вторник, 30 август 2016 г.

Димитри Мартинов - латвийският борец, който слави България по европейските арени

В настоящият материал ще разгледаме един борец, който за мен лично е една от най-големите мистерии в българската история в професионалната борба. Наличната информация сочи, че е латвиец, но въпреки това през голяма част от кариерата му е рекламиран като българин. Повече по този въпрос малко по-долу.

Сега нека да започнем от началото. Димитри Мартинов дебютира в гръко-римската професионална борба в годините преди Първата световна война (първите налични резултати с него са от 1904 г.). Кариерата му започва в Руската империя, където по това време този тип борба се радва на голяма популярност и постоянно се провеждат турнири по нея из цялата руска територия. Не минава много време и Мартинов започва да се обсъжда като един от най-обещаващите млади борци в Русия. Един от ранните му големи опоненти е световния шампион и една от най-големите борцови звезди по това време поляка Станислав Збизко. На този етап от кариерата му Мартинов е рекламиран като борец от Сибир.

Димитри Мартинов в ранните години от кариерата му

Първата световна война, естествено, прекъсва борцовата му кариера и след войната Мартинов се озовава в Китай. Години по-късно в статиите за него често се споменава, че в Китай той става местния шампион по свободна борба, но уви това твърдение няма как да бъде потвърдено на този етап. През лятото на 1923 г. Мартинов напуска Китай и се насочва към Америка. Още от началото му в борбата той е известен като борец с изключително голяма физическа сила и първоначално в САЩ Мартинов си вади прехраната със силови демонстрации. Рекламиран като „най-силният човек на света”, Мартинов обикаля щатите и пълни залите със зрители, които искат да видят силата му в действие. Сред демонстрациите му: прегазване с камион с 20 човека в каросерията му, късане на две тестета карти, забиване на пирони с голи ръце, вдигане над глава на 450-килограмов камък, разбиване на същия камък с чук докато той е на гърдите на Мартинов, 15 човека сядат на релса и Мартинов вдига въпросната релса на рамената му, и други подобни внушителни демонстрации. Така минават първите няколко месеца от престоя му в САЩ.

Димитри Мартинов - реклама от американската преса

В началото на 1924 г. Мартинов започва да отправя предизвикателства към световния шампион по кеч в тежка категория Ед „Удушвача” Люис и тези предизвикателства се повтарят от време на време през следващите няколко месеца, но уви така и не се стига до мач между двамата. Мартинов продължава да прави силовите си демонстрации, но междувременно взима участие и в няколко кеч срещи в щата Калифорния. На ринга срещу него застават популярни кеч имена като бъдещия световен шампион в тежка категория Дик Шикат, дългогодишният световен шампион в полутежка категория Ад Сантел и старият познайник на Мартинов Станислав Збизко. Мартинов губи повечето срещи, но все пак почти винаги е в главния мач за вечерта. Американското му турне приключва в края на 1924 г. и през цялото му време там той е рекламиран като руснак от Сибир.

Димитри Мартинов демонстрира силата си

44-годишният Мартинов се завръща в Европа и въпреки напредналата му възраст именно тогава започва най-успешната част от борцовата му кариера. През следващите 15 години Мартинов се бори в Централна и Източна Европа. Русия, Австрия, Грузия, Югославия, Германия, Чехия, Унгария, Полша, Украйна, Латвия, Словакия, Швейцария и Естония са страните, които е известно, че посещава през въпросните години. Репутацията му на опитен и изключително силен борец в комбинация с грубият му стил на борба го превръщат в популярно борцово име, особено в някои от гореспоменатите страни. Рекламните афиши започват да го провъзгласяват за бивш световен шампион и тези твърдения продължават до края на кариерата му в началото на 40-те. В интервюта самият той твърди, че е няколкократен световен шампион, но уви наличната информация сочи друго и липсва потвърждение дори и за една от въпросните му големи победи. Най-вероятно Мартинов, подобно на други борци от неговите години, просто се саморекламира като световен шампион, за да може да бъде по-интересен за зрителите. Според наличната информация в периода 1925-1940 г. Мартинов печели местни турнири в Загреб (два пъти), Будапеща, Линц и Усти над Лабем. Освен това той има 10 втори места (включително второ място в световен шампионат в Будапеща през 1930 г.), 4 трети места (включително трето място в европейски шампионат в Прага през 1930 г.) и 2 четвърти места. Световен шампион или не, няма съмнение, че в очите на любителите на професионалната борба Мартинов е борец от световна класа и зрителският интерес към него през онези години е значителен. Някои от големите му опоненти през този период са световните шампиони Теодор Щекер (от Полша), Ян Яго (от Естония), Фриц Клей (от Германия), Янош Цая (от Унгария) и др. През този етап от кариерата му Мартинов също така от време на време участва и в кеч срещи. Кечът е сравнително нов за континентална Европа професионален борцов стил и борци като Мартинов спомагат за популяризирането му.

И тук вече стигаме до голямата мистерия. До 1924 г. Мартинов винаги е рекламиран като руснак, но през последните 15 години от кариерата му почти винаги е рекламиран като българин. Германия, Полша, Югославия, Чехия, Унгария, Украйна и др. - рекламните афиши в редица страни през 20-те и 30-те казват, че Димитри Мартинов е българин. Преди това навсякъде е рекламиран като руснак от Сибир и изведнъж, воала, става българин. Но бил ли е наистина българин? В интервю за унгарската преса Мартинов споделя, че семейството му по принцип са българи от Добруджа, но са емигрирали в Бесарабия и той е бил роден там. Това е версията му пред пресата, но всъщност нещата стоят по друг начин. Всичко сочи, че Димитри Мартинов не е бил от български произход. Истинското му име е Мартин Жигар и е роден на територията на днешна Латвия. Дори самият той в официални документи се самоопределя като човек от руския народ и посочва Латвия като родното му място. Тогава защо изведнъж започва да бъде рекламиран като българин и да се бори като българин? Не знам и именно това е голямата мистерия при Димитри Мартинов. По принцип представянето на един борец с фалшива народност е дългогодишен прийом в професионалната борба, който се използва до ден днешен основно с цел засилване на зрителския интерес към въпросния борец. Обаче, защо точно българин? Мартинов не би ли бил по-голяма атракция, ако е рекламиран като руснак? Все пак Русия е много по-голяма и по-известна държава от България. Или може би логиката е била, че тъй като по това време (през 20-те) е имало само малцина български професионални борци из европейските арени, ако Мартинов е представян като българин това би го направило по-уникален и по-различен отколкото, ако е просто един от многото руски професионални борци, които се борят по това време? Или пък може би Мартинов наистина е имал някаква българска жилка? Не знам и уви няма как да разберем.

Димитри Мартинов (и българина Петър Ферещанов зад него) на турнир в Полша

Независимо дали е бил от български произход или не, не може да се отрече приносът на Димитри Мартинов към българската история в професионалната борба. Българин или не, Мартинов слави името на България в Централна и Източна Европа и то в години, когато почти няма други български спортисти, които да ни славят по подобен начин. В чужбина Мартинов се засича и с други български професионални борци като например Петър Ферещанов, Васил Колев и Димитър Стойчев. Конкретно с Ферещанов има една интересна случка, където в Будапеща Ферещанов разгласява, че Мартинов всъщност не е българин, но местното българско население не обръща голямо внимание на това разкритие и продължава да тачи Мартинов като борец, който слави България по унгарските арени. Връзката на Мартинов с България не приключва дотук. Латвиецът посещава нашата страна поне един път, а може и би два пъти, през 20-те и се бори в София заедно с борци като Александър Добрич и Кирил Михаилов. През 1935 г. отново се говори, че ще ни посети и че ще участва в софийския международен турнир по гръко-римска професионална борба, организиран в цирка на Лазар Добрич, но уви в крайна сметка не взима участие в турнира. Между другото, преглед на българската преса от втората половина на 30-те показва нещо интересно и допълнително задълбава мистерията около Мартинов - горе-долу в 50% от случаите нашата преса го споменава като българин, а в другите 50% се споменава като руснак... Явно е, че дори и тогавашните български журналисти не са били сигурни за народността му.

сряда, 17 август 2016 г.

Симон Антонич - борецът-гигант от Цариброд

До този момент в блога разглеждахме българите, които се занимават предимно с гръко-римска професионална борба. Сега предстои да се запознаем и с историята на българите в кеча. Обаче, преди това ще направим едно кратко отклонение и ще хвърлим бърз поглед към други две личности от гръко-римската професионална борба, които също имат връзка с България. На първо място в настоящия материал накратко ще разгледаме кариерата на сърбина Симон Антонич.

Симон Антонич

Симон Антонич е безспорно най-голямото и най-успешно сръбско име в историята на гръко-римската професионална борба. Бори се в периода 1900-1916 г. и едно от по-популярните борцови имена в Европа по това време. Основна причина за популярността му е големият му ръст. Трудно е да се каже точно колко е бил висок, но особено през втората половина от кариерата му обикновено е рекламиран като 213 или 214-сантиметров борец. Антонич е един от най-високите професионални борци в Европа в годините преди Първата световна война и това го превръща в голяма атракция за зрителите.

Ръстът на Симон Антонич

Каква е връзката му с България? Симон Антонич е роден през 1881 г. в Цариброд (или Димитровград, както е сръбското име на града в наши дни). По това време Цариброд е в пределите на Княжество България. Всъщност, градът е част от България до 1919 г., когато Ньойският договор го изключва от рамките на България, т.е. през цялата му борцова кариера родното място на Антонич е на българска територия. Самият Антонич е сърбин по произход и през 99% от кариерата му е рекламиран като такъв, но има редки случаи, когато рекламните материали от онези години го представят като българин (поради факта, че родното му място е в България по това време).

Симон Антонич в действие

Не е ясно точно къде и кога дебютира в професионалната борба, но първите му известни участия са в Англия. През ноември 1900 г. популярният турски борец Али Нурулла Хасан (който също е роден на българска територия) е рекламиран като участник в предстоящи борби в Лондон, но не успява да дойде. Вместо това в борбите взима участие „брат му” Симон Нурулла. Въпросният Симон Нурулла всъщност е сърбина Симон Антонич и той няма никаква роднинска връзка с Али Хасан Нурулла, но в онези години турските борци са голяма атракция в професионалната борба и затова от рекламна гледна точка организаторите считат, че е по-добре гигантът Симон да бъде представен като турчин.

Симон Нурулла (Симон Антонич) в Англия през 1900 г.

Веднага след борбите му в Англия Симон се присъединява към трупата борци на легендарния Пол Понс. Във Франция Симон вече се бори под истинското си име. Още от самото начало той бързо започва да трупа успехи и популярност. Според наличната информация, по време на 16-годишната му кариера сръбският гигант печели 6 турнира по гръко-римска професионална борба и има 21 втори (две от тях са в световни първенства) и 31 трети места (едното е в европейско, а другото в световно първенство). Връхната точка на кариерата му е през юли 1908 г., когато Антонич печели световния шампионат по гръко-римска професионална борба във Виена. Така той се превръща в първият и единствен сърбин, който е бил световен шампион по професионална борба (била тя гръко-римска или кеч). Освен това, след роденият в Разград турчин Кара Ахмед, Антонич е вторият борец, роден в тогавашна България, който успява да стане световен шампион по професионална борба.

Симон Антонич (по средата) в парижкия турнир за „Златният пояс през 1902 г.

Подобно на другите топ борци от онези години Антонич обикаля арените из цяла Европа - Франция, Люксембург, Англия, Белгия, Швейцария, Русия, Германия, Полша, Унгария, Австрия, Шотландия, Украйна, Чехия и Холандия са страните, където е известно, че се е борил, но може да има и други. През лятото на 1904 г. сърбинът посещава и Аржентина, където завършва на трето място в интернационалния турнир, който се провежда в Буенос Айрес. Където и да отиде гигантът Антонич привлича зрителския интерес. Почти всички големи имена от гръко-римската професионална борба от онези години в един или друг момент се изправят на тепиха срещу него. Безспорно, Симон Антонич е един доста успешен професионален борец и значима личност в европейската професионална борба през първите две десетилетия на 20-ти век.

Симон Антонич (вляво) и четирикратния световен шампион Пол Понс

Между другото, тук е добър момент да се отбележи, че Симон Антонич е един от малцината професионални борци от годините преди Първата световна война, с които са запазени видео кадри. Съществуват кадри от едно негово кратко участие във френски филм през 1905 г., обаче по-важното е, че има кадри и от негова демонстрационна борба през 1906 г. с популярния френски борец Раул ле Буше. Вече хвърлихме поглед към тези кадри в предишен материал, но сега нека да ги погледнем отново. В долното видео кадрите с Антонич започват от 02:42 натам и свършват в 04:46.

КЛИКНЕТЕ ВЪРХУ СНИМКАТА, ЗА ДА ВИДИТЕ ВИДЕОТО
(DailyMotion линк)

И за финал, любопитно е да се отбележи и една друга връзка на Антонич с България, а именно легендарния български борец Никола Петров. Антонич е един от най-редовните опоненти на Петров. Според наличната информация, двамата участват заедно в поне 32 турнира по гръко-римска професионална борба и се борят един срещу друг много пъти. Понякога българинът печели, понякога сърбинът взима победата, а понякога завършват и наравно поради изтичане на времевия лимит на срещата. Общо взето именно Антонич е един от най-големите опоненти на Петров. Една от срещите им по време на световното първенство във Франкфурт през 1909 г., например, продължава цели 85 минути и конкретно тази среща е рекламирана като българин срещу българин.

Никола Петров и Симон Антонич в Германия през 1905 г.