неделя, 27 август 2017 г.

Дан Колов и мистерията на европейската кеч титла/диамантения пояс

В настоящата статия ще разгледаме един интересен момент, свързан с легендарния български борец Дан Колов, или по-точно ще се опитаме да дадем обяснение на една мистерия относно неговата кариера. Както вече се запознахме в материала за борбите му във Франция, Дан Колов е двукратен европейски шампион по кеч в тежка категория (френска версия). Ако прочетете повечето български материали за Дан там ще срещнете и информацията, че е и носител на диамантения пояс. Обаче, някога виждали ли сте снимка на Дан Колов с европейската титла или диамантения пояс? Не, и аз също не съм виждал. Настоящата статия ще се опита да хвърли малко повече светлина относно тези мистериозни титли.

Европейската титла по кеч в тежка категория (френска версия)

В периода октомври 1935-януари 1936 г. френската кеч федерация организира турнир за коронясването на европейски шампион по кеч в тежка категория. Във финалната среща французинът Анри Деглан побеждава грузинеца Кола Квариани и така става първият европейски кеч шампион в тежка категория (френска версия). По време на почти целия турнир за новата титла Дан Колов е в Америка, така че не може да вземе участие в него. Скоро след завръщането му в Париж Дан получава възможност да се бори за титлата и през април 1936 г. той побеждава Деглан. Така Дан Колов става вторият европейски шампион по кеч в тежка категория (френска версия). През март 1937 г. Дан е победен от американеца от португалски произход Ал Перейра (също познат като Ал Пери), но през ноември 1937 г. българинът си връща титлата и в крайна сметка така и не я губи повторно, тъй като няколко месеца по-късно Дан се оттегля от ринга поради здравословни проблеми. През 40-те години титлата отново се завръща и вече за нея се борят други борци. Накратко, това е историята на европейската титла по кеч в тежка категория (френска версия).

Анри Деглан

Тук е добър момент да се отбележи, че по принцип шампионските пояси/колани не са чак толкова популярни в Европа през годините, когато Колов се бори в Европа. До 30-те години на миналия век гръко-римската професионална борба е най-популярният тип професионална борба в Европа. При този тип борби срещите обикновено са част от турнир и накрая на турнира победителят получава купа, медал или някакъв друг трофей. В европейската професионална борба дотогава има доста малко шампионски пояси/колани. Поясите са популярни предимно в САЩ, но дори и там шампионите носят шампионските си пояси само в редки случаи. Казано иначе, не е както в наши дни, когато шампионите постоянно могат да бъдат видяни с тяхните шампионски колани. В този ред на мисли, не е изненадващо, че не може да бъде намерена снимка нито на Деглан, нито на Колов с европейската кеч титла. Дори и в срещите, където двамата се борят за титлата, дори и там шампионът не носи никакъв шампионски колан. И така изниква следният въпрос: въобще имало ли е европейски кеч колан/пояс или шампионът просто е носил призванието европейски шампион без да има колан/пояс? Отговорът на този въпрос е да - имало е шампионски пояс. Защо съм на това мнение? Заради Ал Перейра. Същестува фотосесия с Перейра от 1937 г. , където той носи шампионски пояс.

Ал Перейра с европейската титла

Наличната информация за кариерата на Ал Перейра сочи, че той печели една и единствена кеч титла - европейската кеч титла в тежка категория (френска версия) и то точно през 1937 г. Съответно, логичното заключение е, че шампионският пояс, с който е сниман Перейра, е именно европейската титла по кеч в тежка категория. Това заключение може да бъде потвърдено и от следната снимка, публикувана в местната преса в град Сан Хосе, която казва, че поясът на Перейра е европейската кеч титла.

Ал Перейра с европейската титла


И тук нещата стават интересни. Поясът, носен от Перейра, може да бъде видян около кръста и на друг борец - борец, който никога не е бил европейски шампион (френска версия), но въпреки това няколко години носи пояса. Кой е този борец? „Абисинската пантера” Реджиналд Сики. През първата половина на 30-те години на 20-ти век Сики обикаля редица страни и навсякъде носи със себе си въпросния шампионски пояс. Сики се бори в Америка, Канада, Германия, Полша, Унгария, Франция, Египет, Гърция, Франция и др. Поясът е със Сики дори и за първата му борба с Дан Колов в София. В някои от въпросните страни Сики се саморекламира като европейски шампион и твърди, че това му е шампионския пояс.

Реджиналд Сики

Нещата стават още по-заплетени, ако се вгледаме в самия пояс. Трудно е да се прочете от снимката, но с малко напън на пояса може да се различи следния текст на испански: „шампион на шампионите, свободна борба, 1929 г., Мадрид”. В годините, когато Сики обикаля света с въпросния шампионски пояс той твърди, че го е спечелил в турнир в Мадрид през 1929 или 1930 г. и наистина на пояса пише същото нещо. Обаче, макар и наистина да има големи турнири в Мадрид през 1929 г. и 1930 г. всъщност Сики участва само във втория турнир и при това не го печели. Тогава как така поясът е в притежание на Сики? Тук единствено можем да спекулираме, но логичното заключение е, че Сики е закупил пояса от притежателя му с цел да го използва за самореклама по време на борбите му по света - практика използвана от редица професионални борци през онези години. Следващото логично заключение е, че след дебюта му във Франция (февруари 1935 г.), или по-точно по някое време след борбата му с в Колов в София (юли 1935 г.), Сики продава пояса на френската кеч федерация, които започват да го използват като пояс за европейския кеч шампион. Разбира се, всичко това е спекулация от моя страна, но просто не виждам друго логично обяснение защо Сики и Перейра носят един и същи шампионски пояс.

Реджиналд Сики и поясът му в София през юли 1935 г.

Какво общо има т. нар. диамантен пояс с всичко това? Грешка на старата българска преса - грешка, която впоследствие се запомня като факт и затова днес е част от редовните твърдения, които се пишат за Дан Колов у нас. Още през 1936/1937 г. в различни български вестници се пишат две различни неща относно европейската кеч титла. В едни вестници я наричат „златния пояс”, а в други „диамантения пояс”. Реално, има се предвид шампионският пояс, за който говорихме малко по-горе. Диамантеният пояс е нещо напълно различно.

Заглавия от родната преса относно европейската титла/златния пояс/диамантения пояс
(заглавията са от три различни вестника)

През 1921 г. в САЩ Ед „Удушвача” Люис побеждава Джо Стекър за световната титла по кеч в тежка категория, но Стекър отказва да предаде шампионския пояс на Люис и затова е направен нов колан специално за Люис. Твърди се, че поясът е на стойност 10 хиляди долара (което е около 130 хиляди долара в днешни пари), покрит е със злато и на него има 39 диаманта. Именно това е т.нар. диамантен пояс и освен това е известен и като поясът на Ед Люис. Впоследствие диамантеният пояс се носи от редица други световни кеч шампиони (Станислав Збизко, Уейн Мън, Гус Соненбърг, Ед Дон Джордж, Анри Деглан и др.). Може би именно затова българската преса се бърка и си мисли, че европейският пояс на Деглан е и диамантения пояс, а всъщност става дума за два напълно различни шампионски пояса. Казано накратко: Дан Колов няма нищо общо с диамантения пояс и никога не го е носил. По времето, когато се твърди, че Колов е бил носител на този пояс, поясът се намира в САЩ, а Колов е в Европа.

Диамантеният пояс (първо носен от Ед Люис, а 10 години по-късно и от Анри Деглан)

Разбира се, всичко това не е някакъв кой знае колко важен момент от кеч кариерата на Дан Колов, но все пак е интересно да се отбележат тези неща. Няколко човека са ме питали за снимки на Дан Колов с европейската титла и диамантения пояс или поне снимки на въпросните титли. Надявам се, че горната информация успя да хвърли светлина по този въпрос.

неделя, 13 август 2017 г.

Дан Колов - последните му години и борби в България

Както вече се запознахме в предишния материал, след като цели 30 години Дан Колов живее и се бори в чужбина през април 1935 г. той се завръща триумфално в родната му България и е посрещнат като национален герой. Славата му у нас е огромна и интересът към неговата личност също. През 1935 г. „Балканският лъв” се бори 9 пъти на българска почва и записва 9 победи. След последната му борба, тази с Петър Ферещанов, Дан заминава в чужбина, където прекарва следващите няколко месеца. Той отново се завръща в България през април 1936 г., броени дни след като е спечелил европейската титла по кеч в тежка категория, и по-точно френската версия на титлата, за първи път.

Точно както предишната година, Дан отново е посрещнат от голяма тълпа на софийската гара и, точно както предишната година, хората искат да знаят кога ще имат възможност да видят легендарния български борец отново на ринга. Това се осъществява два месеца по-късно. Този път за опонент на Дан е избран полския борец Франк Бронович, който през предишните няколко месеца се бори във Франция и е сред главните кеч звезди там. Колов и Бронович са се борили три месеца по-рано в Париж, където Дан печели срещата, и сега Бронович иска реванш на българска почва. Мачът им се провежда на 7-ми юни в София на игрище „Юнак”. Борбата им е много интересна за следене. Репортажите от срещата споменават, че от всички опоненти на Колов в България до този момент Бронович е най-добрият. Най-добър или не в крайна сметка резултатът е същият както при предишните девет борби на Дан у нас - победа за българската кеч мегазвезда. На Дан, обаче, му отнемат цели 63 минути да спечели и двата манша. След срещата препълненият стадион оказва заслужено уважение на Бронович и аплодира както Дан Колов, така и чуждестранния борец. След победата му над поляка радостните фенове понасят българския борец на ръце.

Дан Колов срещу Франк Бронович (7-ми юни 1936 г.)

След мачът му с Бронович Дан има две борби извън София. Първо на 14-ти юни се бори в Стара Загора, а след това на 21-ви юни и в Пловдив. Конкретно в Стара Загора Дан се изправя срещу интересен опонент в лицето на българина Тодор Банков. Банков е борец от Северна България, който предишната година е набрал значителна популярност у нас и се е затвърдил като една от главните нови звезди на българската професионална борба. Още през 1935 г. Банков отправя предизвикателства и към двете най-големи български борцови имена - Дан Колов и Петър Ферещанов. Близо година по-късно желанието му да се бори с Колов се осъществява. Банков, обаче, не може да се мери с класата на Колов и е туширан два пъти в рамките на 20 минути. Така Банков става един от само няколкото български борци, които могат да кажат, че са се борили с Дан Колов в официална среща. В месеците и годините след тази борба Банков става едно от главните протежета на Дан и Дан го завежда в Париж, където Банков се затвърждава като най-популярния български борец след самия Дан Колов. След борбата с Банков в Стара Загора Дан отново се изправя срещу Бронович, този път в Пловдив, и отново успява да го победи - за 64 минути.

Тодор Банков

Следващата кеч среща на Дан Колов е на 28-ми юни в София на игрище „Юнак”. Опонентът му е латвиеца Марк Пасман. У нас се казва, че двамата никога не са се борили един срещу друг, но всъщност три месеца по-рано Колов има победа над Пасман в Бордо, Франция. Така или иначе и Пасман не успява да прекъсне победната серия на Колов в България. На „балканският лъв” му трябват общо 41 минути да вземе необходимите два туша над Пасман и така Дан записва поредната си победа на родна почва. След тази борба Колов отново тръгва на турне из провинцията. Добрият му приятел Хари Стоев се бори в главните срещи, а Дан просто присъства на борбите. През юли месец групата борци, начело с Колов и Стоев, посещава Казанлък, Ямбол, Сливен и други български градове. След въпросното турне Дан отново заминава в чужбина.

Дан Колов срещу Марк Пасман (28-ми юни 1936 г.)

На 6-ти април 1936 г. в Париж Дан Колов побеждава златния олимпийски медалист Анри Деглан и така става европейски шампион по кеч в тежка категория. На 22-ри март 1937 г. в Париж американецът от португалски произход Ал Перейра отнема титлата от българина. През месец юни двамата се борят отново в Бордо, но не успяват да се победят и срещата им завършва без победител поради изтичане на времевия лимит (60 минути). След като вече са се борили в Париж и Бордо, сега идва ред да се борят и на българска почва. Нещо повече, обявено е, че борбата им ще бъде за европейската кеч титла. Ще успее ли Дан Колов отново да стане европейски кеч шампион? Отговорът на този въпрос става ясен на 19-ти септември 1937 г. в София на игрище „Юнак”. Както обикновено, игрището е пълно до краен предел със запалянковци, които са дошли да подкрепят легендарния български борец. Срещата е до спечелване на два от три манша. Безспорно, това е най-трудната борба на Дан Колов в България до този момент. Колов печели първия манш за 31 минути и тогава се случва нещо невиждано досега у нас - Дан Колов е туширан. До този момент Дан Колов е печелил всичките си срещи на родна почва без да загуби дори и един манш, но сега Перейра успява да тушира рамената на българина след 9 минути борба. Така стигаме до третия и финален манш от срещата. Следват още 15 минути упорита борба и в крайна сметка Дан успява да победи Перейра. Дан Колов отново е европейски шампион! Радостта на многобройната публика е огромна. На следващия ден до София са изпратени стотици поздравителни телеграми до Дан Колов. Обаче, нещата не са така както изглеждат. Френската кеч федерация (притежателите на европейската кеч титла) отказват да признаят победата на Дан за валидна. Официалното френско становище е, че срещата в София не е била за европейската титла и че българските организатори са я рекламирали като такава без тяхното позволение. И така Ал Перейра остава официалния европейски шампион по кеч, макар и не за дълго. На 15-ти ноември Колов и Перейра отново се борят отново в Париж и Перейра е победен отново, този път в официална среща за титлата. Дан Колов вече наистина става европейски шампион за втори път.

Дан Колов срещу Ал Перейра (19-ти септември 1937 г.)

Борбата на Колов и Перейра в София се оказва последната борба на Дан Колов у нас. След нея той има още само осем борби във Франция и след това в началото на 1938 г. Дан се оттегля от ринга поради здравословни проблеми. Дан никога не обявява официално, че повече никога няма да се бори и продължава да таи надежди за завръщане на ринга, но уви така и не успява да го направи. И все пак, въпреки че вече не се бори в официални срещи, Дан Колов продължава да бъде важна фигура в българската професионална борба. Той организира кеч борби из провинцията, част е от журито на борби или просто прави специални участия във въпросните български кеч турнета. Например, през 1938 заедно с Хари Стоев и други борци Дан посещава градове като Велико Търново, Брезник, Кюстендил, Хасково и други, а през следващата година минава през Троян, Перник, Варна, Ловеч, Габрово, Казанлък, Стара Загора и др. Последната му изявa пред публика, поне според наличната информация, е на 22-ри октомври 1939 г. в Стара Загора, където Дан е съдия на кеч борби. Само 5 месеца по-късно животът на Дан Колов намира своя край.

Последната изява на Дан Колов пред българската публика

Историята на Дан Колов в България е история с изключително начало и в известна степен трагичен край. От завръщането му у нас през пролетта на 1935 г. до края на борцовата му кариера в началото на 1938 г. Дан Колов е безспорно най-голямата спортна звезда у нас. Всъщност, най-голямата спортна звезда, която България някога я виждала до онзи момент. Навсякъде у нас интересът към него е огромен, а стадионите за борбите му са пълни до рекордна степен. Дан Колов е една от малкото спортни фигури в историята на България, чиято популярност надхвърля спорта им. Той е много повече от просто популярен борец. В очите на българския народ Дан Колов е национален герой, който е прославил страната ни по целия свят и е постигнал невиждани успехи. Хората не искат да знаят единствено за борбите му, те са заинтересовани и в личността Дан Колов, а той е една уникална личност с изключително интересна житейска история. В историята на професионалната борба по света е имало и има много борци, които се радват на голяма популярност, но малцина са борците, които са достигали такава огромна слава, каквато е славата на Дан Колов в България през 30-те години на 20-ти век. Тук, обаче, трябва да се отбележи, че след като се оттегля от ринга Дан Колов в известна степен е забравен от българския народ. Дан продължава да обикаля страната и появите му продължават да приличат големи борцови публики, но що се отнася до цялостната му популярност тя вече не е такава, каквато е била преди това. Други злободневни теми вече са актуални в съзнанието на българския гражданин. Без нови големи борби и без нови големи победи личността Дан Колов вече не е толкова любопитна за българския народ. Преди това всяко едно дребно нещо, което Дан прави у нас се отразява подробно в родната преса, но след като спира да се бори вече много по-трудно може да бъде намерено споменаване на Дан Колов на страниците на българските вестници. И така, сравнително забравен, Дан Колов почива на 27-ми март 1940 г. Едва в годините след 1944 г. отново започва да се говори за него и българският народ си припомня този леко позабравен български юнак. Името му отново се прочува у нас през тези години благодарение на книги, статии и спортни дейци, които започват да възхваляват неговата личност.