиза от колата и започва да прекрачва предпазната преграда. Тръгнах да бягам към него и го хванах, но той имаше силата на луд човек. Първо му хванах ръката с ристлок [кеч хватка] и най-накрая успях да го сваля на земята. Той беше изключително силен, паникьосан и всъщност от устата му излизаше пяна. Държах го на земята с коляно, опряно във връта му, докато дойде полицай. Полицаят му сложи белезници и го отведе. Мъжът не обели дума нито на мен, нито на полицая. Красивата му жена и трите му деца бяха в спряната кола. [Това се случва на 31-ви юли 1963 г. Въпросният мъж е на 35 години, а Елчинов на около 60.]

Какви контузии сте имали през годините?

Все още имам всичките си зъби, но 11 от тях са счупени. Ушите ми са деформирани. Имах и счупен и изкривен нос, но го корегирах.

Лесно ли е да бъдеш успешен кеч промотър?

Промотирането на кеч шоута понякога е като залаганията. Или печелиш, или губиш. Доброто кеч шоу е лесно. Главни и известни кеч борци в добри и добре запланувани сблъсъци, в чиста зала на добро място. И билетите трябва да са с адекватни цени. И трябва да избереш точната вечер за шоуто. В повечето случаи има добри пари в промотирането на кеч шоута. Повечето промоутъри в наши дни не плащат достатъчно на борците и не дават достатъчно за реклама. И после се чудят защо публиките в залите постоянно са малки. Лесно е. Стига да мога да докарвам топ кеч имена, нямам притеснения. Като ресторант е. Ако ти харесват цените и храната, ще се върнеш.

Конкретно в град Сакраменто вие съживихте интереса към кеча. Как успяхте да го постигнете?

Не е мистерия защо кечът отново стана популярен там. Отдавам успеха си главно на факта, че представих нови лица на кеч феновете. Използвам телевизионните шоута да представям новите борци на публиката. Те се борят с различни опоненти по телевизията и после с други опоненти в кеч шоутата, които организирам. Феновете могат да видят какво представляват борците само като си пуснат телевизорите. Преди да започна да организирам шоута в Сакраменто приходите от билетите бяха между $500 и $1,000. Първото ми шоу докара $3,800 от билети. Второто $6,700, а третото $9,188 и трябваше да отпратим много фенове, защото нямаше места за всички. [Последното шоу, което споменава, се провежда през ноември 1961 г. и 9,188-те долара приход от него се равнява на почти $80,000 в днешни пари.]

Коя кеч звезда ви е донесла най-много приходи?

Джими Лондос беше най-голямата боксофис атракция в дните ми като кеч промоутър.

Кой беше най-големият ви успех като промоутър?

Най-голямото ми шоу като промоутър беше през 1961 г. в Ричмънд. Главната среща беше мач между братята Шарп (Бен и Майк) и Хейстакс Калхун. Разпродадох залата и трябваше да отпратя хора. Следващата седмица имах шоу със същата главна среща в Оукланд и то беше посетено от 6 хиляди зрители.

От ляво надясно: Джим Лондос, Бен и Майк Шарп, Хейстакс Калхун

А най-големият ви провал?

Организирах боксови и кеч шоута в град Вайселия цели 20 години до 1958. Докарах Макс Баер, Джак Демпси, Джак Джонсън, Хенри Армстронг, Арчи Муур и Джим Джефрийс в града. Вайселия беше добър с мен. Благодарение на този град успях да платя университетското образование на синовете ми. През април 1968 г. организирах кеч шоу в местната нашънъл гард зала в града. Продадохме билети на стойност $2,700 и отпратихме 400 човека. Сега, ако някога сте били във Вайселия и се замислите по въпроса, това е добър приход от билети за там. Безспорно. Реших следващото ми кеч шоу да бъде на местния бейзболен стадион. На открито. Беше неделя, 28-ми юли. Щяхме да направим приход от $4,000. Беше фантастично шоу - Беъркат Райт, Пепър Гомез, японците [Кинджи Шибуя и Митсу Аракауа], всички. Отидох там една седмица по-рано, взех си стая в мотел и здраво промотирах шоуто. Само за няколко дена направихме 800 резервации. И какво стана? Валя. Изведро. Това стана. Чували ли сте някога да вали дъжд във Вайселия през юли?! Дъждът започна в 7:15 и валя около 45 минути. Не беше просто някаква роса. И така резервации от съседни градове бяха отменени - Ханфорд, Кингсбърг, Туларе. Хората няма да карат толкова далеч, за да дойдат да стоят в дъжда, и не мога да ги виня. Тези, които дойдоха, стояха под ложата с навес. Феновете около ринга се преместиха няколко места назад, тъй като всеки път, когато борец падаше на ринга, водата от ринга пръскаше зрителите в лицата. Вместо $4,000 направихме $2,200. И още нещо. Бях докарал ринг от Антиок и трябваше да го върна и да дам да го почистят, защото беше станал доста мокър и кален. И това ми костваше малка сума. На следващия ден ми казаха, че това е бил първия валеж във Вайселия от 1938 г. насам. Веднъж на 30 години и трябваше да се случи на мен!

Кеч срещите предварително репетирани ли са?

Заклевам се в майка ми. Няма такова нещо като репетиран кеч мач. Не е случайно, че има щатски закон против нагласените мачове. Глобата е $5,000. В кеча трябва да дадеш шоу на публиката. Разбира се, има определени заучени движения, но не и репетиция. Човекът, който е по-добрия борец, винаги печели. Ако ти си борец и аз съм борец и искаш титлата, ще ме оставиш ли да те победя? Няма и фалшива кръв. Имам доктор на всяко едно от шоутата ни и той ще ви потвърди това. [Кеч срещите по времето на Елчинов са с предварително решен завършек, но разбира се промоутърът Елчинов не може да признае това на пресата. Това, което казва е абсюлютно вярно - кеч срещите не са репетирани, всичко се импровозира на ринга. Кръвта е истинска.]

Кой е най-добрият кеч борец, според вас?

Джо Стекър беше най-добрият борец, който някога съм виждал.

А кой е физически най-силният борец?

Ед „Удушвача“ Люис беше най-силният борец, който някога съм виждал, а най-силният човек беше един 159-килограмов руснак на име Дмитрий Мартинов, който слагаше голяма дървена плоскост над гръдния си кош и камион с 20 човека в него минаваше през Мартинов.

Можете ли да ни споделите някакви спомени за вашия покоен ментор Ад Сантел?

Сантел беше на 65 години, когато се бори с Лу Тез цял час в тренировъчна борба, и Тез не успя да го тушира. Сантел ме наставляваше в Олимпийския клуб в началото на 30-те и след това в професионалната ми кариера аз се борих с най-добрите борци. Никога не е имало втори като Ад Сантел в историята на кеча. Наричаха го „човекът с хилядата хватки“. Никой не можеше да го победи. Той отиде в Япония през 1924 г. и победи всичките японски борци в тяхните дисциплини - сумо, джудо, жиу-житцу. Удушвача Люис беше най-добрият борец в тежката категория, а Сантел в полутежката. Двамата се бориха два пъти. Никой не успя да победи. Люис беше 125 кг., а Сантел 79. Бориха се в Сан Франциско през 1930 г. Мачът продължи три часа без туш. Бориха се отново през 1934 г. Този път борбата продължи час и половина. Нямаше тушове. Това беше последната борба на Сантел. Борих се със Сантел един път. Той беше толкова бърз, че не можех да го съборя на тепиха. Той имаше повече хватки от всеки един друг борец, който съм виждал.

От ляво надясно: световните шампиони Джо Стекър, Ад Сантел и Ед Люис

Вярно ли е, че наскоро сте били в родната си България, за първи път от близо 60 години? [Става дума за 1981 г.]

Да, наскоро бях в България на шестседмична почивка. Бях в родния ми град Разлог, където ме посрещнаха около стотина роднини. От 99-годишния Янко К. Елчинов (братовчед на баща ми) до най-малките ми роднини.

Илия Елчинов на стари години (1980 г.)

А вярно ли, че ваша снимка с боксьора Джак Демпси стои на стената в местен браснарски салон в Разлог вече 50 години?

Да, снимката стои там от началото на 30-те. Снимката беше направена в град Рино през 1931 г. Джак Демпси промотираше боксовата среща между Макс Баер и Паулино Узкудун. Той предложи да се боря с някого в седмицата преди срещата и аз се свързах с Бул Монтана. Две местни момчета се бориха в първата среща, а аз и Монтана в главната. Привлякохме 6 хиляди зрители. Така ми дойде идеята да стана промоутър на кеч шоута.

Гореспомената снимка: Бул Монтана, Джак Демпси и Илия Елчинов (1931 г.)

Можете ли да ни разкажете повече за Разлог и България като цяло?

Разлог имаше население от 4 хиляди души, когато бях на 15 години и разкарвах пощата до Благоевград с каруца с два коня, което ми отнемаше общо четира часа (отиване и връщане). Сега има 18 хиляди жители. Всички в България са много дружелюбни. България е комунистическа страна, но руснаците не притесняват българите много и българите обичат американците. В кината даваха филми с участието на Чарли Чаплин, Бъстър Кийтън, Лаурел и Харди. Показах им моя снимка с Кийтън и друг актьор на име Алан Хейл старши, но получих по-голяма реакция, когато им показах мои снимки с Бъд Абът и Джордж Рафт и писма от Роналд Рейгън, изпратени до мен - едно, когато още беше губернатор на Калифорния и едно точно от преди да дойда в България. Мислих, че може да познаят Абът, но останах изненадан, че познаха Рафт. Знаеха всичко за него и че беше починал наскоро. В България видях само няколко коли Форд и Шевролет. Повечето хора карат руски коли, които струват между 6 и 7 хиляди долара. Ние карахме Порше, което някои от моите роднини бяха купили от Франция. Никой не трябва да си заключва колата там. Ако някой барне чужда кола, той знае, че ще се озове в Сибир. Бях на почивка и на Черно море. Качих 2-3 килограма, тъй като трябваше да ям всеки път, като бях на гости на някого. Хората ядат предимно агнешко и свинско, но можеш да си купиш и говеждо в туристическия хотел. Пържола с пържени картофи, салата и супа струва около $4. Бутилка „Кока-кола“ е 10 цента, бирата е 25 цента, а пет кубински пури са 75 цента. Пострижките за мъже са $1, а за момчета 40 цента. Средностатистическият работник в страната вади $4 или $5 на ден. България е добро място за ваканция, обаче полетът от Сан Франциско до там струва $1,100 и е 16 часа. Докато бях там най-често ме питаха защо някой би се опитал да застреля президента Рейгън и трябваше да им обясня, че в Америка имаме някои луди хора. Планирам ново пътуване до Разлог през 1983 г.

Видео от 1953: телевизионна кеч среща на Илия Елчинов

Продължаваме поредицата от материали за българския кеч борец и промоутър Илия Елчинов. Първо се запознахме с кариерата му, след това разгледахме колекция от интересни негови снимки, после споделихме спомени и истории за него от негови съвременници, а сега ще видим телевизионна кеч среща с негово участие.

Илия Елчинов, родом от Разград, е български кеч борец, който се бори в Америка основно в периода 1924-1944 г. Пикът на кариерата му на ринга е първата половина на 30-те. По това време той е считан за един от топ борците в полутежката категория и успява да стане шампион на щата Калифорния по кеч в полутежка категория. От 1937 г. натам Елчинов започва да си вади прехраната главно като организатор/промоутър на кеч шоута. Доста успешен е в това поприще. Организира шоута в щата Калифорния цели 43 години и като цяло е един от най-дългогодишните промоутъри в историята на кеча. Обаче, през 1953 г. той се изявява и в едно ново амплоа - кеч мениджър.

Кечът започва да се излъчва по телевизията в САЩ в края на 40-те и бързо става едно от най-гледаните телевизионни шоута в американския ефир. Това води до нов бум на популярността на кеча в САЩ. Конкретно в щата Калифорния, където по това време пребивава Елчинов, местната кеч федерация в Холивуд излъчва седмични шоута първо по регионална телевизия, а скоро след това и по телевизии в цялата страна. Към 1953 г. Елчинов по принцип вече не е активен борец, но все пак има няколко срещи в телевизионното шоу на въпросната кеч организация и така става първия български кеч борец, който е имал кеч среща, излъчена по телевизията.

През лятото на 1953 г. Елчинов влиза в ролята на мениджър на маскирания кеч злодей Великият Боло (истинско име: Ал Ловлок). В днешно време кеч мениджърите, които се намесват в мачовете на клиентите им и им помагат да печелят срещите си нечестно, са редовна част от кеча, но в началото на 50-те това е новост и Елчинов е един от първите подобни мениджъри в кеча. Историята за долната кеч среща е следната. Унгарецът Шандор Забо (едно от най-големите кеч имена в Калифорния по това време и няколкократен световен шампион по кеч в тежка категория) е във вражда с Великият Боло. В една от предишните им срещи Елчинов се намесва и помага на Боло да спечели и затова Забо настоява да се бори и с двамата. Забо заявява, че може да победи и Елчинов, и Боло в рамките на един час. Във видеото Забо първо се бори с Елчинов, а след това и с Боло. Гледайте клипа докрай, тъй като Елчинов участва и във финала на втората среща. Кадрите достигат до нас благодарение наYouTube канала WrestlingFilms.

Илия Елчинов срещу Шандор Забо (10-ви август 1853 г. в Холивуд, щата Калифорния):

Кликнете върху снимката, за да видите видеото
(линк към YouTube)

Трябва да се отбележи, че в горното видео Елчинов е на около 50-годишна възраст и не е бил активен борец от 9 години насам. Всъщност, за последните 9 години е имал само шепа кеч срещи. 

P.S. Съществуват кадри и от отборен мач на Елчинов, който се състои три седмици след горната среща на Елчинов със Забо, но клипът е кратък и чесно казано не е толкова интересен.

Спомени и истории: българският борец и промоутър Илия Елчинов

В настоящия материал ще споделим редица спомени и истории за колоритния Илия Елчинов от Разлог. Както вече стана дума в статията за кариерата му, Елчинов е българинът с най-дълга кариера в американския кеч и като цяло един от най-успешните българи в кеча. Той организира кеч шоута в САЩ цели 49 години (1931-1980 г.), което го прави един от най-дългогодишните промоутъри в историята на кеча. Той има и дълга кариера на ринга като борец, но е запомнен най-вече като промоутър/организатор на кеч шоута. Редки негови снимки от Америка можете да видите тук. В САЩ Елчинов е известен под името Луи Милър. Долуспоменатите спомени и истории са преведени от английски. На места са добавени пояснителни бележки и те са в [средни скоби].

История: Легендарният Лу Тез разказва как Илия Елчинов заплашва голяма кеч звезда и неговия менажер с пистолет.

Контекст: Следната история е от автобиографичната книга на Лу Тез. Тез е многократен световен шампион по кеч и една от най-легендарните фигури в историята на кеча. Случката, описана долу, се случва на 30-ти август 1952 г. По това време Илия Елчинов (Луи Милър) промотира кеч шоута в щата Калифорния. Другите двама участници в историята са Антонино Рока и Кола Квариани. Към 1952 г. италианецът Рока е една от най-големите кеч звезди в Америка. Грузинецът Квариани е популярен кеч борец от 30-те и 40-те (и един от големите опоненти на българина Дан Колов), но в началото на 50-те той вече не се бори на ринга, а вместо това е менажер на Рока. Последното име, което трябва да споменем тук е италианеца „Барон“ Микеле Леоне. През 1952 г. Тез и Леоне имат голяма среща в Лос Анджелис за световната титла, която поставя рекорд за най-доходоносно кеч шоу в историята на кеча до въпросния момент. 

От ляво надясно: Лу Тез, Микеле Леоне, Антонино Рока, Кола Квариани

Лу Тез:
Борбата между Антонино Рока и Микеле Леоне беше насрочена за град Вайселия - добър кеч град на север от Лос Анджелис, който се ръководеше от корав мъж на име Луи Милър. Милър беше стар „hooker“, с който бях тренирал в Сан Франциско, когато бях млад борец и се обучавах при Ад Сантел. [Hooker-ите са изключително способни кеч борци, които могат да се борят много умело в истински кеч срещи и знаят голям брой болезнени хватки за предаване. Hooker-ите са считани за най-опасните борци от онези години. Легендарният Дан Колов, например, е друг български кеч hooker. Към 1952 г. кеч срещите са с предварително решен завършек, така че болшинството от кеч борците не притежават hooker-ски умения, тъй като кеч професията вече не изисква подобни умения.] В съблекалната преди борбата между Рока и Леоне менажерът на Рока, Квариани, каза на Милър лошата вест - нюйоркската кеч организация, за която работи Рока, беше решила, че Рока трябва да спечели срещата с Леоне, за да си запази репутацията. Милър отказа. Той заключи, че нюйоркчаните не само се опитват да защитят инвестицията си в Рока, но и се опитват да саботират предстоящия мач между мен и Леоне, който набираше огромна инерция. И Милър беше прав. Равенство между Леоне и Рока, какъвто беше заплануваният изход от срещата им във Вайселия, нямаше да навреди на нашите планове, но ако Леоне беше загубил, това със сигурност щеше да намали интереса към борбата между мен и него, и Милър нямаше да позволи нещо подобно да развали шансът ни да привлечем голяма публика. „Съжалявам“, каза той на Квариани, „но срещата между Рока и Леоне ще се развие по начина, по който вече бяхме решили.“ И тогава Рока и Квариани решиха да извъртят същия номер, който вече бяха извъртяли веднъж в Тексас. Квариани каза на Милър, че ако Рока не спечели борбата, Рока въобще няма да излезе на ринга и ще си тръгне от Вайселия. „Спокойно“, каза им Милър. „Изчакайте тук една минута. Имам нещо, което трябва да видите“. Милър отиде в бокс офиса и взе пистолет 45-ти калибър, който държеше за всеки случай, ако някой се опита да го ограби. Милър се върна в съблекалнята и сложи пистолета под брадите им. „Имам разпродадена зала тук тази вечер. Най-голямата публика, която някога съм имал“, каза им той. „Ако Рока не се бори тази вечер вие двамата гадни копелета няма да излезете живи от съблекалнята.“ И тогава той сложи пръста си на спусъка. Рока, разбира се, се бори тази вечер. Може би, защото Рока и Квариани знаеха същото, което знаех и аз за Милър - че той беше истински корав мъж, с когото не трябва да се бъзикаш. Години преди това, в дните му като борец, Милър имал спор с друг борец относно нещо и го таял в себе в продължение на няколко години. Една вечер той срещнал въпросния борец в съблекалня и избухнал. Почти пребил човека до смърт с парче дърво. Не е ясно дали въпросния борец се е борил някога отново. Ако си честен с Луи Милър в отношенията си с него няма да имаш проблеми. Обаче, ако се опиташ да го прецакаш, ще живееш с черен облак над главата ти. Никой не може да ме убеди, че Милър нямаше да застреля Рока и Квариани, ако не бяха удържали на думата си.

[Тук трябва да направим една малка забележка. Тез си спомня времевата линия на събитията грешно. Борбата между Тез и Леоне се състои на 21-ви май 1952 г, а тази между Рока и Леоне на 30-ти август 1952 г., т.е. поведението на Елчинов няма нищо общо с Тез. Елчинов просто си пази собствените интереси.] 


Спомени: Фотографът Виктор Бери споделя спомени за Илия Елчинов.

Контекст: През 70-те Виктор Бери е главния фотограф на севернокалифорнийската кеч организация, в която Елчинов е важна фигура. Бери редовно работи като фотограф за кеч шоутата на Елчинов.

Виктор Бери:
Луи Милър беше доста добър човек. Един от най-колоритните образи в кеча, със сигурност. Той беше роден в България и на млади години беше работил като силов атлет в цирка. Истинската му фамилия беше Елчинов. Най-много си говорих с него на шоутата му в Сакраменто, Ричмънд и Стоктън. Той винаги носеше със себе си купчина стари снимки, които държеше в джоба на сакото си, и обичаше да изкарва няколко от тях и да ми разказва историите около снимките. Попитай го нещо за живота му и той веднага можеше да ти изкара снимка и да ти покаже. Най-старите снимки, които си спомням, бяха от дните му като силов атлет. На една снимка той дърпаше влаков вагон, с желязна верига, надолу по улица, на друга вдигаше пет или шест жени едновременно, а на трета снимка забиваше пирони в дъска с отворена длан. Той често ме питаше дали имам пирон, защото искаше да ми покаже на живо въпросния трик. Имаше и снимки, където е сниман с различни трофеи и шампионски пояси, но не помня къде ги беше спечелил.

В началото на 70-те той вече трябва да беше на 70 и повече години. Когато се запознах с него за първи път той вече беше доста малък на размери, но все още беше много корав мъж и не го беше страх от никого. Определено не го беше страх от побоища, дори и на неговите години. Спомням си имахме няколко разбунтували се публики в Ричмънд. Една вечер феновете бяха полудяли и не позволяваха на кеч злодеите да излезат от ринга. Луи притича до ринга, започна да разхвърля хора наляво и надясно и каза на кечистите да вървят след него. Той извади пистолет от джоба на панталона си, насочи го напред към феновете и така успя да ескортира кечистите до съблекалнята без проблеми. Той ми беше показвал пистолета няколко пъти. Беше много стар и малък и доколкото си спомням стреляше куршуми 22 калибър. Пистолетът изглеждаше доста малък в ръцете му, тъй като той все още имаше доста големи, корави и силни ръце. Луи носеше пистолет, защото след всяко кеч шоу той се прибираше вкъщи с парите от продадените билети.

Зрители на едно от кеч шоутата на Илия Елчинов (1975 г. в Сакраменто, щата Калифорния)

Спомням си и друг случай в Ричмънд. Мисля, че беше през 1972 г. Феновете се разбунтуваха, когато Роки Джонсън [бащата на Дуейн „Скалата“ Джонсън] загуби главния мач и кървеше обилно. Луи взе бухалката, която държеше в багажника на колата си, застана на първата линия на „бойното поле“, и започна да помага на кеч злодеите да напуснат залата без феновете да ги пребият. След това дойде допълнителна полиция и като цяло ситуацията беше доста вълнуваща, но и страшна. 

Роки Джонсън

Обичах да взимам мои приятели със себе си, когато Луи отиваше да вземе нещо от колата му. Всичко от живота му, което не можеше да побере в джобовете на сакото си, той държеше в препълнения багажник на колата му. Снимки, плакати, артефакти и т.н. Той обичаше да ни показва различни готини неща от багажника. Той беше доста горд от нещата, които беше постигнал в живота си и много се радваше, когато имаше нови хора, на които може да показва нещата от багажника. Луи имаше много силен български акцент и докато не му свикнеш беше труден за разбиране. Той беше истински образ и винаги ми беше приятно да прекарвам време с него. Беше много добър човек и винаги приятелски настроен. Обичаше да поздравява феновете, които идваха на шоутата му и затова ги посрещаше още на входа или обикаляше между редовете в залата. Той познаваше доста от тях по име.


Спомени: Говорителят Алън Болт си спомня как е започнал кариерата си в кеча.

Контекст: От 1974 до 1981 г. Алън Болт е говорител за шоутата на севернокалифорнийската кеч организация. Той е човекът, който анонсира кечистите, когато излизат на ринга.

Алан Болт:
Бях най-обикновен фен и познавах Луи Милър - кеч промоутъра в Сакраменто, Ричмънд, Стоктън и още няколко севернокалифорнийски града. Една вечер говорителят за шоуто му в Ричмънд не се появи и Луи поиска аз да анонсирам кечистите. „Суперзвездата“ Били Греъм беше един от кечистите в шоуто. Тогава бях на 19 години. Бях доста притеснен, но се справих добре и ролята ми допадна доста. Милър ми каза, че съм се представил добре и че иска да бъда говорителя за шоутата в Стоктън също. Именно там  промоутъра Рой Шайър ме видя за първи път, моят стил му хареса и той ме направи говорителя за шоутата в „Кау Палъс“ залата в Сан Франциско. По това време това бяха едни от най-големите кеч шоута в страната. Първото ми шоу там беше пред 10 хиляди зрители... Луи Милър беше много добър човек и работлив промоутър.

„Суперзвездата“ Били Греъм

Спомени: Кеч промоутърът Ролънд Александър си спомня как е започнал кариерата си в кеча.

Контекст: Ролънд Александър беше човекът зад севернокалифорнийската кеч федерация APW (All Pro Wrestling), която беше популярна независима (инди) федерация в САЩ в края на 90-те и началото на 20-ти век. Федерацита същуствува и в наши дни, но с друг собственик, тъй като Александър почина преди няколко години.

Ролънд Александър:
Луи Милър беше много добър човек, който обичаше да си прави бъзици и работеше доста усилено като промоутър. Той беше земен човек. Луи имаше кутия за пури и един път той настояваше да си взема пура, въпреки че му казах, че не пуша. Реших, че ще го обидя, ако не взема пура, и като отворих кутията да взема пурата ме удари лек токов удар. Луи не спря да се смее пет минути. Луи ме харесваше и ми даде първата ми работа в кеча. Още бях тийнейджър. Първо бях портиер на шоутата му и взимах палтата на зрителите. На всичките портиери той ни плащаше хотдог и „Кока-кола“. На мен често ми даваше два хотдога и ми казваше да не казвам на другите. Той знаеше, че обичам да ям и ми сочеше корема и се подхилваше. После почна да ми плаща по $6. Това беше фантастична работа за тийнейджър като мен, който беше обсебен от кеча.

Илия Елчинов (1961 г.)

Спомени: Дъг Губи си спомня дните, в които работи за Илия Илчинов.

Дъг Губи:
Като бяхме млади аз и мои приятели обикаляхме цяла Северна Калифорния, за да посещаваме кеч шоута на живо. Луи беше така добър да ме наеме да му помагам за някои от шоутата му. Парите не бяха добри, но забавата беше макс. Много смях и много добри спомени. Това беше в периода 1973-1977 г. Работих за Луи в Оукланд, Ричмънд и Санта Роза. Луи ме уреди с работа и в Стоктън и Вайселия, където промоутър беше Мат Зидич. Правехме доста неща - помагахме в сглобяването и разглобяването на ринга, товарехме и разтоваряхме камиона с ринга, бяхме портиери. Луи беше много добър с всички нас. Отивахме до дома му и той ни казваше къде и кога да отидем. И след като работата беше свършена винаги ни водеше да хапнем някъде за негова сметка. Просто страхотен човек!


История: Фенът Джефри Хансън си спомня как Илия Елчинов спира престъпление.

Джефри Хансън:
Познавах Луи Милър през 60-те, когато живеех в Оукланд. Багажникът на колата му беше пълен със стари снимки и постери. Доста интересни неща. Спомням си една история как Луи и жена му, която беше от Гърция, пазарували и някакъв мъж ѝ дръпнал чантата и избягал. Луи тръгнал да тича след него, настигнал го, повалил го на земята и го заключил в захват, докато дойде полицията. И така той спасил чантата на жена му и всичките ѝ неща вътре. По това време Луи бил на близо 80 години!!!

[Възможно е да става дума за следната случка в град Оукланд от 18-ти септември 1974 г., когато Елчинов вижда как двама млади мъже се бият. Единият от тях тъкмо е откраднал чантата на жена и затова другият мъж го напада. Елчинов се намесва и усмирява престъпника. По това време Елчинов на около 70 години! Скоро след въпросната случка Елчинов получава благодарствено писмо от шефа на полицията в Оукланд.]

Шефът на оукландската полиция с писмо до Илия Елчинов (1974 г.)

Спомени: Фенът Боб Картаго си спомня Илия Елчинов

Боб Картаго:
Луи Милър беше адски добър човек и фантастичен кеч промоутър. Никога няма да забравя дебелия му акцент, голямата му усмивка и деформираните му уши [деформирани от години наред борби на ринга]. Винаги, когато нов кечист идваше в севернокалифорнийската кеч организация, Луи отиваше до колата си да вземе кутия с пури и предлагаше пура на новия кечист като подарък за добре дошъл. И в момента, когато им подаваше кутията, той натискаше бутон на дъното на кутията, който пускаше електрически шок щом някой докосне предната част на кутията. Обикновено жертвата подскачаше, ударена от шока. Имаше случаи, когато Луи правеше този трик 4 или 5 пъти подред - било то на фен или нов полицай, който работи като охрана за кеч шоуто за първи път.


История: Илия Елчинов спира опит за самоубийство.

За следната интересна случка научаваме от американската преса. На 31-ви юли 1963 г. в Сан Франциско Илия Елчинов спира опит за самоубийство. Въпросната вечер Елчинов и съпругата му Милдред се пребират вкъщи пеша. Двамата вървят по популярния Голдън Гейт мост, когато внезапно по средата на пътя на моста спира автомобил. От него излиза млад мъж и се засилва към ръба на моста, за да скочи от него. Мъжът вече е сложил един крак през преградата, но Елчинов го хваща и го усмирява, докато дойде полицай. Мъжът, Ърл Уейн Уорнър младши, е бил уволнен от работата си по-рано същия ден. Цялата случка се разиграва пред очите на семейството на Уорнър (жена и три деца), които са в спрялата кола. По това време Уорнър е на 35 години, а Елчинов на около 60.

Илия Елчинов спира опит за самоубийство (1963 г.)

Като цяло Елчинов несъменено е една от по-интересните български личности в историята на американския кеч. Колоритен и в същото време корав човек. Трябва да се отбележи и че всички негови познати си го спомнят само с добро - и като човек, и като работодател. В следващия материал самият Елчинов ще ни разкаже някои неща и спомени от живота си.

Редки снимки: Разложкият Херкулес Илия Елчинов

Илия Елчинов, родом от Разлог, е българинът с най-дълга кариера в американкия кеч. Цели 56 години (от 1924 до 1980 г.) той си вади прехраната чрез тази професия и особено в попрището на кеч промоутър Елчинов е една доста успешна българска личност в САЩ. В предишния материал за него се запознахме с кеч кариерата му като цяло, а сега ще видим някои негови интересни снимки.

Илия Елчинов и семейството му

Елчинов има четира брака - за две българки и две гъркини. На следната шеговита снимка виждаме как бившият световен шампион по бокс Макс Баер се опитва да „открадне“ съпругата на Елчинов и нашенецът го дърпа за ръката.

Илия Елчинов, боксьора Макс Баер и съпругата на Елчинов (1938 г.)

Елчинов има двама сина от първия му брак - Джордж и Ник. На долната снимка двамата са на съответно 15 и 16 години.

Илия Елчинов със синовете му Джордж, вляво, и Ник, вдясно (1945 г.)

Силовият атлет Илия Елчинов

Елчинов придобива първоначалната си слава в Америка заради голямата си физическа сила и издръжливост. От средата на 20-те натам той работи като професионален силов атлет и прави демонстрации в редица американски градове. Един от коронните му трикове е извиване на желязна пръчка, докато той я държи със зъби. Момент от една такава негова демонстрация виждаме на долната снимка.

Илия Елчинов в годините му като силов атлет

Друг негов любим силов трик, с който често впечатлява журналистите, които го интервюират, е късането на телефонен указател на две части.

Илия Елчинов къса телефонен указател (1934 г.)

Кеч борецът Илия Елчинов

Елчинов започва да си вади прехраната с кеч борби през 1924 г., а последната му среща на ринга е през 1960 г. Пикът на кариерата му са 30-те, когато кечът се радва на рекордна популярност в САЩ. Бори се и в няколко други американски щата и Канада, но борбите му са най-вече в щата Калифорния, където през 1934 г. той става щатски шампион по кеч в полутежка категория. Стилът му на ринга е изключително агресивен и най-често Елчинов влиза в ролята на злодея, който се опитва да смаже местния герой на феновете.

Професионалният кеч борец Илия Елчинов (1934 г.)

По време на неговата кариерата в кеча пътят му се пресича с доста популярни борци, както на ринга, така и извън него. Бори се срещу световни шампиони като Джак Рейнълдс, Джо Парели, Хю Никълс, Дийн Детън, Али Баба, Шандор Забо и др. Извън ринга се сприятелява с популярни имена като граплинг легендната Джийн Лабел, който тренира заедно с Елчинов и научава доста хватки от него, и „Златният грък“ Джим Лондос. Лондос, който е един от големите опоненти на Дан Колов, е най-популярната кеч звезда в Америка през по-голямата част от 30-те и като цяло е едно от най-легендарните имена в историята на кеча.

Илия Елчинов и Джим Лондос зад кулисите на кеч шоу в Лос Анджелис (1938 г.)

От 1944 г. натам Елчинов участва в кеч срещи изключително спорадично, но все пак продължава да се бори. Ето тук например го виждаме в схватка през 1954 г., когато вече е над 50-годишна възраст.

Илия Елчинов прилага хватка върху Том Ренесто (1954 г.)

Илия Елчинов и световни шампиони по бокс 

През 1931 г. Елчинов се сприятелява с легендарния американски боксьор Джак Демпси. Двамата стават тренировъчни партньори и фактът, че тренира с доказано име като Демпси помага на Елчинов да си изгради допълнителна репутация като корав индивид. Двамата си остават добри приятели и през годините, когато Елчинов организира кеч шоута в щата Калифорния, от време на време той вика Демпси да бъде рефер в шоутата.

Джак Демпси и Илия Елчинов (1932 г.)

Друг популярен световен шампион по бокс, с когото Елчинов тренира (макар и не толкова често колкото с Демпси) и с когото също са добри приятели, е Макс Баер.

Илия Елчинов и Макс Баер (1937 г.)

На следващата снимка виждаме Елчинов с трети легендарен боксьор - „Черният бомбардировач“ Джо Луис. Луис, подобно на Демпси и Баер, реферира кеч срещи, в кеч шоута, организирани от Елчинов.

Джо Луис и Илия Елчинов (1947 г.)

Кеч мениджърът Илия Елчинов

Едно друго поприще, в което Елчинов се изявява, е ролята на кеч мениджър. Той е мениджър на маскираните кечисти Ел Торо (през 1950 г.) и Великият Боло (през 1953 г.). Като типичен кеч мениджър-злодей, Елчинов се намесва в срещите на протежетата му и им помага да ги печелят нечестно. В наши дни това е позната роля в американския кеч, но в началото на 50-те мениджърите са новост и българинът Илия Елчинов е един от първите кеч мениджъри.

Ел Торо и мениджъра му Илия Елчинов (1950 г.)

Кеч промоутърът Илия Елчинов

През 1931 г. Илия Елчинов организира кеч шоу за първи път. То се провежда в град Рино, щата Невада. Кариерата му като кеч промоутър продължава цели 49 години. Елчинов е един от най-дългогодишните промоутъри в историята на кеча. Малцина са хората, които имат по-дълга промоутърска кариера от неговата. Той промотира кеч шоута в над 20 калифорнийски града, включително Сакраменто, Оукланд, Стоктън, Санта Барбара, Лонг Бийч и др. През годините редица големи кеч имена и световни шампиони участват в шоутата му. На следната снимка, например, виждаме как един от братята Брунети, няколкократни световни шампиони по отборен кеч, държи Елчинов в хедлок хватка.

Илия Елчинов с Джо и Гай Брунети (1961 г.)

На следващата снимки виждаме Елчинов с отборните световните шампион Кинджи Шибуя и Митсу Аракауа. Снимката е направена в часовете преди голямо кеч шоу, организирано от Елчинов, в Сакраменто на открито.

Илия Елчинов с Кинджи Шибуя и Митсу Аракауа (1962 г.)

Следва снимка на Елчинов с Рей Стивинс. Стивънс е считан за един от най-талантливите американски кечисти през 60-те и 70-те. Освен това, той е една от най-популярните кеч звезди в историята на севернокалифорнийската кеч организация, от която е част и Елчинов. През годините кеч шоутата, организирани от Елчинов, с Рей Стивънс в главната двойка за вечерта, генерират хиляди, ако не и милиони, долари приходи от продадени билети.

Рей Стивънс и Илия Елчинов

Следващите две снимки достигат до нас благодарение на калифорнийския фотограф Виктор Бери, който през 70-те работи за Елчинов и прави снимки по време на кеч шоутата на българина. Популярна атракция в кеч шоутата от онези години са срещите между кечисти и черни мечки. На тази снимка виждаме една от въпросните мечки.

Мечката Ужасният Тед, Ник Адамс и Илия Елчинов
(Photo by Viktor Berry, Copyright 1972, 2020)

На следващата задкулисна снимка кечистът Изкормавача Колинс разказва виц на Илия Елчинов, който шеговито си държи ръката на ухото и се „предпазва“ от грубата смешка на Колинс. На заден план легендарният кечист Пат Патерсън се качва по стълбите и долавя момент от вица.

Илия Елчинов с Изкормвача Колинс и Пат Патерсън
(Photo by Viktor Berry, Copyright 1972, 2020)

Илия Елчинов извън ринга

По време на дългата му кариера в американския кеч Елчинов завързва приятелства както с доста популярни кечисти, така и с други знаменитости. Един от приятелите му е легендарния грък Джим Лондос. На долната снимка виждаме Лондос и Елчинов с популярния български оперен певец Иван Петров, с когото Елчинов също е добър приятел. Иван Стефанов Петров е роден през 1899 г. във Велико Търново. По време на визита в Италия Петров се запознава с популярния италиански тенор Фернандо де Лучия и става негов ученик. Така започва дългата му кариера като оперен певец. Впоследствие Петров отива да работи и живее в Америка, където прекарва останалата част от живота си. Долната снимка е заснета зад кулисите на негово изпълнение, на което Елчинов води Лондос като негов гост.

От ляво надясно: Джим Лондос, оперния певец Иван Петров и Илия Елчинов (1944 г.)

В ролята си на дългогодишен и успешен кеч промоутър Елчинов става нещо като местна знаменитост в град Вайселия, щата Калифорния, където Елчинов организира кеч шоута дълги години. На следната снимка от родео във Вайселия виждаме как няколко „шерифки“ шеговито поставят популярния български кеч промоутър под арест.

Шерифки „арестуват“ Илия Елчинов (1952 г.)

Следва снимка на Елчинов с местен полицай от град Вайселия, на която Елчинов купува няколко билета за полицейски благотворителен бал.

Илия Елчинов и местен полицай (1952 г.)

Тук виждаме Елчинов с група деца, на които той дава безплатни билети за едно от кеч шоутата му във Вайселия.

Илия Елчинов и група деца, на които той дава безплатни билети за негово кеч шоу (1953 г.)

През годините Илия Елчинов запазва голяма колекция с негови снимки - от периода му като силов атлет, на ринга като борец, зад кулисите на кеч шоута, със знаменитости и т.н. За съжаление, обаче, след смъртта му през 1987 г. семейството му изхвърля голяма част от снимките и така те се изчезват завинаги. Някои от най-интересните снимки с него, уви, са загубени, но за сметка на това са запазени редица интересни истории и спомени за него, с които ще се запознаем в следващия материал за колоритния Илия Елчинов.

P.S. В следващия материал за Илия Елчинов ще споделим редица спомени и истории за него от негови съвременници.

От Дан Колов до Винс Макмеън: историята на българина Илия Елчинов

Българският Херкулес. Железният човек. Дивака. Лошото момче. Дивият тигър. Балканският лъв. Това са някои от прозвищата, с които е известен българинът, който ще разгледаме в настоящата статия. Борец, боксьор, силов атлет, каскадьор, кечист, кеч мениджър, боксов промоутър, кеч промоутър. Всичко това описва Илия Елчинов, по-познат в Америка под името Луи Милър. Елчинов, чиято кариера в американския кеч продължава цели 56 години, е една от най-колоритните и най-успешни български фигури в историята на кеча.

Борецът и промоутър Илия Елчинов (1934 г. и 1958 г.)

Илия Елчинов е роден на 15-ти септември 1903 г. в град Мехомия (Разлог в наши дни). През 1906 г. бащата на Илия отива на гурбет в Съединените американски щати, където почти цяло десетилетие работи в Сан Франциско в ресторантьорския бизнес и редовно изпраща пари на семейството си в България. Бащата на Илия се завръща в България за кратко по време на годините на Първата световна война, но впоследствие цялото семейство Елчинови (бащата, майката, Илия, брат му и сестра му) емигрират в Америка. Конкретно Илия отива там през февруари 1921 г. В България остава единствено другия брат на Илия, който през 1930 г. заминава за Франция заедно със семейството си и после след Втората световна война и те също идват в Америка. През 1928 г. Илия се жени за българка, Мери Масларова, в Сан Франциско. През 1929 г. им се ражда първия син - Ник, а през 1930 г. и втория - Джордж. Илия и съпругата му, обаче, се развеждат. След това той има още три брака - през 1942 г. за гъркиня на име Франсис, през 1960 г. за българката Мария Балабанова и накрая през 1962 г. за гъркиня на име Милдред. Но стига толкова биографични щрехи. Нека сега да разгледаме дългата му кариера в американския кеч.

Дебютът на Илия Елчинов като професионален кеч борец е през 1924 г. в щата Калифорния, където Елчинов живее от 1921 г. до края на живота му. Още от самото начало той се бори под името Луи Милър и в Америка го познават основно под това име (по-нататък в интервю с него самият той ще ни разкаже откъде идва това име). Първите му борби са основно в градовете Сан Франциско и Оукланд. По това време той е борец от средната категория, борбите му са доста спорадични и обикновено се бори в първата борба за вечерта. Първите му по-значителни кеч срещи са през 1927 г., когато отива на турне в щата Индиана. Там той се изправя срещу бившите световни шампиони Джак Рейнълдс и Джо Парели (губи от първия, но прави равенство с втория след 45 минути борба). През 1929 г. има и кратко турне в щата Юта, но като цяло през 20-те се бори главно в Калифорния и при това рядко.

Световните шампиони Джак Рейнълдс (вляво) и Джо Парели (вдясно)

През годините Елчинов практикува не само професионален кеч, но и борба и бокс, макар и на аматьорско ниво. Работи като охрана в заведение, разносвач на лед, каскадьор във филми и т.н., но попрището, което му докарва първоначалната му слава са силовите демонстрации. През 1923 г. популярният латвийски професионален борец и силов атлет Димитри Мартинов идва на турне в Америка и прекарва доста време в Калифорния. Тук Мартинов, който през голяма част от кариерата му е рекламиран като българин, макар че не е такъв, се запознава с българина Илия Елчинов. Мартинов е атлет с огромна физическа сила и в лицето на Елчинов той вижда негов сродник. Мартинов взима Елчинов под крилото си и го научава на силовия занаят. Скоро след това Мартинов напуска Америка, но знанията и техниките, които предава на Елчинов завинаги остават с българина.

Димитри Мартинов

През годините Елчинов работи в няколко циркове и карнавали, където демонстрира внушителната си физическа сила. Сред демонстрациите, които прави са: извива желязна пръчка с голи ръце върху носа му като опора, захапва желязна пръчка с уста и я държи докато на двата ѝ края виси по един човек, забива пирони с ръка и после ги вади с ръка от дъската, разкъсва дебел телефонен указател на две части, къса цяло тесте карти със зъби, слагат 136-килограмов камък върху гръдния му кош и негов асистент удря камъка с чук докато камъкът не стане на парчета. Тези уникални физически изпълнения изграждат репутацията на Елчинов и той става известен като един изключително корав и силен индивид. През 1926 г. дори и българската преса пише за него, което е доста нетипично за онези години - обикновено постиженията на българи в САЩ не достигат страниците на тогавашната родна преса. Тази негова репутация се запазва до края на живота му. Дори и на стари години той все още притежава голяма част от силата си и това всява респект в колегите му, журналисти, кеч почитатели и т.н.

Илия Елчинов в българската преса (1926 г.)
* Килограмите са сбъркани. Има се предвид 172 паунда (78 кг).

Репутацията му на силен атлет му помага и в кеч кариерата му и през 1930 г. тя започва да набира инерция. По това време Илия, който вече е борец от полутежката категория, тренира и с легендарния кеч ветеран Ад Сантел, който се слави като един от най-способните и опасни борци от онези години. Постепенно Елчинов започва да се бори във все повече и повече кеч срещи. През 1930-1931 г. той се бори за първи път в Канада и има борби в щатите Калифорния, Орегон и Невада, а през 1932 г. отива за първи път на турне и на другото американско крайбрежие, където се бори в щатите Охайо и Мичиган. Доказателство за прогреса му като кеч борец е фактът, че през август 1932 г. популярното боксово и кеч списание „The Ring“ публикува ранглиста с десетте топ борци в САЩ от полутежката категория и българинът Илия Елчинов е борец №9 в класацията. Любопитно е да се отбележи и че през 1931 г. Елчинов се запознава с бившия световен шампион по бокс Джак Демпси, с когото стават добри приятели. Демпси, едно от най-популярните имена в историята на бокса, понякога тренира с Елчинов, когато има нужда да влезе в по-добра форма. Малко по-нататък Елчинов тренира и с друго популярно боксово име - бъдещият световен шампион Макс Баер, с когото също стават добри приятели. Фактът, че е тренировъчен партньор на подобни големи боксови звезди му придава допълнителна легитимост в очите на тогавашната публика.

Световният шампион по бокс Джак Демпси тренира с Илия Елчинов (септември 1931 г.)

Пиковите години от кариерата на Илия Елчинов на ринга са в периода 1933-1937 г. Към 1933 г. кечът се радва на голяма популярност в Америка и приходите от кеч са рекордни, въпреки че това са годините на Голямата депресия. Конкретно в щата Калифорния, където са повечето борби на Елчинов, нещата стоят по следния начин. Щатът е формално разделен на две зони на влияние - Южна Калифорния с централа Лос Анджелис и Северна Калифорния с централа Оукланд. В Южна Калифорния основното задкулисно лице е лосанджелиският промоутър Лу Даро, а в Северна Калифорния шеф на кеч борците е българинът Дан Колов. Колов решава кой борец ще се бори и къде. Начело с Даро и Колов кечът в щата Калифорния е може би по-популярен отвсякога. Това, обаче, се отнася за борците от тежката категория. Нещата при по-леките борци стоят малко по-различно и те не са под опеката на Даро и Колов. Борците от по-леките категории не са толкова популярни колкото колегите им от тежката категория и съответно борбите им не привличат чак толкова много зрителски интерес колкото борбите от тежката категория. И отчасти точно заради това някои борци от полутежката категория прибягват до нови прийоми, с които да засилят интереса към борбите си. Борбите им стават с по-бързи обороти и пълни с агресия. Борцовата част минава на по-заден план, а на преден план излизат юмруците, ритниците, хапането, душенето, бъркането в очи, маменето зад гърба на съдията и т.н. Кечът, повече отвсякога, става битка между добрия герой и свирепия злодей. Такива шоу елементи има и преди това, но сега вече те стават основна част от американските кеч срещи, особено в полутежката категория, където се бори, или по-точно, се бие, и българина Илия Елчинов. Елчинов, който подобно на сънародника му Дан Колов обикновено излиза на ринга бос, влиза в ролята на злодея и е изключително ефективен в нея и то до такава степен, че понякога се случва зрители от публиката да го нападат, защото са вбесени от действията му на ринга. Понякога се налага и полицейска намеса, за да се възстанови реда. Стилът на Елчинов на ринга е доста агресивен и му спечелва прякора „Дивака“ (The Wild Man, на английски). Например, в една негова среща Елчинов вади вратовръзка и започва да души опонента му с нея, разбира се, зад гърба на съдията. В друга среща Елчинов взима дървен стол от първите редове и го разбива в главата на опонента му. Друг път, докато души опонента му с ръка, съдията се опитва да го спре, при което нашенецът се ядосва и нокаутира съдията с дясно кроше. Това са просто няколко примера, но има и много други. Една американска статия описва Елчинов по следния колоритен начин: „Може да има по-корави и по-диви мъже от Луи Милър [Илия Елчинов], но повечето от тях все още са изолирани от света някъде на канибалски острови. Много малко от тях са били част от цивилизования свят и всичките са свикнали с начина, по който хората правят нещата. Но не и Луи. Той просто се стреми да разпокъса човека срещу него крайник по крайник и дори не го интересува какви методи ще използва стига да си постигне целта“. 

Американската преса относно някои от кеч срещите на Луи Милър/Илия Елчинов (1933-1937 г.)

Така преминава този период (1933-1937 г.) от кеч кариерата на Илия Елчинов - в кеч срещи, в които той е злодея и се опитва да смаже любимците на публиката по всевъзможни начини. През този период Елчинов има кеч срещи в щатите Калифорния, Аризона, Вашингтон, Орегон, Невада, Оклахома, Мичиган и Мисури. Бори се и в Хаваи и Канада. Често е в главната двойка за вечерта. Сред редовните му опоненти са популярни борци от полутежката категория като Стийв Стрелич, Джак Морган, Бъди О'Браян, Лесли Улф и българинът записва победи над някои от тях, както и над бивши световни шампиони като Хю Никълс и Джордж Пийт. Понякога Илия излиза на ринга и срещу борци от тежката категория, включително уважавани имена като Шандор Забо, Дийн Детън, Хари Езикиян (бъдещия Али Баба), Дик Дейвискорт, Сами Стайн, Малкия вълк и Тед Кристи като конкретно с последните двама той успява да направи равенства, въпреки по-малките си размери спрямо тяхните. Любопитно е да се отбележи и следното. През лятото на 1935 в град Джоплин, щата Мисури, се появява кечист на име Балканският лъв, който излиза на ринга с маска на лицето. През лятото на 1936 г. в няколко калифорнийски града пък има маскиран кечист на име Черният демон. И в двата случая зад маската се крие Илия Елчинов. Що се отнася до успехи на ринга най-големият му успех безспорно е спечелването на щатската титла на Калифорния. На 22-ри март 1934 г. в Сан Франциско Елчинов побеждава Джак Морган и така става шампион на щата Калифорния по кеч в полутежка категория. Само седмица по-късно, обаче, той губи титлата от Ейб Кауфман. Всъщност, опонентът му не го тушира, а просто Елчинов е дисквалифициран, защото удря Кауфман с умруци в корема няколко пъти и в крайна сметка съдията присъжда срещата, и съответно титлата, в полза на Кауфман.

Илия Елчинов става шампион на щата Калифорния (22-ри март 1934 г.)

От есента на 1937 г. натам Елчинов започва да си изкарва хляба главно като промоутър/организатор на кеч шоута, с което ще се запознаем малко по-долу, но това не означава, че той се оттегля от ринга. От 1938 до 1944 г. той продължава да участва в кеч срещи, но доста по-спорадично. От 1944 г. натам вече не е активен кечист, обаче, през 1950 г. за кратко се завръща на ринга. През 1950 г. в Калифорния се появява нов маскиран кечист, който доминира любимците на публиката. Въпросният кечист се казва Ел Торо и кеч промоутърите го представят като бивш мексикански матадор, но всъщност е америманец на име Мел Патерсън. Интересното при въпросния маскиран кечист е, че той си има и мениджър, който го придружава до ринга, намесва се понякога в кеч срещите му и му помага да ги печели нечестно. Мениджърът на Ел Торо е Илия Елчинов. По това време мениджърите все още са новост в кеча и Елчинов е един от пионерите в това отношение. Той влиза под кожата на публиката с нелегалните си намеси и в крайна сметка се стига до там, че Елчинов се завръща на ринга, след шестгодишно отсъствие, в отборен мач с Ел Торо срещу популярните братя Вик и Тед Кристи. Три години по-късно това са повтаря отново, но с една основна разлика. През лятото на 1953 г. в Калифорния идва маскиран кечист на име Великият Боло (Ал Ловлок е човекът зад маската) и, точно както Ел Торо преди това, негов мениджър е Илия Елчинов. Благодарение на намесите на Елчинов Боло побеждава няколко от главните кеч звезди в Калифорния. Елчинов отново се завръща на ринга, този път като отборен партньор на Боло за няколко срещи. Разликата с предишния път през 1950 г. и сега е, че кеч срещите вече се излъчват по телевизията. Телевизията започва да става по-масова медия в Америка през втората половина на 40-те. В рамките на няколко години три от четирите национални американски телевизии добавят кеч предавания в ефира си и това води до нов бум в популярността на кеча в САЩ. Една от кеч федерациите в Калифорния започва да се излъчва по местната KTLA телевизия още през 1947 г., но през 1952 г. шоутата на федерацията започват да се излъчват и в много други щати в цяла Америка. Елчинов има по една среща през 1951 и 1952 г. по телевизията в Калифорния (като самостоятелен кечист срещу популярните кечисти Джо Пазандак и Шандор Забо), а когато отново се завръща на ринга през 1953 г., като мениджър и отборен партньор на Великият Боло, няколко от срещите му са излъчени по телевизията както в Калифорния, така и в други щати. Именно Елчинов е първият български кечист, който участва в кеч среща, излъчена по телевизията. През годините записите от срещите му през 1953 г. се повтарят многократно в различни щати, като за последен път откъси от негов кеч мач са излъчени по телевизията в САЩ през 1986 г. След няколкото мача през 1953 г. Елчинов има една последна кеч среща, седем години по-късно. Срещата е отборна и се състои на 6-ти април 1960 г. в Хонолулу. Това е официалният край на кариерата му на ринга. На предишния ден Илия се жени за третата му съпруга.

Ел Торо (вляво) и Великият Боло (вдясно)

През 1931 г. Илия Елчинов вижда възможност да поеме задкулисна роля в кеча и става промоутър на кеч шоута в град Рино, щата Невада. Ако си популярен борец, можеш да си вадиш добри пари от кеча, но ако си успешен промоутър можеш да вадиш дори повече и това привлича Елчинов към промоутърското поприще. Що се отнася до неговите кеч шоута в Рино Елчинов не само е тяхен организатор, но също се бори в тях, а често е и съдия за другите мачове. Първото му кеч шоу е на 20-ти март 1931 г. Елчинов се бори във втората от общо три борби, а в главната двойка е неговият ментор Ад Сантел. Шоутата на Елчинов в Рино продължават до края на 1931 г., когато той отстъпва промоутърските си права на друг човек. Главните имена, на които Елчинов залага да привличат зрителите в Рино са Ад Сантел и Пийт Висър. Елчинов се завръща като промоутър в Рино през юли 1932 г. и орзанизира кеч шоута там до края на октомври 1932 г. Главната звезда в повечето от тези шоута е българинът Никола Велков. През следващата година Елчинов за кратко е промоутър на кеч шоута и в град Санта Роза, щата Калифорния.

От ляво надясно: Ад Сантел, Пийт Висър, Никола Велков

След пауза от около 4 години, през февруари 1937 г. Елчинов отново се завръща към ролята на кеч промоутър и организира първото си кеч шоу в град Вайселия, щата Калифорния. Именно шоутата му във Вайселия му изграждат репутация на добър кеч промоутър. Елчинов промотира шоута там до края на 1940 г. Редица световни шампиони участват в шоутата му, като например: Джим Лондос (с когото са добри приятели извън ринга), Гус Соненбърг, Винсънт Лопез, Бронко Нагърски, Рей Стийл, Еверет Маршал, Ханс Щайнке, Али Баба, Шандор Забо, Дийн Детън, Дейв Левин, Лен Хол и др. Елчинов освен това няколко пъти докарва добрите си приятели бившите световни шампиони по бокс Джак Демпси и Макс Баер във Вайселия като специални съдии за кеч шоутата му.

От ляво надясно: Винсънт Лопез, рефера Джон Тупин, промоутъра Илия Елчинов и Дийн Детън (4-ти декември 1937 г. във Вайселия)

Успешните му кеч шоута във Вайселия отварят вратата за Елчинов да бъде промоутър на кеч шоута и в други калифорнийски градове в периода 1941-1960 г. Следват шоута в Сан Бернардино, Бърбанк, Вентура, отново във Вайселия, Ханфорд, Мерсед, Санта Барбара, Ланкастър, Лонг Бийч, Северен Холивуд, Сан Диего и отново в Рино, щата Невада. Вече няма спор, че българинът Илия Елчинов е един от най-важните кеч промоутъри в щата Калифорния. Бивши, настоящи и бъдещи световни шампиони продължават да участват в Елчиновите кеч шоута: Лу Тез, Горджъс Джордж, Бъди Роджърс, Антонино Рока, Примо Карнера, Франк Секстън, Дано О'Махони, Микеле Леоне, Енрике Торес, Уилбър Снайдър, Джийн Киниски, Ник Бокуинкъл, Дани МакШейн, Милдред Бърк и много др.

Реклама за кеч шоу, организирано от Илия Елчинов (22-ри октомври 1948 г. в Мерсед)

1961 г. е ключова година в промоутърската кариера на Илия Елчинов. През онези години кечът в САЩ в известна степен е като мафията. Всичко е под контрола на една организация - Националния кеч съюз (National Wrestling Alliance, на английски). Страната е разделена на „територии“ и само определени промоутъри, които са част от Съюза, могат да организират кеч шоута в собствените си територии. От време на време, обаче, се появяват т. нар. „outlaw“ (извън закона на Съюза) промоутъри, които се опитват да навлезнат в определена територия без удобрението на Съюза. Такъв е случая с промоутъра Рой Шайър. Към 1960 г. щата Калифорния е разделен на две територии - Южна Калифорния с централа Лос Анджелис и Северна Калифорния с централа Сан Франциско. Шеф на севернокалифорнийската кеч организация е бившият борец Джо Малчевич. Малчевич поема контрола над Северна Калифорния през 1935 г., когато закупува правата за „територията“ от предишния им собственик - Дан Колов. През 1960 г. бившият кечист Рой Шайър предлага на Малчевич да му стане съдружник, но Малчевич отказва и затова през окромври 1960 г. Шайър решава да отвори конкурентна кеч организация. През януари 1961 г. Шайър подписва телевизионна сделка с местна телевизия и кеч шоутата му започват да се излъчват по телевизията, което му дава конкурентно предимство пред кеч организацията на Малчевич, която не се излъчва по телевизията. През март 1961 г. и двете организации имат шоута в популярната зала „Кау Палъс“ в Сан Франциско. Шоуто на Шайър привлича над 16 хиляди зрители, а това на Малчевич под три хиляди. Този първи сблъсък между двете кеч федерации предвещава съдбата на организацията на Малчевич - година и половина по-късно тя затваря врати и Шайър става новият шеф на кеча в Северна Калифорния. През следващите близо 20 години севернокалифорнийската кеч организация на Рой Шайър е една от най-популярните и финансово успешни кеч организации в САЩ.

Рой Шайър

Къде се вписва българинът Илия Елчинов? Шайър промотира кеч шоута в Сан Франциско, но един град „територия“ не прави. За да имаш наистина успешна кеч организация и да можеш да привличаш кечисти от световно ниво ти трябва да можеш да им предложиш постоянна работа. Моделът в онези години е следният. Шайър организира най-големите шоута в Сан Франциско, а през останалото време кечистите му участват в по-малки шоута из цяла Северна Калифорния. Шайър работи с мрежа от местни промоутъри. Той им осигурява кечисти, за което взима процент от приходите им, и така местните промоутъри осигуряват достатъчно работа за кечистите му. Най-важният промоутър в мрежата на Шайър е Илия Елчинов. Елчинов и Шайър стават партньори през април 1961 г. Първото им съвместно дело е да си подсигурят лиценз за провеждане на кеч шоута в Сакраменто, от където смятат да излъчват второ седмично телевизионно кеч шоу, което още повече да популяризира кечистите, които работят за тях. Малчевич опитва същото нещо в Сакраменто, но в крайна сметка телевизията решава да работи с Шайър и Елчинов. Впослествие Елчинов не само промотира седмичните телевизионни шоута в Сакраменто, но и провежда големи шоута два пъти в месеца в местната „Мемориал Аудиториум“ зала. Освен това в периода 1961-1976 г. Елчинов промотира кеч шоута и във Вайселия, Ричмънд, Оукланд, Плезънтън, Стоктън, Роузвил, Напа, Антиок, Санта Круз, Конкорд и Санта Роза. Като цяло през въпросния период Елчинов е един доста успешен кеч промоутър. За него работят популярни кеч звезди като Андре Гиганта (полубългарин по произход), Били Греъм, Бил Уотс, Марк Люин, Гори Гереро (бащата на Еди Гереро), Дон Мурако, Мистър Фуджи, Педро Моралес, Горила Монсуун, Стан Стейсиак, Спирос Арион, Ърл Мейнард, Памперо Фърпо, Кевин Съливан, Фабюлъс Мула, Роки Джонсън (бащата на Дуейн „Скалата“ Джонсън), Пат Патърсън, Рей Стивънс, Пепър Гомез и много др. Особено последните трима участват в шоута на Елчинов с години наред и шоутата с тяхно участие генерират хиляди долари приходи от билети за българина.

От ляво надясно: Роки Джонсън, Пат Патерсън, Рей Стивънс, Пепър Гомез

През 1976 г. Рой Шайър и Илия Елчинов прекъсват работните си взаимоотношения. Двамата работят заедно цели 15 години и, макар и по принцип никога да не се харесват един друг на личностна основа, осъзнават, че имат взаимна полза да работят заедно. Шайър има нужда от промоутър като Елчинов, който да осигурява доста работа за кечистите му, а Елчинов има нужда от популярните кечисти на Шайър, за да продава билети за кеч шоутата си. През май 1976 г. Шайър решава, че вече няма да работи с Елчинов, спира да му изпраща кечисти и започва да работи с други промоутъри. Отношенията между двамата стават враждебни и Елчинов дори съди Шайър, че му дължи пари. Това не е края на кариерата на Елчинов, но решението на Шайър предвещава нейния край. През следващите няколко години Елчинов продължава да промотира кеч шоута в няколко севернокалифорнийски града, но като цяло публиките за кеч шоутата му стават все по-малки и по-малки. От една страна това е така, защото в шоутата му вече участват по-непопулярни кечисти, а от друга страна кечът в Калифорния като цяло вече не привлича големият зрителски интерес, който е привличал в годините преди това. Елчинов също така опитва да стане и боксов промоутър. През годините вече е промотирал аматьорски бокс и излъчвания на живо на големи професионални боксови мачове в кина, а през 1978 г. в Оукланд Елчинов за първи път промотира и професионален бокс. Боксовата му галавечер е успешна във финансово отношение, но разногласия с партньора му относно това как трябва да се промотира бокса слагат край на партньорството им, а така в крайна сметка и на боксовите амбиции на Елчинов. През септември 1980 г. Елчинов продава промоутърските си кеч права за шест града на бившия кечист Антон Леон и така официално приключва 56-годишната си кариера в американския кеч. Няколко месеца по-късно неговият дългогодишен бизнес партньор Рой Шайър също се оттегля от кеча. За шестте си града Елчинов получава $35,000 (около $106,000 в днешни пари) от Леон. Това му позволява да се пенсионира и да изживее останалите си дни спокойно. Илия Елчинов почива на 8-ми август 1987 г. в град Оукланд, щата Калифорния. 

Илия Елчинов (1976 г.)

Накратко, това е кариерата на Илия Елчинов в американския кеч. Елчинов е българинът, който най-дълго си вади прехраната благодарение на този бизнес. Кариерата на Елчинов в кеча започва през 1924 г., когато легендарният български борец Дан Колов тепърва навлиза в разцвета на силите си, и завърша през 1980 г., когато промоутърът Винс Макмеън се подготвя да превземе света на кеча и да направи Световната кеч федерация (WWF/WWE) безспорния лидер в този жанр. Особено що се отнася до организирането на кеч шоута няма друг промоутър в историята на щата Калифорния, който да организира кеч шоута толкова дълго време и в толкова много градове като българина Илия Елчинов. Всъщност, малцина са промоутърите в историята на кеча като цяло, които имат по-дълга промоутърска кариера от неговата. Общо взето, за 56-те си години в кеча Елчинов постига много - както на ринга, така и извън него. Една статия не е достатъчна да обобщи неговата личност. Съответно, предстоят нови материали с редки негови снимки, спомени за него от негови съвременници, интервю с него и дори видео с негова кеч среща.