сряда, 18 ноември 2015 г.

Борецът Никола Петров - първата българска спортна звезда в чужбина

Предварителна забележка: Преди да прочетете настоящия материал е силно препоръчително да разгледате материала, в който разбулихме някои от широкоразпространените митове за Никола Петров, които са писани в България през годините. Освен това е хубаво да обърнете внимание и на материалите, където се запознахме с особеностите на гръко-римската професионална борба и видяхме кадри от нея. В настоящия материал ще обобщим борцовата кариера на Никола Петров в Европа и въпросните три материала са нещо като интро към настоящия материал. Между другото, тук трябва да се отбележи, че макар и в България да е запомнен като Никола Петров, всъщност, истинската му фамилия е Джуров (Петров е бащиното му име). Освен това, още от самото начало на борцовата му кариера в Европа той се бори под името Николай Петров, но все пак в блога го наричам Никола Петров, за да няма объркване.

--------------------------------------------------------------

Никола Петров се ражда през 1873 г. в Горна Оряховица в седемчленно семейство. Бъдещият борец е най-малкият от децата. Още преди да е навършил 10-годишна възраст Никола остава без баща, тъй като баща му почива. Скоро след това малкият Никола започва да работи, за да помага на семейството си. Когато е на около 18-годишна възраст му е предложена работа в Браила (Румъния). Решението е лесно за отрасналия в немотия Никола...

Никола Петров (познат в Европа като Николай Петров)

Минават няколко години. Никола Петров все още е в Румъния. И тогава се случва нещо, което изцяло ще промени живота му. В града пристига популярният по това време пътуващ цирк "Сидоли". Една от атракциите в програмата на цирка са професионалните борци. Популярна практика в онези години е професионалните борци да предизвикват зрители от публиката. Ако зрител-аматьор успее да издържи определено време без да бъде победен от професионалния борец, то зрителят получава определена сума. Именно така започва пътят на Никола Петров в гръко-римската професионална борба. Аматьорът Никола се представя отлично срещу професионален опонент и така впечатлява правилните хора, което скоро след това му отваря вратата към професионалната борба.

Въпросната среща се състои през пролетта на 1894 г. и след нея борецът-аматьор Никола Петров участва в още няколко подобни борби срещу професионалисти. По това време в цирк "Сидоли" се бори и френският ветеран Жан Дублие (също известен и като Жозеф Дублие). Французинът вече е на възраст и се готви да се оттегли от борцовата арена, но не и от професионалната борба като цяло. През следващите няколко години Дублие открива и тренира един куп мъже, които впоследствие стават популярни професионални борци, и така французинът става една от най-важните фигури за развитието на европейската професионална борба в онези години. Едно от първите открития на Дублие е Никола Петров. Френският ветеран вижда голям потенциал в българския аматьор и му предлага да го направи професионален борец. Младият българин се съгласява. От Румъния Дублие и Петров тръгват на турне из Европа - Австрия, Украйна, Турция, а може би и други държави. По време на това турне Дублие обучава неопитния Никола и му показва тънкостите на гръко-римската професионална борба. И така стигаме до момента, когато Никола Петров прави първия си голям пробив на професионалната борцова сцена.

Жан Дублие - учителят на Никола Петров

След няколкомесечното турне в други европейски държави през декември 1894 г. Дублие и Петров пристигат в Париж. Скоро след това Петров дебютира на френския тепих в популярната зала "Фоли Бержер". В периода март-май 1895 г. там се състоят редица борцови срещи, които са толкова интересни, че рязко покачват интереса към гръко-римската професионална борба в Париж. Скоро след това Париж се превръща в една от Меките на гръко-римската професионална борба и в известна степен именно борбите през пролетта на 1895 г. са нещото, което поставя основите за бъдещата огромна популярност на този тип борби във Франция. Никола Петров участва във въпросните борби през пролетта на 1895 г. Най-важните и най-големи имена в тях са французинът Пол Понс и турците Коджа Юсуф и Филиз Нурулла, но и нашенецът оставя отлично впечатление у френската публика по време на борбите и така се ражда първата българска звезда в професионалната борба. Всъщност, така се ражда първата българска спортна звезда в чужбина въобще. Именно Никола Петров е първият български спортист, който прославя България извън пределите на нашата нация.

От ляво надясно: Пол Понс, Коджа Юсуф, Филиз Нурулла

След успешният му дебют в Париж младият български професионален борец отново тръгва да обикаля Европа. През следващите четири години следват борби в Русия, Унгария, Италия, Англия и други държави, а и още борби във Франция. Първият му значителен успех идва през май 1899 г., когато Никола Петров печели голям турнир по гръко-римска професионална борба в Санкт Петербург, всъщност първият голям турнир по гръко-римска професионална борба в Русия, и така името му остава завинаги в руската спортна история. Това, обаче, е само началото на успехите му...

Кариерата на Никола Петров в гръко-римската професионална борба в Европа продължава до началото на Първата световна война. Освен досега споменатите държави Петров също се бори и в Белгия, Полша, Германия, Латвия, Литва, Беларус, Швейцария, Естония и Дания. По моя груба сметка през близо 20-годишната му кариера в Европа Петров участва в над 150 турнира по гръко-римска професионална борба и в поне 2 хиляди срещи. С течение на годините нашенецът става изключително способен и силен борец. Повечето му мачове са победи, но разбира се няма непобедими борци и Никола Петров също има както равенства, така и загуби. Невъзможно е да се дадат точни цифри и относно представянето му в многото турнири, в които участва, тъй като липсва пълна информация за известно количество от тях. И все пак, наличната информация показва, че по време на почти 20-годишната му борцова кариера в Европа Никола Петров взима участие в поне четири световни първенства по гръко-римска професионална борба и има едно едно трето и две четвърти мяста в тях. Освен това има и две участия в европейски първенства - едно второ и едно трето място. И не на последно място, Никола Петров участва най-вече в местни и регионални турнири, някои от които са доста престижни, и в този тип турнири той има над 13 първи места, над 24 втори места и над 12 трети места. Нарочно казвам над, тъй като това са само потвърдените му към момента успехи, но вероятно има и още. По-нататък в отделен материал ще видим подробен списък с успехите на Никола Петров.

Никола Петров в действие

Но до оставим цифрите настрана и да видим какво всъщност се крие зад всички тези цифри. Зад тях се крие една изключителна професионална борцова кариера. Никола Петров е безспорно едно от най-големите и най-уважавани имена в европейската гръко-римска професионална борба в годините преди Първата световна война, а това е период, през който този тип борба се радва на голяма популярност в почти цяла Европа. Да, има и по-големи имена от него, но те не са чак толкова много. Макар и нашенецът никога да не достига връхните световни и европейски отличия няма съмнение, че през значителна част от кариерата му е считан за един от десетте най-добри професионални борци в Европа (което се вижда ясно в класациите на старите чуждестранни спортни вестници и списания, а и достойните му класирания в световни и европейски първенства също потвърждават това). Почти няма голямо име от онези години, срещу което да не се е изправял. Георг Хакеншмидт от Русия, Пол Понс от Франция, Иван Поддубни от Русия, Станислав Збизко от Полша, Александър Аберг от Русия, Георг Лурих от Русия, Джес Педерсен от Дания, Якоб Кох от Германия, Лоран ле Букароа от Франция, Джовани Райчевич от Италия и др. са просто някои от легендарните световни шампиони по гръко-римска професионална борба, които стъпват на тепиха срещу българина. Където и да е отиде Никола Петров е популярно име, но може би най-популярен е в Германия и Австрия, където има и най-много спечелени турнири и където към края на кариера му в Европа дори за кратко ръководи турнири по гръко-римска професионална борба.


От ляво надясно: Хакеншмидт, Понс, Поддубни, Збизко, Аберг

От ляво надясно: Лурих, Педерсен, Кох, ле Букароа, Райчевич

Макар и борцовата му кариера в Европа да приключва със започването на Първата световна война това не е края на кариерата му като цяло. След Войната Никола Петров продължава да се бори, но вече само в една страна и то страна, в която до този момент не се е борил - родната му България. Повече относно този въпрос ще си поговорим по-нататък в отделен материал.

петък, 6 ноември 2015 г.

Борецът Никола Петров - митове и легенди

Преди да разгледаме кариерата на Никола Петров е добре да обърнем внимание на някои от грешните неща, които са писани за него през годините. Подобно на Дан Колов, в България за Никола Петров е писано много (най-вече след 1944 г.), но често тази информация съдържа грешки. Това се дължи главно на факта, че почти всички български материали за Никола Петров са базирани на два-три основни български източника, а голяма част от информацията в тях е от втора и трета ръка и много малко неща са проверени в допълнителни източници. Една подобна проверка показва, че известна част от изписаните за Петров неща през годините не са точни - грешни години, преувеличени факти, измислени истории, т.н. В настоящия материал ще разбулим някои от въпросните митове.


Неточностите в българските материали за бореца Никола Петров:

Не чак толкова известен факт: Петров не е фамилията на Никола Петров. Петров е бащиното му име. Цялото му име е Никола Петров Джуров.

В Европа Никола Петров не е бил познат като Никола Петров, а като Николай Петров. Навсякъде е бил рекламиран с това име. 

Никола Петров е бил професионален борец. Често в България се прави грешката да се казва, че е бил борец и не се прави важното пояснение, че всъщност е бил професионален борец. Това е много важен момент. Като се каже борец се подразбира състезател по аматьорска (спортна) борба, което не е точно. Никола Петров се е занимавал основно с гръко-римска професионална борба (с особеностите, на която се запознахме тук).

Често се казва, че Никола Петров е бил непобедим борец и е нямал никакви загуби. Това не е вярно. Няма непобедими борци. Борцовата кариера на Никола Петров обхваща период от 30 години и през тези 30 години повечето му мачове са победи, но има и както равенства, така и загуби. Невъзможно е да се каже точно колко са били загубите му, тъй като надали някога наличната информация за кариерата му ще бъде 100% пълна, но бройката им със сигурност е трицифрена. Освен това трябва да се спомене, че по времето на Никола Петров в гръко-римската професионална борба е имало и известно количество предварително уговорени срещи. Няма как да се провери дали нашенецът е участвал в такива срещи, но все пак е добре човек да си има едно наум, когато се коментира борцовата кариера на Никола Петров.

Винаги се казва, че първият опонент на Никола Петров е бил прочутият италиански борец Жорж Расо в Браила, Румъния. Няма как да се потвърди дали наистина е бил той, но все пак трябва да се отбележи, че Жорж Расо не е италианец, а германец. Истинското му име е Готфрийд Шулц, а Жорж Расо е просто един от псевдонимите му. Освен това, „прочут” е много силно казано, особено що се отнася до борцовата му кариера. Расо е по-познат като цирков и силов атлет. Като професионален борец няма значителни успехи. 

Жорж Расо (Готфрийд Шулц)

Във всички български източници се казва, че първата официална борцова среща на Никола Петров (срещу гореспоменатия Расо) е била през есента на 1895 г. Годината не е вярна. Дебютът на Никола Петров е през пролетта на 1894 г. Освен това, българската версия е, че от Румъния Петров отива директно във Франция в началото на 1896 г., където е и първият му голям пробив на борцовата сцена. Да, първо пробива във Франция, но не пристига във Франция през 1896 г., а в края на 1894 г., и преди Франция посещава Австрия, Украйна, Турция, а може би и други държави.

Реклама за борби с участието на Никола Петров (август 1894 г. във Виена)

Репортаж от френската преса за мач на Никола Петров (март 1895 г. в Париж)

И така стигаме до твърдненията, че Никола Петров е печелил европейско (във Виена през 1899 г.) и световно първенство по борба (в Париж през 1900 г.). Тук отново ще направя забележката, че Петров никога не е участвал в световни и европейски първенства по аматьорска (спортна) борба, а само в световни и европейски първенства по гръко-римска професионална борба, които са доста по-различни от аматьорските (повече информация за въпросните професионални първенства има тук). Забележките ми, обаче, не спират дотук. Направих подробен преглед на старата френска преса и не успях да намеря дори и едно споменаване на световно първенство в Париж, спечелено от Никола Петров, през 1900 г. или която и да е било друга година. Петров се споменава като участник в най-различни други турнири, но никъде не мога да намеря потвърждение в тогавашната преса, че наистина е бил световен шампион. Консултирах се и с чуждестранни историци, които са експерти по темата за световните първенства по гръко-римска професионална борба, и те също не са чували за подобно световно първенство, спечелено от нашенеца. Абсолютно същата е ситуацията и с европейското първенство през 1899 г. Всичко това ме навежда на мисълта, че европейската и световната титли на Никола Петров са български мит, който след многократно повтаряне през годините се е затвърдил като общоприет факт. Допълнително потвърждение на моята теза е факта, че в малкото български материали за Никола Петров от преди 1944 г. европейската му титла не се споменава никъде, а световната му титла се споменава само в един материал, който е пълен с очевидно митологизиране. Например, въпросният материал твърди, че финалът на световното първенство е бил пред публика от 26 хиляди зрители (което е изключително съмнително твърдение) и преувеличава размерите на опонента на Петров (повече за това малко по-долу). Твърди се и че наградният фонд за победителя е бил 30 хиляди френски франка, което също звучи доста съмнително - 30 хиляди франка е огромна сума за 1900 г. и не съм чувал за друг турнир по гръко-римска професионална борба преди или след 1900 г. с рекламиран награден фонд дори и на половината на този. Друг интересен момент относно твърдението, че Петров става световен шампион през 1900 г. в Париж е, че уж турнирът се провежда в продължение на два месеца по време на световното изложение в Париж през 1900 г. Да, в Париж през 1900 г. има световно изложение и то се провежда от 15-ти април до 12-ти ноември. Обаче, преглед на наличната информация показва, че в същия този период Никола Петров се бори в Русия, а опонентът му от финала се бори в Централна Европа.

Заключение: Общо взето твърденията за европейската и световната титли на Никола Петров се разпространяват масово у нас чак след 1944 г., когато в България за Петров започва да се пише много повече и той и Дан Колов са издигнати като примери за успели българи в борбата (макар че и двамата са от професионалната борба, а не от аматьорската/спортната борба). На базата на наличната информация мнението ми е, че Никола Петров не е бил нито европейски, нито световен шампион. Несъмнено е бил много голямо борцово име в Европа и като цяло един доста успешен професионален борец, но не е бил европейски и световен шампион. И все пак, има теоритична възможност Петров наистина някога да е печелил световно или европейско първенство, но отсъствието на каквото и да е било потвърждение в чуждестранни източници е изключително странно и ми говори, че твърденията за титлите на Петров са българската измислица. Докато не се появи информация, която да потвърди световната и европейската му титли, за мен това са митове, които не отговарят на реалността.

Друг мит относно световното първенство, уж спечелено от Никола Петров, е описанието на бореца, за който се твърди, че му е бил опонент във финала на въпросното първенство - главното френско професионално борцово име в онези години и световен шампион по гръко-римска професионална борба в тежка категория Пол Понс. В българските източници винаги се казва, че Понс е бил висок 216 см, тежал е 145 кг и е бил без загуба докато не се е изправил срещу Никола Петров във финала на световното първенство през 1900 г. Всичко това е грешно. Пол Понс има документирани загуби още през 19-ви век и размерите му са били около 196 сантиметра и 118 килограма, но естествено победа над непобеден борец с великански размери звучи по-внушително и затова българската версия е такава.

Пол Понс

Друго интересно твърдение относно Никола Петров е твърдението, че през 1898 г. печели титлата „шампион на Америка”. Историята е следната. През 1898 г. Петров получава оферта да се бори с американския шампион по борба Джим Корбет с условието, че ако го победи ще получи 100 хиляди щатски долара. Естествено, след над два часа борба в Ню Йорк пред 10 хиляди зрители българинът печели срещата. Веднага след това, обаче, Петров се връща в Европа, тъй като победеният Корбет имал връзки с гангстери и те искали да убият нашенеца заради победата му, и тогава Петров се заклева, че повече няма да стъпи в Америка. Интересна история, определено. Уви, обаче, историята е пълна измислица. В нея има няколко основни проблема. Като за начало има го същият проблем като при европейската и световната му титли - подробен преглед на американската преса показва, че подобен мач не се споменава никъде в нея. Адски странно е мач с американския шампион по борба пред 10 хиляди фенове в Ню Йорк да не се споменава дори и един път. За американските шампиони винаги се пише много в пресата (независимо дали печелят или губят), Ню Йорк е един от медийните центрове на САЩ, а 10 хиляди фенове е огромна/рекордна публика за 1898 г. Ако наистина е имало подобна среща би трябвало да съществуват много статии за нея, а не мога да намеря дори и една. Американските историци също не са чували за подобен мач. Твърдението за наградния фонд дори не заслужава да бъде коментирано сериозно - 100 хиляди долара за една борцова среща е просто абсурдно голяма сума не само за 1898 г., но и за следващите няколко десетилетия. Всъщност, дори и 10 хиляди долара е прекалено голяма сума за 1898 г. Като се има предвид, че историята за срещата между Петров и Корбет се появява за първи път в родните материали за Петров чак след 1944 г. гангстерските заплахи и отричането на САЩ намирисват на антиамериканска социалистическа пропаганда.
Дори и да оставим всичко казано досега настрана основата на твърдението за големия американски успех на Петров е грешна - никога не е имало американски шампион по борба на име Джим Корбет. Да, през 1898 г. в САЩ има голяма спортна личност на име Джеймс „Джим” Корбет, но той не е борец. Джим Корбет е американски боксьор, който печели световната титла по бокс в тежка категория през 1892 г. и я губи през 1897 г. Обаче, все пак трябва да се отбележи, че в онези години професионалните боксьори понякога са се занимавали и с професионална борба, за да изкарват допълнителни пари. Съответно, Корбет се е борил от време на време, но отново ще обърна внимание, че никъде няма потвърждение за негова среща с Никола Петров. Всъщност, дори никъде няма потвърждение, че Петров някога е стъпвал на американска почва. Единствено през 1905 г. се говори, че може да посети САЩ, но най-вероятно заплануваното му турне отпада.

Джим Корбет
 --------------------------------------------------------------

В българските материали за Никола Петров има и други неточности и съмнителни твърдения относно живота и кариерата му, но тези са най-известните и най-фрапиращите. Разбира се, всичко това въобще не променя факта, че Никола Петров е един доста успешен професионален борец и реално първата българска спортна звезда в чужбина. След като отбелязахме най-големите митове за Петров сега идва ред да се запознаем и с истинската история на кариерата му в професионалната борба. Това ще стане в следващите няколко материала:

= Кариерата на Никола Петров (в чужбина)

= Как Никола Петров „отвори вратата” за турците в професионалната борба

= Никола Петров срещу Куртдерели Мехмет: тарикат срещу будала

= Никола Петров - учител на първия световен кеч шампион

= Никола Петров в България

= Успехите на Никола Петров в професионалната борба (подробен списък с класиранията му в турнири)