Популярността на кеча по света. Американско развлечение ли е кеча?

В България думата "кеч" от десетилетия насам се свързва единствено и само с една държава - Съединените американски щати. Масово у нас кечът е считан за американско развлечение, което се гледа и практикува почти само в САЩ. Обаче, това наистина ли е така? Американско развлечение ли е кечът или кечът е популярен по целия свят?

Кечът по света през последните три десетилетия: САЩ, Япония, Мексико, Англия

Както вече стана дума по-напред в блога, макар че САЩ не е родината на кеча именно САЩ е мястото, където първоначално той се развива най-бързо и добива най-голяма популярност. Популярността на този нов тип професионална борба бързо се забелязва и в други държави и с течение на времето кечът става популярна атракция по целия свят. Кеч извън САЩ има вече над 100 години и в един или друг момент през тези 100 години кеч шоута е имало в може би 75-85% от държавите в света. Нещо повече, в определени страни в определени моменти кечът достига изключително голяма популярност и става едно от най-любимите неща за гледане на местната аудитория. Макар че кечът в някои страни е очевидно повлиян от американския кеч, в доста страни дълги години кечът има местен привкус и е различен от американския кеч стил.

В наши дни всяка година се провеждат над 15 хиляди кеч шоута на шест континента в над 50 държави. В историческо отношение цифрите са дори по-големи. Меките на кеча, така да се каже, в известна степен са останали непроменени вече няколко десетилетия - САЩ, Мексико, Япония и донякъде Англия са основните места, където кечът се радва на най-голяма популярност и където се провеждат най-много кеч шоута. В наши дни, с изключение на няколко държави, вече няма чак толкова много местни кеч шоута колкото е имало в миналото и една от основните причини за това са глобализацията и американизацията на света. С течение на годините зрителските интереси стават все по-американизирани и съответно американският кеч стил постепенно измества местните кеч разновидности. Естествено, всичко това води и до намаляване на местните кеч шоута на доста места в сравнение с предишни десетилетия. Не навсякъде, но почти навсякъде. За сметка на това, обаче, през 21-ви век на глобално ниво американският кеч е по-популярен отвсякога. Към днешна дата американски телевизионни кеч шоута се излъчват по телевизията в над 170 държави и имат телевизионно покритие от над 900 милиона домакинства. Освен това, американски кеч компании провеждат шоута на живо в повече държави отвсякога.

Казано накратко: независимо дали става дума за предишни десетилетия или за днес, местна разновидност на кеча (в различни държави) или американски тип кеч, кечът е световен феномен от много време насам и продължава да бъде такъв и в наши дни.

И тук идва момента да споменем примери, които илюстрират глобалния интерес към  кеча през годините:

година, държава, посещаемост на кеч шоуто, главен мач в кеч шоуто

1933, Гърция, 80 хиляди фенове, Джим Лондос срещу Кола Квариани
1934, Франция, 18 хиляди фенове, Дан Колов срещу Шарл Ригуло
1935, България, 30 хиляди фенове, Дан Колов срещу Петър Ферещанов
1949, Испания, 25 хиляди фенове, Хосе Тарес срещу Стан Кароли
1950, Сингапур, 20 хиляди фенове, Кинг Конг Цая и Шейх Уади Аюб срещу Асрам Пахалван и Акрам Пахалван
1960, Индия, 80 хиляди фенове, Шейх Уади Аюб срещу Арджит Синг
1962, Либия, 40 хиляди фенове, Кинг Конг Цая срещу Шейх Уади Аюб
1963, Пакистан, 80 хиляди фенове, Аслам Пахалван срещу Гурнам Синг
1964, Колумбия, 25 хиляди фенове, Колумбийския Тигър срещу Шейх Юсеф
1967, Южна Корея, 49 хиляди фенове, Ким Ил срещу Марк Люин

1972, Аржентина, 22 хиляди фенове, Мартин Карадагян срещу Мумията

1976, Гватемала, 32 хиляди фенове, Хосе Азари срещу Мил Маскарас
1977, Южна Африка, 20 хиляди фенове, Ото Ванц срещу Дон Лео Джонатан
1980, Нигерия, 19 хиляди фенове, Карлос Колон срещу Тери Фънк
1984, Филипините, 23 хиляди фенове, Антонио Иноки срещу Бад Нюс Алън
1990, Канада, 64 хиляди фенове, Хълк Хоган срещу Ултимат Уориър
1992, Англия, 79 хиляди фенове, Брет Харт срещу Дейви Бой Смит
1993, Мексико, 48 хиляди фенове, Конан срещу Сиен Карас
1995, Северна Корея, 170 хиляди фенове, Антонио Иноки срещу Рик Флеър
1996, Кувейт, 20 хиляди фенове, Шон Майкълс срещу Стийв Остин
2000, Япония, 64 хиляди фенове, Кенсуке Сасаки срещу Тошиаки Кавада
2002, Австралия, 56 хиляди фенове, Дуейн "Скалата" Джонсън срещу Трите Хикса срещу Брок Леснар
2005, Ирландия, 22 хиляди фенове, Джон Сина срещу Кърт Енгъл срещу Джон Брадшоу Лейфийлд
2006, Нова Зеландия, 24 хиляди фенове, Гробаря срещу Кърт Енгъл срещу Марк Хенри
2008, Перу, 20 хиляди фенове, Трите Хикса срещу Джон Сина

Това са просто 25 примера и далеч не са единствените. Същестуват още много подобни примери за зрителския интерес към кеча през годините в различни десетилетия, различни държави, различни континенти. Както ясно се вижда от горните разнообразни примери, кечът е глобален феномен от доста време насам и продължава да бъде глобален феномен и в наши дни. Идеята, че кечът е американско развлечение, което се гледа и практикува само в САЩ, е изцяло грешна.

Кога и защо кеч мачовете стават с предварително уговорен завършек?

Един от главните въпроси по адрес на кеча винаги е бил относно легитимността на мачовете. Истинско спортно съревнование ли са или са с предварително уговорен завършек? Това е въпрос, който се задава от десетилетия насам по целия свят и в настоящия материал ще си говорим именно по тази тема.

Популярни кеч звезди

В началото (втората половина на 19-ти век), когато кечът се ражда като стил борба, той е изцяло истински спорт (както аматьорската, така и професионалната му версия). Аматьорската версия на кеча не е от интерес за нас. Тук ще разглеждаме професионалния кеч. На всеки би трябвало да му е ясно, че в наши дни изходът от професионалните кеч мачовете и голяма част от случващото се в тях е по предварителен сценарий (а каквото не е предварително решено се импровизира на момента). Няма съмнение в това и никой не го отрича. В наши дни кечът е шоу-спектакъл със спортни, каскадьорски, театрални, сериални, концертни и куп други елементи, които го правят една доста уникална форма на развлечение. И тук се появява големият въпрос: кога точно кечът престава да бъде истински спорт и кога се появяват предварително уговорените мачове? Преди да отговорим на този въпрос е важно да дадем отговор на един друг основен въпрос.

Защо кеч мачовете стават с предварително уговорен изход? 

Кечът е тип професионална борба (professional wrestling, на английски). Ключовата дума в словосъчетанието „професионална борба” не е думата борба, а думата професионална. Преди всичко друго кечът е бизнес и този бизнес е професията на професионалните кеч борци. Кечът е това, с което те си вадят прехраната. По-големи приходи от кеч срещите водят до повече пари в джоба на борците. И именно това обяснява защо кеч мачовете стават с предварително уговорен изход. В годините, когато все още болшинството от кеч мачовете са изцяло истинско спортно съревнование често се случва мачовете да продължават с часове наред и то понякога без победител. Скучните и дълги кеч срещи убиват зрителския интерес, което естествено води и до спад в продажбата на билети. В един момент кеч организаторите и кеч борците осъзнават, че с предварително уговаряне на мачове проблемът с дългите и скучните мачове в голяма степен може да бъде решен и срещите могат да станат по-динамични и по-интересни за гледане, но дори по-важното в случая е, че предварително известните (за борците и организаторите, но не и за феновете) изходи от мачове позволяват дългосрочно планиране - планиране, което вече не зависи от труднопредсказуеми фактори като това кой ще спечели и кой ще загуби една истинска кеч среща. Възможността за по-дългосрочно планиране улеснява създаването на нови кеч звезди, заформянето на интересни вражди (поредица от мачове между двама борци), нагаждането на кеча към постоянно променящите се вкусове на публиката и т.н. Всичките тези неща водят до засилване на зрителския интерес. Засилен зрителски интерес означава по-голям приход от закупени билети, което пък на свой ред означава повече пари в джоба на борците и организаторите. Всеки професионалист иска да получава възможно най-голямо заплащане за работата, която върши, и предварително уговорените изходи от мачове позволяват на професионалните борци да получават възможно най-голямо заплащане за тяхната работа.

Залозите

Друг любопитен момент, свързан с прихода от кеч срещите, са залаганията. Залаганията са друг изключително важен фактор защо кеч мачовете, и по-конкретно кеч мачовете в САЩ, стават с предварително уговорен завършек. Всъщност, именно залаганията са може би най-главната причина защо се появяват предварително уговорени кеч срещи. В онези години, когато огромната част от публиката все още счита кеча за изцяло истински спорт, кеч борците и организаторите осъзнават, че могат умело да използват този факт и могат правят големи приходи от залози (приходи, които често са по-големи от приходите от билети). Схемата е лесна: борците правят предварителната уговорка, някой залага на срещата от тяхно име и воала - допълнително гарантирано заплащане за борците (както за победителя, така и за загубилия). В онези години се залага главно върху две неща - изхода от мача и продължителността му. Понякога предварителните уговорки са само за изхода (кой ще спечели или ще има равенство), понякога са само за продължителността на срещата (например, двама борци се разбират предварително, че през първия час от срещата няма да се опитват да се победят един друг, но минат ли 60 минути тогава започва истинската среща), а понякога и за двете. Крайната цел винаги е една и съща - възможно най-голяма печалба от залозите. Впоследствие, обаче, този нелегален прийом започва да води до все повече и повече проблеми, включително и арести (не само в кеча, но и в други спортове, където също има подобни практики по онова време). В крайна сметка кеч организаторите и борците нямат друг избор освен да спрат да се занимават с нелегални залози.

Липса на контрол

Тук изниква един допълнителен въпрос: защо някой не спира тенденцията за уговаряне на мачове и не се опитва да върне кеча към корените му на истински спорт? Основната причина е, че за разлика от други спортове кечът никога не е бил контролиран от централизирана организация или държавна институция. В кеча винаги е имало десетки независими организатори, които действат самостоятелно или в комбинация с други организатори, но никога не е имало някой или нещо, което да може да сложи всички кеч организатори под общ знаменател и да установи контрол над тях. Освен това, с появяването на аматьорската (спортна) борба държавните институции се съсредоточават върху нейното развитие и много рядко се намесват в работата на независимите кеч организатори. И така кечът става бизнес, който е изцяло на частни начала и без стандартни правила, които да важат за всички кеч организатори. Спортните корени на кеча минават на заден план и на първи план излиза необходимостта от възможно най-голяма печалба. Именно тази необходимост е основното нещо, което с течение на годините превръща кеча от истински спорт в шоу-спектакъл.

Кога всички кеч мачове стават с предварително уговорен завършек?

Невъзможно е да се даде 100% точен отговор на този въпрос. Промяната не става изведнъж. Тя става в продължение на няколко десетилетия и не става с едно и също темпо навсякъде. Известни са примери за предварително уговорени кеч мачове още през втората половина на 19-ти век и тези примери никак не са малко. Ако човек се разрови из старата чужда преса могат да бъдат намерени доста статии по тази тема, особено в САЩ през първите две десетилетия на 20-ти век. Като цяло, обаче, не може да се каже, че има един точен момент, от който вече всички кеч мачове навсякъде по света стават с предварително уговорен изход. И все пак, що се отнася до кеча в САЩ често 1920 г. се сочи като моментът, в който вече всички кеч мачове в Северна Америка стават с предварително уговорен завършек. Причината за това е информация, споделена от легендарния световен шампион по кеч Ед „Удушвача” Люис, който години по-късно разкрива, че от 1920 г. натам вече е нямало изцяло истински професионални кеч срещи. Други борци от онези години също правят подобни разкрития, които подкрепят казаното от Люис. Естествено, няма как тази информация да бъде 100% потвърдена, но общо взето всичко сочи към края на 10-те и началото на 20-те години на 20-ти век като край на кеча като изцяло истински спорт. Разбира се, предварително уговорени кеч мачове има и преди това (и то доста), но тези години се считат за момента, когато вече всички кеч мачове в Северна Америка стават с предварително уговорен финал. Кечът в останалите части на света следва американския пример.

Из старата американска преса (1921 г.)
„Кечът не е спорт. [Журналистът] Боб Едгрен научава, че борците са просто шоумени. Истинският кеч не успява да развълнува феновете. Публиката иска и си плаща за шоу.”

Между другото, тук е любопитно да се отбележи, че още през 20-те и 30-те, например, в американската преса има експозета, които разкриват факта, че кеч срещите са с предварително уговорен финал, но на феновете като цяло това не им пречи - те са в залата, за да гледат любимите им кеч звезди. За феновете не е толкова важно дали срещата е изцяло истинска или с уговорен финал - важното е борбата да е интересна за гледане. В този ред на мисли, дори и в България по времето на Дан Колов се появяват няколко подобни експозета, които говорят как Данколовият кеч е нагласен, но тези експозета въобще не накърняват репутацията на Колов. За българите Дан Колов е национален герой и като цяло на експозетата не им се обръща много внимание.

Из старата българска преса (1935-36 г.)

За другата най-популярна форма на професионална борба, гръко-римската професионална борба, е по-трудно да се даде отговор на въпроса относно предварително уговорените срещи. Като се има предвид, че гръко-римската професионалната борба започва от циркове, карнавали и панаири не би било учудващо, ако е имало предварително уговорени мачове още от самото начало. Точно както при кеча, известни са примери за предварително уговорени срещи по гръко-римска професионална борба още през 19-ти век, но точно кога всички срещи стават такива е невъзможно да се каже. Вероятно горе-долу по същото време, когато и кеча.

И за финал трябва да се направи една важна забележка. Фактът, че мачовете са с предварително уговорен завършек въобще не променя факта, че кеч борците и гръко-римските професионални борци са изключително способни атлети - както едно време, така и в наши дни, макар и поради различни причини. Да, финалът на срещите е предварително решен, но това, което се случва преди него изисква значителни умения и издръжливост. Особено по времето на Дан Колов, макар и изходът да е бил предварително ясен, това, което се е случвало преди него в голяма степен е било истинска кеч борба, макар и борба с по-демонстративна цел.

П.П. Ако се интересувате повече от Данколовият кеч в това видео можете да видите 60 минути кадри от онези години и да придобиете известна представа какво са представлявали кеч срещите тогава.

Кеч - произход, особености и кратка история

Вече се запознахме с особеностите и историята на гръко-римската професионална борба. Сега идва ред да се запознаем и с другия популярен стил професионална борба - кеча.

Какво представлява кеча? 

Кечът е най-популярният тип професионална борба. Понятието кеч идва от английската дума catch и е съкратена форма на словосъчетанието catch-as-catch-can (хващай-както-можеш, на български). За разлика от гръко-римската професионална борба, където са позволени хватките само от кръста нагоре, кечът е свободен борцов стил, т.е. позволени са всякакви хватки (както от кръста нагоре, така и от кръста надолу). Друга разлика спрямо гръко-римския професионален стил е липсата на турнирен формат. Както вече стана дума по-напред в блога срещите по гръко-римска професионална борба обикновено са част от турнир (tournament, на английски), докато в кеча турнирният формат, макар и да се използва понякога, е по-рядко срещано явление и кеч мачовете обикновено са просто отделни сблъсъци. Също така кеч мачовете имат различни времеви ограничения от срещите по гръко-римска професионална борба и няма един и единствен стандартен формат за продължителността мачовете. През първите няколко десетилетия голяма част от кеч мачовете се провеждат до спечелване на два от три манша (като маншовете не винаги са с един и същи времеви лимит), но с течение на времето този формат губи популярност и почти всички мачове стават само от един манш (т.е. мачът свършва при първия туш или предаване). В наши дни триманшовият формат се използва главно в Мексико. И не на последно място, в гръко-римската професионална борба 99% от срещите са борец срещу борец, докато в кеча от 30-те години на 20-ти век натам се практикуват и други формати (отборни мачове, мачове от типа "кралска битка" с 6, 8 и повече участници и т.н.).

Поради факта, че историята на кеча обхваща голям период от време (през който кечът постоянно се променя) и факта, че в различни държави има различни вариации на кеча, невъзможно е да се обобщят същността и особеностите на кеча в един параграф. Просто между кеча в различни периоди и различни държави има прекалено много разлики - толкова много, че вероятно може да бъде написана цяла книга само по този въпрос. Нещата споменати в горния параграф са просто някои от основните характеристики, които различават кеча от гръко-римската професионална борба. С публикуването на нови материали в блога ще се запознаваме и с някои допълнителни особености на кеча в определени периоди и държави.

Кратка история на кеча

Много хора свързват думата кеч със САЩ и в голяма степен са прави, но всъщност родината на кеча е друга. Кеч стилът се ражда в Англия през втората половина на 19-ти век. По това време в Англия се практикуват няколко различни борцови стила и именно един от тези стилове - стилът практикуван в град Уигън - е основата, върху която е изграден кеча. Всъщност, първоначалната форма на кеч стила е смесица от няколко различни борцови стила. Въпросната "смес" е направена от английски войници, които са прекарали известно време в колониите на Британската империя (например, Индия и Пакистан) и там са научили местните традиционни борцови стилове. След като се завръщат в Уигън те смесват новите си умения с типичния уигънски борцов стил и така се ражда първоначалната форма на кеч стила. В началото кечът е аматьорски (спортен) стил борба, но той бързо се забелязва от организаторите на срещи по професионална борба и така кечът става и професионален борцов стил. И все пак, въпреки появата на този нов по-динамичен професионален стил, гръко-римската професионална борба си остава безспорния лидер в Европа десетилетия наред.

Между другото, тук трябва да се направи една забележка. В наши дни, като спортен борцов стил, се практикува и еволюирала през годините версия на първоначалния кеч стил. Тази форма на кеч стила не е от значение за този блог. Тук ще бъде разглеждан единствено кечът, практикуван в професионалната борба.

Според настоящата информация, професионалният кеч стил прави своя дебют в САЩ през 1878 благодарение на английски емигранти. По това време в САЩ се практикуват няколко професионални борцови стила и в различните щати различни професионални стилове са любими на местното население. Кеч стилът бързо добива популярност и само няколко години след като е дебютирал в Америка кечът става най-популярният тип професионална борба в САЩ. Тук, обаче, трябва да се отбележи, че американската версия на кеч стила не е същата като оригиналната английска версия. Американците взимат английския стил, добавят елементи от други професионални борцови стилове и така се получава една нова американизирана версия на кеч стила. Оттам-нататък кечът става голяма атракция в САЩ, а другите професионални стилове един по един изчезват от американските тепихи и рингове. Дори и доминантният в Европа гръко-римски стил не успява да устои на популярността на кеча и около 1915 г. гръко-римската професионална борба изцяло спира да бъде фактор в САЩ. Постепенно новата американска версия на кеча, която междувременно също е станала известна и като свободна американска (професионална) борба, започва да се разпространява из други държави и да трупа популярност из целия свят. Конкретно в Европа, макар и да има и преди това, американската версия на кеча пристига по-масово през 30-те години на 20-ти век, бързо става голям хит в доста държави (сред които и България) и в крайна сметка, макар и това да отнема 20 години, кечът изцяло ликвидира дългогодишния любим професионален борцов стил на европейски зрители - гръко-римският. И така, от началото на 50-те години на 20-ти век, в Европа вече се практикува само един тип професионална борба - кеч.

Кечът по времето на Дан Колов има ли нещо общо със съвременния кеч?

Този въпрос ще бъде разгледан по-подробно малко по-нататък в блога в отделен материал. Краткият отговор на въпроса е: да определено има, но не чак толкова много. Все пак говорим за период от 80-100 години. Напълно нормално е през това време кечът да еволюира в много отношения и определено е еволюирал доста. Скоро в блога ще имате възможност да видите кадри от времето на Дан Колов и сами да направите сравнение между тогавашния кеч и днешния. И все пак, макар и кечът днес да е доста по-различен от този по времето на Дан Колов някои от основните принципи са останали непроменени. Повече по този въпрос - скоро.