Никола Петров - учител по борба на първия световен кеч шампион

В настоящия материал ще се запознаем с още един важен момент от кариерата на легендарния български професионален борец Никола Петров. Въпросният факт досега не е бил споменаван в български материал. Обаче, преди това нека накратко да се запознаем с другите двама участници в историята.

Кой е Георг Хакеншмидт?

Георг Хакеншмидт

„Руският лъв” Георг Хакеншмидт е силов атлет, бодибилдър, писател и състезател по аматьорска борба, но е най-популярен като професионален борец. Роден е на територията на днешна Естония (тогавашна Русия), като баща му е германец, а майка му е шведка. Кариерата му в професионалната борба е само 11 години (първите 11 години на 20-ти век), но през тези 11 години Хакеншмидт се превръща в огромна звезда и то в години, когато професионалната борба като цяло се радва на голяма популярност. От хилядите професионални борци, които са стъпвали на тепиха/ринга през годините, Хакеншмидт е безспорен кандидат за топ 20 на всички времена. Хакеншмидт е не само двукратен световен шампион по гръко-римска професионална борба в тежка категория, но е и първият широко признат световен шампион по кеч в тежка категория. Враждата му с американеца Франк Готч за световната кеч титла е една от най-легендарните вражди в историята на кеча и кулминира през 1911 г. в Чикаго в мач пред рекордните за онези години 29 хиляди зрители.

Кой е д-р Владислав Крайевски?

д-р Владислав Крайевски

Поляк, известен като „бащата на руската атлетика”. Създател е на първото аматьорско дружество по вдигане на тежести в Русия, което е и първото сдружение от този тип в света въобще. Автор е и на някои от първите книги за физическа култура. Ментор на много силови атлети и борци.

Какво общо има Никола Петров с горните двама?

В началото на 1898 г. младият Георг Хакеншмидт се премества да живее в град Санкт Петербург, където започва да тренира вдигане на тежести под ръководството на д-р Владислав Крайевски. В лицето на Хакеншмидт докторът вижда силов атлет и борец с огромен потенциал. Хакеншмидт вече има малко опит в борбата, но изцяло на аматьорско ниво. През предишните няколко години Хакеншмидт е участвал в няколко борцови срещи, когато в местния цирк е имало професионални борци, които предизвикват аматьори от публиката. До този момент, обаче, Хакеншмидт не е имал тренировки по борба. И именно тук се появява името на българина Никола Петров. Към 1898 г. Никола Петров вече е познато и уважавано борцово име в Русия. До този момент пътищата на Петров и Хакеншмидт не са се засичали, но през пролетта на 1898 г. двамата се изправят лице в лице за първи път.

Източник на следната история е французинът професор Едмонд Дебоне, който е един от най-уважаваните европейски автори от онези години що се отнася до борбата и нейната история. Всичко сочи, че именно това е първата среща между Петров и Хакеншмидт. Действието се развива някъде през първата половина на 1898 г. в Санкт Петербург. 20-годишният Хакеншмидт няма търпение да започне да се бори, но неговият ментор Крайевски счита, че все още не е готов. Хакеншмидт вярва, че голямата му физическа сила е достатъчна да победи, който и да е било борец и редовно отправя предизвикателства към борците, които посещават атлетическия клуб на Крайевски. Тогава един ден в Санкт Петербург пристига българина Никола Петров и в негово лице д-р Крайевски вижда възможност да даде урок на младия Хакеншмидт. Крайевски моли Петров да посети Хашеншмидт в клуба и когато, неизбежно, Хакеншмидт го предизвика да се борят да го научи урок, който Хакеншмидт ще помни завинаги. Петров се съгласява. Хакеншмидт посреща Петров в клуба на Крайевски и веднага разпознава известния български борец. Първо двамата вдигат тежести заедно, като естествено Хакеншмидт нарочно тренира с по-голяма тежест от Петров, за да демонстрира надмощието си над българина. И тогава самоувереният Хакеншмидт отправя очакваното предизвикателство за борба. Какво следва? Следват 30 минути болка за неопитния Хак. В продължение на половин час Никола Петров прилага всяка възможна хватка върху Хакеншмидт. Един от физически най-силните мъже в света се превръща в безпомощно дете в ръцете на българина. Хакеншмидт си научава урока.

Никола Петров и Георг Хакеншмидт

Естествено, разказът няма как да бъде удостоверен, но по принцип професор Дебоне е достоверен източник. Освен това, в книгата си за легендарния борец един от най-добрите изследователи на тема Хакеншмидт естонецът Олаф Лангсеп също споменава, че Хакеншмидт губи среща от Петров някъде в периода февруари-април 1898 г. в Санкт Петербург. Уви не пише повече детайли за тази загуба, но времевата линия съвпада с историята на Дебоне. По всичко личи, че загубата на Хакеншмидт от Петров е факт и тя сама по себе си е внушително постижение. И като аматьор, и като професионалист Георг Хакеншмидт има много малко загуби. Малцина са борците, които могат да се похвалят с победи над легендарния „руски лъв”. Никола Петров е сред тези борци, макар и победата му над Хакеншмидт да не е в официална среща и то още преди Хакеншмидт да стане завършен борец.

Горната случка и победата на Петров, обаче, не са най-важното в случая. По-важно е какво се случва след това. Тук детайлите не са много ясни или по-точно времевата линия не е много ясна, но едно е 100% сигурно - Никола Петров започва да тренира Георг Хакеншмидт. Най-вероятно веднага след горната случка, но може и да не е веднага, а малко след това. Не е ясно и колко време българинът тренира неопитния бъдещ световен шампион, но със сигурност го тренира. През следващата година и половина Хакеншмидт се занимава с аматьорска борба и впоследствие дебютира и в професионалната. И други борци тренират Хакеншмидт след Петров, а може би и преди Петров да се захване с него, но самият Хакеншмидт счита Петров за неговия учител по борба. Петров е споменат като учител на Хакеншмидт в две от книгите на „руския лъв”, като в едната от книгите точните думи на Хакеншмидт са: „завърших борба при способния Никола Петров”. В другата книга Хакеншмидт също споменава Петров като негов учител и го нарича „изключително силен борец”. Макар и да не е единственият борец, който тренира Хакеншмидт през годините, Петров несъмнено изиграва важна роля в борцовото развитие на един от най-легендарните борци в историята на професионалната борба.

Тарикат срещу будала: Никола Петров срещу Куртдерели Мехмет

Следната случка не е особено важна в историческо отношение, но все пак е интересен и неизвестен досега (в България) момент от кариерата на легендарния български професионален борец Никола Петров и затова си струва да бъде спомената.

Действието се развива през януари на 1899 г. в Париж. По това време в популярната парижка зала „Фоли Бержер“ се провежда турнир по гръко-римска професионална борба. Турнирът е организиран от най-тиражният френски спортен вестник по това време („Льо Вело“) и наградният фонд за победителя е 5 хиляди френски франка, което е сериозна сума през онези години. В турнира участват над 60 борци от цяла Европа, включително българина Никола Петров и турчина Куртдерели Мехмет. След две седмици ежедневни борби вече са отличени 15-те полуфиналисти в турнира. Петров и Мехмет са сред полуфиналистите.

Полуфиналистите в турнира (1 - Никола Петров, 2 - Куртдерели Мехмет)

Така стигаме до 27-ми януари 1899 г. На тази дата Никола Петров и Куртдерели Мехмет се изправят един срещу друг в среща, която ще определи кой от тях двамата ще стане един от четиримата финалисти в турнира. Петров (родом от Горна Яряховица) е единственият български професионален борец в чужбина по това време и се занимава с този тип борби вече 5 години, а това е първото участие на Мехмет (родом от с. Младен, Севлиевско) в турнир по гръко-римска професионална борба. Подобно на другите турски борци в Париж преди него, Мехмет е състезател по мазна (пехливанска) борба, който е привлечен в гръко-римската професионална борба от учителя на Никола Петров - французина Жан Дублие. Към момента на срещата им Петров е на 25 години, а Мехмет на 34. Петров е висок 1.77 м., а Мехмет е 1.92 м. и значително превъзхожда нашенеца по килограми. Парижката публика е на страната на Мехмет и той не ги разочарова - макар и Петров да се представя достойно и да спира атаките на Мехмет през първите минути от борбата, турчинът безспорно е по-доминантният борец от двамата. И тогава, 6 минути и 27 секунди след започването на срещата, Мехмет се опитва да направи странично тръшване на Петров, но губи баланс, пада на тепиха и е туширан от българина. Залата избухва. Непобеденият досега турчин е победен и Петров се класира за финала на турнира.

Илюстрован момент от борбите във „Фоли Бержер“ през януари 1899 г.

Не изходът от срещата между Петров и Мехмет е интересното нещо тук, а историята около него. Следната история е публикувана в редица тогавашни френски вестници и привлича доста внимание. Веднага след борбата между двамата Мехмет изпраща писмо до „Льо Вело“, в което твърди, че е имало предварителна уговорка между него и Петров. Мехмет твърди, че Петров му е признал, че очаква да загуби от него и го е помолил да не го побеждава 30-35 минути, за да може репутацията на Петров да остане сравнително ненакърнена. Мехмет се съгласил, че няма да го побеждава бързо. В борбата, обаче, Петров игнорирал предварителната им уговорка да се борят половин час и Мехмет да победи, издебнал Мехмет да направи грешка и го туширал като така се възползвал от наивността на турския борец. Подобно твърдение за предвирителна уговорка е доста скандално за онези години във Франция. Петров, естествено, отрича твърдението, но тъй като организаторите на турнира нямат начин как да потвърдят кое е вярно и кое не, те нямат друг избор освен да дисквалифицират и двамата борци. И така, Никола Петров, който трябва да се бори във финалната четворка на въпросния турнир (един от първите големи турнири по гръко-римска професионална борба в историята на Франция), отпада от турнира и популярният полски борец Владислав Питласински го печели.

От френската преса: писмото на Куртдерели Мехмет

Накратко, това е историята с тариката Никола Петров, който изработва неопитния будала Куртдерели Мехмет. Или поне това е историята от гледна точка на Куртдерели Мехмет. Твърдението му за предварителна уговорка вярно ли е наистина или просто Мехмет си измисля извинение за загубата? Уви, няма как да знаем със сигурност. И двата варианта са напълно възможни. Предварителни уговорки съществуват в професионалната борба дори и от преди времето на Никола Петров. Освен това, като протеже на Жан Дублие и по-опитен борец Петров вероятно е бил личност с определен авторитет в очите на Мехмет и е напълно възможно Мехмет да се е чувствал задължен да следва инструкциите на Петров. Обаче, може и всичко да е измислица на Мехмет. Самият Мехмет никога не се отрича от твърдението си за предварителна уговорка между двамата и го повтаря през годините и пред турската преса. Няма публични коментари на Петров за случката.

Куртдерели Мехмет пред турската преса: „Не ме наранявай много“, каза българина, „и се възползва от добродушието ми при първа възможност.“

Пътищата на Петров и Мехмет се пресичат отново два пъти - първо двамата участват в турнир в Берлин през 1901 г. и после чак през 1914 г. участват и в турнир в Лайпциг. Няма информация дали отново се борят един с друг, но е силно вероятно в Лайпциг Петров да е записал нова победа над Мехмет, тъй като във въпросния турнир Петров завършва на второ място, а Мехмет на четвърто място (обикновено финалистите в тези турнири се борят един с друг на принципа всеки срещу всеки). Куртдерели Мехмет е легендарно име в Турция и има много победи там, но кариерата му като професионален борец в Европа не е особено успешна. Бори се във Франция, Белгия, Швеция и Германия. Посещава и САЩ за кратко. Обаче, няма значителни успехи в чужбина и може да се спекулира дали точно загубата му от Никола Петров не е нещото, което спира прогреса на кариерата му в чужбина още в самото ѝ начало. Що се отнася до Петров след 1899 г. той има дълга и успешна борцова кариера в Европа с над 50 призови класирания в турнири по гръко-римска професионална борба.

Как Никола Петров отвори вратата за турците в професионалната борба

В настоящия материал ще се запознаем с един важен момент от кариерата на легендарния български професионален борец Никола Петров. Става дума за ролята, която той изиграва в кариерата на първите турски професионални борци в Европа. Това е един от най-значимите му приноси към историята на професионалната борба.

Някои от участниците в долната история.
Прави, от ляво надясно: Кара Осман, Филиз Нурулла, Коджа Юсуф
Седнал: Жан Дублие (учителят на Никола Петров и турските борци)

Предварителна забележка: Тази история с Никола Петров има три различни версии - българска, турска и френска. Основата на историята е една и съща и в трите версии, но някои от детайлите в тях са различни. Невъзможно е да се каже коя версия е най-точната и затова ще разгледаме само основната история без допълнителните детайли около нея, тъй като разминаването в информацията е най-вече що се отнася до допълнителните детайли. Всъщност, една от трите версии със сигурност може да бъде елиминирана като невярна - версията в българските източници. В българската версия, макар и основната идея на историята да е същата както в другите две версии, историята се развива по грешен начин, в грешна година и има допълнителни участници в нея, които със сигурност нямат нищо общо с тази история. И именно затова версията на историята, която ще разгледаме по-долу, е базирана само на информация от френски и турски източници. Акцентът ще падне върху френските източници, тъй като значителна част от информацията от тях може да бъде допълнително потвърдена в статии от тогавашната френска преса.

Историята е следната. В края на 1893 г. или началото на 1894 г. популярният фрески борцов ветеран Жан Дублие (също познат като Жозеф Дублие) е победен от сънародника му Фернанд Сабес. Тогава Дублие решава да обиколи Европа с цел да намери борец, който ще може да победи Сабес. Поне това е историята за пред любителите на професионалната борба във Франция. Всъщност, Дублие и съпругата му просто тръгват на европейско цирково турне и по време на това турне той се търси неопитни борци, които да вземе под крилото си. Както вече се запознахме в предишния материал за Никола Петров, през пролетта на 1894 г. Дублие се присъединява към трупата на цирк „Сидоли” в Румъния и именно там французинът забелязва нашенеца. Никола Петров става протеже на Дублие и Дублие започва да му дава уроци по гръко-римска професионална борба.

 Фернанд Сабес

И така стигаме до ключовия момент в нашата история. Един ден Никола Петров предлага на неговия учител да посетят Турция, защото според Петров там те могат да намерят изключителни борци. Дублие се съгласява и той, Петров и съпругата на Дублие тръгват за Истанбул. Пътят им дотам не е лишен от интересни приключения, но тук няма да ги разглеждаме, тъй като не е ясно кое е вярно и кое не е. Например, само ще отбележим, че в турски източници се разказва за случка, където докато били в България Дублие влязал в сериозен спор с някакви хора и те искали да го пребият, но Петров се намесил и изкарал Дублие невредим от ситуацията (всъщност, конкретно тази случка има две различни версии - основата им е еднаква, но някои от детайлите и точната причина за спора се различават). След като пристигат в Истанбул историята се завърта по такъв начин, че в крайна сметка Дублие и Петров са поканени да гледат мазни (пехливански) борби. Твърди се, че поканата е дошла лично от султан Абдул Хамид II (който по принцип е известен като голям любител на мазната борба) и че борбите се състояли в градината на двореца Йълдъз, но това твърдение няма как да се потвърди. Поне това е едната версия. Другата версия е, че случайно попаднали на мазни борби в един от кварталите на Истанбул и всичко тръгнало оттам.

Султан Абдул Хамид II

Във въпросните мазни борби участвали някои от най-добрите турски борци. Информацията в различните версии се различава, така че не е сигурно точно за кой борец става дума, но Дублие видял голям потенциал в един от турските борци. Французинът решил да предложи на въпросния пехливан да го вземе във Франция заедно с още двама борци, препоръчани от пехливана. Никола Петров бил в ролята на преводач (не е ясно дали нашенецът е комуникирал с турците на български или на турски език). Турчинът се съгласява и така през декември 1894 г. Дублие сключва договор с вариететна зала в Париж да докара турците и Петров за борби във френската столица през март 1895 г. Турците нямат никакъв опит в гръко-римската професионална борба (имат опит само в мазните борби), но пък за сметка на това в лицето на Дублие и Петров те имат добри треньори, които да ги научат на този тип борба. Конкретно Дублие е считан за един от най-добрите борцови треньори в Европа по това време. Въпросните трима турски пехливани са Юсуф Исмаил (по-известен в Турция и България като Коджа Юсуф), Филиз Нурулла и Мехмед. Първите двама са родени в Шуменския край, а рожденното място на третия не е известно. Разбира се, макар и родени на територията на днешна България, първите двама са родени по времето на османското владичество, когато родните им места са част от Османската империя.

Никола Петров

Добре, Никола Петров има голям принос за привличането на първите трима турци в гръко-римската професионална борба, но защо това е от значение за историята на професионална борба като цяло? Отговорът на този въпрос се крие в продължението на горната история. Турците дебютират на парижкия тепих през март 1895 г. и веднага стават голяма сензация. Различната им визия (в сравнение с останалите европейски борци) и различният им начин на борене ги превръщат в популярна атракция. Френската публика досега никога не е виждала подобни борци. Освен това, организаторите на борбите умело използват рекламни трикове, за да направят турските борци дори още по-интересни в очите на зрителите. Например, пускат се репортажи в пресата, които твърдят, че турците трябва да спечелят всичките си борби, иначе няма да могат да се върнат у дома, където ги чака смъртна присъда от Султана, ако се върнат победени. Интересът към борбите на турците в Париж е голям. Залите са по-пълни отвсякога. Години по-късно, в мемоарите си, дори и главното френско борцово име от онези години световният шампион Пол Понс признава, че турските борци са нещото, което е довело до рекордния зрителски интерес към професионалната борба в Париж. Успехът на турците във Франция не остава незабелязан и в другите европейски страни и скоро след това организатори из цяла Европа започват да искат турски борци в тяхните турнири. През следващите две десетилетия един куп турски борци заливат европейската професионална борцова сцена. Някои от тези турци са доста популярни, като сред тях има дори и световен шампион (Кара Ахмет от Поповския край, който през 1899 г. печели втория в историята световен шампионат по гръко-римска професионална борба).

Световният шампион Кара Ахмет (1899 г.)

Америка също не остава назад. Гореспоменатият Коджа Юсуф дебютира в САЩ през 1898 г., където участва и в кеч мачове. Там той става огромна атракция и борбите му привличат няколко от най-големите кеч публики в историята на Америка до онзи момент. В САЩ Юсуф е представен като свиреп и чудовищен борец и в голяма степен именно Юсуф може да бъде считан за първия чуждестранен злодейски образ от този тип в историята на кеча (образ, вариации на който се използват в кеча и до ден днешен). Подобно на Европа, след големия американски успех на Юсуф, в САЩ идват доста други турски борци и дори има и псевдотурци (борци от други народности, които са рекламирани като турци, макар че не са, тъй като турските борци привличат зрителския интерес). Някои от въпросните турци са сред главните кеч имена в САЩ през първите две десетилетия на 20-ти век. Тук трябва да се отбележи и че някои от тях са родени на българска територия и съответно в САЩ са рекламиранни едновременно и като турци, и като българи. Борци като Филиз Нурулла от Шуменско, Юсиф Махмут от Силистренския край и Юсиф Хюсеин от Търговище са първите спортни фигури, които прославят България в Северна Америка, години преди Дан Колов или който и да е било друг български спортист.

От американската преса: Коджа Юсуф и американските шампиони (1898 г.)

И всичко това става възможно, защото един ден Никола Петров предлага на учителя му Дублие да търсят борци в Турция. Моментно решение променя историята на професионалната борба завинаги. Естествено, дори и без Петров рано или късно турците най-вероятно пак щяха да навлезнат в професионалната борба и вероятно пак щяха да бъдат толкова популярни през онези години, но така или иначе фактите са си факти - Жан Дублие и Никола Петров са причината за дебюта на турските борци в професионалната борба.

Борецът Никола Петров - първата българска спортна звезда в чужбина

Предварителна забележка: Преди да прочетете настоящия материал е силно препоръчително да разгледате материала, в който разбулихме някои от широкоразпространените митове за Никола Петров, които са писани в България през годините. Освен това е хубаво да обърнете внимание и на материалите, където се запознахме с особеностите на гръко-римската професионална борба и видяхме кадри от нея. В настоящия материал ще обобщим борцовата кариера на Никола Петров в Европа и въпросните три материала са нещо като интро към настоящия материал. Между другото, тук трябва да се отбележи, че макар и в България да е запомнен като Никола Петров, всъщност, истинската му фамилия е Джуров (Петров е бащиното му име). Освен това, още от самото начало на борцовата му кариера в Европа той се бори под името Николай Петров, но все пак в блога го наричам Никола Петров, за да няма объркване.

--------------------------------------------------------------

Никола Петров се ражда през 1873 г. в Горна Оряховица в седемчленно семейство. Бъдещият борец е най-малкият от децата. Още преди да е навършил 10-годишна възраст Никола остава без баща, тъй като баща му почива. Скоро след това малкият Никола започва да работи, за да помага на семейството си. Когато е на около 18-годишна възраст му е предложена работа в Браила (Румъния). Решението е лесно за отрасналия в немотия Никола...

Никола Петров (познат в Европа като Николай Петров)

Минават няколко години. Никола Петров все още е в Румъния. И тогава се случва нещо, което изцяло ще промени живота му. В града пристига популярният по това време пътуващ цирк "Сидоли". Една от атракциите в програмата на цирка са професионалните борци. Популярна практика в онези години е професионалните борци да предизвикват зрители от публиката. Ако зрител-аматьор успее да издържи определено време без да бъде победен от професионалния борец, то зрителят получава определена сума. Именно така започва пътят на Никола Петров в гръко-римската професионална борба. Аматьорът Никола се представя отлично срещу професионален опонент и така впечатлява правилните хора, което скоро след това му отваря вратата към професионалната борба.

Въпросната среща се състои през пролетта на 1894 г. и след нея борецът-аматьор Никола Петров участва в още няколко подобни борби срещу професионалисти. По това време в цирк "Сидоли" се бори и френският ветеран Жан Дублие (също известен и като Жозеф Дублие). Французинът вече е на възраст и се готви да се оттегли от борцовата арена, но не и от професионалната борба като цяло. През следващите няколко години Дублие открива и тренира един куп мъже, които впоследствие стават популярни професионални борци, и така французинът става една от най-важните фигури за развитието на европейската професионална борба в онези години. Едно от първите открития на Дублие е Никола Петров. Френският ветеран вижда голям потенциал в българския аматьор и му предлага да го направи професионален борец. Младият българин се съгласява. От Румъния Дублие и Петров тръгват на турне из Европа - Австрия, Украйна, Турция, а може би и други държави. По време на това турне Дублие обучава неопитния Никола и му показва тънкостите на гръко-римската професионална борба. И така стигаме до момента, когато Никола Петров прави първия си голям пробив на професионалната борцова сцена.

Жан Дублие - учителят на Никола Петров

След няколкомесечното турне в други европейски държави през декември 1894 г. Дублие и Петров пристигат в Париж. Скоро след това Петров дебютира на френския тепих в популярната зала "Фоли Бержер". В периода март-май 1895 г. там се състоят редица борцови срещи, които са толкова интересни, че рязко покачват интереса към гръко-римската професионална борба в Париж. Скоро след това Париж се превръща в една от Меките на гръко-римската професионална борба и в известна степен именно борбите през пролетта на 1895 г. са нещото, което поставя основите за бъдещата огромна популярност на този тип борби във Франция. Никола Петров участва във въпросните борби през пролетта на 1895 г. Най-важните и най-големи имена в тях са французинът Пол Понс и турците Коджа Юсуф и Филиз Нурулла, но и нашенецът оставя отлично впечатление у френската публика по време на борбите и така се ражда първата българска звезда в професионалната борба. Всъщност, така се ражда първата българска спортна звезда в чужбина въобще. Именно Никола Петров е първият български спортист, който прославя България извън пределите на нашата нация.

От ляво надясно: Пол Понс, Коджа Юсуф, Филиз Нурулла

След успешният му дебют в Париж младият български професионален борец отново тръгва да обикаля Европа. През следващите четири години следват борби в Русия, Унгария, Италия, Англия и други държави, а и още борби във Франция. Първият му значителен успех идва през май 1899 г., когато Никола Петров печели голям турнир по гръко-римска професионална борба в Санкт Петербург, всъщност първият голям турнир по гръко-римска професионална борба в Русия, и така името му остава завинаги в руската спортна история. Това, обаче, е само началото на успехите му...

Кариерата на Никола Петров в гръко-римската професионална борба в Европа продължава до началото на Първата световна война. Освен досега споменатите държави Петров също се бори и в Белгия, Полша, Германия, Латвия, Литва, Беларус, Швейцария, Естония и Дания. По моя груба сметка през близо 20-годишната му кариера в Европа Петров участва в над 150 турнира по гръко-римска професионална борба и в поне 2 хиляди срещи. С течение на годините нашенецът става изключително способен и силен борец. Повечето му мачове са победи, но разбира се няма непобедими борци и Никола Петров също има както равенства, така и загуби. Невъзможно е да се дадат точни цифри и относно представянето му в многото турнири, в които участва, тъй като липсва пълна информация за известно количество от тях. И все пак, наличната информация показва, че по време на почти 20-годишната му борцова кариера в Европа Никола Петров взима участие в поне четири световни първенства по гръко-римска професионална борба и има едно едно трето и две четвърти мяста в тях. Освен това има и две участия в европейски първенства - едно второ и едно трето място. И не на последно място, Никола Петров участва най-вече в местни и регионални турнири, някои от които са доста престижни, и в този тип турнири той има над 13 първи места, над 24 втори места и над 12 трети места. Нарочно казвам над, тъй като това са само потвърдените му към момента успехи, но вероятно има и още. По-нататък в отделен материал ще видим подробен списък с успехите на Никола Петров.

Никола Петров в действие

Но до оставим цифрите настрана и да видим какво всъщност се крие зад всички тези цифри. Зад тях се крие една изключителна професионална борцова кариера. Никола Петров е безспорно едно от най-големите и най-уважавани имена в европейската гръко-римска професионална борба в годините преди Първата световна война, а това е период, през който този тип борба се радва на голяма популярност в почти цяла Европа. Да, има и по-големи имена от него, но те не са чак толкова много. Макар и нашенецът никога да не достига връхните световни и европейски отличия няма съмнение, че през значителна част от кариерата му е считан за един от десетте най-добри професионални борци в Европа (което се вижда ясно в класациите на старите чуждестранни спортни вестници и списания, а и достойните му класирания в световни и европейски първенства също потвърждават това). Почти няма голямо име от онези години, срещу което да не се е изправял. Георг Хакеншмидт от Русия, Пол Понс от Франция, Иван Поддубни от Русия, Станислав Збизко от Полша, Александър Аберг от Русия, Георг Лурих от Русия, Джес Педерсен от Дания, Якоб Кох от Германия, Лоран ле Букароа от Франция, Джовани Райчевич от Италия и др. са просто някои от легендарните световни шампиони по гръко-римска професионална борба, които стъпват на тепиха срещу българина. Където и да е отиде Никола Петров е популярно име, но може би най-популярен е в Германия и Австрия, където има и най-много спечелени турнири и където към края на кариера му в Европа дори за кратко ръководи турнири по гръко-римска професионална борба.

От ляво надясно: Хакеншмидт, Понс, Поддубни, Збизко, Аберг

От ляво надясно: Лурих, Педерсен, Кох, ле Букароа, Райчевич

Макар и борцовата му кариера в Европа да приключва със започването на Първата световна война това не е края на кариерата му като цяло. След Войната Никола Петров продължава да се бори, но вече само в една страна и то страна, в която до този момент не се е борил - родната му България. Повече относно този въпрос ще си поговорим по-нататък в отделен материал.

Борецът Никола Петров - митове и легенди

Преди да разгледаме кариерата на Никола Петров е добре да обърнем внимание на някои от грешните неща, които са писани за него през годините. Подобно на Дан Колов, в България за Никола Петров е писано много (най-вече след 1944 г.), но често тази информация съдържа грешки. Това се дължи главно на факта, че почти всички български материали за Никола Петров са базирани на два-три основни български източника, а голяма част от информацията в тях е от втора и трета ръка и много малко неща са проверени в допълнителни източници. Една подобна проверка показва, че известна част от изписаните за Петров неща през годините не са точни - грешни години, преувеличени факти, измислени истории, т.н. В настоящия материал ще разбулим някои от въпросните митове.

Неточностите в българските материали за бореца Никола Петров:

Не чак толкова известен факт: Петров не е фамилията на Никола Петров. Петров е бащиното му име. Цялото му име е Никола Петров Джуров.

В Европа Никола Петров не е бил познат като Никола Петров, а като Николай Петров. Навсякъде е бил рекламиран с това име. 

Никола Петров е бил професионален борец. Често в България се прави грешката да се казва, че е бил борец и не се прави важното пояснение, че всъщност е бил професионален борец. Това е много важен момент. Като се каже борец се подразбира състезател по аматьорска (спортна) борба, което не е точно. Никола Петров се е занимавал основно с гръко-римска професионална борба (с особеностите, на която се запознахме тук).

Често се казва, че Никола Петров е бил непобедим борец и е нямал никакви загуби. Това не е вярно. Няма непобедими борци. Борцовата кариера на Никола Петров обхваща период от 30 години и през тези 30 години повечето му мачове са победи, но има и както равенства, така и загуби. Невъзможно е да се каже точно колко са били загубите му, тъй като надали някога наличната информация за кариерата му ще бъде 100% пълна, но бройката им със сигурност е трицифрена. Освен това трябва да се спомене, че по времето на Никола Петров в гръко-римската професионална борба е имало и известно количество предварително уговорени срещи. Няма как да се провери дали нашенецът е участвал в такива срещи, но все пак е добре човек да си има едно наум, когато се коментира борцовата кариера на Никола Петров.

Винаги се казва, че първият опонент на Никола Петров е бил прочутият италиански борец Жорж Расо в Браила, Румъния. Няма как да се потвърди дали наистина е бил той, но все пак трябва да се отбележи, че Жорж Расо не е италианец, а германец. Истинското му име е Готфрийд Шулц, а Жорж Расо е просто един от псевдонимите му. Освен това, „прочут” е много силно казано, особено що се отнася до борцовата му кариера. Расо е по-познат като цирков и силов атлет. Като професионален борец няма значителни успехи. 

Жорж Расо (Готфрийд Шулц)

Във всички български източници се казва, че първата официална борцова среща на Никола Петров (срещу гореспоменатия Расо) е била през есента на 1895 г. Годината не е вярна. Дебютът на Никола Петров е през пролетта на 1894 г. Освен това, българската версия е, че от Румъния Петров отива директно във Франция в началото на 1896 г., където е и първият му голям пробив на борцовата сцена. Да, първо пробива във Франция, но не пристига във Франция през 1896 г., а в края на 1894 г., и преди Франция посещава Австрия, Украйна, Турция, а може би и други държави.

Реклама за борби с участието на Никола Петров (август 1894 г. във Виена)

Репортаж от френската преса за мач на Никола Петров (март 1895 г. в Париж)

И така стигаме до твърдненията, че Никола Петров е печелил европейско (във Виена през 1899 г.) и световно първенство по борба (в Париж през 1900 г.). Тук отново ще направя забележката, че Петров никога не е участвал в световни и европейски първенства по аматьорска (спортна) борба, а само в световни и европейски първенства по гръко-римска професионална борба, които са доста по-различни от аматьорските (повече информация за въпросните професионални първенства има тук). Забележките ми, обаче, не спират дотук. Направих подробен преглед на старата френска преса и не успях да намеря дори и едно споменаване на световно първенство в Париж, спечелено от Никола Петров, през 1900 г. или която и да е било друга година. Петров се споменава като участник в най-различни други турнири, но никъде не мога да намеря потвърждение в тогавашната преса, че наистина е бил световен шампион. Консултирах се и с чуждестранни историци, които са експерти по темата за световните първенства по гръко-римска професионална борба, и те също не са чували за подобно световно първенство, спечелено от нашенеца. Абсолютно същата е ситуацията и с европейското първенство през 1899 г. Всичко това ме навежда на мисълта, че европейската и световната титли на Никола Петров са български мит, който след многократно повтаряне през годините се е затвърдил като общоприет факт. Допълнително потвърждение на моята теза е факта, че в малкото български материали за Никола Петров от преди 1944 г. европейската му титла не се споменава никъде, а световната му титла се споменава само в един материал, който е пълен с очевидно митологизиране. Например, въпросният материал твърди, че финалът на световното първенство е бил пред публика от 26 хиляди зрители (което е изключително съмнително твърдение) и преувеличава размерите на опонента на Петров (повече за това малко по-долу). Твърди се и че наградният фонд за победителя е бил 30 хиляди френски франка, което също звучи доста съмнително - 30 хиляди франка е огромна сума за 1900 г. и не съм чувал за друг турнир по гръко-римска професионална борба преди или след 1900 г. с рекламиран награден фонд дори и на половината на този. Друг интересен момент относно твърдението, че Петров става световен шампион през 1900 г. в Париж е, че уж турнирът се провежда в продължение на два месеца по време на световното изложение в Париж през 1900 г. Да, в Париж през 1900 г. има световно изложение и то се провежда от 15-ти април до 12-ти ноември. Обаче, преглед на наличната информация показва, че в същия този период Никола Петров се бори в Русия, а опонентът му от финала се бори в Централна Европа.

Заключение: Общо взето твърденията за европейската и световната титли на Никола Петров се разпространяват масово у нас чак след 1944 г., когато в България за Петров започва да се пише много повече и той и Дан Колов са издигнати като примери за успели българи в борбата (макар че и двамата са от професионалната борба, а не от аматьорската/спортната борба). На базата на наличната информация мнението ми е, че Никола Петров не е бил нито европейски, нито световен шампион. Несъмнено е бил много голямо борцово име в Европа и като цяло един доста успешен професионален борец, но не е бил европейски и световен шампион. И все пак, има теоритична възможност Петров наистина някога да е печелил световно или европейско първенство, но отсъствието на каквото и да е било потвърждение в чуждестранни източници е изключително странно и ми говори, че твърденията за титлите на Петров са българската измислица. Докато не се появи информация, която да потвърди световната и европейската му титли, за мен това са митове, които не отговарят на реалността.

Друг мит относно световното първенство, уж спечелено от Никола Петров, е описанието на бореца, за който се твърди, че му е бил опонент във финала на въпросното първенство - главното френско професионално борцово име в онези години и световен шампион по гръко-римска професионална борба в тежка категория Пол Понс. В българските източници винаги се казва, че Понс е бил висок 216 см, тежал е 145 кг и е бил без загуба докато не се е изправил срещу Никола Петров във финала на световното първенство през 1900 г. Всичко това е грешно. Пол Понс има документирани загуби още през 19-ви век и размерите му са били около 196 сантиметра и 118 килограма, но естествено победа над непобеден борец с великански размери звучи по-внушително и затова българската версия е такава.

Пол Понс

Друго интересно твърдение относно Никола Петров е твърдението, че през 1898 г. печели титлата „шампион на Америка”. Историята е следната. През 1898 г. Петров получава оферта да се бори с американския шампион по борба Джим Корбет с условието, че ако го победи ще получи 100 хиляди щатски долара. Естествено, след над два часа борба в Ню Йорк пред 10 хиляди зрители българинът печели срещата. Веднага след това, обаче, Петров се връща в Европа, тъй като победеният Корбет имал връзки с гангстери и те искали да убият нашенеца заради победата му, и тогава Петров се заклева, че повече няма да стъпи в Америка. Интересна история, определено. Уви, обаче, историята е пълна измислица. В нея има няколко основни проблема. Като за начало има го същият проблем като при европейската и световната му титли - подробен преглед на американската преса показва, че подобен мач не се споменава никъде в нея. Адски странно е мач с американския шампион по борба пред 10 хиляди фенове в Ню Йорк да не се споменава дори и един път. За американските шампиони винаги се пише много в пресата (независимо дали печелят или губят), Ню Йорк е един от медийните центрове на САЩ, а 10 хиляди фенове е огромна/рекордна публика за 1898 г. Ако наистина е имало подобна среща би трябвало да съществуват много статии за нея, а не мога да намеря дори и една. Американските историци също не са чували за подобен мач. Твърдението за наградния фонд дори не заслужава да бъде коментирано сериозно - 100 хиляди долара за една борцова среща е просто абсурдно голяма сума не само за 1898 г., но и за следващите няколко десетилетия. Всъщност, дори и 10 хиляди долара е прекалено голяма сума за 1898 г. Като се има предвид, че историята за срещата между Петров и Корбет се появява за първи път в родните материали за Петров чак след 1944 г. гангстерските заплахи и отричането на САЩ намирисват на антиамериканска социалистическа пропаганда.
Дори и да оставим всичко казано досега настрана основата на твърдението за големия американски успех на Петров е грешна - никога не е имало американски шампион по борба на име Джим Корбет. Да, през 1898 г. в САЩ има голяма спортна личност на име Джеймс „Джим” Корбет, но той не е борец. Джим Корбет е американски боксьор, който печели световната титла по бокс в тежка категория през 1892 г. и я губи през 1897 г. Обаче, все пак трябва да се отбележи, че в онези години професионалните боксьори понякога са се занимавали и с професионална борба, за да изкарват допълнителни пари. Съответно, Корбет се е борил от време на време, но отново ще обърна внимание, че никъде няма потвърждение за негова среща с Никола Петров. Всъщност, дори никъде няма потвърждение, че Петров някога е стъпвал на американска почва. Единствено през 1905 г. се говори, че може да посети САЩ, но най-вероятно заплануваното му турне отпада.

Джим Корбет

 --------------------------------------------------------------

В българските материали за Никола Петров има и други неточности и съмнителни твърдения относно живота и кариерата му, но тези са най-известните и най-фрапиращите. Разбира се, всичко това въобще не променя факта, че Никола Петров е един доста успешен професионален борец и реално първата българска спортна звезда в чужбина. След като отбелязахме най-големите митове за Петров сега идва ред да се запознаем и с истинската история на кариерата му в професионалната борба. Това ще стане в следващите няколко материала:

= Кариерата на Никола Петров (в чужбина)

= Как Никола Петров „отвори вратата” за турците в професионалната борба

= Никола Петров срещу Куртдерели Мехмет: тарикат срещу будала

= Никола Петров - учител на първия световен кеч шампион

= Никола Петров в България

= Успехите на Никола Петров в професионалната борба (подробен списък с класиранията му в турнири)

Защо в България казваме „кеч“, а не „професионална борба“?

В наши дни почти навсякъде по света това, което ние в България наричаме кеч, е известно като професионална борба (professional wrestling, на английски), свободна борба или просто борба. Все вариации около думата борба - почти навсякъде, но не и в България. България, няколко други европейски държави, определени държави в Африка и шепа държави в Латинска Америка са единствените места, където думата „кеч“ все още се използва в ежедневната реч, когато се има предвид професионална борба. Каква е причината за това? Защо в България все още използваме термин, който не се използва от десетилетия насам в по-голямата част от света що се отнася до професионалната борба?

Както вече се запознахме по-напред в блога, кечът се ражда през втората половина на 19-ти век. Поради наличието на други типове професионална борба по онова време използването на думата „кеч“ е задължително, за да бъдат разграничавани различните професионални стилове. С течение на годините, обаче, останалите професионални стилове изчезват, кечът остава единственият стил професионална борба и така в голяма степен отпада нуждата от използване на думата „кеч“. Това се случва първо в САЩ, още преди Дан Колов да се захване с професионална кеч борба. Съответно, още по времето на Колов кечът в САЩ вече сравнително рядко се рекламира с думата „кеч“ (catch) и най-често е известен просто като борба или професионална борба. В наши дни, когато някой англоговорещ говори за кеч той никога не използва термина „кеч“ - винаги се казва pro wrestling (професионална борба) или просто wrestling (борба).

Как, обаче, стоят нещата в България? Думата „кеч“ навлиза по-масово у нас през 1934-1935 г. заради Дан Колов, успехите му в Париж и кеч мачовете, които той и Хари Стоев започват да организират в България през 1935 г. Като цяло кечът в България през 30-те години на 20-ти век е най-силно повлиян от френския кеч и даже използва френския кеч правилник. По това време във Франция „catch“ (кеч), „lutte libre“ (свободна борба) и „lutte libre américaine“ (свободна американска борба) са термините, които се използват, когато се има предвид професионалната кеч борба, практикувана от Дан Колов. Френското влияние се вижда ясно при първоначалната дума за кечист у нас - в онези години в България борците, които се занимават с кеч не се наричат кечисти (както са известни в наши дни), а най-вече борци и понякога кечори („кечор“ идва от френската дума „catcheur“ - кечист, на френски). И все пак, през 30-те думата „кеч“ все още не е чак толкова утвърдена у нас колкото ще стане през следващите десетилетия. Подробен преглед на българската преса от 30-те показва ясно, че макар и използвана понякога думата „кеч“ далеч не е единствената дума, която се използва, когато в България започват да се организират кеч мачове и кечът добива голяма популярност. Всъщност, думата „кеч“ се използва сравнително рядко. По това време кечът в България освен като кеч също е известен и като свободна борба, свободна американска борба, американска борба или просто борба. Няколко случайно подбрани заглавия от тогавашната преса:

Заглавия от българската преса (1935-1939)

От всички думи и словосъчетания за професионална кеч борба у нас през 30-те години на 20-ти век може би най-често се използат борба и американска борба. Думата „кеч“ е просто един тяхен синоним, който се използва от време на време, особено когато има нужда да се направи разграничение между кеч и гръко-римска професионална борба. Добър пример за синонимните качества на гореспоменатите думи и словосъчетания са следните заглавия от 1938 г. относно първия български кеч шампионат. Всичките заглавия са за едно и също събитие:

Заглавия относно първия български кеч шампионат (1938)

През първата половина на 40-те със смъртта на Дан Колов и временното оттегляне на Хари Стоев от ринга думата „кеч“ изчеза от българската реч почти изцяло (поне що се отнася до пресата, а тя в онези години в голяма степен дава отражение и върху всекидневната реч). Словосъчетанието „американска борба“ също изчезва почти изцяло. Вече кечът става известен просто като борба. Примерни заглавия:

Заглавия от българската преса (1941-1944)

И тук вече стигаме до момента, когато думата „кеч“ се затвърждава като думата за professional wrestling (професионална борба) в България. Това става след 1944 г., когато новият политически режим взима решение да развива аматьорската (спортна) борба и решава, че професионалният кеч е пречка пред нейното развитие. Почти изцяло изчезналата дума „кеч“ се завръща в страниците на родната преса и служи като удобен инструмент за разграничаване на професионалната и аматьорската борби. Освен това, завръщането на думата „кеч“ в пресата е придружено от една нова негативна конотация около думата - конотация, която уви в известна степен се е запазила у нас до ден днешен. От любимо и уважавано спортно развлечение за българската публика „кеч“ вече става дума, описваща „извратена борба“, която „оглупява и развращава обикновения човек“. Всичко това е част от политиката на новата власт за развиване на аматьорската борба като организиран спорт и за оплюване на всичко, което идва от Запада. В този ред на мисли, в годините след 1944 г. в пресата започват да се появяват коментари като:

1947

1948

И така по време на комунистическия период от българската история думата „кеч“ измества понятия като борба, свободна борба и американска борба и се затвърждава като единствената дума за професионална борба (professional wrestling) у нас.

Видео: Кечът по времето на Дан Колов (кадри от 1929-1937)

Предварителна забележка: в долното видео няма кадри с Дан Колов! Целта на видеото е да покаже какво е представлявал кечът по времето на Колов, но умишлено не сa включени кадри с негово участие. Кадри с Дан Колов можете да видите в тук.

Наскоро прегледах всички видео архиви, в които има запазени стари кеч кадри от времето на Дан Колов, и така сглобих долното видео. Този преглед показа, че съществуват много кеч кадри от въпросните години (макар и някои от тях да не са свободно достъпни в интернет), но уви 99% от кадрите са след 1928 г. Защо казвам уви? Защото за да се даде добра представа за Данколовия кеч задължително трябва да се включат и кадри от преди 1928 г. След 1928 г. в кеча започват да навлизат нови и не чак толкова реалистични хватки, удари и движения, които променят кеч жанра. Колов, който официално дебютира в кеча през 1917 г., е представител на "старата школа" и личният му стил е по-близък до типичния кеч стил преди 1928 г. отколкото този след 1928 г. И все пак, долното видео дава добра представа какво са представлявали кеч срещите като цяло в периода 1929-1937, а именно това е най-успешният период от кариерата на Колов. Освен това, през годините Колов се е борил със седем от осемте борци с мачове в долното видео, а и с половината от борците в кеч тренировката във видеото.

Видеото е с продължителност 58 минути и съдържа следните неща в следния ред:

Музикално видео: Популярни кеч борци и популярните им хватки и движения - Музикално видео, съдържащо известните хватки и движения на някои от най-големите кеч имена през 30-те години на 20-ти век (Джим Лондос, Ед Люис, Гус Соненберг, Дано О'Махони, Еверет Маршал, Джим Браунинг, Човекът-планина Дийн и Джо Саволди).

Кеч мач: Ейб Коулман срещу Дик Дейвискорт - От 1932 г. Една от най-динамичните кеч звезди от онези години (евреина Коулман) срещу утвърдения кеч злодей и ветеран (Дейвискорт).

Тренировъчни кеч кадри - Поредица от треноровъчни кадри от Франция. В тренировката участват имена като Анри Деглан, Франк Бронович, Стан Кароли, Ал Перейра, Дик Перон, Джордж Красавин, Марк Пасман, Реджиналд Сики, Жан Бианкони, Джо Саволди и др.

Кеч мач: Гус Соненберг срещу Джо Малчевич - От 1929 г. Мач за световната кеч титла в тежка категория. По времето на мача Соненберг (един от добрите приятели на Дан Колов и негов ученик) е най-популярното кеч име в Северна Америка и настоящият световен шампион в тежка категория, а опонентът му е утвърдено име, което от няколко години насам "гони" световната титла.

Кратко интервю: Ед "Удушвача" Люис - Едно от най-легендарните имена в историята на кеча (и многократен опонент на Дан Колов) ни разказва малко за себе си.

Кеч мач: Ед Люис срещу Ед Дон Джордж - От 1931 г. Мач за световна кеч титла в тежка категория. Легендарният ветеран Люис срещу младия шампион Дон Джордж.

Официална церемония: Дик Шикат получава новата световна кеч титла в тежка категория - Германецът Шикат е едно от главните кеч имена през 30-те и тук е официално награден с първата му световна кеч титла в тежка категория.

Кеч мач: Джим Лондос срещу Дик Шикат - От 1930 г. Мач за световна кеч титла в тежка категория. Едно от най-легендарните имена в историята на кеча и най-голямата кеч звезда в света през по-голямата част от 30-те (гърка Лондос) се изправя срещу друго голямо име (германеца Шикат).

Музикално видео: Интересни моменти от старите ленти - Различни интересни и забавни моменти от кеч мачове, състояли се в периода 1929-1937. Включени са кадри от САЩ, Франция, Англия и Австралия.

Всичките мачове в долното видео са в т.нар. highlight формат (т.е. само отбрани моменти), което е стандартния видео формат за онези години що се отнася до кеч мачове. Мачовете нямат коментар, а само звук от залата. Музикалното оформление на видеото е в духа на времето.

ВИДЕО: Кечът по времето на Дан Колов (един час кадри от 1929-1937):

КЛИКНЕТЕ ВЪРХУ СНИМКАТА, ЗА ДА ВИДИТЕ ВИДЕОТО
(DailyMotion линк)

Кечът по времето на Дан Колов и кечът в наши дни - прилики и разлики

"Днешният фалшив кеч няма абсолютно нищо общо с истинския кеч по времето на Дан Колов" е изказване, което често се споменава, когато някой се опита да прави сравнение между кеча в наши дни и кеча по времето на Дан Колов. Обаче, доколко е вярно това изказване? Тук ще отговорим на този въпрос.

Краткият отговор на поставения въпрос е: изказването е грешно.

Какво е грешното в него? Като за начало, както вече стана дума по-напред в блога, кеч мачовете са с предварително решен (от организаторите) завършек от много време насам. Това не е ново явление. Предварително уговорени кеч мачове има още дори преди времето на Дан Колов. Да, когато Колов се захваща с кеч вероятно част от мачовете му са изцяло истинско спортно съревнование, но през по-голямата част от кариерата му Колов участва в мачове с предварително уговорен завършек (точно както и днешните кечисти, чиито победи и загуби са предварително решени от шефовете им). Точно както е и сега, така е било и тогава - ако не играеш по правилата на кеч шефовете и не правиш каквото ти казват няма да можеш да работиш като кечист, тъй като никой няма да иска да те слага в мачове. Дан Колов е кечист, който никога не е оставал без работа...

Дан Колов

Основната прилика между кеч мачовете по времето на Колов и днешните кеч мачове е именно това - наличието на предварително уговорен финал. Оттам-нататък приликите в мачовете са малко. Е, разбира се, известна част от хватките, ударите и движенията, които са били използвани в кеч мачовете по времето на Колов се използват в днешните кеч мачове, но често се използват по леко по-различен начин и в по-различен контекст. По времето на Колов освен изхода от мача почти нищо друго не е било предварително уговаряно. Единствено финалът се е знаел предварително и всичко друго е било импровизация на момента. Всъщност, по-точно е да се каже, че всичко друго е било в известна степен истинска борба, но борба с демонстрационна цел (т.е. борба, в която кечистите не се борят с цел победа, а просто правят кеч демонстрация, победителят в която е решен още преди започването ѝ). Тази борба е имала известни прилики със спортната (аматьорска) борба свободен стил, но определено не е била такава и не трябва да бъде считана за такава, особено от края на 20-те години на 20-ти век натам, когато в кеча навлизат нови по-динамични и не чак толкова реалистични удари, движения и хватки. Днес нещата стоят по напълно различен начин. В по-голямата част от днешните кеч мачове борцовият елемент е много по-слабо застъпен. Днес има много по-малко борцови хватки и значително повече визуално внушителни удари и движения. Предварителното уговярене също е много по-голямо - вече не е само на финала, но и на ключови моменти от мача, а понякога и на по-голямата част от мача като цяло. И все пак, дори и в днешния кеч има голяма степен на импровизация и голяма част от нещата не са изрично написани в сценария. По времето на Колов мачовете са били по-истински в спортно отношение, защото в тях е имало и известна доза истинско борене, макар и то да е било в определени граници, но пък в днешните мачове атлетизма и физическото натоварване са по-големи поради по-динамичния и по-брутален кеч стил в наши дни. Както кечът по времето на Колов, така и кечът в наши дни изискват големи умения и издръжливост, но поради различни причини.

Освен предварително уговорения изход от мача и някои от използваните хватки/удари/движения, друга основна прилика между днешния кеч и кечът по времето на Дан Колов е главната цел на мачовете. Целта им е непроменена от над 100 години. Дали по времето на Колов или сега най-основната задача на кеч мачовете е една и съща - да накарат възможно най-много хора да похарчат възможно най-много пари за кеч. Всичко друго (победи, загуби, титли, т.н.) е второстепенно. Кечът е тип професионална борба (professional wrestling, на английски). Ключовата дума в това словосъчетание не е думата борба, а думата професионална. Кечът преди всичко друго е бизнес и този бизнес е професията на кечистите. Нито сега, нито по времето на Колов не е било най-важно кой е най-добър на ринга (както например би било в един изцяло истински спорт). Да, и това е било и все още е важно, но не е най-важното. Най-важното е кой е най-харесван от феновете (поради една или друга причина) и кой ще ги накара да похарчат най-много пари за кеч. Всичко останало в кеча е просто надграждане над този основен принцип.

Тук, обаче, трябва да се спомене и различния начин, по който са били правени кеч шоутата по времето на Дан Колов в сравнение с днешните кеч шоута. На първо място, по времето на Колов кечът все още е бил рекламиран като истинско спортно събитие. Като начин на рекламиране на шоутата и развиване на образите на кечистите Данколовият кеч е бил по-подобен на MMA (смесени бойни изкуства) и бокса в наши дни отколкото на днешния американски кеч. По времето на Колов кечът е бил представян като истински спорт, макар и част от публиката да е знаела, че не е такъв. Съответно, образите на кечистите (доколкото могат да се нарекат образи в съвременния смисъл на понятието) са били развивани по по-реалистичен начин - главно с медийни интервюта и чрез начинът, по който кечистите се борят на ринга. В същия ред на мисли, точно както е и днес, и по времето на Колов в кеча е имало добри и лоши герои, но не във всички мачове и често разликите между двата типа герои не са били толкова ясно изразени колкото са днес. Подобно на спазването на категориите в MMA и бокса, спазването на категориите в кеча също е било много по-стриктно отколкото е сега. По времето на Колов сравнително рядко се е случвало да се борят двама кечисти от различни категории и когато се е случвало почти винаги кечистите са били от съседни категории. В кеча в наши дни много рядко се говори за категории и няма никакви ограничения спрямо това дали кечист от тежката категория може да се изправи срещу кечист от леката, например. В общи линии по времето на Колов всичко в кеча е било по-близко до спорта отколкото е днес, но все пак несъмнено го е имало и шоу елемента. В днешно време кечът обикновено е рекламиран като спортно-развлекателно шоу и в голяма степен образите в него се развиват като образи в телевизионнен сериал. Много по-малко се търси реалистичност и за сметка на това се залага на правенето на интересно шоу, което разбира се е нещо нормално и една напълно естествена еволюция на професионалния кеч стил. Именно затова трудно могат да се правят сравнения между кеч образите и историите по времето на Колов и днешните кеч образи и истории. И все пак, някои от основните кеч образи и истории са останали непроменени вече над 100 години.

По темата за приликите и разликите между днешния кеч и Данколовия кеч може да се изпише още много, но ще спрем дотук. Това бяха най-основните прилики и разлики, обобщени накратко. В следващия материал ще видим видео кадри от времето на Дан Колов, които ще ни дадат допълнителна база за сравнение.

Популярността на кеча по света. Американско развлечение ли е кеча?

В България думата "кеч" от десетилетия насам се свързва единствено и само с една държава - Съединените американски щати. Масово у нас кечът е считан за американско развлечение, което се гледа и практикува почти само в САЩ. Обаче, това наистина ли е така? Американско развлечение ли е кечът или кечът е популярен по целия свят?

Кечът по света през последните три десетилетия: САЩ, Япония, Мексико, Англия

Както вече стана дума по-напред в блога, макар че САЩ не е родината на кеча именно САЩ е мястото, където първоначално той се развива най-бързо и добива най-голяма популярност. Популярността на този нов тип професионална борба бързо се забелязва и в други държави и с течение на времето кечът става популярна атракция по целия свят. Кеч извън САЩ има вече над 100 години и в един или друг момент през тези 100 години кеч шоута е имало в може би 75-85% от държавите в света. Нещо повече, в определени страни в определени моменти кечът достига изключително голяма популярност и става едно от най-любимите неща за гледане на местната аудитория. Макар че кечът в някои страни е очевидно повлиян от американския кеч, в доста страни дълги години кечът има местен привкус и е различен от американския кеч стил.

В наши дни всяка година се провеждат над 15 хиляди кеч шоута на шест континента в над 50 държави. В историческо отношение цифрите са дори по-големи. Меките на кеча, така да се каже, в известна степен са останали непроменени вече няколко десетилетия - САЩ, Мексико, Япония и донякъде Англия са основните места, където кечът се радва на най-голяма популярност и където се провеждат най-много кеч шоута. В наши дни, с изключение на няколко държави, вече няма чак толкова много местни кеч шоута колкото е имало в миналото и една от основните причини за това са глобализацията и американизацията на света. С течение на годините зрителските интереси стават все по-американизирани и съответно американският кеч стил постепенно измества местните кеч разновидности. Естествено, всичко това води и до намаляване на местните кеч шоута на доста места в сравнение с предишни десетилетия. Не навсякъде, но почти навсякъде. За сметка на това, обаче, през 21-ви век на глобално ниво американският кеч е по-популярен отвсякога. Към днешна дата американски телевизионни кеч шоута се излъчват по телевизията в над 170 държави и имат телевизионно покритие от над 900 милиона домакинства. Освен това, американски кеч компании провеждат шоута на живо в повече държави отвсякога.

Казано накратко: независимо дали става дума за предишни десетилетия или за днес, местна разновидност на кеча (в различни държави) или американски тип кеч, кечът е световен феномен от много време насам и продължава да бъде такъв и в наши дни.

И тук идва момента да споменем примери, които илюстрират глобалния интерес към  кеча през годините:

година, държава, посещаемост на кеч шоуто, главен мач в кеч шоуто

1933, Гърция, 80 хиляди фенове, Джим Лондос срещу Кола Квариани
1934, Франция, 18 хиляди фенове, Дан Колов срещу Шарл Ригуло
1935, България, 30 хиляди фенове, Дан Колов срещу Петър Ферещанов
1949, Испания, 25 хиляди фенове, Хосе Тарес срещу Стан Кароли
1950, Сингапур, 20 хиляди фенове, Кинг Конг Цая и Шейх Уади Аюб срещу Асрам Пахалван и Акрам Пахалван
1960, Индия, 80 хиляди фенове, Шейх Уади Аюб срещу Арджит Синг
1962, Либия, 40 хиляди фенове, Кинг Конг Цая срещу Шейх Уади Аюб
1963, Пакистан, 80 хиляди фенове, Аслам Пахалван срещу Гурнам Синг
1964, Колумбия, 25 хиляди фенове, Колумбийския Тигър срещу Шейх Юсеф
1967, Южна Корея, 49 хиляди фенове, Ким Ил срещу Марк Люин

1972, Аржентина, 22 хиляди фенове, Мартин Карадагян срещу Мумията

1976, Гватемала, 32 хиляди фенове, Хосе Азари срещу Мил Маскарас
1977, Южна Африка, 20 хиляди фенове, Ото Ванц срещу Дон Лео Джонатан
1980, Нигерия, 19 хиляди фенове, Карлос Колон срещу Тери Фънк
1984, Филипините, 23 хиляди фенове, Антонио Иноки срещу Бад Нюс Алън
1990, Канада, 64 хиляди фенове, Хълк Хоган срещу Ултимат Уориър
1992, Англия, 79 хиляди фенове, Брет Харт срещу Дейви Бой Смит
1993, Мексико, 48 хиляди фенове, Конан срещу Сиен Карас
1995, Северна Корея, 170 хиляди фенове, Антонио Иноки срещу Рик Флеър
1996, Кувейт, 20 хиляди фенове, Шон Майкълс срещу Стийв Остин
2000, Япония, 64 хиляди фенове, Кенсуке Сасаки срещу Тошиаки Кавада
2002, Австралия, 56 хиляди фенове, Дуейн "Скалата" Джонсън срещу Трите Хикса срещу Брок Леснар
2005, Ирландия, 22 хиляди фенове, Джон Сина срещу Кърт Енгъл срещу Джон Брадшоу Лейфийлд
2006, Нова Зеландия, 24 хиляди фенове, Гробаря срещу Кърт Енгъл срещу Марк Хенри
2008, Перу, 20 хиляди фенове, Трите Хикса срещу Джон Сина

Това са просто 25 примера и далеч не са единствените. Същестуват още много подобни примери за зрителския интерес към кеча през годините в различни десетилетия, различни държави, различни континенти. Както ясно се вижда от горните разнообразни примери, кечът е глобален феномен от доста време насам и продължава да бъде глобален феномен и в наши дни. Идеята, че кечът е американско развлечение, което се гледа и практикува само в САЩ, е изцяло грешна.