четвъртък, 1 октомври 2015 г.

Защо в България казваме „кеч“, а не „професионална борба“?

В наши дни почти навсякъде по света това, което ние в България наричаме кеч, е известно като професионална борба (professional wrestling, на английски), свободна борба или просто борба. Все вариации около думата борба - почти навсякъде, но не и в България. България, няколко други европейски държави, определени държави в Африка и шепа държави в Латинска Америка са единствените места, където думата „кеч“ все още се използва в ежедневната реч, когато се има предвид професионална борба. Каква е причината за това? Защо в България все още използваме термин, който не се използва от десетилетия насам в по-голямата част от света що се отнася до професионалната борба?

Както вече се запознахме по-напред в блога, кечът се ражда през втората половина на 19-ти век. Поради наличието на други типове професионална борба по онова време използването на думата „кеч“ е задължително, за да бъдат разграничавани различните професионални стилове. С течение на годините, обаче, останалите професионални стилове изчезват, кечът остава единственият стил професионална борба и така в голяма степен отпада нуждата от използване на думата „кеч“. Това се случва първо в САЩ, още преди Дан Колов да се захване с професионална кеч борба. Съответно, още по времето на Колов кечът в САЩ вече сравнително рядко се рекламира с думата „кеч“ (catch) и най-често е известен просто като борба или професионална борба. В наши дни, когато някой англоговорещ говори за кеч той никога не използва термина „кеч“ - винаги се казва pro wrestling (професионална борба) или просто wrestling (борба).

Как, обаче, стоят нещата в България? Думата „кеч“ навлиза по-масово у нас през 1934-1935 г. заради Дан Колов, успехите му в Париж и кеч мачовете, които той и Хари Стоев започват да организират в България през 1935 г. Като цяло кечът в България през 30-те години на 20-ти век е най-силно повлиян от френския кеч и даже използва френския кеч правилник. По това време във Франция „catch“ (кеч), „lutte libre“ (свободна борба) и „lutte libre américaine“ (свободна американска борба) са термините, които се използват, когато се има предвид професионалната кеч борба, практикувана от Дан Колов. Френското влияние се вижда ясно при първоначалната дума за кечист у нас - в онези години в България борците, които се занимават с кеч не се наричат кечисти (както са известни в наши дни), а най-вече борци и понякога кечори („кечор“ идва от френската дума „catcheur“ - кечист, на френски). И все пак, през 30-те думата „кеч“ все още не е чак толкова утвърдена у нас колкото ще стане през следващите десетилетия. Подробен преглед на българската преса от 30-те показва ясно, че макар и използвана понякога думата „кеч“ далеч не е единствената дума, която се използва, когато в България започват да се организират кеч мачове и кечът добива голяма популярност. Всъщност, думата „кеч“ се използва сравнително рядко. По това време кечът в България освен като кеч също е известен и като свободна борба, свободна американска борба, американска борба или просто борба. Няколко случайно подбрани заглавия от тогавашната преса:

Заглавия от българската преса (1935-1939)

От всички думи и словосъчетания за професионална кеч борба у нас през 30-те години на 20-ти век може би най-често се използат борба и американска борба. Думата „кеч“ е просто един тяхен синоним, който се използва от време на време, особено когато има нужда да се направи разграничение между кеч и гръко-римска професионална борба. Добър пример за синонимните качества на гореспоменатите думи и словосъчетания са следните заглавия от 1938 г. относно първия български кеч шампионат. Всичките заглавия са за едно и също събитие:

Заглавия относно първия български кеч шампионат (1938)

През първата половина на 40-те със смъртта на Дан Колов и временното оттегляне на Хари Стоев от ринга думата „кеч“ изчеза от българската реч почти изцяло (поне що се отнася до пресата, а тя в онези години в голяма степен дава отражение и върху всекидневната реч). Словосъчетанието „американска борба“ също изчезва почти изцяло. Вече кечът става известен просто като борба. Примерни заглавия:

Заглавия от българската преса (1941-1944)

И тук вече стигаме до момента, когато думата „кеч“ се затвърждава като думата за professional wrestling (професионална борба) в България. Това става след 1944 г., когато новият политически режим взима решение да развива аматьорската (спортна) борба и решава, че професионалният кеч е пречка пред нейното развитие. Почти изцяло изчезналата дума „кеч“ се завръща в страниците на родната преса и служи като удобен инструмент за разграничаване на професионалната и аматьорската борби. Освен това, завръщането на думата „кеч“ в пресата е придружено от една нова негативна конотация около думата - конотация, която уви в известна степен се е запазила у нас до ден днешен. От любимо и уважавано спортно развлечение за българската публика „кеч“ вече става дума, описваща „извратена борба“, която „оглупява и развращава обикновения човек“. Всичко това е част от политиката на новата власт за развиване на аматьорската борба като организиран спорт и за оплюване на всичко, което идва от Запада. В този ред на мисли, в годините след 1944 г. в пресата започват да се появяват коментари като:

1947

1948

И така по време на комунистическия период от българската история думата „кеч“ измества понятия като борба, свободна борба и американска борба и се затвърждава като единствената дума за професионална борба (professional wrestling) у нас.