неделя, 27 декември 2015 г.

Никола Петров - учител по борба на първия световен кеч шампион

В настоящия материал ще се запознаем с още един важен момент от кариерата на легендарния български професионален борец Никола Петров. Въпросният факт досега не е бил споменаван в български материал. Обаче, преди това нека накратко да се запознаем с другите двама участници в историята.

Кой е Георг Хакеншмидт?

Георг Хакеншмидт

„Руският лъв” Георг Хакеншмидт е силов атлет, бодибилдър, писател и състезател по аматьорска борба, но е най-популярен като професионален борец. Роден е на територията на днешна Естония (тогавашна Русия), като баща му е германец, а майка му е шведка. Кариерата му в професионалната борба е само 11 години (първите 11 години на 20-ти век), но през тези 11 години Хакеншмидт се превръща в огромна звезда и то в години, когато професионалната борба като цяло се радва на голяма популярност. От хилядите професионални борци, които са стъпвали на тепиха/ринга през годините, Хакеншмидт е безспорен кандидат за топ 20 на всички времена. Хакеншмидт е не само двукратен световен шампион по гръко-римска професионална борба в тежка категория, но е и първият широко признат световен шампион по кеч в тежка категория. Враждата му с американеца Франк Готч за световната кеч титла е една от най-легендарните вражди в историята на кеча и кулминира през 1911 г. в Чикаго в мач пред рекордните за онези години 29 хиляди зрители.

Кой е д-р Владислав Крайевски?

д-р Владислав Крайевски

Поляк, известен като „бащата на руската атлетика”. Създател е на първото аматьорско дружество по вдигане на тежести в Русия, което е и първото сдружение от този тип в света въобще. Автор е и на някои от първите книги за физическа култура. Ментор на много силови атлети и борци.

Какво общо има Никола Петров с горните двама?

В началото на 1898 г. младият Георг Хакеншмидт се премества да живее в град Санкт Петербург, където започва да тренира вдигане на тежести под ръководството на д-р Владислав Крайевски. В лицето на Хакеншмидт докторът вижда силов атлет и борец с огромен потенциал. Хакеншмидт вече има малко опит в борбата, но изцяло на аматьорско ниво. През предишните няколко години Хакеншмидт е участвал в няколко борцови срещи, когато в местния цирк е имало професионални борци, които предизвикват аматьори от публиката. До този момент, обаче, Хакеншмидт не е имал тренировки по борба. И именно тук се появява името на българина Никола Петров. Към 1898 г. Никола Петров вече е познато и уважавано борцово име в Русия. До този момент пътищата на Петров и Хакеншмидт не са се засичали, но през пролетта на 1898 г. двамата се изправят лице в лице за първи път.

Източник на следната история е французинът професор Едмонд Дебоне, който е един от най-уважаваните европейски автори от онези години що се отнася до борбата и нейната история. Всичко сочи, че именно това е първата среща между Петров и Хакеншмидт. Действието се развива някъде през първата половина на 1898 г. в Санкт Петербург. 20-годишният Хакеншмидт няма търпение да започне да се бори, но неговият ментор Крайевски счита, че все още не е готов. Хакеншмидт вярва, че голямата му физическа сила е достатъчна да победи, който и да е било борец и редовно отправя предизвикателства към борците, които посещават атлетическия клуб на Крайевски. Тогава един ден в Санкт Петербург пристига българина Никола Петров и в негово лице д-р Крайевски вижда възможност да даде урок на младия Хакеншмидт. Крайевски моли Петров да посети Хашеншмидт в клуба и когато, неизбежно, Хакеншмидт го предизвика да се борят да го научи урок, който Хакеншмидт ще помни завинаги. Петров се съгласява. Хакеншмидт посреща Петров в клуба на Крайевски и веднага разпознава известния български борец. Първо двамата вдигат тежести заедно, като естествено Хакеншмидт нарочно тренира с по-голяма тежест от Петров, за да демонстрира надмощието си над българина. И тогава самоувереният Хакеншмидт отправя очакваното предизвикателство за борба. Какво следва? Следват 30 минути болка за неопитния Хак. В продължение на половин час Никола Петров прилага всяка възможна хватка върху Хакеншмидт. Един от физически най-силните мъже в света се превръща в безпомощно дете в ръцете на българина. Хакеншмидт си научава урока.

Никола Петров и Георг Хакеншмидт

Естествено, разказът няма как да бъде удостоверен, но по принцип професор Дебоне е достоверен източник. Освен това, в книгата си за легендарния борец един от най-добрите изследователи на тема Хакеншмидт естонецът Олаф Лангсеп също споменава, че Хакеншмидт губи среща от Петров някъде в периода февруари-април 1898 г. в Санкт Петербург. Уви не пише повече детайли за тази загуба, но времевата линия съвпада с историята на Дебоне. По всичко личи, че загубата на Хакеншмидт от Петров е факт и тя сама по себе си е внушително постижение. И като аматьор, и като професионалист Георг Хакеншмидт има много малко загуби. Малцина са борците, които могат да се похвалят с победи над легендарния „руски лъв”. Никола Петров е сред тези борци, макар и победата му над Хакеншмидт да не е в официална среща и то още преди Хакеншмидт да стане завършен борец.

Горната случка и победата на Петров, обаче, не са най-важното в случая. По-важно е какво се случва след това. Тук детайлите не са много ясни или по-точно времевата линия не е много ясна, но едно е 100% сигурно - Никола Петров започва да тренира Георг Хакеншмидт. Най-вероятно веднага след горната случка, но може и да не е веднага, а малко след това. Не е ясно и колко време българинът тренира неопитния бъдещ световен шампион, но със сигурност го тренира. През следващата година и половина Хакеншмидт се занимава с аматьорска борба и впоследствие дебютира и в професионалната. И други борци тренират Хакеншмидт след Петров, а може би и преди Петров да се захване с него, но самият Хакеншмидт счита Петров за неговия учител по борба. Петров е споменат като учител на Хакеншмидт в две от книгите на „руския лъв”, като в едната от книгите точните думи на Хакеншмидт са: „завърших борба при способния Никола Петров”. В другата книга Хакеншмидт също споменава Петров като негов учител и го нарича „изключително силен борец”. Макар и да не е единственият борец, който тренира Хакеншмидт през годините, Петров несъмнено изиграва важна роля в борцовото развитие на един от най-легендарните борци в историята на професионалната борба.

петък, 11 декември 2015 г.

Тарикат срещу будала: Никола Петров срещу Куртдерели Мехмет

Следната случка не е особено важна в историческо отношение, но все пак е интересен и неизвестен досега (в България) момент от кариерата на легендарния български професионален борец Никола Петров и затова си струва да бъде спомената.

Действието се развива през януари на 1899 г. в Париж. По това време в популярната парижка зала Фоли Бержер“ се провежда турнир по гръко-римска професионална борба. Турнирът е организиран от най-тиражният френски спортен вестник по това време (Льо Вело“) и наградният фонд за победителя е 5 хиляди френски франка, което е сериозна сума през онези години. В турнира участват над 60 борци от цяла Европа, включително българина Никола Петров и турчина Куртдерели Мехмет. След две седмици ежедневни борби вече са отличени 15-те полуфиналисти в турнира. Петров и Мехмет са сред полуфиналистите.

Полуфиналистите в турнира (1 - Никола Петров, 2 - Куртдерели Мехмет)


Така стигаме до 27-ми януари 1899 г. На тази дата Никола Петров и Куртдерели Мехмет се изправят един срещу друг в среща, която ще определи кой от тях двамата ще стане един от четиримата финалисти в турнира. Петров (родом от Горна Яряховица) е единственият български професионален борец в чужбина по това време и се занимава с този тип борби вече 5 години, а това е първото участие на Мехмет (родом от с. Младен, Севлиевско) в турнир по гръко-римска професионална борба. Подобно на другите турски борци в Париж преди него, Мехмет е състезател по мазна (пехливанска) борба, който е привлечен в гръко-римската професионална борба от учителя на Никола Петров - французина Жан Дублие. Към момента на срещата им Петров е на 25 години, а Мехмет на 34. Петров е висок 1.77 м., а Мехмет е 1.92 м. и значително превъзхожда нашенеца по килограми. Парижката публика е на страната на Мехмет и той не ги разочарова - макар и Петров да се представя достойно и да спира атаките на Мехмет през първите минути от борбата, турчинът безспорно е по-доминантният борец от двамата. И тогава, 6 минути и 27 секунди след започването на срещата, Мехмет се опитва да направи странично тръшване на Петров, но губи баланс, пада на тепиха и е туширан от българина. Залата избухва. Непобеденият досега турчин е победен и Петров се класира за финала на турнира.

Илюстрован момент от борбите във Фоли Бержер“ през януари 1899 г.


Не изходът от срещата между Петров и Мехмет е интересното нещо тук, а историята около него. Следната история е публикувана в редица тогавашни френски вестници и привлича доста внимание. Веднага след борбата между двамата Мехмет изпраща писмо до Льо Вело“, в което твърди, че е имало предварителна уговорка между него и Петров. Мехмет твърди, че Петров му е признал, че очаква да загуби от него и го е помолил да не го побеждава 30-35 минути, за да може репутацията на Петров да остане сравнително ненакърнена. Мехмет се съгласил, че няма да го побеждава бързо. В борбата, обаче, Петров игнорирал предварителната им уговорка да се борят половин час и Мехмет да победи, издебнал Мехмет да направи грешка и го туширал като така се възползвал от наивността на турския борец. Подобно твърдение за предвирителна уговорка е доста скандално за онези години във Франция. Петров, естествено, отрича твърдението, но тъй като организаторите на турнира нямат начин как да потвърдят кое е вярно и кое не, те нямат друг избор освен да дисквалифицират и двамата борци. И така, Никола Петров, който трябва да се бори във финалната четворка на въпросния турнир (един от първите големи турнири по гръко-римска професионална борба в историята на Франция), отпада от турнира и популярният полски борец Владислав Питласински го печели.

От френската преса: писмото на Куртдерели Мехмет

Накратко, това е историята с тариката Никола Петров, който изработва неопитния будала Куртдерели Мехмет. Или поне това е историята от гледна точка на Куртдерели Мехмет. Твърдението му за предварителна уговорка вярно ли е наистина или просто Мехмет си измисля извинение за загубата? Уви, няма как да знаем със сигурност. И двата варианта са напълно възможни. Предварителни уговорки съществуват в професионалната борба дори и от преди времето на Никола Петров. Освен това, като протеже на Жан Дублие и по-опитен борец Петров вероятно е бил личност с определен авторитет в очите на Мехмет и е напълно възможно Мехмет да се е чувствал задължен да следва инструкциите на Петров. Обаче, може и всичко да е измислица на Мехмет. Самият Мехмет никога не се отрича от твърдението си за предварителна уговорка между двамата и го повтаря през годините и пред турската преса. Няма публични коментари на Петров за случката.

Куртдерели Мехмет пред турската преса: Не ме наранявай много“, каза българина, „и се възползва от добродушието ми при първа възможност.“

Пътищата на Петров и Мехмет се пресичат отново два пъти - първо двамата участват в турнир в Берлин през 1901 г. и после чак през 1914 г. участват и в турнир в Лайпциг. Няма информация дали отново се борят един с друг, но е силно вероятно в Лайпциг Петров да е записал нова победа над Мехмет, тъй като във въпросния турнир Петров завършва на второ място, а Мехмет на четвърто място (обикновено финалистите в тези турнири се борят един с друг на принципа всеки срещу всеки). Куртдерели Мехмет е легендарно име в Турция и има много победи там, но кариерата му като професионален борец в Европа не е особено успешна. Бори се във Франция, Белгия, Швеция и Германия. Посещава и САЩ за кратко. Обаче, няма значителни успехи в чужбина и може да се спекулира дали точно загубата му от Никола Петров не е нещото, което спира прогреса на кариерата му в чужбина още в самото ѝ начало. Що се отнася до Петров след 1899 г. той има дълга и успешна борцова кариера в Европа с над 50 призови класирания в турнири по гръко-римска професионална борба.

вторник, 1 декември 2015 г.

Как Никола Петров отвори вратата за турците в професионалната борба

В настоящия материал ще се запознаем с един важен момент от кариерата на легендарния български професионален борец Никола Петров. Става дума за ролята, която той изиграва в кариерата на първите турски професионални борци в Европа. Това е един от най-значимите му приноси към историята на професионалната борба.

Някои от участниците в долната история.
Прави, от ляво надясно: Кара Осман, Филиз Нурулла, Коджа Юсуф
Седнал: Жан Дублие (учителят на Никола Петров и турските борци)

Предварителна забележка: Тази история с Никола Петров има три различни версии - българска, турска и френска. Основата на историята е една и съща и в трите версии, но някои от детайлите в тях са различни. Невъзможно е да се каже коя версия е най-точната и затова ще разгледаме само основната история без допълнителните детайли около нея, тъй като разминаването в информацията е най-вече що се отнася до допълнителните детайли. Всъщност, една от трите версии със сигурност може да бъде елиминирана като невярна - версията в българските източници. В българската версия, макар и основната идея на историята да е същата както в другите две версии, историята се развива по грешен начин, в грешна година и има допълнителни участници в нея, които със сигурност нямат нищо общо с тази история. И именно затова версията на историята, която ще разгледаме по-долу, е базирана само на информация от френски и турски източници. Акцентът ще падне върху френските източници, тъй като значителна част от информацията от тях може да бъде допълнително потвърдена в статии от тогавашната френска преса.

Историята е следната. В края на 1893 г. или началото на 1894 г. популярният фрески борцов ветеран Жан Дублие (също познат като Жозеф Дублие) е победен от сънародника му Фернанд Сабес. Тогава Дублие решава да обиколи Европа с цел да намери борец, който ще може да победи Сабес. Поне това е историята за пред любителите на професионалната борба във Франция. Всъщност, Дублие и съпругата му просто тръгват на европейско цирково турне и по време на това турне той се търси неопитни борци, които да вземе под крилото си. Както вече се запознахме в предишния материал за Никола Петров, през пролетта на 1894 г. Дублие се присъединява към трупата на цирк „Сидоли” в Румъния и именно там французинът забелязва нашенеца. Никола Петров става протеже на Дублие и Дублие започва да му дава уроци по гръко-римска професионална борба.

 Фернанд Сабес

И така стигаме до ключовия момент в нашата история. Един ден Никола Петров предлага на неговия учител да посетят Турция, защото според Петров там те могат да намерят изключителни борци. Дублие се съгласява и той, Петров и съпругата на Дублие тръгват за Истанбул. Пътят им дотам не е лишен от интересни приключения, но тук няма да ги разглеждаме, тъй като не е ясно кое е вярно и кое не е. Например, само ще отбележим, че в турски източници се разказва за случка, където докато били в България Дублие влязал в сериозен спор с някакви хора и те искали да го пребият, но Петров се намесил и изкарал Дублие невредим от ситуацията (всъщност, конкретно тази случка има две различни версии - основата им е еднаква, но някои от детайлите и точната причина за спора се различават). След като пристигат в Истанбул историята се завърта по такъв начин, че в крайна сметка Дублие и Петров са поканени да гледат мазни (пехливански) борби. Твърди се, че поканата е дошла лично от султан Абдул Хамид II (който по принцип е известен като голям любител на мазната борба) и че борбите се състояли в градината на двореца Йълдъз, но това твърдение няма как да се потвърди. Поне това е едната версия. Другата версия е, че случайно попаднали на мазни борби в един от кварталите на Истанбул и всичко тръгнало оттам.

Султан Абдул Хамид II

Във въпросните мазни борби участвали някои от най-добрите турски борци. Информацията в различните версии се различава, така че не е сигурно точно за кой борец става дума, но Дублие видял голям потенциал в един от турските борци. Французинът решил да предложи на въпросния пехливан да го вземе във Франция заедно с още двама борци, препоръчани от пехливана. Никола Петров бил в ролята на преводач (не е ясно дали нашенецът е комуникирал с турците на български или на турски език). Турчинът се съгласява и така през декември 1894 г. Дублие сключва договор с вариететна зала в Париж да докара турците и Петров за борби във френската столица през март 1895 г. Турците нямат никакъв опит в гръко-римската професионална борба (имат опит само в мазните борби), но пък за сметка на това в лицето на Дублие и Петров те имат добри треньори, които да ги научат на този тип борба. Конкретно Дублие е считан за един от най-добрите борцови треньори в Европа по това време. Въпросните трима турски пехливани са Юсуф Исмаил (по-известен в Турция и България като Коджа Юсуф), Филиз Нурулла и Мехмед. Първите двама са родени в Шуменския край, а рожденното място на третия не е известно. Разбира се, макар и родени на територията на днешна България, първите двама са родени по времето на османското владичество, когато родните им места са част от Османската империя.

Никола Петров

Добре, Никола Петров има голям принос за привличането на първите трима турци в гръко-римската професионална борба, но защо това е от значение за историята на професионална борба като цяло? Отговорът на този въпрос се крие в продължението на горната история. Турците дебютират на парижкия тепих през март 1895 г. и веднага стават голяма сензация. Различната им визия (в сравнение с останалите европейски борци) и различният им начин на борене ги превръщат в популярна атракция. Френската публика досега никога не е виждала подобни борци. Освен това, организаторите на борбите умело използват рекламни трикове, за да направят турските борци дори още по-интересни в очите на зрителите. Например, пускат се репортажи в пресата, които твърдят, че турците трябва да спечелят всичките си борби, иначе няма да могат да се върнат у дома, където ги чака смъртна присъда от Султана, ако се върнат победени. Интересът към борбите на турците в Париж е голям. Залите са по-пълни отвсякога. Години по-късно, в мемоарите си, дори и главното френско борцово име от онези години световният шампион Пол Понс признава, че турските борци са нещото, което е довело до рекордния зрителски интерес към професионалната борба в Париж. Успехът на турците във Франция не остава незабелязан и в другите европейски страни и скоро след това организатори из цяла Европа започват да искат турски борци в тяхните турнири. През следващите две десетилетия един куп турски борци заливат европейската професионална борцова сцена. Някои от тези турци са доста популярни, като сред тях има дори и световен шампион (Кара Ахмет от Поповския край, който през 1899 г. печели втория в историята световен шампионат по гръко-римска професионална борба).

Световният шампион Кара Ахмет (1899 г.)

Америка също не остава назад. Гореспоменатият Коджа Юсуф дебютира в САЩ през 1898 г., където участва и в кеч мачове. Там той става огромна атракция и борбите му привличат няколко от най-големите кеч публики в историята на Америка до онзи момент. В САЩ Юсуф е представен като свиреп и чудовищен борец и в голяма степен именно Юсуф може да бъде считан за първия чуждестранен злодейски образ от този тип в историята на кеча (образ, вариации на който се използват в кеча и до ден днешен). Подобно на Европа, след големия американски успех на Юсуф, в САЩ идват доста други турски борци и дори има и псевдотурци (борци от други народности, които са рекламирани като турци, макар че не са, тъй като турските борци привличат зрителския интерес). Някои от въпросните турци са сред главните кеч имена в САЩ през първите две десетилетия на 20-ти век. Тук трябва да се отбележи и че някои от тях са родени на българска територия и съответно в САЩ са рекламиранни едновременно и като турци, и като българи. Борци като Филиз Нурулла от Шуменско, Юсиф Махмут от Силистренския край и Юсиф Хюсеин от Търговище са първите спортни фигури, които прославят България в Северна Америка, години преди Дан Колов или който и да е било друг български спортист.

От американската преса: Коджа Юсуф и американските шампиони (1898 г.)

И всичко това става възможно, защото един ден Никола Петров предлага на учителя му Дублие да търсят борци в Турция. Моментно решение променя историята на професионалната борба завинаги. Естествено, дори и без Петров рано или късно турците най-вероятно пак щяха да навлезнат в професионалната борба и вероятно пак щяха да бъдат толкова популярни през онези години, но така или иначе фактите са си факти - Жан Дублие и Никола Петров са причината за дебюта на турските борци в професионалната борба.